СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ, ВИРУСОЛОГИЯ И ИМУНОЛОГИЯ ПРИ ВАК Д-р ЛИЛИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА СЕРОЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И ЛАБОРАТОРНО- ДИАГНОСТИЧН

Препис

1 СПЕЦИАЛИЗИРАН НАУЧЕН СЪВЕТ ПО МИКРОБИОЛОГИЯ, ВИРУСОЛОГИЯ И ИМУНОЛОГИЯ ПРИ ВАК Д-р ЛИЛИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА СЕРОЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И ЛАБОРАТОРНО- ДИАГНОСТИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НЯКОИ ЧОВЕШКИ ХЕРПЕСНИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на бразвателна и научна степен Дктр" ВАРНА 2000

2 Дисертацинният труд съдържа 222 страници. 36 таблици и 24 фигури. Виблиграфската справка съдържа 858 заглавия, or кит 53 на кирилица и 805 на латиница. Пручванет е съществен в Катедрата п микрбилгия и вируслгия на ВМИ-Варна. Филиал гр. Дбрич. Катедрата п микрбилгия и вируслгия на МУ-Варна и Лабратрията п херпесни вируси на НЦ311В - Сфия. t Защитата на дисертацинния труд ще се състи на 2000 г. т.лчаса в залата на Нациналния център п заразни и паразитни блести - Сфия, бул. Я.Сакъзв 1 26, на заседание на СНС п микрбилгия, вируслгия и имунлгия при ВАК. Материалите п защитата се намират ка разплжение а библитеката на Нациналния център п заразни и паразитни блести-сфия, бул. Я. Сакъзв" 26. Дисертацинният труд е бсъден и насчен за защита т разширен катедрен съвет на Катедрата п микрбилгия и вируслгия на Медицинския укиверситет-варна. Дисертантката рабти в Катедрата п микрбилгия и вируслгия на Медицинския университет-варна.

3 МЕДИЦИНСКИ УНИВЕРСИТЕТ-ВАРНА КАТЕДРА ПО МИКРОБИОЛОГИЯ И ВИРУСОЛОГИЯ Д-р ЛИЛИЯ ИВАНОВА ИВАНОВА СЕРОЕПИДЕМИОЛОГИЧНИ И ЛАБОРАТОРНО- ДИАГНОСТИЧНИ ПРОУЧВАНИЯ ВЪРХУ РАЗПРОСТРАНЕНИЕТО НА НЯКОИ ЧОВЕШКИ ХЕРПЕСНИ ВИРУСНИ ИНФЕКЦИИ В СЕВЕРОИЗТОЧНА БЪЛГАРИЯ Научна специалнст: Вируслгия АВТОРЕФЕРАТ на дисертация за присъждане на бразвателна и научна степен "Дктр " Научен ръквдител: прф. д-р Стефан Дундарв. д.м.н. Официални рецензенти: Прф. д-р Ангел Сименв Гълъбв, д.м.н. Ст. н. е. I ст. Лиляна Величква Каваклва. д.м.н. ВАРНА 2000

4 СЪДЪРЖАНИЕ Въведение с. 5 Цел и задачи с. 6 Материал и метди с. 7 Сбствени резултати с. 11 Глава първа Серепидемилгичн пручване върху инфектиранстта на населениет на Варненски и Дбрички регини с няки херпесни вируси с. 11 Възраств разпределение на нсителствт на антитела срещу HSV1 с. 11 Възраств разпределение на нсителствт на антитела срещу HSV2 с. 17 Възраств разпределение на нсителствт на антитела срещу VZV с. 23 Възраств разпределение на нсителствт на антитела срещу HCMV с. 28 Възраств разпределение на нсителствт на антитела срещу EBV с. 31 Глава втра Участие на херпесните вируси в ненаталната патлгия на регина с. 35 Участие на HSV1 и HSV2 в ненаталната патлгия с. 39 Участие на варицела-зстер вирус (VZV) в ненаталната патлгия с. 44 Участие на чвешкия цитмегалвирус (HCMV) в ненаталната патлгия с. 46 Участие на Epstein-Barr вирус (EBV) в ненаталната патлгия с. 51 Оснвни извди с. 55 Справка за принсите на дисертацинния труд с. 57 Списък на публикациите, свързани с дисертацинния труд с. 59

5 ИЗПОЛЗВАНИ СЪКРАЩЕНИЯ HSVI HSV2 VZV HCMV EBV CFT NT ELISA I FA СГТ VCA EBNA ЦПЕ - Herpes simplex virus type I. Херпес симплекс вирус I - Herpes simplex virus type 2. Херпес симплекс вирус I - Varicella/Zoster virus. Варицела-зстер вирус - Human Cytomegalovirus. Чвешки цитмегалвирус - Epstein-Barr virus. Epstein-Barr вирус - Кмплементфисиращ тест. Реакция за свързване на кмплемента (РСК) - Неутрализацинен тест. Вирус неутрализираща реакция - Ензим свързан имунсрбентен метд - Имунфлуресцентен метд - Среден геметричен титър - Вирусен капсиден антиген - Epstein-Barr вирус с нуклеарен антиген - Цитпатичен ефект

6 ВЪВЕДЕНИЕ От известните д сега пвече т 110 херпесни вируси, сем предизвикват инфекции в чвешката ппулация, кат най-глям значение имат първите 5: Herpes simplex virus type 1 (HSV1), Herpes simplex virus type 2 (HSV2), Varicella-zoster virus (VZV), Human cytomegalovirus (HCMV) и Epstein-Вагг virus (EBV). Инфекциите c тези вируси се характеризират с няки бщи тличителни черти: те са едни т най-масвите; чест пртичат безсимптмн в детската възраст; в пвечет случаи са пжизнени; през пследните десетилетия пказват пстянна тенденция за увеличаване честтата и тежестта на клиничната манифестация в тясна връзка с имуннт състяние на населениет. Спред редица литературни данни т тях страдат гляма част т храта п света. Значителн нараства прцентът на тежките херпесни заблявания, няки т кит пртичат фаталн. Тва прави мнг актуален въпрса за изучаване на тяхнт разпрстранение във всеки регин и страна. Кат съществен и удбен пказател за съществен инфектиране се приема ткриванет на специфични серумни антитела. Настящт пручване се снвава на следните събражения: 1. Съществуват твърде глеми различия в резултатите т серлгичните изследвания в тделните регини на света, свързан и с изплзванет на различни метди на изследване. 2. За разпрстранениет на тези вируси играят рля възрастви, расви, сциалн - икнмически и други фактри. В България през пследните 10 гдини се наблюдават прмени във възраствия състав и начина на живт на населениет. 3 V Редица автри са наблюдавали прмяна в антитял - пзитивнт нив в един и същи регин през различни интервали т време, кет рефлектира върху тежестта на забля ванията. 4. Съществуват бективни данни за нарастване на заблеваемстта т херпесни вируси, сбен п-тежките фрми, през пследните гдини. Тва сбен касае нврдените, малките деца и възрастните хра. 5. Наблюдават се прмени в сексуалнт пведение на младт пкление - п-ранна възраст на първите плви кнтакти, пвече 5

7 сексуални партньри и др. Тва рефлектира върху възрастта на първичнт инфектиране и реинфсктиране с няки херпесни вируси. Настящт изследване се съществи с различни метди: такива, прилжени в пдбн пручване преди пвече т 10 гдини и касаещ пчти същия регин - CFT и NT и други, изплзвани ширк в света за диагнстични цели - ELISA и IFA. ЦЕЛ И ЗАДАЧИ Настящият дисертацинен труд има за цел да пручи инфектиранстта на населениет в Северизтчна България с няки херпесни вируси: Herpes simplex virus type I (1ISVI). Herpes simplex virus type 2 (HSV2), Varicella-zoster virus (VZV). Human cytomegalovirus (HCMV). Epstein-Barr virus (EBV) и рлята им в ненаталната патлгия. За изпълнениет на тази цел си пставихме следните задачи: 1. Да се извърши серепидсмилш ичн пручване върху инфектиранстта на населениет в регина с псчените и-гре херпесни вируси. 2. Да се предели пявата и динамиката в нарастване тигъра на антителата към I1SV1 и HSV2 в зависимст т възрастта на изследваните лица в кмнлементфиксираш тест (CFT) и неутрализацинен тест (NT), какт и тази в CFT спрям HCMV. VZV и EBV и да се сравни серепидемилгнчнага бстанвка с гази, кнстатирана в предхдни пручвания. 3. Да се направи сереиидемилгичн пручване върху нсителствт на антитела спрям HSV. VZV. IICMV в ELISA и спрям EBV в IFA, кат се сравнят резултатите с тези. кнстатирани в грните тестве. 4. Да се сравнят нивата на специфичните антетила спрям HSV1, HSV2 и VZV в CFT в серумни прби па пациенти, страдащи т клиничн манифестирани Herpes labiaiis и Facialis. Herpes genitalis и glutealis. Varicella и Herpes zoster c тези за случайн пдбраните лица в същите възрастви групи. 6

8 5. Да се предели тнсителната рля на пручваните представители на сем. Herpesviridae в ненаталнага патлгия на регина с насчен внимание към няки рискви групи бременни жени и нврдени деца. МАТЕРИАЛ И МЕТОДИ СЕРУМНИ ПРОБИ: Изследвани бяха 1846 единични серумни прби, разпределени в 18 възрастви групи: нврдени деца. I м.. 2 м.. Зм.. 6 м.. I г.. 2 г.. 3 г г г г г г г г г г г. Серумните прби бяха набирани т кръвдарителните центрве на гр. Дбрич и гр. Варна, какт и т детските и други клиники в блничните заведения. Единичните серумни прби т нврдените деца плучавахме т АГ клиниките на двата града т кръв т пъпна връв в ммента на ражданет. 11 същт време се вземаха и серумни прби т техните майки. Изплзвахме метда на случайния пдбр, без глед на тва страда ли лицет или не т рецидивираща инфекция, причинявана т някй т представителите на сем. Herpesviridae. За сравнителен анализ бяха изследвани единични серумни прби т 155 пациенти, страдащи т рецидивнращ herpes labialis и facialis. 155 пациенти, страдащи т рецидивнращ herpes genitalis и ghitealis. 53 пациенти с varicella и 42 пациенти с herpes zoster. За утчняване рлята на HSVI и IISV2 в ненаталнага патлгия изследвахме единични серумни прби г 103 рдилки с анамнеза и клинични пряви на различни фрми на херпесн забляване (herpes labialis и/или herpes genitalis) п време на бременнстта, какт и техните нврдени деца. Изследвахме в динамика 10 нврдени деца с предплагаема клинична симптматика на ненатален херпес. За утчняване рляза на VZV в ненаталнага патлгия бяха изследвани единични серумни прби т 34 бременни жени и рдилки кнтактни и пребледували варицела в хда на бременнстта, или с рецидив т херпес зстер и техните нврдени деца. 7

9 За утчняване на рлята на HCMV в ненаталната патлгия бяха изследвани единични серумни прби т 43 деца, рдени с различна степен на неднсенст, 57 деца с клинична диагнза icterus neonatorum prolongatus, 83 деца с врдени анмалии и техните майки. Серумните прби т рисквите деца в глямата си част са т дмвете "Майка и дете" т гр. Варна, гр. Дбрич и гр. Шумен. Част т тях са т други райни на Северизтчна България, приведени за утчняване на диагнзата във ВУБ "Света Марина" - гр. Варна. МЕТОДИ CFT (кмплемент фиксиращ тест), или РСК (реакция за свързване на кмплемента) - микрметд (п S. Bradstreet и S. Taylor), писан и прилаган в България т И. Дбрев. Изплзвахме антигени, призвдств на НЦЗПБ - Сфия - лабратрия п херпесни вируси (HSV1, HSV2, VZV, HCMV, EBV), на фирма Behring - Германия (HSV, VZV, HCMV) и на фирма Dynatech - Virion - Германия (EBV). Статистически значима разлика в резултатите при сравнителн изплзване на тези антигени не беше кнстатирана. Стйнсти на титрите на кмплементфиксиращите (CF) антитела < 1:4 се пределяха кат негативни. Стйнсти на титрите ( 1:4 се пределяха кат дказателств за имунен тгвр спрям съществена инфекция със сътветния вирус, представител на сем. Herpesviridae. NT (неутрализацинен тест) или ВНР (вирус неутрализираща реакция): Изплзвахме два еталнни щама: на HSV1 (ДА) и HSV2 (БЯ), призвеждани върху диплидна клетъчна култура т чвешки бял дрб (Р - Pulmo) в лабратрията п херпесни вируси в НЦЗПБ - Сфия. Осъществяваше се в същата лабратрия. Резултатите се тчитаха след 48 часа. Типът на пртивхерпесните антитела, участващи в NT. се пределяше чрез индекса, плучен т фрмулата: lg 10 т титъра на антителата към HSV х 100 lg 10 т титъра на антителата към HS VI За граница между двата типа антитела приехме стйнст на индекса 50. 8

10 ELISA (ензим - свързан имунсрбентен метд): За серепидемилгичнт пручване изплзвахме търгвски стандартизирани китве на фирма Behring - Германия (Enzygnost anli- HSV, Enzygnost anti - Varicella/ Zoster, Enzygnost anti - Cytomegalovirus). Тестът се снвава на качествен пределяне на имунния статус на индивида в разреждане на серумната прба 1:44. При пручване рлята на HCMV в ненаталната патлгия изплзвахме и търгвски китве на фирма Organon - Teknika - Белгия (Vironostika anti - CMV и Vironostika anti - CMV IgM). Тва ни пзвли да прилжим сравнителн двата търгвски набра за дказване на IgG антитела и за ткриване на IgM антитела кат дказателств за активна инфекция при част т случайн пдбраните нврдени деца и при децата с различна клинична симптматика, суспектна за етилгична връзка с HCMV. IFA (имунфлуресцентен тест): Изплзвахме IFA (ЕВ - VCA kit II) на фирма Organon - Teknika - Белгия. Тва е индиректен имунфлуресцентен тест за качествен и кличествен пределяне антитела срещу EBV # - капсиден антиген (ЕВ -VCA) в чвешки серуми. За да се избегнат възмжни различия при изпълнение на тделните пити, при всеки т тях включвахме и пвтрн изследване на няклк серуми, тестирани в предишни пити. КЛЕТЪЧНИ КУЛТУРИ Най-дбри резултати кат билгичен тест - бект за излация на HSVI и HSV2 дава вискчувствителната диплидна клетъчна култура т чвешки ембринални фибрбласти (PULMO), изплзвана в НЦЗПБ - Лабратрия п херпесни вируси - Сфия, къдет се съществяваше изследванет на нашите материали. ВЗЕМАНЕ НА МАТЕРИАЛ ЗА ИЗОЛАЦИЯ НА ВИРУСА Изследванет за излация на вируса се извършваше в материал везикулзна течнст и ликвр. Вземахме везикулзна течнст след пчистване на сътветния участък със спирт и стерилн изтегляхме течнстта. Пставяхме я в стерилна епруветка в I мл диплидна среда с 10% телешки серум. Материал ликвр се вземаше след дезинфекция на сътветния кжен участък и лумбална пункция. В стерилна епруветка, към I мл т същата диплидна среда прибавяхме 0,5 мл т ликвра. 9

11 Незабавн ги пренасяхме д нашата лабратрия и замразявахме на -20 С. Транспртиранет на материала за изследване д Сфия се съществяваше не п-късн т 1 седмица в термс с лед, хладилна чанта и възмжн най-бързт превзн средств. В лабратрията п херпесни вируси незабавн се заразяваха 5-10 епруветъчни клетъчни култури в ммент на псев с п 0.2 мл т всеки материал. При плжителен резултат, д 72 часа в клетъчната култура се развиваше характерния за HSV ЦПЕ, изразяващ се в кръгляне на клетките и развитие на гигантски клетки. При трицателен резултат т първичната излация се правеха два слепи пасажа. За тбелязване е, че нит една прба не се пзитивира п време на слепите пасажи. Определянет типа на излирания вирус се съществяваше в същата лабратрия в NT със специфични антисеруми. СТАТИСТИЧЕСКИ МЕТОДИ Плучените резултати т серлгичните изследвания брабтихме с пмщта на алтернативен и вариацинен анализ. За сравняване на прцентните пказатели (Р) изплзвахме алтернативния анализ, а на средните геметрични титри - вариацинен анализ. И при двата пказателя изчислявахме средната репрезентативна грешка (т и А). При алтернативния анализ изплзвахме фрмулата: при вариацинния - къдет п е брй изследвани серуми във всяка възраства група, а а - стандартнт тклнение. 10

12 При сравняване на прцентните пказатели (р) между различните възрастви групи изплзвахме фрмулата: f Р\~Рг 1р,(100-р,) р 2 (100-/;,) V п \ П2 На средните геметрични титри: къдет х е средната величина на сбствения геметричен тигър. Статистически значими различия между двата пказателя приехме при t > СОБСТВЕНИ РЕЗУЛТАТИ ГЛАВА ПЪРВА СЕРОЕПИДЕМИОЛОГИЧНО ПРОУЧВАНЕ ВЪРХУ ИНФЕКТИРАНОСТТА НА НАСЕЛЕНИЕТО НА ВАРНЕНСКИ И ДОБРИЧКИ РЕГИОНИ С НЯКОИ ХЕРПЕСНИ ВИРУСИ 1. ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV I В CFT От изследваните 1846 серумни прби в CFT (65.60%) са пзитивни спрям HSV1. Серпзитивнстта при лицата в репрдуктивна възраст (15-50 гд.) е 79.38%. Серпзитивнстта при нврдените деца (82.02%) е близка д тази на лицата над 15 гд. 11

13 възраст. Следвателн нврдените деца плучават пасивн антителата т кръвта на техните майки, кит са т тип IgG, тъй кат антителата т IgM и IgA типве не преминават през плацентата. Разпрстранениет на серпзитивнстта в зависимст т възрастта е представен на фиг.1. ВЪЗРАСТ ГН N1 «hl.lsa Фиг. I. Сравнителн разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям HSV1 в CFT, NT и ELISA Пстепенната загуба на майчините антитела се манифестира със спадане на серпзитивните лица д 20% при децата на 6 месечна възраст. Окл 20%-ната серпзитивнст се запазва д I гд. възраст. Следва нарастване на тнсителния дял на серпзитивните лица в сътветствие със заразяваните на малките деца. свързан с вредния навик да бъдат целувани п лицет и устата. Имаме данни за сравнителн ранн инфектиране в резултат на битв кнтакт с бледуващи или инфектирани членве на семействт. Д 3 гд. възраст серкнвертират 52,88% т децата. С напредване на възрастта прцентът на инфектираните лица се увеличава и дстига върхви стйнсти (80,77%) във възраства група гд. След тази възраст серпревалентнстта се запазва с незначителни клебания. Нашите данни дават снвание за следните ббщения: 12

14 - Най-ниска хумрална пртекция срещу HSV1 имат децата между 6 месечна и 1 гдишна възраст и тва изисква сбен внимание към херпесните заблявания в тзи перид. - Заразяванет с HSV1 спред бразуванет на специфични антитела става пстепенн, кат най-масв се извършва между I и 3 гдини. Наблюдава се пстепенн кумулативн нарастване на прцента на серпзитивните лица след тази възраст. - Прцесът на заразяване изглежда завършва след 20 гдишна възраст, или прцентът на негативизиращите се пациенти се кмпенсира т нвзаразените. - Отнсителн виск прцент (кл 20%) т храта между 20 и 60 гдишна възраст стават сернегативни. Спред нас тва п-верятн е свързан със смущения в бразуванет на CF - антитела в техния рганизъм, тклкт със запазванет им т инфектиране с HSVI, и ксвен свидетелства за известен спад в имунния фн на населениет с напредване на възрастта. - Серпзитивнстта е за сметка предимн на ниски титри на антитела (фиг.2). Нисктитърните серумни прби пребладават във всички възрастви групи с изключение на най-възрастните (51-60 гд.). Титри на кмплементфиксиращите антитела ( ъ 1:32 се срещат при нврдените деца кат пасивни антитела, пявяват се тнв при децата след 1-гдишна възраст и се движат в границата на 8% - 20%. Верятн тва сътветства на прцента на активн бледуващите, при кит индукцията на антитялбразуване е п-честа и активна. Пациентите, страдащи т чест рсцидивиращ herpes labialis et facialis (табл.1), в сравнение с данните за бщата ппулация изследвани лица, в същите възрастви групи, пказват статистически дстверн п-виск прцент серпзитивнст. Бледуващите лица имат п-виски титри на антитела спрям HSVI. за кет свидетелства разликата в средните геметрични титри (14,8/6,39). Ак дпуснем, че част т кнтрлните групи включват и хра. страдащи т рсцидивиращ лабиален херпес, устанвените разлики в тигрите на специфичните антитела стават ще п-значими. Тва пказва съществент значение на серлгичните изследвания в диагнстиката на херпесните заблявания. 13

15 Фиг. 2. Разпределение на серпзитивните лица в зависимст т възрастта и величината на титрите на антителата спрям HSV1 в CFT В сравнение с данните т пручване преди пвече т 10 гдини и включващ пчти същия регин, средната серпревалентнст се е увеличила с кл 2%, кет не представлява статистически значима разлика. Наблюдаваме серлгични данни верятн за п-ранн и пмасв инфектиране на населениет с HSV РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV1 В NT Резултатите т изследванет на 536 т случайн пдбраните лица пказват наличие на вируснеутрализиращи антитела спрям HSV1 в 82,65%. 14

16 Табл. 1. Сравнителн разпределение на изследваните пациенти с рецидивиращ Herpes labialis et facialis и случайн пдбрани лица в CFT (възраств диапазн 8-60 г.) \ ВИРУС HSVI HSV2 ТИТЪР 1 СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВИ-РАЩ ХЕРПЕС СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВИ-РАЩ ХЕРПЕС Брй % Брй % Брй % Брй % < ОБЩО % серпзитивни Средна грешка СГТ Стандартн тклнение д

17 Виска серпзитивнст се устанвява при нврдените деца (99,10%), кят сътветства на серпзитивнстта на лицата в репрдуктивна възраст (99,20%). Пртективната рля на пасивните майчини антитела верятн се запазва д 6 месечна възраст на децата, къдет серепзитивнстта дстига 56% (фиг. 1). Най-ниски стйнсти на серпзитивнстта устанвихме при децата на 1 гдина - 8,00%. Рязк пвишаване на прцента на серпзитивните серумни прби дказахме при децата на 2 гдини (40%), кат разликата между 1- и 2- гдишните има статистическа дствернст (р<0,01). При 3-гдишните деца серпзитивнстта е 60%. а при гдишните - 96%. Във възраствата група гд. серпзитивнстта дстига 100% и се запазва д и във възраства група гдини. При сравняване на резултатите т нашите изследвания с тези т преди пвече т 10 гдини устанвяваме, че средната серпзитивнст е спаднала с кл 2% (84,60%), а при нврдените деца се наблюдава увеличаване с кл 6% (93.24%). И в двата случая разликите нямат статистическа дствернст. Прави впечатление пчти 100% серпзитивнст на лицата в репрдуктивна възраст и на нврдените деца. кет сигурява дбра пртекция срещу ненатапния херпес, птвърден и в двете пручвания. Нашет пручване пказва данни за: - П-виск прцент серпзитивни серумни прби в NT в сравнение с CFT, кет тгваря на различните типве антитела, дказвани в двата теста, и п-виската чувствителнст на NT. - П-бавн изчерпване на пасивните неутрализиращи антитела в сравнение с кмплементфиксиращите. кат тзи прцес прдължава д 1-гдишна възраст на изследваните деца (фиг. 1). - П-късна пява на неутрализиращите антитела в сравнение с кмплементфиксиращите. - Масв придбиване на антитела п двата метда се наблюдава нри децата на възраст между 1 и 3 гдини РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИ ГЕЛСТВОТО ПА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV В ELISA В EL1SA при изследване на 385 т серумните прби на случайн пдбраните лица, средната серпзитивнст е 69.87%. За лицата в 16

18 репрдуктивна възраст (15-50 гд.) тзи прцент е 85,83%. Серпзитивнстта при нврдените деца (88,89%) е близка д тази при лицата в репрдуктивна възраст. При сравняване резултатите в ELISA с тези, плучени при прилагане на CFT и NT (фиг. 1) мжем да направим следните извди: - Серпзитивнстта, дказана в ELISA е п-виска т дказаната в CFT, н не дстига стйнстите в NT. Верятн тва мже да се бясни с факта, че в NT се регистрира пчти пълната гама т антитела срещу пвърхнстните антигени на FISV, а в станалите тестве - спрям пределени антигени. С тях баче верятн мжем да плучим пдстверни данни за скршна инфекция, реактивация или реинфекция, дкат антителата, дказвани в NT, дават п-тчна представа за пртекцията спрям HS VI. - Независим т бщите механизми на индукция, херпесните антитела, дказвани в трите теста се различават не сам кличествен. Верятн за степента на тяхната индукция имат значение генетични и други фактри. - П-близка съпставимст на резултатите устанвяваме за антителата, дказвани в NT и ELISA, кет верятн се буславя т тяхната индукция т пвърхнстните вирусни антигени. Антителата, дказвани в CFT се буславят т участиет на капсидни и други разтврими антигени на вируса. - Най-виска е серпзитивнстта, дказана в NT, след тва в ELISA, и най-ниска чувствителнст има CFT. - Най-прилжим за рутинна рабта в периферните вируслгични лабратрии в страната е метдът ELISA, пради липса на небхдимст т пддържане на клетъчни култури, технически прстен изпълнение, п-бързи резултати. Изплзваният т нас тест на фирма Behring - Германия не ни пзвлява да различаваме типвата принадлежнст на антителата - спрям HSV1 или HSV2, пради кет нашите данни пказват прцента на лицата с пртекция спрям херпесните вируси. 2. ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV2 17

19 2.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА, КОИТО СЕ СВЪРЗВАТ С HSV2 АНТИГЕН В CFT При изследване на 1846 серумни прби в CFT средната серпзитивнст е 56,07%. За лицата в репрдуктивна възраст (15-50г.) средната серпзитивнст е 75,54% (р< 0,001). Пследната сътветства на серпзитивнстта при нврдените деца (75,44%). Прцентът на пзитивните серумни прби (фиг.з) намалява рязк д 3-месечна възраст (15%), а след тва п-плавн - д 1-гдишна възраст. При децата на 1 гдина серпзитивнстта дстига най-ниските си стйнсти - 8,64%. Графиката безуслвн тразява първначалн загубата на майчините антитела, след кет серпзитивнстта плавн запчва да се увеличава, кат дстига 69,90% при гдишните. Серпзитивнстта при лицата д плв зряла възраст верятн се буславя т антигенните връзки между HSV1 и HSV2, прявяващи се в CFT. Пик в графиката се наблюдава във възраствите групи гд. и гд. (80,20%). След 30-гдишна възраст серпзитивнстта се запазва с незначителни клебания в границите на 80%. П-гляма част т серумните прби са нисктитърни (д 1:16) и разпределениет им пвтаря кривата на възраствт разпределение на серпзитивнстта. Д настъпване на плвата зрялст виски титри на антитела не се дказват (фиг. 3). Устанвените нива на антитела в реакцията се буславят т кръстсания имунитет с HSV1. Наблюдавант нарастване в прцентите на висктитърните серумни прби (< 1:32) след 15-гд. възраст, верятн- се дължи на пвтрните (бустерни) рецидиви т генитални инфекции при част т изследваните лица. Плучените данни дават снвание да направим следните ббщения: - Заразяванет с HSV2 на населениет на Варненски и Дбрички регини запчва сравнителн ран - след 15 гдишна възраст. Верятн кл 8% - 9% т юншите на тази възраст запчват плви кнтакти с хра, кит вече са инфектирани, т.е. с п-възрастни лица. Прцентът на лицата с виски титри на антитела над 15-гдишна възраст (6%-10%) най-верятн сътветства на тнсителния дял на активн бледуващите. 18

20 възела ъи*й - «а» Фиг. 3. Разпределение на серпзитивните лица в зависимст т възрастта и величината на титрите на антителата спрям HSV2 в CFT - Окл 75% т храта в репрдуктивна възраст са серпзитивни, дкат пвече т 20% стават хумралн незащитени спрям HSV2. Тва е сбен важн при жените във фертилна възраст, кат създава рискв фактр за развитие на ненатален херпес след първичн гениталн забляване на сернегативни бременни жени. - Нашите резултати пказват п-скр прцента на храта с пртекция срещу HSV2 инфекция. Известн е, че лицата с рецидивиращ лабиален херпес, причиняван т HSV1, бледуват п-лек т генитален херпес, кгат се инфектират с HSV2. именн пради кръстсаната имунпртекция. Пациентите, бледуващи т herpes genitalis et glutealis (табл. 2), пказват статистически дстверн п-виск прцент серпзитивнст в сравнение със случайн пдбраните лица в същите възрастви граници. Разликата в средния геметричен титър на антителата е значителн п-гляма (11,04/4,93) към HSV2. Кличествт на антителата спрям HSV2 е п-виск пне с 20% при пациентите с 19

21 генитален херпес т тези с лабиален херпес, кет ще веднъж бснвава небхдимстта т извършваната серлгична диагнстика РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HSV2 В NT: При изследване на 536 т случайн пдбраните лица в 78,17% регистрирахме присъствие на антитела, участващи в неутрализацията на HSV2, а при лицата в репрдуктивна възраст (15-50 гд.) - в 96,67% (р<0,001). Серпзитивнстта при нврдените деца (92,72%) е близка д тази при лицата в репрдуктивна възраст. Пстепенната загуба на пасивните майчини антитела е демнстрирана на фиг. 4. При децата на 1 гдина серпзитивнстта дстига нулев нив, а при 2-гдишните нараства д 40%. След бавн и пстепенн нарастване серпзитивнстта дстига 100% при гдишните, какт беше устанвен и спрям HSV1. От плучените т нас резултати мжем да кажем, че регистрираната серпзитивнст спрям HSV2 в гляма степен пвтаря тази при HSV1 (фиг: 4). Пради кръстсани серлгични реакции между двата типа вируси в неутрализиращия тест не мжем да направим преценка дали антителата са хмлжни на HSV2 или хетерлжни на HSV1. При прилагане на рутинните метдики (NT и CFT) тзи прблем се счита неизяснен и в литературата. Сравняванет на средните геметрични титри (СГТ) на антителата спрям HSV1 и HSV2 в NT (фиг. 5) пзвлява да се устанвят възмжнстите за защита т хематгенна разсейка на херпесните вируси в различните възрастви групи. Титрите на антителата при децата между 2 месеца и 3 гдини не мгат да създадат надеждна защита. Дстверн (р<0,001) увеличаване в СГТ на антителата устанвяваме при децата между 1- и 3-гдишна възраст спрям HSV1 и между и гдишните спрям HSV2. Нарастванет на СГТ на антителата с напредване на възрастта се буславя т п-съвършения имунен тгвр към първична инфекция или е следствие т стимулация на антитял тгвр след рецидиви, а възмжн след безсимптмна реактивация или реинфекция. 20

22 Табл. 2. Сравнителн разпределение на изследваните пациенти с рецидивиращ Herpes genitalis et glutealis и случайн пдбрани лица в CFT (възраств диапазн г.) ТИГЪР 1:.. ВИРУС СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ HSV1 ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВИ РАЩ ХЕРПЕС СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ HSV2 ПАЦИЕНТИ С РЕЦИДИВИ-РАЩ ХЕРПЕС Брй % Брй % Брй % Брй % < ? ОБЩО. : % серпзитивни Средна грешка СГТ Стандартн тклнение Д ислучайн пдбрани (спрям hsvi) пациенти (спрям hsvij СЛУЧА Й НО ПОДБРАНИ (СПРЯМО Н S V 2 ) ОПАЦИЕНТИ (СПРЯМО Н S V 2 ) 21

23 130 Мкрил. 2 м ьм I I-Hi 1«* l.-««i 4.5«n III n 25 n 25 n 25 n 25 n 25 n 25 n 25 n 25 HI.31'ALT, 7 Hi Фиг. 4. Сравнителн разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям HSV1 и HSV2 в NT IbMpiu 2м Лм i *..»» II Si иигит,к\» * IWV 2 Fht. 5. Сравнителн разпределение серпзитивните лица в зависимст т стйнстта на СГТ на антителата спрям HSV I и HSV 2 в NT 22

24 I I I I Фиг. 6. Сравнителн разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям HSV2 в CFT и NT При сравняване на резултатите в CFT и NT, пдбн на данните за HSV1 устанвяваме, че неутрализиращите антитела се изчерпват пбавн т кмплементфиксиращите и се пявяват п-късн след първичн инфектиране (фиг. 6). 3. ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ VZV 3.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ VZV В CFT Средната серпзитивнст спрям VZV при изследване на 1846 случайн пдбрани лица е 49,51%. а на лицата в репрдуктивна възраст - 59,77%. Серпзитивнстта при нврдените деца е 60,96% и сътветства на серпзитивнстта на лицата в репрдуктивна възраст. Тва пказва, че анти VZV CF антителата са т IgG тип и напълн преминават през плацентата. Прцента на серпзитивните деца спада д 6 месечна възраст - 16,85% (фиг. 7). Тва сътветства на пстепенната загуба на майчините антитела. След 6-месечна възраст се наблюдава пстепенн нарастване на прцента на серпзитивните серумни прби, кат при децата на 3-гдишна възраст дстига 31,03%. 23

25 Рязк нарастване на прцента на серпзитивнст регистрирахме при 4-7-гдишните деца (52,69%). При децата на 8-10-гдишна възраст серпзитивнстта дстига 53,85%. Верятн д тази възраст най-чест се съществява инфектиранет с VZV, кет тгваря на епидемилгичните данни за страната, спред кит кл 55% т заблеваемстта т варицела е при децата на възраст 1-7 гд. Найвиска серпзитивнст дказахме в пследната възраства група гдини (69,90%), кет тразява предимн бледуване т herpes zoster, или реинфекция при възрастните хра след кнтакт с бледуващи малки деца в семействт. Устанвената серпзитивнст е за сметка предимн на ниски титри на антителата ((Н :8) (фиг. 7). Фиг. 7. Разпределение на серпзитивните лица в зависимст т възрастта и величината на титрите на антителата спрям VZV в CFT Мже да се предплага, че тва са лица, при кит инфектиранет пртича безсимптмн, дкат в групата с п-виски стйнсти на титрите на антителата гляма част т храта са прекарали манифестн варицела и/или herpes zoster. В нашет пручване тигри на антителата (?1:16 се срещат при нврдените деца и децата на 1 месец в кл 10%. Във възраствите групи 4-7 и 8-10 гдини такива 24

26 стйнсти в титрите на антителата се дказват в кл 20% т децата. Тва е птвърждение, че варицелата е детск забляване предимн д 10-гдишна възраст. Във възраства група гд. виските титри на антитела се срещат предимн при хра след прекаран забляване т херпес зстер. Спред данните т табл. 3, статистически дстверн п-виска серпзитивнст и п-виски титри на кмплементфиксиращи антитела дказваме при блните т варицела, и сбен при тези с херпес зстер. Тва птвърждава факта, че херпес зстер е израз на реактивация на латентна VZV инфекция и в рганизма се бразуват антитела в пвиск тигър и за п-кратк време т началт на клиничната симптматика. Виски титри на антитела при пациентите с варицела дказваме пвече т 20 дни след началт на клиничната симптматика. Тези данни дказват небхдимстта т првеждане на пдбни изследвания за диагнстични цели при лица със съмнение за инфекция с VZV РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ VZV В EL1SA При изследване на 385 т серумните прби сравнителн в EL1SA (фиг. 8) кнстатираме следнт: Средната серпзитивнст в ELISA (62,08%) е статистически дстверн п-виска т тази в CFT (49.51%) (р<0,001). Серпзитивнстта при лицата в репрдуктивна възраст е 59,77% в CFT и 83.33% в ELISA (р<0.001). Окл 17% т лицата в репрдуктивна възраст стават сернегативни. кет пвишава риска т услжнения и смъртнст при първични заразяване с VZV. В ELISA дказваме п-дстверни данни за забляемст д 3-гдиш на възраст. - Д 10-гдишна възраст се съществява най-интензивнт инфектиране с VZV спред двата теста. Серпзитивнстта в ELISA дстига 95% при лицата на гдини и 69,90% в CFT (р<0,05). 25

27 Табл. 3 Разпределение на изследваните пациенти с Varicela и Herpes Zoster в CFT ВИРУС ВЪЗРАСТОВ ДИАПАЗОН 1-22 г. ВЪЗРАСТОВ ДИАПАЗОН г ТЙТЪР 1:.. СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ ПАЦИЕНТИ С VARICELLA СЛУЧАЙНО ПОДБРАНИ ПАЦИЕНТИ С HERPES ZOSTER Брй % Брй % Брй % Брй % <4 42! , , ОБЩО : % СЕРОПОЗИТИВНИ СРЕДНА ГРЕШКА СГТ СТАНДАРТНО ОТКЛОНЕНИЕ

28 Наблюдаваните разлики в серпзитивнстта мже би се дължат на пвиската чувствителнст на ELISA. Стрг клетъчн асциираната прирда на размнжаване на VZV верятн затруднява плучаванет на висктитърни CF антигени. Нашите резултати са в съгласие с литературните данни, че след пребледуване т варицела имунитетът е прдължителен и антителата персистират дълги гдини. В България пдбн серепидемилгичн пручване се прави за първи път и резултатите се дближават д данните на редица чужди автри. Нашите данни пзвляват да се направи извдът, в практиката да се предпчита прилагане на ELISA за диагнстични и серепидемилгични изследвания за нсителств на антитела срещу VZV. ВЪЗРАСТ EUSA - -CFT Биг. 8. Сравнителн разпределение на изследваните лица, в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям VZV в CFT и ELISA 27

29 4. ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HCMV 4.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HCMV В CFT Средната серпзитивнст при изследване на 1846 случайн пдбрани лица е 64,40%, на лицата в репрдуктивна възраст %. Серпзитивнстта при нврдените деца (78,51%) е близка д тази на лицата в репрдуктивна възраст. Серпревалентнстта сигурява пртекция на децата д еднмесечна възраст, след кет спада стръмн и д 6 месечна възраст дстига 21,35%. Кривата напдбява тази на HSV1 д 6 месечна възраст на децата (фиг.9) и тразява пстепенната загуба на пасивните майчини антитела. Окл 20% т децата на 6 месечна възраст стават серпзитивни, какт беше кнстатиран и спрям HSV1. В ЬЗГЛСI / lilt >П HSV 1 * HCMV Fnr. 9. Сравнителн разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям HSV 1 и HCMV в CFT

30 Тва се буславя т схдните пътища на предаване на двата вируса при малките деца, а именн - тесен битв кнтакт и целуване на децата. Верятн част т децата на серпзитивните майки са инфектирани интранаталн с HCMV. кет преимуществен пртича безсимптмн, н вди д увеличаване кличествт на антитела. Кнстатираме увеличаване на СГТ на антителата при децата на I месец (7.1) в сравнение с нврдените деца (6.7). П литературни данни гзи начин на инфектиране засяга кл 10% - 15% т нврдените деца и представлява кл 40% т инфектираните с HCMV. За разлика т HSV1 баче между 6 месеца и 1 гдина серпзитивнстта към 11CMV рязк се пвишава с кл 20% (41.97%) (р<0,01). кат рля при инфектиранет в пстнаталния перид верятн играе и кърменет. След тази възраст инфектиранет прдължава да нараства п-плавн, и при децата на 3-гдишна възраст надхвърля 50% (54.05%). Д 10 гдишна възраст серкнвертират над 60% т изследваните деца. какт беше кнстатиран и спрям HSV1. Регистрираният пик в серпзитивнстта при гдишните (70.87%) се бяснява с включване на плвите кнтакти, псредствм кит съш мже да се предава инфекцията. След 18 гдишна възраст серпзитивнстта нараства пстепенн и дстига 81.55% в пследната възраства група. Регистрираната серпзитивнст е за сметка предимн на титри на антителата (4.1:16 (фиг. 10). Титри на антителата ^1:32 са индикатр за първична или реактивирана 11CMV инфекция. Такива стйнсти на антителата, кит представляват пасивни майчини антитела, наблюдаваме при кл 10% т нврдените серпзитивни деца. Тва мже да е индикация за реактивирана латентна майчина инфекция в хда на бременнстта, а в част т случаите верятн и за първична инфекция. При децата на 1 месец серпзитивнстта т виски титри на антитела нараства с 10% (20%). Част т тези антитела мже да са индуцирани след интранаталн инфектиране п време на рдвия акт и/или след заразяване с кластрата и кърмата. Прцента на лицата с виски титри на антитела дстига кл 20% във възраства група гд. Виските стйнсти на антителата в тази възраства група мже да се дължи на реинфекция или на първична инфекция при лицата. 29

31 избягнали инфектиранет д тзи ммент, кет прави сбен пасна трансмисията на HCMV към бебетата в хда на бременнстта. В сравнителен аспект с данни т предхдн пручване за пчти същия регин разликата в средната серпзитивнст е кл 6%. В двете пручвания се птвърждава наличиет на интранатапн инфектиране на нврдените деца. Спред нашите данни инфектиранет при децата след 6-месечна възраст се съществява п-интезивн. Във възраства група гдини средният геметричен тигър на антителата е с пвече т 2 пъти п-виск в сравнение с данните т предхждащт пручване. Тва верятн е свързан и с п-ранна и п-честа сексуална активнст на юншите в пследните гдини. Fnr. 10. Разпределение на серпзитивните лица, в зависимст т възрастта и величината на титрите на антителата спрям HCMV в CFT 4.2. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ HCMV В EL1SA В ELISA средната серпревалентнст е 69,87%. а на лицата в репрдуктивна възраст %. Серпзитивнстта при нврдените 30

32 деца е 84,44% и е близка д серпзитивнстта при лицата в репрдуктивна възраст. При сравняване на серпзитивнстта, дказана в ELISA и CFT (фиг. 11), прави впечатление следнт: - Данните не се различават статистически, кет прави и двата теста пдхдящи за серепидемилгични изследвания. - В ELISA верятн дказваме п-дстверн раннт пстнаталн инфектиране на нврдените деца в зависимст т псчените п-гре епидемилгични фактри. - Серпзитивнстта в CFT и ELISA спрям FICMV се дближава д тази, дказана спрям HSV, кет верятн се дължи на схдни епидемилгични механизми на разпрстранение на двата вируса. Fht. 11. Разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям HCMV в CFT и ELISA 5. ВЪЗРАСТОВО РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НА НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ EBV 31

33 5.1. РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ НОСИТЕЛСТВОТО НА АНТИТЕЛА СРЕЩУ EBVВ CFT Изследванет на 1846 случайн пдбрани лица пказва средна серпзитивнст за цялата ппулация 44.63%. а за лицата в репрдуктивна възраст - 57,25%. Прцентът на серпзитивните нврдени деца е близък д тзи на лицата в репрдуктивна възраст. Серпзитивнстта сигурява пртекция на децата в първия месец след ражданет, след кет прцентът на серпзитивните при децата на 6- месечна възраст дстига най-ниски стйнсти - 13,48%. Нашите данни пказват ранн инфектиране на кл 18% т децата д 2-гдишна възраст, кгат серпзитивнстта дстига 31.40%. Серпзитивнстта е 36,56% при децата д ранна училищна възраст (4-7 гд.). кат статистически дстверна разлика (р < 0,001) се регистрира между 6- месечните деца и тези на възраст 4-7 гдини. Серпзитивнстта в ранна училищна възраст (7-14 гд.) не пказва значителна динамика. Рязк увеличаване на прцента на серпзитивните се регистрира във възраства група гд. (58.25%) (р < 0,01). С настъпване на плвата зрялст се прибавят и интимните кнтакти, псредствм кит се съществява трансмисията на вируса. След тази възраст серпзитивнстта се запазва с незначителни клебания в следващите възрастви групи. Регистрираната т нас серпзитивнст е за сметка предимн на ниски титри на антитела (fel :8) (фиг. 12). Стйнсти на титрите на антителата Щ:16 устанвяваме в кл 10% т изследваните нврдени деца кат пасивни антитела, и в кл 5% - 10% т децата след 10-гдишна възраст - верятн свързан с пребледуване т инфекцизна мннуклеза. При сравняване на резултатите с тези спрям HCMV (фиг. 13), наблюдаваме няки различия, въпреки считаните за схдни епидемилгични фактри, буславящи разпрстранениет им. В ненаталния перид рлята на интранаталнт инфектиране и тва чрез кърмата имат п-глям значение при разпрстранениет на HCMV, тклкт на EBV. В юншеската възраст различията мгат да се буславят т натрупване на антитела в резултат на инфектиране и реинфектиране на част т изследваните с HCMV. Съществуват различия в антигените, спрям кит дказваме антитела в CFT за двата 32

34 вируса (срещу капсидните и други разтврими антигени за HCMV и срещу ну клеарния антиген за EBV-EBNA). Фиг. 12. Разпределение на серпзитивните лица в зависимст т възрастта и величината на титрите на антителата спрям EBV в CFT АНТИТЕЛА СРЕЩУ EBV В IFA Средната серпзитивнст при изследване на 360 т случайн пдбраните лица е 60.83%. а при лицата в репрдуктивна възраст - 82,5%. Устанвената т нас серпзитивнст при нврдените деца (80%) е близка д тази при лицата в репрдуктивна възраст. При сравнителния анализ на данните в IFA и CFT (фиг. 14) мжем да направим следните извди: - Статистически дстверна разлика в серпзитивнстта (р<0.05) между двата теста дказваме във възраствите групи т 4-7 гд. д гд. включителн, кет е в пдкрепа на твърдениет за верятн пвиската чувствителнст на IFA в сравнение с CFT. Нашет станвище, какт и тва в литературата е. че съществен ммент е различиет в типа 33

35 антигени, срещу кит дказваме антитела в двата теста. Късната и не при всички лица пява на анти EBNA (CF) антитела в инфектираните и пребледувалите лица верятн играе снвна рля. - При децата на 3-гд. възраст в IFA дказваме близ 17% п-виска степен на инфектиранст. - Наблюдавант п-рязк пвишаване в серпзитивнстта между възрастви групи гд. и гд. в CFT не се кнстатира в 1FA. Такава разлика устанвяваме между децата на възраст 4-7 гд. и тези в юншеска възраст (15-18 гд.). В 1FA устанвяваме п-дстверн пранн начал на масв инфектиране на децата. Резултатите т нашите изследвания дават снвание да направим извда, че за серепидемилгични пручвания, какт и за диагнстициране на стра инфекция, п-пдхдящи са тествете за дказване на антитела срещу капсидните антигени (VCA) на EBV. Мард 2 м 6м 2 г i 2h-30i п ж 228 п*85 п ж КУ n*8ft n«93 n-чи п* 04 п ж 1 n HM ВЪЗРАСТ / ВРОЙ % EHV -«-%ПСМУ~1 Фиг. 13. Разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента серпзитивнст спрям EBV и HCMV в CFT 34

36 Ilcapna 2 м 6м 2i 4-7i W 41-JO BUPACT Г ^-IFA -.-CFT 1 Фиг. 14. Сравнителн разпределение на изследваните лица в зависимст т възрастта и прцента на серпзитивнст спрям EBV в IFA и CFT ГЛАВА ВТОРА УЧАСТИЕ НА ХЕРПЕСНИТЕ ВИРУСИ В НЕОНАТАЛНАТА ПАТОЛОГИЯ НА РЕГИОНА Ширкт разпрстранение на херпесните вирусни инфекции, включителн при жени в детердна възраст и бременни жени, рядк има серизни пследствия за детет. Опаснстта идва, кгат се съществи вирусна трансмисия към фетуса. Настящт пручване се снвава на следните събражения: 1. В пследните гдини се наблюдава увеличаване на бря на блните с херпесни заблявания, верятн кат резултат т пнижаване на имунния статус на чвешкия рганизъм и стреса, пради съвременния начин на живт, какт и пради масвт прилагане на антибитична и друга имунсупресивна терапия. 2. Увеличава се брят на бременните жени с херпесни заблявания, какт и на регистрираните случаи на деца с ненатален херпес у нас и в 35

37 мнг други страни. Несъмнен влияние казва и насченстта на изследванията и пдбрената диагнстика. 3. Съществува трайна тенденция в страната и в света през пследните гдини за увеличаване на тнсителния дял на сернегативните лица над гд. възраст спрям различни херпесни вируси. Тва увеличава риска т фатален изхд какт за бременните жени. при първичн заразяване п време на бременнстта, така и за техните фетуси и нврдени деца. Децата на сернегативни майки в първата гдина т живта са заплашени същ т тежк забляване и фатален изхд. 4. Нарастванет на тнсителния дял на кнгениталната HCMV инфекция и значимата рля на демграфските и прфесинални фактри, влияещи върху честтата на раждане на инфектирани деца, налага израбтване на надеждна стратегия за предпазване, включваща утчняване на рисквите фактри, кит буславят тази тенденция. 5. Съществуват литературни данни тнсн възмжнстта за вертикална трансмисия на EBV инфекцията in utero. п време на ражданет и при кърмене на децата. Рлята на херпесните вируси в ненаталната патлгия в Северизтчна България и снвн във Варненски и Дбрички регини не е системн пручвана д сега. I. ДОКАЗВАНЕ НА АНТИТЕЛА В СЕРУМИТЕ НА НОВОРОДЕНИ ДЕЦА И ТЕХНИТЕ МАЙКИ Нашите данни тнсн наличиет на антитела спрям 5-те херпесни вируси в CFT (табл. 4) и спрям HSV1 и HSV2 в NT (табл. 5). птвърждават станвищет и на други автри, че през плацентата се съществява пълн преминаване на майчините IgG антитела. Тва кнстатираме и в ELISA. В!%-12% т случаите се наблюдават пвиски титри на антитела при нврдените деца. кет п литературни данни представлява свебразен механизъм на "кнцентрация" при преминаване през плацентата. В 1%-12% т случаите майките имат пвиски титри на антитела т децата, кет мже да се дължи и на различна степен на неднсенст. Направените т нас изследвания ни дават снвание да кментираме пртективната рля на пасивните антитела срещу евентуална хематгенна разсейка на псчените п-гре вируси. 36

38 > 0.04 J О 2 О 0.04 О Lai IfrOO О Г IUT xj и> lai xj 4.70] и» UJ и» к> O' xj O' xj О to и» bo ю xj Ш - to NO LAl грешка Средна LAl и» и> тивни 8 % серпзн ОБЩО...: to с 2 xj UJ О xj L*J NJ ся O' 4* so 3.95 [35.09 к> to 00 и» LAI U3 S UJ to к> 3 to ю to 00 KJ O' LA 00 LAI 00 xj [35.09 O' j [29 39 to [10.53 O' LAI to [28.51 to to oo o LA К» 00 8 a и ОО to to to к> 00 г LA КЗ и 00 to xj LA и» La KJ ю 00 и* из xj 100 UJ to UJ г xj 4b LAI к> to 00 'o LA U3 xj I U3 >1 O' to Ю м 00 to NJ 3 to O' LAI р 00 се UJ ОО и» р Ю uj и» to I 8.33 ОО UJ из I ь [1798 UJ v [17.11 ТИГЪР 1:.. O' LAI LAI O' [28.95 xj oo UJ 4b to xj j U3 UJ j xj UJ o I UJ UJ s 4b U НОВОРО 44- U3 oo bo O' O' LAI LAI LAI [ so OO OO UJ oo Ьрй Брй Брй [Брй N Брй [Брй s cn 4b 1 'O to s 4b чо 4ь xj ho.6i * oo xl I42.54I [Брй СЛ g» Брй ДЕНИ ДЕНИ ДЕНИ ДЕНИ I c s я s МАЙКИ МАЙКИ МАЙКИ С'т. тклнение НОВОРО НОВОРО НОВОРО МАЙКИ ВИРУС < СЛ < to VZV HCMV EBV Табл. 4. Разпределение на изследваните нврдени деца и техните майки в зависимст т величината на титрите на антителата в CFT

39 Ниските титри на антителата не предпазват нврдените деца т развитие на тежк забляване при хематгенна разсейка на вируса. Спред нас пртективни титри на антитела в CFT са тези равни и пглеми т 1:8. В нашет пручване кл 30% т децата са с ниска пртекция спрям HSVI и HCMV. кл 50% - спрям HSV2 и кл 70% - спрям VZV и EBV. В NT титри на антителата 1:80 и пвече сигуряват надеждна защита срещу евентуална хематгенна разсейка на вирусите, следвателн кл 30% т децата са с ниска пртекция спрям HSV1 и кл 50% - спрям HSV2 (табл. 5). Табл. 5. Разпределение на изследваните деца и техните майки в зависимст т величината на титриге на антителата в NT ВИРУС HSVI 1ISV2 нврдени МАЙКИ нврден МАЙКИ и ТИГЬР1 Брй % Бри % Брй %, Брй % < ") > ХО х I , > ( III ПГ пт бщ % серпзитивни Средна грешка I 4 81 CIT Ci тклнение д ,08 х Машите данни пказват п-ниски нива на антитела т дказаните в предхдн пручване и са в пдкрепа на станвищет за спад в 38

40 имунния фн на населениет след 18-гдишна възраст. Тва се тразява и върху пртекцията на нврдените деца. Съвременнт нив на пзнания върху рлята на хумралния имунитет при херпесвирусните инфекции не ни дава пълн снвание да тъждествяваме пртекцията на плда сам п нивт на антителата. Съществена рля играе и клетъчн медиираният имунитет, кйто какт и хумралния не е напълн адекватен при нврдените деца. Независим т тва считаме, че най-глям риск има за нврдените деца т майки с ниски титри на антитела. 2. УЧАСТИЕ НА HSV1 И HSV2 В НЕОНАТАЛНАТА ПАТОЛОГИЯ Данните т кнстатираната т нас серпзитивнст спрям HSVI и HSV2 в CFT при 103 нврдени деца т майки с анамнеза и клинични пряви на различни фрми на херпесни заблявания (herpes genitalis и/или herpes labialis) пказват статистически дстверна разлика в сравнение със случайн пдбраните майки и нврдени деца спрям двата типа на херпес симплекс вируса (р<0,01) (табл. 6). Спред нашите данни близ 30% т нврдените деца и в двете групи стават недстатъчн хумралн защитени. Децата т майки с рецидивиращ херпесн забляване имат баче виски стйнсти на антитела (1:32/1:128) в 33% в сравнение със 7% т случайн пдбраните деца. Спред нас и други автри фактрите, кит влияят върху трансмисинната честта на инфекцията към фетуса, са следните: 1) Типът на майчината генитална инфекция д ммента.на ражданет (първична или рецидивираща). Важн значение има фактът дали жената екскретира вирус, кгат ражда. Честтата на цервикалн излъчване при бременните жени с асимптматична HSV инфекция е кл 3%. При рецидивиращите фрми на генитален херпес рискът т трансмисия към фетуса спред мнениет на различните автри е 1%- 5%. Рискът при първична майчина инфекция в хда на бременнстта, дри кгат е асимптматична, се смята 30% - 50%; 2) Майчиният антитял статус към HSV1 и HSV2 има съществен значение. Защитната рля на трансплацентарните майчини антитела беше кментирана п-гре; 3) Интервалът т ммента на разкъсване на клплдните мембрани д ммента на ражданет. 39