Решение 259 Номер 259 Година 17.06.2019 Град Смолян Районен Съд - Смолян На 16.05 Година 2019 В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Гражданско I инстанция дело Златанова Прокурор: номер 20185440100304 по описа за 2018 година Постъпила е искова молба от В. М. У. от гр. С. срещу О. С., представлявана от кмета НТМ. Ищцата е предявила обективно съединени искове, от които първият е негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС, с който иска да бъде осъден ответникът да възстанови подхода към притежаваният от нея гараж, находящ се в имот с пл. 70, попадащ в УПИ - озеленяване в кв. 5 по ПУП на с. В, по начина от преди изграждането на улицата, като премахне положените пред същия бордюри и асфалт по начин и до ниво, които да осигурят достъпа до гаража и ползването му и иск за обезщетение в размер на 1 020 лв. от непозволено увреждане, с правно основание чл. 45, вр. чл. 51 ЗЗД, изразяващо се в пропуснати ползи, причинени от лишаването на ищцата от ползването на гаража в периода 16.03.2013 15.06.2018 г. /сумата е изменена в последното съдебно заседание/, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба 16.03.2018 г. до окончателното заплащане. Претендира за деловодните разноски. Фактическите твърдения на ищцата се свеждат до следното: По силата на Нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот 25, том II, рег. 2739, дело 212 от 2015 год вписан в Служба по вписванията вх. Рег. 2359/26.10.2015 г., Акт 16, том VII, дело 987/2015 г. е собственик на поземлен имот пл. 70, с площ 36 кв. м, участващ в УПИ IIIозеленяване, ведно с построения в имота гараж със застроена площ 20 кв.м. Гаражът е построен на основание строително разрешение 30 от 16.12.1974 г. издадено в полза на починалият ѝ съпруг БЯУ. С разрешението на съпруга ѝ било разрешено построяването на гараж в поземлен имот пл. 70, с площ 36 кв. м., който имот участва в УПИ III - озеленяване по плана на с. В, общ С.. Съпругът ѝ починал на 26.11.1994 г. и тя е негов единствен наследник. Преди смъртта му използвали за паркиране на притежавания от тях автомобил и за съхраняване на стопански инвентар и селскостопанска продукция. След смъртта му основно използвала гаража за съхранение на вещи, материали и продукция. Гаражът има излаз към улица. Въз основа на издадено разрешение за строеж 100/13 06 2003 г. улицата била уширена и асфалтирана в периода 2004-2009 г.. При едно от прибиранията ѝ в селото установила, че фирмата изпълнител засипала пътя, от който се осъществява достъп до гаража, асфалтирала го, поставила бордюри, което изцяло блокира възможността за достъп до гаража, но и пречи гаражните врати да бъдат отворени. Повикала тогавашния кмет, поискала обяснение и настояла да бъде възстановен достъпа до гаража. Получила извинение и обещание, че положението ще бъде поправено, но това не се случило. Подавала е 1
многобройни жалби до кмета на село В, до Кмета на О. С., до Областния управител, на които не е отговорено. С извършеното асфалтиране и реализиране на уширение на улицата е задигнато нивото на пътя, поради което входът на гаража останал на по-ниско ниво, при което освен че е блокиран достъпа до обекта, блокирано е и ползването му съгласно предназначението. В гаража не може да се влезе, да се внесе или изнесе нещо, нито да се вкара автомобил. В гаража има багаж който не може да извади. Освен това, поради съществуващата денивелация при дъжд между гаража и улицата се събират и текат води, които влизат в него, без възможност за отводняване, а са се разрушили и изгнили входните дървени врати. При събирането и стичането на водите се нарушава и стабилността на постройката, докато в един момент тя просто сама ще се срути. Всичко това вследствие противоправните действия на ответника. Като е разрешила и реализирала строителството на улица над нивото на възможния достъп до гаража, Общината е нарушила и продължава да нарушава правата ѝ на собственост и да препятства тяхното упражняване. Ищцата твърди, че е собственик на процесния гараж по наследство, давностно владение и в резултат на реализирано по време на брака със съпруга й строителство преди 1980 година в собствен имот. Улицата е общинска и преди ремонта през 2009 година е била неасфалтирана. Счита за невярно посоченото в констативния протокол от 30.10.2009 г. в частта, в която е прието, че строежът на гаража е незаконен. Ответникът в отговора на исковата молба счита предявените искове за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по съображения, че строителството на гаража е незаконно без строителни книжа. Оспорва правото на собственост на ищцата върху гаража и твърди, че на името на съпруга ѝ не е отстъпвано право на строеж, същият не е собственик на терена и не е могъл да придобие гаража по силата на приращение. Строителството ремонт на пътя е извършено законосъобразно, при спазването на всички строителни правила. Ищцата не поддържа с грижата на добър стопанин гаража, което е станало причина за саморазрушаването му счупени врата, стъкла, носеща греда на вратата, нарушена цялост на стоманобетонната плоча. Улицата не попада в имота и не пречи за ползването му. Вратата на гаража може да се отваря навътре. Ищцата е придобила собствеността върху гаража с нотариалния акт на 25.10.2015 г.., като преди това не е била негов собственик и не може да претендира обезщетение преди тази дата. Прави възражение за изтекла погасителна давност. В съдебно заседание ищцата лично и представлявана от адв. Р поддържа предявените искове по изложените в писмената защита съображения, моли да бъдат уважени и претендира за деловодните разноски. Ответникът чрез юр. К* счита исковете за неоснователни и моли да бъдат отхвърлени по изложените в писмената защита съображения. Претендира присъждане на деловодните разноски, прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на пълномощника на ищцата. След като обсъди твърденията на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, Съдът установи от фактическа страна следното: Ищцата В. М. Узунска и БЯУ са сключили граждански брак на 08.08.1970 г. /л. 104/. На 16.12.1974 г. на БЯУ е издадено строително разрешение за построяването на гараж с размери 3/4 метра върху 12 кв.м. на собствено място, при съседи: М*, улица и пътека. Няма спор между страните, че гаражът е построен в имот пл. 70, попадащ в УПИ III-озеленяване, кв. 5 по ПУП на с. В. Единствен наследник на починалия през 1994 г. БУ е неговата съпруга В. У.. На 26.10.2015 г. ищцата се е снабдила с нотариален акт за признаване право на собственост върху недвижим имот 25, том II, рег. 2739, дело 212 от 2015 г. по о писа на нотариус Славкова, с който същата е призната за собственик на основание наследство и давностно владение на поземлен имот пл. 70, с площ 36 кв.м., участващ в УПИ III-озеленяване с граници: УПИ II-71,72 на ВМ, СС и МГ и от три страни улица на О. С., кв. 5 по ПУП на с. В, ведно с построения в имота гараж със застроена площ от 20 кв.м.. Видно от протокол 17/09.06.2003 г. на ОЕСУТ при О. С., т. 7, е взето решение, с което е приет представеният проект за обект Местен път с. В, с инвеститор О. С. и е предложено на гл.архитект да одобри проекта и да издаде разрешение за строеж на осн. чл. 144, ал. 1 и чл. 148, ал. 2 ЗУТ. На 13.06.2003 г. е издадено строително разрешение 100 за местен път с. В от о.т. 55 до о.т. 355 и от км 0,00 до км 1+500, при спазване на одобрения проект от гл. архитект и дадената строителна линия. На гърба на разрешението са направени забележки от гл. архитект на 22.07.2003 г. и 27.11.2007 г. за одобрение на проект за изменение от о.т. 17 до о.т. 21 и за одобрен проект за подпорна стена 14- екзекутив, касаещ имота, в който е построена жилищната сграда. С протокол от 16.06.2003 г. е открита строителна площадка за местен път с. В от о.т. 55 до о.т. 355 и от км 0,00 до км 1+500, а на 20.06.2003 г. са дадени строителна линия и ниво на обекта. От 2001 до 2009 г. ищцата е подала множество жалби до кмета на общ. С., поради това, че няма достъп до гаража заради реализираната улица; вратите му не могат да се отварят поради големия наклон и малкото разстояние; при задигането на улицата и високото ниво на шахтата, пред гаража се 2
събира вода, в гаража е блокиран инвентар и други вещи, които не може да използва поради невъзможността да се отваря гаража и неосигурен достъп до него. През 2008 г. е подала аналогична жалба пред областния управител, която е била препратена по компетентност на общината. Видно от съставения констативен протокол на 30.10.2009 г. от назначената комисия в О. С. по жалба на ищцата е установено, че в района на двата имота на ищцата не са изграждани съоръжения. Улицата между ПИ 126 и ПИ 70, представляващ гараж, се изпълнява по кадастрални граници на влезлия в сила план на с. В, одобрен със заповед 240/20.03.1987 г., като уличната регулация към този план не е разкрита с цел запазване на сградата в ПИ 126 и отчуждаване не е необходимо. Жалбоподателката не е предприела действия от своя страна за изграждане на дренажна система и вертикална планировка в собствения си имот. От ищцата не са били представени исканите протокол за строителна линия и площадка, проектна документация за гаража, документ за собственост на гаража имот 70, поради което е прието, че същият е незаконен. С писмо от 20.10.2010 г. на ищцата е определен срок да представи инвестиционен проект заснемане на гаража и документ за собственост и същата е предупредена, че в противен случай ще бъде предприет процедура по чл. 225, ал. 1 ЗУТ. Със заповед 31/15.07.2014 г. на кмета на О. С. е одобрена поправка на кадастралната основа с нанасяне на верните граници на имот пл. 70, кв. 5 по плана на с. В, по кафяво нанесеното на приложената към заповедта скица. Заповедта е влязла в сила на 11.08.2014 г. Съгласно издаденото удостоверение за регулационно положение от 27.08.2014 г., имот пл. 70, образуващ УПИ III-озеленяване, кв. 5 по плана на с. В, утвърден със заповед 240/20.03.1987 г. и разписната книга към него е записан на Благой Узунски, като границите му са: УПИ II-71,72 на ******** и от три страни улица на О. С.. Според показанията на свид. **** съсед на ищцата, гаражът е построен през 1974 година от В. и Благой, в него прибирали леката им кола Москвич. Пътят бил черен. През 2009 г. започнал ремонта на пътя, и нивото на пътя било задигнато около 70-80 см. Вратата към гаража вече е затворена, подходът е затворен. През другото дреме гаражът е ползван и като складово помещение за картофи, продукти, строителни материали, инструменти. Когато построили гаража, входът за гаража бил под наклон, по-високо от пътя до ремонта на пътя, до пускането на нова улица. Нивото на пътя се вдигнало, като гаражът останал под нивото на пътя. В момента нищо не може да се направи там. Разстоянието от бордюра до вратата на гаража е 20-30 см. и въобще вратата не може да се отвори. Зимата там се събира вода. Гаражът вече се руши, самата плоча също. В гаража се събира вода, тя не може да се оттича на улицата, влиза от плочата. Плочата в момента е в плачевно състояние, тя се руши, арматурата се вижда. В. е поддържала колкото може, но сега не може да се направи нищо. Свид. **** сочи, че гаражът е построен през 1974 г., от ищцата и съпруга ѝ. В него вкарвали леката кола и държали и селскостопански продукти, картофи, буркани. Гаражът тогава бил на нивото на пътя, който бил черен. През 2009 2010 година когато направили новия път, нивото му се повдигнало до такава степен, че затворил гаража. Половината от гаража вече не се вижда, изобщо не може да се отвори и вратата му. Към настоящия момент гаражът е неизползваем, руши се, не може да се поддържа, не може да се влезе в него. В гаража него има останали вещи, които не могат да се изкарат цимент, железа, плочки, кафези. От бордюра до вратата на гаража има около 10 см. разстояние. В близост до гаража се събира вода, има канал, но обилни дъждове не мога да се поемат в него. При всяко идване в селото В. недоволства от това, което става с нейния гараж. Сега в гаража не може да се влезе. Съдът кредитира показанията на двамата свидетели като еднопосочни и безпротиворечиви. От заключението по СТЕ се установява, че улицата, преминаваща пред гаража, находящ се в имот план. 70, кв. 5 по плана на с. В, е изпълнена по одобрен проект на 15.06.2003 год.; Разрешение за строеж 100/13.06.2003 год. и Протокол от 16.06.2003 год. за откриване на строителна площадка за подземно и ниско строителство и определяне строителна линия и ниво на строеж. Строителството и извършено от ***** ООД гр. С. чрез възлагане от О. С. през 2009 год. Преминаващата пред гаража улица е част от уличната мрежа на с. В. Достъпът до него е възможен единствено от тази улица. Бордюрът на изпълнената улица (не по регулация) е на 0.11 м. от югоизточния ъгъл и на 0.26 см, от югозападния ъгъл на гаража в имот план. 70. Същият е показан на приложената скица с розов цвят. Отстоянията до уличната регулационна линия са съответно 1.75 и 2.50 м. Кота под на гаража е с 0.42 м. по-ниска от котата на асфалта на изпълнената улица пред него. Тази денивелация възпрепятства влизането на автомобил в гаража, както и отварянето на неговите врати (отварящи се навън). Изпълнението на улицата, съгласно предвиждането на плана, нямало да възпрепятства отварянето на вратите на гаража, тъй като е могло да има достатъчно разстояние до него, а така също би могло да се преодолее въпросната денивелация. Освен приложеното към делото Строително разрешение 30/16.12.1974 год.за строеж на гараж с размери 3/4 метра при извършената проверка в О.-С. не са установени други строителни книжа за 3
него. Към момента на изграждане на процесния гараж с. В няма одобрен застроителен и регулационен план. Няма и нивелетен план, определящ нивото на бъдещата улица, с което трябва да бъде съобразено нивото на новоизгражданите сгради в прилежащите парцели (имоти). По този начин няма как да бъде зададено ниво на гаража спрямо ниво на несъществуваща и непроектирана улица. Гаражът е бил изпълнен на нивото на съществуващия тогава черен път. В момента процесният гараж представлява рушаща се постройка. Стените са от каменни зидове, които под нивото на терена не са хидроизолирани и пропускат влага. Покрит е с железобетонна плоча, на която бетонът е с нарушена повърхност и на места се вижда арматурата. На тавана се вижда,че пропуска вода. Вратата също не е в добро състояние. Би било пресилено да се каже, че в момента гаражът представлява опасен строеж. Фактическата площ на гаража от 20 кв.м. не отговаря на отбелязаната в строителното разрешение площ от 12 кв.м. В съдебно заседание вещото лице по СТЕ допълва, че сградата в източната част на имота е собственост на починалия син на ищцата. Улицата не е разкрита, тъй като нейното реализиране точно пред гаража е свързано с отчуждаване на жилищната сграда от другата страна на улицата, и то близо половината попада в улица и за да се избегне това отчуждаване на къщата улицата е изпълнена по съществуващия път, тъй като част от съществуващия път попада в отреден парцел за озеленяване. Не е изпълнено озеленяването, а е направен пътят. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ като обективно и компетентно изготвено. Според заключението по СОЕ, пазарният наем на процесния гараж за период от пет години преди образуване на делото, е в размер на 1 020 лв.. Съдът кредитира заключението на вещото лице по СТЕ като обективно и компетентно изготвено и не споделя доводите на пълномощника на ответната О., че не е съобразено с изискванията на Българските стандарти за оценяване на недвижими имоти на КНОБ, тъй като са отчетени всички известни на вещото лице параметри за изследваните пазарни аналози. Въз основа на така установената фактическа обстановка, Съдът направи следните правни изводи: Съгласно разпоредбата на чл. 109 от ЗС, собственикът може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да упражнява своето право. Осъдителният негаторен иск с правно основание чл. 109 от ЗС защитава правата на собственика на вещта срещу всяко лице, което със своите действия нарушава или ограничава правата му и пречи на спокойното упражняване на правото на собственост, без да е установило фактическа власт върху имота. За да бъде уважен искът е необходимо ищцата да докаже, че ответникът е извършил действия, с които нарушава правото ѝ на собственост върху имота и ѝ пречи да осъществява това право в пълен обем по описания в исковата молба начин. В мотивите по т. 3 на Тълкувателно решение 4/2015 г. от 06.11.2017 г., постановено по Тълкувателно дело 4/2015 г., ОСГК на ВКС е прието, че негаторният иск предоставя правна защита на правото на собственост срещу всяко пряко и/или косвено неоснователно въздействие, посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което пречи на допустимото пълноценно ползване на вещта (имота) според нейното предназначение, но без да отнема владението на собственика. С предявяването му се цели това неоснователно въздействие да бъде преустановено или да бъдат премахнати последиците от него. Предмет на делото е несъществуването на правото ответникът да въздейства върху вещта. На въпроса необходимо ли е ищецът по иск с правна квалификация чл. 109 от ЗС във всички случаи да доказва, че неоснователното действие на ответника му пречи да упражнява своето право, ВКС отговаря, че От самия текст на разпоредбата е видно, че двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Ако действията на ответника са основателни, няма да е налице хипотезата на чл. 109 от ЗС. Същото ще бъде, ако действията са неоснователни, но не създават пречки на собственика. Следователно, за уважаването на този иск във всички случаи е необходимо ищецът да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е осъществил неоснователно въздействие (действие или бездействие), но и че това действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването на собствения му имот по-големи от обикновените (чл. 50 от ЗС). Преценката за това кои въздействия са по-големи от обикновените и поради това са недопустими, е конкретна по всяко дело. Безспорно се установи по делото, че ищцата е собственик на гаража, построен по време на брака ѝ с починалия ѝ съпруг в имот с пл. 70, попадащ в УПИ - озеленяване в кв. 5 по ПУП на с. В. Безспорно се установи също, че с реализирането на улицата пред гаража, представляваща част от уличната мрежа на с. В, достъпът до гаража е станал невъзможен поради обстоятелството, че котата на пода на гаража е с 0,42 м. по-ниска от котата на асфалта на изпълнената улица и голямата денивелация не позволява вкарването на автомобил в гаража и отварянето на вратите на гаража, 4
което възпрепятства неговото използване не само по предназначението му за паркиране на автомобил, но и за складирането на други стоки, вещи и материали. Освен това бордюрът на изпълнената улица, но не по регулация, се намира съответно на 11 см от югоизточния ъгъл на гаража и на 26 см от югозападния ъгъл. Практически гаражът е станал неизползваем. В този смисъл са показанията на разпитаните свидетели и заключението по СТЕ. В ТР 31/84 от 06.02.1985 г. по гр. д. 10/84 г. на ОСГК е прието, че искът по чл. 109 ЗС предоставя правна защита срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие над обекта на правото на собственост, което ограничава правото на собственост и пречи на ползването на вещта. Ако източникът на неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му или от трето лице, заинтересованият може да иска и премахването на строежа, което обаче е предпоставено от недопустимост и нетърпимост на същия изобщо или в състоянието, в което е извършен. Прието е също, че в случаите на извършен строеж без разрешение или в отклонение на издаденото разрешение или на други строителни книжа, заинтересованият собственик не е длъжен да търпи и понася ограниченията, които произтичат за неговото право на собственост от създаденото състояние, когато е нетърпимо според закона. При нетърпимост на същото всяко отклонение от разрешението или строителните книжа следва да се счита за съществено в случаите, когато се нарушават техническите, технологическите, санитарно-хигиенните, противопожарните и архитектурноградоустройствените изисквания за строежа и застроителните планове. Това тълкувателно решение е прието при действието на ЗУС (отм.) и няма задължителен характер, но дадените с него разяснения във връзка с приложението на чл. 109 ЗС са възприети трайно от съдебната практика. В настоящия случай тази свързваща уличка е изпълнена в отклонение на предвижданията на плана. Изграждането на тази свързваща уличка не по предвижданията на плана, практически е станало причина за ограничаването на достъпа до гаража на ищцата. Съгласно показанията на свидетелите и заключението на ВЛ, гаражът е построен през 1975 г., когато не е имало одобрен застроителен и регулационен план на с. В, както и нивелетен план, по който да е било определено нивото на бъдещата улица. Така гаражът е бил изпълнен на нивото на съществуващия тогава черен път, дори малко по-високо от него /показанията на свид. Гайдаров/ и е било невъзможно да бъде зададено нивото му спрямо ниво на несъществуваща тогава и непроектирана улица /заключението по СТЕ/. Нещо повече, предвиждането на плана за озеленяване на имот пл. 70, парцел III озеленяване е извършено едва с плана от 1987 г. 12 години след построяването на гаража. Безспорно се установи от заключението на ВЛ, че улицата не е изпълнена по предвижданията на плана и не е по регулация стр. 2 от заключението, абз. 7, изр. първо и последно /л. 99 от делото/. В случая При това положение се доказва и втората кумулативна предпоставка за уважаването на иска неоснователното въздействие от страна на ответника - възложител на строителството на пътя и негов собственик и стопанин. Действително гаражът е изпълнен в по-голяма площ от тази по издаденото строително разрешение, като вместо 12 кв.м. е построен с площ 20 кв.м.. Това обстоятелство не лишава ищцата от възможността да търси защита на правото на собственост върху гаража ѝ. Както е прието в практиката на ВКС решение 1406 по гр.д. 448/2007 г., II г.о. ВКС, решение 233 по гр.д. 195/2012 г., II г.о. ВКС и решение 315/25.10.2012 по гр.д. 1189/2011 г., I г.о. ВКС незаконното строителство е годен обект на правото на собственост и е годен обект на прехвърлителни сделки, поради което това право може да бъде защитавано по исков ред, вкл. и с негаторен иск. Ще следва негаторният иск да бъде уважен, като бъде осъдена О. С. да възстанови подхода към гаража на ищцата и осигури достъп до същия, съобразно предназначението му, като премахне бордюра на реализираната пред гаража улица и положената асфалтова настилка в този участък. Относно иска за обезщетение за непозволено увреждане, изразяващо се в пропуснати ползи: Безспорно се установи, че в периода 16.03.2013 15.06.2018 г. ищцата е била лишена от възможността да ползва гаража си, поради построената пред него улица от ответника като възложител и собственик на улицата. Претендираното обезщетение в размер на 1 020 лв. е доказано от заключението по СИЕ и следва искът да бъде уважен в пълен размер, като бъде осъден ответникът да заплати на ищцата претендираното обезщетение, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба 16.03.2018 г. до окончателното заплащане на сумата. Предвид изхода на делото ще следва на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцата направените разноските по водене на делото в общ размер 1 026 лв., съгласно представения списък на разноските, от които 720 лв. за адвокатско възнаграждение; 146 лв. за държавна такса и 160 лв. за възнаграждение на вещите лица. Съдът не споделя възражението на ответника за прекомерност на платеното адвокатско възнаграждение от ищцата, тъй като същото е в минимален размер по двата иска и е съобразено с проведените 5 съдебни заседания. Мотивиран от горното съдът 5
Р Е Ш И : ОСЪЖДА О. С., ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. С., бу. Б 12, представлявана от кмета НТМ на основание чл. 109 от ЗС да преустанови неоснователните действия, с които пречи на В. М. У., ЕГН *, от гр. С., У. С 70 да упражнява в пълен обем правото си на собственост върху гараж с площ от 20 кв.м., находящ се в имот с пл. 70, попадащ в УПИ III озеленяване, кв. 5 по ПУП на с. В, общ. С., като възстанови подхода към гаража на ищцата и осигури достъп до същия, съобразно предназначението му, като премахне бордюра на реализираната пред гаража улица и положената асфалтова настилка в този участък. ОСЪЖДА О. С., ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. С., бу. Б 12, представлявана от кмета НТМ, на основание чл. 45 ЗЗД, да заплати на В. М. У., ЕГН *, от гр. С., У. С 70 на основание чл. 45, вр. чл. 51, ал. 1 ЗЗД, обезщетение в размер на 1 020 лв. за пропуснати ползи в периода 16.03.2013 15.06.2018 г., причинени от лишаването на ищцата от ползването на гаража с площ от 20 кв.м., находящ се в имот с пл. 70, попадащ в УПИ III озеленяване, кв. 5 по ПУП на с. В, общ. С., ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба 16.03.2018 г. до окончателното заплащане на задължението. ОСЪЖДА О. С., ЕИК****, със седалище и адрес на управление гр. С., бу. Б 12, представлявана от кмета НТМ, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, да заплати на В. М. У., ЕГН *, от гр. С., У. С 70 направените деловодни разноски в общ размер от 1 026 лв., от които 720 лв. за адвокатско възнаграждение; 146 лв. за държавна такса и 160 лв. за възнаграждение на вещите лица. Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред Смолянски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните. Решението да се връчи на страните, като на ищцата чрез адв. Р. РАЙОНЕН СЪДИЯ: 6