КРАЕН МОЗЪК Бяло вещество. Базални ядра
Крайномозъчно бяло вещество На срез над corpus callosum бяло вещество, centrum semiovale, перфорирано от кр. съдове и заобиколено от кора. На срез през corpus callosum бяло вещество и към двете хемисфери, съставено от различни по размер нервни влакна.
Крайномозъчно бяло вещество Асоциативни влакна Fibrae arcuatae breves Fibrae arcuatae longi Комисурални влакна Corpus callosum Commissura anterior Commissura posterior Commissura fornicis Проекционни влакна Capsula interna, corona radiata
Асоциативни влакна 1. Fasciculus longitudinalis superior 2. Fasciculus longitudinalis inferior 3. Cingulum 4. Fasciculus uncinatus 5. Fibrae arcuatae cerebri
Асоциативни влакна (латерална повърхност) 1. Fasciculus longitudinalis superior 3. Fasciculus uncinatus 2. Fasciculus occipitofrontalis 4. Fasciculus perpendicularis inferior (verticalis) occipitalis
Асоциативни влакна (медиална повърхност) 1. Cingulum 4. Fasciculus occipitofrontalis superior 2. Fasciculus uncinatus 5. Fasciculus perpendicularis occipitalis 3. Fasciculus longitudinalis inferior
Области свързани с речта
Комисурални влакна Corpus callosum splenium, truncus, genu, rostrum хомотопични области от хемисферите Commissura anterior обонятелни луковици слепоочни дялове Commisssura posterior лeви и десни части на tectum и tegmentum mesencephali Commissura fornicis влакна (малко при човек) между двата форникса
Corpus callosum - radiatio corporis callosi - forceps minor - forceps major - tapetum - indusium griseum - striae longitudinalis medialis et lateralis
Commissura anterior - pars anterior - pars posterior Commissura anterior (фронтален пререз)
Комисурални влакна 1. Corpus callosum 3. Forceps minor 2. Commissura anterior 4. Forceps major
Латерализация на функциите Вербални функции Говор Писане Смятане Аналитично мислене Невербални 3D възприемане Пеене Свирене на инструмент Емоции
Split brain синдром (Roger Sperry) А. Доминантна хемисфера - назоваване на стимула Б. Недоминантна хемисфера - посочване на стимула В. Алексия в левите зрителни полета Г. Аномия - не може да назове стимули върху лявата ръка В. Тест - хибридно лице - болният отговаря мъж, но посочва жена
Проекционни влакна
Capsula interna 1. Crus anterior между nucl. caudatus и nucl. lentiformis - прослойки сиво вещество 2. Genu 3. Crus posterior Pars thalamolentiformis - между thalamus и nucl. lentiformis Pars sublentiformis Pars retrolentiformis
Capsula interna 1. Tractus corticonuclearis 2. Tractus corticospinalis 3. Tractus corticopontinus 4. Fibrae thalamocorticales et corticothalamicae 5. Radiatio acustica 6. Radiatio optica 14. Fibrae corticorubrales
Бяло мозъчно вещество (фронтален пререз) 1. Corpus callosum 2. Capsula interna 3. Fasciculus occipitofrontalis superior 4. Fasciculus longitudinalis superior 5. Fasciculus occipitofrontalis inferior 6. Cingulum 7. Fasciculus uncinatus 8. Fasciculus longitudinalis inferior
Базални ядра
РАЗПОЛОЖЕНИЕ При срез през основата на хемисферите се различават : a. Големи чифтни ядрени маси във вътрешността на хемисферите. б. Заобиколени от бяло мозъчно вещество (capsula interna, capsula externa, capsula extrema)
Фронтален пререз Хоризонтален пререз
Базални ядра Увод Традиционна концепция за Базалните ядра Corpus Striatum Nucleus Caudatus Nucleus Lentiformis Putamen Neostriatum Striatum Globus Pallidus Paleostriatum Pallidum Corpus Amygdaloideum Archaeostriatum Claustrum
Съвременна Corpus striatum Nucleus caudatus + Putamen (neostriatum) Globus pallidus (paleostriatum) Putamen + Globus pallidus (nucl. lentiformis) Nucleus accumbens Nucleus accumbens + (вентрален subst. perforata anterior стриатум) Базални моторни ядра Таламични ядра Subthalamus Средномозъчни ядра Nucleus ventralis anterior Nucleus ventralis lateralis Nucleus centromedianum Nucleus subthalamicus Zona incerta Nucleus ruber Substantia nigra Formatio reticularis
Базални ядра Компоненти STRIATUM Nucleus Caudatus Caput, (Corpus), Cauda - мостчета сиво вещество към nucl. lentiformis Putamen Striatum Ventralis: Nucleus Accumbens, Tuberculum Olfactorium
1. Caput nucleus caudatus 2. Corpus nucleus caudatus 3. Мостчета сиво вещество 4. Putamen 5. Cauda nucleus caudatus 6. Globus pallidus pars externa 7. Globus pallidus pars interna 8. Corpus amygdaloideum 9. Nucleus accumbens septi Медиален изглед
Латерален изглед 1. Putamen 2. Cauda nucleus caudatus 3. Мостчета сиво вещество 4. Corpus amygdaloideum 5. Thalamus
Топография на базалните ядра Putamen Globus pallidus pars externa pars interna Nucleus Subthalamicus Substantia nigra Capsula Interna Фронтален пререз
Базални ядра Връзки Аферентна част STRIATUM (Nucleus Caudatus и Putamen) Еферентна част 1. PALLIDUM (Globus Pallidus) 2. SNr (Substantia Nigra, Pars Reticulata)
Базални ядра Връзки Основни принципи ипсилатералност по-голямата част от аферентните влакна водят началото си от кората поддържа се соматотопична организация на всички нива повечето изходящи проекции на базалните ганглии са насочени през таламуса обратно към кората липсват изходящи проекции, простиращи се под нивото на средния мозък
ВРЪЗКИ НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА А. Striatum (nucl. caudatus + putamen) 1. Аферетни влакна а. Кора (челен и париетален дял) b. Thalamus c. Substantia nigra 2. Еферентни влакна a. Pallidum b. Substantia nigra
ВРЪЗКИ НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА B. Globus pallidus (pallidum) 1. Аферетни влакна а. Striatum (стриатопалидарни влакна) основен! b. Nucleus subthalamicus (fasciculus subthalamicus) c. Крайномозъчна кора d. Substantia nigra 2. Еферентни влакна a. Общ краен път от базалните ядра към таламуса b. към nucleus subthalamicus c. Ansa lenticularis, fasciculus lenticularis, fasciculus subthalamicus
Връзки на базалните ядра
Връзки на базалните ядра
Базални ядра (Главна моторна верига) Първична Моторна кора (M I) Допълнителна Моторна кора (SMA) STRIATUM (Putamen) пирамиден път Периферен мотоневрон THALAMUS (VL, VA, CM) ansa lenticularis fasciculus lenticularis PALLIDUM (GPi)
ФУНКЦИОНАЛНА РОЛЯ Регулират соматомоторната активност чрез множество вериги на обратна връзка помежду си и с кората Играят роля в контрола на движенията Потискат мускулния тонус в цялото тяло Потискат излишните и нежелани движения
Функционална роля
Базални ядра Функционална роля Функционална роля 1. Избор на Програмирани (заучени) двигателни планове Вериги на базалните ядра ---- механизъм на селекция Неспособност за избор -------- Akinesia и Hypokinesia Грешно избиране ----------- Hyperkinesia 2. Генериране (научаване) на двигателни програми Програмиране на няколко двигателни фрагмента в комплексни двигателни планове Церебрална парализа ------ Разстроена двигателна програма
ПРОЯВИ НА УВРЕДА НА БАЗАЛНИТЕ ЯДРА (ПАРКИНСОНОВ СИНДРОМ) 1. Акинезия и брадикинезия, забавено иницииране и извършване на волевите движения 2. Ригидност на мускулите, която допълнително влошава движенията 3. Неволеви движения (хиперкинезия) тремор, тикове, хорея, бализъм, атетоза, дистония
ХОРЕЯ НА SYDENHAM, Chorea minor Основна увреда: Corpus Striatum Клинични прояви - Усложнение на ревматизъм - Фини, неорганизирани движения на крайниците, лицето и езика - Съпътствани от мускулна хипотония - Влошаване на движенията при волеви действия - Преминава спонтанно за 1-4 месеца
ХОРЕЯ НА HUNTINGTON Клинични прояви - Aвтозомно-доминантна наследствена хронична болест с фатален край (ген: хромозома 4) - Постепенно начало: към 40-50 г. - Хореични движения в началото - Често свързани с емоционални разстройства - Гротескна походка и тежка dysarthria, прогресивна деменция. Основна увредa: Corpus Striatum (nucleus caudatus) и Cortex Cerebri