Р Е Ш Е Н И Е. гр. София, г. В ИМЕТО НА НАРОДА

Препис

1 Р Е Ш Е Н И Е 6856 гр. София, г. В ИМЕТО НА НАРОДА АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД - СОФИЯ-ГРАД, XІV КАСАЦИОНЕН СЪСТАВ, в публично заседание на г. в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Евгения Иванова ЧЛЕНОВЕ: Весела Цанкова Луиза Христова при участието на секретаря Цветелина Заркова и при участието на прокурора Георги Тафров, като разгледа дело номер 7842 по описа за 2016 година докладвано от съдия Весела Цанкова, и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл от Административно - процесуалния кодекс (АПК) във вр. с чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН). Образувано е по жалба на Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) срещу съдебно решение 4697 от г. по н.а.х. дело от 2015г. отписа на на Софийски районен съд (СРС), Наказателно отделение, 99 - ти състав, с което е отменено изцяло наказателно постановление НП от г., издадено от председателя на Държавната комисия за енергийно и водно регулиране (ДКЕВР, сега КЕВР), с което на [фирма] е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на лв. на основание чл. 206, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на оспореното съдебно решение, като постановено в противоречие със закона. Твърди се, че неправилно СРС е приел, че са допуснати съществени процесуални нарушения, изразяващи се в непосочване на дата на извършване на нарушението и обстоятелствата при които е извършено същото. Нарушението е извършено чрез бездействие, за период от време и не е преустановено до датата на извършената проверка на г. Прави се възражение, че процесното СТИ е трифазно, което е посочено в Констативен протокол 96 (3 Е 1) от г., въз основа на който е съставен акта за установяване

2 на административно нарушение. Санкционираното дружество до момента на проверката не е привело процесния електромер в състояние, съответстващо на изискванията на Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ), поради което моментът на проверката съвпада с датата на извършване на нарушението. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което да се потвърди НП. В хода на съдебното производство доводите и исканията се поддържат от упълномощен процесуален представител на касатора. Ответникът [фирма], оспорва касационната жалба. Чрез процесуалния си представител моли за оставяне в сила на въззивното решение. Представени са писмен отговор и писмени бележки, в които подробно е мотивирана незаконосъобразноста на наказателното постановление. Позовава се на съдебната практика по аналогични казуси, по 33 съдебни дела, сред които и к.н.а.х.дело 141/2016г., к.н.а.х.д. 142/2016г., к.н.а.х.д. 839/2016г., к.н.а.х.д. 857/2016г., к.н.а.х.д /2015г., к.н.а.х.д /2015г. и др. на АССГ. Прокурор Т. от СГП дава заключение, че касационната жалба е неоснователна. След като се запозна с материалите по делото и представените доказателства, съдът установи, че жалбата е подадена в срок, от страна, която е адресат на акта, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. По делото е установено, че при извършена проверка на г. от длъжностно лице на ДКЕВР на електромерни табла в [населено място],[жк], [улица]на СТИ, монтирани в посочените табла е установено, че СТИ с фабричен и абонатен [ЕГН] е с година на производство 1997г. и последна метерологична проверка 2001г., тоест с изтекъл срок на последваща метрологична проверка. Административно наказващият орган е приел, че съгласно т от Лицензия Л / г. за дейността разпределение на електрическа енергия на Ч., същият е задължен да извършва редовни проверки и контрол върху СТИ, а съгласно чл. 41 от ПИКЕЕ, СТИ подлежат на първоначална и последваща проверка по реда на Закона за измерванията /ЗИ/, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Приел е, че съгласно чл. 26 ал. 1 и чл. 43 ал. 4 от ЗИ, контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка и периодичността на проверките по ал. 2 се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в "Държавен вестник" и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Със Заповеди А 102 от г. и А 441 от г. на Председателя на ДАМТН е предвидено, че за трифазните електромери проверката се извършва на период от 4 години, съответно на спорния електромер не е извършена проверка в срок. За да постанови обжалваното съдебно решение СРС е приел, че при издаването на оспореното наказателно постановление са извършени нарушения на административно процесуалните правила от категорията на съществените, както и нарушение на материалния закон. Приел е, че вмененото административно нарушение не е извършено, тъй като задължението за извършване на периодични проверки на

3 СТИ е възникнало след издаване на Заповед А 102/ г. (в сила от г.)и Заповед А 441/ г. Понеже се касае за трифазен електромер, с последна проверка през 2001г., четиригодишният срок по посочените заповед не е бил изтекъл към датата на проверката, за която се твърди, че е и датата на извършване на нарушението. Също така описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е извършено е непълно и неясно. Не е посочен ясно вида на електромера, нито кои Правила за измерване на количеството електрическа енергия са били приети за относими към процесния казус, доколкото до 2014г. са били приети няколко такива, последно на г. Не е посочена и датата на извършване на нарушението, която не може да се приеме, че е датата на проверката, доколкото изпълнителното деяние е бездействие. Изпълнителното деяние също е описано противоречиво като неизпълнение на задължение за извършване на периодична проверка в съответния срок, същевременно и като неиизпълнение на задължение за подмяна на процесния електромер. Настоящият касационен състав намира, че обжлваното решение на СРС е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон и на доказателствата по делото. Районният съд е изпълнил служебното си задължение да проведе съдебното следствие по начин, който е осигурил обективно, всестранно и пълно изясняване на всички обстоятелства, включени в предмета на доказване, при точното съблюдаване на процесуалните правила относно събиране, проверка и анализ на доказателствата. Решението на въззивния съд е постановено при правилно приложение на материалния закон. Неоснователни са направените оплаквания, извеждащи отменителното основание по чл.348, ал.1, т.1 НПК. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати нарушения на материалния закон и на процесуалните правила. Обосновано и законосъобразно е прието, че [фирма] не е осъществило от обективна страна състава на вмененото му админсистративно нарушение неизвършване на проверка на процесното СТИ, съгласно Заповеди А 102 от г. и А 441 от г. на Председателя на ДАМТН. Разпоредбата на чл. 41 от ПИКЕЕ, цитирана в оспореното НП, визира, че всички средства за търговско и контролно измерване подлежат на първоначална и последващи проверки по реда на ЗИ, Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол и Наредбата за съществените изисквания и оценяване съответствието на средствата за измерване. Тази норма предвижда бланкетно извършването на първоначални и последващи проверки на СТИ по реда на ЗИ. Чл. 26 ал. 1 от ЗИ определя, че контролът на средствата за измерване се извършва чрез одобряване на типа, първоначална проверка и последваща проверка, като също предвижда само извършването на проверки. Едва в нормата на чл. 43 ал. 4 от ЗИ се предвижда, че периодичността на проверките се определя със заповед на председателя на Държавната агенция за метрологичен и технически надзор, която се обнародва в Държавен вестник и се обявява в официалния бюлетин на агенцията. Не е спорно между страните, че такива заповеди за определяне на периодичността на проверките са издадени и обнародвани в ДВ, но чак през 2010г. и 2011г., а именно заповеди А 102 от г. и А 441 от г. Т.е. от момента на приемане на тези две заповеди за първи път възниква задължение за наказаното лице за извършване на проверки на период от 4, съответно 6 години. Преди издаване на тези две заповеди съществува такова задължение за периодични проверки, но същото не е ограничено

4 със срок, поради което не може да се приеме, че е извършено вмененото администраитвно нарушение. При последна проверка на СТИ през 2001г., задължението изтича най - рано на г. по Заповед А-102/ г. и през 2015г. по Заповед А- 441/ г. Към датата на проверката, която касаторът поддържа, че е датата на извършване на нарушението, а именно на г,. не е възникнало задължение за последваща проверка. В този смисъл са постановени и други съдебни решения по аналогични казуси, поради което позоваването на трайната съдебна практика от страна на СРС и от страна на ответника по касация е основателно. Изцяло се споделят изводите на СРС и относно съществени процесуални нарушения по смисъла на чл. 42, т.3 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Следва да се прави разграничение между дата на извършване на нарушението и дата на установяването му, и в тази връзка дата на проверката за метрологична годност на електромерите, собственост на дружеството - нарушител и дата на която е съставен съответния констативен протокол. Това несъответствие правилно е преценено от първоинстанционния съд като нарушение на разпоредбата на чл.42, т.3 и чл.57, ал.1,т.5 ЗАНН, която въвежда като задължителен реквизит точното посочване на дата и място на извършване на нарушението и липсата им или посочване на такива, които не кореспондират с действителната фактическа обстановка опорочават издадения АУАН и НП. Посочените реквизити в чл.42 и чл.57 ЗАНН имат важно правно значение, тъй като всеки един от тях допринася за формиране на фактическата обстановка, при която е осъществено нарушението и влияе върху проследяването на законосъобразно производство по установяване на нарушението, което гарантира правото на защита на нарушителя. Касае се за нарушение, чието изпълнително деяние е под формата на бездействие и същото следва да се характеризира с начален момент, съвпадащ с момента, в който е възникнало задължението за дружеството до краен такъв, в който нарушението е довършено или констатирано. След като в самото НП не е посочена конкретна дата от която започва да тече този срок за констатиране на метрологична годност, а чрез извършеното описание се е целяло да се стигне до съответна негова определяемост по пътя на тълкуването, то повдигнатото административно обвинение страда от съществен порок на неяснота и неточност, която не може да бъде преодоляна по пътя на чл. 53, ал.2 от ЗАНН. Посочването на Заповед А-102/ г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 22/2010г.) и Заповед А-441/ г. на председателя на ДАМТН (обн. ДВ, бр. 85 от 2011г.) във връзка с чл.41 от ПИКЕЕ, чл.26, ал.1 от ЗИ, чл. 43, ал.4 от същия закон и номер на електромер и година на производство на електромера от която е формирал извод за последна проверка от 2001г. и четири годишен срок за следваща проверка, не могат да формира извод за точно посочване на дата на извършване на нарушението съгласно изискванията на чл. 42, т.4 ЗАНН. Датата на извършване на нарушението не може да се избира необосновано и произволно от АНО и изцяло противоречи на принципите на обективност и формалност на наказателния процес. В конкретния случай, за да се установи датата на извършване на нарушението следва да се установи, от кой момент е възникнало задължение за извършване на периодични проверки на всеки 4 години, тъй като, както е посочил и СРС, в АУАН и в НП не е посочен видът на електромера. Препращането към други документи, съставени в хода на проверката е в нарушение на изискването за пълно и ясно описание на административното нарушение и формата и съдържанието на АУАН и

5 НП. Обосновано и законосъобразно във въззивното решение е прието, че изпълнителното деяние е описано противоречиво, което също съставлява съществено процесуално нарушение, засягащо правото на защита на санкционираното лице. С оглед на това, настоящият касационен състав счита,че не са налице касационни основания за отмяна на съдебно решение от г. по н.а.х. дело от 2015г. отписа на СРС, с което е отменено наказателно постановление НП от г., издадено от председателя на ДКЕВР. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 2 от АПК, съдът Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА съдебно решение от от г. по н.а.х. дело от 2015г. отписа на на СРС, Наказателно отделение, 99-ти състав. Решението не подлежи на обжалване или протест. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: