1 Р Е Ц Е Н З И Я за дисертационния труд на доц. Маргарита Баснарова Атанасова на тема: Характерни особености в творческо - изпълнителския стил на Благовеста Карнобатлова За присъждане на научната и образователна степен доктор Рецензент: Проф. Руско Василев Русков 1408 София, ул. Ярослав Вешин бл. 29 вх. Б, ет.6, ап. 36, тел. 0888456598
2 Маргарита Баснарова е родена на 7 юни 1963 г. в град Бургас. Завършва Средно музикално училище в гр. Бургас със специалност пеене. След завършване на средното си музикално образование постъпва в Народна Опера Бургас като артист хорист с ангажимент за изпълнение на малки роли. В този период участва в постановките на операта Сватбата на Фигаро от Моцарт (Барбарина), Порги и Бес от Гершуин, Молитвен глас, Бяла приказка, детска опера от Георги Генков в ролята на Котето. През 1986 г. е приета в ДМА в класа на проф. Благовеста Карнобатлова. По време на следването си участва в постановката на Учебния оперен театър в град Сливен - Тайният брак от Чимароза в ролята на Лизета с режисьор - проф. П. Герджиков, диригент - проф. Иван Вулпе. Завършва ДМА през 1992 г. На държавния си изпит се представя с ролята на Царицата на нощта ( Вълшебната флейта от Моцарт) в постановка на Софийската опера, режисьор проф. П. Герджиков, диригент проф. Н. Недялков. Същата година гастролира в театър Маноел Република Малта. През 1994 г. е назначена като артист-солист в състава на Народна опера Бургас, където с успех претворява множество централни роли от репертоара на операта. През този период завършва магистърска степен Вокална педагогика в Нов Български Университет. Освен на оперната сцена, Баснарова се изявява успешно и като камерен изпълнител. Паралелно със своите изяви на оперната и камерна сцена, Баснарова проявява интерес и към педагогическата дейност. Тя е поканена в класа на проф. Благовеста Карнобатлова като хоноруван асистент през 1993 1994.
3 От 01.09.1995, след успешно издържан конкурс, е назначена за щатен асистент към катедра Пеене във Вокален факултет на ДМА, от 01.03.1999 е старши асистент, а от 15.09.2003 - главен асистент. Научната и публицистична дейност на Баснарова включва теоретични разработки на вокални цикли от български композитори, доклади на тема Вокално интерпретационни проблеми в песенните цикли на български композитори от последните години на 20-ти век, Някои аспекти от историческото развитие на соловата песен в българското музикално творчество от първата половина на 20-ти век. Развитие на вокалното изкуство певци и педагози и други, както и хабилитационен труд на тема: Вокално-интерпретационни проблеми в камерно-вокалните цикли на Ал. Йосифов, Ал. Текелиев, Д. Христов, М. Пеков, П. Стоянов. В своята творческа автобиография Маргарита Баснарова пише:... за мен беше изключителен шанс да бъда поканена от проф. Карнобатлова за асистент. Възхищавам се от нейните ярки качества като артист и педагог и с всички сили съм се старала и продължавам да уча, колкото може повече от нейния опит и система на преподаване. В това се крие несъмнено и причината Баснарова да посвети докторската си разработка на своята професорка, на нейния творчески път. Трудът е в две части, съответно с увод, заключение и приложения. Втората част се състои от три глави. Трудът е в обем от 210 страници. В приложенията са посочени рецензии и документация, дискография, награди. Тук е отделено място за библиографията, която съдържа 21 заглавия на книги и 30 заглавия на статии от списания ( Българска музика, Музикални хоризонти и др.). Посочени са публикации по темата от авторката. Трудът е богато илюстриран със снимков материал.
4 Баснарова поставя като цел на изследването реализиране на следните задачи и тезиси: изграждане образа на певицата Благовеста Карнобатлова чрез роли, репертоар, гастроли и оценки на публика и критика; представяне на педагога Благовеста Карнобатлова. Проследени са ранните години на Благовеста Карнобатлова, работата й в Народна опера Варна, специализацията й в Милано, Италия, формирането ѝ като камерна и кантатно - ораториална певица. В анализа се акцентира върху изпълненията на най - значимите ѝ роли. Прави се характеристика на нейния изпълнителския стил, посочват се особеностите на методите на подготвка и реализиране на образите от репертоара на певицата, свързани с особеностите на стила на отделните композитори и постановчици. Авторката проследява годините на следване на Благовеста Карнобатлова в БДК (ДМА), постъпването й в класа на проф. Илия Йосифов и работата й с големите педагози проф. Драган Кърджиев, проф. Асен Димитров, проф. Любомир Пипков, доц. Стефка Атанасова, от които тя е черпила знания и умения. Проследени са подробно първите стъпки на Карнобатлова на професионална сцена във Варненската народна опера, където тя и съпугът и Стоян Ганчев бързо се вписват в състава на операта, и където Карнобатлова става една от водещите солистки (Мими от Бохеми, Микаела от Кармен, Виолета от Травиата, Прилепа от Дама Пика Албена от П. Хаджиев, Луиза от Годеж в манастира, Лейла от Ловци на бисери - Бизе, Пепеляшка от Найден Геров, Джилда от Риголето ).
5 Отделено е място на Световния младежки фестивал във Хелзинки през 1962 г., където Карнобатлова печели сребърен медал. Следва Вторият Международен Конкурс за млади оперни певци, на който Бл. Карнобатлова печели сребърен медал. На специализацията в Милано са отделени 12 страници. Според авторката, която се базира на спомените на Карнобатлова, тя освен от своята вокална педагожка Льопард...много е научила в Италия. Наученото ще ѝ помогне в развитието ѝ като артистка. Всичко чуто и видяно от сопраните от световна класа в Ла Скала, ще ѝ помага и ще използва в кариерата си. В Милано завършва по нейно мнение, един етап от творческият ѝ път. След което навлиза в зрелите си певчески години. Във втората част е разгледана работата на Карнобатлова в Софийската опера. Направен е пълен преглед на кариерата ѝ през последните три десетилетия на XX ти век. Редят се огромен брой централни оперни роли, които Благовеста Карнобатлова защитава блестящо. Подробно място е отредено на вокалния педагог Благовеста Карнобатлова, както и на постиженията ѝ в областта на камерното пеене. Разгледани са и обществения и социален профил, участията ѝ в жури на национални и международни конкурси, многобройните ѝ гастроли. Основната цел на труда, според авторката, е да даде историческа оценка на постиженията на Благовеста Карнобатлова, които освен индивидуални са резултат от общото културно ниво на епохата, в която тя твори. Констатирам с огромно удоволствие, че Маргарита Баснарова в тази разработка постига целта си. Трудът е базиран на огромна фактология,
6 почерпена от рецензии на видни наши и чуждестранни автори и критици, но най - ценното са личните спомени на Благовеста Карнобатлова, съдържащи се в нейните дневници, които авторката умело вплита в своето изложение. Трудът има принос за историографската наука чрез документирането на творческата и педагогическа дейност на проф. Благовеста Карнобатлова. Трудът е и източник на сведения за творци и педагози, с които проф. Благовеста Карнобатлова влиза в творческо съприкосновение по времето на своята успешна кариера. Убедено предлагам на научното жури да присъди на доц. Маргарита Баснарова научната и образователна степен доктор. София, 21.03.2014 Проф. Руско Русков