Изработване на секторен план за действие при бедствия и аварии (Disaster & Recovery)

Препис

1 ПРИОРИТЕТИ В РЕСОР ЦИФРОВА СВЪРЗАНОСТ И КОМУНИКАЦИИ Изработване на секторен план за действие при бедствия и аварии (Disaster & Recovery) Свидетели сме на сериозни отрицателни последици от изменението на климата и рязко повишаване броя на природните и причинените от човека бедствия, както и свързаните с тях трагични последици. Телекомуникациите и ИКТ играят решаваща роля за повишаване на готовността при бедствия, ранното предупреждение, спасяването, смекчаването на последиците, оказването на помощ и реагиране, и са инструмент за осъществяване на комуникацията на отговорните институциите и гражданите. Важни са съображенията за резервиране и устойчивост на инфраструктурата и електрозахранването и плановете, предвиждащи висококачествено комуникационно оборудване и услуги. Осигуряването на надеждна телекомуникационна инфраструктура гарантира обществената безопасност, достъпа до информация и улеснява оказването на помощ при бедствия и аварии, като свежда до минимум риска за човешкия живот. Външни кризи, свързани с военни действия, нарушени вериги на доставки, последици от налагане на санкции, както и от климатичните промени, изострят необходимостта да има създадена организация на национално ниво за осигуряване на непрекъснати, надеждни и сигурни електронни съобщителни услуги. Ще инициираме експертна група, която да изработи секторни препоръки, за да гарантира работата на цифрови инфраструктури при кризисни ситуации. За изработването на детайлна рамка относно подготовката, подсигуряването, планирането и поддръжката на такава инфраструктура, ще работим с всички компетентни органи и бизнеса. Ще осигурим непрекъснат достъп до мобилни услуги и интернет свързаност на обекти от национално значение и отдалечени и труднодостъпни райони (енергийно захранване, обезпечаване на национален роуминг, резервираност на оборудването и др.). Ще въведем единни процедури за гарантиране на устойчиви и високонадеждни комуникации през четирите фази на управлението на риска при бедствия и аварии: смекчаване, готовност, реакция и възстановяване. Ще изработим мерките като отчитаме действащата правна уредба и най-добрите международни практики и препоръки. Политика за развитие на центрове за данни и взаимна свързаност (Interconnect) Географското местоположение на България е предпоставка страната ни да бъде предпочитана дестинация за развитие на облачни инфраструктури и центрове за данни.

2 Конкурентното предимство на страната ни се осигурява от, наличието на добре развита електронна съобщителна инфраструктура. Българските специалисти са подготвени за изграждане, опериране и поддръжка на подобни центрове. Разполагаме с гъвкави възможности за осигуряване на енергийни ресурси най-вече от зелена енергия, която е във фокуса на индустрията (типична консумация на среден по големина център за данни e 5 MW).Относително ниските пазарни цени на поземлени имоти също са благоприятна предпоставка за установяване на центрове за данни. Подобни инициативи в България могат да осигуряват високоскоростни връзки със страните от Европейския съюз, Турция и Кавказ. Наличието на добре изградена инфраструктура дава възможност за развитие на облачни услуги, колокационни и хостинг услуги, интернет свързаност. Ще подготвим секторна политика за привличане и стимулиране на изграждането на центрове, които се използват от малкия бизнес Tier-1 като Клас А инвестиционни проекти, като се отчете успешната практика в други държави членки. Университетите могат да играят важна роля в изграждането на пазара на взаимна свързаност поради тяхната неутралност и независимост на пазара. За да увеличим скоростите на взаимна свързаност и намалим цените за транзит и пиъринг ще започнем проекти за изграждане на техническа инфраструктура за взаимна свързаност на мрежовите оператори в основните университети на първа фаза в София, Варна, Габрово, Русе, Пловдив. Изграждане на подводна оптична инфраструктура в Черно море за пренос на данни Интернет трафикът през южната част на Европа расте с 30% годишно след 2016 година, като София държи трето място за транзитен трафик след Марсилия и Милано, изпреварвайки Мадрид, Барселона, Атина и Лисабон. Трафикът от Близкия Изток и централна Азия към Европа расте по-бързо от всеки друг в региона, затова инвестиция в развитието на оптична свързаност в Черно море ще привлече повече трафик през страната като стратегическа локация към основните интернет борси (Франкфурт, Лондон, Амстердам, Париж, т.нар. FLAP ring). Единственият модерен подводен оптичен кабел в Черно море е Caucasus Cable System, свързващ Грузия и България. Европейската комисия декларира през 2021 година подводните оптични кабели като приоритетна област за развитие. Заради това, МТС ще приоритизира стартирането на съвместно проучване за интерес от бизнеса и предпроектни дейности за изграждането на оптични кабели. Поради спецификата на полагане, изграждане и опериране, практиката в индустрията е такива проекти да се изграждат от консорциуми от телекоми, облачни доставчици и инвеститори.

3 Ангажираме се да развиваме политика за подпомагане на изграждането на оптичната свързаност с черноморските държави и през Босфора с Гърция, Кипър и Египет като големи точки на интернет трафик. Допълнителната свързаност ще понижи закъснението на предаването на данни, ще подобри топологията на мрежите за пренос в региона, тяхната защитеност срещу бедствия и аварии и очаквано ще намали цените за транзит, привличайки повече глобално опериращи доставчици. Създаване на възможности за навлизане на пазара на мобилни виртуални оператори (MVNO) В България все още не функционират MVNO, въпреки тяхното присъствие на европейските телекомуникационни пазари. Тази форма на гъвкаво предоставяне на услуги позволява да се разработват нишови пазари, иновативни услуги, както и комбиниране на телекомуникационни услуги с различни други стоки и услуги. Мобилните виртуални оператори предоставят услуги на потребителите чрез използване на достъп до мрежите на съществуващите мобилни предприятия. Смятаме, че е необходимо съвместно с националния регулатор Комисия за регулиране на съобщенията да бъде оценен потенциалът от навлизане на MVNO в България, както и възможностите за привличане на инвестиции в подобни проекти. Следва да се проведат изследвания на потребителските нагласи и търсения, както и да се проучат възможностите на мрежовите мобилни оператори да предлагат достъп до капацитет и различни услуги на едро за MVNO. Преглед на действащата нормативна рамка за разполагане на електронни съобщителни мрежи Благоприятната инвестиционна рамка е от съществено значение за постигането на европейско общество на гигабитов интернет, в което достъпът и използването на мрежи с много голям капацитет позволява повсеместното използване на продукти, услуги и приложения в рамките на цифровия единен пазар. Заедно с бизнеса и компетентните органи, предприемаме задълбочен анализ на действащата национална правна рамка, свързана с разполагане на електронно съобщителна инфраструктура и мрежи. Ще проучим възникващите проблеми при изграждане на мрежи, свързани с изискванията за строежи, право на преминаване, съгласуване на хигиенно-защитни зони и др. Ще обърнем специално внимание на правилата за достъп до физическа инфраструктура, включително изграждането й и разполагането на електронни съобщителни мрежи в сгради.

4 За да решим установените проблеми, ще инициираме предложения за нормативни изменения, както и нужните административни промени в работата на компетентните централни и местни органи. Ще предприемем мерки по реализиране на пълните функционалности на Единната информационна точка ( ЕИТ ) като се реализира пълна интеграция със системите на електронното управление. Така ще се постигне ефективно предоставяне на заявена информация за съществуваща физическа инфраструктура за разполагане на мрежи, включително високоскоростни електронни съобщителни мрежи чрез една от електронните административни услуги на ЕИТ. Развитие на широколентови услуги в отдалечени и слабо населени райони Широколентовият достъп е един от основните инструменти за подобряване на икономическото и социално благосъстояние на населението. Той се превръща във все по-важен фактор не само за конкурентоспособността на предприятията, но и за подпомагане на социалното приобщаване, като едновременно разширява възможностите за развитие и използване на услугите, базирани на цифрови технологии, включително услугите на електронното управление. Разпространението на високоскоростна свързаност може да доведе до значително нарастване на брутния вътрешен продукт, заетостта, конкурентоспособността на националните икономики и да повиши качеството на живот. Намаляването на цифровото разделение чрез подпомагане на изграждането на мрежи с много голям капацитет в отдалечени, слабо населени и селски райони е залегнало в Плана за възстановяване и устойчивост. Подборът и фокусът на интервенциите ще бъде върху райони и населени места с пропуски в инфраструктурата поради пазарен провал, както и райони, в които липсва надеждна регионална или местна оптична свързаност за пренос на данни до входни точки в областни и/или общински градове, в които се предоставят услуги за достъп до крайния клиент. Целта е да осигурим достъп на повече от триста хиляди потребители с възможности за гигабитова свързаност до средата на 2026 година. Заедно с Министерството на електронното управление ще приоритизираме надграждането на Единната електронна съобщителна мрежа (ЕЕСМ) на държавната администрация и разширяване на мрежата до всички 265 общински центрове, за осигуряване на защитени киберустойчиви комуникации и интернет за нуждите на държавното управление и националната сигурност.

5 Цифровата инфраструктура е предпоставка за неограничен достъп до публични услуги не само за бизнеса, но и в сферата на здравеопазването и социалното обслужване, онлайн образование и курсове за професионална квалификация, културния обмен. Политика на отвореност и споделено ползване на инфраструктура С Решение 558 на Министерския съвет от 6 август 2020 г. бяха одобрени мерки за извършване на преглед и анализ на наличността и капацитета на електронни съобщителни мрежи, собственост на изпълнителната власт и на публични предприятия по смисъла на чл. 2, ал. 1 от Закона за публичните предприятия. Извършеният преглед и анализ сочи, че за нуждите на държавната администрация са изградени 8 хиляди километра оптична инфраструктура, като е осигурена свързаност за над 100 общински центъра. Съвместното използване на съществуващата инфраструктура може да намали разходите и да осигури качествена свързаност за публичните органи, гражданите и бизнеса, ако се осигури достъп на операторите до неизползвания капацитет. Проучванията показват, че близо 80% от цената на изграждането на нови широколентови трасета се формира от полагането на нови канали и стълбове. Мерките акцентират върху задължението на изпълнителната власт и публичните предприятия да изпълняват законовите си задължения и да подават информация за планираните или текущи дейности по разполагане на мрежова инфраструктура в Единната информационна точка, поддържана от МТС. Институциите, които управляват оперативни програми трябва да предвидят изискване при изготвянето на инвестиционни проекти, да бъде включено изграждането на защитни тръби и кабелни шахти в подземна инфраструктура, които могат да се използват от всички мрежови оператори. При проекти с финансиране от бюджета, задължително трябва да се предвиди полагане на съоръжения, които да се използват при разполагането на електронни съобщителни мрежи. МТС ще продължи и разшири тази инициатива като стимулира отвореното и споделено ползване на налична инфраструктура, изградена и оперирана за вътрешни нужди от органи изпълнителната власт и на публични предприятия. Предлагането на оптична инфраструктура и пренос на данни от т.нар. инфраструктурни и комунални дружества на свободния пазар е утвърдена практика в Европейския съюз и поради спецификите на трасетата и достъпа би довело до подобрена топологията на цифровите мрежи, тяхната защитеност срещу аварии и спестени разходи за бизнеса от изграждане на аналогични трасета. За целта е нужно да се разработят споразумения за нивото на обслужване, процедури за достъп, наемане и опериране на капацитет, и не на последно място споделяне на бъдещи инвестиционни намерения за съвместно изграждане на такава инфраструктура.

6 Надграждане на Единната информационна точка (ЕИТ) ЕИТ e електронна платформа която осигурява достъп до информация за съществуваща физическа инфраструктура, подходяща за разполагане на електронни съобщителни мрежи, както и планирани и текущи дейности по строителство. През 2022 г. стартираме проект за развитие и надграждане на системата на база получена обратна връзка от мрежовите оператори като основни потребители с оглед подобряване на функционалностите. В проекта за надграждане на системата ще заложим функционалност, която да автоматизира процеса от заявяване на инвестиционно намерение до получаване на разрешителното за ползване, стъпвайки на проекта за изграждане на Единна информационна система по устройство на територията, инвестиционно проектиране и разрешаване на строителството на МРРБ. По този начин ще се намали административната тежест за инвеститорите и ще автоматизираме отчетността с метрики за крайни срокове за съгласуване, разглеждане и одобрение на проекти, за да направим видими слабите звена в процеса. Ще предвидим възможност за операторите на електронни съобщителни мрежи да подават по електронен път заявления до компетентните органи (местни и други), отговарящи за предоставянето/отказа на необходимите разрешения за разполагане на електронни съобщителни мрежи. ЕИТ трябва да може да изпълнява и разширена роля на координатор на дейностите по превантивна и аварийна поддръжка на инфраструктурата въведена в системата, но липсва механизъм за активно споделяне на информацията с всички заинтересовани страни. За оптимизиране на процеса, ще се изгради възможност за автоматизирано уведомяване и генериране на споделен график за предстоящи дейности по ремонт, локации, естество на работата, начало и край на и т.н. Това ще спомогне възстановяването на щети от аварии, намаляването на разходи за поддръжка от мрежови оператори при споделено ползване на инфраструктура, намаляване на нарушенията в свързаността и повишаване на качеството на услугите. ЕИТ ще събира данни за географски проучвания за разполагане на мрежи. Системата ще бъде надградена с нов модул, който ще предоставя информация за наличността на широколентова връзка на ниво адрес, където е възможно. Ще бъде разработена и внедрена нова подсистема за данни, създаваща тематични карти за широколентов достъп. В допълнение ще бъдат добавени слоеве и възможност за търсене в информационната система за налични покритие и скорости до зона и/или адрес за мобилни и фиксирани мрежи с цел улесняване на избора на крайния клиент при избора на оператор. Предвижда се да бъде извършено и разширяване на капацитета на ГИС базираната електронна платформа чрез изграждане на функционалности за създаване на Национална точка за достъп до информационни услуги за мултимодални пътувания. Това ще осигури междусекторна синергия и ще подобри услугите за крайните потребители.

7 Съвместни инициативи с други компетентни органи Работим за подпомагане на процесите за по-бързо намаляване на роуминг тарифите с Република Северна Македония и държавите от Западните Балкани в контекста на Пътната карта за намаляване на роуминг тарифите за страните от Западните Балкани и държавите членки на ЕС, предложена от Европейската комисия. Продължаваме активната работа по осигуряване на радиочестотен спектър, необходим за развитие на 5G мрежи. Част от обхвати 700 MHz и 800 MHz все още се използват за нуждите на националната сигурност. Освободените радиочестотни ленти не са предоставени на операторите за осигуряване на електронни съобщителни услуги, независимо, че са ключови за развитието на 5G мрежите за осигуряване на покритие в отдалечени и слабо населени райони. Създаваме условия за освобождаване на целия радиочестотен ресурс в двата обхвата. Целта е да се определят разумни по размери временни санитарни зони, в които няма да се инсталира радиооборудване на операторите, до пълно освобождаване на лентите, ползвани за национална сигурност. Продължаваме да бъде активен участник в преговорния процес на ниво Европейски съюз, за да гарантираме защита на българския интерес и приемането на законодателство, което е част от визията за икономика, основана на данни в рамките на т.нар. Цифрово десетилетие.