СТАНОВИЩЕ по конкурс за заемане на академичната длъжност професор по професионално направление 2.1. Филология (история на българския език) за нуждите на СУ Св. Климент Охридски (Катедра по кирилометодиевистика, ФСлФ), обявен в ДВ, бр. 64/05.08.2014 рецензент: проф. дфн Татяна Димова Славова Единствен кандидат по обявения конкурс за професор е доц. д-р Маргарет Драганова Димитрова. Доц. Димитрова има изключително сериозна филологическа подготовка класическо образование в НГДЕК Константин-Кирил Философ, 2 висши образования (Българска филология и Журналистика), 2 дипломи от ЦЕУ, Будапеща (магистърска и докторска). От значение за професионалното й израстване са и множеството специализации през последните 2 десетилетия в Оксфорд (1996, 2002), Университета в Кълъмбъс (Хилендарска изследователска библиотека) (1999, 2001, 2009 стипендия Фулбрайт), Москва (2008), Гьотеборг (2003), Загреб (1994, 1998, 2012), Белград (2011). Впечатлява и научната продукция на участничката в конкурса и в частност тази след хабилитацията й (2006) 6 книги (4 в съавторство), 41 студии, научни и енциклопедични статии (16 в съавторство, 11 на английски), публикувани в Челябинск, Гьотинген, Прага, Загреб, Букурещ, София, Турция, Сеул. Освен това тя е автор на 23 рецензии на книги, един превод на съвременен български език, съставител и редактор на 3 книги. Специално бих искала да подчертая участието на доц. Димитрова в редколегиите на списание Език и литература, на Годишника на Асоциация за антропология, етнология и фолклористика (за 12 тома от т. 2, 2001 до т. 13, 2014) и на международното медиевистично списание Scripta and e-scripta (за 10 книжки от т. 3 4, 2005 2006 до т. 12 13, 2013, за т. 10 11 и т. 12 отговорен редактор), в което Димитрова води постоянната рубрика Нови книги и представя чрез рецензии и/или анотации десетки новоизлезли книги от цял свят. Рядко се среща специалист, в чиято научна продукция рецензирането на книги на колеги обхваща толкова съществена част. Средищно място в научните изследвания на кандидатката заема старозаветната книга Песен на песните и по-конкретно преводната катена с тълкувания на Теодорит Кирски и на Тримата отци, оцеляла в славянски превод единствено в ръкопис 2/24 от Рилския манастир (XV в.). Темата е разработена в няколко статии ( 7, 8, 13, 17, 26, 34,
36, 38 от списъка с публикациите) и преди всичко в книгата Тълкувания на Песен на Песните в ръкопис 2/24 от Рилската света обител ( 1, 2012). По Рилския ръкопис във втората част на книгата за първи път в палеославистиката доц. Димитрова представя наборно издание на текста с богат критически апарат, включващ гръцкия текст и палеографски коментари. Първата част на труда е прецизно езиковедско изследване (правопис, морфосинтаксис, лексика) на Рилския препис 2/24 в контекста на южнославянската ръкописна традиция от XIV XV в. Комплексният лингвистичен анализ позволява на авторката да изкаже важни хипотези за времето и мястото на възникване на превода, за книжовното наследство на Константин Костенечки и неговите източници, за архаичния състав на гръцката катена-оригинал. Монографията е удостоена с наградата на Факултета по славянски филологии, СУ най-добра езиковедска книга за 2012 2013 г.. През последните две десетилетия доц. Димитрова проучва и една друга тема средновековни молитви за родилки, на която посвещава редица статии ( 9, 16, 21, 22, 27, 41) и най-новата си книга ( 2, 2014). В нея за първи път се прави критическо издание на внушителен брой молитви за новородено, родилка и акуширалата жена, ексцерпирани найвече de vizu от над 60 източника (предимно ръкописни и печатни требници и евхологии от XIV до XVII в., писани с различен правопис в български, сръбски, влахо-молдовски, източнославянски земи и на Атон). Изданието е придружено с многопосочен анализ археографски, текстологичен, лингвистичен с цел да се установят текстовите разновидности, конфигурации и състави, в които са битували молитвите, техните възможни гръцки образци, историята и характера на превода, времето и мястото на възникване на първоначалните преводи и последвалите редакции и версии. Изключителната вариативност на текстовете, както и липсата на критически издания за гръцката традиция, са истински предизвикателства, с които авторката се е справила успешно, групирайки ръкописите въз основа на текстологични критерии. Така за българската филологическа медиевистика книгата Средновековни молитви за родилки се превръща в едно пионерско издание и изследване. Специално ще отбележа участието на кандидатката в няколко колективни издания. Първото е критическото издание с превод и коментар на История славянобългарска ( 4, 2012, 2013), където доц. М. Димитрова (съвместно с Д. Пеев и П. Петков) разчита, възпроизвежда и подготвя за печат текста на Зографския препис с разночетения по 6 други преписа (вж. и 24, 29, 37). Личният принос на кандидатката е в изработването на едиторските принципи и в добавяне на разночетения по Котленския и Чертковия преписи. С основание изданието получи широк отзвук и много висока оценка от специалистите.
Вторият колективен труд с участието на доц. Димитрова е изданието на Гладичовия препис на История славянобългарска ( 5, 2012) наборният текст, бележките към него, речникът на често срещаните архаични форми са дело на участничката в конкурса. Освен това тя е и един от авторите на История на българската средновековна литература (2008, 2009). В нейния изследователски фокус попадат и много други области, сред които книжовната норма през Средновековието, църковната терминология, хърватската глаголическа традиция ( 11, 20, 33), библейски книги като Царства и Книга на пророк Даниил ( 47, 48, 55), рецепцията на библейските цитати в оригиналното творчество на средновековните книжовници ( 10, 18, 36), дамаскинарската продукция ( 12, 14, 25), адаптацията на чуждите имена ( 6, 15, 19, 2, 33). Доказателство за високата оценка, която медиевистичната общност дава на научните разработки на доц. Димитрова, са многобройните им цитирания (над 100 според приложената справка) от учени от България, Хърватия, Сърбия, Русия, САЩ, Австрия, Словения. Отделно за нейни монографични и колективни трудове са отпечатани 13 рецензии. Цялостната научна продукция представя доц. д-р М. Димитрова като изследовател с разностранен научен профил и интереси в областта на старобългарския книжовен език, историята на българския книжовен език и диалекти, сравнителната славяно-византийска текстология, издаването на средновековни текстове (среднобългарски и новобългарски), преводаческата средновековна практика, библейските преводи, хърватското глаголическо наследство, българската историческа лексикология, антропология и етнология. Характерни за нейните проучвания са широката хронологическа рамка на българската езикова история и книжнина (от старобългарския период до XVIII XIX в.) и обширният жанров диапазон на проучваните текстове (библейски книги, тълкувания, бревиари, мисали, молитви, проповеди, жития, апокрифи, преписи на История славянобългарска). Многостранният й профил на медиевист я прави търсен съавтор не само от страна на филолози (езиковеди и литератори), но и на етнолози, фолклористи, информатици. Многоспектърни са и дисциплините, които участничката в конкурса води през своя почти 20 годишен преподавателски стаж първоначално в ЮЗУ Неофит Рилски (1995 2002), впоследствие в СУ Св. Климент Охридски (от 2002 г. до днес), в различни специалности (Българска филология, Славянска филология, Балканско езикознание/балканистика) в бакалавърски и магистърски програми. Извън основните дисциплини История на българския език, Старобългарски език и История на българския книжовен език тя чете (е чела) курсове като Език и стил, Глаголическото наследство на
Балканите, Религии и култове на Балканите, Увод в християнството, Езикът на средновековното всекидневие, Библейската любов и средновековните християнски екзегези, Глаголица и култура в хърватските земи, Библия и екзегеза и др. Била е и гостлектор по средновековна славянска книжнина в ЦЕУ, Будапеща (1998) и е изнасяла лекции в САЩ, Русия, Швеция, Южна Корея, Хърватия. Работата със студентите е важна част от професионалната биография на д-р Димитрова, за което свидетелства и научното й ръководство на четирима докторанти, един от които (Ю Джънг от Южна Корея) успешно защити през тази година. Изключително активна е и проектната дейност на участничката в конкурса тя е ръководител на един национален и е участник в 7 национални и международни научни проекти с разнообразни изследователски цели (електронно каталогизиране на старобългарски текстове, възрожденско книжовно наследство, агиография, библейска тълковна традиция, компютърни методи за исторически езиковедски изследвания, електронни медиевистични ресурси за дистанционно обучение). Познавам прецизната й работа по проект E-Medievalia, където доц. Димитрова вложи много усилия, изработвайки тестове, практикуми, христоматии и други електронни интерактивни ресурси, за да направи обучението по История на българския език попривлекателно и достъпно за студентите. Дейно е нейното участие и в различни научни форуми, на които е изнесла около 60 доклада 22 в чужбина (Англия, Германия, Полша, Румъния, Русия, САЩ, Сърбия, Унгария, Финландия, Франция, Хърватия). В заключение ще обобщя, че доц. д-р Маргарет Димитрова участва в конкурса за заемане на академичната длъжност професор по професионално направление 2.1. Филология (история на българския език) с разностранна научна продукция, отличаваща се с теоретични и методологически приноси, интердисциплинарен подход, богат сравнителен извороведчески материал, многопосочни изследователски интереси в духа на най-добрите традиции на филологическо знание. Нейната научноизследователска, преподавателска и научно-приложна квалификация напълно отговарят на изискванията на чл. 29 от ЗРАСБ, чл. 60, 61 от Правилника за прилагане на ЗРАСБ и чл. 114 от Правилника за условията и реда за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности в СУ Св. Климент Охридски. Затова убедено препоръчвам почитаемото научно жури да присъди академичната длъжност професор на доц. д-р Маргарет Димитрова. 17.12.2014 София