Р Е Ш Е Н И Е

Препис

1 Р Е Ш Е Н И Е г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На двадесет и четвърти януари през 2018 година, в публично заседание, в състав: Председател: Димитринка КУПРИНДЖИЙСКА Секретар: Наталия Тодорова, Прокурор: като разгледа докладваното от съдията АНД 353 по описа за 2017 година и за да се произнесе взе предвид следното: Въззивно административнонаказателно производство по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН. Постъпила е жалба от Т АД, БУЛСТАТ 1********, със седалище и адрес на управление с.с, обл.р, ул. Д.Б *А, представлявано от С.П.Г. изпълнителен директор, против Наказателно постановление ***/ г. на Директора на Дирекция И по т град Р, с което за нарушение на трудовото законодателство чл. 202 ал. 2 т. 7 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/дв бр.88/1999г/, на осн. чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на лв. Жалбоподателят счита, че НП е незаконосъобразно поради допуснати в хода на административнонаказателното производство съществени процесуални нарушения. На първо място НП не отговаряло на изискванията на чл. 57 ал. 1 т. 5 ЗАНН, тъй като не било извършено предписаното от закона описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. По този начин се нарушавало правото на защита на жалбоподателя. Освен това НП било и неправилно, тъй като жалбоподателят не бил осъществил състава на административното нарушени по чл. 202 ал. 2 т. от Наредба 7/1999г. Моли обжалваното наказателно постановление да бъде отменено изцяло. В съдебно заседание процесуалният представител на жалбоподателят поддържа жалбата и моли същата да бъде уважена. Въззиваемият Изпълнителна агенция Г и по т се представлява от юрисконсулт Н, която моли жалбата да бъде оставена без последствия, а издаденото наказателно постановление да бъде потвърдено. За Районна прокуратура Исперих не се явява представител. Съдът след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства намира за установена следната фактическа обстановка : По повод на възникнал инцидент приключил, със смъртен случай на работник в обект Първи цех ремонт на рама и кош звено цистерни в Т АД с.с, служители на въззиваемия извършили проверка на место в цеха на г., при която било установено, че около 8.40ч. на същата дата, при осъществяване на трудова дейност са пострадали двама работници Г Н Й и НФ Х. Проверката била извършена в присъствието на работещите в цеха работници Н Х, М Ч, Н А, Ш Р и ръководни кадри на работодателя С.Г. изпълнителен директор, ИН директор производствени въпроси, С К технически директор и С. А инспектор ЗБУТ. Проверката продължила на г. и на г. в офиса на въззиваемата Дирекция Ипо т със седалище гр.p когато била представена за проверка и документация по осъществяване на трудовите правоотношения и осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд от представители на жалбоподателя.

2 Въз основа на комплексно събраните данни от проверката на место и допълнително представените писмени документи, е установено, че на г. в началото на работния ден около 7.45ч., във втори корпус на първи цех в Т АД са подадени за среден планов заводски ремонт и изпитване на плътност на резервоара два броя вагонцистерни, експлоатирани за железопътен превоз на сярна киселина. Вагоните били собственост на Б Р К ЕООД. По данни от Приемо-предавателен протокол от г. петте вагона-цистерни, между които и вагон , са били ползвани за предохрана. До 2011г. цитираният вагон е превозвал сярна киселина. Съгласно ревизионен акт от г. за изпитване на резервоара на вагона, на същия за извършени хидравлично и пневматично изпитвания, след което с вагона не са били превозвани никакви товари. На процесната дата около 8.00ч. работодателят възложил работа по ремонт на вагон 33******-* на бригадата от направление Ремонт на рама и кош, а именно демонтаж на фланците, заедно с монтираните на тях два крана. Вагона бил с горно отваряне. Фланците се намирали в горната страна на балона в площадката за обслужването му. Възложената работа била на височина около 3.5 м. от ниво терен/земя. Издадена била работна карта и дефектовъчна ведомост от г. за възложени ремонтни дейности по вагон 3***********-*. Работниците Г Й и Н Х започнали работа, като успели да развият петте болта от фланцевата връзка на първия кран и го свалили с въже на площадката на халето. Започнали демонтаж на втория кран, но успели да развият само един болт. За развиването на останалите болтове работниците вземат решение да ги отрежат с ъглошлайф, който е бил качен на работната площадка. Г Й започнал рязането, като при рязането на втория болт се появил горивен процес, придружен с вибрация на цистерната. Нурхан Хакъ успял да се спусне по стълбата от площадката на цистерната и при слизането вижда тялото на Г Й обляно в кръв да лежи неподвижно по гръб на пода до цистерната. За настъпилата злополука било съобщено на телефон 112, като пристигналия екип на спешна помощ констатирал смъртта на работника. Причина за смъртта според медицинското съобщение 27 от г. са били получените тежка черепно-мозъчна травма и гръбначно-мозъчна травма, разкъсване на гръдната част на аортата. Констатациите от обсъжданата проверка са отразени в представения по делото Протокол / г. за извършена проверка от г. до г. по спазване на ЗЗБУТ и КТ. Въз основа на тези констатации на жалбоподателя Т АД бил съставен АУАН **** от г. за извършено нарушение на чл. 202 ал. 2 т. 7 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/дв бр.88/1999г/. АУАН бил връчен на представител на жалбоподателя С.Г. изпълнителен директор, който го подписал с отбелязване, че ще представи допълнително възражения. Последвало издаване на атакуваното НП, с което за извършеното административно нарушение, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на лева, на основание чл.416, ал.5 във вр. с чл.413, ал.2 от Кодекса на труда. Фактическите констатации по акта и НП се подкрепят от показанията на разпитаните по делото свидетели М.М., главен инспектор при въззиваемата страна, съответно актосъставител и Н А началник Първи цех в Т АД, както и от писмените доказателства, съдържащи се в административно-наказателната преписка. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Жалбата е допустима, като подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, от надлежна страна и против подлежащ на обжалване адм. акт. Разгледана по същество е неоснователна. Наказателното постановление, както и Актът за установяване на допуснатото от жалбоподателя административно нарушение, са съставени в предвидените за това срокове, от надлежен орган и при спазване на изискуемите за тяхната валидност форма

3 и съдържание. Констатираното от проверяващия орган административно нарушение е индивидуализирано, като са посочени дата и място на извършване на нарушението, съдържа се кратко описание на същото от фактическа страна, посочени са конкретните законови разпоредби, нарушени с това деяние и съответните норми, въз основа на които следва да се ангажира административно-наказателната отговорност на нарушителя, т.е. по своята форма и съдържание, обжалваното НП отговаря на изискванията на чл.57, ал.1 от ЗАНН. В тази връзка съдът не споделя възражението на жалбоподателя, че в НП не било извършено предписаното от закона описание на нарушението и обстоятелствата, при което е извършено. Напротив, АНО детайлно е описал обстоятелствата, при които е извършено нарушението възложена от работодателя работа в обект на конкретни работници, описана е работата извършване на ремонтни дейности по вагон-цистерна, описан е вагона за какво е използван и какво е настоящото му предназначение, конкретизирани са и ремонтните действия фланцови съединения в горната част на вагона. На следващо място АНО подробно е изписал и в какво се състои процесното нарушение, а именно в бездействие, като работодателят не е осъществил дейности за външно почистване на резервоара на цистерната от замърсявания от разляти по него други замърсители, създаващи опасност от пожар, преди извършване на възложените ремонтни дейности по балона на цистерната. Поради изложените съображения съдът счита, че процесното НП отговаря напълно на изискванията на чл. 57 ал.1 ЗАНН. При преценката дали жалбоподателя е осъществил състава на вмененото му с процесното НП административно нарушение, съдът следва да обсъди събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства. Разпитаният свидетел М.М. служител на въззиваемия, установява описаната фактическа обстановка. Уточнява, че в инструкцията, издадена от самия работодател е било разписано, че преди започване на ремонт вагон-цистерните е следвало да бъдат почистени външно, за да се избегнат замърсявания, предимно органични, но липсвала документация в представената за извършването на такова почистване на процесния вагон. Работниците, от които проверяващите са снели обяснения, също посоли, че не е било извършено такова външно почистване преди започване на ремонта. Освен това свидетелката заявява, че видимо при огледа на място цистерните, включително и процесната вагон-цистерна, били мръсни и непочистени от органични замърсители. Допълва, че не е могла да установи от какво са замърсителите, тъй като това можело да стане само с химичен анализ, но за такъв не е е имало данни да е бил извършван от работодателя. Съдът кредитира изцяло показанията на този свидетел, тъй като същите са логични, последователни и кореспондират със събраните писмени доказателства. Вторият свидетел Н.А като цяло потвърждава фактическата обстановка, такава каквато е установена с констативния протокол и с останалите събрани доказателства. Посочва, че действително в Т АД не е правено външно почистване на вагонцистерните, включително и на процесния вагон, тъй като общото състояние на вагона не предполагало някакво външно почистване. Корозията и падналата боя не били предпоставка за такова почистване. Преценката за външно почистване на вагоните се вземала при постъпването им за ремонт и се уточнявало между клиента и Т АД, като обема на ремонтите, включително и почистването се обективирали в приемопредавателен протокол. В случая за 5-те вагона-цистерни не било предвидено такова външно почистване в приемо-предавателния протокол. За метода на външно почистване посочва, че се извършвало с метални дробини, а почистването с пясък бил стар метод и вече не се прилагал. Свидетелят изразява мнение, че според него инцидента, станал с работника Гроздан Йорданов не можело да е резултат на външно замърсяване на цистерната. Преценявайки гласните доказателства и съпоставяйки ги с приложените по делото писмени такива, съдът счита за категорично доказано описаното в АУАН и НП нарушение. Видно е от нормата на чл. 202 ал. 2 от Наредба 7/1999г., че същата

4 вменява задължение на работодателя при извършване на ремонтни дейности, свързани с риск за работещите, каквито безспорно представляват и ремонтните дейности по вагон цистерна, да осъществява организационни и технически мероприятия за безопасност, които са конкретно изброени в шест точки. В т.7 на цитираната разпоредба е посочено, че следва да се осъществяват и други мерки в зависимост от опасностите, спецификата на работното оборудване или процеса. Именно с оглед спецификата на ремонтната дейност на вагон-цистерна АНО е свързал и нарушението на работодателя, който не е извършил тези други мерки, в конкретния случай външно почистване на вагон цистерната. Тези мерки самият работодател е разписал като задължителни в т в издадена от него Инструкция за ремонт на вагон цистерни, превозвали опасни товари и условия за безопасност и здраве от г., актуализирана г. Жалбоподателят твърди, че от събраните гласни доказателства се било установило, че не е имало необходимост да бъде извършвано външно почистване на вагона, тъй като констатираната ръжда няма как да е причина за настъпилия инцидент. Освен това в НП не било посочено в какво точно се изразявало замърсяването и по този начин не можело да се прави преценка дали има връзка между хипотетични замърсявания и инцидента. Съдът не споделя тези възражения на жалбоподателя, тъй като видно е от разпоредбата на чл. 202 ал. 2 т. 7 от Наредба 7/1999г., че за да е съставомерно нарушението по посочената правна норма, не е необходимо да е налице причинна връзка между нарушението и настъпилия инцидент с работника, т.е. да е настъпил вредоносен резултат. Законодателят е предвидил завишени изисквания спрямо работодателите при извършване на ремонтни работи, свързани с риск за здравето и живота на работещите заради по-голямата степен на риск и за да се предотврати именно настъпването на инциденти. Работодателят е длъжен да осъществява съответните организационни и технически мероприятия за безопасност, включително и други мерки в зависимост от опасностите на процеса, за да не настъпи съответния вредоносен резултат. Нито в нормата на чл. 202 ал. 2 т. 7 от Наредба 7, нито в т от Инструкция за ремонт на вагон цистерни, превозвали опасни товари и условия за безопасност и здраве, издадена от Т АД, извършването на тези мероприятия за безопасност и конкретно външното почистване на вагона, не са обвързани с преценка дали съответното външно замърсяване би довело до евентуален инцидент. Следвало е задължително да бъде извършено такова външно почистване, за да не се създава риск за живота и здравето на работещите. Още повече, че самия работодател изрично го е предвидил в цитираната инструкция, както и в работната карта за процесния вагон-цистерна. Като не е сторил това T АД в качеството на работодател е нарушил нормативна разпоредба, свързана с минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места. Не са налице предпоставките за приложението на по-благоприятния състав на нормата на чл. 415в КТ. Цитираната разпоредба следва да се приложи когато констатираното нарушение е отстранено веднага след установяването му по реда, предвиден в този кодекс, и от което не са произтекли вредни последици за работници и служители, работодателят се наказва с по-ниска по размер санкция. Видно е от доказателствата по делото, че в резултат и на това нарушение е последвала смъртта на Г.Й, т.е. налице са възможно най-тежките последици за работника, което на практика възпрепятства и възможността това нарушение да бъде отстранено веднага. Правилно АНО е ангажирал отговорността на дружеството жалбоподател съгласно административно-наказващата разпоредба на чл. 413 ал. 2 КТ, като е определил размера на санкцията малко над минималния размер с оглед настъпилата смърт на работника. По изложените съображения следва обжалваното наказателно постановление на Директора на Дирекция Инспекция по труда град Разград да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Воден от горното и на осн. чл.63 ал.1 от ЗАНН съдът

5 Р Е Ш И : ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление ****/ г. на Директора на Дирекция Ипо т град Р, с което за нарушение на трудовото законодателство чл. 202 ал. 2 т. 7 от Наредба 7 за минималните изисквания за здравословни и безопасни условия на труд на работните места и при използване на работното оборудване/дв бр.88/1999г/, на Т АД, БУЛСТАТ 1*********, със седалище и адрес на управление с.с, обл.р, ул. Д.Б *А, представлявано от С.П.Г. изпълнителен директор, на осн. чл. 416, ал. 5 КТ, във вр. с чл. 413, ал. 2 КТ, на жалбоподателя е наложена имуществена санкция в размер на /четири хиляди/ лева КАТО ПРАВИЛНО И ЗАКОНОСЪОБРАЗНО. Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд-гр.разград в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Р. С.