Published on Eurydice (https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice) 2019 (януари - март) Изготвен е проектът на решение на Министерския съвет за броя на обучаваните студенти и докторанти във висшите училища и научните организация за учебната 2019/2020 година. В него за държавните висши училища са увеличени местата в направленията с ниско търсене, както и в тези, които са от особена важност за обществото и икономиката Информатика и компютърни науки, Хранителни технологии, Ветеринарна медицина, Математика. Предвидени са 43 276 места за субсидирано обучение на студенти (за образователно-квалификационните степени бакалавър, магистър и магистър след завършена степен бакалавър ) и 2 249 за докторанти. Заради очаквания недостиг на учители по математика, физика, информационни технологии, специалисти в аграрния сектор и на хидроинженери е увеличен броят за специалностите в професионалните направления Педагогика и Педагогика на обучението по за учители по различни предмети. Секторите с найголям ръст на добавената стойност са свързани с електроника, електротехника, машиностроене и др., като се очаква в тях да бъде и най-високият ръст на възнагражденията. По тази причина се предприемат редица мерки: увеличаване на приема, предоставяне на допълнителни стипендии и по-голямо финансиране на висшите училища, които обучават в направления с очакван недостиг на специалисти. Увеличен е приемът и в областта на медицинските науки. Намаляват местата в направления, в които студентите не се реализират, като например Администрация и управление, Икономика и др. В 16 професионални направления, които не са приоритетни и не са сред традиционните профили за висшите училища, е обявен нулев прием за последните две учебни години. Изготвени са предложения за промени в Закона за висшето образование, с които се предвижда студентите, избрали направления с очакван недостиг на пазара на труда, да не плащат такси. Това са: математика, химични технологии, материали и материалознание, педагогика на обучението по, религия и теология, енергетика, физически науки и химически науки. С Постановление на Министерския съвет за изменение и допълнение на нормативни актове на Министерския съвет се направиха изменения и допълнения в Постановление 328 на Министерския съвет от 30 ноември 2015 г. за определяне на средствата от държавния бюджет за издръжка на обучението в държавните висши училища в
зависимост от комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, Постановление 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления, Постановление 90 на Министерския съвет от 26.05.2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научните организации и Постановление 64 на Министерския съвет от 25.03.2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности. Прецизират се отделни елементи в Постановление на Министерския съвет 328/2015 г. и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране, запазвайки концепцията заложена в Закона за висшето образование (ЗВО) и подзаконовите нормативни разпоредби. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 година е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 55 на сто през 2019 г. и да достигне 60 на сто през 2020 г. Тези параметри бяха заложени с последните изменения на ЗВО. Комплексната оценка за качеството на образованието се формира на базата на индикатори със съответна тежест, групирани по основни дейности в образованието като учебен процес, научни изследвания и реализация на пазара на труда. За информационна база на индикаторите се използва Рейтинговата система на висшите училища в Република България, администрирана от Министерството на образованието и науката. В комплексната оценка са включени индикатори, за които е налице пълна, точна и проверима информация. Направена е промяна в методиката за определяне на коефициента на висшите училища по професионални направления, като е повишена тежестта на коефициента за акредитационна оценка, промяна в изчислението на коефициента за научни изследвания за определени области на висшето образование като Социални, стопански и правни науки и Хуманитарни науки, включително и за професионални направления Здравни грижи, Обществено здраве и Теория и управление на образованието. Обучението в посочените области на висше образование и професионални направления се характеризира с изявен нисък интензитет на научна дейност и ниска цитируемост, което води до необходимостта от промяна на базата в изчисленията с цел постигането на равен старт с останалите професионални направления по този показател. Предложено е изменение на коефициента за реализация на пазара на труда в частта за увеличение на тежестта на показателите. Прецизират се и редица други коефициенти, като целта е да се насърчат стратегиите за профилна оптимизация и специализация на държавните висши училища. В Постановление 162 на Министерския съвет от 2001 г. за определяне на диференцирани нормативи за издръжка на обучението за един студент по професионални направления предложените промени се изразяват в изменението на
коефициентите по конкретни професионални направления. Направените предложения са израз на усилията за повишаване ефективността на публичните разходи в системата на висшето образование. Необходимостта от корекция на съотношенията в нормативите между отделните професионални направления възниква от създадения към момента дисбаланс в държавното финансиране. Промяната в Постановление 90 на Министерския съвет от 2000 година за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации касае повишаването на размера на стипендията за студентите от българските общности зад граница, граждани на Република Северна Македония и на чуждестранните студенти, приети по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен. Поголямата част от тези студентите произхождат от райони с нисък жизнен стандарт. С промените в Постановление на Министерския съвет 64 от 25.03.2016 г. професионалните направления от различните области на висше образование, с изключение на осем от тях, се разпределят в 4 групи, за които в зависимост от получената оценка по съответните показатели, се формират различни коефициенти на тежест при определяне броя на приеманите студенти, за които държавата предоставя средства за обучение. В резултат на тези действия в средносрочен план се очаква пазарът на труда да се обезпечи да голяма степен с необходимите кадри, придобили висше образование по специалностите от тези направления. Приемът на студенти във всички неприоритетни професионални направления, с изключение на Социология, антропология и науки за културата и Социални дейности, следва да бъде ограничен в средносрочен план поради затруднена реализация на специалисти с висше образование или насищане на пазара на труда. В Списъка на защитените специалности е добавена специалността Хидростроителство от професионално направление Архитектура, строителство и геодезия. Определянето й за защитена специалност е важно в национален план предвид възникналата необходимост от висококвалифицирани специалисти през последните години във връзка с определени метереологични и климатични ситуации. Това е от значение не само за компетентната експлоатация на водните басейни и безопасността на населението, стопанската инфраструктура и околната среда, но има пряко отношение и към националната сигурност. 2018 (април - септември) На 21 март 2018 г. Народното събрание прие Закон за изменение и допълнение на Закона за развитието на академичния състав в Република България (ЗРАСРБ). Акцент на промените е създаването на условия за обективно и безпристрастно прилагане на минимални национални изисквания към научната, преподавателската и/или художествено-творческата или спортната дейност на кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични
длъжности във висшите училища и научните организации. Въз основа на актуализацията бяха приети два нови нормативни документа Правилник за прилагане на ЗРАСРБ и Правилник на Комисията за академична етика. Прилагането на ЗРАСРБ след приемането му през 2010 г. без наукометрични изисквания към кандидатите за придобиване на научни степени и за заемане на академични длъжности доведе единствено до значително увеличаване броя на хабилитираните лица и на присъдените научни степени, без това да допринесе за увеличаване на научната продукция и нейната значимост в институционален и национален мащаб. Този проблем беше допълнително усложнен от липсата па достатъчно строги изисквания към професионалната компетентност и обективност на членовете на научното жури, както и на конкретни механизми за ефективен контрол. С измененията в Закона и в Правилника оценяването на дисертационен труд на кандидатите за академични длъжности ще се извършва от журитата само за лицата, които отговарят на минималните национални изисквания, определени в правилника, както и на допълнителни изисквания в правилниците на висшите училища и научните организации, когато такива са предвидени. В резултат на предлаганите промени се очаква да се създаде общовалидна национална рамка за участие и провеждане на процедурите за придобиване на научни степени и заемане на академични длъжности, съобразена със спецификата на различните научни области и професионалните направления. Предвидено e Комисията по академична етика към министъра на образованието и науката да разглежда сигналите, отправени до него, относно нарушения при провежданите процедури за присъждането на научните степени или заемането на академични длъжности, както и сигналите за наличие на плагиатство в дисертационните трудове и представените за оценяване публикации, за недостоверност на научни данни или за конфликт на интереси при формирането на съставите на научните журита по реда на ЗРАСРБ. С приетия Правилник се определя организацията на дейността на Комисията по академична етика, както и основните й функции. Прието е Постановление на Министерския съвет 74 от 10 май 2018 г. за изменение на Наредбата за единните държавни изисквания за придобиване на висше образование по специалността Право и професионална квалификация юрист, приета с Постановление 82 на Министерския съвет от 2017. Тя предвижда отпадане на задочната форма на обучение, въвеждане на допълнителни хорариуми за определени дисциплини и откриване на специализирани магистърски програми и ще влезе в сила от учебната 2019/2020 година. Протичащият в момента процес на преструктуриране на учебния процес във всички юридически факултети е причина за приетото решение от Министерския съвет. Новият срок ще даде достатъчно време висшите училища да се подготвят и при необходимост да променят учебните си програми, за да са в съответствие с новите изисквания. Националната агенция за оценяване и акредитация също ще има възможност да актуализира критериите за оценяване и акредитация на специалността Право. Ще се създадат и необходимите условия за оценка и акредитация на специализирани магистърски програми в рамките на професионално направление Право. Удължаването на срока ще позволи и на Министерството на правосъдието да сформира работна група, която да прегледа нормативната уредба в сферата на обучението по специалността от регулираните професии Право. Прието е Решение на Министерския съвет 341 от 21 май 2018 г. за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България през учебната 2018/2019 година. Решението на Министерския съвет е
подготвено въз основа на механизъм (въведен с Постановление 64 на Министерския съвет от 25 март 2016 г.) за определяне на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища съобразно комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда. Предвид това при определяне на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища, за които държавата осигурява средства са взети предвид: Заявената готовност на ВУ за обучение на определен брой студенти и докторанти; Актуалният капацитет на ВУ, професионалните направления и специалностите от регулираните професии; Получената оценка от програмна акредитация на съответното професионално направление; Оценката на научната дейност на професионалното направление; Оценката за реализацията на завършилите студенти и докторанти (безработица сред завършилите и приложение на придобитото образование и реализация по призвание); Реализираният прием за предходната учебна година; Решенията на сформираната със заповед на министъра на труда и социалната политика експертна комисия за изготвяне на оценка на потребностите на пазара на труда във връзка с определяне приема на специалисти по новооткрити за висши училища професионални направления и специалности от регулираните професии, за които няма данни за реализацията на завършилите студенти и докторанти. При определяне на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти за учебната 2018-2019 година са взети предвид и последните изменения и допълнения в Постановление 64 от 25.03.2016 година. Допуска се допълнителен прием в 8 професионални направления в рамките на капацитета на направлението: Математика, Физически науки, Химически науки, Химически технологии, Енергетика, Материали и материалознание, Педагогика на обучението по... и Религия и теология. Това са направления с намаляващ брой студенти, но важни за развитието на отделни сектори на икономиката и обществото. Прието е Постановление на Министерския съвет 92 от 29 май 2018 г. за изменение и допълнение на Наредбата за държавните изисквания за приемане на студенти във висшите училища на Република България, приета с Постановление на Министерския съвет 79 от 9 май 2000 година. Уточнени са процедури и срокове по дейности на кандидат-студентите и на висшите училища, за да се оптимизира приемът на български и чуждестранни студенти. Създадена е възможност чуждестранни граждани от български произход да кандидатстват за обучение във висшите ни училища, като докажат знанията си по български език чрез полагане на тест, одитиран от европейската езикова организация партньор на Съвета на Европа. Когато в дипломата за средно образование няма оценка по български език и литература, по решение на академичния съвет на съответното висше училище и за отделни специалности оценката от теста с минимално ниво на владеене на езика В2 може да я замени при балообразуването. Дава се възможност когато в дипломата за средно образование на кандидат-студента няма оценка по учебен предмет, която участва в образуването на състезателния бал, лицето да валидира компетентности в съответствие със Закона за предучилищното и училищното образование при условията на Наредбата за оценяване на резултатите от обучението на учениците. Прието е Постановление на Министерския съвет, с което Факултетът по начална и предучилищна педагогика в структурата на Софийския университет Св. Климент Охридски
се преобразува във Факултет по науки за образованието и изкуствата. През годините диапазонът на провежданото обучение се разширява, разкриват се нови специалности в отговор на динамично променящите се изисквания пред образователната система и наложените от пазара на труда условия. Структурата на факултета включва шест катедри, в които се обучават студенти по четири професионални направления Педагогика, Педагогика на обучението по..., Изобразително изкуство и Музикално и танцово изкуство. Преобразуването е обусловено и от необходимостта спецификата на провежданото обучение и разнообразието на професионални квалификации, с които се дипломират възпитаниците на факултета, да бъде адекватно отразена в названието на основното звено. (януари - март) На 21 февруари 2018 г. Правителството прие промени в четири постановления, свързани с финансирането, приема и отпускането на стипендии в държавните висши училища и научните организации. Това са ПМС 64 от 2016 г., ПМС 328 от 2015 г., ПМС 90 от 2000 г. и ПМС 103 от 1993 година. В ПМС 328 от 2015 г. се прецизират отделни елементи и се усъвършенства механизмът за диференцирано финансиране. В Плана за изпълнение на Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 г. е предвидено делът от средствата за издръжка на обучението, които се получават въз основа на комплексна оценка за качеството на обучението и съответствието му с потребностите на пазара на труда, да нарасне на 50 на сто през 2018 г. и на 60 на сто през 2020 г. Въведени са два допълнителни коефициента. Първият е за приоритетни професионални направления с намаляващ прием, като за тях се наблюдава отчетен период от 5 години назад във времето. Вторият коефициент е само за обучения, провеждани по професионални направления в определени области на страната с нисък икономически статус. Това са областите Видин, Враца, Кърджали, Смолян и Ловеч, където има филиали на държавни висши училища. Целта от въвеждането на първия допълнителен коефициент е да бъде насърчен приемът по приоритетни професионални направления там, където няма достатъчно интерес от страна на кандидат студентите. Вторият коефициент се въвежда на териториален принцип, за да бъде подпомогнато обучението в области на страната със слабо икономическо развитие, в които има филиали на университети. В резултат на насърчаващ механизъм беше увеличен приемът във висшите училища по професионалните направления Информатика и компютърни науки и Комуникационна и компютърна техника. Достигнатият по-голям брой на приетите студенти по тези професионални направления през учебните 2016-2017 и 2017-2018 години дава възможност за устойчиво планиране на по-голям брой на приеманите студенти през следващите учебни години. Затова се предлага да отпаднат допълнителните преференции за тях. В същото време се предвиждат преференции за професионалните направления Математика, Педагогика на обучението по, Религия и теология, Физически науки, Химически науки, Енергетика, Материали и материалознание и Химически технологии. С промените се предвижда още да не се предлага за утвърждаване прием за неприоритетни професионални направления, за които максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти е под 15. Целта е да се ускори процесът по оптимизиране броя на професионалните направления, по които висшите училища провеждат обучение.
Друга промяна е свързана с възможността за утвърждаване на по-голям брой на студенти във висши училища, които обучават по професионално направление Туризъм и се намират в административни области, за които добавената стойност по факторни разходи, която се формира от сектор Туризъм, е средно над 4% по данни на Националния статистически институт за последните три години. Тази мярка се налага от необходимостта от оперативни ръководни, както и изпълнителски кадри за туристическата индустрия в България. С измененията на ПМС 103/1993 г. се увеличава броят на осигурените от българската държава места за обучение на наши сънародници от чужбина в държавните висши училища за образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър от 1000 на 2000. За първенците на националните олимпиади по български език и литература и за първенците на випуски на средни и висши училища в райони с компактно население от българска народност в Украйна, Молдова, Сърбия, Румъния и Казахстан местата се увеличават от 15 на 30. За образователната и научна степен доктор увеличението е от 20 на 40 места, а за следдипломна специализация периодът от 120 месеца се увеличава на 240 месеца. Във връзка с разширяването на мрежата от училища в чужбина с преподаване на български език и литература, история на България, география на България и др., се одобрява увеличаване на броя на преподавателите, изпращани от МОН в горепосочените училища от 30 на 50. Основни предпоставки за приетите промени са, че в страни като Украйна, Молдова, Сърбия, Македония, Албания се наблюдава трайна тенденция на увеличаване броя на кандидатите за студенти, докторанти и специализанти и повишен интерес към обучение в български висши училища и научни организации. Предложените промени в ПМС 90/2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации са в две посоки. Дава се възможност на висшите училища да предоставят допълнителни стипендии на студентите, обучаващи се в специалности от т. нар. приоритетни професионални направления. Другата промяна е свързана с актуализирането на размерите на някои видове стипендии. Променя се размерът на стипендията за докторантите от 450 на 500 лв. месечно. Този размер е максималната възможна сума на този етап и е следствие от редица направени анализи и проведени разговори с представители на докторантите и висшите училища. От 135 на 250 лв. се увеличава и размерът на стипендиите, предоставяни на студенти-чужденци, приети за обучение в България по Централноевропейската програма за обмен в университетското образование CEEPUS III. В изпълнение на националната политика към българите зад граница, увеличение има и при стипендиите, предоставяни на студенти, приети за обучение в Тараклийския държавен университет в Молдова съгласно Споразумението между правителствата на двете държави. Всички промени са израз на държавната политика, очертана в Стратегията за развитие на висшето образование, приета от Народното събрание през 2015 г., и направените анализи на актуалното състояние на висшето образование и пазара на труда в България. 2017
Период септември - декември) Издадена е Наредба 5 от 15.09.2017 г. за регистъра на професионалните колежи. Регистърът на професионалните колежи се създава съгласно Закона за електронното управление. В него се вписват държавните и общинските професионални колежи, както и частните професионални колежи. Той е публичен, като достъпът до информацията в него се осигурява чрез интернет страницата на Министерството на образованието и науката. С Постановление 219 на Министерския съвет от 05.10.2017 г. е приета Наредба за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование. С нея се определя държавният образователен стандарт за финансирането на институциите в системата на предучилищното и училищното образование, както и: условията и редът за определяне на броя на паралелките и групите и на броя на учениците и на децата в тях, за организиране на индивидуално обучение; условията и редът за осигуряване на обучението по български език; редът за включване на частните детски градини и училища в системата на държавно финансиране; приемането на деца и ученици за безплатно обучение в тези от тях, включени в системата на държавно финансиране; възстановяването на неизразходваните средства от държавната субсидия, както и преустановяване предоставянето на средства от държавния бюджет. С Постановление 232 на Министерския съвет от 20.10.2017 г. е приета Наредба за приобщаващото образование. С нея се определя държавният образователен стандарт за приобщаващото образование. Тя урежда обществените отношения, свързани с осигуряване на приобщаващото образование на децата и учениците в системата на предучилищното и училищното образование, както и дейността на институциите в тази система за предоставяне на подкрепа за личностно развитие на децата и учениците. Изменена и допълнена е Наредба 10 от 2016 г. за организация на дейностите в училищното образование. Промените засягат различни аспекти от организацията на училищните дейности, като е постигната по-голяма яснота и пълнота. Изменена и допълнена е Наредба 4 от 2017 г. за нормиране и заплащане на труда. Измененията засягат и планирането на средствата за допълнително трудово възнаграждение за постигнати резултати от труда през учебната година на педагогическите специалисти с изключение на директора. Определят се размерите на минимална основна работна заплата, считано от 01.09.2017 г. за директор, заместник-директор, учител, възпитател, логопед, психолог и т.н. Изменени и допълнени са: Наредба 8 от 2016 г. за информацията и документите за системата на предучилищното и училищното образование, Наредба 11 от 2016 г. за оценяване на резултатите от обучението на учениците, както и Наредба 9 от 2016 г. за институциите в системата на предучилищното и училищното образование. Промените са разнообразни, като е постигната поголяма яснота, пълнота и синхронизация с нормативната уредба. (Период април - септември) 1. Прието е Решение 236 на Министерския съвет от 27 април 2017 година за утвърждаване броя на приеманите за обучение студенти и докторанти във висшите училища и научните организации на Република България през учебната 2017-2018 година [1]. Решението е изготвено съобразно целите, заложени в Стратегията за развитие на висшето образование в Република България за периода 2014-2020 година, и новия модел на финансиране на висшите училища, ориентиран към
резултатите от обучението и потребностите на пазара на труда. По този начин ще се изгради устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда с цел постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. С нормативния акт се осигурява устойчивост на провежданата политика и заложените мерки в Стратегията за развитие на висшето образование, което гарантира повишаване на качеството на обучението и връзката с пазара на труда. 2. Прието е Постановление 168 на Министерския съвет от 10 август 2017 година за изменение на Постановление 64 на Министерския съвет от 2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на списък на приоритетните професионални направления и на списък на защитените специалности. Целта, която си поставя нормативната промяна, е да се обучават повече квалифицирани специалисти с висше образование в областите Филология, История и археология, Философия и Религия и теология. Тези професионални направления са с изключителна важност за формиране на културната и историческата идентичност на българското общество. Имат и стратегическо за държавата значение, тъй като на тях ще се разчита и в бъдеще да развиват духовната култура и знание. В тях се подготвят голяма част от бъдещите български учители, на които се основава хуманитарното образование в България. Ще се подготвят повече специалисти и по професионални направления Обществено здраве и Здравни грижи, като се разрешава по-голям брой на приеманите студенти, съобразно заявения брой от съответното висше училище и свободния капацитет на специалността от регулираните професии. Позитивно въздействие на Постановлението се очаква и по отношение на институциите и бизнеса, тъй като те ще бъдат обезпечени с повече кадри, притежаващи по-висока образователноквалификационна степен. 3. Прието е Постановление 169 на Министерския съвет от 10 август 2017 година за изменение на Постановление 90 на Министерския съвет от 2000 г. за условията и реда за предоставяне на стипендии на студентите, докторантите и специализантите от държавните висши училища и научни организации. Целта на Постановлението е повишаване размера на стипендията за студенти - чужденци, приети за обучение във висши училища и научни организации в България по междуправителствени спогодби за образователен, научен и културен обмен или по съответни актове на Министерския съвет. Това следва да допринесе за осъществяването на националната политика за привличане към родината на младите ни сънародници зад граница, би подпомогнало повишаването на конкурентоспособността на българските държавни висши училища в условията на силна
международна конкурентна среда и би стимулирало трансграничната студентска мобилност и интернационализирането на обучението в системата на висшето образование в България. 4. Прието е Постановление 183 на Министерския съвет от 21 август 2017 година за изменение и допълнение на Постановление 318 на Министерския съвет от 2016 г. за приемане на Наредба за държавните изисквания за придоби-ване на висше образование на ОКС бакалавър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране и на Наредба за държавните изисквания за придобиване на висше образование на ОКС магистър по специалности от регулираната професия Инженер в инвестиционното проектиране. Промените касаят основно част Технологична от инвестиционния проект и са свързани с добавянето на две професионални направления Машинно инженерство и Хранителни технологии, които не бяха включени в наредбите. Направени са и конкретни терминологични уточнения и е оптимизиран минималният хорариум на дисциплините в части Конструктивна, Организация и изпълнение на строителството и Транспортно строителство и транспортни съоръжения. Измененията са съобразени с актуалните световни тенденции в образованието в областта на инвестиционното проектиране, както и на изискванията на Закона за камарите на архитектите и инженерите в инвестиционното проектиране и други подзаконови нормативни актове, свързани с тази сфера. 5. Прието е Постановление 187 на Министерския Съвет от 31 август 2017 г. за откриване на Технически колеж Казанлък, в структурата на Техническия университет София. Целта, която си поставя нормативната промяна, е да се обучават повече квалифицирани специалисти с висше образование за машиностроенето като стратегически отрасъл за индустриалното развитие на България. Ще се подготвят специалисти за нуждите на водещите фирми в региона, свързани с металообработването, производството на елементи за хидравлични съоръжения, както и за специалната индустрия, свързана с военнопромишленото производство. В момента машиностроителните предприятия в града работят на пълни обороти, инвестират в машини и съоръжения и разкриват нови работни места. Някои предприятия са със световно значение като обем на производство. В машиностроителния сектор в Казанлък са ангажирани над 15 000 души. В този аспект недостигът на професионално подготвен инженерно-технически персонал е очевиден и това се изразява в наличието на несъответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование в региона. През изминалия период са приети още няколко постановления на Министерския съвет, свързани със структурни промени в държавните висши училища. Промените имат за цел да осигурят повече възможности за развиване на научния потенциал в институциите (разкрити са няколко изследователски института), както и да се оптимизират досегашните структури.
(Период януари - март) Прието е Постановление 52 от 16 март 2017 г. за изменение и допълнение на Постановление 64 на Министерския съвет от 2016 г. за условията и реда за утвърждаване на броя на приеманите за обучение студенти и докторанти в държавните висши училища и за приемане на Списък на приоритетните професионални направления и на Списък на защитените специалности. Въвеждат се следните изменения и допълнения: 1. Област на висше образование 2. Хуманитарни науки се добавя към списъка с области на висше образование, определени с по-висок коефициент съобразно Методиката за определяне на коефициент на висше училище по професионално направление. Предлага се механизъм, чрез който обучението в професионални направления 2.1 Филология, 2.2 История и археология, 2.3 Философия и 2.4 Религия и теология да се стимулира по същия начин, както при професионалните направления, за които е налице повишена необходимост от специалисти, в т.ч. и педагогически кадри. 2. Промяна в начина на определяне на максимално определения брой студенти въз основа на реализирания прием, субсидиран от държавата. 3. Когато приетите за обучение студенти и докторанти по приоритетните професионални направления и по професионалните направления от област на висшето образование Хуманитарни науки са под 15, максимално допустимият брой на приеманите за обучение студенти и докторанти се определя за равен на 15 в рамките на свободния капацитет на съответното професионално направление. По този начин се гарантира съхраняването на обучение за специалности от приоритетните професионални направления и от област на висше образование Хуманитарни науки. 2016 (Период януари - март) Приети са на Стратегия за развитие на висшето образование в Република България [2] за периода 2014-2020 г. и План за действие към нея Стратегията за развитие на висшето образование (СРВО) в Република България за периода 2014-2020 г. бе приета от Народното събрание на 26 февруари 2015 г. Тя е разработена от експертна група, назначена от Министерството на образованието и науката. Окончателният вариант беше изготвен след сериозен преглед на български и европейски документи за развитие на висшето образование, разработени за периода 2014-2020 година и след широко обсъждане с всички заинтересовани страни. Основните аспекти и приоритети в СРВО бяха предмет на предварителни консултации с експерти от Европейската комисия. Дългосрочната стратегическа цел на Стратегията е създаването на модерна, ефективна и постоянно развиваща се система за висше образование, в центъра на която е човекът с неговите личностни качества и интелектуален потенциал. Реформираната система трябва да гарантира: подготовка на мотивирани, инициативни и иновативни специалисти; успешна професионална реализация на завършилите студенти; високи фундаментални и приложими в икономиката резултати от научните изследвания; растяща конкурентоспособност на висшето образование и икономиката на знанието в европейски и глобален контекст. Конкретните цели на Стратегията са: 1. Подобряване на достъпа и увеличаване на дела на завършилите висше образование
2. 3. 4. 5. 6. 7. 8. 9. (достигане на равнище от 36% завършили висше образование на възраст между 30 и 34 години през 2020 г.). Съществено повишаване на качеството на висшето образование и на съвместимостта му с европейските системи за висше образование с цел заемане на достойно място в Европейското пространство за висше образование. Изграждане на устойчива и ефективна връзка между висшите училища и пазара на труда и постигане на динамично съответствие между търсенето и предлагането на специалисти с висше образование. Стимулиране на научноизследователската дейност във висшите училища и на развитието на иновации, ориентирани към пазарната икономика. Модернизация на системата за управление на висшите училища и ясно определяне на видовете висшите училища и образователно-квалификационните степени. Повишаване на средствата за финансиране на висшето образование и науката и на ефективността на използването им чрез усъвършенстван модел на финансиране. Преодоляване на негативните тенденции в кариерното израстване на преподавателите във висшите училища и стимулиране на най-добрите преподаватели. Разширяване и укрепване на мрежата за учене през целия живот, широко приложение на различни електронни форми за дистанционно обучение. Подробен План за действие с конкретни мерки и срокове беше приет от Министерския съвет. Рейтинговата система на висшите училища в Република България [3] е разработена, за да подпомогне потребителите на образователни услуги в избора на университет. Четвъртата актуализирана версия беше публикувана през м. декември 2014 г. и съдържа информация за всички 51 акредитирани висши училища в България, които предлагат обучение по различни специалности, групирани в 52 професионални направления. В зависимост от индивидуалните приоритетите и нуждите на всеки потребител, системата дава възможност за съпоставяне и класиране с различен обхват и вид във всяка професионално направление. Има над 70 индикатора в рамките на критериите за класиране, включително такива за реализацията на завършилите на пазара на труда. Основната цел на мярката е да се въведе система за наблюдение и оценка на качеството на висшето образование. През м. март 2015 г. Министерският съвет прие наредби за държавните изисквания за придобиване на висше образование на образователно-квалификационните степени бакалавър и магистър, след придобита образователно-квалификационна степен бакалавър, по специалностите Корабоводене, Електрообзавеждане на кораба, Корабни машини и механизми и Корабна радиоелектроника в професионално направление 5.5. Транспорт, корабоплаване и авиация. Тези специалности водят до упражняването на следните регулирани професии: 1. 2. 3. 4. Корабоводител; Корабен механик; Корабен електромеханик; Корабен радиоспециалист. За изготвянето на наредбите беше сформирана работна група, която разработи проекта в съответствие с всички национални и международни изисквания, и в чийто състав бяха включени представители от: Министерството на образованието и науката (в т.ч. и експерт от дирекцията, изпълняваща функции на национален координатор по регулираните професии); Министерството на отбраната; Изпълнителната агенция Морска администрация (като орган, компетентен да взема решения по даване/признаване на право за упражняване на съответната професия, съгласно Решение 273 от 6 април 2012 г. за изменение и допълнение на Решение 619 на
Министерския съвет от 2009 г. за приемане на Списъка на регулираните професии в Република България); Националната агенция за оценяване и акредитация; Висшите училища, обучаващи студенти по цитираните специалности. Наредбите имат за цел да определят държавните изисквания за придобиване на висше образование по специалностите Корабоводене, Електрообзавеждане на кораба, Корабни машини и механизми и Корабна радиоелектроника като залагат минималните хорариуми по съответните дисциплини. Те могат да бъдат увеличавани съобразно профила на съответното висше училище. DID YOU FIND WHAT YOU WERE LOOKING FOR? YES NO Contact * Message * Leave this field blank Source URL: https://eacea.ec.europa.eu/national-policies/eurydice/content/national-reforms-higher-education-9_bg Links [1] http://mon.bg/?h=downloadfile&fileid=11620 [2] http://mon.bg/?go=page&pageid=74&subpageid=143 [3] http://rsvu.mon.bg/