. БЕРТОЛД БРЕХТ. 1
2. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Професията на актьора (1935-1947) 1947) ЗА А Под гестус следва да разбираме един комплекс от жестове, мимика и най-често думи, който един човек или повече хора отправят към един човек или към повече хора. Човек, който продава риба, между другото демонстрира гестуса на продажбата. Човек, който пише завещанието си, жена, която съблазнява мъж, полицай, който бие човек, мъж, който изплаща надниците на десет мъже във всичко това е заложен определен социален гестус. Човек призовавасвоябог товаставагестусвсмисълана тази дефиниция едва тогава, когато призоваването севършисогледнадругииливнякаквавръзка,при която се появяват отношения между човек и човек. (Молещият се крал в Хамлет )
3. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Професията на актьора (1935-1947) 1947) Един гестус може да се заложи само в думи (да се изяви по радиото); тогава определени жестове и определена мимика са преминали в тези думи и лесно могат да се доловят (един смирен поклон, едно потупване по рамото). Нопосъщияпринципсаможестовеимимика(както може да се види в ням филм) или само жестове (в театъра на сенките) могат да съдържат в себе си думи. Думи могат да се заместят с други думи, жестове с други жестове, без от това да се промени гестусът.
4. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Малък органон за театъра (1948) 61 Сферата на поведенията, които персонажите възприемат един спрямо друг, наричаме гестусова сфера. Позата на тялото, интонацията и мимиката се определят от някакъв общественозначим гестус. Персонажите се карат, възхваляват, поучават помежду си и т.н. Към поведенията, които хората възприемат един спрямо друг, спадат дори личните постъпки, като изявите на физическо страдание при болест или пък изявите на религиозност. Тези гестусови изяви в повечето случаи са твърде сложниипротиворечиви,такачевеченемогатдасе предадат с една-единствена дума и актьорът трябва да внимава да не загуби нищо от тях при необходимото усилване на изображението, а напротив, да усили целия комплекс.
5. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Малък органон за театъра (1948) 63 За да навлезем в гестусовото съдържание, нека разгледаме началните сцени на една от моите понови пиеси Животът на Галилей <...> 64 Проучвайки такъв гестусов материал, актьорът овладява образа, като овладява фабулата. Само ако изхожда от нея, т.е. от цялостното ограничено по времеимястосъбитие,тойможесякашсединскок да достигне такъв завършен образ, който снема в себе си всички отделни черти <...>
6. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Малък органон за театъра (1948) 65 Всичко зависи от фабулата, тя е сърцевината на театралния спектакъл <...> Голямото начинание на театъра е фабулата, общата композиция на всички гестусови събития, съдържаща ония съобщения и подбуди, които отсега нататък трябва да съставляват удоволствието на публиката.. 66 Всяко отделно събитие съдържа един основен гестус: посредством един тебеширен кръг се установява истинската майка на едно дете; Господ се обзалага с дявола за душата на доктор Фауст и т.н. При групирането на персонажите върху сцената и при движението на групите необходимата красота трябва да се постигне главно чрез изяществото, с което се представя гестусовия материал и се излага пред критичния поглед на публиката.
7. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Малък органон за театъра (1948) 71 Общият гестус на показването, който винаги съпровожда на сцената отбелязването на нещо особено важно, се подсилва от музикалните призиви към публиката в песните. Затова актьорите не трябва просто да преминават към пеенето, а да го откроят ясно от останалото действие <...> 73 Също и хореографията отново получава задачи от реалистично естество. Схващането, че тя няма какво да прави при изобразяването на хората, каквито са в действителност, е заблуда от по-ново време <...> Във всеки случай един театър, който извлича всичко от гестуса, не може да мине без хореографията. Изяществото на движението и прелестта на разположението вече сами по себе си действат отчуждаващо, а пък пантомимическото хрумване подпомага твърде много фабулата.
8. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Малък органон за театъра (1948) 76 Трябва да кажем също как да се предаде на зрителите онова, което е изградено на репетициите. Необходимо е в основата на същинската игра да залегне гестусът, означаващ връчване на нещо завършено. Сега пред зрителя изниква онова, което ние сме постигали вече много пъти,, като сме отхвърлили всичко друго.. Така създадените завършени изображения трябва да бъдат предадени на публиката с напълно ясно съзнание, за да могат да се възприемат също тъй с ясно съзнание.
9. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Нова техника на актьорското изкуство II (1949-1955) 1955) ЖЕСТОВЕ Разглеждайки жестовете, на първо време оставяме настрана пантомимата, тъй като тя е самостоятелен дял на сценичното изкуство, каквито са драмата, операта и танцът. В пантомимата всичко се изразява без слово, дори говоренето. Ние обаче разглеждаме жестовете, които се срещат в делничния живот и се разработват от актьорите на сцената. Освен това има различни жестове. Такива, които заместват словото и които биват разбирани по традиция, както (у нас) утвърдителното кимане с глава. Има илюстриращи жестове като онези, които описват големината на една краставица или завоя, взет от една съзтезателна кола. Освен това съществуват и множество жестове, които демонстрират душевни състояния, жестове на презрение, напрегнатост, безпомощност и т.н.
10. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Нова техника на актьорското изкуство II (1949-1955) 1955) Освен това говорим и за гестус. Под това разбираме цял комплекс от отделни жестове от най-различен вид в единство със словесна изява, който лежи в основата на някое определено събитие между хора и засяга цялостното поведение на всички участващи в това събитие, или пък комплекс от жестове и словесна изява, който, проявявайки се у отделен човек, предизвиква определени събития (колебливото поведение на Хамлет), или дори само основното певедение на отделен човек (като задоволство или очакване). Гестусът обрисува отношенията на хората помежду им. Изпълнението на някаква трудова операция например не представлява гестус, ако не съдържа някакво обществено отношение като експлоатация или сътрудничество.
11. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Нова техника на актьорското изкуство II (1949-1955) 1955) ЗА А Цялостният гестус на една пиеса може да се определи само приблизително, затова не е възможно да се посочат въпросите, които трябва да се зададат, за да бъде определен той. Съществува все пак и поведението на автора спрямо публиката. Поучава ли? Провокира ли? <...> За да осветлим гестуса на една отделна сцена, избираме първа сцена от трета картина на Майка Кураж и нейните деца <...>
12. БЕРТОЛТ БРЕХТ. Нова техника на актьорското изкуство II (1949-1955) 1955) Бележка към българското издание на Брехт: Гестус е специфично понятие от театралната теориянабрехт.небивадасеотъждествявас жест, въпреки че латинското обозначение на жест е gestus. В немски език до 18. век обозначението за жест е gestus. В съвременния немски език се ползва френската дума geste.
13