B4_Forest_READY_BG_CMYK

Препис

1 МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ ЧАСТ Б4 МЕТОДИКА за оценка и картиране на състоянието на горите и горските екосистеми и техните услуги в България

2 МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ГОРИТЕ И ГОРСКИТЕ ЕКОСИСТЕМИ И ТЕХНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ ЧАСТ Б4 Автори: Георги Костов, Елена Рафаилова, Васил Василев, Светла Братанова Дончева, Кремена Гочева, Нешо Чипев Дизайн корица: Александър Дончев Оформление: Digital Illusions ISBN Клоринд, 017. Всички права запазени. При ползването на която и е част от тази книга е препоръчително цитирането на заглавието и авторите.

3 Съдържание 1. Въведение За какво служи тази методика? За кого е предназначена тази методика? Как се използва тази методика? Типология на екосистемите в България Обща типология на горските екосистеми Подробна екосистемна типология на горските екосистеми в България Наличие на нни Съществуващи източници на нни Пропуски в нните и области с несигурни нни Картиране на типовете екосистеми Описание на процедурата по картиране Формат на нните Географска проекция / Референтна система Геометрична резолюция Мащаб и минимални единици за картиране Структура на нните / схема Тематична точност и валидиране Цифрови карти за типове екосистеми Метанни Оценка на състоянието на горските екосистеми (гори и залесени площи) Стъпки за оценка на състоянието на екосистемата Картиране на състоянието на екосистемата Описание на процедурата по картиране Структура на нните / схема Точност и валидиране Цифрови карти за екосистемни услуги Метанни Оценка на екосистемните услуги Идентификация на индикатори, параметри, нни Стъпки за Оценка на ЕСУ Картиране на услугите на екосистемата Описание на процедурата по картиране Структура на нните / схема... 48

4 6... Точност и валидиране Цифрови карти за екосистемни услуги Метанни Приложения.... 5

5 1. Въведение 1.1. За какво служи тази методика? Представената методика е част от националната методологична рамка за картиране и оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги, които те предоставят. Рамката има за цел оптимизира цялостния процес на дефиниране, картографиране и биофизична оценка на екосистемите и на предоставяните екосистемни услуги от тях на национално ниво. Методиката не е насочена към завършване на пълния цикъл на оценяване на екосистемните услуги и докладване. Тя ва последователността, стъпка по стъпка и практическите насоки за процеса на: Оценка на състоянието на горските екосистеми; Оценка на потенциала на горските екосистеми предоставят екосистемни услуги (биофизична оценка). Методиката е подходяща за екосистеми от гори и гористи местности на територията на цяла България, въпреки че изпълнението й ще се различава между зони от НАТУРА 000 и извън НАТУРА 000, поради наличието на различни нни, използването на земята и пространственото разпределение на екосистемите. Тя ще представлява част от поширока национална методологична рамка (в процес на разработка), която съдържа подробна теоретична основа зад екосистемния подход, използван в България, както и необходимите стъпки, които се предприемат по отношение на изпълнението на Дейност 5, Цел "Поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги" от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие За кого е предназначена тази методика? Тази методика е предназначена за: Организации и учени, които извършват биофизична оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги. Тези организации се очаква включват бенефициенти/партньори по програмите, които имат определено странично финансиране за националния процес по оценка и картиране на екосистемите за НАТУРА 000, Оперативна програма Околна сре г. и извън НАТУРА 000 програма BG0 Биоразнообразие и екосистемни услуги ; Национални или местни власти, които предоставят нни за Българската информационна система за биоразнообразие; Организаторите на проекти и партньори по други проекти, включително например научноизследователски организации и неправителствени организации, които желаят извършат следното: съдействат за националната оценка на резултатите от техни минали или текущи проекти, насочени изцяло или частично към поподробна биофизична оценка на екосистемите и екосистемните услуги на регионално или местно ниво в помалки мащаби пилотни проекти; Кандити за бъдещи проекти за допълване на националната оценка и остойностяването; 5

6 Потребителите на нни, които желаят разберат съдържанието и мето на събирането на нни, включително, но не само организации, свързани с докладване по околната сре, регионални и местни власти, екологично отговорни компании, неправителствени организации и други заинтересовани страни. 1.. Как се използва тази методика? Методологичната рамка предвиж комбинация от информация за съответните източници на информация, които могат представляват интерес за поширок кръг от заинтересовани страни, докато текущата методика е посветена на конкретни насоки за оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги (включително събиране и верификация на нни, както и насоки за картиране). Пошироките уводни части е повероятно бът от интерес за политиците и широката общественост. Поцелевата употреба, дефинирана в текущата методика, ще бъде необходима найвече за специалисти, въвлечени в националното картиране и оценка. Тъй като сегашната методика е проект, коментарите са добре дошли, за се оформи като национален, широко разглежн и приет документ ръководство.. Типология на екосистемите в България.1. Обща типология на горските екосистеми Предлаганата типология на горски екосистеми (ниво ) отговаря на класификацията на екосистема в MAES (01), комбинирана с класовете земно покритие (CLC) на проекта CORINE и типовете класификация на хабитати по Европейската информационна система за прирота (EUNIS). Таблица 1. Типология на гори и горски екосистеми в България Ниво 1 Сухоземни Ниво Сухоземни / Гори и залесени площи Ниво G.1 Високостъблени широколистни G1. Издънкови гори G. Иглолистни G4. Смесени широколистни и иглолистни гори.. Детайлна типология на горските екосистеми Част от класификацията на EUNIS за ниво в е предложена за подробна типология от ниво за целевия тип екосистема. Предложената класификация на горските екосистеми съответства на нивата "G1", "G", и "G4" от EUNIS група "G". Описания и връзки към други класификационни системи на предложените подтипове горски екосистеми са представени в Таблица. 6

7 Таблица. Типология на горските екосистеми Ниво Високостъблени широколистни Ниво 4 Описание по EUNIS G1. Широколистни листопадни гори G1.1 + G1. + G1.: G1.1. Крайречни и галерийни гори с доминиране на Alnus, Betula, Populus или Salix. G1..Смесени крайречни заливни гори и галерии G1. Алувиални гори и галерии в средиземноморската зона. G1.6 Букови гори Гори, доминирани от бук Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, както и Fagus orientalis и други видове Fagus в югоизточната част на Европа и понтийския регион. G1.7 : Термофилни широколистни гори G1.A: Мезо и еутрофни Quercus, Carpinus, Fraxinus, Acer, Tilia, Ulmus и други сходни гори G1.C : Изкуствени широколистни листопадни горски G1.D : Градини от горскоплодни дървесни и овощни видове G1.7D Castanea sativa гори, G1.7D1 Хеленобалкански Castanea sativa гори Издънкови гори G1.0: Смесени широколистни листопадни гори G1. Широколистни листопадни гори G1.1 + G1. + G1.: G1.1. Крайречни и галерийни гори с доминиране на Alnus, Betula, Populus или Salix. G1..Смесени крайречни заливни гори и галерии G1. Алувиални гори и галерии в средиземноморската зона. G1.6 Букови гори Гори, доминирани от бук Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, както и Fagus orientalis и други видове Fagus в югоизточната част на Европа и понтийския регион. G1.7 : Термофилни широколистни гори G1.A : Мезо и еутрофни Quercus, Carpinus, Fraxinus, Acer, Tilia, Ulmus и други сходни гори G1.C : Силно изкуствени широколистни листопадни горски култури G1.0: Смесени широколистни листопадни гори 7

8 Ниво Иглолистни G. Иглолистни гори Ниво 4 Описание по EUNIS G.1 Елови и смърчови гори Гори доминирани от Abies или Picea. G.4 Елови и смърчови гори Гори с Pinus sylvestris ssp. sylvestris and Pinus sylvestris ssp. hamata от неморалната и средиземноморската зони и техните преходи към степната зона. G.5 Гори от черен бор (Pinus nigra) G.6: Субалпийски средиземноморски борови гори G.9: Иглолистни гори, доминирани от представители на Cupressaceae или Taxaceae. G.E: Неморални мочурни иглолистни гори. Гори от Pinus spp. или Picea spp., понякога смесени с Betula pubescens, заемащи тресавища и торфища в неморалната зона. G.F Силно изкуствени иглолистни горски култури Смесени широколистни и иглолистни гори G.4 Смесени широколистни и иглолистни гори G.0: Смесени иглолистни гори. G4.5: Смесени гори от Pinus sylvestris Fagus Гори от Pinus sylvestris южно от тайгата (G.4), гъсто смесени с гори от Fagus (G1.6). G4.6: Смесени Еловосмърчовобукови гори Гори, в които Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, или други видове Fagus, включително Fagus orientalis в югоизточната част на Европа и Понтийска Азия G4.F: Смесени горски култури G4.0. Смесени широколистни и иглолистни гори * G 1.0, G.0 и G4.0 се въвежт условно за се спази йерархичното ниво. В тях са включени типове екосистеми от съответния тип, които се срещат на територията на страната, но са с относителна малка площ. 8

9 . Наличие на нни.1. Съществуващи източници на нни Има достатъчно обобщени нни на национално ниво от инвентаризацията на горите. В България не съществува национална инвентаризация, но се прави инвентаризация на дървостоите и горскостопански планове; Резултати от проекта "Картиране и определяне на статуса на опазване на природните хабитати и видове Фаза 1"; За заване на параметри на някои индикатори може се използват научни публикации; Има начини за идентификация чрез косвени характеристики; ICP Forests (България) над 0 годишен набор от нни на национално ниво за обезлист ването на горите, уврежне на горите и състоянието на почвите Паневропейски индикатори за устойчиво управление на горите (критерий : Поддържане на здравето и жизнеността на горските екосистеми, показатели:. състояние на почвите,. обезлистване,.4 щети в горите). Тези показатели са част от индикаторите за оценка на състоянието на горските екосистеми и са включени в таблица. Индикатори за оценка на състоянието и биологичното разнообразие на екосистемите от докла на MAES (Индикатори за оценка на екосистемите по Дейност 5 от Стратегията за биологичното разнообразие 00). Източник на нните ИАОС чрез МОСВ; EFFIS (Европейската информационна система за горски пожари), JRC показател.4 Щети в горите по паневропейските индикатори за устойчиво управление на горите, включени в списъка от индикатори за оценка на движещи сили и натиск върху горските екосистеми (таблица. Индикатори за оценка състоянието и биологичното разнообразие на екосистемите от докла MAES). Източник на нните ИАГ (Изпълнителна агенция по горите); Проект за земно покритие CORINE; Карта на възстановената собственост, кастрални карти, слоя за горската площ (те нни в ИАГ и Агролеспроект ЕООД). Индикаторите и съответните параметри за условията в горските екосистеми виж Приложение 6 на Методиката... Пропуски в нните и области с несигурни нни Повечето от нните, необходими за картиране и анализ на състоянието на горските екосистеми са налични, но в различен формат. Необходимо е се изготви база нни, за бъде полезни за настоящата цел. 9

10 Таблица. Източници на пространствена и количествена / качествена база нни. Подтип Високостъблени широколистни гори Издънкови гори Иглолистни Смесени широколистни и иглолистни гори Източници на БАЗА ДАННИ основни заинтересовани лица Пространствена Качествена/Количествена Горскостопански планове и програми МОСВ ИАОС ICP Forests, Национална база нни за биоразнообразие, Национална мрежа за наблюдение на почвата. Кастър концепция за пространствено развитие за перио г. ИАОС CORINE Земно покритие. Изпълнителна агенция по горите информационна система за горите нни от инвентаризация на горите Карти на възстановената собственост, Планове за действие за програми за опазване на околната сре, Национална концепция за пространствено развитие 0105 г., Национален статистически институт, СИЦ, публикации, доклади от проекти, екологични НПО ФРА 015/ФАО/ООН Гори Европа Количествена оценка 4. Картиране на типовете екосистеми 4.1. Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на типовете екосистеми включва няколко основни стъпки: съзване на векторни нни с полигонова геометрия, които в атрибутивната си таблица съдържат информация за тип екосистема на ниво. Във връзка с особеностите на представяните обекти при сладководните или други екосистеми, геометрията на векторните нни може бъде и линейна и точкова; интегриране на продукта в схемата на геобазата нни, представена в Приложение 9 (Приложение 9.00_EcosystemDatabase_Schema); валидиране на точността на продукта, описан в точка 4.6. на тази методика; изготвяне на цифрови карти на типовете екосистеми; съзване на метанни. Спецификациите на крайния продукт трябва следват изискванията, описани в този раздел. Тъй като резултатите от всеки картиращ проект ще се използват за изготвяне на национална база нни на екосистемите на ниво, задължително е се следва всяко изискване, описано подолу. 10

11 4.. Формат на нните Изходните нни трябва бът предоставени в ГИС векторен формат, съвместим с геопространствените станрти на OGC и INSPIRE. Векторните нни трябва бът топологично коректни, което се изразява в: Всеки тип екосистема трябва бъде представена в един общ слой. В повечето случаи трябва се използва полигонов графичен примитив, но в тези при които не е така, а се използват точкови и линейни обекти, важи същото правило един слой за всеки екосистемен тип. Следователно крайният продукт следва включва до три слоя един с точкова, един с линейна и един с полигонова геометрия. Векторните слоеве трябва бът топологично верни. Топологичните правила, на които задължително трябва отговарят обектите в слоевете са следните: за слоеве с полигонова геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not Overlap; за слоеве с линейна геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not Overlap, Must Not Intersect, Must Not SelfOverlap, Must Not SelfIntersect; за слоеве с точкова геометрия Must Be Disjoint. Могат се приложат и други топологични правила в зависимост от спецификата на представяните обекти. Повече за топологичните правила може бъде намерено тук: По отношение на атрибутивната валиция на нните, задължително условие е обектите представящи конкретен екосистемен тип имат уникален идентификационен номер, който не се повтаря. За повече информация относно мястото, на което се записва този код, вижте т. 4.5 Схема/Структура на базата нни в настоящия документ. 4.. Географска проекция / Референтна система Векторният слой трябва бъде в координатна система ETRS89LAEA (EPSG: 05). Описанието и определението на ETRS89 се основава на ISO19111 г., станрт за Spatial referencing by coordinates. За поподробна информация за ETRS89 вижте: и Геометрична точност мащаб и минимални единици за картиране Входните нни, които ще бът използвани за картиране на типовете екосистеми, варират по отношение на геометрична точност, както и нивото на детайлизация на различни типове екосистеми. Следователно изходните векторни нни, съдържащи графичното представяне на типовете екосистеми, следва бът представени в мащаб между 1: и 1:5 000 в зависимост от: използвания източник на нни; типа екосистема от ниво. Минималната картируема единица трябва бъде между 0,1 и 0,5 ха и също зависи от използваните източници на нни и картирания тип екосистема. Същото се прилага и за минималната ширина за картиране на изобразените линейни обекти: минимум 10 и максимум 0 метра. 11

12 4.5. Схема/Структура на базата нни Структурата на нните трябва следва представената в Приложение 9.00 както по отношение на броя на векторните слоеве и таблиците, така и по отношение на тяхната схема и номенклатурни таблици. Схемата на базата нни в Приложение 9.00 е представена във формати XML и Personal geodatabase (.mdb) OCG и INSPIRE съвместими. Схемата на базата нни за видовете екосистеми е следната: Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата нни (общо за всички екосистемни типове) е дено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm. Основните стъпки в генерирането на геобазата нни са следните: Обектен клас EcoUnit: Това е векторен слой, който съдържа информация за типа на екосистемите от ниво. Атрибутивните полета, които трябва бът попълнени, са следните: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код., Това поле се използва за свързване на всички таблици в базата нни. Задължително стойностите в това поле не трябва се дублират; EcosystemType_Code: трицифрен код на типа екосистема на ниво. Стойността на ко за екосистемите трябва се вземе от номенклатурна таблица N_EcosystemType/EcosystemType_Code от Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS. В случаите, при които за представяне на ден екосистемен тип се използват различни графични примитиви (точка, линия, полигон), това трябва бъде отразено в наименованието на обектен клас EcoUnit по следния начин: EcoUnit_pnt: за обекти с точкова геометрия; EcoUnit_pln: за обекти с линейна геометрия; EcoUnit_pgn: за обекти с полигонова геометрия. Структурата на атрибутивната таблица на трите слоя е еднаква и следва написаното погоре. Важно е при наличие на повече от един слоеве (с разлчина геометрия) за представяне на един екосистемен тип, в поле EcoUnit_ID няма дублиране в уникалните идентификационни кодове, както между обектите в един слой, така и между различните слоеве. 1

13 Таблица N_EcosystemType: номенклатурна таблица за типовете екосистеми на нива и. Тази таблица не трябва се променя. Тя има следната структура: EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво и ; EcosystemType_Name_BG: наименования на екосистемни типовена български език на ниво и ; EcosystemType_Name_EN: наименования на екосистемни типове на английски език на ниво и ; EcosystemType_Level: ниво на екосистемните типове, спрямо общата структура на екосистемите. Таблица EcosystemType_Metadata: източници на нни, използвани при определянето на типа екосистема за всеки обект от слой EcoUnit: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво ; Source: свободно описание на източника на нни, използван за картиране на конкретния тип екосистема, за всеки обект; Source_Date: та на източника, използван за картиране на специфичния тип екосистема, за всеки обект; Таблица EcosystemType_alidation: предоставя информация за работата, извършена по валидиране на тематичната точност за крайния продукт: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; EcosystemType_Code_M: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво на крайния продукт; EcosystemType_Code_: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво, получени в процеса на валидиране; Source_: свободно описание на източника, използван за валидиране типа екосистема; Source_Date_: та на източника, използван при валидирането Тематична точност и валидиране Общата тематична точност за всички типове екосистеми трябва бъде > = 85%. Валидирането трябва се базира на научно обоснован подход, който ще се използва за проверка на тематичната точност на крайния продукт. Освен предоставянето на информация в таблица EcosystemType_alidation, валидиране трябва е придружено от доклади за качествен контрол / проверка на качеството за всеки тип екосистема. 1

14 4.7. Цифрови карти за типове екосистеми За всеки тип екосистема трябва се изготвят карти в мащаб 1:15 000, размер на картен лист А и PDF формат. Картите могат се принтират на картен лист в същия размер. Пространственият обхват на картните листове съвпа с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва бът създени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дена клетка от този грид, не попа нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва се съзва отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от гри, в които пот обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: Цветовата схема за визуализация на типовете екосистеми на ниво трябва бъде в съответствие с тази, използвана в Европейската карта на типовете екосистеми: Техническите подробности за картата, както и цветови кодове са достъпни на адрес: Типовете екосистеми в Европейската карта на типовете екосистеми се определят въз основа на класификацията EUNIS. Следователно не всички типове на ниво, определени за България, ще отговарят на европейските. В този случай, трябва се използват цветови кодове, които са сходни с тези на класовете на EUNIS. При генериране на тези цветови кодове, трябва се използва документацията на EEAЕАОС, която можете намерите тук: %0guide.pdf Картографското оформление на картите на типовете екосистеми трябва следва насоките на EEA: Mетанни Попълнената база нни за всеки тип екосистема, в т.ч. всеки обектен клас и таблица в нея, трябва бът документирани с метанни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може бъде направено с онлайн ректора за метанни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 14

15 5. Оценка на състоянието на горските екосистеми (гори и залесени площи) 5.1. Стъпки за оценка на състоянието на екосистемата Стъпка 1: Определяне на индикаторите за състоянието на екосистемата за дения екосистемен тип ниво /4. Индикаторите са подгрупа от многото възможни атрибути, които могат бът използвани за количествено определяне на състоянието на ден ландшафт, водосбор или екосистема (Walker, 1998). Според MAES (01 г.) изборът на индикатори трябва се разглеж не само от гледна точка на необходимостта бът картирани, но е важно в последствие бът използвани за понататъшна оценка на екосистемите и услугите, които те предоставят. В това отношение индикаторите трябва бът в състояние : предоставят информация на политиците и широката общественост относно текущото състояние и промените в условията на срета в горските екосистеми; подпомагат политиците разберат подобре връзките между причините и ефектите от въздействието върху горските екосистеми и селскостопанска политика върху околната сре, както и помогне за насочване на техните отговори към промените в условията на околната сре; подпомогнат за мониторинга и оценката на ефективността на политиките за насърчаване на устойчиво управление. Има потенциално голям брой индикатори, които могат бът разработени, за се определи количеството на различните компоненти на околната сре. За подпомогне избора на работен набор от индикатори в тази рамка, всеки индикатор трябва бъде разглен от към четири основни критерия: съответствие с политиката критерият на съответствие с политиката е свързан с тези определени екологични характеристики, които са от значение за политиците. Докато списъкът с индикатори се развива, трябва бъде гъвкав, така че се включват нови индикатори или изключват от старите; аналитична стабилност критерият за аналитична стабилност се отнася поспециално до степента, в която индикаторът може определи екологични характеристики, и следователно се отнася поспециално до атрибутите, които представляват база за измерване на индикатора. Също така следва бъде възможно индикаторът опише екологична характеристика, която лесно се интерпретира и прилага за широк набор от горски екосистеми. Индикаторът също трябва бъде в състояние покаже тенденции и поредица от стойности в течение на времето, които би могло се допълват от национално определени цели и прагове, когато такива съществуват; първични нни и измеримост критерия за измеримост се отнася до наличните подходящи нни за измерване на индикатора. Индикаторът трябва бъде разработен от утвърдени национални или регионални нни, научни нни и публикации, нни от други 15

16 набори от нни на разположение на трети страни, за предпочитане с помощта на експертна основа и за дългосрочни периоди, когато това е възможно се де за дълъг период от време, за се оцени продължителния ефект върху околната сре. Досегашната работа показа, че въпреки съществуването на значителна база нни на национално ниво, от които се изчислят индикаторите, проблеми със събиране на нните, предоставяне на нни, дефиниции, качество, последователност на събиране на нните и методи за измерване на индикаторите, все още съществуват препятствия, за напредва работата по някои индикатори. В усилията си за преодоляване на някои от тези трудности, за развитие на подходи и методи за обмен на нни и предоставянето им между държавните органи, е започнала дискусия; ниво на събиране на нните критерия за степента на събиране цели определи на какво ниво (т.е. секторно, регионално, национално), индикаторът може се прилага пълноценно за целите на политиката, а не скрива повече отколкото разкрива. Критерият подчертава проблема с включване на пространственото и времево разнообразие на околната сре и географския размер на различни екологични характеристики, вариращи от един регион до глобалния мащаб. В много случаи националните нни често се събират на базата на политически и/или административни единици, като например на подрегионално ниво (региони, области, общини). Няма уникален начин за справяне на проблема със събирането за всеки индикатор и найефективно е прагматичното справяне с него, на база проблем по проблем и индикатор по индикатор. Независимо от това, методите за определяне на индикаторите на национално ниво, които отчитат пространственото разнообразие, трябва бът оценени и разработени на базата на пространствени бази нни, налични на национално и европейско равнище (CORINE, GMES) и за целите на улесняване на сравнение на международното ниво; Предложените индикатори за оценка на състоянието на околната сре (климатично, химическо, физическо състояние на екосистемите или ви земно покритие) в горските екосистеми. Ние предлагаме следната таблица с индикатори и техните обосновки, които се използват за оценка на състоянието на екосистемите. Индикаторите за състоянието оценяват околната сре (климатично, химическо, физическо състояние на хабитатите или земно покритие) в горските екосистеми. Дефинирали сме и сме околичествили индикатора, релевантни за условията на горска екосистема. Индикаторите представляват екосистемната структура и екосистемните процеси на видовете горски екосистеми. За някои от параметрите не е налична информация, или има някаква информация от публикации, но само за единични видове гори. 16

17 Таблица 4. Обосновка на индикаторите за състоянието на екосистемите Състояние на екосистемата Група индикатори Биотична разнородност Абиотична разнородност Енергиен баланс Индикатори/Обосновки Пространствена или времева променливост на ресурсите. Биотичната разнородност се дължи на организмите. Тя може се появи дори и в отсъствието на абиотична разнородност. За се определи разнородността на биотични фактори и горски хабитати се предлагат следните индикатори: "Растително разнообразие"; "Животинско разнообразие"; "Разнообразие на хабитатите"; "Инвазивни видове растения"; "Други биотични индикатори за разнородността (естественост и т.н.)" Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва ги определят съгласно сегашната методика. Пространствена или времева променливост на абиотични ресурси и фактори. Абиотичната разнородност има абиотичен произход. За се определи разнородността на абиотични фактори и абиотична разнородност се предлагат следните индикатори: "Почвена разнородност"; "Хидрологична разнородност"; "Разнородност на въздуха"; "Геоморфологична разнородност"; "Режим на уврежне"; "Други индикатори за абиотична разнородност" Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва ги определят съгласно сегашната методика. Екологичният енергиен запас описва начините, по които енергията се трансформира от едно състояние в друго в рамките на различни горски екосистеми. Включва анализ на поетата, изразходваната, както и промените в количествата на съхранената енергия. Екологичният енергиен баланс се фокусира върху използването и трансформацията на енергия в компонентите на горските системи. За отчитане на енергийния баланс в горските екосистеми се предлагат следните индикатори: "Енергиен баланс (поглъщане, запас)"; "Ентропия производство"; "Метаболитна ефективност"; "Други индикатори за енергиен баланс "; Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва ги определят съгласно сегашната методика. 17

18 Материален баланс Воден баланс Материалният запас представлява цикъла, по който материалите се трансформират от едно състояние в друго в състава на горските екосистеми. За отчитане на материалния баланс в горските екосистеми се предлагат следните индикатори: Материален баланс (вход, изход) ; Материален запас биомаса; "Концентрации на елементите (други променливи на състоянието)"; "Мерки за ефективност"; Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва ги определят съгласно сегашната методика. Цикличното движение на вота между атмосферата и повърхността на земята в горските зони, като се имат предвид валежите, изпарение, интерцепция, транспирация, стъблен поток и воден отток. Предлагат се следните индикатори: Воден баланс (вход, изход) ; "Воден запас"; "Други индикатори на състоянието; "Мерки за ефективност"; Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва ги определят съгласно сегашната методика. *Поконкретна информация е дена в xls файл (Приложение 6) където са отбелязани индикатори, приложими за горските екосистеми. Тези индикатори, които не са релевантни за горски екосистеми, са маркирани с. Стъпка 1: Оценката на "Биотична разнородност" за всички подвидове гори включва следните индикатори и параметри: Индикатор "растителното разнообразие" се предлага бъде оценен от параметри "Видов състав", "Фаза на динамика на насаждението" и процент от "Тревна покривка"; Индикатор "Животинско разнообразие" следва бъде представен само от параметъра "Видове животни, включени в Червената книга" Информацията е налична във всеки ГСП; За "Инвазивни видове растения" подходящ параметър е "Наличие на чужди инвазивни видове". нните трябва бът получени от Лесозащитни станции Варна, София и Пловдив; За индикатор "инвазивни видове" не са налични пространствени нни/има само нни за наличие на инвазивни видове. "Инвазивните видове" в горската площ имат само единично разпределение и нямат никакво влияние върху разпределението на естествените горски хабитати или развитието им. Ако инвазивни видове са открити в зоната, трябва се изпълни сравнение за наблюдение на бъдещото разпространение на инвазивните видове и за се предотврати разширяването им; 18

19 За "Разнообразие на хабитатите" следва се използват параметри "Едновъзрастни и разновъзрастни" гори като процент, "фрагментация" и "обем на мъртвата дървесина". За параметъра "обем на мъртвата дървесина" в момента няма налични нни в горската база нни. Методиката за определяне и оценка на обема на мъртва дървесина се разработва в момента. Вече е тествана в две пилотни зони Държавно горско стопанство "Свиленград" и Държавно горско стопанство "Царево". Според Наредба 18 за инвентаризация и планиране на горски територии се предвиж одобрение на обща методика за инвентаризация на обема мъртва дървесина на горските територии. Предлага се този индикатор бъде по избор на този етап и се включи покъсно след официалното одобрение на Методиката за оценка на обема мъртва дървесина. "Фрагментация" те нни в горскостопанските планове са основно за фрагментация, причинена от горски пожари, вредители и заболявания или в резултат от ползване за реконструкция в иглолистни горски култури. За другите индикатори за биотична разнородност (естественост и т.н.) трябва бът взети предвид "Общо състояние" на екосистемите съгласно Наредба 18 от г., "Здравословно състояние на горите", когато има налични нни от мрежата за мониторинг на ICP Forests в България Наредба 1 от 16 декември 011 г. за защита на горските територии от вредители, заболявания и други уврежния. С тези индикатори "Биотична разнородност" ще бъде описана достатъчно подробно. "Абиотична разнородност" може бъде оценена от следните индикатори: "Почвена разнородност". те за оценка са петстепенната за "Степен на ерозия" и "Състояние на почвата". В повечето случаи "състояние на почвата" следва се опише с плодородието на почвата. Когато са налични, нни за химичните свойства на почвата (рн, органичен C, наситеност, съотношение C / N), свързани с киселинността на почвата и еутрофикацията, също трябва се използват. Тези нни се събират на национално ниво на базата на повече от две изследвания на почвата, всяко съдържащо пробни площи за ниво I (пробни площи от ICP Forest), които са на разположение. Състоянието на почвата е индикатор за състоянието на горските екосистеми, предложени от проекта MAES (виж погоре). Източник на нните ИАОС; "Геоморфологична разнородност" може бъде описана с характеристиките на релефа; и"режим на уврежне". за уврежне са "Пожари" с брой пожари и опожарени площи, "Ветроломи и снеголоми" и "Обезлистване", което показва реакцията на горските екосистеми към промените, вкл. климатични условия, екстремни метеорологични условия, атмосферни отлагания и насекоми и гъбни нападения. Всички скали за оценка могат бът намерени в Наредба 18 от

20 Стъпка : Определяне на параметрите на всеки индикатор За набора от индикатори, описващи състоянието на горските екосистеми са предложени различни параметри за оценка. Избраните параметри са лесно измерими и за повечето от индикаторите има съответен параметър в съществуващата база нни от инвентаризацията (земно покритие, биоразнообразие, състояние на почвата и др.). Основните индикатори за състоянието на екосистемата с параметри и нни са представени в таблица 4. Стъпка : Събиране на нни национални бази от нни Като се има предвид широкият спектър от научни дисциплини, покриващи концепцията за състояние на екосистеми и екосистемни услуги, пълната оценка на въздействието на движещите сили и натиска изисква прилагането на комбиниран интердисциплинарен подход. Такава интегрирана оценка трябва бъде превърната в подходящи индикатори за функции и услуги на горските екосистеми и в последствие за ползите от тези услуги. Очевидно, такова развитие изисква силно научно сътрудничество и значителни усилия в ИТ (например вж. Schröter et al. 005; Metzger et al. 008). Предлаганите методи са създени минимизират проблеми с измерването и максимизират възможността за съзване на допустим (ако не дефинитивен) казус за демонстриране на влиянието на дейностите в ресурсните ограничения за извършване на дейности по наблюдение и оценка. Наборът от нни включва информация за горските ресурси и въглеродни запаси, за здравословното състояние и жизнеността на горската екосистема, производствените функции на горите, горското биологично разнообразие, защитните функции при стопанисването на горите, както и на социалноикономическите функции и условия. Основните индикатори, които се използват за оценка на състоянието и тенденциите в горите в България са площта на горите и лесистостта, общия запас, горска биомаса, функцията на горите, динамика на насажденията, здравословно състояние на горите. Стъпка 4: Как се оцени състоянието на екосистемите Индикаторите и оценката на екосистемите са представени в следващата Таблица 5. 0

21 Разнообразие на хабитатите Животинско р азнообразие Растително разнообразие Начин на измерване Единици Параметър Група индикатори Екосистемна структура Тип Индикатори за екологично състояние Индикатор Таблица 5. Индикатори за оценка на състоянието на горите и горски екосистеми Скала за оценка и точки Точки 1 Точки Точки Точки 4 Точки 5 Видов състав % чисти, % смесени % от общия запас на сответните дървесни видове От 0 до От 1 0% до 40 смесени От 41 до 60 От 61 до 80 От 81 до 100 Фаза на динамика на насаждението % от фаза на динамика та на насаждението (възраст) Оценка; ГСП 81100% 6180% млади млади 4160% 140% 00 % тревна покривка % покритие Оценка От начална до оптимална подфаза От начална до оптимална подфаза От начална до оптимална подфаза От начална до оптимална подфаза От начална до оптимална подфаза Видове в Червения списък Присъствие нни в мрежа /отсъствие според Червената книга на България, ГСП 0 Близо до застрашен Уязвим Застрашен Критично застрашен Едновъзрастни, разновъзрастни *брой етажи (100% едновъзрастни) Млади разновъзрастни гори Зрели гори с възобновяване Двуетажни (100% разновъзрастни) Обем на мъртвата дървесина ГСП Фаза на динамика на насаждението % на стоящия запас маса Изчисляване > Първият етаж е зрял дървостой

22 Инвазивни видове Други индикатори за биотична разнородност (естественост и т.н.) Почвена разнородност геоморфолог ична Фрагментация** % от Изчисляване лесистостта, % от граничния контакт с други насаждения Наличие на чужди инвазивни видове Присъствие % от площта /отсъствие сравнена с предишния ГСП Общо състояние на насаждението Три степенна ГСП лошо 0%, единично насаждение 140%, заобиколено от гори 4160% заобиколено от гори 6190% заобиколено от гори 90100% заобиколено от гори > лошо лошо средно добро Съседните също лошо Съседните средно или добро Добро Съседните също добро средно добро Здравословно състояние на гората степен на ерозия Състояние на почвата 5степенна комплексна оценка Ежегоден мониторинг оценката се прави на база показатели: обезлистване и промяна в оцветяването, съгласно методиката на ICP Forests пет степенна Прогноза; 4Мъртви Силно Средно 1Слабо 0Здрави увре(напълно увреувредени дени дени изсъхнали (сигнално или поврениво) дени, без жизнени функции) Ерозирано средно ерозирано слабо ерозирано липсва ерозия ГСП Силно ерозирано Скала на Погребняк Прогноза; ГСП А B, AB C, BC CD D градуси Оценка, ГСП Много Стръмно Наклостръмно нено Полегато Равно Плодородие на почвата наклон >

23 Режим на уврежне Пожарен режим** Брой на пожари и опожарени площи Оценка Значими**** Регистриветроломи рани и повреди снеголоми Оценка Сравняване с предишни ГСП нни от лесозащитните станции, материален запас материале н запас Екосистемни процеси Всяка година Пълнота Общ запас % за пробна площ m /ha Оценка/ РегисРегистрирани трирани пожари пожари преди през послед повече от 10 ните години 10 години Регистрирани пожари преди повече от 0 години Регистрирани пожари преди повече от 0 години Не са пожари преди повече от 40 години Регис Регис Регис Регис Не са трирани трирани трирани трирани регисповреди повреди повреди повреди трирани повреди преди преди преди през послед повече повече повече преди от 10 от 0 от 0 повече ните години години години от години години <0, 0,0,4 0,50,6 0,91,0 < > 500 0,70,8 изчисляване Оценка/ изчисляване Забележка: * Брой етажи едноетажни, двуетажни, доминанти (единични) дървета, възобновяване (младо поколение) и подлес. ** Фрагментация. Фрагментацията трябва бъде оценена на база на горскостопанска единица, не на база насаждение. Може се използва ръководството за горите с висока консервационна стойност. *** Пожарният режим също ще бъде оценен на база на горскостопанска единица. **** Значителни снеголоми и ветроломи повредите засягат повече от 0% от обема на стоящата дървесина. За се осигури надеждност на нните, трябва се извършват периодични измервания и се зават стойностите на параметрите. Периодът на наблюдение може бъде открит в Ръководството за мониторинг, което е част от тази Методика.

24 Изброените погоре индикатори са избрани с цел служат за цялостна оценка на състоянието на този тип екосистема. Те трябва се използват, както е описано в настоящата методика. В същото време, екипът извършващ практически оценката може добавя и тества оценката, използвайки на изброените погоре; могат се използват и други нови индикатори които са били наскоро разработени и в рамките на развитието на европейско и национално равнище, или въз основа на добрите практики и практически опит, които експертите, участващи в оценката сметнат за полезни, подходящи или поподходящи за целите, за се оцени цялостно състоянието на екосистемата. Такива индикатори трябва се използват по същия методологичен начин чрез определяне на параметрите, мерните единици и скалите за оценка от 1 до 5, и трябва са в съответствие с изследователските дейности на МАЕS, насоки и доклади по европейската. Найудобни за използване са индикаторите за оценка на състоянието на екосистемите, отразяващи естествеността, състоянието на представителни видове или видове, групи видове и съобщества, райони с висока природна стойност, и т.н., които са съвместими с мрежата използвана за картиране. Повече информация относно усилията на европейско равнище за определяне на найадекватни и подходящи индикатори за състоянието на екосистемите може бъде получена на интернет страниците на ангажираните институции и изследователски центрове, напр. където може се намерят публикации като "Развитие на концептуална рамка за картиране на екосистемите част В картиране на състоянието на екосистемите (проект)" и други подходящи документи. Такива нови индикатори, предложени и изпитани в хо на практическата оценка, трябва бът описани в окончателните доклади за извършване на зачи и трябва бът направени мотивирани предложения за използване на индикаторите във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментарите и оценките по отношение на полезността и приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва бът направени, въз основа на опита придобит при тяхното използване. Таблица 6. Шаблон за оценка на индикаторите за състоянието на екосистемите и изчисляване пример Предложеният пример се отнася за подотдел 85 б, Държавно горско стопанство Котел, екосистемен тип високостъблена широколистна гора, G1.7:Термофилни широколистни гори. Тип индикатор Група индикатори Индикатор Почвена разнородност Структурен Абиотичен Геоморфологична 4 Параметър Единици степен на ерозия пет степенна Състояние на почвата Плодородие на почвата наклон градуси Реално измерени нни няма ерозия Резултат 5 Стръмно

25 Тип индикатор Група индикатори Индикатор Режим на уврежне Параметър Пожарен режим Единици Реално измерени нни Резултат Брой на пожари и опожарени площи Не са пожари преди повече от 40 години Значителни ветроломи и снеголоми % площ Не са пожари преди повече от 40 години 5 Видов състав % чисти, % смесени От 1 до 40 Фаза на динамика на насаждението възраст (години) тревна покривка % покритие 0 Животинско разнообразие Видове в Червения списък брой видове на единица площ <5 Разнообразие на хабитатите Едновъзрастни, разновъзрастни % площ Обем на мъртвата дървесина % от стоящия запас Няма нни Фрагментация % от горското покритие напр. 85 Наличие на чужди инвазивни видове Присъствие /отсъствие Абиотичен Растително разнообразие Структурен Биотичен Инвазивни видове Брой на етажите 5 Няма нни % от площта сравнена с предишния ГСП 5

26 Тип индикатор Група индикатори Индикатор Други индикатори за биотично разнообразие Структурен Биотичен Инвазивни видове Поток на вещества Функционален Материален запас Параметър Общо състояние на насаждението Здравословно състояние на гората Единици Реално измерени нни Три степенна среден Пет степенна Няма нни Резултат Пълнота % 0,7 5 Общ запас Воден поток... Sni = 46 IP = Sni 46 / Snмакс 65 = 0,7 *посочени резултати за състояние: 1 много лошо; лошо; умерено; 4 добро; 5 много добро Разяснение: за всеки индикатор, според измерването на неговия параметър, се прави експертна оценка и допълнителна insitu верификация, като се ват от 1 до 5 точки, съгласно та: 1 много лошо; лошо; умерено; 4 добро; 5 много добро. След това изчислените точки за всеки измерен индикатор се сумират (Sn i). След това се предлага индекс на проявление на екосистемата (ІР) за конкретни цели в процеса по взимане на решения. Той се изчислява като отношение на сумата от точките на индикаторите към максималната възможна сума на индикаторите: IP = Sn i / Sni(макс.) полученото число е в рамките между (0 и 1) Където: Sni сума от оценките на параметрите Sni(макс.) сума от максималния възможен брой точки от оценка на индикаторите (например nх5) Индекса IP се оценява за различно състояние на екосистемите, както следва: IP 00, много лошо; 0,10,4 лошо; 0,410,6 умерено; 0,610,8 добро; 0,811,0 много добро. В нашият случай състоянието на екосистемата е 0,7 добро. 5.. Картиране на състоянието на екосистемите Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на състоянието на екосистемите следва стъпките, описани в точка 5.1. Структурата на геобазата нни е представена в точка 4 и следва се приложи по същия начин и по отношение картирането на състоянието на екосистемите. 6

27 5... Схема/Структура на базата нни Структурата на нните трябва следва представената в Приложение Схемата на базата нни за състоянието на екосистемите е следната: Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата нни за състоянието (общо за всички екосистемни типове) е дено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Types_Database.htm. Основните стъпки в генерирането на геобазата нни са описани в точка 5.1.: Таблица N_EcosystemCondition: номенклатурна таблица на индикаторите за състояние на екосистемите. Тази таблица не трябва се променя. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemState.xls. Таблицата има следните полета: EcosystemConditionIndicator_Code: уникални кодове на индикаторите за състояние; EcosystemConditionIndicator_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски език; ESSt_Level1_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски език на ниво 1; ESSt_Level1_Code: код на индикаторите за състояние на ниво 1; ESSt_Level_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски език на ниво ; ESSt_Level_Code: код на индикаторите за състояние на ниво ; Таблица N_EcosystemConditionIndicator_Parameters: номенклатурна таблица на параметрите, използвани за определяне на индикаторите за състояниена екосистемите. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS /N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls. Тя има следните полета: EcosystemConditionIndicator_Code: кодове на индикаторите за състояние; ESSt_Parameter_Code: уникални кодове на параметрите, използвани за оценка на екосистемните индикатори; 7

28 ESSt_Parameter_Name: наименование на параметрите, използвани за оценка на екосистемните индикатори; UnitOfMeasurement: мерна единица на параметър за състояние. Тази номенклатурна таблица трябва бъде генерирана с помощта на примерната таблица в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemConditionIndicator_Pa rameter.xls, както и таблица 5. Индикатори за оценка на състоянието на XXX екосистеми. Таблица EcosystemConditionIndicator_alues : Тази таблица е резултат от оценката на индикаторите за състояние. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в точка 5.1. Тя има следните полета: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатор за състояние; ESSt_Parameter_Code: код на параметър, използван за оценка на индикатор за състояние; ESSt_Parameter_alue: изчислена стойност за параметър, използван за оценка на индикатор за състояние; alidity_fromdate: начална та на валидност на параметъра; alidity_todate: крайна та на валидност на параметъра; ESSt_Parameter_Source: свободен текст, в който се описва източникът на нни, използван за изчисляване стойността на параметъра; EcosystemConditionScore_Results: оценка на параметъра в петстепенна (от 1 до 5), направена според насоките, представени в таблица 5. Тъй като тази таблица може съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер може не поддържа, възможно е бъде разделена на по малки таблици. В този случай записите в таблицата трябва бът отделени на основата на типовете екосистеми ниво. Наименованието на таблицата трябва се прави по следния начин: EcosystemConditionIndicator_alues_XXX където XXX е кодът на типа екосистема на ниво. Таблица EcosystemConditionIndicator_Score: Тъй като за някои индикатори може се избира повече от един параметър за измерване, изисква се допълнителна таблица, която представя общия резултат за всеки индикатор за състояние, изчислен от общия резултат на измерените параметри. Тъй като някои параметри могат са поважни от други, отговорност на експерта е избере какъв ще е окончателният резултат на базата на стойностите на изчислените параметри: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; 8

29 EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатора за състояние; EcosystemConditionScore: оценка на индикатора за състояние в петстепенна (от 1 до 5), изчислен на база оценките на всички параметри, които се отнасят към него.; За бъде базата нни поинформативна, трябва се изготви по една таблица за всеки индикатор на състояние на ниво и се именува, както следва: EcosystemConditionIndicator_Score_YYY където YYY е кодът на индикаторите за състояние. Таблица EcosystemCondition_IP_Results: Тази таблица ва общия резултат от оценката на състоянието на екосистемите, наречен IP индекс. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в точка 5.1, а пример за това е ден в таблица 7 Оценка и изчисление на индикаторите за състоянието на екосистемата пример. Таблицата има следните полета: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; IP_Index_TotalScore: стойност на IP индекса за всеки полигон (точка, линия) Точност и валидиране Валидирането трябва се базира на научно обоснован подход, за представи достигнатата точност за всеки параметър за състояние. Резултатите от всяка валиция трябва бът съпроводени с доклади, в които са представени Цифрови карти за състоянието на екосистемите За състоянието на всяка екосистема, представено чрез изчисления IP индекс, трябва се изготвят карти в мащаб 1:15 000, размер на картен лист А и PDF формат. Картите могат се принтират на картен лист в същия размер. Пространствения обхват на картните листове съвпа с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва бът създени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дена клетка от този грид, не попа нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва се съзва отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от гри, в които пот обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: За визуализация на IP индекса трябва се използват цветове с нарастваща наситеност. Стойностите на IP индекса трябва бът представени в пет класа: 1 много лошо (стойности > 0 до 0,0); лошо (стойности > 0,0 до 0,40); умерено (стойности > 0,40 до 0,60); 4 добро (стойности > 0,60 до 0,80); 5 много добро (стойности > 0,80 до 1). 9

30 Цветовата гама трябва включва следните цветова за различните класове: клас 1 много лошо син цвят (CMYK:50;100;5;0); клас лошо виолетов цвят (CMYK:18;100;0;0); клас умерено розов цвят (CMYK:0;70;40;0); клас 4 добро оранжев цвят (CMYK:0;0;100;0); клас 5 много добро зелен цвят (CMYK:40;5;100;0). Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва следва насоките на EEA: Mетанни Попълнената база нни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва бът документирани с метанни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може бъде направено с онлайн ректора за метанни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 6. Оценка на екосистемните услуги 6.1. Идентификация на индикатори, параметри, нни Горите са ключови доставчици на почти всички екосистемни услуги, когато те се стопанисват по устойчив начин. Оценката на екосистемните услуги по различни времеви и пространствени скали в горските екосистеми може послужи за изготвянето на карти, където екосистемните услуги са предоставени и / или търсени, се определи количествено вероятното въздействие върху функционирането на екосистемите от земеползването, и се разбере стойността и потока от ползи за хората. *Само осигуряваните екосистемни услуги ще бът обект на тази методика Оценката на екосистемните услуги в горските екосистеми се основава на оценката на индикатори, разработени в MAES (01 г.). За извършване на поподробна оценка в таблица 6 са посочени допълнителни индикатори и съответните параметри. Материални услуги Частта с услугите по осигуряване включва тези горски услуги, свързани с производството от горите на биомаса, во и енергия. В този раздел има сравнително голям брой индикатори. Повечето от тези услуги са свързани с доставките на биомаса и нните за индикаторите са взети от инвентаризациите и статистиката. 0

31 В случая на предоставянето на горски екосистемни услуги (ЕСУ) по отношение на услугите, свързани с вота, ситуацията изглеж попроблематична, тъй като установените индикатори изискват някои допълнителни оценки. Регулиращи / поддържащи услуги Този раздел от горските ЕСУ не се покрива добре от наличните индикатори. Повечето от информацията за описване на индикаторите е получена от наличните нните в горскостопанските планове и националните статистически нни, но в някои случаи е необходимо експертно мнение. Една от важните услуги, предоставяни от горите по отношение на "глобалното регулиране на климата" е съхранението на въглерод (и улавяне на въглерод). Индикатори за тази услуга могат бът намерени в базата нни на ИАОС. Културни услуги Kултурните услуги от горите включват нематериалните продукти от горските екосистеми. Културните услуги следва се разглежт като физическите условия, местоположение и ситуациите, които произвежт ползи за физическото, интелектуалното или духовното състояние на хората. Те могат включват отделни видове, горски хабитати и цели екосистеми. Важен аспект за културни показатели е наличието и достъпа до лесно достъпна информация относно, например, броят на посетителите, нните за разпространението на дивите животни, броят на ловците, и т.н., както и наличието на GIS карти, която обикновено е необходима за изчисляване на пространствени показатели, такива като достъпност на горските територии. Индикаторите и параметрите за оценка на екосистемните услуги на горските екосистеми са посочени в Таблица 7 подолу. Посочените подолу индикатори за екосистемни услуги са избрани с цел оценка на тези услуги, както е разработена в CICES, схемата за класификация, приета от инициативата MAES. Както е посочено погоре относно индикаторите на състоянието на екосистемата, след използване на индикаторите за оценка на екосистемните услуги, посочени в тази методика, експертите ангажирани с оценката могат предложат други нови индикатори за оценка на услугите, смятани от тях за пополезни или адекватни, с цел изчерпателна оценка на екосистемните услуги, които предоставя този тип екосистема. Такива индикатори, ако има, трябва се използват по същия методологичен начин, както е описано в тази методика и, след изпитване, трябва бът описани и бът направени мотивирани предложения за използване на индикаторите във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментарите и оценките по отношение на полезността и приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва бът направени, въз основа на опита придобит при тяхното използване от експертите, извършващи оценката. Пълен списък с екосистемни услуги, предоставяни от екосистемите и съответните екосистемни услуги, предоставяни от горските екосистеми, има в Annex 7_B4_ Table_ Indicators_ES_Services_Forests 1

32 Во Биомаса Во Биомаса лесистост, възраст лесистост, възраст Повърхностна непитейна во Подпочвена непитейна во Растителен състав дървесина, лечебни растения Фибри и други материали от растения, водорасли и животни за директно използване или обработка Генетичен материал от цялата флора и фауна лесистост, възраст лесистост, възраст Рибен запас Глави животни, отглежни за лов Подпочвена питейна во Повърхностна питейна во Диви животни и тяхната продукция Наличие на гъби за храна Продукция Отглежни животни и тяхната продукция Диви гъби и тяхната продукция Продукция Метод на измерване Култивирани култури Клас Индикатор Процент на горите Процент на горите Дървесен състав, състав на подлеса m, брой видове Процент гори, клас на възраст Процент гори, клас на възраст брой/ha Брой видове / kg/ha изкупвателни пунктове единици добитък/ha кг/ha и единици Източници на нни Таблица 7. Индикатори за оценка и картиране на екосистемни услуги на гори и горски екосистеми Раздел Осигуряване Подразделение Храна Материали Група % грешка

33 Потоци на газ/въздух Потоци на течности Потоци на маса Медиация чрез екосистеми Медиация чрез флора и фауна Базирани на биомаса енергийни източници Таблица 7. (продължение) Регулиране и поддръжка Енергия Медиация на отпадъци, токсични отпадъци и други напасти Медиация на потоци Функция на горите Филтриране/задържане/съхран ение/натрупване от екосистеми Защита от бури Вентилация и транспирация Защита от наводнения, вкл. защита от лавини Лесистост, възраст, пълнота Растително покритие Буфериране и смекчаване на потоци маса Поддръжка на хидрологичен цикъл и воден поток Степен на ерозия на почвата Стабилизиране на маса и контрол на стапента на ерозия лесистост, възраст разпределение по възраст, увеличение Филтрация/задържане/съхране ние/усвояване от микроорганизми, водорасли, растения и животни Регулиране на миризмата/шума и визуални въздействия Дървета и храсти Базирани на растения енергийни ресурси Процент гори, разпределение по клас на възраст площ [ha] Степен на ерозия на почвата % на защитните гори и гори с други специални функции Процент гори, разпределение по клас на възраст клас на възраст, m/ha запас, m/ha

34 Регулиране и поддръжка Регулиране на микро и регионалния климат Защитни гори Опазване на инфраструктура, обекти и съоръжения Поддържане и опазване на обекти и съоръжения Съхранение на въглерод в горите, поглъщане на въглерод от горите, прираст на горите, запас Регулиране на глобалния климат чрез намаляване на концентрациите парникови газове Атмосферен състав и регулиране на климата Тип месторастене Процеси на разлагане и фиксация Химическо състояние на сладките води Тип месторастене Процеси по изветряне Контрол на заболяванията Общо състояние Разнообразие на хабитатите Поддържане на популациите за разсадници и хабитатите Контрол на вредители Биоразнообразие Опрашване и разпръскване на семена Състояние на вота Формиране и състав на почвата Контрол на болести и вредители Поддръжка на жизнения цикъл, хабитата и защита на генетичния фонд Таблица 7. (продължение) Поддръжка на физични, химични, биологични състояния 4 %, Тип Класификация на тип месторастене Класификация на тип месторастене 5 степенна брой хабитати Брой растения, брой опрашители /Не Не /Не

35 5 Културни Духовни, сумволични и други взаимодействия с Други културни продукти тични емблема и/или Духовни ствия взаимодей телни представи туални и Интелек ствия взаимодей тални експеримен Физически и Таблица 7. (продължение) ландшафти (екологични настройки) Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/морски повърхности (екологични настройки) биотaта, екосистемите и сухоземни/морски Значимост на опазването Естетически ландшафти, Наследство Естетически ландшафти, посетители, ловци културни монументи Посетители, селски туризъм, пътеки и вело алеи Селски туризъм, посетители (наблютели на птици, растения) Съществуване Символични Естетически Забавление Наследство, културно Физическо използване на ландшафти/морски пейзажи в различни екологични настройки повърхности в различни екологични настройки Експериментално използване на растения, животни и ландшафти/морски Брой обекти в защитени зони (напр. Натура 000, биосферни резервати и др.) наличие на регионални планове за управление /Не /Не /Не /Не /Не брой монументи/продукти брой посетители, брой ловци /Не /Не Брой годишно Брой годишно

36 6.. Стъпки за оценка на ЕСУ Оценката на екосистемните услуги е следващата стъпка в процеса на оценяване. Има различни методи за оценка на екосистемните услуги, но общите станрти изискват е околичествяема, повтаряема и достъпна. Burkhard et al. (01) предлагат обща матрица за търсене и осигуряване на екосистемни услуги, включително всички основни типове екосистеми. Тази матрица може се приложи на национални или регионални нива за взимане на решения. За поточна оценка, също и за икономически потенциал за оценка, трябва се има предвид, че всеки вид услуга зависи от два фактора: зона на екосистемата и състояние. Подобро състояние и поголяма зона са свързани с повисока стойност на услугата, която ще се предоставя. В някои случаи предоставяната екосистемна услуга не зависи стриктно от състоянието на екосистемата. Някои екосистеми в относително лошо състояние предоставят услуга с висока стойност. Не е подходящо се сравняват услуги, тъй като те са представени от различни измервания. Кандитите трябва събират точни нни по всеки параметър и допълнително подлежи на оценка. Стъпка 1. Индикатори за оценка на екосистемните услуги за гори Материалните услуги са едни от найлесните за разбиране. Осигуряването на храна е основна услуга, осигуряващ съществуването на човешкото общество. Включва растения, плодовете им, отглежни и диви животни. Фибри, медицински растения и друг материал от растителни и животински видове могат се картират с различни параметри, но за текущата цел само един трябва се прилага в зависимост от наличните нни. Горите участват в процеса по регулиране и поддръжка, като контрол на ерозията, намаляване на потока от земни маси, опрашващият потенциал, поддържане на съществуването на конкретни видове и местообитания. Оценката на тази група услуги трябва се базира на карти или модели от национален и европейски мащаб. В момента има налични само оскъдни национални или регионални нни. Трябва се изпълнят допълнителни проекти за допълнителни мерки и събиране на полеви нни. Културните услуги могат се оценяват по много различни начини. Найвече имат нематериална полза за обществото, но играят важна роля. Затова избраните параметри са повече в сравнение с други услуги. Стъпка : Събиране на нни национални бази от нни Lautenbach et al. (01) подчертават, че главните нни водят до поточно представяне на пространственото разпределение. В момента, обаче, повечето от нните следва бът набавени от съществуващите източници на нни на национално и поднационално ниво. Количествените методи за несигурността и валидността на картите на екосистемите следва бът проучени допълнително. 6

37 Следва бът разглени следните източници на нни: нни за инвентаризация на горите, горско стопански планове МОСВ ИАОС проектът CORINE, национални бази нни Научни публикации Insitu нни Източници на нни в ЕС Допълнителни нни от дистанционно наблюдение Стъпка : Как се извършва оценката За оценката на екосистемните услуги, предоставени от ден подтип екосистема, трябва се използва матрицата на екосистемните услуги. Тя се състои екосистемни услуги (в момента 11осигуряване, 19регулиране и 7културни услуги; съгласно Таблица 7) по оста х и геобиофизични пространствени единици (напр. видовете земно покритие по CORINE8, използвани тук) по оста у. При пресичането им, различните потенциали за екосистемна услуга на пространствената единица се оценяват по от 1 (нисък съответстващ капацитет) до 5 (много високо съответстващ капацитет) за хипотетичен "нормален" европейски ландшафт, дефиниран в един момент от времето през лятото преди добив. Нормализацията към тази относителна 15 цели направи различните екосистемни услуги (измерени и оценени по различни индикатори и единици) сравними едни с други. Индикаторите и параметрите им, които трябва се използват за оценка на ЕСУ на горските екосистеми са посочени в Таблица 7 погоре. Кандитите трябва събират точни нни по всеки параметър, попълвайки нните в таблицата с резултати (Таблица 8), което ще позволи заване на размерите на параметъра на всеки индикатор. Кандитът следва анализира получените размери и изготви подходяща система за оценяване. Стойностите на резултатите трябва са в диапазон от 1 до 5, където резултат 1 показва найнисък процент осигуряване на конкретна услуга, а 5 се равнява съответно на найвисок. Скалата за оценка и резултатите, дени подолу, се базират на реални параметри (измерваеми и налични статистически нни) и представлява експертни оценки на размерите на параметрите, средно в национален мащаб, и могат се разглежт като хипотези за проучване, които следва се изпитват в допълнителни казуси с нни от измервания, моделиране или допълнителни експертни предположения. 7

38 Базирани на биомаса енергийни източници Во Биомаса Во Биомаса Продукция P. Отглежни животни и тяхната продукция (111) единици добитък/ha m/ha Дървета и храсти лесистост, възраст P10. Подпочвена непитейна во (1) P11. Базирани на растения енергийни ресурси (111) лесистост, възраст Растителен състав дървесина, лечебни растения лесистост, възраст лесистост, възраст P9. Повърхностни води за непитейни цели (11) P7. Фибри и други материали от растения, водорасли и животни за директно използване или обработка (111) P8. Генетичен материал от цялата флора и фауна (11) P6. Подпочвена питейна во (11) P5. Подпочвена питейна во (111) P. Диви гъби и тяхната продукция (111) запас, m/ha Процент на горите Процент на горите Дървесен състав, състав на подлеса m, брой видове Процент гори, клас на възраст Процент гори, клас на възраст Наличие на Брой видове / kg/ha гъби за изкупвателни храна пунктове Глави животни, P4. Диви животни и отглежни брой/ha тяхната продукция (1114) за лов Рибен запас Продукция Индикатор Р1. Култивирани реколти (1111) Клас и мерни единици Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Алгоритъм за определяне на ЕСУ. (безразмерна величина) Начин на измерване ГОРСКИ ЕКОСИСТЕМИ Таблица 8. Таблица с оценки за оценяване на екосистемни услуги Раздел Осигуряване Подраз делени е Храна Материали Енергия Група Резултат Резултат 1 Резултат Резултат 4 Скала за оценка и резултат Резултат 5

39 9 Регулиране и поддръжка Медиация от екосистеми Медиация чрез флора и фауна Nпълнота N1 EUNIS/възраст на насажд R. Медиация на миризми/шум/визуални влияния (1) лесистост, възраст N6 повре вид N5 близост до нас. място ДГС/ДЛС N4 население на N височина Nпълнота N1 Възраст R. Филтриране/секвестиран Функция на N население на е/съхранение/натрупване горите ДГС/ДЛС от екосистеми (11) N4 близост до нас. място Nпълнота N1 предназначение N7 близост до нас. място Nбонитет R1. Филтрация/задържане/ разпределе N4височина съхранение/усвояване от ние по микроорганизми, възраст, N5 богатство водорасли, растения и увеличение животни (11) N6 население на ДГС/ДЛС Таблица 8. (продължение) Медиация на отпадъци, токсични отпадъци и други напасти R = N1x0,0+ Nx0,0+ Nx0,05+ N4x0,5+ N5x0,0+ N6x0,10 R = N1x0,4+Nx0,15+Nx0,5 +N4x0,0 R1 = N1x0,0+ Nx0,0+ Nx0,05+ N4x0,05+ N5x0,05+ N6x0,+ N7x0,15 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55

40 Потоци на газ/въздух Потоци на течности Потоци на маса R9. Проветрение и транспирация () R8. Защита от бури (1) R6. Поддръжка на хидрологичен цикъл и воден поток (1) R7. Защита от наводнения () R5. Буфериране и смекчаване на потоци маса (1) R4. Стабилизиране на маса и контрол на процентите ерозия (11) Таблица 8. (продължение) Медиация на потоци 40 N Наклон N1 Пълнота N5 Предназначение N4 Вид гора N Наклон Лесистост, възраст, пълнота К Предназначение К1 Наклон N4 Механичен състав N Пълнота N Възраст N1 EUNIS/ N4 Наклон N Бонитет N Пълнота N1 EUNIS/ Възраст N5 Механичен състав N Вид гора Растително N4 Тревна покритие покривка Риск от ерозия на почвата N Пълнота N1 Степен на ерозия R7= (N1x0,4+Nx0,+Nx0,0+ N4x0,1)* (К1 *К) R6 = N1x0,45+Nx0,+Nx0,1+ N4x0,15 R5 = N1x0,4+ Nx0,5+ Nx0,+ N4x0,1+ N5x0,05 R4 = (N1x0,45+Nx0,0+Nx0,1 5+N4x0,10)* К1 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55 4,55 4,55 4,55

41 41 Поддръжка на жизнения цикъл, хабитата и защита на генетичния фонд R11. Поддържане на популациите за разсадници и хабитатите (1) R10. Опрашване и разпръскване на семена (11) Таблица 8. (продължение) Поддръжка на физични, химични, биологични състояния R10 = Rox0,6+Rрx0,4 Rн = (N1x0,+Nx0,+Nx0,5+ N4x0,15)* К1 N1 Брой видове Rp = N1 Ro = N1x0,6+ Nx0,+ Nx0,1 R9 = N1x0,0 + Nx0,1+ Nx0,+ N4x0,1+ N5x0,15+ N6x0,15 R8 = (N1x0,4+Nx0,4+Nx0,0) * К1 N1 Дървесен вид N Фрагментация N Пълнота Rр = N1 N1разпределение R11 = Rр или Rн на разсадниците по бр. видове, наличие на маточник, географски култури и др. N5 Предназначение N Участие Разнообразие на N Пълнота хабитатите N4 Състояние Биоразнообразие N1 Дървесен вид/ Възраст/ Произход N6 Брой етажи N5 Фрагментация N4 Влажност N Пълнота N Бонитет N1 EUNIS/ Възраст N4 Предназначение N Фрагментация N Пълнота N1 Височина 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55

42 4 Формиране и състав на почвата Контрол на вредители и заболявания Таблица 8. (продължение) R15. Разлагане и фиксиращи процеси ()s R14. Процеси на изветряне (1) R1. Контрол на заболяванията () R1. Контрол на вредителите (1) N Каменливост N1 Пълнота състояние N4 Здравословно N Състояние N Участие N1 EUNIS N4 Влажност N Богатство Тип месторастене N Пълнота N1 EUNIS N5 Наклон N4 Влажност Тип N Механичен месторастене състав Общо състояние N Здравословно състояние N Състояние N1 Участие R15= N1x0,5+Nx0,5+Nx0, 5+N4x0,15 R14 = N1x0,5+ Nx0,+ Nx0,+ N4x0,+ N5x0,1 R1= N1x0,40+Nx0,15+Nx0,1 5+N4x0, R1= N1x0,5+Nx0,+Nx0, 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55 4,55

43 4 Атмосферен състав и регулиране на климата Състояние на водите R17. Химическо състояние на сладките води (4) R16. Химическо състояние на сладките води (41) R19. Регулиране на микро и регионалния климат (5) R18. Регулиране на глобалния климат чрез намаляване на концентрациите парникови газове(51) Таблица 8. (продължение) Съхранениe на въглерод в горите, поглъщане на въглерод от горите, прираст на горите, запас N5 Предназначение N4 Вид гора N Наклон N Пълнота N1 Степен на ерозия N6 повре вид N5 близост до нас. място N4 население на ДГС/ДЛС N височина Nпълнота N1 Възраст N7 близост до нас. място N6 население на ДГС/ДЛС N5 богатство N4височина Nбонитет Nпълнота N1 EUNIS/възраст на насаждeнията R4= (N1x0,45+Nx0,0+Nx0,1 5+N4x0,10)* К1 R = N1x0,0+ Nx0,0+ Nx0,05+ N4x0,5+ N5x0,0+ N6x0,10 R1 = N1x0,0+ Nx0,0+ Nx0,05+ N4x0,05+ N5x0,05+ N6x0,+ N7x0,15 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55

44 ки) настрой гични (еколо хности повър ти/морски ландшаф теми и екосис интелек Интелектуални и представителни взаимодействия Клас C (1) Значимост C1() Параметър Брой посетители Селски туризъм, посетители (наблютеc1() Принос към ли на образованието и птици, растения) науката C1(1) Значимост/предназначение. C4. Забавление Естетика(14) C. Наследство, културно (1) Посетители, ловци C4() посетители на горското стопанство C4(1) Ловци/ Параметър брой ловци / ха залесена площ Културни C ( ) Брой монументи посетители C (1) достъпност Брой годишно C. Физическо използване Посетители, на ландшафти/морски селски пейзажи в различни туризъм, Клас C () екологични настройки пътеки и Посетители (11) вело алеи C1. Експериментално Физически и използване на растения, експерименживотни и туални тални ландшафти/морски взаимовзаимодей повърхности в различни действия с ствия екологични настройки флора и (111) фауна, ки и Физичес Таблица 8. (продължение) Културни 44 (C4 (1) + C4()) / =? (C(1) + C())/ =? (0,75*C(1) + 0,5*C()) =? (C1(1) + C1()+ C1())/ =? 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55 4,55

45 45 настройки) ни (екологич ности повърх /морски ландшафти ми и екосисте фауна, флора и Други културни продукти Духовни ни и други и/или взаимодей емблематични ствия с символич Духовни, C5. Символични (11) C7. Наследство () C6. Съществуване (1) Таблица 8. (продължение) C1(). Параметър Брой посетители науката Естетически C1() Принос към ландшафти образованието и C1(1) Значимост/предназначение. Значимост Клас C6(1) значимост на Клас C6 () популяропазването ност/ посещаемост достъпност насаждение Естетически ландшафти Клас C5 () Клас C5(1) популярност/ посещаемост (C1(1) + C1()+ C1())/ =? (C6(1) + C6())/ =? (C5(1) + C5())/ =? 0,51,4999 0,51,4999 0,51,4999 1,5,4999 1,5,4999 1,5,4999,5,4999,5,4999,5,4999,54,4999,54,4999,54,4999 4,55 4,55 4,55

46 Скалата за оценка и резултатът се базират на реални параметри (измерваеми и налични статистически нни) и представлява експертни оценки на размерите на параметрите, средно в национален мащаб, и могат се разглежт като хипотези за проучване, които следва се изпитват в допълнителни казуси с нни от измервания, моделиране или допълнителни експертни предположения. Всяка екосистемна услуга, релевантна за и предоставена от горска екосистема, след това трябва се оцени на национално ниво. След анализ на информацията за посочените индикатори, описващи релевантните екосистемни услуги за различни типове горски екосистеми (от G1 до G1D), найниските и найвисоките стойности трябва се определят на национално ниво. Това позволява оценка на 100% от националното покритие. Същият подход може се приложи на регионално ниво (според Eurostat NUTS регионите за България за попрецизни проучвания при нуж. Резултатът за оценка на релевантния клас екосистемни услуги е базата за допълнително картиране на реалния капацитет на горските екосистеми предоставят конкретни ЕСУ на национално ниво, както е показано в Таблица 9. Таблица 9. Матрица на резултатите дени за всеки клас ЕСУ, представени по ЕС/подтип ЕС Пример за оценка на представителна ЕС. Тип Код на класа ЕСУ Подтип P P P4 P5 P6 P7 P8 P9 R1 R R R4 C1 C Високостъблени широколистни гори G = няма съответстващ капацитет за съответния подтип предоставя този конкретна екосистемна услуга, 1 = много нисък капацитет за предоставяне тази конкретна екосистемна услуга, = нисък капацитет, = среден капацитет, 4 = висок капацитет и 5 = много висок капацитет. 46

47 Стъпка 4: Попълване на матрицата Шаблонът на матрицата с предлаганите подтипове е представен в Таблица 10. Матрицата на екосистемни услуги на национално ниво се състои от релевантни екосистемни услуги (извлечени от таблицата в Приложение 7) по уоста и всеки подтип горска екосистема по хоста. При пресичането им, различните подтипове за реализирано предлагане на екосистемна услуга трябва се оценяват по от 0 (няма релевантно предлагане) до 5 (максимално релевантно предлагане) за хипотетична "нормална" горска екосистема, дефинирана от Таблица 10. Обобщени нни за подтиповете високостъблени широколистни екосистеми на национално ниво G CICES код на класа ЕСУ Подтипове високостъблени широколистни гори G1.6 G1.7 G1.8 G1.A G1.C G1.D Скалата за оценка представлява: 0 = няма съответстващ капацитет за съответния подтип предоставя този конкретна екосистемна услуга, 1 = нисък капацитет, = съответстващ капацитет, = среден капацитет, 4 =висок капацитет и 5 = много висок капацитет *ЕС не е подкрепена от нни на национално ниво и стойност 0 се приписва допълнително и показва липсата на нни. 47

48 експертите на регионално (национално) ниво след извършване на стъпка, като се вземе предвид сложността на горските екосистеми и тяхната специфика. Резултатът (1 до 5), получен в Таблица 9, трябва се използва като база за определяне на резултатите за всяка екосистемна услуга и релевантните подтипове екосистеми и резултатите трябва се попълнят в Таблица 10. Всички услуги, дефинирани като нерелевантни за конкретни подтипове гори и горски екосистеми (вж. Приложение 7), ще имат резултат 0 в таблица 10. Освен това, екосистемните услуги, маркирани като "неподкрепени с нни" в Приложение 7, ще имат резултат 0. Това показва, че нямат съответстващ капацитет в момента на оценка поради липсата на нни, но може имат повисоки резултати в бъдещи оценки. Нормализацията към тази относителна 0 5 цели направи различните екосистемни услуги (измерени и оценени по различни индикатори и единици) сравними едни с други. Стойностите, получени в матрицата, са полезни за подробно картиране на пилотни и наблювани региони (вж. Наръчника за мониторинг). Трябва се подчертае, че тези стойности са индикатори само за горски екосистеми. 6.. Картиране на екосистемните услуги Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на екосистемните услуги следва стъпките, описани в точка 6.. Структурата на геобазата нни е представена в точка 4 и следва се приложи по същия начин и по отношение картирането на услугите предоставяни от екосистемите Схема/Структура на базата нни Структурата на нните трябва следва тази, представена в Приложение Схемата на базата нни за услугите предоставяни от екосистемните е следната: Подробно техническо описание на обектните класове и таблиците на базата нни за услугите предоставяни от екосистемите е дено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm 48

49 Основните стъпки на генериране на геобазата нни са описани в точка 6..: Таблица N_EcosystemService: номенклатурна таблица на услугите предоставяни от екосистемите. Тази таблица не трябва се променя. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService.xls. Тя има следните полета: EcosystemService_Code: уникален код на услугите предоставяни от екосистемите; EcosystemService_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на английски език; ESS_Level1_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на английски език на ниво 1; ESS_Level1_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 1; ESS_Level_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на ниво ; ESS_Level_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво ; ESS_Level_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на ниво ; ESS_Level_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите ниво ; Таблица N_EcosystemService_Indicator: номенклатурна таблица на индикаторите, използвани за определяне на услугите предоставяни от екосистемите. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService_Indicator.xls. Тя и ма следните полета: EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите; ESS_Indicator_Code: уникален идентификационен използвани за оценка на екосистемните услуги; код на индикаторите, ESS_Indicator_Name: наименование на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните услуги; UnitOfMeasurement: мерна единица на индикатор за услуги. Тази номенклатурна таблица трябва бъде генерирана с помощта на примерната таблица в Приложение 9.0_NOMENCLATURES_XLS / N_EcosystemService_Ind icator.xls, както и таблица 7 Допълнителни индикатори по избор, които биха могли се прилагат за оценката и картирането на ЕСУ в XXX екосистеми от тази методика. Таблица EcosystemServiceIndicator_alues : Тази таблица е резултат от оценката на услугите предоставяни от екосистемите. Начинът, по който се извършва оценката е описанв стъпка в точка 6.. Таблицата има следните полета: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit ; 49

50 EcosystemType_Code: трицифрен код на ек осистемен тип на ниво ; EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите; ESS_Indicator_Code: код на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните услуги; ESS_Indicator_alue: изчислена стойност индикатор, използван за за оценка на екосистемните услуги; alidity_fromdate: начална та на валидност на нните за индикатора; alidity_todate: крайна та на валидност на нните за индикатора; ESS_Indicator_Source: свободен текст, в който се описва източникът на нни, използван за изчисляване стойността на индикатора; ES_Capacity_Score: оценка на възможността за предоставяне на екосистемна услуга в петстепенна (от 1 до 5), направена според насоките в глава 6.. / Стъпка 1; Тъй като тази таблица може съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер може не поддържа, възможно е бъде разделена на помалки таблици. В този случай записите в таблицата трябва бът отделени на основата на типовете екосистеми ниво. Наименованието на таблицата трябва се прави по следния начин: EcosystemServiceIndicator_alues_XXX където XXX е кодът на типа екосистема от ниво. Таблица EcosystemServiceCapacity: За определяне на капацитета на дена екосистема предоставя конкретна услуга може се използват един или повече на брой индикатори. За това е създена таблица EcosystemServiceCapacity. В нея трябва се попълни оценката на всяка екосистемна услуга предоставя ползи, измерена в петстепенна (от 1 до 5). Начинът за изчисление на обща оценка за дена услуга, при наличие на повече от един индикатори е отговорност на експертите. Таблицата има следните полета: EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на н иво ; EcosystemService_Code: код на екосистемната услуга; ESS_Capacity_Score: оценка на екосистемната услуга в петстепенна (от 1 до 5), изчислена на база стойностите на всички индикатори, които се отнасят към нея. Когато се установи, че дена екосистема няма капацитет за предоставяне на дена услуга, получава стойност 0. 50

51 За бъде базата нни поинформативна, трябва се изготви по една таблица за всяка екосистемна услуга и се именува, както следва: EcosystemServiceCapacity_ZZZ, където ZZZ е кодът на услугата Точност и валидиране Валидирането трябва се базира на научно обоснован подход, за представи достигнатата точност за всяка екосистемна услуга. Резултатите от всяка валиция трябва бът съпроводени с доклади Цифрови карти за екосистемни услуги За капацитета на екосистемите предоставят екосистемни услуги, трябва се изготвят карти в мащаб 1:15 000, размер на картен лист А и PDF формат. Картите могат се принтират на картен лист в същия размер. Пространствения обхват на картните листове съвпа с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 50 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва бът създени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дена клетка от този грид, не попа нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва се съзва отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от гри, в които пот обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: maps/data/eeareferencegrids/ За визуализация на капацитета на всяка екосистема предоставя екосистемни услуги трябва се използват цветове с нарастваща наситеност (таблица 10). Стойностите на капацитета трябва бът представени в шест класа: 0 няма капацитет; 1 нисък капацитет; съответстващ капацитет; среден капацитет; 4 висок капацитет; 5 много висок капацитет. Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва следва насоките на EEA: Mетанни Попълнената база нни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва бът документирани с метанни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може бъде направено с онлайн ректора за метанни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 51

52 7. Приложения Приложение 1 Б4 Термини и определения Термин Определение Горски екосистеми Биоразнообразие Биофизична оценка Видово разнообразие Водещи причини за промяна Възстановяване Гори за дървопроизводство и горски насаждения Горска екосистема Горска инвентаризация Горскостопански план 5 Разнообразието на живите организми в сухоземни, морски и водни екосистеми и екологичните комплекси, включващо разнообразие в рамките на видове, между видовете и екосистемите (Чл. от Конвенцията за БР, 199). Оценка на физичните свойства на екосистемата и промените, които настъпват след определен период от време, свързани със специфичен индикатор съгласно възприета процедура за измерването му. Брой животински видове върху определена територия вкл. защитени видове животни Хабитатна Директива 199 (Council Directive 9/4/EEC of 1 May 199) и Директива за птиците (Directive 009/147/EC) Всеки естествен или предизвикан от човека фактор, който пряко или косвено води до промяна в екосистемата. Преките причини за промяната недвусмислено влияе върху екосистемните процеси и следователно може бъде идентифициран и измерен с различна степен на точност; Непреките причини за промяна действат чрез промяна на нивото или скоростта на промяна на един или повече преки причини. (MA, 005). Отнася се до процеса на активно управление на възстановяването на екосистемата, която е била разрушена, повредена или унищожена като средство за поддържане на устойчивостта на екосистемите и опазване на биологичното разнообразие (CBD, 01 г.). Tеритории доминирани от дървесна растителност с различна възраст или растителност в състояние на климакс, разпространена върху поголяма част от територията, подпомагаща много екосистемни функции. Информацията, относно структурата на екосистемата, в т.ч. клас на възраст на насаждението, вид и/или видово разнообразие са от особено значение за този екосистемен тип. Горските екосистеми обхващат цялата съвкупност от организми в гората заедно с техния естествен субстрат (заобикалящите ги въздух, во, почви, органична материя и скали), които си взаимодействат в рамките на определени териториални (пространствени) граници. За установяване състоянието на ресурсите и изготвяне на тяхната оценка се извършва инвентаризация на горските територии. Горскостопанските планове и програми определят допустимия размер на ползването на горските ресурси и насоките за постигане целите на управлението на горските територии за срок 10 години.

53 Едновъзрастни насаждения Екосистема Екосистемни функции Екосистемни процеси Екосистемна услуга Естествени хабитати Икономическа оценка Индекс за листна повърхност Индикатор Инвазивни видове (растения, животни) Защитени видове растения Земно покритие Наводнения Едновъзрастни са насажденията, в които различията между възрастта на отделните индивидите е в един клас на възраст. Динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и заобикалящата ги нежива околна сре, които си взаимодействат функционално (MA, 005). За практически цели е важно се дефинират пространствените дименсии, които се разглежт. Подгрупа от взаимодействията между биофизичните структури, биологичното разнообразие и екосистемните процеси, които поддържат капацитета на екосистемата за предоставяне на екосистемни услуги (TEEB, 010). Всяка промяна или реакция, която възниква в екосистемите физическа, химическа или биологична. Екосистемните процеси включват разлагане, производство, кръговрат на хранителни вещества и потоци от хранителни вещества и енергия (MA, 005). Ползите, които хората получават от екосистемите (MA, 005). Пряк и косвен принос на екосистемите за благосъстоянието на хората (TEEB, 010). Концепцията "екосистемни стоки и услуги" е синоним на екосистемни услуги. Потокът от услуги в концептуалната рамка на MAES се отнася до действително използваната услуга. Местообитание или хабитат (от латински "in inhabitas") е естествената околна сре, в която индивидите от един конкретен вид или популация живеят. Процесът на изразяване на стойност на определена стока или услуга в определен контекст (например при вземане на решения) в парично изражение (TEEB, 010 г.). ИЛП характеризира растителната покривка. Представлява отношението на площта на листата към единица земна площ (ИЛП = площ листа / земна площ, m/m) при широколистните видове. За иглолистните ИЛП е половината от общата площ иглолиста отнесена към единица земна площ. Параметър или стойност, отразяващи условията на компонент на околната сре (или човешкото здраве), обикновено със значимост, която надхвърля измерването на самата стойност. Индикаторите осигуряват средствата за оценка на напредъка към дена цел. (Целево специфично описание на състоянието или състоянието, което трябва бъде изпълнено, за се постигнат целите и визията) must be met in order to achieve goals and the vision.) Инвазивни чужди видове (ИЧВ) са неместни видове, които са преднамерено или непреднамерено са въведени чрез човешки действия в територии, извън техните естествени местообитания, където те се установяват, разпространяват и размножават по начин, който причинява уврежне на биологичното разнообразие. Хабитатна Директива 199 (Council Directive 9/4/EEC of 1 May 199) Земното покритие и наблюваното (био)физично покритие на земната повърхност. Броят отчетени наводнения за година и % засегната площ от общата площ 5

54 Оценка Оценка на екосистемата Ползи Подлес Разновъзрастни насаждения Растително покритие Релеф Стоящ запас Стойност, ценност Състояние на екосистемата Тип растителна покривка Тип растителни съобщества Фрагментация Функционални групи от видове и тяхната относителна честота 54 Анализ и преглед на информация, получена от изследване с цел подпомагане на отговорните органи при оценка на възможни действия или решение на проблем. Оценката означава асемблиране, обобщаване, организиране, интерпретация и съчетаването на съществуващи знания и преването им към вземащите решения по съответния полезен и уместен начин (Parson, 1995). Социален процес, чрез който констатациите на науката относно причините за промените в екосистемите, техните последици за човешкото благосъстояние, както и управленските възможности и възможностите на политиката се използват за нуждите на лицата, вземащи решения (UK NEA, 011). Позитивна промяна в благосъстоянието за удовлетворяване на нуждите и потребностите (TEEB, 010). Цялата горска растителност, растяща под основния дървостой Насаждения, при които разликата във възрастта на дърветата е поголяма от един клас на възраст. Наблюваната растителна покривка върху земната повърхност равнинен (ср. надм. вис m), равниннохълмист (ср. надм. вис m), хълмистопланински (между m), планински (ср. надм. вис m), високопланински (ср. надм. вис. 160 m) релефното зониране е базирано на хипсографското зониране Обемът на стоящите живи или мъртви дървета. Включва всички дървета независимо от диаметъра, големи клони и мъртви дървета, лежащи на земята, които все още могат се използват за производство на целулоза или гориво. Изключват се малки клони, клонки и листа. Приносът на едно действие или обект към задени от потребителя цели или условия (MA, 005). Физическото, химическото и биологичното състояние на дена екосистема в определен момент, което може се посочи като нейно качество. Състоянието се отнася до капацитета на една екосистема доставя услуги, в зависимост от потенциалния й капацитет (MA, 005). Тип растително покритие на земната повърхност горски, тревни, пустеещи земи, пасища, градини. Класификация според произхо естествени и изкуствени Фрагментирани местообитания са тези, които някога са били съседни, но сега са разделени на помалки в изолирани райони. Група видове в дено съобщество представляват функционална група, ако имат сходни функционални характеристики, свързани с дена екосистемна услуга. Тази зависимост на екосистемната услуга се определя от теоретичната рамка или емпиричните доказателства.. Относителна честота относително представяне на функционална група в определена екосистема.

55 Приложение Б4 Списък акроними ГСП ИАОС EК EEA ИАГ БАБХ ЕсУ EС ГИС МЗХГ МИ МОСВ НСИ РИОСВ ООН WWF BESS CBD CICES CLC CMYK CORINE EFDAC EUNIS GMES HD INSPIRE IP MAES JRC TEEB Горскостопански план Изпълнителна Агенциа по Околна Сре Европейска Комисия Европейска Агенциа по Околна Сре Изпълнителна Агенция по Горите Българска Агенция по Безопасност на Храните Екосистемна Услуга /и Европейски Съюз Географски Информационни Системи Министерство на земеделието, храните и горите Министерство на икономиката Министерство на околната сре и водите Национален Статистически Институт Регионален Инспекторат по Околна Сре и Води Организация на обединените нации Световен Фонд за Дивата Приро Biodiversity & Ecosystem Service Sustainability Конвенция за Биологичното Разнообразие Обща Класификация на Екосистемните Услуги CORINE Земно покритие Цветови модел "Cyan Magenta Yellow Black Координация на информацията за околната сре Европейски Център за нни от Горите Европейски Университет за Природни Информационни Системи Глобална програма за мониторинг на околна сре и сигурност Директива за местообитанията Инфраструктура за пространствена информация в европейската общност Индекс на проявление Картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги Joint Research Centre The Economics of Ecosystems and Biodiversity 55

56 Приложение Б4 Типология на горите и горските екосистеми (Ниво и ниво 4) Ниво Високостъблени широколистни G1. Широколистни листопадни гори Гори, залесени площи и насаждения, доминирани от летнозелени, не иглолистни дървета, които губят листата си през зимата. Включват гори от смесени широколистни вечнозелени и широколистни дървета и при условие, че покритието на широколистни надвишава това на вечнозелените. Изключват се смесените гори (G4), където дялът на иглолистни дървета надвишава 5%. Разликите между едни и същи видове във високостъблените широколистни и издънкови широколистни гори е произходът на дървостоя и дълголетието (динамика на дървостоя). Ниво 4 Описание по EUNIS Номенклатура(и) G1.1 + G1. + G1.: G1.1. Крайречни и галерийни гори с доминиране на Alnus, Betula, Populus или Salix. Крайречни гори от бореалната, бореонеморалната, неморалната, субсредиземноморската и степна зони, с доминиране на един или няколко ви от следните родове, обикновено Alnus, Betula, Populus или Salix. Включва горите, доминирани от теснолистните върби Salix alba, Salix elaeagnos, Salix purpurea, Salix viminalis във всички зони, в т.ч и средиземноморската. Не включва храсталаците от широколистни върби като Salix aurita, Salix cinerea, Salix pentandra G1..Смесени крайречни заливни гори и галерии. Смесени крайречни, понякога структурно сложни и богати на видове гори, в заливните равнини и галерии, развиващи се до бавно и бързотечащи реки в неморални, бореонеморални, степи и субсредиземноморски зони. Галерийни гори с Acer, Fraxinus, Prunus или Ulmus, заедно с видове, посочени в G1.1. Заливни смесени гори от Alnus, Fraxinus, Populus, Quercus, Ulmus, Salix. G1. Алувиални гори и галерии в средиземноморската зона. Може доминират един или няколко ви, или са смесени много видове, включително Fraxinus, Liquidambar, Platanus, Populus, Salix, Ulmus. Не включват средиземноморските Salix гори (G1.1) и крайречна храстова растителност (F9.). EUNIS класификация G1.6 Букови гори Гори, доминирани от бук Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, както и Fagus orientalis и други видове Fagus в югоизточната част на Европа и понтийския регион. Много планински формации са смесени буково 56 Класификация на българските видове гори 011 г. G1.

57 елови или буковоеловисмърчови гори, които се отнасят към G4.6. G1.7 : Термофилни широколистни гори Гори или залесени площи в райони със субсредиземноморски и планински субсредиземноморски климат, както и в западните евразийски степни и субстепни зони, доминирани от листопадни или полулистопадни термофилни видове Quercus или от други южни дървесни видове като Carpinus orientalis, Castanea sativa или Ostrya carpinifolia. Термофилните широколистни дървесни видове, в зависимост от местни микроклиматични или почвените условия, може заменят вечнозелените дъбови гори в мезосредиземноморския или средиземноморския район, както и по на север в Централна и Западна Европа. G1.A: Мезо и еутрофни Quercus, Carpinus, Fraxinus, Acer, Tilia, Ulmus и други сходни гори Гори, обикновено със смесен състав на покритието, в богати и умерено богати почви. Включва гори, доминирани от Acer, Carpinus, Fraxinus, Quercus (особено Quercus petraea и Quercus robur), Tilia и Ulmus. Изключват се киселинни Quercus гори (G1.8) и гори с голямо участие на южни видове като Fraxinus ornus или Quercus pubescens (G1.7). G1.C: Изкуствени широколистни листопадни горски култури Култури от широколистни дървесни видове, създени с дървопроизводствени цели, съставени от екзотични видове, местни видове извън естественото им разпространение, или от местни видове, залесени в неестествени месторастения, често като монокултури. G1.D: Градини от горскоплодни дървесни и овощни видове Насаждения, 57

58 създени за производство на цвят или плодове, осигуряващи постоянно дървесно покритие в зряла възраст. Екстензивно отглежните и старите градини са хабитати от богата флора и фауна. G1.7D Castanea sativa гори, G1.7D1 Хеленобалкански Castanea sativa гори Доминирани от Castanea sativa гори и натурализирани култури в зоната на Quercion frainetto на Балканския полуостров, северна Гърция, включително полуостров Халкидики, с разпръснати в зоната на OstryoCarpinion orientalis aegeicum. Изглеж представляват основната област на местния вид. G1.0: Смесени широколистни листопадни гори Всички останали смесени широколистни гори с различен видов състав. Издънкови гори G1. Широколистни листопадни гори Гори, залесени площи и насаждения, доминирани от летнозелени, не иглолистни дървета, които губят листата си през зимата. Включват гори от смесени широколистни вечнозелени и широколистни дървета и при условие, че покритието на широколистни надвишава това на вечнозелените. Изключват се смесените гори (G4), където дялът на иглолистни дървета надвишава 5%. 58 G1.1 + G1. + G1.: G1. G1.1. Крайречни и галерийни гори с доминиране на Alnus, Betula, Populus или Salix. Крайречни гори от бореалната, бореонеморалната, неморалната, субсредиземноморската и степна зони, с доминиране на един или няколко ви от следните родове, обикновено Alnus, Betula, Populus или Salix. Включва горите, доминирани от теснолистните върби Salix alba, Salix elaeagnos, Salix purpurea, Salix viminalis във всички зони, в т.ч и средиземноморската. Не включва храсталаците от широколистни върби като Salix aurita, Salix cinerea, Salix pentandra G1..Смесени крайречни заливни гори и галерии. Смесени крайречни, понякога структурно сложни и богати на видове гори, в заливните равнини и галерии, развиващи се до бавно и бързотечащи реки в неморални, бореонеморални, степи и субсредиземноморски зони. Галерийни гори с Acer, Fraxinus, Prunus

59 или Ulmus, заедно с видове, посочени в G1.1. Заливни смесени гори от Alnus, Fraxinus, Populus, Quercus, Ulmus, Salix. G1. Алувиални гори и галерии в средиземноморската зона. Може доминират един или няколко ви, или са смесени много видове, включително Fraxinus, Liquidambar, Platanus, Populus, Salix, Ulmus. Не включват средиземноморските Salix гори (G1.1) и крайречна храстова растителност (F9.). G1.6 Букови гори Гори, доминирани от бук Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, както и Fagus orientalis и други видове Fagus в югоизточната част на Европа и понтийския регион. Много планински формации са смесени буковоелови или буковоеловисмърчови гори, които се отнасят към G4.6. G1.7 : Термофилни широколистни гори Гори или залесени площи в райони със субсредиземноморски и планински субсредиземноморски климат, както и в западните евразийски степни и субстепни зони, доминирани от листопадни или полулистопадни термофилни видове Quercus или от други южни дървесни видове като Carpinus orientalis, Castanea sativa или Ostrya carpinifolia. Термофилните широколистни дървесни видове, в зависимост от местни микроклиматични или почвените условия, може заменят вечнозелените дъбови гори в мезосредиземноморския или термосредиземноморския район, както и по на север в Централна и Западна Европа. G1.A: Мезо и еутрофни Quercus, Carpinus, Fraxinus, Acer, Tilia, Ulmus и други сходни гори Гори, обикновено със смесен състав на покритието, в богати и умерено богати почви. Включва гори, доминирани от Acer, Carpinus, Fraxinus, Quercus (особено Quercus 59

60 petraea и Quercus robur), Tilia и Ulmus. Изключват се киселинни Quercus гори (G1.8) и гори с голямо участие на южни видове като Fraxinus ornus или Quercus pubescens (G1.7). G1.C: Силно изкуствени широколистни листопадни горски култури Култури от широколистни дървесни видове, създени с дървопроизводствени цели, съставени от екзотични видове, местни видове извън естественото им разпространение, или от местни видове, залесени в неестествени месторастения, често като монокултури. G1.0: Смесени широколистни листопадни гори Всички останали смесени широколистни гори с различен видов състав. Иглолистни G. Иглолистни гори G.1 Елови и смърчови гори Гори, залесени площи и горски култури, доминирани от иглолистни дървесни видове, основно вечнозелени (Abies, Cedrus, Picea, Pinus, Taxus, Cupressaceae), но също и широколистни Larix. Изключват се смесените гори (G4), където дялът на широколистни дървета надвишава 5%. Гори доминирани от Abies или Picea. G.4 Елови и смърчови гори Гори с Pinus sylvestris ssp. sylvestris and Pinus sylvestris ssp. hamata от неморалната и средиземноморската зони и техните преходи към степната зона. Включени са бял боровите гори в Шотландия, в Алпите, в Средиземноморието, в равнините на Централна Европа, в неморалната зона на Източна Европа и прилежащите лесостепи, образувани от Pinus sylvestris ssp. sylvestris, както и тези в Анадола, в Кавказ и на Крим, образувани от Pinus sylvestris ssp. hamata. Изключват се формациите, разположени в ареала на естествените равнини Picea abies. G.5 Го ри от черен бор (Pinus nigra) Гори, доминирани от видове от групата на черния бор. G.6: Субалпийски средиземноморски борови гори 60 G

61 Гори от Pinus heldreichii, leucodermis или Pinus peuce. Pinus G.9: Иглолистни гори, доминирани от представители на Cupressaceae или Taxaceae. Гори, доминирани от Cupressus sempervirens, Juniperus spp. или Taxus baccata в планинските и хъл мистите райони на неморалната и средиземноморската зони. G.E: Неморални мочурни иглолистни гори. Гори от Pinus spp. или Picea spp., понякога смесени с Betula pubescens, заемащи тресавища и торфища в неморалната зона. Доминираните от иглолистни мочурни гори се развиват основно в бореалната и бореонеморалната зони, но достигат и до неморалната, лесостепната и степната зони. G.F Силно изкуственииглолистни горски култури Насаждения от екзотични иглолистни или от европейски иглолистни дървесни видове, извън естественото им разпространение, или от местни видове, залесени в явно нетипични месторастения, обикновено като монокултури в ситуации, където други видове биха били естествено доминиращи. G.0: Смесени иглолистни гори. Всички останали смесени иглолистни гори с различен видов състав. Смесени широколистни и иглолистни гори G.4 Смесени широколистни и иглолистни гори Смесени гори и залесени площи от широколистни листопадни или широколистни вечнозелени и иглолистни видове, развиващи се в неморалната, бореалната, умеренотоплата и влажна и средиземноморската зони. G4.5: Смесени гори от Pinus sylvestris G.4 Fagus Гори от Pinus sylvestris южно от тайгата (G.4), гъсто смесени с гори от Fagus (G1.6). G4.6: Смесени Abies Picea Fagus гори Гори, в които Fagus sylvatica в Западна и Централна Европа, или други видове Fagus, включително Fagus orientalis в югоизточната част на Европа и Понтийска Азия (G1.6), участва в склопа едновременно с ела Abies spp. и/или 61

62 Характерни са предимно за преходната между тайгата и умерените равнинни широколистни гори бореонеморална зона, както и за високите планини в южните части на континента. Нито иглолистните, нито широколистните видове не съставляват повече от 75 % от склопа. Широколистни гори с подлес от иглолистни или смесени с малко участие на иглолистни в основния етаж са включени в G1. Иглолистни гори с подлес от широколистни, или с малко участие на широколистни в основния етаж са включени в G. смърч Picea spp. (G.1), понякога с участието на други иглолистни видове, поспециално борове Pinus spp. Характерни са за планинските зони на големите европейски планини южно от бореалната зона. G4.F: Смесени горски култури Смесени насаждения от иглолистни и широколистни видове, при които наймалко един от видовете е екзотичен или извън неговия естествен ареал, или са съставени от местни видове, залесени в ясно нетипични месторастения. G4.0. Смесени широколистни и иглолистни гори Всички останали смесени иглолистни и широколистни гори с различен видов състав и произход. * G 1.0, G.0 и G4.0 се въвежт условно за се спази йерархичното ниво. В тях са включени типове екосистеми от съответния тип, които се срещат на територията на страната, но са с относителна малка площ. 6

63 Карта на екосистемните типове в България Приложение 4 Б4 6