B3 Grassland BG_READY CMYK

Препис

1 МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ ЧАСТ Б МЕТОДИКА за оценка и картиране на състоянието на тревни екосистеми и техните услуги в България

2 МЕТОДОЛОГИЧНА РАМКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ЕКОСИСТЕМИТЕ И ЕКОСИСТЕМНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ МЕТОДИКА ЗА ОЦЕНКА И КАРТИРАНЕ НА СЪСТОЯНИЕТО НА ТРЕВНИ ЕКОСИСТЕМИ И ТЕХНИТЕ УСЛУГИ В БЪЛГАРИЯ ЧАСТ Б Автори: Ива Апостолова, Десислава Сопотлиева, Николай Велев, Васил Василев, Светла Братанова - Дончева, Кремена Гочева, Нешо Чипев Дизайн корица: Александър Дончев Оформление: Digital Illusions ISBN Клоринд, Всички права запазени. При ползването на която и да е част от тази книга е препоръчитлено цитирането на заглавието и авторите.

3 Съдържание 1. Въведение За какво служи тази методика? За кого е предназначена тази методика? Как да се използва тази методика? Типология на екосистемите в България Обща типология на тревните екосистеми Детайлна типология на тревните екосистеми Наличие на данни Съществуващи източници, пропуски, несигурност на данни Картиране на типовете екосистеми Описание на процедурата по картиране Формат на данните Географска проекция / Референтна система Геометрична резолюция мащаб и минимални единици за картиране Схема/Структура на данните Тематична точност и валидиране Цифрови карти за типове екосистеми Метаданни Оценка на състоянието на земеделските екосистеми Оценка на състоянието на екосистемата Картиране на състоянието на екосистемата Описание на процедурата по картиране Схема/Структура на данните Точност и валидиране Цифрови карти за екосистемни услуги Метаданни... 27

4 6. Оценка на екосистемните услуги Идентификация на индикатори, параметри, данни Оценка на екосистемните услуги Картиране на услугите на екосистемата Описание на процедурата по картиране Схема/Структура на данните Точност и валидиране Цифрови карти за екосистемни услуги Метаданни Приложения... 44

5 1. Въведение 1.1. За какво служи тази методика? Представената методика формира част от националната методологическа рамка за картиране и оценка на екосистемните услуги, която има за цел описване на екосистемите в страната, тяхната биофизична оценка и картирането им. Методиката няма за цел завършване на пълния цикъл на оценяване на екосистемните услуги и докладване. Тя дава стъпка по стъпка практически насоки за процеса на: 1. Оценка на състоянието на тревните екосистеми; 2. Оценка на потенциала на тревните екосистеми да предоставят екосистемни услуги (биофизична оценка). Методиката е подходяща за тревните екосистеми на територията на цяла България, въпреки че изпълнението ѝ ще се различава между зони от НАТУРА 2000 и извън НАТУРА 2000 поради наличието на различни данни, начина на използване на земята и пространственото разпределение на екосистемите. Тя е част от по-широка национална методологическа рамка, която съдържа подробна теоретична основа за екосистемния подход, използван в България, както и необходимите стъпки, които да се предприемат по отношение на изпълнението на дейност, цел 2 Поддържане и възстановяване на екосистемите и техните услуги от Стратегията на ЕС за биологичното разнообразие За кого е предназначена тази методика? Тази методика е предназначена за: Организации и учени, които извършват оценка на състоянието на екосистемите и биофизична оценка на екосистемните услуги. Тези организации се очаква да включват бенефициенти/партньори по програмите, които имат предвидено финансиране за националния процес по оценка и картиране на екосистемите за НАТУРА 2000, Оперативна програма Околна среда г. и извън НАТУРА 2000 програма BG0 Биоразнообразие и екосистемни услуги ; Национални или местни власти, които предоставят данни за Българската информационна система за биоразнообразие; Организатори на проекти и партньори по други проекти, включително научноизследователски организации и неправителствени организации, които желаят да извършат следното: - да съдействат за националната оценка с резултати от техни минали или текущи проекти, насочени изцяло или частично към по-подробна биофизична оценка на екосистемите и екосистемните услуги на регионално или местно ниво в по-малки по мащаби пилотни проекти; - да планират бъдещи проекти за допълване на националната оценка и остойностяването; Потребители на данни, които желаят да разберат съдържанието и метода на събирането на данни, включително, но не само, организации, свързани с

6 докладване по околната среда, регионални и местни власти, екологично отговорни компании, неправителствени организации и други заинтересовани страни. 1.. Как да се използва тази методика? Методологичната рамка предвижда комбинация от съответните източници на информация, които могат да представляват интерес за по-широк кръг от заинтересовани страни, докато текущата методика е посветена на конкретни насоки за оценка на състоянието на екосистемите и екосистемните услуги (включително събиране и верификация на данни, както и насоки за картиране). Уводните части е по-вероятно да бъдат от интерес за органите на управление и широката общественост. Специфичната част, дефинирана в текущата методика, ще бъде необходима най-вече за специалисти, въвлечени в националното картиране и оценка. Тъй като сегашната методика е отворен документ, коментарите са добре дошли, за да се оформи като национален, широко разглеждан и приет ръководен документ. 2. Типология на екосистемите в България 2.1. Обща типология на тревните екосистеми За тревни екосистеми се възприемат естествена или полуестествена тревна растителност. Те могат да са част от селскостопански земи (пасища, ливади, полеви граници, буферни бразди, некултивирана земя и др.). Тези екосистеми интегрират социалните и екологични системи и могат да се разглеждат от различни гледни точки (социална, икономическа, екологична). Тревните екосистеми включват земите, използвани за добив на ресурси за отглеждане на животни за производство на фибри и животински продукти. В тревните екосистеми съществуват динамични връзки между изграждащите ги видове растения, интегрирани с фауна, почви, вода и атмосфера, както и отглежданите върху тях селскостопански животни. Предлаганата типология на тревните екосистеми отговаря на класификацията на MAES (201), комбинирана с типологията на хабитатите по Европейската информационна система за природата (EUNIS). Тя е свързана и с някои от класовете земно покритие (CLC) на CORINE. Типологията на екосистемите по MAES(201) на ниво 2 съответства на ниво 1 на EUNIS. Ниво на типологията тревните екосистеми в България е възприето да съответства на ниво 2 на EUNIS. Това EUNIS ниво 2 ще бъде базата за картиране и оценка. Таблица 1. Типология на тревните екосистеми в България Ниво 1 Сухоземни Ниво 2 Тревни Ниво E1. Сухи тревни E2. Умерено влажни тревни E. Сезонно влажни и влажни тревни E4. Алпийски и субалпийски тревни E6. Вътрешноконтинентални солени степи 6

7 2.2. Детайлна типология на тревните екосистеми Част от класификационните единици на EUNIS за ниво 2 са възприети за подробната типификация на ниво за тревните екосистеми в страната. Избрани са типа тревни екосистеми. Те отговарят на нива E1, E2, E, E4 и E6 от група Е на класификацията на EUNIS. Предлаганите типове са модифицирани до определена степен, така че да могат да отразяват по-точно особеностите на българските природни хабитати. Кратко описание на характеристиките им и връзките им с други класификационни системи са представени в таблица 2. Таблица 2. Типология на тревните екосистеми (ниво ) Подтип Сухи тревни Описание Сухи тревни съобщества, доминирани от житни треви и разнотревие, основно с ниска продуктивност, но голямо богатство на видовете. Могат да бъдат с отворена или затворена хоризонтална структура, но винаги се развиват върху аридни територии и са флористично богати. Обикновено преобладават видове от род Stipa и Festuca. В България този подтип екосистеми включва и съобщества, доминирани от Dichantium (Botriochloa) ischaemum, Chrysopogon gryllus и Poa bulbosa. Често сухите тревни екосистеми са с полуестествен произход, развити в пояса на термофилните дъбови гори. Равнинни и планински мезотрофни и еутрофни пасища Умерено и сенокосни ливади. По принцип са по-продуктивни от влажни сухите пасища. Почвите се овлажняват от подземни тревни или повърхностни води. Богатството на видовете по принцип е високо. Типични доминиращи видове са Arrhenatherum elatius, Festuca pratensis, Alopecurus pratensis, Trisetum flavescens. Тревни съобщества на периодично заливни речни Сезонно влажни и тераси и понижения, в които се събира дъждовна вода. Много типични са влажните ливади, богати на влажни детелини (Trifolium spp.), развити главно в низините. тревни Алпийски Съобщества с първичен или вторичен произход, доминирани от житни и кисели треви, разпространени и във високите части на планините. Обхващат както субалпийотворени така и затворени по хоризонтална структура ски тревни съобщества. Срещат се на различна скална основа. Най-често са под пасищен режим на ползване. Вътрешно Солени степи и свързаните с тях толерантни към солта континен- тревни съобщества от субхалофитни растения. В България големи зони халофитна растителност има в югоизтални точните части на страната върху равнинни територии солени със солени почви. Доминиращите видове са Puccinelia степи convoluta, Puccinelia distans, Camphorosma monspeliaca, Camphorosma annua, Crypsis aculeata, Elymus elongatus, Artemisia santonicum и др. Номенклатура(и) EUNIS E1; Бондев (1991)-129, 10; HD 92/42/EEC 6210, 6220, 6240, 620, 6260, 62C0, 62A0, EUNIS E2, Бондев (1991)- 26, 44, 7, 74, 148; HD 92/42/ EEC - 610, 620 EUNIS E; Бондев (1991)- 148; HD 92/ 42/EEC-6410, , 6440, 610 EUNIS E4; Бондев (1991)- 1, 2, 8, 9; HD 92/42/EEC 610, 6170, 620, 62D0 EUNIS-E6; Бондев (1991)- 146; HD 92/42/EEC 140, 10 7

8 . Наличие на данни.1. Съществуващи източници, пропуски, несигурност на данни Най-важният етап за картиране и оценка на състоянието на тревните екосистеми и техните услуги е наличието на данни. В този раздел представяме кратък преглед на данните, които могат да се използват за картиране и оценка на състоянието на тревните екосистеми и предоставяните от тях услуги. Представени са данните, налични на национално ниво. За оценка на състоянието и Екосистемните услуги (ЕСУ) се използват данни по параметрите, включени в таблиците, за предложените задължителни и незадължителни индикатори. За всеки индикатор са идентифицирани и групирани различни видове данни (напр. карти на земното покритие, карти на имоти, кадастър, статистика). Посочените налични пространствени и количествени бази данни за тревни екосистеми могат да бъдат намерени безплатно или след специално формално запитване към институциите, които ги притежават. Източниците на информация включват точкови данни (наблюдения от научни доклади за конкретни области на проучване), регионални данни (информация и доклади на проекти) и данни на европейско и национално ниво. За някои индикатори и техните параметри може да се приложи моделиране на данните, ако моделите се валидират за конкретната екосистема. Тези модели могат да се използват за редица индикатори за състоянието на екосистемата. Най-често използваните данни за оценка на състоянието на екосистемите са начин на ползване на земята/карти на покритието, национални статистики, данни за почвите и карти на растителността. Тези източници на данни включват широка гама от информация, включително хидрологични карти, характеристики на почвата, данни за замърсяване, брой посетители, но и местни карти на земното покритие и статистики за стоки и продукти. Някои данни на европейско ниво могат да се приложат в национален мащаб, където са открити пропуски. нните за земното покритие и растителността, получени от сателитни снимки, са общодостъпни и често безплатни. Информация от Националната статистика е налична на национално ниво. нни за някои екосистемни услуги има само на регионално ниво. Но такива локални данни са необходими за оценката например на поддържащите или културните ЕСУ. Културни услуги като духовно или естетично удоволствие са с много локален характер (т.е. отразяват уникалността на конкретен ландшафт, редки видове, традиционни дейности или историческо наследство) с различно значение за отделни лица или културни групи, следователно могат да се използват много различни източници на данни. Специфични услуги като поддържане състояние на популациите на редица видове могат да бъдат картирани с използване например на пригодност на хабитатите за тях, или данни за разпространението им, както и консервационни индекси. В предложените таблици има списък с параметри за задължителни индикатори и такива по избор (допълнителни). Задължителните индикатори трябва да бъдат оценени, докато за допълнителните, често няма данни или данните са недостатъчни и са нужни допълнителни изследвания. Повечето от тези индикатори по избор са специфични и изискват проучвания от различни експерти. Така, например, опрашителния потенциал на екосистемите е специфичен случай, при който не са открити съществуващи национални данни, въпреки че 8

9 има съществуващ потенциал за експертиза. Поради това, оценката на опрашването се предлага като незадължителен, но важен допълнителен индикатор. Източници на данни на национално ниво, които покриват информацията, нужна за предложените индикатори и съответните им параметри, са например национални планове и стратегии, общи устройствени планове на общини, Национална стратегия за регионално развитие, картиране на хабитати по НАТУРА 2000, научни публикации, източници на данни от ЕС, национални данни (МОСВ, МЗХГ, МИ, МРРБ), национални статистики и други ресурси вж. Приложение. Таблица. Източници на пространствена и количествена/качествена база данни Подтип екосистема Източници на БАЗА ДАННИ основни носители на информация Пространствени Количествени/Качествени Карти на възстановена собственост, МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от дистанционно наблюдение МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000; Научни публикации Умерено влажни тревни Карти на възстановена собственост, МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от дистанционно наблюдение МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000; Научни публикации Сезонно влажни и влажни тревни Карти на възстановена собственост МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от дистанционно наблюдение МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000; Научни публикации Алпийски и субалпийски тревни Карти на възстановена собственост, МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от дистанционно наблюдение МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000; Научни публикации Вътрешноконтинентални солени степи Карти на възстановена собственост, МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000, допълнителни данни от дистанционно наблюдение МОСВ проектът CORINE, национални бази данни, карти и база данни на НАТУРА 2000; Научни публикации Сухи тревни 9

10 4. Картиране на типовете екосистеми 4.1. Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на типовете екосистеми включва няколко основни стъпки: - създаване на векторни данни с полигонова геометрия, които в атрибутивната си таблица да съдържат информация за тип екосистема на ниво. Във връзка с особеностите на представяните обекти при сладководните или други екосистеми, геометрията на векторните данни може да бъде и линейна и точкова; - интегриране на продукта в схемата на геобазата данни, представена в Приложение 9 (Приложение 9.00_EcosystemDatabase_Schema); - валидиране на точността на продукта, описан в точка 4.6. на тазиметодика; - изготвяне на цифрови карти на типовете екосистеми; - създаване на метаданни. Спецификациите на крайния продукт трябва да следват изискванията, описани в този раздел. Тъй като резултатите от всеки картиращ проект ще се използват за изготвяне на национална база данни на екосистемите на ниво, задължително е да се следва всяко изискване, описано по-долу Формат на данните Изходните данни трябва да бъдат предоставени в ГИС векторен формат, съвместим с геопространствените стандарти на OGC и INSPIRE. Векторните данни трябва да бъдат топологично коректни, което се изразява в: - Всеки тип екосистема трябва да бъде представена в един общ слой. В повечето случаи трябва да се използва полигонов графичен примитив, но в тези при които не е така, а се използват точкови и линейни обекти, важи същото правило един слой за всеки екосистемен тип. Следователно крайният продукт следва да включва до три слоя един с точкова, един с линейна и един с полигонова геометрия. - Векторните слоеве трябва да бъдат топологично верни. Топологичните правила, на които задължително трябва да отговарят обектите в слоевете са следните: за слоеве с полигонова геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not Overlap; за слоеве с линейна геометрия: Must Be Larger Than Cluster Tolerance, Must Not Overlap, Must Not Intersect, Must Not Self-Overlap, Must Not Self-Intersect. за слоеве с точкова геометрия - Must Be Disjoint 10

11 Могат да се приложат и други топологични правила в зависимост от спецификата на представяните обекти. Повече за топологичните правила може да бъде намерено тук: По отношение на атрибутивната валидация на данните, задължително условие е обектите представящи конкретен екосистемен тип да имат уникален идентификационен номер, който да не се повтаря. За повече информация относно мястото, на което се записва този код, вижте т.4. Схема/Структура на базата данни в настоящия документ. 4.. Географска проекция / Референтна система Векторният слой трябва да бъде в координатна система ETRS89-LAEA (EPSG: 0). Описанието и определението на ETRS89 се основава на ISO19111 г., стандарт за Spatial referencing by coordinates. За по-подробна информация за ETRS89 вижте: n_rs_v.2.pdf и Геометрична точност мащаб и минимални единици за картиране Входните данни, които ще бъдат използвани за картиране на типовете екосистеми, варират по отношение на геометрична точност, както и нивото на детайлизация на различни типове екосистеми. Следователно изходните векторни данни, съдържащи графичното представяне на типовете екосистеми, следва да бъдат представени в мащаб между 1: и 1:2 000 в зависимост от: използвания източник на данни; типа екосистема от ниво. Минималната картируема единица трябва да бъде между 0,1 и 0,2 ха и също зависи от използваните източници на данни и картирания тип екосистема. Същото се прилага и за минималната ширина за картиране на изобразените линейни обекти: минимум 10 и максимум 0 метра. 4.. Схема/Структура на базата данни Структурата на данните трябва да следва представената в Приложение 9.00 както по отношение на броя на векторните слоеве и таблиците, така и по отношение на тяхната схема и номенклатурни таблици. Схемата на базата данни в Приложение 9.00 е представена във формати ML и Personal geodatabase (.mdb) OCG и INSPIRE съвместими. 11

12 Схемата на базата данни за видовете екосистеми е следната: Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата данни (общо за всички екосистемни типове) е дадено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm. Основните стъпки в генерирането на геобазата данни са следните: - Обектен клас EcoUnit: Това е векторен слой, който съдържа информация за типа на екосистемите от ниво. Атрибутивните полета, които трябва да бъдат попълнени, са следните: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код., Това поле се използва за свързване на всички таблици в базата данни. Задължително стойностите в това поле не трябва да се дублират; - EcosystemType_Code: трицифрен код на типа екосистема на ниво. Стойността на кода за екосистемите трябва да се вземе от номенклатурна таблица N_EcosystemType/EcosystemType_Code от Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS. В случаите, при които за представяне на даден екосистемен тип се използват различни графични примитиви (точка, линия, полигон), това трябва да бъде отразено в наименованието на обектен клас EcoUnit по следния начин: - EcoUnit_pnt: за обекти с точкова геометрия; - EcoUnit_pln: за обекти с линейна геометрия; - EcoUnit_pgn: за обекти с полигонова геометрия. Структурата на атрибутивната таблица на трите слоя е еднаква и следва написаното по-горе. Важно е при наличие на повече от един слоеве (с разлчина геометрия) за представяне на един екосистемен тип, в поле EcoUnit_ID да няма дублиране в уникалните идентификационни кодове, както между обектите в един слой, така и между разлчините слоеве. 12

13 - Таблица N_EcosystemType: номенклатурна таблица за типовете екосистеми на нива 2 и. Тази таблица не трябва да се променя. Тя има следната структура: - EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво 2 и ; - EcosystemType_Name_BG: наименования на екосистемни типовена български език на ниво 2 и ; - EcosystemType_Name_EN: наименования на екосистемни типове на английски език на ниво 2 и ; - EcosystemType_Level: ниво на екосистемните типове, спрямо общата структура на екосистемите. - Таблица EcosystemType_Metadata: източници на данни, използвани при определянето на типа екосистема за всеки обект от слой EcoUnit: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - EcosystemType_Code: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво ; - Source: свободно описание на източника на данни, използван за картиране на конкретния тип екосистема, за всеки обект; - Source_Date: дата на източника, използван за картиране на специфичния тип екосистема, за всеки обект; - Таблица EcosystemType_Validation: предоставя информация за работата, извършена по валидиране на тематичната точност за крайния продукт: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - EcosystemType_Code_M: трицифрени кодове за екосистемни типове наниво на крайния продукт; - EcosystemType_Code_V: трицифрени кодове за екосистемни типове на ниво, получени в процеса на валидиране; - Source_V: свободно описание на източника, използван за валидиране типа екосистема; - Source_Date_V: дата на източника, използван при валидирането Тематична точност и валидиране Общата тематична точност за всички типове екосистеми трябва да бъде і 8%. Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, който ще се използва за проверка на тематичната точност на крайния продукт. Освен предоставянето на информация в таблица EcosystemType_Validation, валидирането трябва да е придружено от доклади за качествен контрол / проверка на качеството за всеки тип екосистема. 1

14 4.7. Цифрови карти за типове екосистеми За всеки тип екосистема трябва да се изготвят карти в мащаб 1:12 000, размер на картен лист А2 и PDF формат. Картите могат да се принтират на картен лист в същия размер. Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 0 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: Цветовата схема за визуализация на типовете екосистеми на ниво трябва да бъде в съответствие с тази, използвана в Европейската карта на типовете екосистеми: Техническите подробности за картата, както и цветови кодове са достъпни на адрес: Типовете екосистеми в Европейската карта на типовете екосистеми се определят въз основа на класификацията EUNIS. Следователно не всички типове на ниво, определени за България, ще отговарят на европейските. В този случай, трябва да се използват цветови кодове, които са сходни с тези на класовете на EUNIS. При генериране на тези цветови кодове, трябва да се използва документацията на EEAЕАОС, която можете да намерите тук: olour%20guide.pdf Картографското оформление на картите на типовете екосистеми трябва да следва насоките на EEA: Mетаданни Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. всеки обектен клас и таблица в нея, трябва да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с онлайн редактора за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 14

15 . Оценка на състоянието на тревните екосистеми.1. Оценка на състоянието на екосистемата Стъпка 1: Определяне на индикаторите за състоянието на екосистемата за дадения екосистемен тип ниво. Индикаторите са набор от многото възможни данни, които могат да бъдат използвани за количествено определяне на състоянието на даден ландшафт, водосбор или екосистема (Walker, 1998). В това отношение индикаторите за тревни екосистеми включват фактори от земеделието и селскостопанския сектор, от политиките за земеделието, данни за околната среда и земеделска продукция и търговия. Земеделието и политиките за земеделие, независимо от техния характер са от основна значимост за околната среда. Според MAES (201) изборът на индикатори трябва да се разглежда не само от гледна точка на необходимостта да бъдат картирани, но е важно впоследствие да бъдат използвани за понататъшна оценка на екосистемите и услугите, които те предоставят. В това отношение индикаторите трябва да бъдат в състояние да: џ предоставят информация на органите на управление и широката общественост относно текущото състояние и промените в условията на средата на тревните екосистеми; џ подпомагат органите на управление да разберат по-добре връзките между причините и ефектите от въздействието върху тревните екосистеми и селскостопанска политика по отношение на околната среда, както и да помогнат за насочване на техните решения към промените в околната среда; џ подпомогнат за мониторинга и оценката на ефективността на политиките за насърчаване на устойчиво управление. Основно предизвикателство е предоставянето на солидна концептуална и методологична основа за анализ на земеделско-екологичните връзки, особено по отношение на оценка на влиянието на земеделието върху околната среда. От особена важност за околната среда са редица специфични характеристики на тревните екосистеми свързани със зeмеделската практика, като: џ различни влияния върху качеството на околната среда. Фермерството може да води до влошаване на качеството на почвите, водата и въздуха и загуба на хабитати и биоразнообразие. Но земеделската дейност може да допринесе и ползи за околната среда, като например филтър за парниковите газове, запазвайки и подобрявайки биоразнообразието и ландшафта, и предотвратявайки наводнения и свлачища; џ връзката между земеделските практики и околната среда често е сложна, специфична за обекта и нелинейна. Влиянието на селскостопанските практики е специфично при различни земеделско-екологични системи, физически свойства на средата, преобладаващите икономически условия, технология на производство, практиките за управление на фермите по отношение на природните условия. Индикаторите, които могат да бъдат използвани, за да се определи количеството на различните компоненти и връзките между обществото и околната среда са потенциално голям брой. 1

16 За да се подпомогне избора на набор от индикатори в тази рамка, всеки индикатор трябва да бъде разгледан откъм четири основни критерия: џ съответствие с политиката критерият за съответствие с политиката е свързан с тези определени земеделско-екологични проблеми, които са от значение за органите на управление. Тъй като земеделско-екологичните практики са динамични, избраните индикатори трябва да следват тези промени; џ аналитична стабилност критерият за аналитична стабилност се отнася до степента, в която индикаторът може да определи връзки между земеделските дейности и състоянието на околната среда. Също така следва да бъде възможно индикаторът да опише връзка между земеделието и екологичен проблем, която лесно да се интерпретира и прилага за широк набор от фермерски системи. Индикаторът трябва да бъде в състояние да покаже тенденции и поредица от стойности в течение на времето, които би могло да се допълват от национално определени цели и прагове, когато такива съществуват; џ първични данни и измеримост критерият за измеримост се отнася до наличните подходящи данни за измерване на индикатора. Индикаторът трябва да бъде разработен от утвърдени национални или регионални данни, научни данни и публикации, други набори от данни предоставени от трети страни, за предпочитане с помощта на експертна основа и за дългосрочни периоди, когато това е възможно да се даде за дълъг период от време, за да се оцени продължителния ефект върху околната среда. Досегашната практика показва, че въпреки съществуването на значителна база данни на национално ниво, от които да се изчислят индикаторите, има проблеми със събиране на данни, предоставяне на данни, дефиниции, качество, последователност на събиране на данни и методи за измерване на индикаторите; џ ниво на събиране на данните критерият за обхвата на събиране цели да определи на какво ниво (т.е. фермерско, секторно, регионално, национално) индикаторът може да се прилага пълноценно за целите на политиката, а не да скрива повече, отколкото разкрива. Този критериий е свързан с пространственото и времево разнообразие на околната среда, както и географския размер на различни екологични проблеми, вариращи от отделна ферма до глобален мащаб. В много случаи националните данни в земеделието се събират на базата на политически и/или административни единици, като например на подрегионално ниво (региони, области, общини). Няма универсален начин за справяне на проблема със събирането на данни за всеки индикатор. Най-ефективно е прагматичното справяне, на база проблем по проблем и индикатор по индикатор. Независимо от това методите за определяне на индикаторите на национално ниво, които отчитат пространственото разнообразие, трябва да бъдат оценени и разработени на базата на пространствени бази данни, налични на национално и европейско равнище (CORINE, GMES), както и за да се улесни сравнението на международно ниво. Предложените индикатори за състояние оценяват състоянието на тревните екосистеми структурата и процесите в екосистемите. Сред предлаганите индикатори, представителни за състоянието на всички екосистемни типове в България, за тревните екосистеми, в стъпка 1 (таблица 4) са избрани 17 конкретни индикатора (6 задължителни и 11 допълнителни) Всеки от тях е достатъчно информативен. 16

17 Таблица 4. Обосновка на индикаторите за състоянието на екосистемите Състояние на екосистемата Група индикатори Биотично разнообразие Абиотична разнородност Индикатори/Обосновки Пространствена или времева променливост на биотичните ресурси. Биотичното разноообразие се определя от живите организми. То може да се прояви дори и в отсъствието на абиотична разнородност. Корелацията между разнообразието от природни местообитания и разнообразието на видово ниво са е добре документирана в различни мащаби (Davidowitz & Rosenzweig, 1998), но емпирични и теоретични проучвания са показали противоречиви резултати (Tews et al., 2004). Ефектите върху биотичното разнообразие може да варират значително в зависимост от това какъв е характера на местообитанието за определена организмова група. Структурните характеристики на растителността, които представляват разнообразно местообитание за една група, може да се приемат за фрагмент от местообитание за друга таксономична група (напр. Okland, 1996). За да се определи биотичната разнообразие на тревните екосистеми се предлагат следните индикатори: Растително разнообразие; Животинско разнообразие; Чужди инвазивни видове Индикаторите за разнообразие на растения и животни са от основна важност, положително свързани с биотичното разнообразие. Чуждите инвазивни видове, въпреки че допринасят за общото разнообразие, са отрицателно свързани със състоянието на екосистемата. Допълнителни (по избор) индикатори са: Други индикатори за биотично разнообразие (например естественост, разнообразие на природни местообитания и др.). Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика. Пространствена или времева променливост на абиотични ресурси и фактори. За да се определи разнородността на абиотичните фактори се предлагат следните индикатори: Почвена разнородност; Режим на нарушения; Допълнителни (по избор) индикатори са: Хидрологична разнородност; Геоморфоложка разнородност; Други индикатори за абиотична разнородност Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика. 17

18 Състояние на екосистемата Група индикатори Енергиен баланс Материален бюджет Воден бюджет Индикатори/Обосновки Енергията е основната функционална характеристика на екосистемите и биосферата като цяло. Екосистемите са основно ниво в процесите на фиксиране и трансформиране на енергията. За отчитане на енергийния баланс в тревните екосистеми се предлагат следните индикатори допълнителни (по избор): Енергиен баланс (акумулиране, запас) Метаболитна ефективност Други индикатори за енергийния бюджет Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика. Материалният бюджет представлява цикълът, по който материята се трансформира от едно състояние в друго в рамките на тревните екосистеми. За отчитане на материалния бюджет в тревните екосистеми се предлага следния задължителен индикатор: Материален запас Други възможни (по избор) индикатори са: Материален баланс (вход, изход) Концентрации на вещества и елементи (други променливи на състоянието) Мерки за ефективност Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика. Циркулацията на водата в рамките на тревните екосистеми с отчитане на валежите, изпарението и водния отток. Възможни допълнителни индикатори (по избор) са : Воден баланс (вход, изход), Воден запас, Мерки за ефективност Проектите за екосистемните услуги, които използват други индикатори, трябва да ги определят съгласно настоящата методика. Стъпка 2: Определяне на параметрите на всеки индикатор За набора от индикатори, описващи състоянието на тревните екосистеми са предложени различни параметри за оценка. Те са посочени в Приложение 6. За някои индикатори има подходящи параметри в съществуващата база данни от инвентаризацията на биоразнообразието растения и/или животни, земно покритие и др. Като се вземе предвид броят на предложените параметри, броят на комбинациите им е много голям, което осигурява качествена оценка на състоянието на екосистемите. 18

19 Състоянието на екосистемата по всеки индикатор може да бъде оценено след определяне на диапазона, в който се изменят стойностите на параметрите му. Съвкупността от параметри и индикатори дават информация за състоянието на екосистемата и крайната оценка зависи от конкретния казус и наличието на данни. За параметри без налични данни (и нужда от допълнителни проучвания) могат да се използват подходящи модели (ако е приложимо) и/или допълнителни изследвания, както и да се извърши проверка in-situ, ако експертното мнение изисква такава дейност. Тези параметри обикновено са отбелязани като допълнителни (по избор) за включване в общата оценка на избран индикатор. Стъпка : Събиране на данни национални бази от данни Като се има предвид широкият спектър от научни дисциплини, покриващи концепцията за състояние на екосистемите и екосистемните услуги, пълната оценка на влиянието на движещите сили и натиска изисква подход за комбиниране на данни от няколко дисциплини. За такава интегрирана оценка трябва да бъдат избрани подходящи индикатори за функции и услуги на тревните екосистеми. Очевидно такъв подход изисква научно сътрудничество и колаборация с ИТ специалисти (вж. Schröter et al. 200; Metzger et al. 2008). Наличието на данни за състоянието на екосистемите в по-малки региони варира много по място и по вид данни, нужни за всеки индикатор. В някои случаи ограниченията за данни на местно ниво са по-големи от тези на регионално. За някои данни могат да се използват и прилагат и международни източници на информация. Тъй като данните ще са налични в няколко различни мащаба, в пространствени и непространствени формати, и включват допълнителна информация, е необходимо да се обработят по подходящ начин. Предлаганите методи са избрани с цел да се намалят проблемите с измерването и да се пояснят необходимите дейности по наблюдение и оценка. Събирането на данни трябва да отговаря на две основни условия: (i) събиране на данни от национални статистически набори от данни и (ii) придобиване на данни in-situ на терен през вегетатционния сезон. Съществува пряка връзка между необходимите данни за някои индикатори и национални източници на данни. За някои от предложените индикатори е необходимо да бъде приложена допълнителна обработка на събираните данни и/или измерване. Някои от наличните данни съответстват във висока степен на избраните индикатори (статистики, доклади, дистанционно наблюдение, национални и ЕС бази данни), но за други трябва да се направят допълнителни изчисления. За да се оцени настоящото състояние на тревните екосистеми трябва информацията да се събира най-малко за тригодишен период. В зависимост от типа на параметър и/или наличността на данни по-кратък или по-дълъг период е също възможен, но събраната информация трябва да е достатъчно информативна. За оценка на някои специфични културни услуги е приложимо използването на въпросници и интервюта. Следните основни източници на данни следва да се имат предвид: МОСВ ИАОС проектът CORINE, национални бази данни МЗХГ национални годишни агростатистически доклади, агростатистически проучвания БАНСИК, СЗСИ, LUCAS Научни публикации нни In situ Източници на данни в ЕС Допълнителни данни от дистанционно наблюдение 19

20 2 1 Група индикатори Екосистемна структура Тип Индикатори за състояние Биотично разнообразие 20 4 Параметър 6 Покритие на процент оценка растителността Растително Богатство на брой видове разнообразие видове на пробна Изчисляване растения площ Богатство на брой видове Животинско видове диви на пробна Изчисляване разнообразие животни площ Брой видове Брой видове за квадрант на единица Наличие на в мрежата от площ Инвазивни чужди и национални ИЛИ видове инвазивни данни Процент видове Покритие на покритие пробна площ Видове от нни в Други Червената брой видове мрежа от индикатори за книга за квадрант от Червената биотично (растения/ мрежата книга на разнообразие животни) България Индикатор Начин на Мерна единица измерване ТРЕВНИ ЕКОСИСТЕМИ 11 0% % 1 4 < <20 > 10 >1% 0 8 Ранг 2 (лошо) <10% 7 Ранг 1 (много лошо) % % 9 Ранг (умерено) Скала за оценка Таблица. Индикатори за оценка и определяне на рангове за състоянието на тревни екосистеми % % 10 Ранг 4 (добро) > % > 10 > 0 >70% 11 Ранг (много добро) Стъпка 4: Как да се оценяват параметрите попълване на таблица, както е посочено по-долу:

21 Материален бюджет Материален запас Биомаса Качество на почвата t/ha (въздушно сухо състояние) Почвен тип Прогноза/О ценка по налични данни Оценка по почвена карта Органична Оценка по Почвена материя в Процент почвена разнородност почвата карта Прогноза/О Риск от ерозия ценка по скала Абиотична на почвата налични разноданни родност Брой на брой Режим на квадрант в Пожари регистрирани нарушения мрежата за пожари г. Концентрация Други на брой на индикатори за замърсители в брой сметища квадрант от абиотична почвата от мрежата разнородност съседни територии >4 > 1, > 10 <1, 2,6 % 0 2,% 2, %, , % >,1 0 0 <0, 16 2% Антропо- ЛивадноВсички Органични Подвижн генни блатни други почви и пясъци почви почви типове Трябва да се извършва периодично измерване и оценка на стойностите на параметрите, за да се верифицира точността на данните, получени в процеса на оценка на състоянието на екосистемата. Периодичността на подходите за измерване е описана в Ръководството за мониторинг. Екосистемни процеси

22 Изброените по-горе индикатори са избрани с цел да служат за цялостна оценка на състоянието на този тип екосистема. Те трябва да се използват, както е описано в настоящата методика. В същото време при използването на изброените по-горе индикатори екипът, извършващ практически оценката, може да добавя и тества други нови индикатори които сметнат за полезни, подходящи или по-подходящи за целите на оценката на цялостно състоянието (например наскоро разработени на европейско и национално равнище или приети въз основа на добрите практики) Такива ново предложени индикатори трябва да се използват по същия методологичен начин чрез определяне на параметрите, мерните единици и скалите за оценка от 1 до, и трябва да са в съответствие с методичните насоки на MAES и други европейски документи. Най-подходящи индикатори за оценка на състоянието на екосистемите, са тези които отразяват естествеността на екосистемите, степента на представителност на видове, групи видове и съобщества, територии с висока природна стойност и т.н., които са съвместими с мащаба на картиране. Повече информация относно усилията на европейско равнище за определяне на най-адекватни и подходящи индикатори за състоянието на екосистемите може да бъде получена на интернет страниците на компетентните институции и изследователски центрове (напр. на страницата на: където може да се намерят публикации като Развитие на концептуална рамка за картиране на екосистемите част В. Картиране на състоянието на екосистемите (проект) и други подходящи документи. Такива нови индикатори, предложени и изпитани в хода на практическата оценка, трябва да бъдат описани в окончателните доклади и да бъдат направени мотивирани предложения за използването им във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментари и оценки по отношение на приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва да бъдат направени въз основа на опита, придобит при тяхното използване. За поясняване на процеса по оценяване е даден пример по-долу. Включените данни са реални и са извлечени от научната литература и карти. Предложеният пример се отнася заалпийски и субалписки тревни екосистеми от района на връх Ботев, централната част на Стара планина. Оцененият полигон има висока оценка на състоянието на екосистемата. Таблица 6. Шаблон за оценка на индикаторите за състоянието на екосистемите и изчисляване - пример Тип индикатор Група индикатори Индикатор Параметър Мерни единици Качество на почвата Почвен тип Почвена разнородност Екосистемна Абиотична структура разнородност 22 Режим на нарушения Органична материя в почвата Риск от ерозия на почвата Реално измерени данни 6 Планинсколивадни почви Ранг 7 Процент 1 4 скала <0, Концентрация на замърсители в почвата от съседни територии Брой сметища 0 Пожари Брой регистрирани пожари 0

23 1 2 Растително разнообразие Животинско разнообразие Инвазивни видове Материален бюджет Богатство на видове растения Богатство на видове от Червената книга Биотично Екосистемна структура разнообразие Екосистемни процеси 4 Покритие на растителността Материален запас Богатство на животински видове Богатство на видове от Червената книга 6 7 Процент 90% Брой видове на пробна площ Брой видове на квадрант от мрежата Брой видове на пробна площ Брой видове на квадрант от мрежата Наличие на чужди инвазивни видове Брой видове на квадрант 0 Биомаса Биомаса (абсолютно сухо тегло) в t/ha,6 ni = 6 Sn i = 6; Sni(макс.) = 60; n = 12 IP = 6/60 = 0,9 Обяснение: за всеки индикатор, според измерването на неговия параметър, се прави експертна оценка, като се дават от 1 до точки, съгласно скалата в таблица. След това изчислените точки за всеки измерен параметър се сумират ( Sn i). След това се изчислява индекс на проявление на екосистемата (ІР index of ecosystem performance) като съотношение на сумата от точките на параметрите към максималната възможна сума на точките на параметрите: - Sn i /Sni(макс.), Където: Sn i сума от оценка на параметрите Sni(макс) сума от максималния възможен брой точки от оценка на параметрите (т.е. n*) IP е реално число със стойности между 0 и 1. 2

24 .2. Картиране на състоянието на екосисистемите.2.1. Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на състоянието на екосистемите следва стъпките, описани в точка.1. Структурата на геобазата данни е представена в точка 4 и следва да се приложи по същия начин и по отношение картирането на състоянието на екосистемите Схема/Структура на базата данни Структурата на данните трябва да следва представената в Приложение Схемата на базата данни за състоянието на екосистемите е следната: Подробно техническо описание на класовете и таблиците на базата данни за състоянието (общо за всички екосистемни типове) е дадено в Приложение 9.01_Schema_Report_ES_Database / 9.01_1_Schema_Report_ES_Types_Database.htm. Основните стъпки в генерирането на геобазата данни са описани в точка.1.: - Таблица N_EcosystemCondition: номенклатурна таблица на индикаторите за състояние на екосистемите. Тази таблица не трябва да се променя. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS / N_EcosystemState.xls. Таблицата има след ните полета: - EcosystemConditionIndicator_Code: уникални кодове на индикаторите за състояние; - EcosystemConditionIndicator_Name_EN: състояние на английски език; наименование на индикаторите за - ESSt_Level1_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски език на ниво 1; - ESSt_Level1_Code: код на индикаторите за състояние на ниво 1; - ESSt_Level2_Name_EN: наименование на индикаторите за състояние на английски език на ниво 2; - ESSt_Level2_Code: код на индикаторите за състояние на ниво 2; 24

25 - Таблица N_EcosystemConditionIndicator_Parameters: номенклатурна таблица на параметрите, използвани за определяне на индикаторите за състояниена екосистемите. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS /N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls. Тя има следните полета: - EcosystemConditionIndicator_Code: кодове на индикаторите за състояние; - ESSt_Parameter_Code: уникални кодове на параметрите, използвани за оценка на екосистемните индикатори; - ESSt_Parameter_Name: наименование на параметрите, използвани за оценка на екосистемните индикатори; - UnitOfMeasurement: мерна единица на параметър за състояние. Тази номенклатурна таблица трябва да бъде генерирана с помощта на примерната таблица в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_L S / N_EcosystemConditionIndicator_Parameter.xls, както и таблица. Индикатори за оценка на състоянието на екосистеми. - Таблица EcosystemConditionIndicator_Values : Тази таблица е резултат от оценката на индикаторите за състояние. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в точка.1. Тя има следните полета: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; - EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатор за състояние; - ESSt_Parameter_Code: код на параметър, използван за оценка на индикатор за състояние; - ESSt_Parameter_Value: изчислена стойност за параметър, използван за оценка на индикатор за състояние; - Validity_FromDate: начална дата на валидност на параметъра; - Validity_ToDate: крайна дата на валидност на параметъра; - ESSt_Parameter_Source: свободен текст, в който се описва източникът на данни, използван за изчисляване стойността на параметъра; - EcosystemConditionScore_Results: оценка на параметъра в петстепенна скала (от 1 до ), направена според насоките, представени в таблица. Тъй като тази таблица може да съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер може да не поддържа, възможно е да бъде разделена на по -малки таблици. В този случай записите в таблицата трябва да бъдат отделени на основата на типовете екосистеми ниво. Наименованието на таблицата трябва да се прави по следния начин: 2

26 EcosystemConditionIndicator_Values_ където е кодът на типа екосистема на ниво. - Таблица EcosystemConditionIndicator_Score: Тъй като за някои индикатори може да се избира повече от един параметър за измерване, изисква се допълнителна таблица, която да представя общия резултат за всеки индикатор за състояние, изчислен от общия резултат на измерените параметри. Тъй като някои параметри могат да са по-важни от други, отговорност на експерта е да избере какъв ще е окончателният резултат на базата на стойностите на изчислените параметри: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; - EcosystemConditionIndicator_Code: код на индикатора за състояние; - EcosystemConditionScore: оценка на индикатора за състояние в петстепенна скала (от 1 до ), изчислен на база оценките на всички параметри, които се отнасят към него. За да бъде базата данни по-информативна, трябва да се изготви по една таблица за всеки индикатор на състояние на ниво и да се именува, както следва: EcosystemConditionIndicator_Score_YYY където YYY е кодът на индикаторите за състояние. - Таблица EcosystemCondition_IP_Results: Тази таблица дава общия резултат от оценката на състоянието на екосистемите, наречен IP индекс.. Начинът, по който се извършва оценката е описан в стъпка 4 в точка.1, а пример за това е даден в таблица 7 Оценка и изчисление на индикаторите за състоянието на екосистемата пример. Таблицата има следните полета: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - IP_Index_TotalScore: стойност на IP индекса за всеки полигон (точка, линия)..2.. Точност и валидиране Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, за да представи достигнатата точност за всеки параметър за състояние. Резултатите от всяка валидация трябва да бъдат съпроводени с доклади, в които да са представени Цифрови карти за състоянието на екосистемите За състоянието на всяка екосистема, представено чрез изчисления IP индекс, трябва да се изготвят карти в мащаб 1:12 000, размер на картен лист А2 и PDF формат. Картите могат да се принтират на картен лист в същия размер. Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 0 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта. Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: 26

27 За визуализация на IP индекса трябва да се използват цветове с нарастваща наситеност. Стойностите на IP индекса трябва да бъдат представени в пет класа: 1 много лошо (стойности > 0 до 0,20); 2 лошо (стойности > 0,20 до 0,40); умерено (стойности > 0,40 до 0,60); 4 добро (стойности > 0,60 до 0,80); много добро (стойности > 0,80 до 1). Цветовата гама трябва да включва следните цветова за различните класове: клас 1 много лошо - син цвят (CMYK:0;100;;0); клас 2 лошо - виолетов цвят (CMYK:18;100;0;0); клас - умерено - розов цвят (CMYK:0;70;40;0); клас 4 добро - оранжев цвят (CMYK:0;0;100;0); клас много добро - зелен цвят (CMYK:40;;100;0). Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва да следва насоките на EEA: Mетаданни Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с онлайн редактора за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 6. Оценка на екосистемните услуги 6.1. Идентификация на индикатори, параметри, данни Материални услуги Основната роля на тревните екосистеми е да предоставят храна, фибри, суровини и да поддържат местообитанията, които предоставят ресурс за функционирането на екосистемата. Двете основни подразделения на материалните услуги (храна и материали) могат да се оценят и картират или чрез използване на подробни пространствени данни, или чрез използване на статистически данни. Мерните единици могат да бъдат площ, тегло и енергия. След като индикаторът бъде избран (площ, продукция или съдържание на калории), трябва да се отчита само веднъж по един начин, за да се избегне двойно преброяване. Така например отглеждането на добитък се счита за екосистемна услуга, тъй като за неговото изхранване се използват продукти от екосистемите. Поради тази причина, данни за отглежданите животни не трябва да се използват за оценяване на повече от една продоволствена услуга. Регулиращи и поддържащи услуги Естествените и полу-естествените тревни екосистеми имат сериозно участие в регулиращите/поддържащи услуги. При картирането трябва да се има предвид, как тези екосистеми участват в регулацията на процеси като биовъзстановяване, филтрация, стабилизиране на субстрати, защита от наводнения, почвообразуване и състав на атмосферата. Съществуват затруднения при картиране на този тип услуги, като защита от ерозия на почвата, замърсяване с нитрати и др. Движещите сили, натиска и влиянията могат да бъдат свързани с екосистемните 27

28 услуги след анализ, за да се обяснят връзките и тенденциите. За някои индикатори данните са вече налични, например информация за процесите по изветряне на почвата е налична в LUCAS, а съдържанието на органичен въглерод и почвено покритие са налични в стопанскоекологичните индикатори (AEI - Agri-environmental indicator). Необходими са и национални/регионални проучвания относно опрашителния потенциал, които се основават на данни за разпространението на опрашителите. Като алтернатива, например може да се използва площта, на земеделски земи, свързани с опрашители. Но опрашителния потенциал е важна услуга за семенната продукция както при дивите растения и така и при културите. Културни услуги Осигуряването на културни ЕСУ е неразривно свързано с тревните екосистеми и тяхната хилядолетна история на използване от човека. Връзките на човешкото общество и тревната растителност са многобройни и много разнообразни в рамките на ЕС, следователно таблицата MAES, особено по отношение на интелектуалните и духовните ЕСУ, не може да бъде изчерпателна. Още повече, поради разнообразието им и също поради някои методологични и практически трудности при картирането на този тип услуги в целия ЕС само ограничен брой индикатори са налични и често се налагат допълнителни изследвания. Картирането на тези услуги се базира на индикатори, описващи различни начини на съприкосновение на човека с тревните екосистеми. Тези индикатори реферират към посетители/туризъм в земеделски земи; брой ферми, предлагащи свързани с туризма услуги; гъстота на пътеки за пешеходен, конен, велосипеден и друг туризъм, брой наблюдатели на цветя или птици. Сред тези индикатори, данните за броя на посетители са най-подходящата променлива за директно картиране на реалната услуга. Повечето от тази информация може да е налична на национално/регионално ниво. Сертифицирани продукти (Защитено наименование за произход, Защитено географско указание), които се нуждаят от конкретно (често традиционно) управление на ландшафта, също могат да се използват, тъй като от една страна тези продукти директно представляват културното наследство, свързано със земеделските екосистеми, а от друга, маркетингът им допринася за поддръжката на земеделския ландшафт. нните за посетителите/ползватели също могат да бъдат използвани в този контекст. Броят снимки на тревни екосистеми, качени на уеб страниците, са опция за оценка на духовните и емблематичните услуги. Тревните екосистеми, включени в природозащитни програми на базата на тяхната значимост за поддържането на биоразнообразието и други културни стойности (напр. НАТУРА 2000, биосферни резервати, зони от IUCN категория V, обекти от световното културно наследство на ЮНЕСКО, свързани със земеделския ландшафт, зони за опазване на ландшафта, земеделска земя с висока природна стойност) могат да бъдат представителни за предоставяне на услугите съществуване и наследство в типологията на CICES. Обобщаването на различните слоеве трябва да е продукт на пространственото наслагване, а не на сбора от зони. Посочените по-долу индикатори за екосистемни услуги са избрани с цел оценка на тези услуги, както е разработена в CICES, и схемата за класификация, приета от инициативата MAES. Както е посочено по-горе при индикаторите на състоянието на екосистемата, след използване на индикаторите за оценка на екосистемните услуги, посочени в тази методика, експертите ангажирани с оценката могат да предложат други нови индикатори за оценка на услугите, смятани от тях за по-полезни или адекватни, с цел изчерпателна оценка на екосистемните услуги, които предоставя този тип екосистема. Такива индикатори, ако има, трябва да се използват по същия методологичен начин, както е описано в тази методика и след тестване трябва да бъдат описани, като бъдат направени мотивирани предложения за използването им във връзка с бъдещи оценки. В същото време коментари и оценки по отношение на полезността и приложимостта на индикаторите, посочени в тази методика, трябва да бъдат направени въз основа на опита, придобит при използванете на индикаторите от експертите, извършващи оценката. 28

29 29 1 Раздел Влияние върху подвиж- Подвижност ността на на твърди твърди и субстрати течни субстрати Материали Биомаса Биомаса 2 Храна Група Подразделение Превенция на ерозия Производство на биомаса от растения, гъби и животни за материали Р4. Фибри и други материали от растения, водорасли и животни за директно използване или обработка (1211) R1 Стабилизиране на субстратаи контрол на ерозия (2211) Диви животни за лов Биомаса от диви растения и гъби за храна Р2 Диви растения, водорасли и тяхната продукция (111) Р Диви животни и тяхната продукция (1114) Отглеждани животни Индикатор Р1 Отглеждани животни и тяхната продукция (1112) 4 Клас (CICES кодове) скала 1. t/ha 2. t/единица добитък Брой видове/ha t/ha единици добитък/ha 6 Параметри и единици Таблица 7. Индикатори за оценка и картиране на екосистемни услуги на тревни екосистеми Материални налична карта 1. Статистики; 2. Оценка на състояние на екосистемата 1. Статистики; 2. Оценка на състояние на екосистемата 1. Статистики; 2. Оценка на състояние на екосистемата 1. Статистики; 2. Оценка на състояние на екосистемата 7 Източници на данни 8 % грешка

30 1 Регулиращи и поддържащи Културни 0 Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/ морски повърхности (условия на средата) Поддържане на физични, химични, биологични условия условия 2 4 ствия Физически и познавателни взаимодей- Формиране и състав на почвата С2 Физическо използване на ландшафти/морски пейзажи (112) C1 Познавателно използване на растения, животни и ландшафти/морски повърхности (111) R Процеси на Разлагане и фиксиране(22) R4 Процеси на изветряне (21) Контакт с природата Разлагане на органична материя Формиране на почва Поддържане на жизнения R2 Опрашване и цикъл, разпръскване на семена Опрашителен потенциал природните (211) местообитания и защита на генетичr Поддържане на Поддържане на ния фонд популациите и природни биоразнообразието местообитания (212) 2. Брой дейности (напр. фермерски туризъм, пътеки за ходене и колоездене и др.) на година 1. Брой посетители (напр. туристи, наблюдатели на птици, наблюдатели на растения и др.) на година; Съдържание на органична материя в почвата g/kg Съдържание на органична материя в почвата g/kg 1. Общо биоразнообразие скала 6 национални данни 1. ЕС; 2. Оценка на състояние на екосистемата;. Статистики. 1. ЕС; 2. Оценка на състояние на екосистемата;. Статистики. Оценка на състояние на екосистемата 1. нни на Съвместен изследователски център (JRC); 2. Национални наблюдения. 7 8

31 1 1 Духовни, символични и други взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/ морски повърхности (условия на средата) Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/ морски повърхности (условия на средата) 2 Други културни продукти Духовни и/или емблематични ствия Интелектуални и когнитивни взаимодей- Значимост на опазването Свещен и религиозен туризъм С9 Свещени и/или религиозни (212) С10 Съществуване (221) Символични видове Естетическа наслада С8 Символични (211) С7 Естетика (12) Потенциал за забавни събития (фестивали и други културни събития) Културно взаимодействие С Наследство, културно (12) С6 Забавление (124) Образователен потенциал Научен интерес С4 Образователни (122) С Научни (121) 4 6 национални данни национални данни, МОСВ Брой манастири, църкви, места Брой обекти в защитени зони (напр. Натура 2000, биосферни резервати и др.) брой видове национални данни ИНТЕРНЕТ брой снимки, качени в Google Earth национални данни национални данни национални данни 1. ИНТЕРНЕТ 2. библиотеки 7 брой събития на година Количество научни доклади: 1. брой публикувани доклади; 2. брой проекти брой образователни дейности (фестивали, центрове за посещение, зелени училища и др.) на година брой монументи или продукти от традиционно управление на ландшафти Приложение 7 включва пълен списък с екосистемните услуги за различните типове екосистеми. Културни 8

32 6.2. Оценка на екосистемните услуги Оценката на екосистемните услуги е следващата стъпка в процеса на оценяване. Съществуват различни методи за оценка на екосистемните услуги, но са необходими общи стандарти, които да осигуряват количествена оценка, повтаряемост и достъпност. Burkhard et al. (2012) предлагат обща матрица за нуждите и осигуряване на екосистемните услуги, включвайки всички основни типове екосистеми. Тази матрица може да се приложи на национални или регионални нива за взимане на решения. За по-точна оценка, както и за икономически потенциал за оценка, трябва да се има предвид, че всеки вид услуга зависи от два фактора: площ на екосистемата и нейното състояние. По-доброто състояние и по-голямата площ са свързани с по-висока стойност на услугата, която ще се предоставя. В някои случаи предоставяната екосистемна услуга не зависи стриктно от състоянието на екосистемата. Някои екосистеми в относително лошо състояние предоставят услуга с висока стойност. Не е подходящо да се сравняват услуги помежду им, тъй като те са резултат от различни измервания. Екипите по оценка на ЕСУ трябва да събират точни данни по всеки параметър и допълнително да ги подлагат на оценка. Стъпка 1: Индикатори за оценка на екосистемните услуги за тревни екосистеми Материалните услуги са едни от най-лесните за разбиране. Осигуряването на храна е основна услуга, свързана със съществуването на човешкото общество. Тя включва използването на растения, плодовете им, отглеждани и диви животни. Фибри, медицински растения и друг материал от растителни и животински видове могат да се картират с различни параметри, но за текущата цел само един трябва да се прилага в зависимост от наличните данни. Тревните екосистеми участват в процеса по регулиране и поддръжка, като контрол на ерозията, буфериране на потока от субстрати, опрашителен потенциал, поддържане на съществуването на конкретни видове и природни местообитания. Оценката на тази група услуги трябва да се базира на карти или модели от национален и европейски мащаб. В момента има налични само оскъдни национални или регионални данни. Трябва да се изпълнят допълнителни проекти за допълнителни измервания и събиране на полеви данни. Културните услуги могат да се оценяват по много различни начини. Най-вече имат нематериална полза за обществото, но играят важна роля. Затова избраните параметри са повече в сравнение с други услуги. Индикаторите и параметрите им, които трябва да се използват за оценка на ЕСУ на тревните екосистеми са посочени в таблица 7 по-горе. Стъпка 2: Събиране на данни национални бази от данни Egohetal et al. (2012) подчертават, че първичните данни водят до по-точно представяне на пространственото разпределение. В момента обаче повечето от данните следва да бъдат набавени от съществуващите източници на данни на национално и по-ниско ниво. Методи, които могат количествено да оценят несигурността и валидността на картите следва да бъдат обект на допълнителен анализ. 2

33 Следните основни източници на данни следва да се имат предвид: МОСВ ИАОС проектът CORINE, национални бази данни МЗХГ национални годишни агростатистически доклади, агростатистически проучвания БАНСИК, СЗСИ, LUCAS Научни публикации нни In situ Източници на данни в ЕС Допълнителни данни от дистанционно наблюдение Пример за събиране на данни е предоставен в таблица 8. Предлаганият пример се отнася до алпийски и субалпийски тревни екосистеми от района на връх Ботев, централната част на Стара планина. Това е същият пример, използван за оценка на състоянието на екосистемата по-горе. Таблица 8. Таблица с данни за екосистемни услуги на тревни екосистеми пример Индикатор за екосистемни услуги Материални Отглеждани животни Биомаса от диви растения и гъби за храна Диви животни за лов Регулаторни и поддържащи Производство на биомаса от растения, гъби и животни за материали Параметър/Единици Реални данни за текущия полигон на екосистемата единици добитък/ha 0,8. добитък/ha [t/ha] 0,02 t/ha плодове на Vaccinium myrtillus 0,06 t/ha плодове на Vaccinim vitis-idea Брой видове/ha 0 1. t/ha 0,4 t/ha стръкове Thymus sp. div. Превенция на ерозия скала Защита от наводнения скала Неприложимо Опрашителен потенциал скала Няма данни Поддържане на биоразнообразието Общо биоразнообразие Източник нни от Дирекция Национални паркове План за управление на НП Централен Балкан Територията е част от Националния парк и ловът е забранен. План за управление на НП Централен Балкан Според картирането на екосистемата обща площ минус ерозирала площ в класове Според оценка на екосистемата

34 Индикатор за екосистемни услуги Параметър/Единици Брой посетители (напр. Контакт с природата туристи, наблюдатели на птици, наблюдатели на растения и др.) на година Научен интерес Образователен потенциал Културни Потенциал за забавни събития (фестивали и други културни събития) Естетическа наслада Символични видове брой публикувани доклади брой образователни дейности (фестивали, центрове за посещение, зелени училища и др.) на година брой събития с дейности на година брой снимки, качени в Google Earth брой символични видове Свещен и религиозен Брой манастири, туризъм църкви, места Значимост на опазването Брой обекти в защитени зони (напр. Натура 2000, биосферни резервати и др.) Реални данни за текущия полигон на екосистемата Източник Средно посетители/година Туристически услуги Калофер 4 научни доклада ИНТЕРНЕТ Няма данни Няма данни 6 0 Google Earth Експертни знания 0 Експертни знания 2 База данни на МОСВ Стъпка : Как се извършва оценката Картиращите трябва да събират точни данни по всеки параметър и допълнително да ги подлагат на оценка. Burkhard et al. (2012) предлагат обща матрица за потребностите от ЕСУ и тяхното предоставяне от всички основни типове екосистеми, представени по класове земно покритие и избрани екосистемни услуги. Попълването на матрицата с данни ще позволи установяване на диапазона на изменение на стойностите на всеки параметър на всеки индикатор. Тази матрица може да се приложи на национални и регионални нива за взимане на решения. Екосистемните услуги трябва да зависят от състоянието на екосистемата. По-добро състояние е свързано с по-висока стойност на услугата, която ще се предоставя. Това налага разработката на процедура за трансформиране на количествените данни от различни източници и различни единици в унифицирана система за оценка. Скалата за оценка се състои от шест степени от 0 до. Степен 0 показва, че екосистемата няма капацитет за предлагане на конкретни услуги, а степен показва най-високия капацитет за предлагането на тези услуги. Степени 1, 2, и 4 представляват съответните междинни капацитети. 4

35 В зависимост от конкретния случай и наличието на данни всеки клас екосистемни услуги може да се оцени по различен брой индикатори и параметри или съответно по комплекс от индикатори, дефинирани от експертите. Допълнителни (по избор) параметри и/или индикатори могат да се предлагат за конкретния случай, ако са достатъчно информативни. Степените трябва да се основават на консенсусно решение в резултат на дискусии. Интервалите на всяка степен зависят от конкретните характеристики на индикатора и трябва да се дефинират от експерти на базата на научно обоснован подход. Интервалите трябва да се попълват в съответното поле в таблица 9. Биомаса Подвижност на твърди субстрати Поддръжка на жизнения цикъл, природните местообитания и защита на генетичния фонда Материали Влияние върху подвижността на твърди и течни субстрати Оценка Степен 0 Степен 1 Степен 2 Степен Степен 4 Степен Много Няма Много Нисък Среден Висок капацитет нисък капацитет капацитет капацитет висок капацитет капацитет Отглеждани животни единици добитък/ha 0 Биомаса от диви t/ha 111 растения и гъби (гъби кг/ха) 0 0, >1.01 0,11-0,2 0,21-0,4 0,41-0, 0,1 за храна Брой Диви животни, видове/ha за лов Производство на t/ha биомаса от рас1211 тения, гъби и (лечебни растения) животни за материали 1114 Поддръжка на физични, химични, биологични условия Регулиращи и поддържащи Параметър/Единици Клас (CICES кодове) 4 Индикатор Група Биомаса Подразделение 2 Храна 1 Mатериални Раздел Таблица 9. Таблица с оценки за оценяване на екосистемни услуги 2211 Превенция на ерозия скала 211 Опрашителен потенциал мащаб 212 Общо биоразноподдържане на образие биоразно(брой образието видове) ,0 0,010,1 - < ,1010, ,201-0,401 0, >1000

36 6 Формиране и състав на почвата Други културни продукти Духовни и/или емблематични Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/морски повърхности (екологични настройки) Физически и Интелектуални и когнитивни познавателни взаимодействия взаимодействия Поддръжка на физични, химични, биологични условия 2 Духовни, символични и други взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/морски повърхности Културни Регулиращи и поддържащи съдържание на формиране на органична почвата материя в почвата g/kg съдържание на разлагане на органична органична материя в материя почвата g/kg Съотношениe (C/N) - > <7 Брой дейности на година >1 0 < > Контакт с природата 6 брой публикуван 121 Научен интерес и доклади, брой проекти брой Образователен образовател122 потенциал ни дейности на година брой монументи или продукти от Културно 12 традиционно взаимодействие управление на ландшафти 124 брой Потенциал за събития на забавни събития година Естетическа наслада брой снимки, качени в Google Earth Символични видове брой видове Свещен и религиозен туризъм Брой манастири, църкви, места Брой обекти в защитени Значимост на зони (напр. опазването Натура 2000, биосферни резервати и др. ) >100

37 Оценката на екосистемните услуги се базира на реални параметри (измерими и налични) и представлява реалният (оценен от експерти) капацитет на ЕСУ. Примерът в таблица 10 се базира на експертни оценки/резултати за интервалите на параметрите и могат да се разглеждат като хипотези за проучване, които следва да се изпитват допълнително с данни от измервания, моделиране или допълнителни експертни предположения. Таблица 10. Пример за оценка на екосистемни услуги за тревни екосистеми Материални Тип екосистемна услуга Подразделение ЕСУ Храна Регулиращи и поддържащи Материали Влияние върху подвижността на твърди и течни субстрати Поддръжка на физични, химични и биологични условия Клас ЕСУ Реален (оценен от експерти) капацитет за ЕСУ Р1. Отглеждани животни и тяхната продукция 2 P2. Диви растения, водорасли и тяхната продукция 2 P. Диви животни и тяхната продукция P4. Фибри и други материали от растения, водорасли и животни за директно използване или обработка R1. Стабилизиране на субстратаи контрол на ерозия R2. Опрашване и разпръскване на семена R Поддържане на популациите и. природни местообитания 2 R4 Процеси на изветряне. R Процеси на разлагане и фиксиране. C1. Познавателно използване на Културни растения, животни и ландшафти/морски повърхности Физически и интелектуални взаимодействия с флора и фауна, екосистеми и ландшафти/морски повърхности (условия на средата) C2. Физическо използване на ландшафти/морски пейзажи 4 C. Научни C4. Образователни 2 C. Наследство, културно 1 C6. Забавление 4 C7. Естетически 4 Духовни, символични и C8. Символични други взаимо-действия с флора и фауна, C9. Свещени и/или религиозни екосистеми и ландшафти/морски C10. Съществуване повърхности

38 Стъпка 4. Попълване на матрицата Матрицата на екосистемните услуги се състои от екосистемни услуги (в момента 4материални, 6-регулиращи и 10-културни услуги; съгласно таблица 7) по оста У и екосистемни подтипове на ниво три по оста Х. В пресечните точки трябва да се оценят различните тревни екосистемни подтипове за реализирано предоставяне на екосистемна услуга. Прилаганата скала варира от 0 (няма осигуряване) до (максимално осигуряване), дефинирани от експертите на регионално (национално) ниво след завършване на стъпка, като се има предвид сложността на екосистемите и техните специфики. Степента (1 до ), получена в таблица 10, трябва да се използва като база за определяне на оценките за всяка екосистемна услуга в съответните подтипове екосистеми, като резултатите трябва да се попълнят в таблица 11. Всички услуги, дефинирани като неприложими за конкретни подтипове тревни екосистеми (вж. Приложение 7), ще имат резултат 0 в таблица 11. Освен това, екосистемните услуги, маркирани като неподкрепени с данни също ще имат резултат 0. Това показва, че нямат капацитет в момента на оценка поради липсата на данни, но може да имат по-високи резултати при бъдещи оценки. Нормализацията към тази относителна 0 скала цели да направи различните екосистемни услуги (измерени и оценени по различни индикатори и единици) сравними едни с други. Стойностите, получени в матрицата, са полезни за подробно картиране на пилотни и наблюдавани региони (вж. Наръчника за мониторинг). Следващата таблица 11 представлява примерна матрица. Степените трябва да са експертно оценении да се базират на комбинация от експертни решения/опит и статистически данни. Всяка екосистемна услуга, отнасяща се до и предоставена от тревна екосистема, след това трябва да се оцени на национално ниво. След анализ на информацията за посочените индикатори, описващи приложимите екосистемни услуги за различни типове тревни екосистеми, най-ниските и най-високите стойности трябва да се определят на национално ниво. Таблица 11. Обобщени данни за подтиповете тревни екосистеми на национално ниво Подтипове тревни екосистеми Сухи тревни CICES код на класа ЕСУ Умерено влажни тревни Сезонно влажни и влажни тревни Алпийски и субалпийски тревни Вътрешноконтинентални солени степи

39 CICES код на класа ЕСУ Скалата за оценка представя: 0 = няма капацитет на тревен подтип да предоставя тази конкретна екосистемна услуга, 1 = много нисък капацитет, 2 = нисък капацитет, = среден капацитет, 4 = висок капацитет и = много висок капацитет. При сравнение на различните екосистемни услуги между различните екосистемни подтипове, трябва да се вземе предвид пълният списък на ЕСУ, включени в Приложение 7. 9

40 6.. Картиране на екосистемните услуги Описание на процедурата по картиране Работният процес по картиране на екосистемните услуги следва стъпките, описани в точка 6.2. Структурата на геобазата данни е представена в точка 4 и следва да се приложи по същия начин и по отношение картирането на услугите предоставяни от екосистемите Схема/Структура на базата данни Структурата на данните трябва да следва тази, представена в Приложение Схемата на базата данни за услугите предоставяни от екосистемните е следната: Подробно техническо описание на обектните класове и таблиците на базата данни за услугите предоставяни от екосистемите е дадено в Приложение / 9.01_1_Schema_Report_ES_Database.htm 9.01_Schema_Report_ES_Database Основните стъпки на генериране на геобазата данни са описани в точка 6.2.: - Таблица N_EcosystemService: номенклатурна таблица на услугите предоставяни от екосистемите. Тази таблица не трябва да се променя. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS / N_EcosystemService.xls. Тя има следните полета: - EcosystemService_Code: уникален код на услугите предоставяни от екосистемите; - EcosystemService_Name_EN: екосистемите на английски език; наименование на услугите предоставяни от - ESS_Level1_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на английски език на ниво 1; - ESS_Level1_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 1; - ESS_Level2_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 2; - ESS_Level2_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите на ниво 2; - ESS_Level_Name_EN: наименование на услугите предоставяни от екосистемите на ниво ; - ESS_Level_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите ниво ; 40

41 - Таблица N_EcosystemService_Indicator: номенклатурна таблица на индикаторите, използвани за определяне на услугите предоставяни от екосистемите. Таблицата е налична в xls формат в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS / N_EcosystemService_Indicator.xls. Тя има следните полета: - EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите; - ESS_Indicator_Code: уникален идентификационен код на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните услуги; - ESS_Indicator_Name: наименование на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните услуги; - UnitOfMeasurement: мерна единица на индикатор за услуги. Тази номенклатурна таблица трябва да бъде генерирана с помощта на примерната таблица в Приложение 9.02_NOMENCLATURES_LS / N_EcosystemService_Indicator.xls, както и таблица 7 Допълнителни индикатори по избор, които биха могли да се прилагат за оценката и картирането на ЕСУ в екосистеми от тазиметодика. - Таблица EcosystemServiceIndicator_Values : Тази таблица е резултат от оценката на услугите предоставяни от екосистемите. Начинът, по който се извършва оценката е описанв стъпка в точка 6.2. Таблицата има следните полета: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit ; - EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; - EcosystemService_Code: код на услугите предоставяни от екосистемите; - ESS_Indicator_Code: код на индикаторите, използвани за оценка на екосистемните услуги; - ESS_Indicator_Value: изчислена стойност индикатор, използван за за оценка на екосистемните услуги; - Validity_FromDate: начална дата на валидност на данните за индикатора; - Validity_ToDate: крайна дата на валидност на данните за индикатора; - ESS_Indicator_Source: свободен текст, в който се описва източникът на данни, използван за изчисляване стойността на индикатора; - ES_Capacity_Score: оценка на възможността за предоставяне на екосистемна услуга в петстепенна скала (от 1 до ), направена според насоките в глава 6.2. / Стъпка 1. 41

42 Тъй като тази таблица може да съдържа огромен брой записи, които някой GIS софтуер може да не поддържа, възможно е да бъде разделена на по -малки таблици. В този случай записите в таблицата трябва да бъдат отделени на основата на типовете екосистеми ниво. Наименованието на таблицата трябва да се прави по следния начин: EcosystemServiceIndicator_Values_ където е кодът на типа екосистема от ниво. - Таблица EcosystemServiceCapacity: За определяне на капацитета на дадена екосистема да предоставя конкретна услуга може да се използват един или повече на брой индикатори. За това е създадена таблица EcosystemServiceCapacity. В нея трябва да се попълни оценката на всяка екосистемна услуга да предоставя ползи, измерена в петстепенна скала (от 1 до ). Начинът за изчисление на обща оценка за дадена услуга, при наличие на повече от един индикатори е отговорност на експертите. Таблицата има следните поле та: - EcoUnit_ID: уникален идентификационен код и свързващо поле със слой EcoUnit; - EcosystemType_Code: трицифрен код на екосистемен тип на ниво ; - EcosystemService_Code: код на екосистемната услуга; - ESS_Capacity_Score: оценка на екосистемната услуга в петстепенна скала (от 1 до ), изчислена на база стойностите на всички индикатори, които се отнасят към нея. Когато се установи, че дадена екосистема няма капацитет за предоставяне на дадена услуга, получава стойност 0. За да бъде базата данни по-информативна, трябва да се изготви по една таблица за всяка екосистемна услуга и да се именува, както следва: EcosystemServiceCapacity_ZZZ, където ZZZ е кодът на услугата Точност и валидиране Валидирането трябва да се базира на научно обоснован подход, за да представи достигнатата точност за всяка екосистемна услуга. Резултатите от всяка валидация трябва да бъдат съпроводени с доклади Цифрови карти за екосистемни услуги За капацитета на екосистемите да предоставят екосистемни ус луги, трябва да се изготвят карти в мащаб 1:12 000, размер на картен лист А2 и PDF формат. Картите могат да се принтират на картен лист в същия размер. Пространствения обхват на картните листове съвпада с обхвата на клетките от референтния грид на EEA (European Environment Agency) с размер на страната 0 км. В тази връзка за територията на цялата страна следва да бъдат създадени по 77 карти за всеки екосистемен тип. В случай, че в рамките на дадена клетка от този грид, не попада нито един обект от съответния екосистемен тип, за тази клетка не трябва да се създава отделна карта. 42

43 Следователно броя на картите зависи от броя на клетките от грида, в които подадат обекти от съответния екосистемен тип (слой EcoUnit). Референтният грид на EEA е наличен тук: За визуализация на капацитета на всяка екосистема да предоставя екосистемни услуги трябва да се използват цветове с нарастваща наситеност (таблица 10). Стойностите на капацитета трябва да бъдат представени в шест класа: 0 няма капацитет; 1 много нисък нисък капацитет; 2 нисък капацитет; среден капацитет; 4 висок капацитет; много висок капацитет. Картографското оформление на картите на състоянието на екосистемите трябва да следва насоките на EEA: Mетаданни Попълнената база данни за всеки тип екосистема, в т.ч. обектен клас и таблица в нея, трябва да бъдат документирани с метаданни, покривайки минимум задължителната описателна информация според INSPIRE. Попълването им може да бъде направено с онлайн редактора за метаданни INSPIRE MetadataEditor, достъпен оттук: 4

44 7. Приложения Приложение 1 - Б Термини и определения Термин Биоразнообразие Биофизична оценка Видово разнообразие Възстановяване на екосистемата Движещи сили Доминантен растителен вид Екосистема Екосистемна услуга Екосистемни процеси Екосистемни функции Икономическо остойностяване 44 Определение Разнообразието на живите организми в сухоземни, морски и водни екосистеми и екологични комплекси, включващо както междувидовото, така и вътревидовото разнообразие, а също и разнообразието от екосистеми (Чл. 2 от Конвенцията за БР, 1992). Оценка на физичните свойства на екосистемата и промените, които настъпват след определен период от време, свързани със специфичен индикатор, съгласно възприета процедура за измерването му. Брой видове върху определена територия. Процес на активни възобновителни дейности, с цел регенериране на увредени или напълно разрушени екосистеми, до достигане на устойчивост и запазване на биоразнообразието в екосистемата. Естествени или антропогенни фактори, които директно или индиректно оказват влияние върху екосистемата. Директните движещи сили, оказват влияние върху екосистемните процеси, което ги прави ясно забележими и следователно могат да бъдат измерени с известна точност. Индиректните движещи сили действат като променят силата на влияние на една или повече от директните движещи сили. (MA, 200). Най-важният и преобладаващ растителен вид в съобществото, обикновено с най-високо обилие и биомаса. Динамичен комплекс от растителни, животински и микроорганизмови съобщества и заобикалящата ги нежива околна среда, които си взаимодействат функционално (MA, 200). За практически цели, е важно да се дефинират пространствените граници на екосистемта. Ползите, които хората получават от екосистемите (MA, 200). Пряк и косвен принос на екосистемите за благосъстоянието на хората (TEEB, 2010). Концепцията "екосистемни стоки и услуги" е синоним на екосистемни услуги. Наборът от услуги в концептуалната рамка на MAES се отнася до действително използваната услуга. Всяка промяна или реакция, която възниква в екосистемите физическа, химическа или биологична. Екосистемните процеси включват разлагане, производство, кръговрат на хранителните вещества и поток на енергията (MA, 200). Подгрупа от взаимодействията между биофизичните структури, биологичното разнообразие и екосистемните процеси, които поддържат капацитета на екосистемата за предоставяне на екосистемни услуги (TEEB, 2010). Процес на установяване на еквивалент за дадена стока или услуга, в определен контекст (напр. вземане на управленски решения), в парична стойност (TEEB, 2010).

45 Термин Инвазивни видове (растения, животни) Индекс на листната повърхност Индикатор Оценка Параметър Ползи Природно местообитание Растително покритие Степи Състояние на екосистемата Фрагментация на местообитанията Определение Инвазивни чужди видове (ИЧВ) са не-местни видове, които преднамерено или непреднамерено са въведени от човека в територии, извън техните естествени местообитания, където те се установяват, разпространяват и размножават по начин, който причинява увреждане на биологичното разнообразие. Индексът на листната повърхност се дефинира като общата площ на листата, отнесена към площта на почвената повърхност Наблюдавана стойност, представителна за явлението/обекта на изследване. По принцип, индикаторите изразяват количествено информацията, чрез обединяване на различни данни. Следователно, получената информация е обобщена. Анализ и преглед на информация, получена от изследване с цел подпомагане на отговорните органи при оценка на възможни действия или решение на проблем. Оценката означава асемблиране, обобщаване, организиране, интерпретация и съчетаване на съществуващи знания и предаването им към вземащите решения органи, по съответния полезен и уместен начин (Parson, 199). Параметър е характеристика, белег или измерим фактор, който подпомага определянето на дадена система. Параметърът (или набор от параметри) е важен елемент, който трябва да се има предвид при оценката или разбирането на индикатора. Позитивна промяна в благосъстоянието за удовлетворяване на нуждите и потребностите (TEEB, 2010). Сухоземна или водна територия, разграничима по географски, абиотични и биотични характеристики, която може да бъде с изцяло естествена или полуестествена природа. Наблюдаваната растителна покривка, проектирана върху земната повърхност. Полупустинни територии, покрити основно с тревна растителност и по-малко храсти и дървета. Физическото, химическото и биологичното състояние на дадена екосистема в определен момент, което може да се посочи като нейно качество. Състоянието се отнася до капацитета на една екосистема да предоставя услуги, в зависимост от потенциалния ѝ капацитет (MA, 200). Фрагментирани местообитания са тези, които някога са били цялостни, но сега са разделени на по-малки части в изолирани райони. 4

46 Приложение 2 - Б Списък с акроними EК EС БАБХ ГИС ЕСУ ИАГ ИАОС МЗХГ МИ МОСВ МРРБ НКПР НКРР НПО НИМХ-БАН НСИ ООН ПДК ПЕС ПРД РИОСВ ФМ на ЕИП BESS BPSP CBD CICES CLC CMYK CORINE EEA EnvEurope EUNIS GMES HD INSPIRE IP JRC MA MAES 46 Европейска Комисия Европейски Съюз Българска Агенция по Безопасност на Храните Географски Информационни Системи Екосистемна Услуга/и Изпълнителна Агенция по Горите Изпълнителна Агенциа по Околна Среда Министелство на земеделието, храните и горите Министерство на икономиката Министерство на околната среда и водите Министерство на регионалното развитие и благоустройството Национална Концепция за Пространствено Развитие Национална Концепция за Регионално Развитие Неправителствена Организация/и Национален Институт по Метеорология и Хидрология при БАН Национален Статистически Институт Организация на обединените нации Пределно допустима концентрация Плащане за екосистемни услуги Приоритетна Рамка за Действие Регионален Инспекторат по Околна Среда и Води Финансов Механизъм Европейско Икономическо Пространство Биоразнообразие и Устойчовост на Екосистемните Услуги Програма за Поддържане и Планиране на Биоразнообразието Конвенция за Биологичното Разнообразие Обща Класификация на Екосистемните Услуги CORINE Земно покритие Цветови модел "Cyan Magenta Yellow Black" Координация на информацията за околната среда Европейска Агенциа по Околна Среда Проект Качество и натиск върху околната среда в Европа: мрежата LTER като интегрирана и споделена система за мониторинг на екосистемите Европейска Информационна Система за Природата Глобална програма за мониторинг на околна среда и сигурност Директива за местообитанията Инфраструктура за пространствена информация в европейската общност Индекс на проявление Център за съвместни изследвания Екосистемна Оценка на Хилядолетието Картографиране и оценка на екосистемите и техните услуги

47 NCA TEEB UNESCO UNSC WAVES WWF Изчисления на Природен Капитал Икономика на Екосистемите и Биоразнообразието Организацията на обединените нации за образование, наука и култура Комисия по статистика на обединаните нации Счетоводство на благосъстоянието и оценка на екосистемните услуги Световен Фонд за Дивата Природа 47

48 Приложение - Б Екосистемни типове Ниво 1 (Категория основна екосистема) Сухоземни Сладководни Морски Ниво 2 (Подтипове) Урбанизирани Земеделски Тревни Горски и горско храстови Храстови и ерикоидни Земи с рядка растителност Вътрешни влажни зони Реки и езера Морски Част от Мeтодологията B1 B2 B B4 B B6 B7 B8 B9 Тревни екосистеми Ниво Име Сухи тревни екосистеми Описание Сухи (ксеротермни) съобщества на житни и тревисти видове, обикновено с ниска продуктивност, но голямо видово разноо бразие. Те могат да са отворени или затворени, сухи, флористично богати или да са подобни на степи съобщества с преобладаване на видове от род Коило (Stipa) или Власатка ( Festuca). За България към тази група се включват и съобщества доминирани от Dichantium (Botriochloa) ischaemum, Chrysopogon gryllus и Poa bulbosa. Низинни и планински, мезо- до еутрофни пасища и ливади. Те са поумерено влажни продуктивни в сравнение със сухите тревни екосистеми. Почвите са тревни овлажнени от подземни или повърхностни води. Видовото богатство, като екосистеми цяло е високо. Тревни съобщества на периодично заливни крайречни тераси или Сезонно влажни понижения, в които се задържа дъждовна вода. Много типични са влажните и влажни тревни ливади, богати на детелини (Trifolium spp.), развиващи се основно в долния екосистеми планински пояс. Алпийски и субалпийски тревни екосистеми Вътрешни солени степи 48 Първични или производни съобщества в алпийския и субалпийския пояс, доминирани от житни видове или кисели треви. Една част от тези екосистеми са затворените тревни съобщества върху кисели субстрати в пояса м във високите планини. Те обикновено са подложени на режим на паша. Друга група са алпийските и субалпийски тревни екосистеми, развити върху почви богати на бази. По -ограничено разпространение имат каменливите отворени тревни съобщества. Солени степи и свързаните с тях съобщества на толерантни към засоляване видове, както и суб-халофилни съобщества. В България големи площи на халофилна растителност има в равнинните райони със засолени почви в югоизточните и южните части на страната. Доминиращите видове са Puccinelia convoluta, Puccinelia distans, Camphorosma monspeliaca, Camphorosma annua, Crypsis aculeata, Elymus elongatus, Artemisia santonicum и други.

49 Карта на екосистемните типове в България Приложение 4 - Б 49