16. НЯКОИ НЕРАВНОВЕСНИ И НЕЛИНЕЙНИ ЯВЛЕНИЯ В КРИСТАЛИТЕ ТОПЛОПРОВОДНОСТ, ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ, ЕЛЕКТРОСТРИКЦИЯ. ТЕРМОЕЛЕКТРИЧНИ ЕФЕКТИ 1. Нелинейни или

Препис

1 16. НЯКОИ НЕРАВНОВЕСНИ И НЕЛИНЕЙНИ ЯВЛЕНИЯ В КРИСТАЛИТЕ ТОПЛОПРОВОДНОСТ, ЕЛЕКТРОПРОВОДИМОСТ, ЕЛЕКТРОСТРИКЦИЯ. ТЕРМОЕЛЕКТРИЧНИ ЕФЕКТИ 1. Нелинейни или квадратични ефекти 1.1. Електрострикция При голяма интензивност на полевите величини се наблюдават нелинейни (квадратични) ефекти. За голямо електрично поле (ЕП), обратният пиезоелектричен ефект е: (1) S ij dij E + rij E E d ij * E r ij E = * линеен обратен пиезоелектричен ефект E електрострикционен член r ij тензор на електрострикцията, броят на коефициентите е по-малък от 81, поради симетрията на S ij и на кристала. Електрострикция - Възникването на деформация в йонни кристали, с център на симетрия, пропорционална на квадрата на интензитета на електричното поле. Аналогичен ефект на обратния пиезоелектричен ефект. Възниква и при центросиметрични йонни кристали. Под действие на ЕП двете подрешетки на положителни и отрицателни йони се преместват една спрямо друга, т.е. възниква поляризация. Това създава механична деформация. Деформацията не зависи от посоката и знака на E r. Много слаб ефект даже при полета близки до Е пробивно в сравнение с обратния пиезоелектричен ефект. Аналогичен ефект е магнитострикцията - при прилагането на силни магнитни полета (МП). Силно е при някои феро и феримагнитни кристали. Не се наблюдава ефект обратен на електрострикцията, т.е. под действие на механично напрежение не възниква поляризация в центросиметрични йонни кристали. 2. Неравновесни процеси Тези процеси са необратими. Типични примери са преносните явления в кристалите. Описвани с тензор от ранг са топлопроводност и електропроводност Топлопроводност Характеризира се от два вектора: gr градиент на температурата, q r плътност на топлинния поток с компоненти: q i количеството топлина, протичаща за единица време през единица площ, перпендикулярна на съответната ос X i. В изотропни среди gr и q r съвпадат по направление: q= æ. gr = -æ dr gr има посоката на нарастване на Т. æ положителен скалар, коефициент на топлопроводност.

2 В анизотропни среди (кристали): q i = æ i. dx Прилагаме температурно поле: gr = 1. Получават се следните топлинни потоци: q1 = x1, q2 = x2, q3 = x3 Всяка компонента q i зависи от всички компоненти на gr. Наблюдава се освен надлъжна компонента по gr и две напречни компоненти. æ i тензор от ранг, тензор на топлопроводност с компоненти коефициенти на топлопроводност æ i = æ i симетричен тензор æ 1, æ 2, æ 3> 0 главните стойности на тензора винаги са по-големи от нула, следователно характеристичната му повърхност е елипсоид. Формата и ориентацията му се съгласуват със симетрията на кристала (съгласно Таблица 1 от 14 въпрос) Електропроводимост Феноменологически напълно аналогично на топлопроводността: Два вектора: grd ϕ градиент на електричния потенциал или r E = grdϕ интензитет на ЕП r j плътност на тока с компоненти: j количеството заряд, протичащо за единица време през единица площ, перпендикулярно на ос X В изотропни среди r j и E r имат еднакви направления. j = σ. E σ - положителен скалар, коефициент на електропроводимост. ϕ В кристали: j i = σ i. = σ i. E x σ i тензор на електропроводимост, тензор от ранг σ i = σ i симетричен тензор σ 1, σ 2, σ 3 > 0 главните стойности на тензора винаги са положителни, следователно характеристичната повърхност е елипсоид. Формата и ориентацията му се съгласуват със симетрията на кристала съгласно Таблица 1 (14 въпрос). 3. Взаимодействие между топлопроводност и електропроводимост Двата процеса могат да се извършват едновременно във всяко тяло и си взаимодействат помежду си. В резултат възникват т. нар. термоелектрични явления. 3.1.Термоелектрични явления в изотропни проводници Термодинамика на необратими процеси Принцип на Онзагер. Приложим към всички преносни явления.

3 Разглеждаме следната верига: Свързани са два различни проводника а и. Контактите им са при различни температури. Включен е кондензатор с разлика в потенциалите ϕ. Следователно, във веригата едновременно протичат пренос на електричество и пренос на топлина, които взаимно си влияят и възникват термоелектрични явления. В изотропен материал протичат: Електричен ток: j = grdϕ.l1 = σ grdϕ, j = σ. E Топлинен поток: 1 1 q= gr.l2 = æ gr.. T, q= æ. gr Т T Означаваме: ПОТОК j : СИЛА x: j 1 = j поток заряди или плътност на тока j 2 = q плътност на топлинния поток x1 = grdϕ 1 x2 = gr специфична причина за въвеждането T В общия случай: когато едновремено става пренос на заряди и на топлина се предполага линейна връзка: j1 = L11X1+ L12 X 2 j2 = L21X1+ L22 X 2 Всеки поток е свързан с две сили. При правилен избор на потоците и силите според принципа на Онзагер се получава: L 12 = L 21 Принципът на Онзагер е аналогичен на принцип на ТД на равновесни процеси. Ако броят потоци и силите е повече от две, то j i = Lij X j, (i,j =1,2,3, n) L ij = L ji принцип на Онзагер Ефект на Зеебек - термоедс на термодвойка φ T 1 T 2 Ако между двете спойки на термодвойка, съставена от два различни метала а и има разлика в температурите Т, то възниква термоедс - ϕ. dϕ/ термоелектрическа мощност на контакта разлика в потенциалите за единица разлика в температурите при отсъствие на ток.

4 Ефект на Пелтие T 0 =const Скоростта на поглъщане на топлина в контакта при протичане на ток от метал а към метал e: dq = = П. dt П коефициент на Пелтие, зависещ от температурата и проводниците а и. Ao по проводниците и тече ток, за да се поддържа постоянна температура в контакта (спойката) е нужно непрекъснато да се подава или отнема от него топлина q Ефект на Томсон d& q През неравномерно нагрят проводник с постоянно напречно сечение от еднороден материал се пропуска ток. За да се запази разпределението на температурата непроменено, трябва непрекъснато да се подава топлина. Скоростта на притока топлина (количеството топлина, което се подава за единица време), необходима за поддържане на стационарното разпределение на температурата в проводника, който има градиент на температурата в направление на тока е: τ - коефициент на Томсон d =τ Съотношение на Томсон Първо: следва от закона на термодинамиката: dq= du + δa П + ( τ τ ) T = ϕ Второ: следва от принципа за Онзагер (в термодинамиката на необратимите (неравновесни) процеси заема такова място като принцип на термодинамиката) От тези съотношения се получава: const Т 1 Т 2 ϕ = Τ П dϕ П = T за топлината (коефициент) на Пелтие 2 d ϕ ( τ τ ) = T за топлината (коефициент) на Томсон 2 Τ

5 3.2. Термоелектрически ефекти в кристали Ефект на Пелтие = n n - скок на нормалните компоненти, αi Пi = T матрица (тензор) на Пелтие, X ( j П ) = ( j П ) i i α i абсолютна термоелектрична мощност на проводника в дадена точка при дадена температура. α i матрица, характеризираща термоелектрическите свойства на кристала. В общия случай несиметрична. При наличие на симетрия в кристала компонентите на i i α i намаляват. = T X ji. αi = X αi jit. = ( ji Пi) ефект на Пелтие X Ефект на Томсон = jiτ i T X τ i α T i = T тензор на топлината на Томсон X В общия случай се наблюдават надлъжни и напречни ефекти на Пелтие и Томсон.