Глава 1. Свети Николай Чудотворец 1 РУСКИТЕ СВЕТЦИ: винаги ще чуят, винаги ще помогнат
2 Превод на български език и предпечатна подготовка Паритет ООД РУСКИТЕ СВЕТЦИ: винаги ще чуят, винаги ще помогнат [биографии]; превод Наташа Стоянова, Елена Страхилова, 240 стр. Във всички времена Бог изпраща на Земята своите служители. Времето и мястото, в което живеят и сияят с добродетелите си светците, никога не са случайни. Ще представим на читателя руски князе и воини, аскети и монаси толкова различни и все пак приличащи си в едно: всички те са посветили живота си на Бог. Добавени са животописания и кратки разкази за чудесата, сътворени благодарение на молитвите им приживе и след смъртта им. Книгата е структурирана на хронологичен принцип и съдържа статии за светците, започвайки от Николай Чудотворец, Пантелеймон Лечител, княз Александър Невски и завършвайки с деянията на Йоан Кронщадски, Силуан Атонски и Серафим Богучарски. Всеки светец в зависимост от подвизите му е благословен със своя уникална дарба. Затова те са търсени при различни нужди и обстоятелства. Поръчалите книги чрез сайта www.paritetbg.com получават отстъпка 20 процента. Всич ки пра ва са за щи те ни. Ни как ва част от та зи кни га не може да бъ де въз п ро из ве де на в как ва то и да е фор ма без пис ме ното раз ре ше ние на при те жа те ля на авторските пра ва. ISBN 978-619-153-282-7
Глава 1. Свети Николай Чудотворец 3 СЪДЪРЖАНИЕ ОТ АВТОРА...5 Глава 1. Свети Николай Чудотворец, прославил се като велик Божи угодник (270 345)...23 Глава 2. Свети великомъченик Пантелеймон Лечител (275 305)...39 Глава 3. Света равноапостолна княгиня Олга (род.? починала през 969 г.)...57 Глава 4. Светият княз Александър Невски (1221 1263)...75 Глава 5. Преподобният чудотворец Сергий Радонежки (около 1314 1392)...93 Глава 6. Преподобният Андрей Рубльов (около 1365 г. 29 януари 1430 г.)...107 Глава 7. Василий Блажени виждащият в сърцата и мислите (1469 2 август 1557 г.)...119 Глава 8. Свети праведни Артемий Верколски 1532 1545...135 Глава 9. Блажената Ксения Петербургска (Аксиния Григориевна Петрова) (1719 1803)...147 Глава 10. Мъдростта на светите отци. Серафим Саровски (1754 1833)...157
4 Глава 11. Свети праведни Йоан Кронщадски: пророк на ХХ в. (1829 1908)...173 Глава 12. Преподобният Силуан Атонски (1866 1938)...191 Глава 13. Матрона Московска. Веднъж Бог ми отвори очите... (1881 1952)...205 Глава 14. Прелатски архиепископ Серафим Богучарски (Соболев) (1881 1950)............... 219
От автора 5 ОТ АВТОРА К огато свети Силуан Атонски бил на четири години, баща му, неграмотен, но страдащ от невежеството си и вечно стремящ се към знания и просвещение тамбовски селянин, поканил в дома си един учен човек. Гостът се настанил и започнал да разговаря с баща му. Момчето слушало любопитно непознатия, който доказвал на баща му, че Христос не е Бог и че Бог изобщо не съществува. То било особено поразено от думите му: Къде е той, Бог?, и си мислело: Когато порасна, ще обиколя земята, за да търся Бог. Когато гостът си тръгнал, момчето казало на баща си: Ти ме учиш как да се моля, но той казва, че няма Бог. Бащата отвърнал: Мислех, че той е умен човек, но се оказа глупак. Не го слушай. Но отговорът на бащата не разсеял съмненията в детската душа. Изминали повече от десет години. Момчето се превърнало във висок и силен млад мъж и по-големият му брат го взел в местната занаятчийска кооперация като дърводелец. Занаятчиите имали готвачка една жена от селото. Веднъж тя отишла на поклонение и посетила гроба на стареца Йоан Сезеновски. Като се върнала, тя разказала, че на гроба се случват чудеса. Някои от присъстващите старци потвърдили чудесата и всички говорели, че Йоан е бил свят човек. Когато чул този разговор, младежът си помислил: Ако той е светец, тогава това означава, че Бог е с нас и няма нужда да обикалям
6 цялата земя, за да Го търся. И при тази мисъл сърцето му се озарило от любов към Бога. През 1861 г. Руската църква канонизира Тихон Задонски. Откриването на мощите на светеца било съпроводено с множество чудеса, хиляди хора се събрали за тържеството. В същото време из цяла Русия се разпространил слух, че Александър II е заявил, че това ще бъде последният светец в Русия. Въпросът не е дали е казал императорът подобно нещо или не, а фактът, че такива слухове са се разпространявали. Много хора биха дали мило и драго, за да свърши времето на светците в Русия... И ето, настъпил XX в. Образованите хора очаквали, че през него ще се извършат огромни промени. Новият век трябвало да донесе окончателната победа на науката и прогреса над суеверието и невежеството. Първият руски светец, канонизиран през ХХ в., е монахът Серафим Саровски. Прогласяването на светеца било придружено от всенародно ликуване. Десетки хиляди се втурнали към Саров. В тези дни, посветени на отец Серафим, както пише Сергей Нилус, самото небе се спусна на земята, а лицата на земните певци като че ли бяха лица на ангели и пееха Пасхална литургия през лятото. Въпреки това през същата 1903 г. в Санкт Петербург, интензивно се разпространяват хектографирани позиви на Съюза за борба срещу православието. В тях право славието е обявено за вредно за добруването на руския народ. Неизвестните борци кощунствено заявявали, че Църквата крие от народа истината за мощите на Серафим Саровски. За съжаление, това не били изо лирани изяви. Значителна част от руската интелигенция смятала за свой граждански дълг да затворят клерикалите отново. Духът на новия век по-
От автора 7 влиял дори на Синода, който се притеснявал да прославя светците, тъй като смятал подобни събития за ненавременни. Но само помислете! по това време в Кронщад живеел човек, чиято вяра можела да премести планини. Син на певец на псалми от бедно архангелско село, той бил обикновен свещеник, но името му отеквало из цяла Русия и във всяко трето или четвърто вярващо руско семейство можели да разкажат случай за негова чудотворна помощ или прозрение. Той и за това има много документални доказателства изцелявал хората, като полагал ръцете си върху тях, гонел демони от обсебените, молитвите му спирали ужасни епидемии и благодарение на тях утихвали горски пожари. Този невероятен подвижник, който по нищо не отстъпвал на чудотворците от миналите векове, бил настоятелят на катедралната църква Свети Андрей протойерей Йоан Илич Сергиев, известен сред народа като отец Йоан Кронщадски. Дейността на отец Йоан, чудесата, които сътворявал, и всенародната любов всичко това са изключително значими събития за руския живот в края на XIX и началото на XX в. Да си припомним какво ли не е преживяла Русия! Сменяли се ужасни тирани, коридорите на затворите се обагряли в кръв, вражески орди нахлували и отстъпвали, космически кораби се извисявали се в небето... Всички знаем добре тази история. Но малцина знаят, че по това време из руската земя все още ходели блажени, криейки под юродството си най-големите дарби на благодатта старците утешители неуморно приемали нуждаещите се, монасите стълпници извършвали молитвения си подвиг, а мъчениците за вярата, както
8 в първите векове на християнството, с радост носели трънените си венци. Тази книга разказва за чудесата на православните светци, за техния живот и подвиг. Тази тема, както смята авторът, има своите основания. Често срещано явление сред християните е желанието, напълно естественото желание за видими знамения на нашата вяра, в противен случай ще се изчерпат надеждите им и разказите за чудесата на отминалите дни в техните умове ще се превърнат в мит, пише Софроний Сахаров в своята прекрасна книга за Силуан от Атон. Ето защо повтарянето на подобни разкази на очевидци е толкова важно, затова този нов свидетел (старецът Силуан А. П.) е толкова важен за нас. В негово лице е възможно да се съзрат най-ценните прояви на нашата вяра, обобщава той. Всъщност тези подвизи и чудеса по-добре от всяко теоретично доказателство говорят за това, че руската вяра не е нито отживелица, нито суеверие. Книгата разказва за четиринайсет светци. Защо са избрани именно тези, а не други? Не можеш да разкажеш за всички светии в малка книжка, а и не сме си поставяли такава задача. Целта беше друга: книгата, в която са събрани избрани жития, да даде обща представа за руските светци. Ето защо описахме прославени светии от различни рангове от светия блажен княз до юродивия. Главите в книгата са подредени по хронологичен ред: от свети Николай Чудотворец до архиепископ Серафим Богучарски. Някои от описаните светци са прославени от Константинополската църква, други от Руската, а някои от тях от Руската църква в чужбина. Авторът осъзнава, че се е захванал
От автора 9 да пише за безкрайно възвишени хора. Одухотвореният образ на тези аскети не се побира в рамките на техните биографии и истинското излъчване на тяхната святост е скрито за нас. Както пише старецът Силуан, славата, която Господ дава на светиите, е толкова голяма, че ако хората видят светеца такъв, какъвто е всъщност, те биха паднали на земята с благоговение и страх, защото човекът от плът и кръв не може да понесе славата на небесното проявление... Традицията за почитане на Божиите светци възниква в първите векове на християнството. Първите светии били мъчениците. И ако искаме да разберем откъде идва преклонението пред светците, вероятно трябва да започнем с тях. МЪЧЕНИЦИТЕ ОТ ПЪРВИТЕ ВЕКОВЕ Тялото на умрял човек, престояло известно време в земята, е страшна гледка, която малцина могат да издържат, без да се разтреперят. Полуразложените останки са ужасно зловонни. Мъртвите напомнят на живите, че са смъртни. Неслучайно хората заравят мъртвите в земята и се стараят по възможност гробищата да са подалече от населените места. Във вековете, предшестващи християнството, хората почитали местата за погребение на предците си. Но да се извършват церемонии на гробовете, да се откриват останките, за да се видят от всички, да се докосват с устни костите на починал човек всичко това било диващина в очите на хората от онова време. (В Древна Палестина се смятало, че докосването до мъртвото тяло осквернява човек, а този, който докосне мъртво тяло, трябвало да премине през дълъг пречистващ период и едва след
10 това да се върне към църковно общуване.) Това трябва да се припомни, за да се разбере, че почитанието на светите мъченици, възникнало през първите векове, е наистина безпрецедентно явление. То е нещо непознато дотогава в религиозния живот на човечеството... Християните проповядвали вярата във възкръсналия Исус Христос. За това те били измъчвани с железни куки, разтягани на диби, хвърляни на диви животни, за да бъдат разкъсани от тях, посичани с меч. Те лесно биха могли да избегнат тези страшни мъки било достатъчно чисто формално да участват в жертвоприношение към римските богове. Въпреки това християните с готовност приемали мъченията и умирали с усмивка на уста. В Рим те често били екзекутирани заедно с престъпниците, но е интересно, че християните не приемали смъртта по същия начин, както другите осъдени. Ето например какво разказва един удивителен документ разказ, оставен ни от очевидци, за една екзекуция в римската провинция Киликия, състояла се през 308 г.... Нумерий Максим, проконсул на Киликия, призовавайки Терентиан, свещеника на Киликия, нареди на следващата сутрин да се приготви амфитеатър, на хиляда стъпки от града, в който мъчениците трябваше да бъдат разкъсани от дивите животни. Когато амфитеатърът се изпълни с хора, дошли да видят мъките им, пристигна и Максим да се наслади на зрелището, а ние застанахме на едно скришно място и наблюдавахме с голям страх. И ето, в началото бяха хвърлени на зверовете други осъдени, които бяха много; след това Максим нареди да се въведат християнските мъченици Тарах, Пров и Андроник. Воините накараха хората да донесат мъчениците на раменете си, защото те не можеха да ходят поради многото рани. Ние, когато видяхме, че ги носят
От автора 11 на арената, се обърнахме и се разплакахме. И светиите бяха хвърлени насред арената. Тогава всички изпитаха неописуем страх и започнаха да роптаят срещу Максим за този негов съд. Мнозина напуснаха зрелището, като ругаеха Максим и бруталната му жестокост. Виждайки това, Максим нареди на стражите да набележат отишлите си, за да може по-късно да разследва вината им. И така, той заповяда да бъдат пуснати животните при мъчениците и когато те не ги докоснаха, нареди организаторите на зрелището да бъдат бити, като изиска от тях да пуснат най-свирепите зверове. Освободена беше мечка, която в този ден уби трима души, но когато се доближи до Андроник, тя седна и започна да ближе раните му. Андроник започна да я дразни, за да го изяде, но тя беше кротка. Разгневеният проконсул заповяда на копиеносците да убият мечката. Тогава Терентиан, страхувайки се от проконсула, побърза да пусне на арената лъвицата, изпратена от Антиохия. Лъвицата тичаше наоколо, ужасно уплаши публиката, но когато отиде при мъчениците, се поклони и легна пред Тарах. Той я достигна с ръка и започна да я дърпа, така че да я раздразни и тя го изяде; лъвицата лежеше при Тарах кротко като овца. Като видяха това чудо, хората се развикаха. Засраменият и раздразнен проконсул нареди на слугите си да дразнят лъвицата, но тя, като ръмжеше силно, отиде до вратите и започна да ги гризе. Всички хора крещяха от страх: Отворете на лъвицата, че ще счупи вратите. Тогава Максим, разгневен, повика Терентиан и заповяда да убият светите мъченици. Тарах, Пров и Андроник бяха намушкани с мечове и разсечени на парчета и така умряха. Има много подобни примери, когато дивите животни
12 не са докосвали християните, осъдени на смърт, но поинтересното е, че същото се повтаря и след смъртта им. През същата 308 г., вече в Кесария Палестина, били екзекутирани презвитер Памфил, дякон Валенс и още девет страдалци. Телата им били изхвърлени извън града и там ги намерил Юлиан от Кападокия. Той разбрал, че това са мъченици, и им се поклонил. Римските войници веднага го заловили и скоро той също бил екзекутиран, мъчениците станали дванайсет. Четири дни светиите лежали на земята, но през това време не ги докоснали нито кучета, нито зверове, нито птици. Тогава римляните свалили охраната и християните погребали телата... Малко преди това, през 304 г., във Валенсия бил измъчван до смърт дякон Винсент. Той умрял от мъчения с огън върху желязна решетка. Съдия Датиан заповядал тялото му да бъде захвърлено без погребение и да се охраняват останките на светеца, за да не бъдат взети от християните. Войниците, които били поставени на стража, видели, че когато до тялото на светеца долетели птици, един голям гарван ги прогонил, като не позволил на нито една да кацне върху тялото на мъченика. Когато пристигнал вълк, гарванът го нападнал и прогонил с крилете си. Тялото на този мъченик също било погребано от християни. Римляните виждали, че останките на убитите християни стават източници на чудеса, които убеждавали хората в правотата на християнската вяра. Затова те се опитвали да приложат такива методи за екзекуция, при които телата били унищожавани: изгаряне на клада, удавяне в морето. Но дори и тогава често се случвало нещо непредвидено. През 304 г. в Понте била измъчена до смърт света Харитина. Останките ѝ били хвърлени в морето, но след