Р Е Ш Е Н И Е 188 гр. София, 11.01.2012 г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД СОФИЯ-ГРАД, Второ отделение 31 състав, в публично заседание на 21.11.2011 г. в следния състав: АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: Мария Попова при участието на секретаря Паола Георгиева, като разгледа дело номер 3737 по описа за 2011 година докладвано от съдията, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 215 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по жалба на [фирма]-гр.с., ЕИК[ЕИК], с управител Б. Н. Б. против заповед РД-14-24/08.04.2011г. на началника на ДНСК. С оспорената заповед, на основание чл. 225, ал. 1, във връзка с чл. 222, ал. 1, т. 10 от ЗУТ, е наредено премахването на незаконната част от строежа "стопанска сграда и навес N 6", изпълнен в поземлен имот 000728, м. К., землището на язовир Искър, при съществени отклонения от одобрените проекти и строежът да се приведе в съответствие с одобрения на 23.03.2006г. инвестиционен проект, строително разрешение N 106/28.03.2006г. и одобрения на 31.07.2008г. проект за преработка. Наведени са доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед поради допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно приложение на материалния закон. Конкретно се твърди, че реализираната стопанска постройка е строеж VІ-та категория по смисъла на чл.137, ал.1, т.6 вр. с чл.147 от ЗУТ и за нея не се изисква одобрен проект, а само становище на инженер-конструктор. Поддържа се още, че доколкото в издаденото строително разрешение няма изискване навесът да е отворен, то затварянето му със стъкла и тухли не променя предназначението му. Освен това, конструктивното становище не е инвестиционен проект и не подлежи на одобряване от административния орган, а измененията в него зависят единствено и само от волята на инвеститора. Иска се отмяна на заповедта В с.з., дружеството -жалбоподател се представлява от адв.д., който поддържа жалбата
по изложените в нея съображения. Ответникът се представлява от юрк.м., който изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, като прецени доказателствата по делото, обсъди доводите на страните и извърши служебна проверка за законосъобразността на оспорения административен акт на осн.чл.168, ал.1 вр. с чл.146 от АПК, намира жалбата за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, адресат на индивидуален административен акт в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК, а по същество - за неоснователна, по следните съображения: При извършена проверка от служители на сектор С., РДНСК-Югозападен регион с констативен акт N 728/17.12.2010г. е установен строеж представляващ "стопанска сграда и навес N 6", изградена в поземлен имот 000728, м. К., землището на язовир Искър, район П.. Имотът е собственост на [фирма] съгласно нот.акт N 164, т.і, рег.n 5566, нот.д.n 146/03.07.2007г. Установено е, че сградата е изпълнена при съществено отклонение от одобрените строителни книжа, в т.ч. преработка. Одобреният навес с площ от 24.9 кв.м. не е реализиран като такъв, а е затворен с плътни стени от тухлена зидария и е приобщен към застроената площ на сградата от 35 кв.м. Полученото помещение е затворено плътно от три страни, а от четвъртата е остъклено съгласно приложение 1 към акта. Външната вита стълба по одобрения проект е затворена с плътна тухлена стена, виеща се около стълбата и достигаща до покрива. В стената са оформени прозорци. С тази промяна площта на стълбата също е приобщена към ЗП на сградата. Тези фактически констатации са дали основание на проверяващите да направят извода, че оградата е изградена при съществено отклонение от издаденото строително разрешение N 106/28.03.2006г., инвестиционен проект и одобрения на 31.07.2008г. проект за преработка за стопанска сграда със ЗП от 35 кв.м. и навес със ЗП от 24.9 кв.м./приложени по делото/. Проверката е извършена в отсъствието на управителя на дружеството или друго упълномощено лице. Съставеният КА е връчен лично на Б. Б. на 20.12.2010г., който е удостоверил връчването с подписа си. На 27.12.2010 г. в ДНСК е постъпило писмено възражение от жалбоподателя, което е разгледано от административния орган и е прието за неоснователно, поради непредставяне на нови обстоятелства и факти, оборващи констатациите в акта. Въз основа на така установените факти и проведената административна процедура, началникът на ДНСК е издал оспорената заповед, с която е прието, че е налице хипотезата на чл.154, ал.2, т.3 и ал.4 от ЗУТ и е наредено премахването на строежа като незаконен. По делото е изслушано заключение от съдебно-техническа експертиза, съгласно което сградата е изпълнена в периода 2006-2009г. Ограждането на навеса със стени и витрини не променя застроената площ на сградата. Съгласно одобрените строителни книжа и допълването им от 31.07.2008г. застроената площ на сградата е 35 кв.м., а на стопанската постройка 24.9 кв.м., включително площта на навеса, който е ограден с три колони. Тухлената зидария и дограмата не са основен конструктивен елемент и не създават нова площ.колоните определят контура на застрояването. Застроената площ на стопанската сграда се увеличава с площта на стълбището, която е окол 8.6 кв.м. и не е предвидена в одобрените книжа. СТЕ е оспорена от представителя на ДНСК и по негово искане по делото е назначена и
изслушана тройна СТЕ. Въпросите, предмет на съдебно-техническата експертиза, са били предмет и на изслушаното и прието заключение от тройна-съдебно техническа експертиза, която потвърждава констатациите, отразени в КА N 728/17.12.2010г., въз основа на който е издадена атакуваната заповед. В резултата на ограждането на навеса със стени от тухлена зидария- 25 см. при трите фасадни стени, а на четвъртата с монтиран прозорец,на практика се обособява ново самостоятелно помещение, чиито обем се приобщава към сградата. Същото се отнася и до ограждането на външната вита стълба, изпълнено върху масивен стоманобетонов цокъл с височина от 2 м. и с тухлена зидария- 25см., и прозорци до покрива. След ограждането му, навесът представлява обособено самостоятелно помещение и макар, че не се променя ЗП на сградата, променя се предназначението на това помещение. Извършеното затваряне на стълбището не съответства на проекта. В резултат на това затваряне застроената площ е увеличена с 9 кв.м. и общата площ на сградата, включваща стопанската сграда -35 кв.м. и навес- 24.9кв.м. или общо ЗП от 59.9кв.м. става 68.9 кв.м. Няма издадено разрешение за строеж за фундамента и ограждащата стена на стълбището, както няма и конструктивно становище. Въз основа на изложеното от фактическа страна, настоящият съд достига до следните правни изводи: По силата на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ, началникът на ДНСК или упълномощено от него длъжностно лице издава заповед за премахване на незаконни строежи или части от тях. Кои строежи са незаконни е определено в ал. 2 на същата разпоредба. Съгласно т. 3, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед, незаконни са строежите, които са извършени при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1, 2, 3 и 4. Заповедта се издава въз основа на констативен акт, съставен от длъжностни лица на Дирекцията за национален строителен контрол. Актът се връчва на заинтересуваните лица, които могат да подадат възражения в 7-дневен срок /ал. 3 на чл. 225 от ЗУТ/. С оглед на това, оспорената заповед РД-14-24/08.04.2011г. на началника на ДНСК е издадена от компетентен орган, в рамките на делегираната му въз основа на чл. 225, ал. 1 от ЗУТ със заповед РД-13-448/01.11.2010 г. на началника на ДНСК компетентност. Оспорената заповед е издадена в законоустановената писмена форма, като в нея подробно са описани фактическите и правни основания за нейното издаване. При издаване й не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила. Заповедта е издадена, съобразно разпоредбата на чл. 225, ал. 3 от ЗУТ, въз основа на констативен акт 728/17.12.2010г, който е съобщен по предвидения в закона ред на собствениците на строежа. В хода на производството по издаване на административния акт на заинтересованите страни е предоставена възможност да изложат писмените си възражения по установените от административния орган факти и обстоятелства, като тези възражения са разгледани и подробно обсъдени преди издаване на оспорената заповед. За да е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, е необходимо строежът да е извършен при съществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по чл. 154, ал. 2, т. 1-4 от ЗУТ. Процесният строеж е изграден въз основа на строително разрешение N 106/28.03.2006г. и одобрения на осн.чл.154, ал.5 от ЗУТ на 31.07.2008г. проект за преработка от
31.07.2008г., съгласно които е разрешено изграждането на стопанска сграда със ЗП от 35 кв.м. и навес към нея със ЗП от 29.4 кв.м. Съдът кредитира като компетентно и обективно дадена изслушаната по делото тройна съдебно-технически експертиза, която не е оспорена от страните по делото и съответства на приетите писмени доказателства, включително на приложения снимков материал. Установено е, че извършеното остъкляване не е предвидено в проекта по част конструктивна. В резултата на ограждането на навеса със стени от тухлена зидария- 25 см. при трите фасадни стени, а на четвъртата с монтиран прозорец, на практика се обособява ново самостоятелно помещение, чиито обем се приобщава към сградата. Навесът представлява обособено самостоятелно помещение, чието предназначение се променя, тъй като вече представлява затворено жилищно помещение/ обяснения на ВЛ в с.з. от 21.11.2011г. Извън проекта преработка е изпълнена и стоманобетонова стена около външна вита стълба с височина 2 00м. Извършеното затваряне на стълбището също не съответства на проекта. В резултат на това затваряне застроената площ на сградата се увеличава с 9 кв.м. Така установеното от фактическа страна, дава основание на настоящият съдебен състав да приеме, че е налице хипотезата на чл. 225, ал. 2, т. 3 от ЗУТ, послужила като правно основание за издаване на оспорената заповед. Отклонението от издадените строителни книжа в настоящия случай следва да се квалифицира като съществено, след като се създават нови застроени площи, извън издаденото строително разрешение. И ако разпоредбата на чл.147 от ЗУТ не изисква одобряване на инвестиционни проекти за издаване на разрешение за строеж за стопански постройки със селскостопанско предназначение, то разрешение за строеж безспорно се изисква, по аргумент от разпоредбата на чл.148 от ЗУТ. Отклонението от издадените строителни книжа в настоящия случай следва да се квалифицира като съществено, след като се създават нови застроени площи, извън издаденото строително разрешение. Със затварянето на навеса с ограждащи тухлени стени и тухлена зидария, върху която е монтирана дограма се обособява допълнителна застроена площ по смисъла на ;5, т.15 от ДР на ЗУТ. По същия начин, с изграждане на стомано-бетонна стена с височина 2 м. и монтиране на стъклена дограма около външната стълба се създава допълнително застроена площ. В т.9 от заключението си, ВЛ изрично са посочили, че няма издадено разрешение за строеж за фундамента и ограждащата стена на стълбището, както няма и конструктивно становище. При осъществяване на контрол за законосъобразност върху административните актове, съдът е ограничен от фактическите основания, мотивирали административния орган да издаде административния акт. В случая, правната квалификация на началника на ДНСК, че строежът е незаконен е мотивиран с обстоятелството, че навесът е ограден от три страни, четвъртата е остъклена и е обособено ново помещение, приобщено към общия обем на сградата, както и от ограждането на външната стълба и приобщаването на пространството около нея. Така установеното от фактическа страна от административния орган изцяло се потвърждава от събраните по делото доказателства. Строеж, изграден при съществени отклонения от издадените строителни книжа, представлява незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 1, във вр. с ал. 2, т. 3 ЗУТ, подлежащ на премахване по реда на чл. 222, ал. 1, т. 10 ЗУТ, на каквото правно
основание е издадена оспорената заповед. В конкретния случай, като е квалифицирал строежа като незаконен и е разпоредил премахването му, административният орган правилно е приложил материалния закон към установените в хода на административното производство факти. Заповедта е издадена и в съответствие с целта на закона, тъй като премахването на незаконните строежи е предвидено пряко в разпоредбата на чл.225,ал.1 от ЗУТ. Неоснователни са всички възражения, касаещи предназначението на имота и обстоятелството, че същият представлява земеделска земя, чието предназначение не е променяно, което обстоятелство жалбоподателят изтъква в своя защита. Предназначението и начина на ползване на строежа са факти, неотносими в производството по премахване на незаконно строителство и не следва да се преценяват и обсъждат. Само за пълнота следва да се отбележи, че с приобщаване на описаните по-горе площи и увеличаването на ЗП на сградата се стига и до несъвместимост на строежа с предназначението на територията и нарушение на изискванията на Наредба N 2/1998г. за застрояване в земеделските земи. Имотът не попада в изключенията, предвидени в чл.3. След като предназначението на земеделската земя не е променяно чрез провеждане на процедура за одобряване на ПУП, недопустимо е в рамките на имот с площ под 10 дка в такава територия да се изграждат постройки с площ, надвишаваща 35 кв.м. С оглед изхода на делото и на осн.чл.143, ал.4 от АПК, основателно се явява искането за присъждане на разноски, включително минималното възнаграждение за един адвокат. Съгласно чл.36 от Закона за адвокатурата вр. с чл.8 от Наредба N 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела, възнаграждението се определя съобразно разпоредбите на чл.7, ал.1, т.4- за други неоценяеми искове в размер на 150 лв., поради което жалбоподателят следва да бъде осъден да заплати на ДНСК разноски в размер на 150 лева. Предвид изложените съображения, Административен съд София-град, Второ отделение, 31-ви състав, на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на [фирма]-гр.с. против заповед РД-14-24/08.04.2011г. на началника на ДНСК. Осъжда [фирма]-гр.с., ЕИК[ЕИК], с управител Б. Н. Б. да заплати на ДНСК разноските по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение в размер на 150 лева. Решението не подлежи на обжалване. СЪДИЯ: