Решение 167 Номер 167 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година 2017 В публично заседание в следния състав: Председател: Секрет

Препис

1 Решение 167 Номер 167 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година 2017 В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Прокурор: Димитър Стратиев Административно наказателно дело номер по описа за 2017 година за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл.59 и следващите от ЗАНН. Образувано е по жалба на Р. М. К. от гр.м., ул."..."., депозирана чрез неговия процесуален представител адв. Ф. Т. от АК гр.с. срещу Наказателно постановление 25/ г. издадено от Кмета на О. М., с което за нарушение на чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., на основание чл.62, ал.2 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., му е наложено наказание глоба 50 /петдесет/ лева, за това, че на г. в с. Печинска, общ. М., допуска следното нарушение: неправомерно складира дърва за огрев и струпва тухли в терен Общинска собственост улична регулация съгласно частичен регулационен проект на с.печинска, общ.м., одобрен със Заповед 224/ г. на Зам.председател на Градски народен съвет -М.. Поддържа се оплакване за незаконосъобразност на санкционния акт, поради издаването му в противоречие с процесуалния и материалния закон. В жалбата се излагат пространни доводи, в обосноваване допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, които обобщени се свеждат до недостатъци в съдържанието на АУАН и НП, както досежно времето, мястото на извършване на нарушението и описанието на вмененото деяние, така и основанието за налагане на санкцията, като се твърди да са издадени в разрез с изискванията на чл.42, т.з и т.4 и чл.52, ал.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 ЗАНН. Релевират се още възражения, че не са посочени в НП 1

2 доказателствата доказващи нарушението и неговата правна квалификация, довело до ограничаване правото на защита на жалбоподателя. Твърди се, че не са били налице материално-правните предпоставки за квалифициране на действията на жалбоподателя като нарушение по реда на Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М.. Претендира се отмяна на същото като незаконосъобразно. В изложено писмено становище въззиваемата страна не оспорва допустимостта на жалбата, но оспорва нейната основателност. Твърди се, че в АУАН и НП точно и ясно са посочени време и място на нарушението, както и описание на фактическата обстановка, посочени са разпоредбите на нормативния акт които са нарушени, поради което не са налице нарушения на чл.42, т.з и т.4 и чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН. Твърди се, че не е нарушен чл. 52, ал.4, като се прилагат доказателства, на база на които е издадено НП. С оглед на изложеното от съда се иска да се отхвърли подадената жалба като неоснователна и се потвърди НП. В хода на съдебното производство по делото, жалбоподателят, редовно призован се явява, като чрез процесуалният му представител -адв. Т., се поддържа жалбата по изложените в същата съображения. Твърди се, че липсват обективните признаци на нарушението, а именно жалбоподателя да е поставил дърва в имот улична регулация, тъй като не е доказано, че имота в който са поставени дървата е собственост на О. М., а наказващия орган се е позовал на заповед от 1977г. в която се говори за частичен регулационен проект и след 1977г. няма приложение на този проект, няма реализирана и частична регулация и общината от тогава до момента не се е легитимирала като собственик на имота, нито е предприела действия за извършване на улична регулация. Твърди се, че ширината на участъка не позволява преминаване на автомобили, вкл. товарни и няма как да бъде наречен улица. Твърди се, че не е налице и другия елемент от фактическия състав на нарушението - ограничаване на достъпа до съседните имоти и възпрепятстване нормалното обслужване и ползване на съседните имоти, тъй като жалбоподателят е складирал дървата до дома си като е оставил свободен достъп за преминаване, вкл. и с животни, поради това е нямал за цел да възпрепятства достъпа до съседните имоти. Твърди се, че при извършените две проверки на общинските органи жалбоподателя не е присъствал, тъй като липсват негови подписи в съставените констативни протоколи, нито на същия са били връчени копия от тях. Твърди се, че нарушението не е извършено на посочените дати в АУАН и НП г., а тогава само е било констатирано. Твърди се, че АУАН е съставен от актосъставителя предварително в канцеларията му без да е установено дали дървата са били на място и в отсъствие на жалбоподателя, както и че акта не му е бил предявен преди връчването, като след това при посещение на място само е ходено за вземането на подписа на жалбоподателя, което е в нарушение на процесуалните правила. Твърди се, че нарушението не е доказано от субективна страна и липсва умисъл в действията на жалбоподателя. Процесуалният представител на въззиваемата страна -юрисконсулт Ч., пледира за потвърждаване на обжалваното НП като правилно и 2

3 законосъобразно и оставяне без уважение на подадената жалба като неоснователна. Маданският районен съд счита, че процесната жалба е процесуално допустима, доколкото е подадена в законоустановения срок от процесуално легитимирана страна и срещу акт, подлежащ на съдебен контрол. След като обсъди доводите в жалбата, както и тези, изложени от страните в съдебно заседание, в контекста на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, съдът констатира, че са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните: Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка: На г. свидетелите Д. Г. - спец."оос" и П. И. - ст.спец. "К и Р и ЕЕ" в О. М., при изпълнение на служебните си задължения, извършили проверка в с.печинска, общ.м. по повод постъпила жалба от живущи в с.печинска за затворен път и ограничен достъп до домовете им. При проверка на място те установили, неправомерно складирани дърва за огрев и струпани камъни. При оглед и с документацията, с която разполагали в О. М., преценили че действията са извършени в терен общинска собственост - улична регулация, съгласно частичен регулационен проект на с.печинска, одобрен със заповед 224 от г. на Зам. председател на Градски народен съвет - М.. На място при проверката разбрали, че дървата и камъните са складирани от Р. М. К.. При разговор с К. същия заявил, че дървата и камъните са в негов имот, като представил нотариален акт от 1998г. издаден на бащата на съпругата му, ведно със скица, в която не бил отразен одобрен кадастрален план. Св.И. обяснила на К., че е необходимо да си наеме лицензиран геодезист, който да отложи имотните и регулационни граници на терена и да състави протокол, от който да е видно какви са границите на имота. От представените документи от жалбоподателя не станало ясно дали касаят същия имот в който са складирани дървата и камъните и въз основа на преписката за одобрената от 1977г. улична регулация, било прието, че те попадат в уличната регулация. На жалбоподателя било указано да премахне дървата и камъните. За извършената проверка бил съставен констативен протокол от г., който били подписан от служителите на О. М. - свидетелите Г. и И.. Впоследствие на г. свидетелите Г., И. и А. Б. - мл.експерт С и ИК" извършили повторна проверка, като установили, че струпаните камъни са разчистени, но складираните дърва не са премахнати от терена, като до тях са струпани и тухли. За установеното служителите на О. М. съставили констативен протокол от същата дата, който били подписан от свидетелите Г., И. и Б.. На г. св.д. Г., съставила АУАН на Р. К. за нарушение на чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., а именно: неправомерно складирани дърва за огрев и струпани тухли в терен общинска собственост - улична регулация съгласно частичен регулационен проект на с.печинска, общ.м., одобрен със Заповед 224 от г. на Зам.председател на Градски народен съвет - М.. В АУАН като дата на извършване на нарушението била посочена г., а като дата на откриване на нарушението: г. и г. Като свидетели в 3

4 акта били вписани св.п. И. и св.с. А.. Актът е бил изготвен в общината в отсъствие на нарушителя и при отиване на място жалбоподателя отказал да го подпише. Отказът на жалбоподателят да подпише акта и да получи препис от него бил удостоверен с подписа на св. А. Б.. На г. кмета на О. М. съставил НП 25/ г. срещу Р. М. К., с което изцяло е възприел констатациите съдържащи се в АУАН и за нарушението по чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., на основание чл.62, ал.2 от същата наредба наложил на К. наказание глоба 50,00 лв. Настоящата инстанция намира, че от доказателствата по делото не са установява по безспорен начин извършването на нарушението и вината на нарушителя. Ето защо не е следвало да се издава НП срещу жалбоподателя. Описаната фактическа обстановка, предвид доказателствените материали, не е от естество да обоснове извод, че е налице осъществено деяние, а именно нарушение по чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., което да е извършено от жалбоподателя. Ето защо настоящата инстанция не споделя фактическите и правните изводи на актосъставителя в АУАН и на наказващия орган в НП като приема същите почиващи на предположения, превратно тълкуване на оскъдните в тях факти и обстоятелства и неправилното им подвеждане под законните разпоредби, посочени като нарушени виновно, което е недопустимо при търсене и реализиране на административно-наказателна отговорност. С оглед на изложеното съдът намира, че атакуваното постановление е незаконосъобразно и необосновано. Освен изложеното по-горе, при извършената служебна проверка, съдът констатира, че Акта и НП страдат от пороци, както и че в хода на административнонаказателното производство са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя в нарушение на 40, ал. 2 от ЗАНН. След като същият е известен е следвало да бъде поканен за съставянето на акта и ако след покана не се яви, то тогава акта се съставя в негово отсъствие. В проведеното административнонаказателно производство доказателства за изпълнение на процедурата на чл. 40, ал. 2 от ЗАНН не се съдържат. Напротив установи се от показанията на актосъставителя, че акта е съставен предварително в О. М. без да е присъствал нарушителя К.. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетелката А., че акта е съставен в присъствие на нарушителя доколкото същите са в противоречие с показанията на актосъставителя Г. и не кореспондират с показанията на св.и. и с оглед заявеното от самата св.а., че тя не е ходила на мястото при съставянето на акта. Актосъставителят при съставянето на АУАН е допуснал нарушения по чл. 42, т. 3 и т. 4 от ЗАНН, а наказващият орган при издаване на НП е допуснал нарушения по чл. 57, ал. 1, т. 5 и т. 6 от ЗАНН. Настоящата инстанция намира, че както в АУАН, така и в НП липсва описание на нарушението и на обстоятелства, при които е извършено, а доколкото формално и схематично са посочени такива, то същите не кореспондират на вписаните законни разпоредби, които са били нарушени виновно. Не е категорично установено и мястото на извършване на нарушението и 4

5 дали същото е терен общинска собственост или попада в границите на имота на жалбоподателя. Според св.и., тя е приела, че нарушението е извършено в имот улична регулация, тъй като не станало ясно дали представените от жалбоподателя документи касаят същия имот, в който били складирани дървата. Мястото на извършване на нарушението, следва по несъмнен начин да е установено, че е терен общинска собственост, тъй като именно характера на мястото -предназначени за общо ползване площи (тротоари, улици, зелени площи и др.) представлява елемент от състава на нарушението. Не става ясно и защо е приета като дата на извършване на нарушението г., след като при първата проверка на г. въпросните дърва са били открити складирани на същото място. От друга страна посочената дата г. е дата на установяване на нарушението, но не и датата на неговото извършване. Датата на извършване на нарушението е възведена като съществен реквизит от съдържанието на акта и постановлението, дори само защото предопределя проверката за допустимост на образуваното производство по чл. 34 от ЗАНН, поради което и неизпълнението на изискването за точното й посочване на самостоятелно основание опорочава законосъобразността на обжалвания административен акт и обосновава отмяната му. Настоящата инстанция намира, че отразеното в акта и НП: "Неправомерно складира дърва за огрев и струпва тухли в терен Общинска собственост - улична регулация, съгласно частичен регулационен проект на с.печинска, общ.м., одобрен със Заповед 224/ г. на Зам.председател на градски народен съвет -М." не представлява изпълнение на задълженията по чл. 42, т. 4 от ЗАНН от страна на актосъставителя, нито изпълнение на задълженията по чл. 57, ал. 1, т. 5 от ЗАНН от страна на наказващия орган. В настоящият случай е прието, че административното нарушение касае разпоредбата на чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., който текст гласи, че на територията на общината се забранява складирането на въглища, дърва, строителни материали, строителни отпадъци и други едрогабаритни предмети, без разрешение от общината, за повече от 72 часа, в предназначените за общо ползване площи (тротоари, улици, зелени площи и др.). На база на този текст наказващият орган е следвало да даде и описание на административното нарушение, като той се е задоволил да преповтори единствено и само обстоятелствата, при които е осъществено това нарушение, като не е посочил и доказателствата, въз основа на които то е установено. Липсата на описание на административното нарушение, т.е. съответното описание на конкретно извършеното деяние, за което лицето се привлича към административно наказателна отговорност, както и доказателства, които го установяват е и липса на задължителен реквизит в съставеният правораздавателен административен акт. Допуснатите по-горе процесуални нарушения в административнонаказателното производство в първата му фаза са съществени, накърняващи правото на защита на нарушителя, водещи до незаконосъобразност на наказателното постановление и отмяна само на това основание. Посочените нарушения на чл. 42, т.з и т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН са нарушения на императивни правни норми, 5

6 касаещи правото на защита на нарушителя и не могат да бъдат санирани /преодолени/ в съдебната фаза на административнонаказателното производство. Ето защо, обжалваното наказателно постановление подлежи на отмяна само на това основание, без съдът да се занимава със съществото на жалбата, както и с останалите доводи, изложени от пълномощника на жалбоподателя, както и с доводите, изложени от процесуалния представител на ответника. С оглед на изложеното, съдът намира, че жалбата се явява основателна и атакуваното наказателно постановление, като незаконосъобразно следва да бъде отменено. Водим от изложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът РЕШИ: ОТМЕНЯ Наказателно постановление 25/ г. на Кмета на О.-М., с което на Р. М. К. от гр.м., ул."..."., ЕГН: *, е наложено административно наказание - глоба в размер на 50 /петдесет/ лева, на основание чл.62, ал.2 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М., за нарушение по чл.38, т.22 от Наредба 1 за поддържане и опазване на обществения ред на територията на О. М.. Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - С. в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: 6