Съвет 1. АЗ ПОСЛАНИЕ Аз посланието e метод на общуване, който създава условия за преодоляване на неразбиране и конфликти по дипломатичен начин, за установяване на здравословни отношения както между връстници, така и между хора от различни поколения. Най често Аз посланието се използва при разрешаване на конфликтни ситуации, но използването му и в други ситуации може да подобри социалната комуникация в училище. Аз посланието по скоро разкрива какви чувства е предизвикало поведението на даден човек, без този човек да бъде нападнат или да му бъде вменявана вина. Всяка житейска ситуация, включително ситуациите, които изникват в училище в час или междучасието, има три основни елемента: 1) поведението на страните; 2) чувствата, които те изпитват и 3) последствията от това поведение. Аз посланието на практика описва всеки един от трите елемента по следната схема: 1. Аз (описание на чувства и емоции, предизвикани от действието на другия човек) Примерни изрази Аз се почувствах засегнат/а, Аз се притесних Аз се зарадвах и др. 2. Когато (описание на действието, извършено от другия човек) Примерни изрази...... когато ти каза пред всички, че съм напълняла... когато видях, че таблетът ми не е на мястото си ;... когато видях подаръка, който си купил като изненада 3. И бих желал/а (описание на желаното поведение по конструктивен и ненатрапчив начин) Примерни изрази:... бих желал/а следващият път да поговорим насаме относно външния ми вид бих желал/а следващият път да ме попиташ, преди да вземеш мои вещи ; много ще се радвам, ако продължаваш с такъв тип изненади и занапред. Източник: Дейл Карнеги: Как да печелим приятели и да влияем на другите
Съвет 2. Не противоречим, заменяме но, и обаче с И Разногласията са естествената среда на плурализма и либералната демокрация. Във всяка работна среда възникват ситуации, в които има поне 2 гледни точки и мнения, които си противоречат ако не изцяло в концепциите, то поне в детайлите. Ако не ги разрешите, може да се стигне до загуба на време, нарастващо недоволство и това неблагоприятно да се отрази върху производителността и хармонията във взаимоотношенията на работното място. Как да изразите своето несъгласие с колега, без това да доведе до нежелан спор и излишно напрежение? Добре познавате разпространената формула за изразяване на несъгласие, която гласи: При формулиране на своята позиция, започвате първо с изразяване на общо съгласие с тезата/мнението на опонента, след което правите рязък завой, вкарвате едно но в изречението, след което споделяте другата (своята) гледна точка за нещата. Тази формула всъщност има своите слабости. Категоричното противопоставяне в края на изречението, след но то всъщност кара отсрещната страна с основание да се съмнява в искреността, с която сме се съгласили най общо в началото на изречението. Това създава от една страна чувство за неискреност, а от друга показва много ясно желанието за манипулаця чрез прилагането на комуникационни трикове. Предлагаме Ви леко да промените подхода, и, при изразяване на несъгласие да следвате малко по различна тактика. След като сте се запознали с мнението и гледната точка на опонента, намерете конкретни елементи/моменти, с които сте съгласни. Помислете кои са допирните точки между твърдението на човека отсреща и Вашето мнение. Изведете ги на преден план и започнете изказването си с тях. По този начин започвате с общите, обединяващи елементи на двете твърдения. След това сложете едно И в изречението и продължете с Вашата категорична позиция, която също следва от допирните точки, които имате. Тази формула много по бързо разоръжава опонента, като му дава възможност да види доколко Вашето мнение всъщност е по различно, но по скоро в нюансите, отколкото в основата си. От друга страна при този подход не създавате вътрешни противоречия в собствената си теза, съгласявайки се първо най общо с нещо, което след това категоричон отхвърляте. Източник: Дейл Карнеги: Как да печелим приятели и да влияем на другите
Съвет 3. Показваме уважение към мнението на човека отсреща 1. Бъдете добри слушатели Повечето хора не разбират значението на думите добър слушател, но това е един от най важните елементи в комуникацията. Слушането е ключово за постигане на разбирателство между участващите в разговора и изразява уважение към отсрещния. А добрите отношения и връзки се градят по лесно, ако се отнасяте с внимание към хората. Когато човекът, с когото водим разговор, слуша внимателно, това ни помага да се почувстваме оценени и влияе позитивно на нашето самочувствие. Всеки иска да бъде чут, така че слушайки, вие изграждате доверие у отсрещния на подсъзнателно ниво. Нужно е да се фокусирате над активното слушане, а не над пасивното такова. Разликата между двете е, че първото означава, че освен да слушате вие участвате в разговора и отвръщате на говорещия по отношение на това, което той е казал. Докато пасивното слушане означава, че вие просто слушате без да изразявате каквото и да било мнение по въпроса. 2. Не довършвайте изреченията на другите Ако си мислите, че чрез това помагате на хората по някакъв начин, разберете, че това не е така! Проучвания са показали, че довършвайки изреченията на някого, вие го обезсърчавате и поемате контрол над дискусията. Това отново може да събере немалко негативни коментари спрямо вашите комуникативни умения, така че ви съветваме търпеливо да изчакате говорещия. 3. Перифразирайте Ако искате да покажете на някого, че сте го разбрали, то перифразирането е правилният начин да го направите. Всичко, което трябва да направите, е да повторите това, което някой е казал, преди да коментирате по темата. Ето и един пример: Г н Иванов, до колкото разбирам ситуацията, свързана с новата сделка, е ваш приоритет в момента и ние трябва да ви помогнем с намирането на някои бързи решения, така ли? 4. Поддържайте визуален контакт Като гледате в очите другия участник в разговора, вие му показвате, че се интересувате от това, за което той говори. Така също демонстрирате самочувствие и това, че се чувствате комфортно около човека срещу вас, а и ви помага да се фокусирате и да не се разсейвате лесно. Комуникирането е важен процес, чрез който ние намираме нашето място в света. Трябва да се чувстваме спокойни и уверени и винаги да изразяваме мнение по даден въпрос (ако имаме такова). Източник: блогът на ProPR: http://pr o pr.com/blog/?p=1453
Съвет 4. Спорим с факти и доказателства, не с емоции При формулирането на теза, човек често следва следния алгоритъм: 1) Какво мисля? 2) Защо мисля така? 3) Какви доказателства имам. При излагане на аргументите, съветваме говорещия да структурира мислите си в следната последователност: 1) Доказателството ми е 2) Доказателството ми говори, че 3) Ето защо вярвам Тази схема помага да се формулират логически, неемоционални изказвания, които поддържат разговора в рамките на добрия тон. Излагането на доказателствата в началото позволява и на нас и на отсрещната страна да се придържаме към логиката и създава условия за организиране на дискусията около факти и доказателства, не около емоции. Формулирането на тезата при използване на посочената схема позволява на другия човек да се придържа към и да не изпада в защитно поведение. Това е силен, асертивен подход към различията в мненията, който оптимизира смислените дискусии и минимизира емоционалните конфронтации. Източник: Дейл Карнеги: Как да печелим приятели и да влияем на другите
Съвет 5. Даваме оценки на поведение, не на човек Обръщайте внимание на грешките на хората индиректно. Това създава среда, която предотвратява замането на отбранителна позиция от другите. Оставете другият човек да излезе от ситуацията с достойнство. Направете така, че грешката да изглешда лесно поправима. Целта е да се справим с неподходящото поведение и все пак да запазим достойнството на другия човек. Когато изказваме вярата си във възможностите на другите да поправят дадена грешка, ние им вдъхваме увереност да подобрят качеството си на представяне. За да постигнем това, следваме едно просто правило: Даваме оценка на поведението, никога на човека, който е постъпил по определен начин. Когато не сме съгласни с дадено поведение на свой колега, най добре да споделим това с колегата като посочим конкретното проявление на това поведение. Общи генерализации от типа Ти никога не казваш/правиш или ти винаги постъпваш по този начин обезоръжават човек и го поставят в защитна позиция. Най честата реакция при такива реплики е това не е вярно. И, обективно погледнато, със сигурност има ситуации, в които обобщеното твърдение не е вярно. Затова и при водене на трудни разговори и посочване на грешки, не бива да генерализираме и да прехвърляме отрицателната оценка, която имаме от дадено поведение върху личността на човека. Разбира се, има ситуации, в които думите или поведението на човека не съответстват на определени професионални и/или морални норми. В тези случаи даването на ясен сигнал, че нещата, които се случват не са желателни, е от съществено значение, за да позволим на човека, който ги е извършил, да види грешката си и да я избягва занапред. При разговора с човека съветваме силно да се акцентира върху конкретната постъпка (думи и/или действия), да се посочва желаното поведение и да се подчертава увереността на говорещия, че събеседникът му може да се държи по друг начин, защото личността/характерът му всъщност носят редица добродетели.
Съвет 6. Отворете ума, сърцето и волята си Представяме Ви една техника за управление на взаимоотношения с хората, особено когато те са разстроени. Техниката е дело на Ото Шармър и се използва, за да позволи хора, които се намират в дълбоко емоционално състояние да намалят ефектите от емоциите. Реакцията на събеседниците в силно емоционални ситуации може да се опише в следните 3 стъпки: 1. Отворете ума. Съсредоточете се върху това, което човекът наистина казва и се опитайте да виждате нещата от гледната точка на своя събеседник. Съсредоточете се върху възможностите и не се поддавайте на изкушението към инстинктивни реакции като това няма да работи. Задавайте отворени въпроси и се опитайте да разберете каква е представата на Вашия събеседник за добър изход от създадената ситуация. Покажете, че наистина сте отворен/а за гледната точка на отсрещната страна. 2. Отворете сърцето. Уверете своя събеседник, че сте съпричастен/а с него/нея и искате да помогнете. Отправете посланието, че разбирате притесненията на отсрещната страна и ще направите каквото можете, за да помогнете. 3. Пожелайте да го направите. Присъединете се към събеседника, споделящ проблема, за да работите върху решението заедно. Общото решението може да не е точно това, сте си представяли, но преминаването през първата и втората стъпка вече са Ви доближили до гледната точка и очаквания резултат от отсрещната страна. Вашата задача е да работите за постигане на най добрия възможен резултат и за двете страни. Вие сте в това заедно и заедно ще се ангажирате с най доброто възможно решение. Този подход е демонстрация на това, което наричаме емоционална интелигентност. Източник: Andrew Marty, SACS consulting https://sacsconsult.com.au/emotional intelligence open mind open heart open will/
Съвет 7. Компас за смели разговори Компасът помага да осмислим как възприемаме и обработваме информацията по определена тема. Това е инструмент, който помага взаимно да разберем мнението и нагласите си. В предложения инструмент има 4 измерения, в които хората категоризират дадена информация: 1) Емоционално измерение 2) Интелектуално измерение 3) Морално измерение 4) Социално измерение За да бъде успешно приложен компасът, е необходимо да са налице следните условия: 1. Поддържайте фокус върху личното, познато, непосредствено възприятие на фактите и доказателствата, които са свързани с дадената тема. 2. Възприемете подход, който Ви позволява да видите различни гледни точки към теемата; 3. Установете ясни граници и правила за провеждане на разговора. 4. Уеднаквете понятията, с които разговаряте в групата. Уверете се, че при използването на определени понятия, всички членове на групата разбират едни и същи неща. При приложението на компаса, всички участници се обединяват около следните твърдения: 1. Всеки участва активно и е АНГАЖИРАН; 2. Всеки говори това, което наистина мисли говори ИСТИНАТА; 3. Всеки е готов да приеме че разговорът може да остане ОТВОРЕН; 4. Всеки е готов да напусне зоната си на комфорт, да приеме че част от разговора може да го накара да се чувства НЕКОМФОРТНО. Източник: Courageous Conversations About Race: A Field Guide for Achieving Equity in Schools. Линк: https://wvcglobalc.wordpress.com/2015/02/10/courageous conversations about race/
Съвет 8. Изграждане на увереност у другите чрез признание В рамките на съвместната си работа, има редица възможности членовете на екипа да подпомогнат колегите си да изградят увереност, да се мотивират и да постигат по добри професионални резултати. Причините за неизразяване на признателност включват: навик, фокусиране върху други неща, приемане на хората за даденост, ниво на комфорт, липса на умения за това и колебания поради страх от криво разбиране. Как да преодолем всичко това? 1) Идентифицираме специфични силни страни, качества или позитивни личностни черти. 2) Формулираме похвалите конкретно, правдоподобно и искрено, като ги подкрепяме с доказателства. Неща предмети, които хората притежават. Хората обикновено се гордеят стов, което имат. Постижения области на образование, изследване, проекти, всички дейности, които изискват по продължителни и целенасочени усилия за повишаване на професионалните умения. Личностни характеристики са позитивните черти на хората (уменията), които им помагат да взаимодействат с останалите и да работят професионално и ефективно. Доказателствата придават правдоподобност и достоверност на изкаването, така че хората знаят, че споделената похвала е искрена. Източник: Дейл Карнеги: Как да печелим приятели и да влияем на другите