понто на рключенята Пр Брз то рятел прятел неговте него
Поредцата съдържа: понто на рключенята Пр Брз то те прятел прятел неговте него Кнга трета A kötetet írta és szerkesztette: dr. Csürkéné Tóth Dóra Illusztrácio: Csobán Éva, Dráviczki Péter, Kerékgyártó Lajos, Nagybákay Diána Breezy the Little Pony Copyright Graph-Art Прключенята на понто Брз неговте прятел Кнга трета Издателство Фют, 2019 Автор Дора Тот Чюркене Художнц Ева Чобан, Петер Дравцк, Лайош Керекгярто, Дана Нагбакай Преводач Екатерна Иванова Латева ISBN 978-619-199-410-6 Таз кнга е предмет на авторско търговско право на здателя. Използването на текста оформленето без съгласето на здателя е забранено. Продаването, препродаването, заемането, наемането пускането в обращене по друг начн, освен по начн, определен от здателя закона, е забранено. Издателство Фют
Съдържане Скрвалщето на катерчкте 28 Храбрец 33 Къде е снежнят човек? 6 Коледн подаръц 16 Змнят сън на Бодлвко 11 Мечето се събуд! 22 Люлката 39 Лакомят хомяк 49 Вълшебното огледало 60 Гнездото на щъркела 44 Победтелят 54
Къде е снежнят човек? К рай тополте зад реката маше малка ферма. В нея жвееше Борч снеоко момченце с кестенява коса. Борч мечтаеше да с ма пон, но баща Ӝ господн Сабо, не скаше да чуе за това. На нашето стопанство не му трябва толкова малко конче казваше той. Каква полза ще маме от него? Нкаква, нал Но ето, че една нощ във фермата на семейство Сабо неочаквано се появ понто Брз. Дотогава то беше жвяло в пътуващ црк, но по време на едно представлене тгърът Кашкай се беше нахвърлл върху него понто едва беше успяло да се спас. Беше тчало дълго в мрака не помнеше как е стгнало до фермата на господн Сабо край тополте. Не всчк жвотн от фермата се радваха на пршълеца, но добрят, смел умен Брз бързо успя да спечел сърцата м. Най-щастлва от всчк беше Борч. Прключенята с понто нямаха край във фермата край тополте внаг беше шумно весело. Едн ден Борч прятелте Ӝ тръгнаха към хълма край гората. Бяха решл да направят снежен човек. В покрайннте на гората маше толкова много сняг, че можеха да змайсторят едн млон снежн човец дор няколко снежн замъка. Правха снежня човек чак до обед, но накрая той стана от хубав по-хубав. Беше стнск красавец с орехов оч нос от морков, с уста от усукано зелево лсто копчета от картоф. Понто Брз не можеше да му се нарадва. Хубавец! повтаряше Брз. Какъв хубавец, а! Всчк кмаха, а Борч прегърна малкото конче. Тя беше много щастлва, че е направла своя първ снежен човек. Докато вървяха към фермата, момченцето с каза, че трябва да снмат снежня красавец. Но на другя ден, когато се качха на хълма, прятелте вдяха Ам нщо не вдяха! Защото на мястото, където по-рано стоеше снежнят човек, сега нямаше нщо! Очте на Борч се напълнха със сълз. Не се разстройвай, Борч! понто побутна с муцунка своята малка стопанка. Ще направм друг. Борч зтр сълзте с се зае да събра сняг. Скоро на хълма се зправ нов-новенчък снежен човек, дор по-хубав от предшня. Когато слънцето се спусна зад дърветата започна да се смрачава, всчк с тръгнаха, но обещаха на новя с снежен прятел, че на другя ден ще го навестят. Но на следващата сутрн той беше зчезнал. Също като своя по-голям брат. Вече е ясно, някой краде снежн човец! зцвл Брз. Какво безобразе!
Предлагам в да направм още едн снежен човек, а после да следм какво ще се случ каза козелът Вроглавко. Првечер новят снежен човек беше готов. Тоз път обаче прятелте не се прбраха у дома, а се скрха зад блзкте храст. Не се налож да чакат дълго. Много скоро дотчаха няколко заека с два-тр скока докопаха моркова зелето. След това дойдоха глган. С голям апетт те злапаха картофте, а вранте отмъкнаха орехте, разчупха г зкълваха ядкте. Накрая мармотте търкулнаха снежнте топк г разпляха по склона. Когато на хълма не остана нкой, зументе жвотн Борч бавно тръгнаха към къщ. Все ще змслм нещо обад се понто. Хрумна м една дея. Цяла нощ жвотнте кроха планове, а сутрнта взеха една мрежа отново тръгнаха към гората, за да направят нов снежен човек. Късно следобед дотчаха зайцте, но Брз Вроглавко метнаха ловко мрежата не позволха на дългоухте крадц да се прблжат до моркова. Когато се появха глганте, вран те мармотте, понто зацвл: Стойте, крадц! Защо мслте, че най-спокойно може да отмъквате чуждте неща? Не не сме крадц! възраз едн от зайцте. Не просто сме гладн. По това време на годната трудно може да с намерш храна! жално се обад едно малко глганче.