РАЗДЕЛ 6 КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ НА ВОДОВЗЕМАНЕТО

РАЗДЕЛ 6 КРАТЪК ПРЕГЛЕД НА ИКОНОМИЧЕСКИЯ АНАЛИЗ НА ВОДОВЗЕМАНЕТО

Увод: Изготвеният икономически анализ на водовземането за БДЧР стъпва на данни от 1998 г. до 2003 г. С цел да се осигури необходимата кохерентност на данните с останалата част от плана в рамките на обществена поръчка Актуализация на икономическия анализ на водоползването ще се извърши актуализация на анализа, обхващащ периода 2004 2007 г. 1. Икономически анализ на водовземането. 1.1. Анализ на текущото състояние. 1.1.1. Анализ на състоянието на икономиката в Черноморски район за басейново управление Общо състояние Черноморският район за басейново управление на водите обхваща 19 % от територията на страната и 100 % от териториалните морски води, както и 12-милната зона в акваторията на Черно море. Общата му водосборна площ е 20 760 кв.км. Основните водосборни басейни в Черноморски район за басейново управление са поречията на р.резовска и р.велека, Южнобургаски реки, Мандренски комплекс, Севернобургаски реки, Камчия, Провадийска и Добруджански реки и дерета. Населението, живеещо на територията на Черноморски район за басейново управление към 31.12.2003 г., наброява 1 347 089 души. Характерна особеност на този район е, че броят на населението нараства, както през курортния сезон от 183 дни в годината, така и извън него с организираните мероприятия в хотелските комплекси в 145 крайбрежни зони. Икономиката на Черноморския район за басейново управление създава 15 % от БВП на страната през 2002 г. при 17 % през 1999 г. Абсолютно същата динамика се забелязва и при дела на Брутната добавена стойност (БДС) на басейна към тaзи на страната (вж. Таблица 1). Общата тенденция е на намаляване на относителния дял на създадената в Черноморския район за басейново управление БДС към тази на страната. Делът на аграрния сектор и този на индустрията бележат трайна тенденция към намаляване. Относителният дял на аграрния сектор намалява с шест пункта, а на индустрията с пет пункта през изследвания период. Секторът на услугите леко увеличава своя дял в БДС на страната от 14 % през 1999 г. до 16 % през 2002 г. Дял на БДС на Черноморски район за басейново управление към общото за страната таблица 1 БДС - аграрен сектор % 22 20 17 16 БДС - индустрия % 18 18 15 13 БДС - услуги % 14 17 16 16 БДС - общо % 17 18 16 15 Основният икономически сектор на Черноморски район за басейново управление е секторът на услугите, който създава 62 % от (БДС) на басейна (фиг.1 и таблица 2). Относителният дял на този сектор към БДС на басейна показва ясна динамика на развитие и трайна тенденция към нарастване. Същата тенденция, макар и със значително по-слаба динамика, се забелязва и в относителния дял на този сектор към БДС за страната от 14 % на 16 %, съответно в началото и края на анализирания период. Това показва, че секторът на услугите има по-висока динамика на развитие спрямо средната за този сектор в страната. 151

Това се дължи на местоположението на района и динамиката в развитието на услугите в областта на туризма. Секторна структура на БДС в Черноморски район за басейново управление таблица 2 БДС - аграрен сектор % 22 16 14 13 БДС - индустрия % 30 30 27 25 БДС - услуги % 48 54 59 62 БДС - общо % 100 100 100 100 В рамките на басейна индустрията създава 25 % от БДС (таблица 2). При този показател има намаляване с 5 пункта спрямо началната година на анализирания период. Аграрният сектор е най-слабо представен като дял в структурата на БДС на района. и показателите му показват тенденция към намаляване. В началото на анализирания период той е бил 22 %, докато в края на периода 13 %. Динамика на БВП, БДС общо и по сектори в Черноморски район за басейново управление 5000000 4500000 4000000 3500000 3000000 2500000 2000000 1500000 1000000 500000 0 1999 2000 2001 2002 БВП - общо БДС - общо БДС - услуги БДС - индустрия БДС - аграрен сектор БДС - аграрен сектор БДС - индустрия БДС - услуги БДС - общо БВП - общо Фиг. 1 Състояние по поречия Резовска и Велека Поречията на р. Резовска и р. Велека практически няма дял в бизнеса на Черноморски район за басейново управление (вж. Таблица 3). Това поречие може да се отнесе към групата на изостаналите. Това се дължи на липсата на индустрия и услуги, а показателите за аграрния сектор са толкова ниски, че на практика не влияят на общия дял на БДС. 152

Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречията на р. Резовска и р.велека таблица 3 БДС - аграрен сектор % 1 1 1 1 БДС - индустрия % 1 1 0 0 БДС - услуги % 0 0 0 0 БДС - общо % 0 0 0 0 Южнобургаски реки Поречието на Южнобургаските реки има само символичен относителен дял в БДС на Черноморския район за басейново управление. През 2003 г. той е 2 %, срещу 3 % през 1999 г. (Таблица 4). Поречието може да се характеризира, като изостанало в икономиката на Черноморски район за басейново управление. Ниските относителни дялове по сектори са стабилни и не показват флуктуация в развитието си. Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на Южнобургаските реки таблица 4 БДС - аграрен сектор % 2 2 2 2 БДС - индустрия % 4 4 3 3 БДС - услуги % 2 2 2 2 БДС - общо % 3 3 2 2 Мандренски комплекс Мандренският комплекс има много нисък дял на създаваната БДС в Черноморски район за басейново управление от 2 %, който не се променя през различните години на анализирания период (таблица 5). В секторен план, водещ е делът на аграрния сектор с 5 %. Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на Мандренски комплекс таблица 5 БДС - аграрен сектор % 5 5 5 5 БДС - индустрия % 2 2 2 1 БДС - услуги % 1 1 1 1 БДС - общо % 2 2 2 2 Това поречие може да се отнесе към групата на слаборазвитите в икономиката на Черноморски район за басейново управление. Причина за това е ниският му дял в създаваната БДС в басейна. 153

Севернобургаски реки Подбасейнът на Севернобургаските реки формира 22 % от БДС на Черноморския район за басейново управление през 2002 г. (вж. Таблица 6). Делът намалява с четири пункта след 2000 г. Това се дължи на чувствителното намаляване на относителния дял на индустрията в общата БДС на Черноморски район за басейново управление, както и на поголямата динамика на развитие на поречието на р. Провадийска (вж. Таблица 8). Въпреки това намаляване, относителният дял на индустрията остава най-висок в сравнение с останалите сектори. Секторът на услугите и аграрният сектор имат относително непроменени дялове на БДС към БДС на района за басейново управление през целия анализиран период. Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на Севернобургаски реки таблица 6 БДС - аграрен сектор % 11 10 10 10 БДС - индустрия % 37 39 27 26 БДС - услуги % 23 23 23 23 БДС - общо % 24 26 22 22 Камчия Бизнесът по поречието на р. Камчия създава 20 % от БДС в Черноморски район за басейново управление (вж. Таблица 7). В това поречие най-голям относителен дял в сектора си има селското стопанство 29 % за 2002 г., като секторът показва динамика на развитие през изследвания период. Услугите заемат около 19 % от БДС, създавано в басейна. С най-ниско относително място се характеризира индустрията, която представлява 18 % от дела на сектора в Черноморски район за басейново управление. Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на р. Камчия таблица 7 БДС - аграрен сектор % 25 25 29 29 БДС - индустрия % 17 15 17 18 БДС - услуги % 22 19 19 19 БДС - общо % 21 19 20 20 Това поречие има характеристиките на средноразвитите поречия. Друга особеност на икономическото му развитие е лидиращата позиция на аграрния сектор в икономиката на басейна. Провадийска Определено поречието на р. Провадийска е водещо в икономическото развитие на района на Черноморски район за басейново управление. Тук се създават 34 % от БДС на басейна (вж. Таблица 8). Показателите на относителните дялове в това поречие бележат динамика на развитие и ясна тенденция на нарастване, както по отношение на общия дял на БДС, създаван в този басейн, така и по сектори. Най-силният сектор в поречието е индустрията, която очевидно създава добри доходи, които подпомагат развитието на сектора на услугите. Тези два сектора имат дялове от съответно 38 % и 37 % в БДС на басейна. Аграрният сектор е по-слабо развит в това поречие. 154

Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на р. Провадийска таблица 8 БДС - аграрен сектор % 13 13 15 15 БДС - индустрия % 29 28 38 38 БДС - услуги % 31 35 36 37 БДС - общо % 27 30 34 34 Добруджански реки и дерета Поречието, което се формира около Добруджански реки и дерета създава 19 % от БДС на района през 2002 г. при 23 % през 1999 г. Изключително развит сектор е селското стопанство, което допринася за 38 % от БДС на сектора в басейна. Така поречието на Добруджанските реки и дерета има водеща позиция в аграрния сектор в Черноморски район за басейново управление. Темпът на развитие обаче бележи намаление, като общо през изследвания период намалява с 5 пункта. Другите сектори - индустрия и услуги - са по-слабо представени с дял съответно от 13 % и 18 % от БДС в сектора. Относителния дял на услугите показва намаление в позицията си от 21 % през 1999 г. на 18 % през 2002 г. Дялове на БДС в Черноморски район за басейново управление по сектори и общо, създавани в поречието на Добруджански реки и дерета таблица 9 БДС - аграрен сектор % 43 44 38 38 БДС - индустрия % 11 11 13 13 БДС - услуги % 21 19 18 18 БДС - общо % 23 20 20 19 1.1.2. Анализ на водовземането. Количеството на иззетите повърхностни води е повече от това на иззетите подземни води. Делът на иззетите води от собствени водоизточници е най-голям и бележи тенденция към увеличение. Най-голям е относителният дял на иззетите води за индустрията - 87,33 %, от тях 77,07 % се използват само за охлаждане. Използваните води в битовия сектор са 11,12 %, а в селското стопанство 1,55 %. Общите загуби на вода варират от 21,12 % до 29,32 %, като с най-големи загуби на води са фирмите ВиК и Напоителни системи съответно 66,11 % и 42,10 % през 2003 г. Една от основните причини за големите загуби е амортизираната водопреносна мрежа с преобладаващи етернитови тръби (76 % от общата дължина на водопроводната мрежа в Черноморски район за басейново управление). Загубите на вода при водоснабдяване от собствени водоизточници са под 1 %, което се обяснява с добре изградена и поддържана водопроводна система на промишлените предприятия. Наличният речен отток, който подхранва и подземните води, е достатъчен за обезпечаване на питейно-битовото водоснабдяване в Черноморски район за басейново управление. Наблюдава се ясно изразена тенденция за намаляване на водопотреблението в битовия сектор от 135 л./ж./ден през 1999 г. до 118 л./ж./ден през 2003 г. В същото време 155

съществуват диференциация между отделните поречия в Черноморския район, дължащи се на влиянието на туризма. На сезонен режим е около 12 % от населението в Черноморския район за басейново управление. Най-тежко е положението в Добруджански реки и дерета поради липсата на достатъчен повърхностен воден ресурс и се обръща внимание към използването на дълбоки подземни води. Общият брой селищни пречиствателни станции за отпадъчни води е 29, от които 10 с механично третиране и 19 с биологично пречистване. През 2003 г. 963 707 жители или 72 % от населението в Черноморския район за басейново управление са свързани към обществената канализационна мрежа. През 2002 г. 743 776 жители се обслужват от СПСОВ, което представлява 55,2 % от населението на Черноморския район за басейново управление. По-подробна информация, илюстрираща най-важните характеристики на описанието на речния басейн и на икономическата значимост на ключовите водоползвания е представена в следните таблици и графики. Иззета и използвана вода в Черноморски район за басейново управление за периода 1999-2003 г. таблица 10 Иззета/използвана вода 2003 1. Иззета вода, хил.куб.м. 700309 663057 816585 713004 759837 1.1. Повърхностна вода 277410 316693 284952 253203 289207 1.2. Подземна вода 104755 100145 113183 110307 99758 1.3. Непресни води 318144 246219 418450 349494 370872 2. Разлика между закупена и продадена вода -21072-20708 -21708-18177 -25456 2.1. Закупена 56715 54490 35255 90850 48809 2.2. Продадена вода 77787 75198 56963 109027 74265 3. Сума на т. 1 и т.2. 679237 642349 794877 694827 734381 4. Използвана вода, хил.куб.м. 535760 453981 607245 531039 550231 4.1. Битов сектор 70235 69962 63519 62924 61164 4.1.1. домакинства 46038 47204 44626 42273 43555 4.1.2. други 24196 22758 18893 20651 17608 4.2. Селско стопанство 8052 14681 8427 7218 8555 4.2.1. напояване 3960 12329 6320 5341 6783 4.3. Индустрия 457473 369338 535299 460897 480512 4.3.1. охлаждане 315182 248841 370352 5. Загуби, % (3-4/3) 21,12% 29,32% 23,60% 23,57% 24,09% Забележка: Не е включена възвратната вода 156

Иззета и използвана вода в Черноморски район за басейново управление през 2003 г. по доставчици Иззета/използвана вода Фирми ВиК Напоителни системи и ООС Собствено водоснабдяване таблица 11 Общо 1. Иззета вода, хил.куб.м. 203342 137642 418853 759837 1.1. Повърхностна вода 123852 135124 30231 289207 1.2. Подземна вода 79490 2518 17750 99758 1.3. Непресни води 370872 370872 2. Разлика между закупена и продадена вода 5572-31028 -25456 2.1. Закупена 47608 1201 48809 2.2. Продадена вода 42036 32229 74265 3. Сума на т. 1 и т.2. 208914 106614 418853 734381 4. Използвана вода, хил.куб.м. 70795 61725 417711 550231 4.1. Битов сектор 58166 129 2869 61164 4.1.1. домакинства 43555 43555 4.1.2. други 14610 129 2869 17608 4.2. Селско стопанство 398 6076 2081 8555 4.2.1. напояване 6052 731 6783 4.3. Индустрия 12231 55520 412761 480512 4.3.1. охлаждане 1208 369144 370352 5. Загуби, % (3-4/3) 66,11% 42,10% 0,27% 24,09% Забележка: Не е включена възвратната вода от 1320 хил.куб.м. Иззети води в Черноморския район за басейново управление в периода 1999-2003 г. Иззети видове води, хил.куб.м. 450000 400000 350000 300000 250000 200000 150000 100000 50000 0 2003 И ззети повър хностни води, хил.ку б.м. Година И ззети подземни води, хил.к у б.м. И ззети непр есни в оди, хил.ку б.м. фиг.2 157

Водоизточници на иззетите води от фирмите ВиК в Черноморски район за басейново управление в периода 1999-2003 г. Иззети води от фирми ВиК, хил.куб.м. 600000 500000 400000 300000 200000 100000 0 Вътрешни реки Язовири Извори и каптажи Сондажни кладенци 2003 Шахтови кладенци Дренажи Водоизточник фиг.3 Загуби на вода в Черноморския район за басейново управление в периода 1999-2003 г. Загуби на вода,% 70.00% 60.00% 50.00% 40.00% 30.00% 20.00% 10.00% 0.00% 2003 Година Загуби при ВиК фирмите,% Загуби в напоителни системи,% Загуби при собствено водоснабдяване,% фиг.4 158

Селища и население на режим на водоползване в Черноморски район за басейново управление таблица 12 2003 1 Селища на режим на водоползване 117 217 262 182 112 2 Население на режим на водоползване 93862 227415 240997 203458 163284 3 Селища на сезонен режим на водоползване 116 201 247 177 111 4 Население на сезонен режим на водоползване 89779 215879 131096 202145 159493 5 Селища на целогодишен режим на водоползване 1 17 15 5 0 6 Население на целогодишен режим на водоползване 4083 11537 109900 1314 3791 Дял на БДС на Черноморски район за басейново управление към общото за страната таблица 13 БДС - аграрен сектор % 22 20 17 16 БДС - индустрия % 18 18 15 13 БДС - услуги % 14 17 16 16 БДС - общо % 17 18 16 15 Секторна структура на БДС в Черноморски район за басейново управление таблица 14 БДС - аграрен сектор % 22 16 14 13 БДС - индустрия % 30 30 27 25 БДС - услуги % 48 54 59 62 БДС - общо % 100 100 100 100 Промени в обема на инкасираната вода и в броя на заетите лица по основни икономически сектори на водоползване в Черноморски район за басейново управление (1999-2003 г.) таблица 15 2003 индекс 1999 = 100 2000 2001 2002 2003 1. Обем на инкасираната вода (хил.куб.м.) индустрия 64342 65986 63810 57724 59470 2,6-0,8-10,3-7,6 селско стопанство 4735 10612 7565 6123 7805 124,1 59,8 29,3 64,8 2. Заети лица (бр.) индустрия 36327 4 34871 9 351210 35394 0-4,0-3,3-2,6 159

селско стопанство 2003 индекс 1999 = 100 2000 2001 2002 2003 15000 13302 11695 5 3 116335 6-11,3-22,4-22,0 1.2. Прогнози и сценарии за бъдещо развитие 1.2.1. Демографска прогноза Прогнозни варианти Разработени са три варианта, условно наречени песимистичен, реалистичен и оптимистичен от гледна точка на броя на населението. И трите варианта предвиждат спад на населението на страната. Оптимистичният вариант предвижда най-нисък спад, съответно песимистичният най-висок. Данните за броя и темпа на изменение на населението на страната по трите варианта са представени в таблица 16 и фигура 4. Прогнозни варианти за промяна на броя на населението на България до 2015 г. (в млн.ж.) таблица 16 БЪЛГАРИЯ 2003 г. 2007 г. 2011 г. 2015 г. 2015/2003 Оптимистичен вариант 7.801 7.587 7.402 7.247 92.9% Реалистичен вариант 7.801 7.563 7.337 7.139 91.5% Песимистичен вариант 7.801 7.510 7.229 6.959 89.2% Прогнозни варианти за промяна на броя на населението на България до 2015 г. (в млн.ж.) 8,000 7,800 (млн.ж.) 7,600 7,400 7,200 7,000 6,800 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. Оптимистичен Реалистичен Песимистичен Фиг. 4 При песимистичния вариант се екстраполира трендът от анализирания предходен период 1998-2003 г. При другите два варианта се прави опит да се отчете положителното влияние на присъединяването на България към ЕС върху броя на населението. Приема се хипотезата, че през годините, непосредствено преди присъединяването на страната ще има силен спад на намаляването, дължащ се на благоприятното действие на емиграцията и имиграцията. В следващия период от 3-4 години ще има отрезвяване на оптимистичните очаквания, което ще доведе до стабилизиране на темпа на спад на населението и от 2009 г., ще започне постепенен положителен, в смисъл намаляващ спад в броя на населението. Разликата между 160

реалистичния и оптимистичния варианти е в различните предвиждания за влиянието на промените през тези етапи, т.е. за ключовите 2006 и 2009 години. Различията между отделните варианти от гледна точка на темпа на спад на населението са представени на фигура 5. Спад в броя на населението по трите варианта (в хил.ж.) 0 2003 г. 2004 г. 2005 г. 2006 г. 2007 г. 2008 г. 2009 г. 2010 г. 2011 г. 2012 г. 2013 г. 2014 г. 2015 г. (хил.ж.) -10-20 -30-40 -50-60 -70-80 Оптимистичен Реалистичен Песимистичен фиг. 5 Сравнение на промените в броя на населението по поречия в рамките на Черноморски район за басейново управление Сравнителният анализ по поречия показва, че най-голям брой хора живеят в поречието на р. Провадийска (31 %), следвани от поречията на Севернобургаски реки и Камчия (по около 22 %). В три подбасейна населението е под 35 хил. души, като в населените места, попадащи в басейните на р. Резовска и р.велека, живеят едва 6208 човека. Сравненията на темпа на изменение на населението показват, че в три поречия той е положителен Южнобургаски реки, р. Провадийска и Севернобургаски реки. Останалите поречия се характеризират с различни темпове на спад, като най-ниски са за р. Резовска и р. Велека 73 %. Резултатите дават основания за два извода. Първо, различията между поречията в басейновата дирекция са двойно по-големи от тези между отделните басейни. Второ, различията в темповете на промяна на населението по поречия в рамките на района също са значително по-големи от тези между отделните дирекции. Сравнително изменение на броя на населението по поречия за Черноморската басейнова дирекция по реалистичния вариант за периода 2003-2015 г. таблица 17 Реалистичен вариант 2003 г. 2007 г. 2011 г. 2015 г. 2015/2003 Резовска и Велека 6208 5606 5043 4559 0,73 Южнобургаски реки 24817 26226 27205 28536 1,15 Мандренски комплекс 32833 31131 29418 27758 0,85 Севернобургаски реки 299228 300055 301281 303549 1,01 161

Камчия 291458 280336 269350 258913 0,89 Провадийска 418022 422345 427095 432063 1,03 Добруджански реки и дерета 274281 259357 244957 231635 0,84 Сравнително изменение на броя на населението по поречия в Черноморски район по реалистичния вариант за периода 2003-2015 г. 450000 400000 350000 300000 250000 200000 150000 100000 50000 0 Резовска и Велека ЮБ реки Мандренски СБ реки Камчия Провадийска Добруджански фиг. 6 1.2.2. Прогноза за икономическото развитие на Черноморски район за басейново управление Прогнозата за икономическото развитие на Черноморския район е направена на основа на следните допускания и изходни положения: Анализът на състоянието за икономиката на района, който предшества настоящата прогноза и по-специално тенденциите в развитие на БВП и БДС. Прогнозата представя данни за БВП, БДС общо и по сектори - в съпоставими цени на база 2002 г. Пресметнатите стойности на растежа на тези показатели са нетни, т.е. не е отчетена бъдещата инфлация. В процеса на подготовка на прогнозите са правени сравнения и са взети предвид други прогнози за икономическото развитие на страната и отделни нейни сектори през следващите години. Отчетен е също така и реалният ръст на БВП през 2003 2004 г. 162

Прогноза за развитие на БВП в Черноморския район за басейново управление до 2015 година Прогнозираните стойности за динамиката на БВП общо за района са получени като сума на прогнозираните БВП по отделни поречия в рамките на района. Стойностите на БВП за Черноморски район, които се очаква да се получат до 2015 г. са представени в Таблица 4-4. През прогнозния период се очаква БВП в басейна да нарасне с 19.3 % и да достигне 5874 млн. лв. Прогноза за развитие на БДС в Черноморския район за басейново управление до 2015 година общо и по сектори Прогнозата за развитието на БДС в Черноморския район за басейново управление до 2015 г. в сектора на услугите, индустрията и селското стопанство е агрегирана величина от направените прогнози по отделните поречия. За база на направените прогнози служи анализа на текущото състояние и идентифицираните тенденции за развитието на тези отрасли в съответните поречия. За всяко поречие е изготвена прогноза за развитие на трите сектора при запазване на идентифицираните тенденции. Разработени са реалистична, песимистична и оптимистична прогнози за трите сектора за БДС, както и обща, представляваща сумарна стойност на прогнозите по сектори. Песимистичната и оптимистичната прогнози следват посоката на развитие на реалистичната прогноза, но се характеризират с различни темпове на изменение. През анализирания период, според реалистичната прогноза, се очаква общата БДС за Черноморски район за басейново управление да нарасне с 37.5 % и да достигне 5973 млн. лв.; според песимистичната 22.2 % или 5308 млн.лв. и според оптимистичната 47.18 % или 6393 млн.лв. Получените резултати се представени в таблица 18 и фигури 7. Прогнозни стойности на БВП и БДС общо и по сектори до 2015 г., млн. лв. таблица 18 2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 БВП 5102 5216 5315 5403 5481 5551 5616 5675 5730 5781 5829 5874 БДС - селско стопанство Реалистична прогноза 516 499 486 474 464 455 447 440 433 427 422 417 Песимистична прогноза 509 487 468 452 437 423 411 399 389 379 370 361 Оптимистична прогноза 560 546 534 523 514 506 499 493 487 481 476 471 БДС - индустрия Реалистична прогноза 1171 1184 1196 1208 1219 1230 1240 1250 1259 1268 1276 1285 Песимистична прогноза 1159 1164 1168 1171 1174 1177 1180 1182 1185 1187 1189 1190 Оптимистична прогноза 1216 1233 1249 1264 1279 1292 1305 1317 1328 1339 1350 1360 БДС - услуги Реалистична прогноза 3027 3184 3327 3459 3581 3696 3804 3907 4004 4097 4186 4272 Песимистична прогноза 2997 3109 3206 3292 3369 3439 3502 3560 3614 3665 3712 3756 Оптимистична прогноза 3155 3331 3491 3639 3777 3907 4029 4146 4256 4362 4464 4561 БДС - общо 163

2004 2005 2006 2007 2008 2009 2010 2011 2012 2013 2014 2015 Реалистична прогноза 4713 4867 5009 5141 5264 5381 5491 5596 5696 5792 5884 5973 Песимистична прогноза 4665 4760 4843 4915 4980 5039 5093 5142 5188 5230 5270 5308 Оптимистична прогноза 4932 5110 5274 5427 5570 5705 5833 5955 6071 6183 6290 6393 Динамика на БДС общо и по сектори до 2015 година БДС - общо БДС - селско стопанство 7000 6000 5000 4000 3000 2000 1000 0 1999 2001 2003 2005 2007 2009 2011 2013 2015 реални данни реалистична прогноза песимистична прогноза оптимистична прогноза 900 800 700 600 500 400 300 200 100 0 1999 2001 2003 2005 2007 2009 2011 2013 2015 реални данни реалистична прогноза песимистична прогноза оптимистична прогноза 5000 4500 4000 3500 3000 2500 2000 1500 1000 БДС - услуги БДС - индустрия 1600 1400 1200 1000 800 600 400 500 200 0 1999 2001 2003 2005 2007 2009 2011 2013 2015 0 19 99 20 01 20 03 2005 2007 2009 2011 2013 20 15 реални данни реалистична прогноза реални данни реалистична прогноза песимистична прогноза оптимистична прогноза песимистична прогноза оптимистична прогноза фиг. 7 164

Наличната информация позволява да се направят изчисления за водоемкостта на единица БВП и БДС в Черноморски район за басейново управление. За целта са използвани показатели за иззета и използвана вода - общо и по сектори за Черноморски район за басейново управление. Получените стойности са представени в Таблица 19. Анализът показва тенденция към сравнително устойчиво водопотребление за създаване на единица БВП и БДС през анализирания период. Най-малка чувствителност към водоемкостта има създаването на БДС в селското стопанство, което през целия период запазва една и съща стойност. При индустрията се очертава неравномерност на потребление на вода, използвана за създаване на единица БДС. Водоемкост на единица БВП и БДС таблица 19 Водоемкост, л./лв. Иззета вода за единица БДС 0,20 0,16 0,20 0,16 Използвана вода за единица БДС 0,15 0,11 0,15 0,12 Иззета вода за единица БВП 0,18 0,14 0,17 0,14 Използвана вода за единица БВП 0,14 0,10 0,13 0,11 Използвана вода за единица БДС индустрия 0,44 0,29 0,48 0,42 Използвана вода за единица БДС селско стопанство 0,01 0,02 0,01 0,01 Посочените фактически стойности на водоемкост на БВП и БДС могат да се използват при оценка на натиска върху околната среда. 2. Институционален и инвестиционен анализ 2.1. Текуща оценка на възстановяването на разходите Анализът на степента на възстановяване на разходите е изготвен на база съпоставка между направените годишни разходи от дружествата през периода на оценка (1999-2003 г.) и сумите, заплащани от водоползвателите. В случая е оценявана разликата между действително заплатените суми от населението, промишлеността, селското стопанство и други спрямо разходите за осигуряването на вода. Данните за заплатените средства са извлечени от статистическата информация, както следва: 1. Средства, заплащани от населението 2. Средствата, заплащани от промишлеността 3. Средствата, заплащани от селското стопанство 4. Средствата, заплащани от други водоползватели Икономическата логика на изключването на ДДС е свързана с факта, че то се възстановява на ВиК дружествата. Наличната информация към момента позволява да се направи само приблизителна обща (а не по потребители и услуги) оценка на степента на възстановяване на разходи според изискванията на Ръководството за прилагане на Рамковата директива за водите, т.е. при отчитане на влиянието на субсидии, насочени към водния сектор. Източниците на тези субсидии във водния сектор са различни, като например Държания бюджет (преки субсидии и съфинансиране по програми на ЕС), ПУДООС, Програми на ЕС и т.н. 165

Оценка на възстановяването на разходите на оператори според Ръководството за прилагане на РДВ* 2003 Приходи хил.лв. 92497 103994 129048 118567 131121 Субсидии хил.лв. 24626 8488 18719 8224 12346 Разходи хил.лв. 117122 112481 147767 126792 143467 Възстановяване на разходите % 57,9 84,9 74,7 87,0 82,8 *Използваната формула е 'приходи - субсидии/финансови разходи*100' Получените данни не позволяват да се направи оценка на възстановяването на разходите по видове услуги и потребители, т.е. наличие и отсъствие на кръстосано субсидиране. Все пак, резултатите показват, че степента на възстановяване на разходите във водния сектор не е пълна и има тенденция към намаление в рамките на периода 1999-2003 г. Данните за изчисляване на възстановяването на разходите в Черноморски район за басейново управление са представени в Приложение VІ-2.1а VІ-2.1в. Цените на услугите, предоставяни от ВиК дружествата, са определени въз основа на получените годишни данни от Националния статистически институт за периода 1999-2003 г. за обема и стойността на инкасираната за населението вода за консумация, канална и за пречистване. Цените са изчислени, като частно на стойността на инкасираните количества вода с начислен ДДС и съответния обем вода. Получените цени са използвани при определянето на социалната поносимост на ВиК услугите за населението. Цени на услугите, предоставяни от ВиК дружествата в Черноморски район за басейново управление за периода 1999-2003 г. (в лв. за куб.м. вода) Черноморски район за басейново управление 1999 г. 2000 г. 2001 г. 2002 г. 2003 г. таблица 23 Индекс на промяна (1999= 100) Общо 0,79 0,93 1,20 1,36 1,35 172 - питейна 0,53 0,62 0,84 0,93 0,93 175 - канална 0,08 0,10 0,11 0,12 0,12 153 - пречиствана в СПСОВ 0,17 0,21 0,25 0,31 0,30 172 Анализът на данните показва, че почти през всички години цените за водоснабдяване, канализация и пречистване на отпадъчните води за населението се увеличават, като найголямото нарастване на цените е през 2001 година. За целите на икономическите анализи, икономическата поносимост е определена като цена (съответно разходи), която потребителите са в състояние да платят (или направят), без това да застраши способността им да осигурят задоволяването на други основни техни жизнени потребности. Социалната поносимост е определена, като разходи за потреблението на определено въз основа на обществено приета минимална норма количество вода за питейно- битови нужди, които потребителите са в състояние да направят, без това да застраши способността им да осигурят задоволяването на други основни техни жизнени потребности. В Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги минимална норма количество вода е определена на 2.8 куб.м. на лице от домакинство. Различни варианти на социалната и икономическата поносимост на домакинствата в поречията на Черноморски район за басейново управление за 2003 година (в %) са представени в таблица 24: 166

Поречия в Черноморски район за басейново управление СП- разход за ВиК услуги на лице СП- разход за ВиК услуги на домакинство СП - разход за ВиК услуги на домакинство с доход, равен на линията на бедност таблица 24 ИП разход за ВиК услуги на домакинство 1 Резовска и Велека 0,73 1,90 3,56 1,23 2 Южнобургаски реки 0,73 1,90 3,56 1,85 3 Мандренски комплекс 0,73 1,90 3,56 1,79 4 Севернобургаски реки 0,73 1,90 3,56 1,81 5 Камчия 0,77 2,02 3,96 1,34 6 Провадийска 0,68 1,78 3,57 1,55 Добруджански реки и 0,94 7 дерета 2,45 4,21 1,76 Черноморски район за басейново управление 0,74 1,95 3,71 1,61 Направените оценки за целите на икономическия анализ на Черноморски район за басейново управление и поречията в басейна са експертни, тъй като информацията се събира от НСИ на ниво административни области, а не по поречия. 3. Сценарии за Черноморски район за басейново управление За изготвянето на прогнози и сценарии на разходите в Черноморски район на басейново управление са използвани следните базови допускания: 1. За броя на населението 2. За развитие на промишлеността 3. За развитие на селското стопанство 4. За количествата вода обезпечавани за нуждите на водоползвателите 5. За разходите на единица вода според групата водоползватели 6. За планираните инвестиции, съобразно поетите задължения на страната в процеса на предприсъединяване За всяко от горните допускания са определени стойности в абсолютен размер или коефициенти, отразяващи значението на съответния фактор през годините. Избраната технология на прогнозиране отчита, както горните допускания, така и заложените цели в Рамковата директива. За целта бяха определени група показатели, които да отразяват заложените цели и да позволяват остойностяване на разходите за тяхното постигане. При така избрания подход се получи следната структура цели-показатели. Общи цели на Рамковата директива за водите 1. Осигуряване на достатъчно по количество, снабдяване от повърхностни и подземни води с добро качество, необходимо за устойчиво, балансирано и справедливо водоползване; 2. Значително намаляване на замърсяването на подземните води; 3. Опазването на териториалните и морските води; 4. Постигане на целите на съответните международни споразумения, включително тези, които са насочени към предотвратяване и елиминиране на замърсяването на морската среда, чрез действия на Общността по силата на Член 16(3) за 167

прекратяване наведнъж или на етапи на заустванията, емисиите и загубите на приоритетни опасни вещества, с крайната цел да се постигнат концентрации в морската среда, близки до фоновите стойности за естествено явяващи се вещества и близки до нула за произведени от човека синтетични вещества. Показатели: - абсолютен обем и относителен дял в % от населението, включено към централно водоснабдяване; - абсолютен обем и относителен дял в % от населението, включено към канализационна мрежа; - абсолютен обем и относителен дял в % от населението, чийто води се третират в ПСОВ; - абсолютен обем и относителен дял в % от населението, ползващо питейни води с добро качество в съответствие с изискванията на нормативната уредба; - абсолютен обем и относителен дял в % от населението, подложено на сезонен или целогодишен режим на водоснабдяване; - абсолютен обем и относителен дял в % на преработваните отпадъчни води, отговарящи на националните стандарти от всички води от индустрията; - абсолютен обем и относителен дял в % на загуби на вода по водопроводната мрежа; - % на оборотно използвана вода от общо използваната вода в индустрията и енергетиката. В допълнение към целите на РДВ бе включена и цел, която отразява българската политика и стремежи в областта на управлението на водите. Формулирана, като намаляване на дела на използваните подземни води и запазването им във възможната степен като стратегически резерв ; Показател - абсолютен обем и относителен дял в % на използваните води от подземни водоизточници. За всеки от тези показатели са определени годишни стойности, които да отговарят на заложените в Директивата и съответстващи на българската политика цели, като за ориентир служат посочените години в екологични цели за повърхностни и отпадъчни води, както и приетите български стратегически документи. За изпълнение на съответните цели са предвидени необходимите разходи, като в случаите, когато една дейност и съответните разходи служат за постигането на две или повече цели и съответно показатели, които ги характеризират, това бе изрично посочвано в съответната таблица, а разходът е отчитан само веднъж. За достигане на посочените цели в трите сценария (без бизнес на всяка цена ) се включват по видове потребители следните основни политики, обвързани със съответните разходи: изграждане на канализационни системи за населените места в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕС за пречистване на градски отпадъчни води; изграждане на пречиствателни станции за отпадъчни води за населените места в съответствие с изискванията на Директива 91/271/ЕС за пречистване на градски отпадъчни води; осигуряване на питейна вода с добро качество за населението; осигуряване на непрекъснато подаване на питейна вода за населението през цялата 168

година; свързване на населените места към централната водоснабдителна система; пречистване на отпадъчните води от промишлеността; осигуряване на достатъчно вода за промишлеността; осигуряване на достатъчно вода за селското стопанство; пречистване на отпадъчните води от селското стопанство; осигуряване на достатъчно вода за други потребители; пречистване на отпадъчните води от други потребители. За целите на анализа са изготвени общо четири сценария, представени в Приложение VІ-3а VІ-3г, които условно са наречени: а) Бизнес на всяка цена. Той представя развитието на системата на водоползване, без да се правят допълнителни разходи за постигане целите на директивата и националните приоритети в областта на водоползването. б) Песимистичен сценарий. При него се наблюдава неблагоприятно демографско и икономическо развитие на страната. В този сценарий са включени показатели, свързани с водоползването при неблагоприятни прогнози за демографското развитие на страната и съответно Черноморския район за басейново управление, както и неблагоприятните прогнози за развитие на секторите промишленост и селско стопанство. В сценария са заложени разходите, необходими за постигане на заложените показатели за постигане на целите. в) Реалистичен сценарий. В този сценарий са включени показатели за водоползване при оценените като реалистични прогнози за демографското развитие и за развитието на секторите промишленост и селско стопанство. В сценария са заложени разходите, необходими за постигане на заложените показатели за постигане на целите. г) Оптимистичен сценарий. В този сценарий са включени оценените като оптимистични прогнози за демографското развитие и за развитието на секторите промишленост и селско стопанство. В сценария са заложени разходите, необходими за постигане на заложените показатели за постигане на целите. За първа година на отделните сценарии е приета 2004 г., тъй като наличната статистическа информация, служеща за целите на анализа на текущото състояние, включва периода 1999 2003 г. Резултатите от направените сценарии в стойностно изражение дават количествена представа за бъдещото развитие на финансовите и технически параметри на политиката, преследвана в Черноморски район за басейново управление. Наблюдаваните тенденции и съотношения дават основание да се направят следните основни изводи: 1. Всички сценарии предвиждат доста голям процент на възстановяване на разходите, като базовият сценарий (бизнес на всяка цена), при които се запазват съществуващите параметри и не се поставят допълнителни цели, дори се стига до пълно покриване на разходите и възможност за «възстановяване» на направените инвестиции, ако разглеждаме ситуацията като отделен проект. 2. Във всички сценарии се наблюдава първоначално нарастване на процента на възвръщаемост до около средата на периода и след това намаляване на този процент. Поставените значителни цели през последните години на прогнозния период и необходимостта от плавно увеличение на цените на предоставените услуги са обективните причини за това намаление. 169

Процент на възстановяване на разходите - % Сценарии 2004 2015 Базов 93,00 102,14 Реалистичен 82,18 75,24 Песимистичен 81,77 65,89 Оптимистичен 84,00 81,49 3. Сравненията между сценариите по нетна настояща стойност (ННС) и процент възвращаемост на разходите показват какво е влиянието на фактори, свързани с развитието на региона в икономическо и демографско отношение, за постигането на едни и същи набелязани цели. От данните е видно, че към началото на 2004 г. «цената» на всеки от сценариите за обществото е: % Среден % на ННС (млн.лв.) Сценарии възвръщаемост Базов -2 99,71 Реалистичен -156 82,62 Песимистичен -193 77,90 Оптимистичен -128 86,13 Забележка изчисленията са направени при 6 % дисконтов процент. Получените различия между отделните сценарии, съдържащи изпълнение на определени цели (реалистичен, песимистичен и оптимистичен), не са големи, което е индикатор за тяхната реалистичност и изпълнимост в рамките на прогнозите за развитие. 4. Разпределението на разходите на финансови, разходи за ресурса и разходи за околна среда дават възможност да се остойностят през годините онази част от разходите, които отразяват политиката на държавата в преследването на специфични цели премахването на режима на водоползване за населението, подобряване качеството на водата и др. Тези разходи представляват около 5 % от всички разходи през първите години на сценариите, като тяхното значение намалява през следващите години, поради определените крайни срокове за постигане на поставените цели. 5. Нарастването на разходите по водопотребители население, промишленост и други водопотребители - е сравнително плавно през периода на прогнозата, което показва, че заложените цели са съобразени с възможностите за предоставяне на съответните услуги от отговорните фирми и организации. 6. Нарастването на приходите по всички водоползватели е прогнозирано да става плавно и постепенно, като най-високо е нарастването в секторите селско стопанство и други водоползватели. Предвид спецификата на региона и след като се знае, че в други водоползватели основна част е секторът на услугите, включително туризъм, може да се смята, че това изпреварващо нарастване е приемливо. 170