РЕЦЕНЗИЯ на проф. Боянка Арнаудова за художествено-творческите приноси на ДИСЕРТАЦИОННИЯ ТРУД "Веризмът като оперно - интерпретационен стил. Вокално - драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните героини на базата на личен творчески опит" на доцент МАРИЯ БЕЛЧЕВА Мария Белчева е завършила Музикалното училище в родния си град Бургас. Кандидатства в НМА"П.Владигеров" и е приета в класа на доц. Ирена Бръмбарова. В семейството й музиката, в частност операта, е на почит - майка й е мецоспоран в хора на Бургаската опера, което съвсем не е без значение за насочването на децата й към музиката. В Академията учи с желание и интерес.тук започва да се формира като музикант и да изгражда у себе си ред качества, които ще са й от помощ в кариерата. Изпълнителна и дисциплинирана, тя има желанието да получи максимум от своите именити учители -Рени Бръмбарова, Павел Герджиков, Стефан Трифонов,Ели Манова и др. Завършва и майсторски клас, участва в спектакли на Учебния оперен театър - "Измаменият кадия" и др. Следват години в Бургаската опера, където дебютът й е през 1989 година с една от много трудните партии, особено за млада неопитна певица - Сантуца, която не само е изстрадана, но и бележи началото на един възходящ път в оперното изкуство. Постепенно навлиза в репертоара на театъра и започва да трупа опит. И, което е важно, Мария Белчева започва и завършва кариерата си само с големия споранов репертоар - Аида, Мадалена де Коани от "Андре Шение", Мими от "Бохеми",Елизабет от "Дон Карлос" и т.н. В Бургас пее и в оперетата "Графиня Марица", и в "Порги и Бес" на Гершуин. Като повечето млади изпълнители се явява на конкурси у нас и зад граница, но особено знаменателен за нея, 1
както и за всички участници става концертът, в който Гена Димитрова представи млади изпълнители в София. Както и специализацията й в студията на Борис Христов в Рим. Спомям си дебютът й в Софийската опера - Леонора от "Силата на съдбата", в който тя показа и красотата на гласа си, и умение да изиграе ролята.тогава направи впечатление с много достойното си представяне - ще припомня, че тази партия изпълняваха утвърдените и прочути певици като Гена Димитрова, Валери Попова, Стефка Евстатиева. А Мария блестеше с младостта, с енергията на големия си глас и показа самообладание, умение да се владее и да реализира максимално възможностите си. Закономерно, няколко години по-късно, през 1992 вече е назначена в Софийската опера. Благодарение на качествата си, на трудолюбието и отдадеността си на оперното изкуство. Втората партия, която изпя в Националната опера беше Аида, но мисля, че талантът й се разгърна истински в Турандот, Трубадур, Тоска, Амелия от "Бал с маски", Дездемона. До 2008 година изпълнява с успех спинтово-драматичния репертоар и гастролира в ред европейски страни и в Япония, участва и в площадните постановки на "Аида", "Цар Калоян", гастролира с операта и самостоятелно. Можа да се каже, че в първите години от последното десетилетие на м.в., Мария Белчева зае позиция на водещо сопрано в Националната опера, поемайки щафетата в големия репертоар от Гена Димитрова, Стефка Евстатиева и Мари Крикорян. Част от кариерата й е документирана в аудио и видео записи През 2001 придобива научното звание доцент в НМА, където работи на щат от 2008 година. Някои от завършилите пеене при нея вече се открояват по различни оперни подиуми. Дисертационният труд е написан в 118 страници, с увод, три глави, заключение и приложения. Както подсказва заглавието, отнася се до веристичните партии които сопраното Мария Белчева е интерпретирала в кариерата си, но това не е биографична изповед, а опит да се анализират избраните роли, 2
да се посочи проблематиката им и да се предложат решения на някои вокално-интерпретационни особености. И още - авторката добавя интересни страници за работата си с диригенти, режисьори,с партньорите. Библиографията, която е посочена, обхваща трудове свързани с музиката на 20 век и веристичната опера, но е твърде скромна и няма посочени/ползвани чуждестранни източници, което би обогатило работата с идеи и естетически констатации. Ще опитам да направя преглед и преценка на труда по раздели. В първа глава авторката се спира на стила веризъм, като разглежда особеностите и появата му. Естествено, материята е от областта на музикознанието и тук има доста общо представяне на автори и творби. Не мога да приема твърдението, че зараждането на веризма е в 18 век, а и не е достатъчно ясен източника. Считам, че има някаква заблуда поради появата на интерес към реалността във втората половина на 18 век, което едва ли може да се приеме за пораждане на веризма, който си има точни параметри утвърдени в историята на музиката от столетие насам. Също спорни са и твърде на куп поднесените като веристични автори от национални школи като испанската - де Файя, чешката - Яначек или Джанкарло Меноти от американската, където историците знаем има други специфики. Известно е, че дори Пучини не може да се свързва само и изцяло с веризма. Това са част от забележките ми свързани с това първо изложение. Съществените текстове според мен са в следващите две глави където авторката вече е в свои води и излага свободно и професионално естетическите си виждания, интерпретационните особености на ролите, разкрива проблематиката им, както и свои решения на трудните елементи и моменти. Във "Вокално-драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните оперни героини на базата на 3
личен творчески опит" доц.м.белчева започва същинската част на труда си, в която пише обстойно за взаимовръзките вокал-инструментал, за характера на веристичната опера. Тук акцентира и едни от най-важните особености на веризма. Цитирам: "Най важните водещи теми във веристичните опери са: любовта, реалността и отчаянието, и разглежда елементи на партитурата: оркестровата партия, която неизменно е свързана с драматургичното развитие, респективно - с изказа в ариите, речитативите и ансамблите, функциите на лад, тоналност, метрум, темпо обуславящи експресивното протичне на събитията и др. В тази глава се правят полезни констатации за партии като Сантуца, в която освен драматургичен анализ авторката извежда специфичното, изискванията за въздействена интерпретация на образа. Разглеждат се подробно избраните за анализ роли като доц. Белчева свързва драматичното изграждане на образа със съответните характеристики на вокалната партия, обяснява трудностите - и от музикална, и от вокална и от актьорска гледна точка. Искрено споделя кои са възловите моменти, дава обяснение как е постигнала необходимия изказ, също и ред препоръки, тънкости, научени благодарение на собствения опит. Всъщност тук не фиксирам само Сантуца, защото това тя прави за всеки от образите, обект на изследването. Намирам за най-ценни именно тези нейни разсъждения и обяснения, особено що се отнася до речитатива, за който изтъква, че е от особено значение във веристичната опера. Затова отделя специално място за неговата класификация и дефиниране като го разграничава от типичния за предходната епоха речитатив. Акцентира върху парландо-то и фактът, че веристичният речитатив винаги е свързан с оркестъра, което променя и нагласата на певеца, а и изискванията словото да стигне до слушателя стават задължителни. Долавям вълнението на певицата, която очевидно години - след първите изпълнения на ролите, ги е осмисляла, донадграждала 4
стремейки се да ги развива и обхване многостранно. И сега, пишейки и естествено припомняки си своите търсения, лутания, постижения и цели, вече от дистанцията на времето тя може и да дава наставления, препоръки, да направи и методичен анализ. Тази ретроспекция й дава силата и самочувствието да обяснява и да обобщава всичко, което през годините е постигнала и наслагвала в опитност, знание, мъдрост. Например, в анализа на Сантуца, както е известно една от най експресивно-драматичните сопранови партии. Известно е, че нерядко ролята подвежда певеца към прекомерна гласова експозиция и използване на максимална звукова емисия, което рефлексира в натоварване на гласните вързки. Доц. Белчева ясно определя както характера на гласа, който ще я изпълнява, така и някои от фундаменталните изисквания на партитурата, които дават възможност на певеца да постигне изразност, сила на внушението, но без да погубва тембъра или мощта си. Големият тонов обем, широките интервалови скокове, резките динамични контрасти, мощните кулминации, всичко това изисква и физика, и дадености, и умение у певеца да разпределя енергията, силите си по време на спектакъла. Не се изпуска и актьорското внушение. цитирам: " Цялото това пеене - до Интермецото на операта Селска чест, за изпълнителката е един вокален маратон. Наред с драматичното пеене, ролята на Сантуца изисква и силно драматично присъствие на сцената." Като контраст на Сантуца, Мария Белчева анализира и една много по-мека и лирична партия, каквато е Мими от "Бохеми". Тук веризмът не е така неистов, първичен и естествено задачите на изпълнителя са съвсем други. Това е партия, която може да се изпълнява и от лиричен сопран, защото в много отношения в тази си творба Пучини е по-близо до великия Верди, отколкото до веристите Маскани и Леонкавало. В анализа си авторката многократно изтъква блясъка и изравеността на гласа, красотата на тембъра, като важни предпоставки за изпълнението на тези роли. И което е 5
съществено, в практиката си тя си е изградила принципи, които й осигуряват успех в интерпретацията. Като например, цитирам: "Оперната драма има специфика необходим е синхрон и разбирателство между певец, диригент и режисьор, за да се получи качествена интерпретация на музикално сценичната творба." И в другите части на тази глава - анализите на Мадалена де Коани, Турандот - също много натоварващи партии, се съдържат ценни напътсвия към изпълнителя - за дишане, филиране на високи тонове, разпределяне на енергията. Известно е, че тези роли не са по силите на всеки спинтов или драматичен сопран, тъй като са специфични и изискват умения, каквито певецът трябва да изгради, съобразно природата на гласа, физическата си нагласа и т.н. Докато Тоска и Мими са много по-универсални, в тях трудностите са повече в белкантовото легато, в изграждането на фразата и перипетиите през които минава героинята за да отиде към смъртта с просветлена душа. Приносен е разделът, в който доц. Белчева обобщава и извежда опита си, знанията си натрупани в годините на кариерта й. На самоподготовката е посветена следващата глава, където специално се разглежда работата с диригент, с режисьор и партньорството, без което, известно е, не може да се спои спектакъла и да се постигне внушението на операта. Разбира се това споделяне е много ценно и би било плодовтворно и в работата на авторката с млади изпълнители. Защото тук може да се намери идея, мотив за един млад изпълнител в пътя му към овладяването на този вид репертоар. Т.е. получава се предаване на щафета от поколение на поколение. И в това е приносът на труда, който разглежда многопосочно някои от най-характерните веристични творби и образи, тема, по която у нас, на български език, има съвсем оскъдни 6
информации. И в които изобщо не присъстват систематизирани анализи и практически препоръки. Има публикувани части от труда. Бих препоръчала, разбира се, след професионална редакция и с допълнения, написаната тема да бъде отпечатана, защото би била добро помагало за всяка изпълнителка на партиите, интересна също и за любители на операта - като въвеждаща в света на едни от найпопулярните композитори. В заключение, считам че дисертационният труд на тема "Веризмът като оперно - интерпретационен стил. Вокално - драматургични и сценични особености при пресъздаване на веристичните героини на базата на личен творчески опит" напълно съответства на изискванията на ЗРАСРБ и Правилника за неговото приложение и предлагам доцент Мария Василева Белчева да бъде удостоена с научната и образователна степен доктор. София, о6.2014 г. РЕЦЕНЗЕНТ: /проф. Б.Арнаудова/ 7