1
2
3 В издадената от Ел Лисицки и Ханс Арп в 1925 година книга Изкуствоизми, 1924-1914 дадаизмът е представен заедно с още петнадесет други изми и дефиниран от Арп: Дадаизмът напада изящните изкуства. Той обяви изкуството за едно магическо изхождане, което направи клизма на Венера Милоска и даде възможност на Лаокоон и синовете му да се изпикаят след хилядогодишна борба със змията. Дадаизмът доведе до безсмислие утвърждаването и отричането. За да постигне безразличие, той беше разрушителен. Този съставен от Лисицки и Арп, илюстриран с подбран картинен материал Каталог на измите, които, ретроспективно разглеждани, могат да се увеличат с още много, изяснява, че на дадаизма трябва да се гледа в една по-голяма взаимна връзка с другите изми, чието разграничение, както загатват дефинициите на Арп, Лисицки и други, е почти невъзможно и неясно.
4 Многобройни са взаимните връзки, единият произлиза от или в противовес на друг и дори отделните изми често пъти са многосъставни, противоречиви сами в себе си и се разпадат или преливат в други изми, като променят наименованията си. На ретроспективния наблюдател се представя един колебаещ се процес, за описанието на който е важен не толкова отделният изъм, колкото наблюдението на общи и/или отдалечаващи се тенденции, които са предизвикали и утвърдили многообразното развитие на модерните изкуства. Кубизмът, италианският и руски футуризъм, щурмизмът, дадаизмът, сюрреализмът да споменем само няколко само проявени частични аспекти, частични на една така наречена революция в изкуството респективно частични тенденции в една, в широк смисъл и до днес продължаваща, културна революция, която съответно поляризацията изкустводействителност, отново постави проблема на изкуството за една променена действителност и разисква действителността в едно ново изкуство.
5 Когато Хуго Бал на 2 февруари 1916 година чрез една бележка в печата покани младите хора на изкуството в Цюрих, без оглед на определена творческа насока, да участват в програмите на основаната от него кръчма на артистите Волтер с предложения и изпълнения, насоките на културната революция бяха вече установени, новите естетически изисквания определени в манифести и статии, между другите и предимно на футуристите и щурмистите. Показателно е, че Бал имаше пред вид хората на изкуството от всички направления, така че първите програми (кабарето беше открито на 5 февруари), предлагаха пъстра смесица от изпълнения в по-стар стил със съвременни изми, в началото предимно с експресионизма. Още на 12 февруари бяха изпълнени футуристични стихове, следвани от творби на Алтенберг, Верлен и Маларме. Два месеца по-късно Бал пише в своя дневник ( Бягство от времето, 1927): Всички стилове в изкуството от последните двадесет години си дадоха среща снощи (30март 1916).
6 Два месеца по-късно критично определя: За първи път почувствах срам от шума на нашето дело, объркаността на стиловете и убежденията. За излязлото през същия месец издание Кабаре Волтер Бал заключава: То е в две страници първият синтез на модерните направления в изкуството и литературата. Основателите на експресионизма, футуризма и кубизма са представени със статии. Когато участващите в Кабаре Волтер артисти използваха определението Дада за своите програми- Дада-вечери и Дада-изложби представленията им представяха многобройни произведения на изми, очевидно чувствани като сродни с техните представители. Това показва, че дадаизмът, поне в своето начало, не е предлагал своя определена, ясна насока, а вместо това в действителност е бил нещо като първи синтез на модерните направления в изкуството и литературата.
7 На въпроса защо не е лесно да се отговори. Първата причина е несъмнено в това, че насоките на културната революция бяха вече поставени, както и че спорът с традиционното изкуство, след манифестите на футуристите, беше в пълен ход. Един спомен на Арп: Ние искахме да правим нещо. Нещо ново, несъществуващо досега. Но ние не знаехме какво. Нямахме никаква програма, придобива двоен смисъл, защото нещо ново се отнася не само до традиционното изкуство, а до постигнатото до момента в спора с него. Втората причина за особеностите на Кабаре Волтер представлява необходимостта от честа смяна на програмата и съдържание на предлаганото, за да се задоволят изискванията на публиката. Един балалайка-концерт от руски и народни войнишки песни, изпълняван от шестима руснаци, можеше да се включи заедно с музика от Регер и Лист.
8 Третата причина трябва да се търси в това, че участниците, предимно Бал, Еми Хенингс, Арп, Цара, Марсел Янко и Рихард Хюлзенбек, в много отношения се различаваха по духовни интереси, творчески темперамент и намерения. Бал, например, донесе активистки и анархистични убеждения в емиграцията си и в началото беше политически заангажиран в Цюрих. Близък до активистите беше също Хюлзенбек, когото Бал познаваше още от Берлин и за когото литературата бе предимно целесъобразното средство. В противовес на тях бяха Арп, Янко и Цара индиректно заинтересувани от политиката. Така се различаваха и представите, които участниците свързваха с думата дада. По-късно Янко формулира своята представа за дадаизма така: Едно изкуство с нова романтика разпали нашите сърца. Пред нас се отвори голямата книга на Фолклора на всички времена и страни. Изкуството не трябваше вече да бъде индивидуално и изолирано преживяване, а да принадлежи на всички. Затова беше необходимо възраждането на народното изкуство като социално изкуство.
9 За Бал дадаизмът означаваше друго един културен мироглед и културно-политическо решение, и едновременно с това едно преходно състояние. За Хюлзенбек възможност за политическа активност, а също и удоволствието да се отпуснеш за сметка на еснафа. Тези представи по-късно утвърдиха берлинския дадаизъм. Цара се свърза с италианския футуризъм в Букурещ, Фриц Глазер призна своя стремеж да открие ново направление в изкуството, а за Арп дадаизмът беше решението за едно ново желано изкуство. Днес, когато все още се посочва, според една дада-поговорка на Арп, че дада е съществувал преди дада, трябва от малкото да се изгради една предистория на дадаизма, разбран по-специално като влияние върху творчеството на някои автори и тенденции в изкуството, които положително или отрицателно се съгласуваха с цюрихския дадаизъм, които ги отхвърли или възприе и разви по специфичен маниер по-нататък.
10 Ретроспективно гледано, могат да се различат най-малко три фази в неговото развитие, макар и неясно разграничени една от друга. Най-напред беше изцяло недадаистичната фаза на Кабаре Волтер, Планът на Бал за литературното кабаре и опитът му за една артистична кръчма в стил Симплицисимус, но похудожествена и с по-висока цел, където да се представи една малка изложба сред пълна с настроение декорация (син таван, черни стени), където да се изпълняват собствени и чужди творби. Един месец по- късно Бал обобщи своя опит: Нашият експеримент да забавляваме публиката с творби на изкуството по също такъв вълнуващ и поучителен начин ни тласна към непрекъснато жизненото, новото, наивното. Това е едно състезание с очакванията на публиката, което взема под внимание всичките сили на откритието на спора. Гласното рецитиране стана за мен пробен камък за качество на една поема и разбрах до каква степен днешната литература проблемно е измъдрувана на масата и за очилата на колекционера, вместо да бъде предназначена за ушите на живите хора.
11 Вероятно поради идването на агресивния, тласкащ към действие Хюлзенбек, който на 26 февруари 1916 г. за първи път се появява в Кабаре Волтер, програмите стават поединни, превръщат се в синтез на експресионизъм, футуризъм и кубизъм, но същевременно, според Арп, и в една бъркотия на стиловете и убежденията. С този синтез се създават предпоставките за по-късния дадаизъм. От артистично заведение в стил Симплицисимус то се превръща в една сцена, на която участниците представяха едновременно буфонада и погребална литургия, една лудория от нищото. Така кабарето получава своя исторически предопределен образ. По-късните дадаисти Бал, Хюлзенбек, Арп, и Янко се сближават още повече, създават общество на артисти с безспорно променящи се съзвездия, към което през април 1916 г. се присъединява Рихтер, а по-късно Валтер Сернер, Кристиан Шад, Викинг Еглинг, и с което бяха по-малко или повече свързани Макс Опенхаймер, Ото ван Реес и А. С. Ван Реес-Лютил, Глаузер и Софи Таубер.
12 Още на 11 април 1916 г. Арп потвърждава с известен скептицизъм плана за една осъзната групировка: Предвиждат се едно Болтерово дружество и международна изложба. Приходът от вечерите трябва да се използва за една Антология. Х. говори против организацията : преситени сме от нея. Аз споделям неговото мнение. Човек не трябва от едно настроение да прави художествено направление. Зад думата човек вероятно се прикрива амбициозният Цара. Една седмица по- късно Бал отбелязва, този път поименно: Цара страда заради списанието. Моето предложение да го наречем Дада беше прието. В редакцията може да се правят промени: един общ редакционен щаб, като на всеки от участниците ще се възлага грижата за подбора и подреждането на един брой. Дада на румънски значи да, да ; на френски Хотто или дървено конче. На немски той е знак за глупав наивитет и предизвикваща радост асоциация с детската люлка.
13 С този план за общо издание, който по-късно бива реализиран само от Цара, чието име едновременно беше групов символ, се очертава интензивността на групировката. На 24 май Бал пише: Ние сме петима приятели и забележителното е, че никога едновременно и заедно не сме на едно мнение, макар че ни обединява целта на едно и също убеждение. Съзвездията се сменят. Доскоро Арп и Хюлзенбек се разбираха и изглеждаха неразделни, след това се обединиха Арп и Янко против Х., след това Х. и Цара срещу Арп и т. н. Това е едно непрекъснато привличане и отблъскване. Една случка, един жест, едно раздразнение беше достатъчно и съчетано се променяше, без да смути сериозно малкия кръжок. Изданието Кабаре Волтер в началото на юни отбеляза края на втората фаза Синтезът на насоките в съвременните изкуство и литература. Още на 22 юни Бал подчертава: Това, което наричаме Дада, е една лудория от нищото, в която са преплетени всички по-важни въпроси и той предприема сериозен опит за определяне същността на дадаизма.
14 От съвременните източници още не може, а вероятно въобще не ще може със сигурност да се установи кой е намерил символа на групата или, както понякога се казва открил. Много лесно е, когато се разглежда по-късният, продължителен спор между Хюлзенбек и Цара за предимство в откриването на думата, който и досега не е изяснен, да се приеме като спор, породен от само себе си, типично дадаистичен. За първи път Бал споменава думата на 16 април 1916 г. в своя дневник като заглавие на вестник. Също така, пак като заглавие, думата се намира отпечатана в изданието Кабаре Волтер в предговора на Бал: Следващата цел на тук обединените артисти е издаването на едно международно списание. То ще излиза в Цюрих и ще носи името Дада. Според мои сведения, Цара споменава думата за първи път в своята Цюрихска хроника (отпечатана в 1920 г. в издавания от Хюлзенбек Дада Алманах ), с дата 26 февруари 1916 г.: Голяма вечер: непосредствени стихове на 3 езика (негърска музика) пиано Типерери (демонстриране на Лантерна магика) последен призив /изобретен диалог!! ДАДА!! последна новост!!!
15 По-късно Цара твърдеше, че случайно е намерил думата в Ларус. Арп го подкрепя в 1928 г. в една действително дадаистична Декларация : Декларирам, че Тристан Цара намери думата ДАДА на 8 февруари в 6 часа вечерта: присъствувах с моите дванадесет деца, когато Цара произнесе за първи път тази дума, която породи у нас законен ентусиазъм. Това се случи в кафене Терас в Цюрих... В противоречие на това 1920 г. в Хюлзенбек пише в своята история на дадаизма, озаглавена Преди Дада : Думата ДАДА беше открита от Хуго Бал и мен случайно в един немскофренски речник, когато търсехме име за мадам льо Рой, певицата на нашето кабаре. Дада означава на френски дървено конче. Тя импонира със своята краткост и сугестивност. След късо време ДАДА стана етикет на всичко, което ние лансирахме като изкуство в Кабаре Волтер. Тези сведения се поддържат и от едно писмо на Бал от 8 ноември 1926 г., с което той иска от Хюлзенбек рецензия за своята книга Бягство извън времето : Най-после и аз описах вътре дадаизма (кабаре и галерия). Ти имаш последната дума по това, както имаше и първата.
16 Споменът на Хюлзенбек и писмото на Бал правят достоверно откритието на думата от Бал още повече, че неговото появяване в Цюрих и дейността му издигнаха съзнанието за принадлежност към общността, където връзката дада в началото не беше замислена като символ на групата. Възможно е още от самото начало Цара пръв да е използвал думата като символ на желаната от него нова насока в изкуството. Във втората фаза, от първата поява на Хюлзенбек до изданието на Кабаре Волтер, кабарето беше не само опитна сцена за проблемите, които вълнуваха най-новата естетика, а то се очерта и като тенденция, която даваше предимство на абстрактното изкуство. В частни разговори, същевременно и зад кулисите, се полагаха усилия за съзнателно разграничаване на другите групировки чрез собствен стил и убеждение. Както Бал, така и Цара поради изгнаничеството си и придобитото пасифистко убеждение, се откъснаха от беснеещия национализъм на италианските футуристи.
17 По време на престоя си в Берлин, Бал поддържа футуристката теза завойнатакатоединственахигиенанасветаивписмодосестра си Мария пише, че е станал доброволец: Изкуството? Всичко това вече е минало и смешно. Войната е единственото, което все още ме вълнува. В 1915 година, пак в Берлин, той демонстрира срещу войната. Според сведения на Хюлзенбек, Арп бил ярък противник на футуристичния мироглед, за който казвал, че създава човечета. Независимо от това цюрихските дадаисти предимно Цара, бяха във връзка с италианските футуристи, които пък от своя страна причислиха към себе си болшинството от дадаистите на изложбата Световния футуризъм в 1924 година. Известно беше влиянието на кубистите, по-специално Брак и Пикасо, върху Арп. Но също и тук последва опитът за разграничение, при което Арп постави вместо абстракции на пейзажи, хора и предмети, своята представа за едно абстрактно безпредметно изкуство, което произволно нарече елементарно, а по-късно дори конкретно.
18 До издаването на Анти-манифеста опитите за разграничаване засягаха всички оттенъци на експресионизма, с едно изключение: картините на Василий Кандински, теоретични и поетични творби Арп оценява картината му Звуците като сродна на неговите стихотворения. Тези опити играеха значителна роля не само в програмата на Кабаре Волтер. Строго разграничение, най-напред от Хюлзенбек, последва и срещу изкуството и теориите на щурмистите и не на последно място, това разграничение е във връзка с отричането на абстрактното безпредметно изкуство, което доведе до разрива с Курт Швитерс, близък на щурмистите. Независимо от това, може да се каже, че програмите на Кабаре Волтер, а също така и по-късните Дада-представления, съставяха репертоара, от който чрез изостряне на тенденциите, чрез разграничение и чрез недоразумения, подсилено от собственото политическо положение на емиграцията и смесената националност на групата, създадоха това, което по-късно се сумираше многослойно и често противоречиво в широко и бързо разпространеното от пропагандата на Цара понятие дадаизъм.
19 Този репертоар се съчетаваше от специфичните тенденции на експресионизма от анархистично оцветените представи на кръжока Акцион, към който се числеше и Рихтер, от изискванията на Манифесто текникоделла литература футуриста, от практическите и теоретически изводи на кубизма (като въвеждането на шрифта в картината, откритието на шрифта като ново картинно съдържание, техниката на колажа и т. н.). Включваха се единични, предпочитани от дадаистите автори, предимно много рецитираните Гийом Аполинер, Алфред Жари, от чиято творба Убу Роа Арп четеше извадки, многократно представяните от Цара Макс Якоб, Артур Рембо, Оскар Уайлд (и неговия дендизъм), Бодлер и накрая пионерът Артур Краван. Няма да се омаловажат постиженията на дадаистите, ако се каже, че всъщност те не са открили нищо ново, четяхнотопостижениетрябвадасевидипредимновсинтезана наличното и след това в последвалото развитие и радикализиране на този синтез. Твърдението за приоритета във връзка с културната революция е относително безсмислено, защото много неща просто лежаха в атмосферата и отговорът на въпроса кой всъщност е този, който пръв обяснява явлението, не допринася почти нищо.
20 С последователното развитие и радикализиране започва третата фаза на дадаизма, настъпва неговото истинско раждане. Предпоставка за това беше вече съществуващото и силно изразено съзнание за самостоятелна художествена общност, обединена от една обща идея за това, което сега желаеше и преследваше със собственото си творчество. Забележително е, че дневниците, писма и други материали, открити за колективна обусловеност ( ние ), при това, без да се отказват от взаимни разграничения. Хуго Бал пръв се опита да представи общото в своя дневник от 12 юни 1916 година: Това, което наричаме дада, е една лудория от нищото, в която са преместени всички върховни въпроси: една екзекуция на престорените морал и чувство. Дадаистът обича необикновеното, дори абсурда. Той знае, че животът се утвърждава в противоречия и че неговото време, като никое друго преди, цели да унищожи великодушието. Затова всяка художествена маска е добре дошла за него. Всяка криеница, в коятосесъдържаеднаизмамнасила.прямотоипримитивнотому изглеждат като самата невероятност в огромната неестественост.
21 Тъй като разгромът на идеите разгърна най-вътрешните пластове на човека, причините и стремежите изпъкват по патологичен начин. Тъй като никое изкуство, политика или познание не изглеждат дорасли за този разрив, остава само шегата и кървавата поза. Дадаистът се доверява повече на истинността на събитията, отколкото на остроумието на личностите. Личностите за него са евтини,катонесеизключваисобственаталичност.тойвечене вярва в едностранчивото схващане на нещата, убеден е в свързаността на всички същества и страда до самоунищожение от разногласията. Дадаистът се бори срещу агонията и вихъра на смъртта на времето. Отрича всяко разумно въздържане, поддържа любопитството на тези, които усещат радост в най-оспорваните форми на съпротивлението. Той знае, че светът на системите се руши, че започва бурна разпродажба на развенчаните философи от искащото заплащане в брой време. Там, където започва ужасът и гузната съвест на еснафа, оттам започва ярък смях и добродушие на дадаиста. КРАЙ НА ПЪРВА ЧАСТ
22 Текстът е по: Манифести на дадаизма. София, Служебен бюлетин на Съюза на българските писатели, 1971, кн. 5, 15-83. Всички права на автора, издателя и преводача са запазени. Изображенията са от интернет ресурси със свободен достъп. Презентацията е с образователна цел и е предназначена за студентите от НАТФИЗ Кръстьо Сарафов, които изучават модул Световна култура.