В ИМЕТО НА Р Е Ш Е Н И Е Номер 1116/15.12.2008 г. Година 2008 Град Благоевград НАРОДА Административен съд - Благоевград На 10.11. В Година 2008 публично заседание в следния състав: Илонка Рашкова Малинка Янева-Кирова Председател: Секретар: Членове: Съд. заседатели: Прокурор: Като разгледа докладваното от съдията Илонка Рашкова Административно дело година 20081260700628 номер по описа за 2008 и за да се произнесе взе предвид следното: Производството по делото е по реда на чл. 34, ал. 2 от ЗСПЗЗ, във вр. с чл. 145 и сл. от АПК.
Образувано е по жалба от А.А.Т. от гр. Г.Д. против Заповед на Кмета на община Г.Д., с която на основание чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ е постановено изземване на част от имот 039011 с площ от 0,887 дка, при площ на целия имот 1,043 дка, находящ се в м. Ч.л., възстановен на наследниците на Н.Г.З.. В жалбата се релевират доводи за незаконосъобразност на оспорената заповед с твърдения за допуснати нарушения на материалния закон и административнопроизводствените правила. Жалбоподателката твърди, че заедно с дъщеря си В.В.К. и зет си Г.К.К. владеят възстановената им с решение на ПК Г.Д. земеделска земя, съседна на нивата на наследниците на З.. Счита, че без основание границите на имотите в тази местност периодично се преместват, поради което не е налице хипотезата на чл. 34 ЗСПЗЗ за издаване на процесната заповед. Моли обжалваната заповед да бъде отменена. В съдебно заседание жалбоподателката редовно призована, не се явява. Ответникът Кмета на Община Г.Д., редовно призован, не се явява. За него се явява надлежно упълномощен адвокат, който оспорва жалбата. Заинтересованите страни Н.Д.М., В.В.К. и Г.К.К., редовно призовани, не се явяват и не вземат становище по жалбата. По делото са приети писмени доказателства, съдържащи се в административната преписка по издаване на акта. Административен съд Благоевград, в настоящия си състав, след преценка на доказателствата и доводите на страните на основание чл. 235, ал. 2 от ГПК, във вр. с чл. 144 от АПК намира за установено от фактическа страна следното: Административното производство по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ е образувано по молба на Н.Д.М. от гр. Г.Д., в качеството му на един от наследниците на Н.Г.З., б.ж. на гр. Г.Д., починала на 26.05.1971 г., с възстановено право на собственост върху нива, с площ от 1,043 дка, седма категория, в м. Ч.л., представляваща имот 039011 по картата на землището. Към молбата си вх. 94-00-5766/18.12.2007 г. същият е приложил документи, установяващи правото му на собственост върху описания по-горе имот, а именно: Решение 5583/13.06.1997 г. на ПК Г. Д., скица на имота изх. Ф01597/28.11.2007 г. от ОСЗГ Г.Д., Нотариален акт 507, т. ІІІ, д. 6312/1998 г. на Нотариус при РС Г.Д., Удостоверение за наследници на Н.Г.З. изх. 1292/12.12.2007 г. издадено от община Г. Д. и Удостоверение за наследници изх. 1296/13.12.2007 г. на М.П.М.. В молбата са изложени твърдения, че молителят, в качеството си на наследник на Н.З. е един от съсобствениците на имота, притежаван от общата наследодателка, правото на собственост върху който им е възстановено, а част от него се ползва без основание от А.Т., Г.К. и В.К.. Предвид ползването на имота без основание е поискал кметът да издаде процесната заповед, с който същия бъде иззет и предаден на действителните собственици. В изпълнение на задължението си по чл. 34 и чл. 35 от АПК, във вр. с чл. 26, ал. 1 от АПК Кметът на общината е уведомил оспорващата и заинтересованите страни Г. и В.К. за постъпилата молба, с която е сезиран и ги е поканил в 7-мо дневен срок от получаване на съобщението да представят документи за собственост на имота в
м. Ч.л., землището на гр. Г.Д., който ползуват, като им е указал, че ако не представят такива в посочения срок ще приеме, че владеят имота без основание, поради което ще бъде издадена заповед за изземването му по реда на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ. С отговор от 21.01.2008 г., без входящ номер от общинска администрация, което безспорно сочи на извода, че уведомленията са получени, жалбоподателката Т. е депозирала обяснения с приложени доказателства, с които твърди, че имота се владее законно, тъй като им е възстановен с решение на ПК Г.Д.. От обяснението е видно, че същата, с възстановено право на собственост в качеството си на наследник на В.М., владее имот с 039016, съседен на процесния, като счита, че границата между двата имота незоконосъобразно е променяна. Приложените към обяснението писмени доказателства не са представени по делото, с изключение на Решение 5246/17.06.1997 г. на ПК Г.Д., с което правото на собственост на наследниците на В.М., по заявление от А.Т. вх. 1810/27.01.1992 г. е възстановено върху нива в размер на 0,931 дка, седма категория, в м. Ч.л., имот 039016. С Протокол за трасиране от 28.02.2008 г. и отразено на скица изх. Ф00902/22.04.2008 на ОСЗГ Г. Д. е установено, че част от имот 0390011 в размер на 0,887 дка се ползва от жалбоподателката. По делото, по инициатива на съда, е назначена съдебно техническа експертиза, като на жалбоподателката е указано, че следва да внесе такса за изготвяне на същата. С протоколно определение от 06.10.2008 г. съдът е указал на същата, че ако не внесе определения от съда депозит делото ще бъде решено при наличните доказателства. Поради неизпълнение от страна на жалбоподателката на вмененото й задължение съдебно техническата експертиза не е изслушана. Съдът е указал също, че не сочи доказателства, че има качеството на наследник на В.М.. Въз основа на така установената фактическа обстановка, по която не се спори между страните по делото и след пълна проверка за законосъобразност на административния акт, на основание чл. 168, във вр. с чл. 146 от АПК съдът намира от правна страна следното: Жалбата като подадена в срок и от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване административен акт е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Не е спорно по делото, че жалбоподателката, в качеството си на наследник на В.М., б.ж. на гр. Г.Д., посочена като такава в Решение 5246/17.06.1997 г. на ПК Г.Д., (доколкото има това качество, тъй като удостоверение за наследници не бе представено) е реституиран собственик на земеделска земя, представляваща нива в размер на 0,931 дка, седма категория в м. Ч.л., с 039016 по плана на землището при съседи: нива с 030021 стопанисвана от Община Г.Д., нива с 039017 стопанисвана от Община Г. Д., нива с 039007 на наследниците на С.К.К., нива с 039009 стопанисвана от Община Г. Д. и нива с 030011 на наследниците на Н.Г.З..
Не е спорно по делото, че молителят в административното производство Н.Д.М., в качеството си на наследник на Н.Г.З. е съсобственик на правото на собственост върху нива с площ от 1,043 дка, седма категория, находяща се в м. Ч.л., представляваща имот с 039011 по плана на землището, възстановена с Решение 5583/13.06.1997 г. на ПК Г.Д., което е влязло в сила. Въпреки предоставената на жалбоподателката възможност същата не доказа право на собственост върху имот с 039011, нито доказа, че границите между двата съседни имота са променяни след издаване на скиците, представляващи неразделна част от реституционните решения на ПК Г.Д., поради което съдът намира, че същата владее част от имот с 039011 в размер на 0,887 дка, установена с Протокол за трасиране на място и послужила като основание за издаване на процесната заповед, без правно основание. Съгласно разпоредбата на чл. 34, ал. 1 от ЗСПЗЗ по искане на собствениците, земеделските имоти с възстановено право на собственост се изземват със заповед на кмета на общината по местонахождение на имотите от лицата, които ги ползват без правно основание, и се предоставят на собствениците им. При тази законова разпоредба следва правния извод, че административният ред за изземване на земеделски имоти, по отношение на които собствеността е възстановена по реда на ЗСПЗЗ, включва единствено наличие на законовите предпоставки за това: възстановено право на собственост върху земеделска земя, имотът да се ползва от други лица, различни от собствениците и това ползване да е без правно основание. В съдебно-административното производство безспорно е било установено, че правото на собственост по отношение на земеделските имоти е възстановено на заинтересованата страна Н.Д.М., в качеството му на наследник на Н.З.. Имотът се ползва от адресатите на обжалвания административен акт, жалбоподателката А. А.Т. и заинтересованите страни Г. и В.К., които не са представили доказателства за наличие на правно основание, на което владеят земеделския имот. Съдът намира, че жалбата на А.Т. по поддържаните в нея основания за незаконосъобразност на оспорената заповед е неоснователна и като такава следва да бъде отхвърлена. Заповедта е издадена от компетентен орган - Кмета на общината и при спазване на установената за това форма. Законосъобразно е приложен материалния закон - чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, тъй като са налице и трите предпоставки на цитираната правна норма за постановяване на акта: заявителя Н.М. се явява собственик на иззетия имот въз основа на завършена реституционна процедура по реда на ЗСПЗЗ, искането му е отправено до компетентния административен орган - Кмета на общината по местонахождение на имота и е налице ползуване на имота без правно основание от друго лице жалбоподателката А.Т.. Възражението на оспорващата, че имота се ползува на основание на решение на ПК е недоказано, тъй като същата се легитимира като собственик на съседен имот, а не на процесния такъв. При това положение законосъобразен е извода на административният орган, че имота се ползува от оспорващата без правно основание. С оспорената заповед са иззети от
жалбоподателката 0,887 дка, представляващи част от имот с 039011, целият с площ от 1,043 дка, които тя ползва неправомерно, тъй като по делото не се представиха доказателства за правно основание за ползването им. При издаване на заповедта не са допуснати съществени процесуални нарушения. Оспорващата и останалите заинтересовани страни са били уведомени за започнатото административно производство по чл. 34 ал. 1 ЗСПЗЗ, била й е дадена възможност да даде обяснения, както и да представи доказателства и такива са дадени. Това сочи на спазена процедура по чл. 34 ал. 3 и чл. 35 от АПК. Решение 5583/13.06.1997 г. на ПК Г.Д., а понастоящем ОСЗГ, ведно със скицата към него и представения по делото нотариален акт 507, т. ІІІ, н.д. 6312/1998 г. съдържат всички индивидуализиращи имота елементи, като местонахождение, площ и съседи, поради което неоснователно се твърди, че липсва индивидуализация с изместване на границите между имотите. Идентичността на възстановения имот на заявителя с този, който се ползува от оспорващата съдът намира, че е безспорно установена. В дадените пред административния орган обяснения, този факт в действителност не се отрича, а ако жалбоподателката ползва само и единствено собствения си възстановен от ПК земеделски имот, то с изземването на чужд имот, който не владее, правата й не се засягат. При цялостната проверка на обжалвания административен акт съдът констатира, че същият съответствува и с целта на закона, въз основа на който е издаден, поради което жалбата като цяло се явява неоснователна. Водим от горното и на основание чл. 172 ал. 1 и ал. 2 от АПК Административен съд-благоевград Р Е Ш И : ОТХВЪРЛЯ жалбата на А.А.Т. от гр. Г.Д РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба, пред Върховен административен съд в 14- дневен срок от деня на съобщението до страните, че е изготвено. Вярно с оригинала! М.К. АДМИНИСТРАТИВЕН СЪДИЯ: /п/ Илонка Рашкова