Основен акцент в психологическата антропология е разликата в рамките на. философската антропология на естественонаучния и хуманистичния подход за

Препис

1 Тема 1: Психологическа диагностика на развитието на детето. Психометрия и тестология. Зараждане и развитие. Представители. Основен акцент в психологическата антропология е разликата в рамките на философската антропология на естественонаучния и хуманистичния подход за обяснението и разбирането на човека. В качеството на методологическа основа на психологическата антропология философската антропология може да бъде определена като учение за цялостната човешка реалност. Различието между естественонаучния и хуманистичния подход в науката ясно се проявяват в психологията. В края на ХІХ в. се очертава неадекватността на методологията на естествознанието по отношение на психологическото познаване на човека. Това дава основание на В. Дилтай да опише и противопостави обясняващата на разбиращата психология. Различията, които В. Дилтай извежда за обяснителната и описателната психология, не са загубили своята актуалност и в наши дни. Определено трябва да кажем, че ориентацията към обективност, измерване и експеримент като прояви на научност са преобладаващи в съвременната психология. През последните години в рамките и за нуждите на психологическата практика се оформя интерес и развитие на хуманистичния подход в психологията. От психологическа гледна точка човекът е многомерно същество и има различни прояви. За различните прояви на човека съответстват и различни методи. Обективното изучаване на човешката субективност предполага изучаване на такива прояви, които са изразени във външното поведение на човека, отразени са в продуктите на дейностите на човека, проявяват се в общуването и във взаимоотношенията му с другите. Възможно ли е по принцип да съдим за вътрешния свят на човека по външните факти на поведението му? Определено можем да кажем, че за житейската психология не съществува въпросът може или не да се съди по фактите на поведението за явленията на субективния свят. Тук отговорът е еднозначно положителен. В този смисъл научната психология също дава утвърдителен

2 отговор, но на езика на понятията. И както се утвърждава в научната психология, взаимовръзката между психика и поведение, съзнание и дейност в техните конкретни и изменящи се форми е не само обект, но и средство за психологическо изследване. Сложността при реализацията на принципа на единство на съзнание и дейност в изследванията е в установяването на характера, съдържанието на връзката и отношенията на вътрешните процеси и външните прояви. Задача на методите на обективното психологическо изследване е да разкрие адекватно това отношение и така по характера и особеностите на външното протичане на действието да се определи неговата вътрешна психологическа природа. И така, естественонаучната парадигма предполага извеждане на общи зависимости и закони, формулиране на хипотези и тяхната послед- ваща опитна проверка. Тук не се анализира единичният, отделният случай. При този случай човекът се изучава както всеки друг обект от нашата действителност. Човекът се превръща в източник на информация. При естественонаучната парадигма имаме обективни изследвания и методи, които обясняват психологическото развитие и същност на човека. Основни изследователски методи тук са наблюдението и експеримента. Наблюдението, това е преднамерено систематично и целенасочено възприятие на външното поведение на човека с цел последващ анализ и обяснение. Методът наблюдение трябва да отговаря на определени изисквания, а именно то е избирателно, планово, систематично, необходима е пълнота на наблюдението. Експериментът е основен метод на обяснителната психология. Тук е редно да споменем, че статус на самостоятелна наука психологията придобива заедно с експерименталния метод. Експериментът се отличава от наблюдението по редица особености, а именно: 1. При експеримента изследователят сам предизвиква изучаваното от него явление за разлика от наблюдението, където той не може активно да се намесва в ситуацията. 2. При експеримента изследователят може да променя условията на протичане и проявата на изучавания процес.

3 3. При експеримента изследователят сам периодически може да изключва отделни условия. 4. При експеримента изследователят си разрешава да променя и количественото съотношение на условията, допуска се и математическа обработка на получените в изследвания данни. Обособени са в психологията три вида експеримент лабораторен, естествен и формиращ: лабораторен психологически експеримент протича при специално създадени и контролирани условия, и обикновено с прилагане на специална апаратура и прибори. Отличителна особеност на този експеримент е съблюдаване на условията на изследване и точността на получените данни; естествен психологически експеримент- съчетаване на експерименталност на изследването с естественост на условията на провеждане; формиращ психологически експеримент това е метод на изследване на психическото развитие на човека в условията на специално ор- ганизиран експериментален процес. Среща се и с други названия, като преобразуващ, генетико-моделиращ, метод за активно формиране на психиката. Към специфичните обективни научноизследователски методи на психологията отнасяме и психодиагностиката. В условията на живот особена важност придобива проблемът за индивидуалните различия на хората, включващ въпросите за разкриване природата на тези различия, тяхното измерване. Освен това психодиагностическите методи са един методически инструментариум на научните изследвания в областта на психологията на личността, междуличностните отношения и др. В практиката на психолога се срещат различни проблеми, свързани с решаването на задачи за изучаване на междуличностните отношения, подбор на персонала във фирмите, професионалната ориентация и др. Във всеки един от случаите стои проблемът за психологическата оценка на личността, измерване на способностите на човека, неговата мотивация, общуване и др. Всяка психологическата оценка се базира от една страна на възможностите за измерване

4 на особеностите на личността или групата и достоверността на измерителните средства, от друга страна. В този смисъл обективността на психологическата оценка се определя от достоверността на измерителните техники, т. е. познаването на методите на психодиагностиката, умението да бъдат употребявани и опита на самия изследовател. Оценяването на хората, техните лично- стни качества, особеностите на професионалната дейност всичко това са сложни и отговорни задачи. В психодиагностиката важно място заема задачата по подбор на методите за измерване на свойствата и особености- те на личността, нейната мотивация, поведенчески реакции и т. Н. СЪЩНОСТ И ОСОБЕНОСТИ НА ПСИХОДИАГНОСТИКАТА Психодиагностиката обхваща три области на психологическото знание: предметна област от психологията, която изучава дадени явления; психометрика наука за измерване на индивидуалните различия в диагностицираните променливи и практиката на използване на психологическото знание. Психологическата диагностика е първоначално неделима от експерименталната психология и зависима от нейните успехи. Психодиагностиката започва да се отделя в самостоятелна област на изследване с появата на интерес към индивидуалните различия в психиката. Най-голямо значение за установяване на психологическата диагностика имат работите на Р. Кетел, Галтон, Ебинхауз, А. Бине. В тези изследвания за първи път започва да се използва нов, базиран на статистиката инструмент за изучаване на индивидуалните различия тест. Неговото създаване приоритетно принадлежи на Галтон, основател на психометричното направление в психологията. Първоначално тестът се появява като метод за измерване на ума. Под психометрия се разбира обхващане и измерване числото на операциите на ума. Според изследователите, психологическата диагностика, както и самото понятие, се появява през 20-те години на миналия век. Така например в този период излиза известната работа на Роршах Психодиагностика. Понятието

5 психодиагностика бързо се разпространява и намира широко приложение, като при това обикновено в него се включват съвкупност от всички методи, насочени към изучаване на индивида. Може да се каже, че с появата на книгата на Роршах започва нов период в развитието на психологическата диагностика, който е свързан с появата на качествено различни по отношение към психометрията методи за изследване на личността, а именно проективните методи. В психодиагностиката съществуват редица въпроси, които предста- вляват и предмет на психодиагностиката: теоретически и конкретно методически принципи на построяване на психодиагностични техники и формулиране на психодиагностичните заключения; конкретни методики и методи на психодиагностиката за изследване на такива особености, като черти на личността, способностите, мотивите, съзнанието и самосъзнанието, междуличностните отношения; диференциалната психометрика като математизиран подход за разкриване на между индивидуалните различия; изисквания за норма към методиките. Най-общо може да се каже, че психодиагностиката е наука и практика за поставянето на психологически диагнози. Според Б. Г.Ананиев, психологическата диагностика трябва да се разглежда като направление на психологическите изследвания, които имат за цел определяне нивото на развитие на психофизиологическите функции, процеси, състояния и свойства на личността. В психологическата литература съществен психодиагностичен инструментариум и техника е тестът, за който съществуват различни гледни точки и схващания. Най-общо тестът в качеството на измерителен инструмент е съвкупност от стимулни задачи и въпроси. Тестът представлява моделна ситуация, с чиято помощ получаваме образци на пове- дение или преживяване, които приемаме за сбор от показатели по отно- шение на изследвания признак. А. Анастази определя психологическия тест като обективно и стандартизирано измерване на поведението.

6 Източник: Александрова, Н. (2011) Психология, Изд: Петко Венедиков, ile/natalia-alexandrova-4/publication/ _Psihologia/links/58e49c f7a7782a4/Psihologia.pdf