Р Е Ш Е Н И Е Номер 126/24.03. Година 2009 Град Благоевград В ИМЕТО НА НАРОДА Административен съд - Благоевград На 04.03. Година 2009 В публично заседание в следния състав: Председател: Емилия Кабурова Секретар: Олег Мазнев Членове: Съд. заседатели: Прокурор: Като разгледа докладваното от съдията Емилия Кабурова Административно дело номер 20087030701386 по описа за 2008 година Производството е по реда на чл.145 и сл. от АПК, във връзка с чл.195б, ал.1 и ал.2 и чл.194, ал.1, т.3, б. а от Закона за водите /ЗВ/. Образувано е по жалба от Водоснабдяване и канализация / В и К / - ООД, гр.к., чрез управителя му-инж.т. С., против Акт за установяване на публично държавно вземане /АУПДВ/ 12/27.12.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район гр.б., с който е установено парично задължение на дружеството в размер на 93 908 лева, произтичащо от ползване на повърхностен воден обект, с цел заустване на отпадъчни води, по Разрешително 0460/07.05.2002 г. В жалбата се релевират оплаквания за незаконосъобразност на акта, поради неправилно изчисление на дължимите суми, с оглед реално инкасираните количества отпадъчна вода, както и поради погасяване на публичните вземания за 2001 г, 2002 г. и за 2003 г. по давност. Ответникът- Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-б., чрез пълномощника си, оспорва жалбата, като неоснователна. По делото е приета като доказателство административната преписка по издаване на оспорения административен акт.приети са писмени доказателства от жалбоподателя. С Решение 321/21.04.2008 г. постановено по адм.дело 233/2008 г. на Административен съд-благоевград, жалбата на В и К -К. срещу оспорения АУПДВ 12/27.12.2007 г. е отхвърлена, като неоснователна.
С Решение 11798/06.11.2008 г., постановено по адм.дело 7514/2008 г. на ВАС, Първо А отделение, е отменено решението по адм.дело 233/2008 г. на АС- Благоевград и делото е върнато на същия съд, за ново разглеждане от друг състав. При новото разглеждане на делото от настоящия състав на АС-Благоевград, жалбоподателят не се явява и не изразява становище по жалбата. Ответникът, чрез пълномощника си юрисконсулт К., изразява становище за неоснователност на жалбата. Съдът, съобразно указанията на ВАС в отменителното решение, е назначил съдебно-счетоводна експертиза, за изчисляване размера на публичното държавно вземане на база разрешен годишен воден обем и на база реално инкасирани количества отпадъчна вода. От извършения анализ на събраните доказателства, както при първото, така и при настоящето гледане на делото, съдът установи от фактическа страна следното: С Разрешително за заустване на отпадъчни води в повърхностни водни обекти 0460/07.05.2002 г. на министъра на околната среда и водите, на жалбоподателя - В и К ООД, гр.к. е разрешено ползване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води - р. Б., поречието на С., която е втора категория водоприемник. Срокът на действие на разрешителното е от 01.06.2002 г. до 01.06.2007 г. Със същото е дадено предписание на ползувателя да монтира водомерно устройство за отпадъчните води на изход, с оглед тяхното точно количествено отчитане. В разрешителното е записано, че ползувателят заплаща такса за разрешено ползване на воден обект, по реда на Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект. С Разрешително за водоползване 0563/02.10.2001 г. на министъра на околната среда и водите, изменено с разрешително 0563-1/07.11.2003 г. и с Разрешително 0565/03.10.2001 г. на същия министър, на жалбоподателя е разрешено правото на водоползване-питейно-битово водоснабдяване на населението в общините К., Н., Р., К., Т., Б., С. б. и Б. д., от водни обекти поречието на С. и подземни водни обекти, срещу заплащането на такса за водоползване по реда на същата Тарифа / Д.в. бр.65/2000 г./. От Справка за дължимите и платени такси от В и К ООД, гр.к. /на л.14 и 18 от адм.д. 233/08 г./ се установява, че за периода 2001-2006 г., жалбоподателят има неплатени задължения по издадените разрешителни за водоползване и за заустване на отпадъчни води, в размер на сумата от 1 782 491,15 лева общо. От Справка заустване на В и К ООД К., на л.25, се установява, че само по Разрешително за заустване 0460/07.05.2002 г. и за периода 01.01.2001 г. 31.12.2006 г., дружеството дължи общо такса в размер на 97 908 лева, от които след приспадане на внесена такса от 4 000 лева, остава да се дължи сумата от 93 908 лева. От приетото заключение на съдебно-счетоводната експертиза се установява, че размера на дължимата от жалбоподателя такса за разрешено ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води, съгласно издаденото Разрешително 0460/07.05.2002 г., на база разрешен годишен воден обем и Тарифата за таксите за правото за водоползване и /или ползване на воден обект /Д.в. бр.65/2000 г. последно изменение Д.в. бр.11/2004 г., за периода 2001-2006 г., възлиза на сумата от 93 908 лева, след приспадане на внесената по това задължение сума от 4 000 лева. Съгласно втори вариант от това заключение, изчислено на база фактурирани количества отпадни води на население и фирми, по счетоводна документация на дружеството, за периода 2002-2006 г., задължението възлиза на сумата от 16 291,47 лева. В съдебно заседание заключението е допълнено и с фактурираните количества отпадни води за 2001 г. в размер на 3 531,124 лева, при което общото задължение за периода от 5 г., възлиза на сумата от 19 822,59 лева, от която следва да се приспадне внесената сума от 4 000 лева.
Административното производство по издаване на оспорения акт е започнал по инициатива на ответника, с уведомително писмо изх. 462/21.11.2007 г. до управителя на В и К - ООД, гр.к., с което на основание чл.26, ал.1 от АПК същия е уведомен за откриването му и за дължимите такси по издадените Разрешителни за водовземане и ползване. Със същото жалбоподателят е поканен да представи документи за извършени плащания. С писмото жалбоподателят е получил и покана за доброволно изпълнение, със справка за дължимите парични суми, общо в размер на 1 782 491,15 лева. С Възражение от 03.12.2007 г. до МОСВ, жалбоподателят е възразил по размера на задължението, с което признава, че е получил писмото и поканата за доброволно изпълнение. Последвало е издаването на АУПДВ 12/27.12.2007 г. от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-б., с който на основание чл.195б, ал.1 и ал.2 от ЗВ, във вр.с чл.194, ал.1, т.3, б. а от ЗВ, във вр.с 9 от ПЗР на ЗВ и чл.166 от ДОПК и чл.9, ал.1 и ал.2, т.5.2 вр. Чл.10 от Тарифа за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект, е установено задължение на В и К ООД, гр.к. за ползване на повърхностен воден обект с цел заустване на отпадъчни води по Разрешително за заустване 0460/07.05.2002 г., общо в размер на 93 908 лева. Размерът на задължението е изчислен на база разрешения годишен воден обем, без измерване на заустваните водни количества и за периода 2001-2006 г., тъй като ползването на водния обект е започнало преди 2001 г., и по отношение на втора категория водоприемник. С АУПДВ е приспадната внесената от жалбоподателя сума от 4 000 лева. При така установените факти, съдът извежда следните правни изводи: Жалбата е процесуално допустима, тъй като изхожда от надлежна страна-адресат на оспорения административен акт, с който се засягат непосредствено права и задължения на жалбоподателя. Същата е подадена в законноустановения срок за обжалване по чл.149, ал.1 от АПК, видно от датата на пощенското клеймо върху плика и датата на съобщаване на акта върху обратната разписка.разгледана по същество жалбата е неоснователна. Предмет на настоящето производство е размера на неплатеното държавно вземане с публичен характер, касаещо такса за замърсяване за заустване на отпадъчни води в повърхностни води, по чл.194, ал.1, т.3, б. а от ЗВ, установено по размер с оспорения АУПДВ. Съгласно разпоредбата на чл.194, ал.1 от ЗВ за правото на използване на водите се заплаща такса за водовземане, такса за ползване на воден обект и такса за замърсяване. В случая с обжалвания АУПДВ е определена такава такса за разрешено ползване на воден обект за заустване на отпадъчни води във втора категория водоприемник. В този смисъл е и разпоредбата на 9 от ПЗР на ЗВ, където също е указано, че когато използването на водите се осъществява на основата на издадени разрешителни или без основание, лицето използващо водите дължи заплащането на таксите, предвидени от този закон. Съгласно чл.195б от ЗВ, вземанията за незаплатените по реда на чл.195а, ал.1 от ЗВ такси се установяват с АУПДВ от министъра на околната среда и водите, или от Директорите на на басейновите дирекции, по реда на чл.166 от ДОПК. В случая оспорения административен акт е издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район Б., който е териториално и материално компетентния орган по отношение на жалбоподателя. АУПДВ е издаден в писмена форма и по съдържание, отговаря на изискванията на чл.59, ал.2 от АПК. В него са изложени мотиви фактически и правни основания, въз основа на които може да бъде извършена проверка за законосъобразността му. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. От изложеното по-горе се установява,
че ответникът е изпълнил задължението си по чл.26, ал.1 от АПК да уведоми жалбоподателя за започнатото административно производство по издаване на АУПДВ. Въпреки това и в указания срок жалбоподателят не е представил доказателства, а е възразил пред МОСВ за размера на посоченото задължение. Възражението е направено след получаване на поканата за доброволно плащане и преди издаване на АУПДВ. Последния е съобщен на жалбоподателя, съгласно изискванията на чл.61 от АПК. Поради това съдът намира,че не са налице основанията по чл.146, т.1, т.2 и т.3 от АПК за отмяната му, като нищожен или унищожаем. При извършената проверка за правилното приложение на материалния закон, съдът също не констатира нарушения. Оспореният акт е издаден от Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-б., в съответствие с приложимите материалноправни разпоредби на чл.194, ал.1,т.3, б. а от ЗВ, във вр.с 9 от ПЗР на ЗВ, във вр.с чл.166 от ДОПК и чл.9, ал.1 и ал.2, т.5.2 във вр. с чл.10 от Тарифата за таксите за правото на водоползване и /или разрешено ползване на воден обект / Д.в. бр.65/2000 г. посл.изм. Д.в. бр.11/2004 г/, приложима на основание 29 от ПЗР на ЗВ. Актът е издаден въз основа на писмени доказателства: извлечения от сметки, по които постъпват таксите и покана към жалбоподателя за доброволно изпълнение. Жалбоподателят не е ангажирал доказателства за недължимост на публичното вземане по оспорения акт, поради което съдът намира, че същото се дължи и е законосъобразно определено. Жалбоподателят оспорва размера на публичното вземане, като възразява, че същото не е следвало да се изчислява на база разрешен годишен воден обем, а на база фактурирани от дружеството количества отпадъчни води на население и фирми, по Справка от 21.04.2008 г. на В и К ООД, гр.к. /на л.66 от адм.д. 233/2008 г./. Отделно се прави възражение за недължимост на таксата за 2001 г., 2002 г. и за 2003 г., поради изтекла погасителна давност. Възраженията са неоснователни. Съдът намира, че размера на общо дължимата такса от 93 908 лева, на база разрешен годишен воден обем по Разрешително за заустване 0460/07.05.2002 г., е правилно определен, в съответствие с чл.194а, ал.2 от ЗВ, във вр.с чл.10, ал.1 от цитираната по-горе Тарифа. Този размер е нормативно определен по зададена формула на тази Тарифа. В разпоредбата на чл.194, ал.5 от ЗВ е посочено, че таксата по ал.1, т.3 се определя на база масата на индивидуалните замърсители. А в чл.193, ал.2 от ЗВ /отм./, / в приложимите за процесните периоди редакции/, е предвидено, че в цената на водоснабдителната услуга се включва и таксата за реално ползвания обем вода от абонатите, но цената на тази услуга не е идентична на размера на таксата по чл.194 от ЗВ във връзка с чл.9, ал.1 и ал.2 от Тарифата. А съгласно чл.194а, ал.1 от ЗВ, обемът на отпадъчните води се измерва посредством отговарящи на нормативните изисквания сертифицирани измервателни устройства. В т.2 на Раздел Други условия от издаденото Разрешително за заустване 0460/2002 г. също е вписано задължението на ползувателя на водния обект да монтира водомерни устройства за определяне на водните количества за които ще се заплащат такси за заустване. В конкретният случай жалбоподателят не представи доказателства, че е изпълнил това условие и че е монтирал такива измервателни устройства-водомери, отчитащи реално обема на заустените отпадъчни води в повърхностните води на р.б., поречието на С. Такива доказателства не са представени и пред вещото лице-в. Н., изготвило съдебно-счетоводната експертиза. Поради това и до монтирането на такива устройства, съгласно разпоредбата на чл.194а, ал.2 от ЗВ, ответникът е имал правото да изчисли таксата по чл.194, ал.1, т.3, б. а от ЗВ на база разрешения годишен обем вода за заустване, съгласно издаденото Разрешително.
С оглед на изложеното съдът кредитира заключението на вещото лице само в частта му, с която е изчислен размера на дължимата такса, на база разрешен годишен обем вода за заустване, по Разрешително 0460/2002 г., в която част заключението съвпада изцяло с размера на вземането по оспорения АУПДВ, а именно на 93 908 лева. В останалата част заключението не следва да бъде кредитирано, поради липса на доказателства за наличието на монтирани измервателни устройства, гарантиращи достоверност на инкасираните водни количества. Неснователно е и другото възражение за недължимост на таксата за 2001 г., 2002 г. и за 2003 г., поради изтекла погасителна давност. Съгласно чл.171, ал.1 от ДОПК публичните държавни вземания се погасявт с изтичането на 5-пет годишен давностен срок, считано от 1 януари на годината следваща годината, през която е следвало да се заплати публичното задължение, освен ако в закона е предвиден по-кратък срок. А съгласно чл.4, ал.1 от Тарифата, вземането за съответната година става изискуемо след 31 януари на следващата година. Съобразно тези правила, давностният срок за публичното вземане срещу жалбоподателя за 2001 г. е започнал да тече от 01.01.2003 г., която е годината следваща годината през която е следвало да се заплати вземането, т.е след 31.01.2002 г. В случая АУПДВ е издаден на 27.12.2007 г., т.е в рамките на 5- годишния давностен срок, считано от 01.01.2003 г. Същият извод важи и за задълженията за 2002 г. и за 2003 г., чиято давност също не е изтекла към 12.12.2007 г. В заключение, съдът намира, че не са налице основанията на чл.146 от АПК за отмяна на оспорения АУПДВ.Същият се явява издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, в отсъствие на съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразен е с материалноправните разпоредби и е в съответствие с целта на закона. Поради това жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Съобразно изхода на делото, направеното искане от процесуалния представител на ответника и на основание чл.143, ал.4 от АПК, жалбоподателят ще следва да бъде осъден да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение, в размера, който е поискан, а именно 150 лева. Същият отговаря на чл.8, във вр.с чл.7, ал.1, т.4 от Наредба 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл.172, ал.2,предл.последно от АПК и чл.143, ал.4 от АПК, съдът Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на Водоснабдяване и канализация ООД, със седалище и адрес на управление:гр.к., против Акт за установяване на публично държавно вземане 12/27.12.2007 г. на Директора на Басейнова дирекция Западнобеломорски район-гр.б. ОСЪЖДА Водоснабдяване и канализация ООД, със седалище и адрес на управление:гр.к., да заплати на Басейнова дирекция Западнобеломорски районгр.б. сумата от 150 /сто и петдесет/ лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Решението подлежи на касационно обжалване пред Върховен административен съд, в 14 дневен срок от съобщаването му на страните, по реда на чл.138, ал.1 от АПК. Съдия: /п/ Емилия Кабурова
Вярно с оригинала! О.М.