ПРЕГЛЕД НА МАКРОИКОНОМИЧЕСКАТА СРЕДА В БЪЛГАРИЯ (Юли, 2001 година) Реален сектор По предварителни данни на НСИ, през юни слабото външно търсене доведе до намаляване на промишлените продажби с 8.8% на годишна база и цялостен спад на продажбите от 0.8% спрямо края на годината. Данните потвърдиха нашите очаквания за намаление на продажбите от износа, следвайки трендовете на спад на пазарите в ЕС и Турция. Промишлените продажби отчитат ръст от 4% за полугодието, но отбелязват и един значителен спад спрямо отчетения ръст от 5.1% за периода януари-май. Износителите се опитаха да развият позициите си на вътрешния пазар и да овладеят спада на продажбите, като достигат значителен ръст от 5.7% на годишна база за юни и 4% на годишна база за полугодието. В тази ситуация, обаче потенциалът за растеж на икономиката не би могъл да бъде значим, доколкото се базира главно на развитието на вътрешния пазар. Следва да отбележим, че очакваме известно оживление в сектора на услугите и особено в туризма, което би могло да поддържа растежа на икономиката близо да правителствената прогноза от 5% за 2001г. От структурна гледна точка на отраслите, преработвателната промишленост отчита найголемите загуби в резултат на глобалното забавяне на растежа, като отчита спад от 2.1% на годишна база за юни, като за периода на полугодието продажбите са все още положителни и отчитат нарастване от 3.9% на годишна база. Услугите остават с най-силното нарастване от 8.2% на годишна база за юни, докато трендът на спад при добивната промишленост се запазва като резултат от продължителната рецесив в този отрасъл. По предварителни данни на НСИ, през юни продажбите на дребно продължават да следват тренда на промишлените продажби на вътрешния япазар и отчитат нарастване от 1.9% на годишна база спрямо януари-май и достигат ръст от 2.3% на годишна база за полугодието. Може да се очаква, че спадът при износа ще бъде съпътстван и със спад на вноса, което би могло частично да повлияе върху дефицита по търговския баланс. По данни на НСИ, средната реална заплата (на тримесечна база) нараства с 3.6% за второ тримесечие спрямо същия период на предходната година. По-значителен ръст се наблюдава при сравненията на тримесечна база, при което ръстът на реалните заплати за второ тримесечие е 8.8% спрямо тези за първо тримесечие. Главният фактор за увеличение на реалните заплати с 6.1% спрямо същия период на предходната година и 8.8% спрямо предходното тримесечие е публичният сектор. За сравнение, нарастването на реалните заплати в частния сектор е незначително и е 3% на годишна база и 5.8% спрямо предходното тримесечие. 10 процентното нарастване на заплатите на държавните служители през юни, се явява основен фактор за постепенното нарастване на заплатите в обществения сектор, което е отразено и в годишния индекс. Очакванията са за подобрена производителност през второ тримесечие. По този начин очакваме и нарастване на БВП на един зает да бъде малко по-висока от годишния процент на нарастване на заплатите от 3.6%. По данни на Държавната служба по заетостта, през месец юни безработицата спада с 0.64 процентни пункта и достига 17.11%. Приносът за отчетения спад на безработицата имат откритите сезонни работни места в отраслите туризъм, строителство и селско стопанство. Както и през предходния месец, годишният индекс на безработицата продължава да отчита намаление от 1.1 процентни пункта. Най-активното търсене на работа се отчита в сегмента на хората под 24 години, при който броят на регистрираните безработни през юни спада с 6.2%. За сравнение общият брой на безработните за същия период от време спада с 3.6%. Регионите с най-ниската и с
най-високата безработица следват цялостния тренд на индикатора. В София безработицата спада до 4.5%, а в Търговище (регионът с найвисоката безработица) до 32.5%. Отчетеният месечен спад на безработицата в тези региони за месец юни е 0.4 процентни пункта. Âúíøåí ñåêòîð По данни на централната банка, нетния дефицит по текущата сметка в края на май възлиза на USD 129.8 млн. За периода януари-май, дефицитът по текущата сметка е в размер на USD 309.7 млн. или 2.4% от прогнозния БВП за 2001г. Данните показват значително подобрение спрямо дефицита от USD 454.8 млн., отчетен за същия период на предходната година. Трябва да се има предвид обаче, че като се изключи трансферът от USD 135 млн. по втория GSM лиценз, отчитан като износ на услуги, подобрението на годишна база по текущата сметка е само 2.2%. Централната банка ревизира данните за намалението на дефицита по текущата сметка за месец април от USD 117.6 млн. на USD 72 млн., в резултат на по-късно представени отчети за износа по търговския баланс. Приходите от пътувания в баланса на услугите започват да играят все по-съществено значение за позитивното развитие на текущата сметка с разгръщането на туристическия сезон, като отчитат нарастване от 4.5% за периода януаримай на годишна база и достигат сумата от USD 297.6 млн. Данните по търговския баланс продължават да са тревожни и показват дефицит от USD 545.8 млн. за периода януари-май и дефицит от USD 197.8 млн. само за месец май, което представлява сериозна експанзия на годишна база. Ръстът на експорта спада от 12.3% за периода януари-април на 10.1% за периода януари-май, докато ръстът на вноса нараства леко от 11.9% за периода януари април на 12% за периода януари-май на годишна база. Главната причина е в търговския недостиг с ЕС и нарастването на вноса от Русия, след стабилизирането на международните цени на петрола. Обезценяването на TRL е друг фактор за неблагоприятната търговска статистика. Докато износът за Турция спада с с 11.3% за периода януари-май, след силния растеж, отчитан през първите два месеца на годината, преди девалвацията на турската лира, в същото време вносът от Турция нараства с 12.7% за периода януари-май на годишна база. Търговското ни салдо с Турция е все още положително, но това се дължи изключително на износа на електроенергия за южната ни съседка. Капиталовата и финансовата сметки отчитат излишък от USD 113.6 млн. за периода януаримай, което обаче не е достатъчно за покриване на дефицита по текущата сметка и намалението на валутните резерви с USD 134.6 млн. Намалението на резервите е по-ниско от редукцията по външния дълг за същия период, а недостигът по външния баланс може да бъде определен като значителен. Нетните чуждестранни дълготрайни инвестиции отчитат малък спад от 3% на годишна база, като за периода януари-май възлизат на USD 225 млн. По данни на Министерство на финансите, брутният външен дълг нараства с USD 39.5 млн. и достига USD 8,684 млн. в края на месец юни и възлиза на 71% от прогнозния БВП. Размерът на новите кредити е USD 72.2 млн., като от тях USD 65.4 млн. са от последния транш на МВФ в рамките на 3-годишното споразумение. От началото на годината външният дълг на страната е спаднал с 3.2%. Външният дълг е структуриран в дългосрочни инструменти, от които Bradyоблигации 57.3% и задължения към МВФ 13.5%. Деноминираният в долари дълг възлиза на 67.44%, дългът деноминиран във валути от еврозоната е 14.41%, а дългът деноминиран в други валути е 18.14%. Вътрешният дълг нараства с BGN 15 млн. и достига общо BGN 1,767 млн.(usd 730 млн.) в края на юни. Новите емисии от държавни ценни книжа се развиват леко в частта на 5-годишните емисии за сметка на краткосрочните ценни книжа. Фискален сектор В края на полугодието, държавният бюджет отчита излишък от BGN 129 млн.(usd 55 млн.). Приходите на фиска нарастват реално с 6.5% на годишна база за първото полугодие и независимо от съкращаването на данъка върху доходите, данъка върху печалбата, социалните застраховки, нарастването на приходите в бюджета изпреварва нарастването на БВП за първото тримесечие, което е индикатор за висока фискална надеждност и еластичност. Разходите в консолидирания 2
бюджет нарастват по-бързо от приходите с реалните 13.4% за полугодието на годишна база. За полугодието представянето на приходите като относителен дял от годишната прогноза като цяло е по-добро от това на разходите. Месечното салдо за юни е отрицателно и възлиза на BGN 53 млн. поради по-високите заплати в публичния сектор и увеличението на пенсиите. Цялостното представяне на фиска за полугодието е по-добро, ако го сравним с прогнозния дефицит за цялата година от BGN 423.8 млн. (1.5% от БВП). Общините бяха нетните контрибутори в общия излишък на консолидирания бюджет. Те отчитат агрегиран излишък в размер на BGN 121 млн. за полугодието, като за същия период на предходната година те са отчитали сериозен дефицит. 2000 2001 месеци Dec.00 Jan.01 Feb.01 Mar.01 Apr.01 May.01 Jun.01 Jul.01 Dec.00 100.00 Jan.01 100.63 100.00 Feb.01 100.96 100.33 100.00 Mar.01 101.01 100.38 100.05 100.00 Apr.01 100.83 100.20 99.87 99.82 100.00 May.01 100.89 100.26 99.93 99.88 100.06 100.00 Jun.01 100.81 100.18 99.85 99.80 99.98 99.92 100.00 Jul.01 100.61 99.98 99.65 99.60 99.78 99.72 99.80 100.00 В края на юли валутният курс BGN/USD е 2.23396, а съотношението EUR/USD е 0.87550. BGN затваря позиции с малка промяна спрямо EUR поради това, че банките продаваха EUR за осигуряването на ликвидност в BGN в резулатат на ниското предлагане на левови парични ресурси на междубанковия пазар в България. Паричен сектор По данни на НСИ, Индексът на потребителските цени (ИПЦ) спадна от 9.7% на годишна база през юни на 8.5% през юли след месечна дефлация от 0.2% спрямо предходния месец. Намалението с 1.1% на цените на хранителните продукти през месеца се отрази върху целия ИПЦ поради силното отклонение на цените в различните групи храни. Бяха отчетени двуцифрени месечни изменения в двете посоки при различните продукти, като най-големият спад на годишна база бе отчетен при цените на плодовете и зеленчуците поради по-високата база от предходната година. 70 процентното нарастване на цените, при около 75% от лекарствата резултира в 10% месечно нарастване на средната им цена, което има ефект от 0.3 процентни пункта в ИПЦ за месец юли. Инфлационният ефект от цените на лекарствата вероярно ще продължи да и през август, поради това, че новите им цени бяха въведени през втората половина на месеца и не са се отразили върху регистрацията на цените от началото на периода. От началото на годината натрупаната инфлация е 0.6%, което е значително по-ниско от годишната прогноза за 4.5%. Очакваме сезонните фактори през следващите няколко месеца да доближат индекса до предварителната прогноза. 2.34 2.32 2.30 2.28 2.26 2.24 2.22 2.20 2.18 2.16 Валутни курсове BGN / US D Средно претегленият годишен ефективен ОЛП за юли е 4.63%. Реалният лихвен процент, изчислен на база на месечния дефлатор за краткосрочните кредити е 1.13%, а по срочните депозити 0.47%. Средната месечна надбавка по краткосрочните кредити на годишна ефективна база е 7.13%, по дългосрочните кредити тя е съответно 9.34%. Средно-претегленият лихвен процент по краткосрочните кредити BGN спада леко до 11.76%, в EUR до 13.25%, а в USD се покачва от 10.52% за юни на 12.44% за юли. Средно претегленият лихвен процент по дългосрочните кредити в BGN спада до 13.97%, в ЕUR - до 11.29%, а в USD - до 14.15%. 3
12% 10% 8% 6% 4% 2% 0% Лихвен диференциал Кредит и- Осн.лихв а Кредит и- Де поз ит и (в млн. лв.) Динамика на новите кредитите в БС 350 300 250 200 150 100 50 0 Dec.99 Jun.00 Oct.00 Dec.00 Feb.01 Apr.01 Jun.01 БС BGN БС USD БС EUR Месечният обем на търгуваните ресурси на левовия паричния пазар е в размер на BGN1216.6 млн. Пласираните ресурси във валута са съответно EUR638.0 млн. и USD321.9 млн. Среднопретеглената месечна цена е 4.65% по депозитите в BGN, 4.51% по депозитите в EUR и 3.71% по депозитите в USD. В края на юли годишната доходност по краткосрочните емисии се покачва леко до 4.63% при 3-месечните ДЦК. Запазва се годишната доходност при шестмесечните и 12-месечните ценни книги. Доходността по 2-годишните ДЦК за един месец спада от 5.70% на 5.62%. При тригодишните емисии годишната доходност се запазва на ниво 7.05%, а при 5-годишните спадна с 0.17 процентни пункта до 6.93%. По предварителни данни на БНБ в края на юли размерът на новите кредити в лева, предоставени от търговските банки нараства до BGN299.71 млн., при BGN 258.50 млн. предоставени през предходния месец. Месечният ръст от 15.9% при новото кредитиране произтича от 13.6 процентното нарастване в сегмента на краткосрочните кредити за предприятия и нарастването от 19.8% в сегмента на потребителските кредити за домакинства. Месечният размер на новите кредити във валута за банковата система намалява. В края на юли новите кредити в EUR за банковата спадат с със 7.2% и достигат EUR20.75 млн. За същия период новите кредити в USD за цялата банкова система спадат с 52.6%, като общият им обем достига USD9.42 млн. Определящо е влиянието на спада в краткосрочното кредитиране. В края на юли депозитите в BGN за банковата система достигат BGN2978.2 млн. Месечното изменение на левовите депозити за системата е ръст от 0.84%. Спрямо края на 2000г. депозитите за цялата банкова система нарастват с 11.09%. Спрямо същия период безсрочните депозити нарастват с 10.98%, а нарастването в сегмента на срочните депозити спрямо края на 2000г. е 11.30%. (в млн. лв.) Динамика на депозитите в БС 5000 4000 3000 2000 1000 0 Dec.99 Jun.00 Oct.00 Dec.00 Feb.01 Apr.01 БС BGN БС валута Jun.01 4
В края на юли левовата равностойност на депозитната база във валута за банковата система е в размер на BGN4196.5 млн. Месечното изменение на левовата равностойност на депозитите във валута за системата е нарастване от 5.13%. Деноминираната в USD стойност депозитната база за банковия сектор във валута е USD1878.5 млн., като е нараснала със USD147.8 млн. Интерпретираната в бюлетина цифрова информация е осигурена от надеждни институционални източници и Обединена Българска Банка не може да се ангажира официално с прецизността и пълнотата на използуваните данни.този материал не следва да се използва като препоръка или предложение за закупуването или продажбата на никакви финансови инструменти. Повече информация по темата на предложеното изследване можете да получите при допълнително поискване. За контакти: Гл. Икономист Петя Цекова тел. (359 2) 9854 2288 e-mail cekova_p@sofml.ubb.bg, анализатор Надежда Рачева тел. (359 2) 9854 2289 e-mail racheva_n@sofml.ubb.bg 5