Revmatologia-2-19.indd

Препис

1 БЪЛГАРСКО ДРУЖЕСТВО ПО РЕВМАТОЛОГИЯ Централна медицинска библиотека ÐÅÂÌÀÒÎËÎÃÈß RHEUMATOLOGY Год. XXVII 2019 Бр. 2 Редакционна колегия Главен редактор проф. Р. Стоилов, дм Заместник-главен редактор проф. Зл. Коларов, дмн доц. М. Иванова, дм Секретари В. Бояджиева, дм, Цв. Георгиев, дм Членове проф. А. Баталов, дм доц. А. Тончева, дм, доц. Д. Златарева, дм доц. И. Манолова, дм, доц. Ив. Шейтанов, дм проф. М. Панчовска, дм, проф. Р. Рашков, дмн доц. С. Монов, дм доц. М. Дамяновска, дм (Р. Северна Македония) проф. Н. Дамянов, дм (Сърбия) проф. С. Раденска-Лоповок, дм (Русия) доц. д-р О. Зимба, дм (Украйна) Консултант А. Гаспарян Editorial Board Editor in Chief Prof. R. Stoilov, PhD Deputy Chief Editors Prof. Zl. Kolarov, DMedSc Assoc. Prof. M. Ivanova, PhD Secretaries V. Boyadzhieva, MD, Tsv. Georgiev, MD Members Prof. A. Batalov, PhD Assoc. Prof. A. Toncheva, PhD, Assoc. Prof. D. Zlatareva, PhD Assoc Prof. I. Manolova, PhD, Assoc. Prof. I. Sheytanov, PhD Assoc Prof. M. Panchovska, PhD, Prof. R. Rashkov, DMedSc Assoc. Prof. S. Monov, PhD Assoc. Prof. M. Damyanovska, PhD (R North Macedonia) Prof. N. Damyanov, PhD (Serbia) Prof. S. Radenska-Lopovok, PhD (Russia) Assoc. Prof. O. Zimba, PhD (Ukraine) Consultant A. Gasparyan, MD Ревматология (София) Revmatologia (Sofia) EMBASE/Excerpta Medica Scopus БД Българска медицинска литература/ Bulgarian Medical Literature Database

2 СЪДЪРЖАНИЕ CONTENTS ПРИВЕТСТВЕНО СЛОВО...3 ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ... 4 ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ... 4 НАУЧНА ПРОГРАМА... 5 РЕЗЮМЕТА УСТНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ... 9 РЕЗЮМЕТА ПОСТЕРНА СЕСИЯ НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ...43 АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ WELCOME SPEECH... 3 ORGANISING COMMITTEE...4 GENERAL INFORMATION... 4 SCIENTIFIC PROGRAMME... 5 ABSTRACTS ORAL PRESENTATION... 9 ABSTRACTS POSTER SESSION SCIENTIFIC PUBLICATIONS INDEX РЕВМАТОЛОГИЯ 2/2019 ISSN УДК Организационен секретар В. Ц ъ к л е в а Стилова редакция и корекция В. Ц ъ к л е в а Редакция на английски В. К о л е в Страниране Д. А л е к с а н д р о в а Подписана за печат на 10 май 2019 г. Печатни коли 6,25, формат 60 х 90/ София, ул. Св. Г. Софийски 1 е-mail: v_tzakleva@abv.bg Печат: Таурус Адвертайзинг RHEUMATOLOGY 2/2019 ISSN UDC Executive secretary V. T z a k l e v a Stylistic editor and proofreading V. T z a k l e v a English proofreader V. K o l e v Preprint processing D. A l e x a n d r o v a Imprimatur date 10 May 2019 Printer s sheets 6,25, size 60 x 90/ Sofi a, 1 Sv. G. Sofi yski Str. v_tzakleva@abv.bg Printed by: Taurus Advertising

3 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/ Уважаеми колеги, За мен е удоволствие да Ви приветствам на тазгодишното издание на Националната конференция по ревматология. Конференцията е най-голямото национално събитие в областта на ревматологията и дава възможност да се запознаем с върховите постижения в областта на ревматологията, да дискутираме по актуални въпроси и не на последно място, утвърдени специалисти и млади колеги да обменят ценен опит. Научната програма на Конференцията включва представяне на изследователски тези, които обединяват достиженията на световните практики и съвременния клиничен опит в България, както и сателитни симпозиуми на водещите фармацевтични компании, които запознават с модерните и с бъдещите технологии и лекарствени разработки. От мое име и от името на Организационния комитет на Националната конференция по ревматология с удоволствие Ви приветствам с Добре дошли! С уважение, Проф. д-р Румен Стоилов, дм Председател на Организационния комитет Председател на Българското дружество по ревматология

4 4 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology ОРГАНИЗАЦИОНЕН КОМИТЕТ ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПОЧЕТЕН ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗАМЕСТНИК-ПРЕДСЕДАТЕЛИ: Проф. Румен Стоилов Проф. Рашо Рашков Проф. Златимир Коларов Проф. Анастас Баталов СЕКРЕТАР: ЧЛЕНОВЕ: Д-р Владимира Бояджиева Д-р Бойчо Опаранов Доц. Иван Шейтанов Доц. Любинка Дамяновска Доц. Любомир Маринчев Доц. Мариела Генева-Попова Доц. Мариана Иванова Проф. Неманя Дамянов Доц. Николай Николов Доц. Симеон Монов Проф. Стефка Раденска Доц. Стефан Стефанов Доц. Цветанка Петранова ОБЩА ИНФОРМАЦИЯ Официални езици български и английски Научни сесии, устни презентации Основна пленарна зала зала Импресия 30 май, 31 май, 1 юни Моля, представете Вашата презентация на CD, DVD или USB флашпамет на техническия екип в залата не по-късно от последната почивка, предхождаща Вашата лекция. Моля да бъдете в залата минимум 10 минути преди часа на Вашата презентация. Време за лекция 12 минути експозе и 3 минути дискусия Фирмено изложение Конферентен център на хотел "Интернационал" Постерна сесия Конферентен център на хотел "Интернационал" Сертификат за участие На всички, регистрирани и присъствали на място делегати, след приключване на събитието на електронната поща ще бъде изпратен сертификат за участие. Обеди на бюфет 30 май, 31 май, 1 юни, Основен ресторант Вечери 30 май, 31 май, 1 юни

5 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/ НАЦИОНАЛНА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ 30 МАЙ 2 ЮНИ 2019 ХОТЕЛ "ИНТЕРНАЦИОНАЛ" НАУЧНА ПРОГРАМА 14:00-20:00 РЕГИСТРАЦИЯ 14:00 НАСТАНЯВАНЕ 30 МАЙ, ЧЕТВЪРТЪК 20:00 ВЕЧЕРЯ, р-т Белини, хотел "Интернационал" 08:00-20:00 РЕГИСТРАЦИЯ 31 МАЙ, ЧЕТВЪРТЪК 08:45 09:00 09:00 09:15 09:15 09:30 09:30 09:45 09:45 10:15 10:15 11:00 11:00 11:30 КАФЕ ПАУЗА 11:30 12:30 12:30 12:45 ПЪРВА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР Терапевтични предизвикателства при лечение на антисинтетазен синдром Цитокинови и YKL-40 нива при системна склероза и тяхната корелация със ставното включване INF тип I индуцирани хемокини CCL2, CNCL10 и CCL19 при пациенти със системен лупус еритематодес Биологичните средства в лечението на гигантоклетъчния артериит и ревматичната полимиалгия СИМПОЗИУМ UCB: Науката зад успехите в лечението с Certolizumab pegol СИМПОЗИУМ AMGEN: AMGEN 10 години биотехнологични иновации в България П. Петева, Л. Маринчев Р. Каралилова М. Генева-Попова Д. Димов А. Баталов В. Бояджиева С. Монов, И. Шейтанов, Цв. Петранова Л. Маринчев Р. Стоилов С. Монов ВТОРА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР СИМПОЗИУМ ELI LILLY: Olumiant: нов таргетно синтетичен DMARD за лечение на ревматоиден артрит. Да достигнем отвъд стандарта! Експресия на Killer Cell Immunoglobulin-like Receptor 3DL2 (KIR-3DL2) от имунокомпетентни клетки при болни с анкилозиращ спондилит на терапия със Secukinumab: пилотно проучване 12:45 13:45 СИМПОЗИУМ PFIZER 13:45 14:00 Основни подходи в имунологичната диагностика на автоантитела, свързани с ревматични заболявания 14:00 15:00 ОБЯД М. Иванова, C. Avram Р. Стоилов Е. Иванова-Тодорова, М. Иванова А. Баталов, С. Монов, Цв. Петранова Д. Кюркчиев Р. Стоилов И. Шейтанов И. Шейтанов ТРЕТА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР 15:00 15:30 ПОСТЕРНА СЕСИЯ Н. Николов 15:30 15:45 15:45 16:15 16:15 16:25 Q&A сесия Оценка на болестната активност и качеството на живот при болни с ревматоиден артрит на лечение с Tofacitinib СИМПОЗИУМ НОВАРТИС: Imaging in axial SpA. IL-17A Inhibition in Axial Spondyloarthritis: Current and Future Perspectives В. Бояджиева Л. Маринчев Dr. Xenofon Baraliakos Л. Маринчев ПОСТЕРНА СЕСИЯ 16:25 16:45 КАФЕ ПАУЗА

6 6 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/ :45 17:30 17:30 17:45 17:45 18:15 ЧЕТВЪРТА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР СИМПОЗИУМ GSK: Терапевтични възможности за пациентите със системни заболявания Интерстициална пневмония с автоимунна характеристика съвременни класификационни критерии МЕДИЦИНСКИ СИМПОЗИУМ ROCHE: Нарастващото значение на данните от реалната практика Оптимизиране на лечението с глюкокортикоиди в ревматологичната практика Цв. Йонева, Р. Каралилова Зл. Коларов Р. Стоилов Зл. Коларов Цв. Петранова Значението на данните от регистрите за утвърждаване модела на персонализирана медицина С. Монов 18:15 18:40 Familial Mediterranean Fever: Current Evidence A. Gasparyan 18:40 18:55 18:55 19:10 19:10 19:25 Osteoporosis in rheumatoid arthritis: How biological therapy affects bone loss Пациентски въпросници връзка с клиничната активност при псориатичен артрит Хроничен моноартрит или вторична подагра в контекста на синдром на Калман това е въпросът? L. Damjanovska А. Копчев М. Кирилова Зл. Коларов М. Иванова, А. Копчев 19:25 19:40 Porphyromonas gingivalis пародонтопатоген с потенциална роля при болни с РА П. Селимов 19:40 19:55 Антителата срещу карбамилирани протеини при болни с РА П. Селимов 20:30 ВЕЧЕРЯ 1 ЮНИ, СЪБОТА ПЕТА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР 8:30 8:45 Когато ревматологията и хематологията се срещат: рядък вид миелом с неерозивен артрит Б. Пенев 8:45 9:00 Наличие на интолеранс към храни при автоимунни заболявания E. Иванова-Тодорова 9:00 9:15 Лечение на тенис лакът П. Кинов 9:15 9:30 Висока болестна активност синоним ли е на повишени А. Баталов, С. Маринчева показатели за възпаление Н. Стоилов 9:30 9:45 Радиочестотна ехографска мултиспектрометрия иновативен подход за костна оценка на аксиалния скелет Е. Кирилова 9:45 10:00 Мускулоскелетната ехография сензитивен биомаркер за ремисия при болни от РА Н. Стоилов 10:00 10:35 СИМПОЗИУМ PFIZER М. Генева-Попова, С. Христова М. Генева-Попова, С. Христова 10:35 11:05 КАФЕ ПАУЗА ШЕСТА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР 11:05 11:50 ПРОМОЦИОНАЛЕН СИМПОЗИУМ НОВАРТИС 11:50 12:05 Прогностични фактори и матрични модели при болни от ревматоиден артрит 12:05 12:35 ПРОДУКТОВ СИМПОЗИУМ ROCHE: 12:35 12:50 RoActemra 10 години клиничен опит и > пациенти лекувани по света RoActemra сега с две форми на приложение и доказана ефективност при сюиа и пюиа Обсъждане Влияние на нивото на болестна активност и функционалния статус върху качеството на живот при болни от нерентгенографски спондилоартрит 12:50 13:50 ПРОМОЦИОНАЛЕН СИМПОЗИУМ MYLAN: Биоподобни без граници 13:50 14:30 ОБЯД М. Георгиева, М. Тодорова, Цв. Йонева Р. Стоилов С. Христова Р. Стоилов Л. Маринчев С. Стефанов Р. Стоилов С. Димитров Зл. Коларов Цв. Петранова А. Баталов Зл. Коларов

7 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/ :30 14:45 14:45 15:00 СЕДМА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР Семейно планиране при пациенти с ревматични болести (представяне на клиничен случай) Необходимост от изследване на лекарствена бионаличност при пациенти с ревматични заболявания, лекувани с блокери на TNF- 15:00 15:30 СИМПОЗИУМ MSD: MSD 20 години в имунологията една компания, различни решения за Вашите пациенти 15:30 16:00 СИМПОЗИУМ MYLAN Подаграта: история и перспективи 16:00 16:15 16:15 16:30 16:30 16:45 16:45 17:05 КАФЕ ПАУЗА Връзка между фармакологичното лечение и дългосрочния контрол на болката при пациенти с остеоартрит на коляното Предиктивна стойност на индекса на телесна маса за последваща хрущялна увреда при пациенти с гонартроза Калцикинон повлиява костната минерална плътност при постменопаузални жени с остеопения Можем ли да повлияем еволюцията на коксартрозата петгодишно клинично и рентгенологично проследяване на кохорта от 250 пациенти с първична коксартроза под различни терапевтични режими М. Панчовска М. Генева-Попова М. Генева-Попова М. Панчовска С. Монов И. Шейтанов Зл. Коларов М. Иванова Ц. Георгиев Цв. Петранова Л. Сапунджиев Р. Стоилов Р. Стоилов Цв. Петранова, Ц. Георгиев ОСМА НАУЧНА СЕСИЯ ЛЕКТОР МОДЕРАТОР 17:05 17:30 Connective Tissue Dysplasia O. Zimba 17:30 18:00 TBC N. Damjanov 18:00 18:25 Social Media Channels for Rheumatologists O. Zimba 18:25 18:50 Open Access in Rheumatology: Implications for Research, Journal Promotion and Education A. Gasparyan 18:50 19:15 Ten Tips for Authors, Reviewers and Editors A. Gasparyan 19:15 19:25 Дигитализиране на списание "Ревматология" нови възможности за публикване Ц. Георгиев 19:25 19:30 10th Anniversary of EMEUNET Р. Дачева 19:30 19:40 ЗАКРИВАНЕ A. Gasparyan, Вл. Бояджиева ПОСТЕРНА СЕСИЯ 20:30 ВЕЧЕРЯ 2 ЮНИ, НЕДЕЛЯ ЗАКУСКА И ОТПЪТУВАНЕ

8 Hulio

9 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/ НАУЧНА ПРОГРАМА РЕЗЮМЕТА УСТНА ПРЕЗЕНТАЦИЯ П ТЕРАПЕВТИЧНИ ПРЕДИЗВИКАТЕЛСТВА ПРИ ЛЕЧЕНИЕ НА АНТИСИНТЕТАЗЕН СИНДРОМ П. Петева, Л. Маринчев УМБАЛ Софиямед София Представяме клиничен случай на 59-годишна жена, постъпила с оплаквания от полиневропатен характер за долни крайници, мускулна слаб ост в проксимални мускулни групи, побледняване и посиняване на ръце при студова провокация, сухота в лигавиците и клинични данни за медикаментозен хиперкортицизъм. Болната е насочена от Клиниката по пневмология, където е хоспитализирана поради суха кашлица, диспнения, клинични данни за хронична дихателна недостатъчност и образни данни за белодробно засягане при колагеноза; установени завишени АСАТ (224), АЛАТ (134), КФК (1283). Медицинската история на пациентката започва преди 4 години с оплаквания от мускулна слабост и обриви по крайниците, завишени хепатолитични ензими и КФК, АНА антитела, оплаквания от посиняване на крайници и сухота в лигавиците. Поставена e диагноза полимиозит и e лекувана с кортикостероиди до момента на приема. За кратко e провеждано лечение с Имуран, прекъснато поради непоносимост. При приема установихме завишени чернодробни ензими, КФК, ЛДХ. От имунологични изследвания: ANA скрининг 7,1 (норма до 1,5), ANA профил: SS-A 35 (5), Ro (5), SS-B 11 (5), и ANCA: отрицателни. Болната бе насочена към изследване и на разширен миозитен пакет антитела, където се установиха силно положително anti-ej антитяло 134 (5) и Ro (5). Поради клиниката на миопатия и дихателна недостатъчност, имунологичната активност с повишение на антиглицерил-трнк синтетазно антитяло (anti-ej) и анамнеза за КТ на бял дроб с данни за авансирали интерстициални фиброзни промени и килийчеста преустройка на белодробен паренхим ние приехме диагнозата: антисинтетазен синдром с придружаваща интерстициална белодробна болест и миозит, overlap със синдром на Рейно и Сьогрен. Обсъдихме тезите за паранеопластичен миозит: проведе се консултация с АГ, мамография, КТ на абдомен и малък таз с контрастно усилване, амбулаторен КТ на шийна област и гр. клетка, фиброгастро- и колоноскопия: без данни за туморен процес. При болната се установи клиника на изразен хиперкортицизъм: остеопороза с многоетажни вертебрални фрактури с отпадна неврологична симптоматика, ЕМГ данни за аксонална полиневропатия с диференциална диагноза стероидна миопатия, фациес луната, пергаментова кожа с плетора. Поради това се проведоха 2 пулс-терапии с Ендоксан като алтернатива за стероид-спестяващ медикамент и опция за повлияване на белодробното засягане. Пулсовите терапии се понесоха добре, с намаляване на субективите оплаквания и без нежелани странични ефекти. Проведе се циментиране на вертебралните фрактури. Преди оперативната интервенция се установиха положителни anti-hcv антитела, при негативни при поставяне на диагнозата. Болната се насочи към хепатолог, очаква се резултат от вирусна репликация. Установяването на положителни anti-hcv антитела не позволи продължаване на имуносупресивното лечение, поради финансови причини не се проведе лечение с Имуновенин и болната засега остава на терапия само с ниска доза кортизон.

10 10 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology ЦИТОКИНОВИ И YKL-40 НИВА ПРИ СИСТЕМНА СКЛЕРОЗА И ТЯХНАТА КОРЕЛАЦИЯ СЪС СТАВНОТО ВКЛЮЧВАНЕ Р. Каралилова 1,4, М. Казакова 2, З. Баталов 1,4, В. Дичев 2,3, Н. Мехтеров 2,3, В. Сарафян 2,3, А. Баталов 1,4 1 Катедра по пропедевтика на вътрешните болести 2 Катедра по медицинска биология 3 Технологичен център по спешна медицина Пловдив 4 УМБАЛ Каспела Пловдив Медицински факултет, Медицински университет Пловдив Системната склероза (SSc) е автоимунно заболяване на съединителната тъкан с мултиорганно участие. Патофизиологията на заболяването е сложна и значението на цитокините трябва да бъде оценено. От всички колагенози SSc е с най -висок летален риск. Прогнозата при склеродермия е силно вариабилна, а преживяемостта зависи от разновидността на болестта, степента на ангажираност на вътрешните органи и коморбидните състояния. Цел: Да се изследват генна експресия (ирнк) и протеинови нива на IL-6, IL-12, IL-17, YKL-40 при пациенти със SSc и здрави контроли и тяхната корелация с включването на ставите, оценявани чрез високофреквентна ултрасонография. Експресията (ирнк и протеин) на показателите е определена чрез ELISA и qrt-pcr при 71 пациенти и контролна група (22). Ултрасонографското изследване се извърши с високофреквентен линеен трансдюсер с честота MHz, двуразмерна Gray scale (GS) и Power Doppler (PD) и се градираха съгласно OMERACT системата. Изследваха се стави и сухожилия, съгласно 7-ставен УС скор на Бакхаус за откриване на синовит, теносиновит/паратенонит и ерозии. Установихме по-високи серумни нива на IL-6, YKL-40 и IL-12 при пациентите в сравнение с контролната група. Нивата на IL-6 и YKL-40 са значително повишени при пациенти с dcssc в сравнение с други подтипове на заболяването. Не се отчетоха значими разлики в транскрипционните нива на изследваните молекули при пациенти и здрави индивиди, което може би се дължи на посттранскрипционна регулация. Намерихме положителна корелация между повишените нива на YKL-40 и IL-6 и УС находки на синовит и теносиновит при пациенти със SSс. До момента съществуващите в литературата данни показват, че повишените серумни нива на YKL- 40 и IL-6 при SSc корелират с белодробно включване. Ние установихме положителна корелация между тези цитокини и ставното и сухожилното засягане при SSc пациенти. Те могат да се окажат полезен биомаркер за белодробно и ставно ангажиране. Благодарност: Проучването е финансирано по проект ДП06/2018 от Медицински университет Пловдив CYTOKINE AND YKL-40 LEVELS IN SYSTEMIC SCLEROSIS AND THEIR RELATIONSHIP TO JOINT INVOLVEMENT R. Karalilova 1,4, M. Kazakova 2, Z. Batalov 1,4, V. Dichev 2,3, N. Mehterov 2,3, V. Sarafian 2,3, A. Batalov 1,4 1 Department of Propaedeutics of Internal Diseases 2 Department of Medical Biology 3 Technological Center for Emergency Medicine Plovdiv 4 University Hospital Kaspela Plovdiv Faculty of Medicine, Medical University Plovdiv Systemic sclerosis (SSc) is an autoimmune connective tissue disease with multi-organ involvement. The pathophysiology of the disease is complex and the importance of cytokines should be evaluated. SSc is the disease with highest lethal risk of all connective tissue diseases. The prognosis of scleroderma is highly variable and survival depends on the variety of the disease, the extent of the internal organs involvement and the comorbidities. To investigate mrna and protein levels of IL-6, IL-12, IL-17, YKL-40 in SSc patients and healthy controls and their correlation with articular involvement evaluated by high-frequency ultrasonography (US).

11 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 11 Protein levels and mrna expression of all molecules in patients (71) and control group (22) were detected by ELISA and qrt-pcr. US examination was performed with a high frequency linear transducer (12-18 MHz). Two-dimensional Gray scale (GS) and Power Doppler (PD) US ware applied and graded according to the OMERACT system. Joints and tendons were examined, according to the 7-joints scoring Backhaus system for detection of synovitis, tenosynovitis/paratononitis and erosions. We found higher serum levels of IL-6, YKL-40 and IL-12 in the patients compared to the control group. The protein levels of IL-6 and YKL-40 were signifi cantly increased in dcssc patients compared to other disease subtypes. The results showed no change in mrna expression of investigated molecules in both groups, which suggest a possible post-transcriptional control in SSc. We found a positive correlation between elevated levels of YKL-40 and IL-6 and US fi ndings (GS and PD) of synovitis and tenosynovitis in SSc patients. To date, existing data in the literature have shown that elevated serum levels of YKL-40 and IL-6 in SSc patients correlate wit h pulmonary involvement. We found a positive correlation between these cytokines and joint and tendon involvement in SSc patients. These cytokines can be a useful biomarker for pulmonary as well as joint involvement. Acknowledgments: The study is supported by grant from Medical University Plovdiv (DP06/2018) INF ТИП I ИНДУЦИРАНИ ХЕМОКИНИ CCL2, CNCL10 И CCL19 ПРИ ПАЦИЕНТИ СЪС СИСТЕМЕН ЛУПУС ЕРИТЕМАТОДЕС М. Генева-Попова, М. Карагьозов УМБАЛ Свети Георги, Катедра по пропедевтика на вътрешните болести, Медицински университет Пловдив При пациентите със СЛЕ В-клетъчна функция е абнормално стимулираната, което води до хипергамаглобулинемия и производството на автоантитела, които се свързват с циркулиращи нуклеарни антигени. Между наличието на антитела срещу двойноверижна ДНК и антирибонуклеопротеинови антитела и активността на интерферон (IFN) тип I сигнален път доказано съществува силна връзка при пациентите със СЛЕ. Основният източник на интерферони тип I са плазмоцитоидните дендритни клетки (pdcs), които улавят имунни комплекси, съдържащи DNA/RNA, чрез Fc gamma рецептора IIA (CD32A). Улавянето на DNA/RNA активира вътреклетъчните toll-like рецептори (TLRs), по-специално TLR7 и TLR9, които имат афинитет към нуклеинови киселини. Важна връзка между активацията на IFN тип I сигналния път и СЛЕ е стимулираното производство на хемокини. Хемокините регулират левкоцитната миграция в целия организъм и по този начин дирижират имунния отговор. Зависимото от IFN тип I стимулирано производство на хемокини може да доведе до неадекватно рекрутиране на автореактивни лимфоцити в местата на възпаление. Системното повишаване на нивата на хемокини CCL2, CNCL10 и CCL19 може да намали функцията на хемокиновите рецептори върху повърхността на активирани лимфоцити, което да доведе до загуба на нормални защитни механизми и впоследствие до развитие на мащабен възпалителен отговор. Въпреки че точният механизъм е неизвестен, IFN-регулираните хемокини могат да бъдат маркери за подлежащата патофизиология при СЛЕ. В заключение, IFN-индуцираните хемокини (CCL2, CXCL10 и CCL19) при различни форми на системен лупус еритематодес не са проучени в България, а в световната литература има различни оценки за тяхното значение. Нивото на IFN-индуцираните хемокини (CCL2, CXCL10 и CCL19) има прогностична стойност за активиране на заболяването и степента на органна увреда.

12 12 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology INF TYPE I INDUCED CHEMOKINES CCL2, CNCL10 AND CCL19 IN PATIENTS WITH SYSTEMIC LUPUS ERYTHEMATOSUS M. Geneva-Popova, M. Karagiozov Sv. George University Hospital, Department of Propedeutics of Internal Diseases, Medical University Plovdiv Patients with SLE have abnormally stimulated B cell function, resulting in hypergammaglobulinemia and autoantibodies to circulating nucleic antigens. There is a strong relationship between the presence of antibodies against double-stranded DNA and anti-ribonucleoprotein antibodies and IFN-type I signaling pathway in patients with SLE. The main source of interferons type I are plasmocytic dendritic cells (pdcs) that capture immune complexes containing DNA/RNA via the Fc gamma receptor IIA (CD32A). The capture of DNA/RNA activates intracellular Toll-like receptors (TLRs), particularly TLR7 and TLR9, which have nucleic acid affi nity. The relationship between IFN type I signaling pathway activation and SLE is chemokines production. Chemokines regulate leukocyte migration throughout the body and thus conduct the immune response. The IFN type I-dependent stimulation of chemokines can lead to inappropriate recruitment of autoreactive lymphocytes at the sites of inflammation. Systemic elevation of chemokine levels CCL2, CNCL10 and CCL19 may reduce the chemokine receptor function on the surface of activated lymphocytes, resulting in loss of normal protective mechanisms and consequent development of a large-scale inflammatory response. Although the exact mechanism is unknown, IFN-regulated chemokines may be markers of underlying pathophysiology in SLE. In conclusion, IFN-induced chemokines (CCL2, CXCL10 and CCL19) in various forms of systemic lupus erythematosus have not been studied in Bulgaria, and in the literature there are various assessments of their signifi cance. The level of IFN-induced chemokines (CCL2, CXCL10 and CCL19) has a prognostic value for disease activation and the degree of organ damage. БИОЛОГИЧНИТЕ СРЕДСТВА В ЛЕЧЕНИЕТО НА ГИГАНТОКЛЕТЪЧНИЯ АРТЕРИИТ И РЕВМАТИЧНАТА ПОЛИМИАЛГИЯ Д. Димов Военномедицинска академия София Кортикостероидите (КС) основно лечебно средство при гигантоклетъчния артериит (ГКА) и ревматичната полимиалгия (РПМ) не са лишени от недостатъци: чести рецидиви на болестните прояви, значителни странични действия. След неубедителните резултати от включването на имуносупресор, през последните десетилетия се изпитва нов подход чрез използване на биологични средства. А. Биологични средства при ГКА. Благоприятните първоначални отзиви относно TNF-инхибиторите (TNFi) при единични болни и малки серии не се потвърждават от контролираните изпитвания поотделно на инфликсимаб, етанерцепт и адалимумаб, които не установяват КС спестяващ ефект или намаляване честотата на рецидивите. С тоцилизумаб (anti-il-6р) (ТЦМ) са получени положителни резултати индукция и поддържане на ремисия и значително спестяване на КС не само при неконтролирани проучвания, но и при рандомизираните двойнослепи изпитвания на Villiger (фаза 2) и GIACTA (фаза 3). Въз основа на последните FDA одобрява използването на ТЦМ в лечението на ГКА. Благоприятни резултати се съобщават и от пионерните студии с използване на абатацепт (СТLA4- Ig) и особено устекинумаб (anti-il-12 и IL-23), но за оценката им са необходими още проучвания. Б. Биологични средства при ПМР. Изпробваните най-напред TNFi получават по-късно отрицателна оценка при контролираните проучвания на инфликсимаб и на етанерцепт, поради което през 2015 г. EULAR и ACR консенсусно препоръчват неизползването на TNFi при ПМР. Маломерни отворени студии изследват ТЦМ като средство на I или II избор, при което в повечето случаи отчитат добра индукционна сила и значителен КС спестяващ ефект. Съответна оценка се очаква от бъдещи контролирани изпитвания.

13 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 13 Пионерна студия установява, че секукинумаб (anti-il-17) и канакинумаб (anti-il-1) потискат по-слабо болестната активност при ПМР в сравнение с КС, но показват известно КС спестяващо действие. THE BIOLOGICAL AGENTS IN THE TREATMENT OF GIANT CELL ARTERITIS AND POLYMYALGIA RHEUMATICA D. Dimov Military Medical Academy Sofi a The corticosteroids (CS) the principal therapy of giant cell arteritis (GCA) and polymyalgia rheumatica (PMR), are not deprived of faults: common disease relapses, numerous side-effects. After the inconclusive results of immunosuppressors inclusion, a new approach by biological agents using is tried over the last decades. А. Biological agents in GCA. The favorable initial opinions on the TNF-inhibitors (TNFi) in single patients and small series are not confi rmed by the controlled trials separately of infl iximab, etanercept and adalimumab, which do not fi nd a CS-sparing effects or a decrease of the relapses rate. The positive results by means of tocilizumab (TCM) (anti-il-6r) induction and maintenance of remission and signifi c CS-sparing, which is achieved not only in uncontrolled investigations but also in the randomized double-blind trials of Villiger (phase 2) and GIACTA (phase 3). On the basis of the latters FDA approves TCM using in GCA. Favorable results are reported also from the pioneer studies with use of abatacept (CTLA4-Ig) and particularly with ustekinumab (anti-il-12 and IL-23), however, more investigations are necessary for their evaluation. В. Biological agents in PMR. The tested fi rst TNFi received later negative evaluations in the controlled trials of infl iximab and etanercept. By reason of that in 2015 EULAR and ACR concensusly recommend against using of TNFi in PMR. Undersized open-label studies investigate TCM as 1st or 2nd line therapy and report in most cases its good induction power and considerable CS-sparing effect. A reliable evaluation is expected from the future controlled trials. A pioneer study fi nds that secukinumab (anti-il-17) and canakinumab (anti-il-1) suppress more weakly the disease activity of PMR in comparison with CS, however, they manifest some CS-sparing effect. В ЕКСПРЕСИЯ НА KILLER CELL IMMUNOGLOBULIN-LIKE RECEPTOR 3DL2 (KIR-3DL2) ОТ ИМУНОКОМПЕТЕНТНИ КЛЕТКИ ПРИ БОЛНИ С АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ НА ТЕРАПИЯ СЪС SECUKINUMAB: ПИЛОТНО ПРОУЧВАНЕ Е. Иванова-Тодорова 1, М. Иванова 2, Ал. Ангелов 2, Р. Стоилов 2, Д. Кюркчиев 1 1 Лабораторията по клинична имунология, УМБАЛ Св. Иван Рилски, Медицински факултет, Медицински университет София 2 Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Иван Рилски, Медицински факултет, Медицински университет София Проучването има за цел да изследва промените в нивата в периферна кръв на имунокомпентни клетки, експресиращи KIR-3DL2 (killer immunoglobulin-like receptor), който разпознава хомодимери на HLA-B27, но не и хетеродимери, при болни с анкилозиращ спондилит (АС), стартиращи лечение със Secukinumab. Изследването се основава на една от хипотезите, обясняващи молекулярно-патогенетичната роля на HLA-B27 при АС, а именно хипотезата за абнормно нагъване на HLA-B27 повърхностни тежки вериги по време на ендозомалното рециклиране и формиране на HLA-B27 тежковерижни хомо-

14 14 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology димери, които се свързват към тези специфични KIR-3DL2 рецептори, експресирани върху Т-лимфоцити и други клетъчни типове. С това може да се обясни участието им в хроничното възпаление. Включени са 22 HLA-B27-позитивни болни с АС, от които на 6-и месец от лечението със Secukinumab са проследени 5, така че резултатите към настоящия момент имат само демонстративен характер. Отчитаме сигнификантно понижение на болестната активност (ΔASDAS, ΔBASDAI, ΔPtGADA, ΔPhGADA; p = 0.043), подобрение във физическата функция (ΔBASFI; p = 0.043), повлияване на дактилита (p = 0.025) и тенденция за подобряване на качеството на живот (ΔASQoL; p = 0.068) и понижаване на С-реактивния протеин (ΔCRP; p = 0.08). Промените в тези клинични и лабораторни параметри настъпват на фона на сигнификантно процентно понижение на KIR-3DL2+CD8+ T-лимфоцити в периферната кръв. Показваме, че CD8+ Т-клетките понижават експресията на KIR-3DL2 на клетъчната си повърхност след 6-месечно лечение със Secukinumab, с кореспондиращо подобрение на клиничните признаци и симптоми на заболяването и възпалителните параметри. Проучването е от полза за разширяване на познанията за имуно-патогенетичните механизми на заболяването и в частност на механизмите, чрез които Secukinumab проявява терапевтичния си ефект при болни с АС. KILLER CELL IMMUNOGLOBULIN-LIKE RECEPTOR 3DL (KIR-3DL2) EXPRESSION ON IMMUNOCOMPETENT CELLS IN ANKYLOSING SPONDYLITIS PATIENTS TREATED WITH SECUKINUMAB: A PILOT STUDY E. Ivanova-Todorova 1, M. Ivanova 2, Al. Angelov 2, R. Stoilov 2, D. Kyurkchiev 1 1 Laboratory of Clinical immunology, University Hospital Sv. Ivan Rilski, Medical Faculty, Medical University Sofia 2 Clinic of Rheumatology, University Hospital Sv. Ivan Rilski, Medical Faculty, Medical University Sofi a This study aims to investigate the alterations of blood levels of immunocompetent cells, expressing KIR- 3DL2, a killer immunoglobulin-like receptor that recognizes homodimers of HLA-B27 but not its heterodimers, in patients with ankylosing spondylitis (AS) starting treatment with Secukinumab. The investigation is based on one of the hypotheses explaining the molecular pathogenic role of HLA-B27 in AS, namely the hypothesis of the aberrant folding of HLA-B27 surface heavy chains during endosomal recycling and forming of HLA-B27 heavy chain homodimers, which bind to these specifi c receptors KIR-3DL2 expressed on T lymphocyte and other cell types, thus involving in the chronic infl ammation. A total of 22 HLA-B27 positive patients with AS were included, of whom 5 were examined at the 6th month of treatment with Secukinumab, so that the results to date have only demonstrative character. We observed a significant decrease in disease activity (ΔASDAS, ΔBASDAI, ΔPtGADA, ΔPhGADA, p = 0.043), improvement in physical function (ΔBASFI, p = 0.043), dactylitis (p = 0.025) and tendency for improvement of quality of life (p = 0.068) and decrease in C-reactive protein (ΔCRP, p = 0.08). Changes in these clinical and laboratory parameters occurred against the backdrop of a significant decrease in peripheral blood KIR-3DL2 + CD8 + T cells. We show that CD8+ T cells down-regulate cell surface KIR-3DL2 expression upon 6th month treatment with Secukinumab with corresponding improvement in the clinical signs and symptoms of the disease and infl ammatory biomarkers. In general, this study is of benefi t to increase knowledge of the immune mechanisms in the pathogenesis of the disease, including in particular the mechanisms through which Secukinumab exerts its therapeutic effect in patients with AS. ОСНОВНИ ПОДХОДИ В ИМУНОЛОГИЧНАТА ДИАГНОСТИКА НА АВТОАНТИТЕЛА, СВЪРЗАНИ С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Д. Кюркчиев Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ Св. Иван Рилски, Катедра по клинична имунология, Медицински университет София Основна тема са най-важните и съвременни методи в диагностиката на автоантитела в ревматологичната практика. Разгледани са предимствата и недостатъците на техниките на имуноблот, ELISA и индиректна имунофлоуресценция по отношение на тяхната чувствителност, цена и информативност.

15 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 15 Дадени са примери от реалната практика в имунологичната диагностика на ревматичните заболявания. Разглежда се въпросът за кои автоантитела кои методи или съкупност от методи са най-подходящи. Специално внимание се обръща върху една възродена тенденция в клиничната имунология определянето на специфичен образ на имунофлоуресцентно светене за антинуклеарните автоантитела (ANA) спрямо номенклатурата на International society of ANA pattern (ICAP). Въз основа на специфичния образ клиничните имунолози могат да препоръчат изследване на определени автоантитела от групата на ANA. Обръща се внимание върху факторите, свързани с ефективната имунологична диагностика чрез споменатите три метода качеството на използваните реактиви, съвременната апаратура и качествата на необходимия персонал в лаборатория по клинична имунология, ангажирана в имунодиагностика на автоантитела в ревматологичната практика. ASIC APPROACHES IN THE IMMUNOLOGICAL DIAGNOSTICS OF AUTOANTIBODIES RELATED TO RHEUMATIC DISORDERS D. Kyurkchiev Laboratory of clinical immunology, University hospital Sv. Ivan Rilski, Department of clinical immunology, Medical University Sofia The main topic are the most important and modern methods in the diagnostics of autoantibodies in rheumatological practice. The advantages and disadvantages of Immunoblot, ELISA and Indirect immunofl uorescent techniques are discussed with regard to their sensitivity, cost and sense. Examples of the real practice in the immunological diagnosis of rheumatic diseases are presented. The question is considered which methods or set of methods are most appropriate according the autoantibodies in different rheumatic disorders. Special attention is paid to a reversed trend in clinical immunology the detection of specifi c immunofl uorescent patterns for antinuclear autoantibodies (ANA) according to International Society of ANA pattern (ICAP) nomenclature. Based on the specifi c pattern, clinical immunologists may recommend an investigation of certain autoantibodies from the ANA group. Finally, attention is paid to the factors related to effective immunological diagnostics by the three methods mentioned above the quality of the reagents used, the modern equipment and the qualities of the necessary staff in a clinical immunology laboratory engaged in immunodiagnostics of autoantibodies in rheumatological practice. Т ОЦЕНКА НА БОЛЕСТНАТА АКТИВНОСТ И КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ ПРИ БОЛНИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ НА ЛЕЧЕНИЕ С TOFACITINIB В. Бояджиева, Н. Стоилов, Р. Стоилов Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински университет София Оценката на болестната активност и качеството на живот са едни от основните показатели за определяне на ефективността на лечението с болестопроменящи антиревматични лекарствени продукти (БПАРЛП). През последните години навлезе нова група таргет-синтетични БПАРЛП, която доказва своята ефективност при лечението на РА, съпоставима с тази на биологичните лекарствени продукти. Целта на настоящото проучване е да се определят болестната активност и качеството на живот при болни с ревматоиден артрит (РА), лекувани с Tofacitinib. За целта бяха селектирани 20 пациенти на лечение с Tofacitinib и проследени за период от 1 година. Беше оценена болестната активност посредством DAS28, CDAI и SDAI в три времеви интервала 0, 6-и и 12-и месец. Качеството на живот на болните беше определено чрез стандартизираните въпросници EQ-5D. Същите показатели бяха оценени в 3-те времеви интервала и при 6-те групи на биологично

16 16 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology лечение: Tocilizumab 30 болни, Certolizumab pegol 16 болни, Golimumab 22 болни, Etanercept 20 болни, Adalimumab 20 болни, Rituximab 16 болни. Значително клинично подобрение и статистически достоверно намаляване на болестната активност се установява при болните на лечение с ббпарлп и тсбпарлп както до 6-ия месец (p < 0,005) от лечението, така и след 12-месечно проследяване. При пациентите, лекувани с Tofacitinib, както и при групите на биологична терапия се наблюдава значимо подобрение в качеството на живот по време на целия проследяван период (p < 0,005). ASSESSMENT OF DISEASE ACTIVITY AND QUALITY OF LIFE IN PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS TREATED WITH TOFACITINIB. V. Boyadzhieva, N. Stoilov, R. Stoilov Clinic of Rheumatology, University Hospital Sv. Iv. Rilski, MU Sofi a Assessing disease activity and quality of life are one of the main indicators for determining the effectiveness of treatment with disease-modifying antirheumatic drugs (DMARDs). In recent years, a new group of target synthetic DMARD has entered the market, demonstrating its effectiveness in treating RA comparable to that of biological medicinal products. The aim of this study is to evaluate the disease activity and quality of life in patients with rheumatoid arthritis (RA) treated with Tofacitinib. For this purpose, 20 patients were treated with Tofacitinib and followed up for one year. The disease activity was assessed by DAS28, CDAI and SDAI at three time intervals: 0, 6 and 12 month. The quality of life of the patients was evaluated by standardized questionnaires EQ-5D. The same indicators were assessed in the 3 time intervals and in the 6 groups of biological treatment: Tocilizumab 30 patients, Certolizumab pegol 16 patients, Golimumab 22 patients, Etanercept 20 patients, Adalimumab 20 patients, Rituximab 16 patients. Signifi cant clinical improvement and a statistically signifi cant reduction in disease activity were observed in patients treated with bdmards and tsdmard up to the 6th month (p < 0.005) of the treatment and after 12 months of follow-up. Patients treated with Tofacitinib as well as in the groups of biological therapy showed a signifi cant improvement in quality of life during the whole follow-up period (p < 0.005). Ч ИНТЕРСТИЦИАЛНА ПНЕВМОНИЯ С АВТОИМУННА ХАРАКТЕРИСТИКА СЪВРЕМЕННИ КЛАСИФИКАЦИОННИ КРИТЕРИИ Р. Стоилов, В. Бояджиева, Н. Стоилов, М. Иванова Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, МУ София Дифузните паренхимни белодробни заболявания протичат с възпаление и/или фиброза на белите дробове. Поради сходство в клинична картина, радиографски признаци, физиологични или патологични прояви често се класифицират в една група като интерстициални белодробни заболявания. По същество става дума за хетерогенна група, при която болестният процес може да бъде иницииран от различни фактори на околната среда, професионални вредности, саркоидоза, белодробна хистиоцитоза, лимфангиолейомиоматоза, системни заболявания на съединителната тъкан и значително по-рядко системни вакулити. Диагностицирането на първичните интерстициални пневмонии изисква изключването на известните причини, тъй като това влияе както върху лечението, така и върху прогнозата. Част от системните ревматични заболявания протичат с интерстициално белодробно заболяване. Възможни са три ва-

17 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 17 рианта: интерстициално белодробно заболяване при пациенти с вече доказано системно ревматично заболяване; системното ревматично заболяване дебютира с интерстициално белодробно заболяване и интерстициалното белодробно заболяване е с дискретни прояви на системно ревматично заболяване, за което липсват достатъчно критерии, за да може със сигурност да се постави диагнозата. Поради тази причина, въпреки задълбочените изследвания на интердисциплинарни екипи, 4-15% от случаите остават неизяснени. Съвсем наскоро European Respiratory Society/American Thoracic Society предложиха термина "интерстициална пневмония с автоимунна характеристика (ИПАХ) за класифициране на пациентите, които са клинично неопределени и не могат да бъдат включени в никаква група. За целта са създадени класификационни критерии, които са динамични и се актуализират с времето. Докладвано е, че пациентите с ИПАХ са около 7,3%-34,1% от пациентите с интерстициална белодробна болест. INTERSTITIAL PNEUMONIA WITH AUTOIMMUNE FEATURES CONTEMPORARY CLASSIFICATION CRITERIA R. Stoilov, V. Boyadzhieva, N. Stoilov, M. Ivanova Clinic of Rheumatology, University Hospital Sv. Iv. Rilski, MU Sofi a Diffuse parenchymal pulmonary diseases occur with infl ammation and / or fi brosis of the lungs. Because of the similar clinical picture, radiographic signs, physiological or pathological manifestations are often classifi ed into a group as interstitial lung disease. Essentially, this is a heterogeneous group in which the disease process can be triggered by environmental factors, occupational dangers, sarcoidosis, pulmonary histiocytosis, lymphangioleiomyomatosis, systemic connective tissue diseases, and systemic vasculitis. Diagnosing primary interstitial pneumonia requires the exclusion of known causes, as this affects both treatment and prognosis. Part of systemic rheumatic diseases are presenting with interstitial lung disease. There are three options: interstitial lung disease in patients with already diagnosed systemic rheumatic disease; systemic rheumatic disease debuted with interstitial lung disease and interstitial lung disease is discrete manifestations of systemic rheumatic disease lacking suffi cient criteria to be sure to diagnose. For this reason, despite extensive investigations of interdisciplinary teams, 4 to 15% of cases remain unclear. More recently, the European Respiratory Society/American Thoracic Society proposed the term Interstitial Pneumonia with Autoimmune Features (IPAF) to classify patients who are clinically undefi ned and can not be included in any group. For this purpose, we have created classifi cation criteria that are dynamic and updated over time. It has been reported that patients with IPAF represent % of patients with interstitial lung disease. OSTEOPOROSIS IN RHEUMATOID ARTHRITIS: HOW BIOLOGICAL THERAPY AFFECTS BONE LOSS L. Damjanovska, П. Селимов It is estimated that about 30% of patients with rheumatoid arthritis (RA) have osteoporosis (OP). OP is a signifi cant comorbidity in patients with (RA) and is encountered at least twice as often as in healthy population. Classical risk factors dominate, although RA related risk factors such as chronic infl ammation, inactivity and glucocorticoids use are very important as well. The bone loss in RA is mediated through the so-called Toll Like Receptors (TLR), RANK/RANKL/OPG system, with pathway and some other mechanisms affecting the level of bone biomarkers, bone density and the occurrence of so called fragile fractures. In the last 20 years, with a better understanding of the cytokines in the pathogenesis of RA, very signifi cant development and progress in the treatment of RA has occurred, resulting in the occurrence and mass application of biological disease modifying agents (b DMARDs). Because b DMARDs can effectively control infl ammation, which can affect bone loss in RA patients, it can be said that they might have protective effect on bone loss, too. Although there is insuffi cient research done on this subject, and most of the studies are very heterogeneous, it is already shown that anti-tnf agents reduce bone loss mainly on the spine and hip. The bone loss

18 18 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology reduction is not correlated with the clinical response. The studies with IL-6 blocker tocilizumab, showed greater reduction in local bone loss on the hands. There are only a few studies with b DMARDs which targets B and T lymphocytes, such as rituximab and abatacept which inhibited bone loss in clinical responders. Anti-RANKL agent denosumab has benefi cial effects in the preservation of bone mass in RA, preventing juxta-articular osteoporosis and cortical bone loss. More studies are needed to investigate this interesting issue, in particular studies about the impact of biological agents on the onset of bone osteoporotic fractures in patients with RA. ПАЦИЕНТСКИ ВЪПРОСНИЦИ ВРЪЗКА С КЛИНИЧНАТА АКТИВНОСТ ПРИ ПСОРИАТИЧЕН АРТРИТ А. Копчев, С. Монов Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски София Псориатичният артрит (ПсА) е свързан с редица ставни и извънставни прояви, които затрудняват оценката на болестната активност и дефинирането на пациентите в ремисия. През годините са въведени специфични за ПсА индекси за активност като DAPSA, CPDAI, PASDAS, минимална болестна активност (MDA). Съществуват редица докладвани от пациента инструменти, които биха могли да спомогнат за бързата оценка и категоризирането на пациентите: визуални аналогови скали за болка (PtPain), глобална активност (PtGA), въпросници като HAQ-DI, PsAQoL и др. Целта на настоящото изследване е да се установи връзката между пациентските въпросници и скали и клиничните показатели при пациенти в ПсА. За постигането на целта бяха поставени следните задачи: да се определи влиянието на отделните клинични прояви върху перцепцията на болните за болестта; да се определят прагови стойности за чувствителност и специфичност на редица въпросници и скали, включително на две визуални аналогови скали, предложени от нас, при разграничаването на пациентите в ремисия според DAPSA, CPDAI, PASDAS. Включени са 142 пациенти с ПсА. Определени са PtGA, PtPain, HAQ-DI, PsAQoL, брой болезнен и и оточни стави, ентезит (Leeds Enthesitis Index), дактилит (Leeds Dactylitis Index), кожно засягане (Psoriasis Area Severity Index), както и активност на болестта и ремисията според DAPSA, CPDAI, PASDAS и MDA. Лекуваните пациенти са попълнили две предложени аналогови скали за оценка на ефекта от терапията върху ставните и кожните симптоми. За статистическа обработка е използван SPSS v21. Сигнификатни предиктори за PtGA са ентезитът (beta = 4,115, p = 0.007), брой оточни (beta = 1,920, p = 0.004) и болезнени стави (beta = 0,777, p = 0.010); Предиктори за HAQ-DI са ентезитът (beta = 0.127, p = 0.001) и броят оточни стави (beta = 0,089, p < 0,001). Сигнификатни предиктори за стойностите на PsAQoL са ентезит (beta = 1,647, p < 0,001), брой оточни стави (beta = 0,427, p = 0.012) и PASI (beta = 0,356, p = 0.030). Построени са ROC криви по отношение на предложени две визуални аналогови скали за оценка на ефекта от терапията върху кожните и ставните симптоми и ролята им за класифициране на пациентите в ремисия според MDA, DAPSA и CPDAI. Пациентските инструменти за оценка на ПсА биха спомогнали за по-бързата и точна оценка на тези болни и категоризирането им според статуса на ремисия. Те носят ценна информация за многофакторните механизми, които определят перцепцията на пациента за болестта. ХРОНИЧЕН МОНОАРТРИТ ИЛИ ВТОРИЧНА ПОДАГРА В КОНТЕКСТА НА СИНДРОМ НА КАЛМАН М. Кирилова, Л. Маринчев УМБАЛ Софиямед София Представяме клиничен случай на 45-годишен мъж с диагностициран синдром на Калман (хипогонадотропен хипогонадизъм), с оплакванията от болка и оток на лява глезенна става, появила се преди около 2 месеца. Болката е постоянна, персистира и през нощта. Провежда лечение с Диклак с относите-

19 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 19 лен ефект. Пациентът съобщава за периодично появяваща се болка в глезенните стави, малките стави на лявата ръка, която продължава 2-3 месеца и отзвучавала при провеждане на хормонална терапия. От направените изследвания СУЕ 25 мм (до 15), CRP 18.5 (< 5), пикочна киселина (до 428). В миналото са установени повишени стойности на пикочната киселина. Лицева графия на двете глезенни стави: нормални ставни отношения. Запазени ставни междини. Променена костна структура на левия талус медиално тип географска карта, изменение, което може да се свърже с основното заболяване. УЗД на лява глезенна става: данни за синовиален излив около латерален малеол, излив окол о медиален малеол с доплеров сигнал. В миналото са установени повишени стойности на пикочна киселина. По отношение на основното заболяване е провеждана заместителна хормонална терапия и поради установена високостепенна остеопороза е назначено лечение с Фосамакс с добър ефект. От началото на януари започнато отново лечение с Омнадрен. Амбулаторно е установена остеопороза с висок фрактурен риск Т-скор на прешлени (-3,9) и Т-скор на бедрена шийка (-2,3) и хиповитаминоза D. Обсъдихме тезите за хроничен моноартрит на лява глезенна става и изразена остеопороза в контекста на основното заболяване и подагра с протрахиран ход, но с оглед нормалните стойности на серумната пикочна киселина и урикурията тази диагноза се отхвърли. Пациентът се насочи към Клиника по ендокринология за терапевтично уточняване. PORPHYROMONAS GINGIVALIS ПАРОДОНТОПАТОГЕН С ПОТЕНЦИАЛНА РОЛЯ ПРИ БОЛНИ С РА П. Селимов, Е. Фиркова, Л. Дамяновска, Р. Каралилова, А. Баталов УМБАЛ Каспела, МУ Пловдив Тютюнопушенето и пародонтитът (ПД) се разглеждат като рискови фактори за РА, стимулиращи цитрулирането на протеини и продукцията на ACPA. ПД е общо, прогресивно, възпалително заболяване, инициирано от бактериална инфекция и ангажиращо поддържащите структури на зъбите, водещо до загубата им. Посочват се редица общи характеристики между ПД и РА. За свързващо звено между РА и ПД се посочва Porphyromonas gingivalis (PG), пародонтопатогенна бактерия. PG е Грам-отрицателен орален анаероб, колонизиращ устния епител, който причинява хронична орална инфекция. PG участва в патогенезата на агресивни форми на заболяването чрез индуциране на проинфламаторни цитокини като IL-1β и IL-6. K1 и K2 серотипове са свързани с повишено производство на RANKL, а агресивните деструктивни форми на заболяването се свързват с Th1-Th17-имунен отговор и активиране на RANKLиндуцираните остеокласти. PG е единственият известен прокариот, експресиращ пептидил-аргинин деиминаза РPAD/90/, ензим, участващ в конвертирането на аргининови остатъци в цитрулинови процес цитрулиниране, който е в основата на продукция на АСРА. Представяме проучване, включващо 30 пациенти с РА, 26 пациенти с остеоартроза (ОА) и 24 здрави контроли, които бяха изследване за PG. Наличието на PG е значимо по-вис око при пациентите с РА позитивни за PG са 24 от пациентите с РА (80%), 9 от пациентите с ОА (35%) и 7 от здравите контроли (29%). При пациентите с РА с положителен тест за PG по-често се установяват позитивни анти-сср и анти-mcv антитела. При пациентите с РА, които са пушачи, по-често се установява позитивен тест за PG. PORPHYROMONAS GINGIVALIS PERIODONTAL PATHOGEN WITH POTENTIAL ROLE IN RHEUMATOID ARTHRITIS P. Selimov, E. Firkova, L. Damjanovska, R. Karalilova, A. Batalov UMHAT Kaspela, MU Plovdiv Tobacco and Periodontitis (PD) are considered as risk factors for rheumatoid arthritis (RA), stimulating protein citrullination and ACPA production. PD is a general, progressive, infl ammatory disease initiated by bacterial infection, engaging the supporting structures of the teeth leading to teeth loss. There are a number

20 20 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology of common features between PD and RA and the link between PD and RA, Porphyromonas gingivalis (PG), a parodontopathogenic bacterium, is indicated. PG is a gram-negative oral anaerobe, colonizing the oral epithelium which causes chronic oral infection. PG is the only known prokaryote expressing peptidyl-arginine deiminase PAPAD (90), an enzyme involved in the conversion of arginine residues into the citrulline, which is the basis of citrullination process and ACPA production. PG participates in the pathogenesis of aggressive forms of the disease by inducing proinfl ammatory cytokines such as IL-1β and IL-6. K1 and K2 serotypes are associated with increased production of RANKL and activation of RANKL-induced osteoclasts. An aggressive destructive forms of the disease is related to the the Th1-Th17-immune response. We present a study involving 80 patients 30 patients with RA, 26 patients with osteoarthritis (OA) and 24 healthy controls which were tested for PG. The presence of PG was signifi cantly higher in the RA patients 24 (80%), followed by patients with OA 9 (35%) and healthy controls 7 (29%). Positive anti-ccp and anti-mcv antibodies were more frequently found in RA patients with a positive PG test. Also, in patients with RA who are smokers, a positive PG test is found more frequently. АНТИТЕЛА СРЕЩУ КАРБАМИЛИРАНИ ПРОТЕИНИ ПРИ БОЛНИ С РА П. Селимов, Л. Дамяновска, Р. Каралилова, А. Баталов УМБАЛ Каспела, МУ Пловдив Наличието на автоантитела е една от основните характеристики на РА, като при всеки пациент се открива със спектър от антитела срещу посттранслационно модифицирани протеини такива, претърпели посттранслационна модификация цитрулиниране, карбамилиране, ацетилиране, гликозилиране. Карбамилирането на протеините води до загуба на тяхната нормална структура и може да наруши толерантността, като в крайна сметка да доведе до образуване на автоантитела срещу антикарбамилирани протеини (анти-carp). Реакцията се проявява главно върху лизиновите остатъци, при което се получава карбамил-лизин, наречен също хомоцитрулин. Карбамилирането е модификация, подобна на цитрулинирането на аргинина. Възниква на места с възпалителен процес чрез действието на миелопероксидазата и тъй като и PADI 4, и миелопероксидазата се намират в азурофилните гранули на неутрофилите, се приема, че тези две посттранслационни модификации се появяват в местата на възпаление. Повишените концентрации на урея, повишените нива на тиоцианат например при пушачи, и възпалението водят до повишено карбамилиране. Установено е, че протеините, съдържащи хомоцитрулин, присъстват в ставите при пациенти с РА. В проучването са включени 83 пациенти с РА и 62 здрави контроли. При пациентите с РА се установяват значимо по-високи средни стойности на anti-carp антитела, отколкото при здравите контроли. При РА пациентите 53% са серопозитивни за anti-carp и 47% са серонегативни. При здравите контроли само 3.3% са anti-carp серопозитивни, а останалите 96.7% са негативни. В контекста на настоящото изследване се установи значима връзка между тютюнопушене и anti-carp. При пушачите нивото на anti-carp е значимо по-високо в цялата извадка и при РА пациентите. Освен това сред пушачите с РА процентът на серопозитивни случаи според anti-carp е значимо по-висок от този при непушачите с РА. Тютюнопушенето увеличва вероятността за anti-carp серопозитивност при лица с РА. ANTI-CARBAMYLATED PROTEIN ANTIBODIES IN PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS P. Selimov, L. Damjanovska, R. Karalilova, A. Batalov UMHAT Kaspela, MU Plovdiv The presence of autoantibodies is one of the major characteristics of RA, within each individual patient characterized by a spectrum of antibodies against post-translationally modifi ed proteins such as those undergoing post-translational modifi cation citrullination, carbamylation, acetylation and glycosylation.

21 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 21 Carbamylation of proteins leads to loss of their normal structure and may impair immune tolerance and eventually lead to formation of autoantibodies to anti-carbamilated proteins (anti-carp). The reaction occurs mainly on the lysine residues, resulting in carbamyl-lysine, also called homocitrulin. It has been found that proteins containing homocitrulin are present in the joints in patients with RA. Carbamylation is a modifi cation similar to citrullination (arginine-citrulline). It occurs in places with an infl ammatory process by the action of myeloperoxidase, and since both PADI4 and myeloperoxidase are found in the neutrophilic azurophilic granules, it is assumed that these two post-translational modifi cations occur at the sites of infl ammation. Increased levels of urea, increased levels of thiocyanate, for example in smokers and infl ammation, lead to increased carbamylation. This study included 83 patients with RA and 62 healthy controls. Patients with RA found signifi cantly higher mean anti-carp antibodies than in healthy controls. In RA patients, 53% were seropositive for anti-carp and 47% were seronegative. In healthy controls, only 3.3% were anti-carp seropositive and the other 96.7% were negative. In the context of this study, a signifi cant association between smoking and anti-carp has been established. In smokers, anti-carp levels were signifi cantly higher in the whole sample and in PA patients. In addition, among smokers with RA disease, the percentage of seropositive cases according to anti-carp is signifi cantly higher than that in non-smokers with RA disease. Smoking increases the likelihood of anti-carp seropositivity in RA patients. П КОГАТО РЕВМАТОЛОГИЯТА И ХЕМАТОЛОГИЯТА СЕ СРЕЩАТ: РЯДЪК ВИД МИЕЛОМ С НЕЕРОЗИВЕН АРТРИТ Р. Рашков 2, Зл. Коларов 2, Л. Маринчев 4, Д. Калинова 2, С. Спасова 3, З. Колева 4, Б. Пенев 1 1 Отделение по вътрешни болести, УМБАЛ Св. Анна София 2 Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Анна София 3 Отделение по хематология, УМБАЛ Софиямед София 4 Отделение по ревматология, УМБАЛ Софиямед София Представя се 64-годишна жена с конституционални симптоми, изразен неерозивен симетричен полиартрит, макулопапулозен обрив, лека анемия, тромбоцитоза и повишени скорости на утаяване на еритроцитите (СУЕ) и С-реактивен протеин (CRP). При липса на специфична имунологична констелация, след изключване на инфекциозно-възпалителен генезис, се приема диагнозата серонегативен ревматоиден артрит и се започва терапия с Метотрексат (МТХ) и кортикостероид (КС). След временно първоначално подобрение симптомите персистират с флуктуиращ характер през годините, като правят впечатление неповлияващите се завишени провъзпалителни показатели. В хода на неколкократни последващи хоспитализации не се установяват данни за солидни тумори или туберкулоза, а на практика пациентката се лекува основно с КС. Пет години след началото на заболяването болната е хоспитализирана с данни за множество вертебрални остеопорозни фрактури, консумативен синдром, субфебрилитет, обрив и пореден тласък на полиартрита. Чрез електрофореза на серумни белтъци се установява повишен моноклонален протеин IgA/lambda, а при костномозъчна биопсия гнезда на плазмоцити. След насочване към хематологично отделение е установен и моноклонален протеин в урината. На клинично обсъждане е поставена диагноза рядък подтип на множествен миелом и е започната химиотерапия по М2 протокол. Веднага след началото на терапията болната е с повлияване на артрита и конституционалните симптоми, с намаляване на обрива, а след една година и половина е в трайна клинична ремисия и се преустановява приемът на КС. В заключение, абнормните лимфоцитни клонове могат да продуцират различни (не докрай проучени) имуноглобулини, които могат да предизвикват ревматични симптоми артрит, обрив, общи

22 22 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology оплаквания, и трайно повишение на провъзпалителните маркери. В конкретния случай насочващи към диагнозата са резистентният на конвенционална терапия и неерозивният артрит без специфичен имунологичен профил, неповлияващите се провъзпалителни показатели и изразената остеопороза. WHERE RHEUMATOLOGY AND HEMATOLOGY MEET: A RARE TYPE OF MYELOMA WITH NON-EROSIVE ARTHRITIS R. Rashkov 2, Zl. Kolarov 2, L. Marinchev 4, D. Kalinova 2, S. Spassova 3, Z. Koleva 4, B. Penev 1 1 Department of Internal Medicine, Sv. Anna University Hospital Sofi a 2 Rheumatology Clinic, Sv. I. Rilski University Hospital Sofi a 3 Department of Hematology, Sofi amed University Hospital Sofi a 4 Department of Rheumatology, Sofi amed University Hospital Sofi a A 64-year-old female patient presented with constitutional symptoms, severe non-erosive symmetrical polyarthritis, maculopapular rash, mild anemia, thrombocytosis, and elevated erythrocyte sedimentation rate (ESR) and C-reactive protein (CRP). There was no specifi c immunology constellation; major infections were ruled out, and a diagnosis of seronegative rheumatoid arthritis was made. Methotrexate (MTX) and corticosteroid (CS) bridge therapy was started. After an initial improvement, symptoms reoccur and fl uctuate over the years, notably with steadily elevated ESR and CRP. Throughout numerous hospitalizations solid neoplasms and tuberculosis (TBC) were ruled out and she was mostly treated with corticosteroids. After 5 years, she presented with multiple vertebral osteoporotic fractures, weight loss, fever, and another fl are of polyarthritis and rash. A monoclonal immunoglobulin was found in peripheral blood and groups of plasmocytes in bone marrow. She was referred to a hematologist and lambda-protein in serum and urine was found and a diagnosis of a rare subtype of myeloma was made. After initializing chemotherapy, M2-protocol, constitutional symptoms disappeared along with the arthritis and the rash. After 1.5 years of treatment, the CS is tapered and completely discontinued with no arthritis relapse so far. In conclusion, abnormal lymphocytic clones can produce various proteins, some of which are not studied yet and can possibly cause rheumatic symptoms arthritis, rash and sustained elevation of proinfl ammatory markers. In this particular case the combination of treatment-resistant non-erosive arthritis without correspondent immunology, steadily elevated ESR and CRP, and severe osteoporosis can be suggestive of a primary hematologic disorder. НАЛИЧИЕ НА ИНТОЛЕРАНС КЪМ ХРАНИ ПРИ АВТОИМУННИ ЗАБОЛЯВАНИЯ Е. Иванова-Тодорова Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ Св. Иван Рилски, Катедра "Клинична лаборатория и клинична имунология", Медицински университет София Непоносимостта към храни е нежелана реакция към дадена храна, която води до клинични симптоми, но не е причинена от класически алергични реакции. За разлика от хранителната алергия, която е IgE-медииран процес, хранителната непоносимост обикновено се свързва с имунен отговор срещу химични субстанции с ниско молекулно тегло и биологично активни компоненти на храни. Клиничните симптоми са сходни с тези при много алергични състояния като подуване на корема, болка и диария, но обикновено са отложени във времето. Също така много от тези реакции на непоносимост към храни се свързват не само със симптомите от страна на храносмилателния тракт, но и с клинични състояния като астма, уртикария, гадене, главоболие, обриви, хиперактивност. Съществуват все повече доказателства за ролята на интолеранса към храни при много автоимунни заболявания. Някои от тях са: системните колагенози, васкулитите на малките кръвоносни съдове, улцерозният колит, болестта на Крон, целиакията, множествената склероза, както и автоимунните състояния на щитовидната жлеза. Често нежеланите реакции към храни при автоимунни състояния могат да се дължат на някои реакции, медиирани от IgG антитела. Този механизъм обаче е спорен и се смята за физиологичен, тъй като антитела от клас IgG срещу храни могат да присъстват при здрави индивиди. Хроничното възпаление при много от автоимунните заболявания, дължащо се на дисрегулация в ме-

23 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 23 ханизмите на толеранс, е причина за недостатъчно добро очистване на комплексите, съдържащи IgG хранителни антигени, и като резултат води до усилване на възпалението при тези състояния. В заключение, нивото на специфичните антитела от клас IgG срещу различни храни е статистически по-високо при много от пациенти с автоимунни заболявания. Има доказателства, че спазването на елиминационна диета по отношение на интолерантните храни при тези пациенти подобрява някои от клиничните симпроми и подпомага ефекта на конвенционалната и биологична терапията. PREVALENCE OF FOOD INTOLERANCE IN AUTOIMMUNE DISEASES E. Ivanova-Todorova Laboratory of Clinical Immunology, University hospital Sv. Ivan Rilski, Department of Clinical Immunology, Medical University Sofia Food intolerance is an adverse reaction to food that results in clinical symptoms but is not caused by classical immune system reactions. In contrast to food allergy which is the IgE mediated immune process, food intolerance is usually triggered by small-molecular-weight chemical substances and biologically active components of foods. Food intolerance can show similar symptoms with many allergic reactions like abdominal bloating, pain and diarrhea, but usually delayed in time. Also, many of these food intolerance reactions are associated not only with symptoms of the digestive tract but also manifest symptoms from other organs and systems like asthma, hives, nausea, headaches, rashes, hyperactivity. There is increasing evidence rate of the role of food intolerance to many autoimmune conditions. Some of these autoimmune diseases are: the systemic collagenoses, vasculitis of the small blood vessels, ulcerative colitis, Crohn's disease, celiac disease, multiple sclerosis, autoimmune conditions of the thyroid gland. Frequently adverse reactions in autoimmune conditions might be due to some reactions mediated by IgG antibodies. However, this mechanism is controversial and is considered to be physiological, as IgG food antibodies can be present in healthy individuals. But chronic infl ammation in many autoimmune disorders is due to break-down the immune tolerance and insuffi cient decomposition of the IgG-food complexes and increases infl ammation. In conclusion, the prevalence of food specifi c IgG antibodies is remarkably higher in many patients with autoimmune disorders and a nutritional intervention diet showed effects with respect to some of the clinical symptoms and supports the effect of therapy. ЛЕЧЕНИЕ НА ТЕНИС ЛАКЪТ П. Кинов УМБАЛ Царица Йоанна ИСУЛ, МУ София Тенис лакътът представлява асептично възпаление вследствие хронични микротравми и претоварване на м. екстензор карпи радиалис бревис. Честа находка е при спортове с ракета и натоварвания на ръцете, като тенис, скуош, гимнастика, акробатика, фитнес и вдигане на тежести. Може да бъде причина за намалени постижения, а лечението е продължително. Лечението на страданието включва редица консервативни мерки, при неповлияване се налага оперативно лечение. При спазване на правилна техника на натоварване и възстановяване заболяването може да бъде избегнато. ВИСОКА БОЛЕСТНА АКТИВНОСТ СИНОНИМ ЛИ Е НА ПОВИШЕНИ ПОКАЗАТЕЛИ ЗА ВЪЗПАЛЕНИЕ С. Маринчева Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Иван Рилски София Артритът обобщава голяма група от заболявания, при които локалното възпаление в различни, понякога специфични зони на мускулно-скелетната система причинява увреждане на вътреставния хру-

24 24 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology щял и/или други интра- и екстраартикуларни структури, последващо развитие на вторични дегенеративни промени и в напреднал стадий функционален дефицит. При всеки един от пациентите могат да се наблюдават и различни по характер и тежест извъставни прояви, определящи на практика преживяемостта. Към момента е установено, че ставното възпаление е резултат от цитокинова дисрегулация, а ранното и системно контролирано лечение с антиревматични болест-модифициращи лекарства значително подобрява прогнозата при пациентите. Ремисия или ниска болестна активност, когато ремисията е недостижима, се постигат чрез адекватно коригиране на терапевтичната схема, което означава добра оценка на активността на болестта. Напоследък се изучават нови молекули и индекси за активност, но много от тези показатели са трудоемки и недостъпни в ежедневната практика, лекарите не са запознати с други, а някои от тях са неизползваеми в контекста на приема на корти костероиди. Редица заболявания се проявяват с артрит, но описаните данни обобщават постиженията в проследяването на болестната активност при пациенти с ревматоиден артрит, анкилозиращ спондилит и псориатичен артрит. HIGH DISEASE ACTIVITY IS IT A SYNONYM OF INCREASED INFLAMMATORY MARKERS S. Marincheva Clinic of Rheumatology, UMHAT "Sv. Ivan Rilski" Sofia Arthritis summarizes a large group of diseases in which local infl ammation in different, sometimes specifi c, areas of musculoskeletal system causes damage of intra-articular cartilage and/or other intra- and extra-articular tissues, subsequent development of secondary degenerative changes and in advanced stages functional defi ciency. In each case, there can also exist a variety of extra-articular signs and symptoms of different kind and severity, determining survival. It has been established that joint infl ammation is a result of cytokine dysregulation, and early and systemically controlled treatment with disease-modifying anti-rheumatic drugs signifi cantly improves prognosis in patients. Achievment of remission or low disease activity when remission is unattainable, passes through adequately correcting the treatment regimen which means good assessment of disease activity. Recently, new molecules and indexes, are being studied with a view to be useful in daily routine. But many of these indicators are labor-intensive and unreachable in daily practice, doctors are not familiar with others, and some of them are non-useful in the context of corticosteroid intake. A number of diseases presents with arthritis, but the data described summarizes the achievement in the monitoring of the disease activity in patients with rheumatoid arthritis, ankylosing spondylitis and psoriatic arthritis. П РАДИОЧЕСТОТНА ЕХОГРАФСКА МУЛТИСПЕКТРОМЕТРИЯ ИНОВАТИВЕН ПОДХОД ЗА КОСТНА ОЦЕНКА НА АКСИАЛНИЯ СКЕЛЕТ Е. Кирилова, Н. Кирилов Медицински университет София Радиочестотната ехографска мултиспектрометрия (РЕМС) е иновативен метод, който позволява оценка на костите чрез ехографско сканиране на аксиалните референтни места: лумбални прешлени (L1-L4) и проксимална бедрена кост. Анализът на данните се извършва автоматично от софтуер, който обработва радиочестотните сигнали и ехографските изображения и дава същата информация като DXA (двойноенергийна абсорбциометрия) костна минерална плътност (BMD), T-score, Z-score, чрез специални спектрални и статистически параметри. Допълнително са разработени аналогични анализи за ФРАКС, индекс на чупливост и TBS.

25 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 25 Диагностичната точност на РЕМС при разграничаване на остеопорозна от нормална кост е оценена и чрез директно сравнение с DXA. Извършена е точна проверка на резултатите от DXA и РЕМС апаратите, както и във всички случаи, които представят типична DXA грешка (напр. неправилно позициониране на пациента, неправилно сегментиране на изображението, наличие на артефакти и др.) или поради неточния избор на ехографски параметри за дълбочина и фокус. Получените данни показват, че РЕМС е много точна при оценката на наличието/отсъствието на остеопороза. За гръбначни прешлени методиката на РЕМС има чувствителност от 83,3% и специфичност, равна на 91,6% при разграничаване на остеопороза от пациенти без остеопороза. Диагностичната точност на РЕМС, приложена към бедрената кост, също е много висока (чувствителност 88,9% и 94,1% специфичност). Затова от 2018 година Echolight остеодензитометърът, който използва РЕМС, е лицензиран от FDA и е признат от нея за равностоен на DXA. В заключение, РЕМС технологията е точна, много бърза и автоматична, с удобно приложение в клиничната практика за диагностициране и проследяване на пациенти с остеопороза. Тя ще даде нови възможности за превенция и ранна диагностика на остеопорозата чрез оценка на риска от фрактури, възможността за краткосрочни програми за проследяване на ефикасността на лекарствата и подобряване къмплайанса на пациентите. RADIOFREQUENCY ECHOGRAPHIC MULTISPECTROMETRY INNOVATIVE APPROACH FOR BONE EVALUATION OF THE AXIAL SKELETON E. Kirilova, N. Kirilov Medical University Sofia Radiofrequency echographic multispectrometry (REMS) is an innovative method that allows scanning of the axial skeleton through ultrasound scanning: lumbar vertebrae (L1-L4) and proximal femur. Data analysis is done automatically by software that processes radiofrequency signals and echographic images and gives comparable with DXA information (BMD, T-score, Z-score) through special spectral and statistical parameters. Additionally, analogous analyzes were developed for FRAX, Fragily Scor and TBS. REMS diagnostic accuracy in distinguishing osteoporosis from normal bone was also assessed by direct comparison with DXA. A precise comparison of DXA and REMS results has been performed, as well as in any case that presents a typical DXA error (e.g. incorrect patient positioning, incorrect segmentation of the image, presence of artifacts, etc.) or inaccurate selection of ultrasound parameters depth and focus. The obtained data has shown that REMS technique is very accurate in assessing the presence/absence of osteoporosis. For lumbar spine REMS method has a sensitivity of 83.3% and a specifi city of 91.6% in distinguishing osteoporosis from patients without osteoporosis. The diagnostic accuracy of REMS applied to the femur is also very high (sensitivity of 88.9% and 94.1% specifi city). Therefore, since 2018, REMS osteodensitometry developed by Echolight, has been licensed by FDA and recognized as an equivalent of DXA technology. In conclusion, REMS technology is accurate, very fast and automatic, with convenient application in clinical practice for the diagnosis and follow-up of patients with osteoporosis. It will provide new opportunities for the prevention and early diagnosis of osteoporosis by assessing the risk of fractures, the possibility of short-term programs to monitor the efficacy of medicines and improving patient compliance. МУСКУЛОСКЕЛЕТНАТА ЕХОГРАФИЯ СЕНЗИТИВЕН БИОМАРКЕР ЗА РЕМИСИЯ ПРИ БОЛНИ ОТ РА Н. Стоилов, В. Бояджиева, Р. Стоилов Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински университет София През последните години ехографията е силно застъпена в рематологичната практика, защото е бърз, достъпен и достоверен метод за оценка на опорно-двигателния апарат. Ултрасонографското из-

26 26 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology следване на стави и периставни структури заема важно място при оценката на възпалителните ставни заболявания. Целта на изследването е да проучим ехографията като достоверен маркер за болестна активност при пациентите от ревматоиден артрит. Изследвахме 14 болни с доказан серопозитивен ревматоиден артрит, като всички лица провеждат терапия с метотрексат и са наивни за биологичен медикамент. От физикалния статус и лабораторните изследания не се установява активност на основното заболяване. На участниците в проучването беше направено ехографско изследване на стави от единствен лицензиран изследовател. При 10 (71,4%) от изследваните лица установихме ехографски данни за субклинично възпаление. Ш ПРОГНОСТИЧНИ ФАКТОРИ И МАТРИЧНИ МОДЕЛИ ПРИ БОЛНИ ОТ РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ Св. Христова, Св. Димитров, Вл. Кадинов УМБАЛ Света Марина, Медицински университет Варна Протичането на ревматоидния артрит (РА) често се определя като непредсказуемо. Установяването на маркери, които могат да бъдат използвани за откриване на пациентите с по-агресивен ход на заболяването и по-лоша прогноза за изхода от провежданото лечение, би дало възможност за адекватен избор на терапия в зависимост от активността на заболяването и очакваната прогресия. Анализът на научната литература показва, че на този етап липсва достатъчно добре работещ и надежден инструмент за ежедневната клинична практика, с който да могат да се прогнозират ходът на ревматоидния артрит, вероятността от бърза рентгенографска прогресия и очакваният ефект от стартираното лечение. Целта на проведеното проучване е да се направи опит за определяне на важните фактори за прогнозиране на тежестта на заболяването и за оценка на ефекта от прилаганото лечение при пациенти с ревматоиден артрит, както и за разработване на модел за прогнозиране. В проучването са участвали общо 67 пациенти с ревматоиден артрит на средна възраст 56,43 г. (26 ± 77 г.). От тях 17 са мъже (25,4%) и 50 са жени (74,6%). Пациентите са лекувани с метотрексат и са наблюдавани за период от 1 година. В началото и в края на проследявания период бяха изследвани и проследени следните показатели С-реактивен протеин, RF с изотипове IgM, IgG и IgA, аccp антитела, клинични показатели (общ брой оточни и болезнени стави), индекси за болестната активност (глобална оценка за активността на заболяването според лекаря/пациента чрез визуално-аналогова скала (VAS) и DAS28-CRP). За оценка на рентгенографската прогресия на заболяването бяха сравнявани изображения от конвенционална рентгенография на китки, длани и пръсти, оценявани чрез метода на Simple Erosion Narrowing Score. Статистическата обработка е направена с програмен продукт SPSS v20. Идентифицирането на прогностичните фактори дава възможност за изработване на матрични модели, които да се приложат в практиката за оценка на риска от неповлияване от лечение и бърза прогресия на заболяването. Чрез тези модели може ясно да се дефинират болните с по-агресивна болест и да се очертаят възможностите за въздействие върху заболяването.

27 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 27 PROGNOSTIC FACTORS AND MATRIX MODELS IN PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS Sv. Hristova, Sv. Dimitrov, Vl. Kadinov University Hospital Sv. Marina, MU Varna Rheumatoid arthritis (RA) is often considered unpredictable. Establishing markers that can be used to detect patients with a more aggressive course of disease and worse prognosis for treatment outcomes would allow for an adequate choice of therapy depending on the activity of the disease and the expected progression. Analysis of the scientifi c literature shows that at this stage there is a lack of a well-functioning and reliable tool for everyday clinical practice that can predict the course of rheumatoid arthritis, the likelihood of rapid X-ray progression, and the expected effect of the onset of treatment. The aim of the study is to attempt to determine the important factors for prognosis of the severity of the disease and to evaluate the effect of the applied treatment in patients with rheumatoid arthritis as well as to develop a prediction model. A total of 67 patients with rheumatoid arthritis, aged (26 ± 77), participated in the study. Of these, 17 are male (25.4%) and 50 are women (74.6%). Patients were treated with methotrexate and monitored for 1 year. At the beginning and end of the follow-up period, the following indicators were studied and traced: C-reactive protein, IgM, IgG and IgA isotypes, accp antibodies, clinical indices (total number of swollen and painful joints) for the activity of the disease according to the physician/patient via visual analog scale (VAS) and DAS28-CRP). To assess the radiographic progression of the disease, images of conventional X-ray of hands were compared using the Simple Erosion Narrowing Score method. The statistical processing was done with SPSS v20 software. The identifi cation of prognostic factors allows the development of matrix models to be applied in the practice of assessing the risk of not responding to treatment and rapid progression of the disease. Through these models, patients with a more aggressive disease can be clearly defi ned and possible outcomes infl uenced by the disease. ВЛИЯНИЕ НА НИВОТО НА БОЛЕСТНА АКТИВНОСТ И ФУНКЦИОНАЛНИЯ СТАТУС ВЪРХУ КАЧЕСТВОТО НА ЖИВОТ ПРИ БОЛНИ ОТ НЕРЕНТГЕНОГРАФСКИ СПОНДИЛОАРТРИТ Св. Димитров, Св. Христова, Вл. Кадинов УМБАЛ Св. Марина, МУ Варна Промените в диагностиката и класификацията на спондилоартрита (SpA) през последните 10 години включват доказването на аксиалното възпаление при използване на МРТ при липса на рентгенографски данни за промени. Диагнозата аксиален SpA (axspa) се поставя при пациентите с рентгенографски промени и при тези, които имат само клинични характеристики, предполагащи аксиално възпаление. Пациентите с axspa, без рентгенологично доказателство за сакроилиит, днес могат да бъдат класифицирани като притежаващи нерентгенографски axspa, който не се различава значително от рентгенографския axspa по отношение на основните клинични прояви, активността на заболяването, болката и ефекта от биологичните продукти. Въпреки че нерентгенографският axspa е свързан с по-малка степен на възпаление и промяна в гръбначната мобилност в сравнение с AS, двете фази на заболяването отразяват сходство по отношение на нарушенията на физическата функция и въздействието върху качеството на живот. Целта на проведеното проучване е да се направи опит за определяне на влиянието на нивата на болестната активност върху качеството на живот при болните от нерентгенографски аксиален спондилоартрит. В проучването взеха участие 40 болни над 18-годишна възраст с анамнестични данни за възпалителен тип болка в гръбначния стълб. На всички болни бяха извършени конвенционална рентгенография и МРТ на сакроилиачни стави за доказване на нерентгенографски промени. Болните попълниха въ-

28 28 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology просниците за болестна активност Bath Ankylosing Spondylitis Disease Activity Index (BASDAI) и ASDAS CRP, както и Bath Ankylosing Spondylitis Functional Index (BASFI) и Bath Ankylosing Spondylitis Metrology Index (BASMI). Оценката на качеството на живот беше извършена с въпросника АSQoL. Нивата на болестната активност, функционалната активност и отражението им върху качеството на живот (ASQoL) са значими при пациентите с нерентгенографски аксиален спондилоартрит. IMPACT OF THE DISEASE ACTIVITY, THE FUNCTIONAL STATUS ON THE QUALITY OF LIFE IN PATIENTS WITH NON-RADIOLOGICAL SPONDYLOARTHRITIS Sv. Dimitrov, Sv. Hristova, Vl. Kadinov University Hospital Sv. Marina, MU Varna Changes in spondyloarthritis diagnosis and classifi cation (SpA) over the last 10 years include evidence of axial infl ammation using MRT in the absence of radiographic data for changes. The axial SpA (axspa) diagnosis includes patients with radiographic changes and those who have only clinical characteristics suggestive of axial infl ammation. Patients with axspa without radiological evidence of sacroiliitis can now be classifi ed as having non-radiographic axspa, which is not signifi cantly different from the x-ray axspa in terms of basic clinical manifestations, disease activity, pain and effect of biological therapy. Although the non-radiographic axspa is associated with a lesser degree of infl ammation and change in vertebral mobility compared to AS, the two phases of the disease refl ect similarity in terms of impairment of physical function and impact on quality of life. The aim of the study is to attempt to determine the impact of the level of disease activity on the quality of life of patients with non-radiological axial spondyloarthritis. The study included 40 patients over the age of 18 years with anamnestic evidence of an infl ammatory type of spinal pain. All patients were subjected to conventional X-ray and MRT of sacroiliac joints and demonstrated non-radiological changes. The patients completed the Bath Ankylosing Spondylitis Disease Activity Index (BASDAI) and ASDAS CRP, as well as the Bath Ankylosing Spondylitis Functional Index (BASFI) and Bath Ankylosing Spondylitis Metrology Index (BASMI). The quality of life was assessed using the ASQoL questionnaire. The levels of disease activity, functional activity and their impact on quality of life (ASQoL) are signifi cant in patients with non-radiological axial spondyloarthritis. С СЕМЕЙНО ПЛАНИРАНЕ ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТИЧНИ БОЛЕСТИ (ПРЕДСТАВЯНЕ НА КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ) Ф. Мартинова 1, М. Панчовска 2, Е. Учикова 3, Н. Николов 4 1 Клиника по имуногенетика и хемотрансфузиология, УМБАЛСМ "Н. И. Пирогов София 2 Медицински университет Пловдив 3 Клиника по акушерство и гинекология, УМБАЛ "Св. Георги" Пловдив 4 Медицински университет Плевен Репродуктивните процеси при пациентите с ревматични заболявания са свързани със самото заболяване, с провежданото лечение, със съпътстващи състояния и редица други фактори. При репродуктивен неуспех в семейството вниманието подчертано се насочва към пациента с ревматичното страдание, докато другият партньор не винаги се изследва обстойно. Представяне на клиничен случай. Касае се за мъж на 36 години с псориатичен артрит от 8 години. Три години е провеждал лечение със Салазопирин, а от 5 години е на биологична терапия с Etanercept.

29 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 29 Семеен е от 10 години. В началото на семейния живот съпругата е имала спонтанен аборт във втори лунарен месец. През следващите години на съвместен живот не е настъпила нова бременност. Заболяването при съпруга е в трайна ремисия. Периодично той е преустановявал биологичната терапия, с цел семейно планиране на бременност. Контролните спермограми са в норма. С оглед на ненастъпваща желана бременност, при съпругата се провеждат освен рутинни гинекологични изследвания и разширени имунологични и генетични хемостазни тестове. Открива се повишение на антителата срещу тиреоглобулин TG, и тиреоидна пероксидаза TPO. Хормоналните изследвания доказват субклиничен хипотиреоидизъм с TSH 6,3UI, нормални стойности на Т3 и Т4. При съпругата е включена терапия с L-Thyroxin 25 mkg/дневно до достигане на еутиреоидно състояние. От генетичното изследване за тромбофилия се установява хетерозиготно носителство на Фактор V на Leiden. Седем месеца след лечението на съпругата с L-Thyroxin се регистрира бременност. До края на бременността бе приложена профилактика с Fraxiparin 0,4 ml/дневно. Бременността завърши успешно с раждане чрез цезарово сечение на здрав доносен плод. През следващите две години детето се развива оптимално физически и психически. През м. април т.г. успешно е родено второто дете на семейството, отново чрез цезарово сечение. Семейното планиране на бременност при пациенти с ревматични болести е свързано с комплекс от изследвания и поведение, насочено обичайно към болния партньор. При репродуктивен неуспех в семейството на тези пациенти е необходимо щателно изследване и на втория партньор, с цел установяване на медицинските причини и прилагане на адекватна терапия и поведение за преодоляването им. FAMILY REPRODUCTIVE PLANNING IN RHEUMATIC DISEASES REQUIRES ATTENTION TO BOTH PARTNERS (CASE REPORT) F. Martinova 1, M. Panchovska 2, E. Ushukova 3, N. Nikolov 4 1 Clinic of Transfusion Hematology, University Hospital Pirogov 2 Medical University Plovdiv 3 Clinic of Obstetrics and Gynecology, UMHAT "Sv. Georgi" Plovdiv 4 Medical University Pleven Reproductive processes in patients with rheumatic diseases are related to the disease itself, the treatment being conducted, the concomitant conditions and a number of other factors. In case of a reproductive failure in the family, the attention is markedly directed to the patient with rheumatic suffering, while the other partner is not always thoroughly examined. We present the case of a young male patient with psoriatic arthritis, treated with Salazopyrin and with biological therapy Etanercept. He has been married for 10 years. At the beginning of family life, his wife had a miscarriage in the 2nd m.l. No new pregnancy occurred during the following years. She was subjected to extended immunological and genetic tests in addition to routine gynecological examinations. The antibodies against both thyroglobulin (Tg) and thyroid peroxidase (TPO) was positive. Hormonal examinations demonstrated subclinical hypothyroidism. The woman proved to be a heterozygous Factor V Leiden carrier. Therapy with L-Thyroxin was assigned and a euthyroid state was achieved. Seven months after her treatment, a pregnancy was recorded. By the end of the pregnancy, Fraxiparine was administered at 0.4 ml/ day. The pregnancy was successfully completed with the birth of a healthy term infant via caesarean section. In the following 2 years the child shows optimal physical and mental development. Family reproductive planning, combined with a complex of examinations and therapeutic behavior in patients with rheumatic diseases, is routinely aimed at the diseased partner. Thorough examinations of the other partner are also required in the case of a reproductive failure.

30 30 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology НЕОБХОДИМОСТ ОТ ИЗСЛЕДВАНЕ НА ЛЕКАРСТВЕНА БИОНАЛИЧНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ, ЛЕКУВАНИ С БЛОКЕРИ НА TNF-α М. Генева-Попова, Кр. Краев УМБАЛ Свети Георги, УМБАЛ Каспела Катедра по пропедевтика на вътрешни болести, Медицински университет Пловдив Развитието на възпалителните ставни заболявания се промени изцяло с въвеждането в ревматологичната практика на революционно нови, биологични медикаменти, каквито са блокeрите на TNF-α. С натрупването на опит от използването им се установи, че при част от пациентите няма достатъчен ефект от лечението с тях. Целта на проучването е да се анализира лекарствената бионаличност на TNF-α-блокер (адалимумаб) при пациенти с наличие на лекарствено индуцирани неутрализиращи антитела към него и значението ѝ за болестната активност. Анализирахме 79 болни, лекувани с адалимумаб, на възраст ± 4.31 години, в продължение на 2 години. Определянето на неутрализиращи антитела срещу адалимумаб (Humira) е извършено чрез ELISA метод, с китове на фирма Immundiagnostik TNF-α-Blocker-ADA, Antikorper gegen Adalimumab (Humira), фирма Immundiagnostik AG, Stubenwald-Allee 8a, D Bensheim, в Катедрата по химия и биохимия, Фармацевтичен факултет, Медицински университет, Пловдив. Изследвани са 45 серума на болни, лекувани с адалимумаб, за лекарствена бионаличност в Имунологичната лаборатория, Acibadem City Clinic, Sofia (26 болни) и СМДЛ Рамус ООД (22 болни). Активността на заболяванията е изследвана със съответните скали за болестна активност. Статистическата обработка на данните е направена със статистическа програма SPSS 25, при уровен на значимост р = % от болните, получаващи лечение с адалимумаб, имат неутрализиращи антитела срещу медикамента на 6 месец, на 12 месец техният брой е 17.64%, на 24 месец 24.8%. При пациентите се очертават 4 варианта на взаимодействие между наличието на неутрализиращи антитела и серумната бионаличност на адалимумаб: 1. пациенти с наличие на лекарствено неутрализиращи антитела срещу адалимумаб и без лекарствена бионаличност в серума 25 пациенти (55.55%), 2. пациенти без неутрализиращи антитела срещу адалимумаб и без лекарствена бионаличност (6.66%), 3. пациенти без установени неутрализиращи антитела срещу адалимумаб и с лекарствена бионаличност (33.33%), 4. пациенти, при които има установени неутрализиращи антитела срещу адалимумаб в нисък титър и лекарствена бионаличност в серума (4.44% от изследваната група). При пациентите с доказани неутрализиращи антитела срещу адалимумаб достоверно по-често се открива липса на серумна лекарствена бионаличност на адалимумаб, U = 11.74, p = Пациентите, които имат доказани неутрализиращи антитела срещу адалимумаб и липса на лекарствена бионаличност, имат достоверно по-често лош клиничен отговор спрямо пациентите без антитела по време на цялото наблюдение (р < 0.001). С годините натрупан опит от лечение с TNF-α-блокер (адалимумаб) се установи, че не при всички болни се достига очакваният терапевтичен отговор. Една от причините за това е синтезирането на лекарствено неутрализиращи антитела към медикамента, които се увеличават процентно във времето. Най-вероятно те са причина за ниска лекарствена бионаличност у болните, а това от своя страна води до лош клиничен резултат. Резултати от Научен проект НО 19/2014 г. и на Научен проект НО/ДП Р-8278/ г., Медицински факултет, Медицински университет Пловдив NEED TO INVESTIGATE DRUG BIOAVAILABILITY IN PATIENTS WITH RHEUMATOLOGICAL DISORDERS TREATED WITH TNF-α BLOCKERS M. Geneva-Popova, Kr. Kraev University Hospital "Sv. George", University Hospital "Kaspela", Department of Propedeutics of Internal Diseases, Medical University Plovdiv The development of infl ammatory joint diseases has completely changed with the introduction into the rheumatological practice of revolutionary new biological drugs such as Tumor necrosis factor (TNF-α). With

31 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 31 experience gained from their use, it has been found that some patients do not have suffi cient treatment effect with them. The aims of the study were to analyze drug bioavailability of TNF-α-blocker (adalimumab) in patients with drug-induced neutralizing antibodies to it and its relevance to the diseases activity. 79 patients treated with adalimumab were analyzed, at ages ± 4.31 for 2 years. Neutralizing antibodies to adalimumab (Humira) was performed by ELISA method, with Immundiagnostik TNFα-Blocker- ADA, Antikorper gegen Adalimumab (Humira), Immundiagnostik AG, Stubenwald-Allee in Biochemistry Department, Faculty of Pharmacy, Medical University, Plovdiv. 45 patients treated with adalimumab were studied for drug bioavailability in the Immunological Laboratory, Acibadem City Clinic, Sofi a (26 patients) and SMDL Ramus Ltd. (22 patients). The activity of the disease was examined with the disease activity scales. Statistical program SPSS 25 with signifi cance p = 0.05 was used. 11.5% of patients treated with adalimumab had neutralizing antibodies against the drug at the 6th month, at the 12th month they were 17.64%, at the 24th month 24.8%. There were 4 variants of interaction between neutralizing antibodies and the bioavailability of adalimumab: 1. Patients with neutralizing antibodies to adalimumab and without drug bioavailability 25 patients (55.55%); 2 Patients without neutralizing antibodies to adalimumab and without drug bioavailability (6.66%); 3. Patients without neutralizing antibodies to adalimumab and with drug bioavailability (33.33%); 4. Patients with neutralizing antibodies against adalimumab in low titer and with drug bioavailability (4.44%). Patients with neutralizing antibodies to adalimumab have a signifi cant lack of serum drug bioavailability, U = 11.74, p = Patients with neutralizing antibodies to adalimumab and lack of drug bioavailability have a low clinical response in comparison to non-antibody patients (p = 0.001). Years of experience have shown that not all patients achieve the expected therapeutic response. One of the reasons for this is drug neutralizing antibodies synthesis, which percentage increase over time. They cause low drug bioavailability in the patients, and this leads to a worsened clinical outcome. The results of scientifi c project NO 19/2014 and the scientifi c project ND/DP R-8278/ , Faculty of Medicine, Medical University, Plovdiv ПРЕДИКТИВНА СТОЙНОСТ НА ИНДЕКСА НА ТЕЛЕСНА МАСА ЗА ПОСЛЕДВАЩА ХРУЩЯЛНА УВРЕДА ПРИ ПАЦИЕНТИ С ГОНАРТРОЗА Ц. Георгиев 1, М. Иванова 2, Р. Стоилов 2 1 Отделение по ревматология, МБАЛ Сердика София 2 Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Иван Рилски София Рискът за развитие на гонартроза (ГоА) е двойно повишен при лица с наднормено тегло и още повисок при тези със затлъстяване. Това се дължи, от една страна, на механичния дистрес, на който са подложени коленните стави, а от друга на променения метаболитен профил, високите нива на адипоцитокини и асоциирания с тях проинфламаторен отговор. Целта на настоящото проучване е да се установи предиктивната стойност на телесната маса за последваща структурна увреда на хиалинния хрущял на коляното. За целите на изследването са проследени 132 пациенти с ГоА за период от 1 година. Оценени са в динамика болката, сковаността и физическата функция чрез валидирани въпросници. При всички участници е измерен изходно индексът на телесна маса (ИТМ) и е проведена магнитнорезонансна томография в началото и в края на първата година. Магнитнорезонансните промени през този период са оценени чрез полуколичествен метод. Бинарен логистичен анализ бе използван, за да се оцени дали изходният ИТМ е независим предиктор за последваща хрущялна увреда. Резултатите показват, че всяко нарастване на ИТМ води до увеличаване на риска за прогресиране на хрущялната увреда в медиалния компартмент на коляното, независимо от възрастта и проведената терапия. Наднорменото тегло и затлъстяването са едни от основните, подлежащи на промяна, рискови фактори, които следва да бъдат модифицирани в хода на успешното лечение на ГоА.

32 32 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology PROGNOSTIC VALUE OF BODY MASS INDEX FOR SUBSEQUENT CARTILAGE DAMAGE IN PATIENTS WITH KNEE OSTEOARTHRITIS Ts. Georgiev 1, M. Ivanova 2, R. Stoilov 2 1 Rheumatology Department, Hospital Serdika Sofi a 2 Clinic of Rheumatology, University Hospital Sv. Ivan Rilski Sofi a The risk of developing knee osteoarthritis (KOA) is doubled in overweight individuals and even higher in those with obesity. This is due, on the one hand, to the mechanical distress to which the knee joints are put to and, on the other hand, to the altered metabolic profi le, the high levels of adipocytokines and the associated proinfl ammatory response. The aim of the present study was to assess the predictive value of body mass for subsequent structural damage to the hyaline cartilage of the knee joint. For this purpose, 132 patients with KOA were followed for one year. Dynamics of pain, stiffness and physical function are evaluated through validated questionnaires. In all patients, baseline body mass index (BMI) was measured and magnetic resonance tomography was performed at the beginning and in the end of the fi rst year. Magnetic resonance changes during this period were assessed by a semi-quantitative method. Binary logistic analysis was used to assess whether the baseline BMI was an independent predictor for subsequent cartilage injury. The results show that an increase in BMI leads to an increase in the risk of progression of cartilage damage in the medial compartment of the knee independently of age, treatment and other possible confounders. Overweight and obesity are one of the major underlying risk factors that should be modifi ed during the successful treatment of KOA. КАЛЦИКИНОН ПОВЛИЯВА КОСТНАТА МИНЕРАЛНА ПЛЪТНОСТ ПРИ ПОСТМЕНОПАУЗАЛНИ ЖЕНИ С ОСТЕОПЕНИЯ Цв. Петранова 1, И. Шейтанов 1, С. Монов 1, Р. Несторова 2 1 Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, МУ София 2 Център по ревматология Св. Ирина София Витамините D3 и К2 играят важна роля в костния метаболизъм, като между тях има ясно изразен и доказан синергизъм. Едновременното им приложение води до оптимизиране на процеса на костно изграждане и профилактика на съдовата калциноза. Целта на едногодишното клинично проследяване беше да се оцени ефектът от приложението на калций, витамин К2 и D3 под формата на Калцикинон 2 к.дн., върху костната минерална плътност и костната микроархитектура при 31 постменопаузални жени с остеопения. Оценката беше направена чрез измерване на КМП (DXA) на лумбални прешлени (L2-L4) и бедрена кост (бедрена шийка) и на костната микроархитектура чрез TBS изходно и в края на наблюдавания период. Приемът на Калцикинон доведе до покачване на КМП в лумбалния отдел на гръбначния стълб с 3%, съответно с 1% на Т-score спрямо средното изходно ниво, като повлияване се отчете при всички пациентки. Т-score на бедрената шийка показа подобрение с 1%, а промяната в TBS не беше статистически значима. В заключение може да се обобщи, че приемът на калций, витамин К2 и D3 води до сигнификантно повишение на КМП и T-score в прешлените, запазване на костната микроархитектура и задържане на костната маса в бедрената шийка. Тези данни, представляващи нашия клиничен опит, показват, че Калцикинон може да се използ ва като ефективна профилактика на постменопаузалната остеопороза.

33 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 33 KALCIKINON IMPROVES BONE MINERAL DENSITY IN POSTMENOPAUSAL WOMEN WITH OSTEOPENIA Tz. Petranova 1, I. Sheytanov 1, S. Monov 1, R. Nestorova 2 1 Clinic of Rheumatology, Medical University Sofia 2 Centre of Rheumatology Sv. Irina Sofi a Vitamins D3 and K2 play an important role in bone metabolism, as they had a strong and proven synergy. Their simultaneous application leads to the optimization of the process of bone building and prevention of vascular calcinosis. The aim of the one-year clinical observational study was to evaluate the effects of calcium, vitamin D3 and K2, taken in the form of Kalcikinon 2 caps. daily, on bone mineral density and bone microarchitecture in 31 women with postmenopausal osteopenia. The assessment was made by measuring BMD (DXA) of the lumbar spine L2-L4 and femoral neck and evaluation of bone microarchitecture by TBS at baseline and of the end of the observational period. The intake of Kalcikinon led to a rise of BMD at the lumbar spine with 3%, respectively, with 13% of T-score (as compared to the baseline BMD values). Improvement was reported in all patients. T-score of femoral neck has improved by 1%, and the change in TBS was not statistically signifi cant. The intake of calcium, vitamin D3 and K2 leads to signifi cantly increase in BMD and T- score in the vertebrae, preservation of bone microarchitecture and bone mass in the femoral neck. These data, representing the local clinical experience, suggest that Kalcikinon might be used as an effective prevention of postmenopausal osteoporosis. МОЖЕМ ЛИ ДА ПОВЛИЯЕМ ЕВОЛЮЦИЯТА НА КОКСАРТРОЗАТА ПЕТГОДИШНО КЛИНИЧНО И РЕНТГЕНОЛОГИЧНО ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА КОХОРТА ОТ 250 ПАЦИЕНТИ С ПЪРВИЧНА КОКСАРТРОЗА ПОД РАЗЛИЧНИ ТЕРАПЕВТИЧНИ РЕЖИМИ Л. Сапунджиев 1, Н. Стайкова 1,2, А. Баталов 2 1 Отделение по ревматология и рентгеново отделение, УМБАЛ Пълмед Пловдив 2 Клиника по ревматология и рентгеново отделение, УМБАЛ Каспела Пловдив Кохорта от 250 пациенти с първична, едно- или двустранна коксартроза, рентгенов стадий ІІ и ІІІ според Kellgren-Lawrence класификацията, бе селектирана и разпределена в 5 групи: І група 60 пациенти (30 II и 30 III рентгенов стадий), лекувани само с аналгетици парацетамол в доза от 500 до 1500 мг/24 часа в зависимост от нуждата на пациента. ІІ група 60 пациенти (30 ІІ и 30 ІІІ), лекувани с хиалуронова киселина (ХК) с ниска молекулна маса (Hyalgan ) вътреставно 2 курса х 5 ежеседмични апликации през 6 месеца. ІІІ група 60 пациенти (30 ІІ и 30 ІІІ), лекувани с ХК с висока молекулна маса (Eufl exxa ) вътреставно 2 курса х 3 ежеседмични апликации през 6 месеца. ІV група 40 пациенти (20 ІІ и 20 ІІІ), лекувани с вътреставно приложение на кортикостероид (КС) (Depo Medrol 40 mg) 2 курса х 1 апликация през 6 месеца. V група 30 пациенти (15 ІІ и 15 ІІІ), лекувани с вътреставно приложение на физиологичен разтвор 2 курса х 3 ежеседмични апликации през 6 месеца контролна група за оценка на плацебо ефекта на вътреставните манипулации. Пациентите в тази група през останалото време на проследяването бяха на идентична с група І терапия. За оценка на влиянието на модела костна реакция (междинен, атрофичен, хипертрофичен) върху еволюцията на болестта всеки рентгенов стадий от терапевтичните групи бе селектиран с равно съотношение ( или за контролната група) между пациентите с различни костни модели. Група ІV поради световни данни за негативен ефект на вътреставните КС бе без атрофични модели. Резултати: 1. Не бе установен болестомодифициращ ефект (забавяне на рентгеновата прогресия на заболяването) при нито един от терапевтичните режими за вътреставна терапия спрямо контролните групи І и V. 2. Симптоматичен ефект (касаещ качеството на живот и употребата на аналгетици) бе установен при всички режими, с изключение на атрофичните модели от ІІІ рентгенов стадий.

34 34 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 3. Изразеността и продължителността на симптоматичния ефект е функция на рентгеновия стадий, костния модел и молекулната маса при лубрикантите. 4. Съпоставката цена/полза насочва към използването на лубриканти с висока молекулна маса като терапия, спестяваща употребата на аналгетици и НСПВС, с възможности за отсрочване на алопластиката. IS IT POSSIBLE TO MODIFY THE EVOLUTION OF COXARTHROSIS 5-YEAR CLINICAL AND RADIOLOGICAL PROSPECTIVE STUDY OF A COHORT OF 250 PATIENTS WITH PRIMARY COXARTHROSIS UNDER VARIOUS THERAPEUTIC REGIMENS L. Saphundzhiev 1, N. Staykova 1,2, A. Batalov 2 1 Clinic of Rheumatology, Department of Radiology, UMHAT Pulmed Plovdiv 2 Clinic of Rheumatology, Department of Radiology, UMHAT Kaspela Plovdiv Patients and methods: A cohort of 250 patients with primary, uni- and bilateral coxarthrosis, II and III radiological grade of kellgren and lawrence scale, was selected and distributed in 5 groups: 1st group of 60 patients (30 patients of II and 30 patients of III grade) who were treated with analgetics paracetamol/ mg/24h as needed. 2nd group of 60 patients (30 II and 30 III grade) who were treated with intra-articular low molecular weight hialuronic acid (hyalgan) 2 courses of 5 weekly applications in 6 months. 3rd group of 60 patients (30 II and 30 III grade) who were treated with intra-articular high molecular weight hialuronic acid (eufl exxa) 2 courses of 3 weekly applications in 6 months. 4th group of 40 patients (20 II and 20 III grade) who were treated with intra-articular application of steroid (depo medrol 40 mg) 2 courses of 1 application in 6 months. 5th group of 30 patients (15 II and 15 III degree) who were treated with intra-articular application of saline solution 2 courses of 3 weekly application in 6 months a control group to check the placebo effect of intra-articular applications. These patients were on the same medication as patients of group 1 for the rest of the time. Additionally, to check the infl uence of the type of the bone reaction (intermediate, atrophic, hypertrophic) on the evolution of the disease patients from each radiologic grade were selected in equal proportion ( or for the control group). No atrophic models were present in group 4, due to the general data of the negative effect of the intra-articular steroid application on these models. Conclusions: 1. There is no disease-modifying effect (inhibition of the radiological progression) of any of the therapeutic regimens for intra-articular treatment used in group 1 and group Each therapeutic regimen has effectiveness over the symptoms (including quality of life and use of analgetics) except for the atrophic models of III radiological grade. 3. The duration and the strength of the therapeutic effect depend on the radiological grade, the bone model of coxarthrosis and the molecular weight of the lubricants. 4. Benefi t-cost ratio shows that using high molecular weight lubricants is able to postpone hip replacement.

35 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 35 ПРОГРАМА ПОСТЕРНА СЕСИЯ РЕЗЮМЕТА ПОСТЕРНА СЕСИЯ ОСТЕОПЕНИЯ ПРИ ПАЦИЕНТКА С ЕСЕНЦИАЛЕН ТРЕМОР НА МИНОР ТИП В И АНКИЛОЗИРАЩ СПОНДИЛИТ Е. Кирилова 1, Н. Кирилов 1, И. Попов 2 1 Медицински университет София 2 Бургаски университет Асен Златаров Бургас Есенциалният тремор (ЕТ) е най-често срещаният вид тремор, който спада към групата на невродегенеративните заболявания с хиперкинетични двигателни нарушения. ЕТ може да бъде разделен на два типа според електромиографските критерии: тип А с честота 6-8 Hz при синхронна активност, тип B с алтерниращи промени. Болните от тип В могат впоследствие да развият паркинсонова симптоматика. Заболяването не води до тежка инвалидност, но може да наруши фините движения на ръцете. Счита се, че при хората с ЕТ преживяемостта е по-висока в сравнение с останалата популация от населението. Представяме пациентка на 55 години с ранна менопауза (на 43 г.), с доказан анкилозиращ спондилит (от 23-годишна възраст), централна форма. Понастоящем има рентгенови данни за 4 стадий спондилит на торакален гръбнак. На 46-годишна възраст въз основа на клинични и електромиографски критерии при хоспитализация в Университетската неврологична клиника София, е поставена диагноза ЕТ тип В, спорадична форма. Пациентката не е провеждала назначеното лечение със специфични медикаменти нито за това заболяване, нито за анкилозиращия спондилит. При прегледа беше наблюдаван неволеви тремор на двете ръце. Установи се нормален мускулен тонус на всички крайници. Проведената остеодензитометрия измери Т-скор -1,7 стандартни отклонения (СО) на лумбални прешлени и -1,9 СО на двете бедрени кости. Оценката на костното здраве на зоните на аксиалния скелет показа изразена остеопения, въпреки анкилозата на гръбнака. Комплексът от рискови фактори и коморбидност прави интересен този клиничен случай. OSTEOPENIA IN A PATIENT WITH ESSENTIAL TREMOR TYPE B AND ANKYLOSING SPONDILYTIS E. Kirilova 1, N. Kirilov 1, I. Popov 2 1 Medical University Sofi a 2 Burgas University Assen Zlatarov Burgas Essential Tremor (ET) is the most common type of tremor that belongs to the group of neurodegenerative diseases with hyperkinetic motor disorders. ET can be divided into two types according to the electromyographic criteria: type A with a frequency of 6-8 Hz for synchronous activity and type B with alternating changes. Patients of type B may subsequently develop Parkinson s Symptoms. The illness does not result in severe disability, but it can disrupt the fi ne movements of the hands. It is believed that people with ET have a higher survival rate than the rest of the population. We present a patient aged 55 years with early menopause (43 years) with proven ankylosing spondylitis (23 years of age), a central form. Currently, there are X-ray data for a stage 4 spondylitis of the thoracic spine. At the age of 46, based on clinical and electromiographic criteria at hospitalization at the University Clinic of Neurology, Sofi a, the patient was diagnosed with ET type B, sporadic form. The patient did not

36 36 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology perform the prescribed treatment with specifi c medication for either the disease or the ankylosing spondylitis. During the review, involuntary tremor of both hands was observed. All limbs had normal muscle tone. The osteodensitometry showed total lumbar spine T score of -1.7 standard deviations (SD) and femoral neck T score -1.9 SD on both hip bones. The assessment of bone health in axial skeletal areas showed marked osteopenia despite the presence of ankylosis of the spine. The complex of risk factors and comorbidity make this clinical case interesting. ЛОКАЛНА ОСТЕОПОРОЗА ПРИ СЛУЧАЙ НА ХРОНИЧЕН ОСТЕОМИЕЛИТ Е. Кирилова 1, Н. Кирилов 1, И. Попов 2 1 Медицински университет София 2 Бургаски университет Асен Златаров Бургас Локалната остеопороза е състояние, което съпътства остри и хронични костни увреждания. Хроничният остеомиелит често е резултат от отворена костна фрактура или от хирургична костна интервенция. Представяме случай на 42-годишен мъж в състояние след травма и бималеоларно счупване на лява глезенна става преди две години. След оперативна остеосинтеза, коригираща счупванията, се проява гноен артрит на ставата. Отокът и деформацията са персистирали и се е формирала фистула. Силно са се ограничили движенията в глезенната става. При прегледа общото състояние на пациента беше добро. Болката в крака беше незначителна, основно при движение. Микробиологичните тестове на секрета от фистулата изолираха протеус вулгарис. Рентгенографията установи тежка дифузна остеопороза на костите на дисталната част на лявата подбедрица и лявото стъпало. В метафизата освен остеопороза около центровете на разрушаване имаше костни фрагменти (секвестри). Разрушителните промени, локализирани в съседство с метафиза и диафиза, бяха с размер до мм, с продълговата форма, съответстваща на посоката на хаверсовите канали. Налице беше и периостит. Тези рентгенови промени съответстват на хроничен остеомиелит. Остеодензитометрията на лявата бедрена шийка беше с данни за остеопения, Т-скор -1,9 стандартни отклонения (СО). Дензитометрията е допълнителен метод, който може да определи степента на деминерализирането на костта. Тя се използва не само за първична диагностика на остеопорозата, но позволява да се допълни ефективността на провежданата терапия при хроничен остеомиелит. LOCAL OSTEOPOROSIS IN CASE OF CHRONIC OSTEOMYELITE E. Kirilova 1, N. Kirilov 1, I. Popov 2 1 Medical University Sofi a 2 Burgas University Assen Zlatarov Burgas Local osteoporosis is a condition that accompanies acute and chronic bone lesions. Chronic osteomyelitis is often the result of open bone fracture or surgical bone surgery. We present a case of a 42-year-old man in a condition after a trauma and a bimaleolar breakage of the left ankle joint two years ago. After operative osteosynthesis correcting the fractures, the patient had a manifestation of joint arthritis. Swelling and deformation were persistent and a fi stula has been formed. The movements in the ankle joint were greatly restricted. Generally, the condition of the patient was good. The pain in the leg was minor, mainly in motion. Proteus vulgaris was isolated in the wound secretion after microbiological testing. X-ray shows severe diffuse bone osteoporosis on the distal part of the left lower leg and left foot. In the metaphyses, besides osteoporosis, there were bone fragments around the centers of destruction. Destructive changes located in the vicinity of metaphyses and diaphysis were up to mm in size, with an elongated shape corresponding to the direction of the Haversian canals. There was also a periodontist. These X-ray changes correspond to chronic osteomyelitis. Osteodensitometry of left femoral neck was based on osteopenia, T score -1.9 standard deviations (SD). Osteodensitometry is an additional method that can determine the extent of bone demineralization. It is used not only for the primary diagnosis of osteoporosis but also allows to supplement the effectiveness of ongoing osteomyelitis therapy.

37 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 37 УЛТРАСОНОГРАФСКИТЕ ДЕПОЗИТИ ОТ МОНОНАТРИЕВОУРАТНИ КРИСТАЛИ В СТАВИТЕ НА БОЛНИ ОТ ПОДАГРА СЕ АСОЦИИРАТ С ВЛОШЕНА СЪРДЕЧНА СИСТОЛНА ФУНКЦИЯ И ЛИПСА НА ПРОМЕНИ В БЪБРЕЧНИЯ КРЪВОТОК Р. Ганчева¹, Ат. Кундурджиев², Т. Кундуржиев³, Зл. Коларов¹ ¹Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински факултет, Медицински университет София ²Клиника по нефрология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински факултет, Медицински университет София ³Факултет по обществено здраве, Медицински университет София Връзката между подаграта и сърдечно-съдовата патология е докладвана в множество проучвания. Те показват, че уратният товар е индикатор за сърдечно-съдов риск Целта на изследването е да определим дали ултрасонографските депозити от мононатриевоуратни (МНУ) кристали в ставите на болни от подагра се свързват с влошена систолна функция на сърцето и влошен бъбречен кръвоток. Включени са 56 болни с подагра, 40 мъже и 16 жени, на средна възраст 58.9 ± 13.2 години, изследвани са крос-секционно. При всички са направени трансторакална ехокардиография, доплер на бъбречните съдове и ултразвуково изследване на ставите на ръцете, лакътните стави, колената, глезените и стъпалата. Чрез трансторакална ехокардиография са определени фракцията на изтласкване (EF), фракцията на скъсяване (FS) и систолното движение на миокарда (Sm). Посредством доплер на интерлобарните артерии на бъбреците е измерен бъбречният резистивен индекс (RRI). Чрез ултрасонографско изследване на ставите е отчетено наличието на двоен контур, сухожилни МНУ депозити, тофи, тофи с ерозии или комбинацията от тези находки. Данните са анализирани посредством тестовете на Kolmogorov-Smirnov, Mann-Whitney, t-test, Kruskal Wallis и Spearman. 49 (87.5%) от пациентите имат ултрасонографски данни за кристални депозити. Серумните нива на пикочната киселина са сходни между пациентите без и с МНУ депозити в ставите (p = 0.569). Между пациентите без МНУ депозити, тези с МНУ депозити в една ставна зона и болните с кристални депозити в две или повече ставни зони няма разлика в средните стойности на EF (p = 0.071), FS (p = 0.205), Sm (p = 0.266) и RRI (p = 0.847). При пациентите без МНУ депозити, тези с двоен контур, сухожилни МНУ депозити, снежна буря, тофи и тофи с ерозии стойностите на EF (p = 0.396), FS (p = 0.566), Sm (p = 0.154) и RRI (p = 0.780) са сходни. Болните с кристали в коленните и тибиоталарните стави са с по-ниска EF (p = 0.047, p = 0.049) и по-ниска FS (p = 0.036, p = 0.016) в сравнение с пациентите с кристални депозити в другите стави. Регистрира се слаба негативна корелация между броя на ставите с кристални депозити и EF (r = , p = 0.029) и FS (r = , p = 0.030). Не установихме разлика в показателите на помпената функция на сърцето и в бъбречния кръвоток между пациентите без и с кристални депозити. Въпреки това систолната функция е по-влошена при пациентите с МНУ депозити в коленните и тибиоталарните стави в сравнение с болните, които имат кристални депозити в другите ставни зони. Депозитите в коленните и тибиоталарните стави се асоциират с по-голям уратен товар, отколкото тези в другите ставни зони. Смятаме, че по-големият уратен товар се свързва с влошена помпена функция на сърцето. ULTRASOUND DEPOSITS OF MONOSODIUM URATE CRYSTALS IN THE JOINTS OF GOUT PATIENTS ARE ASSOCIATED WITH WORSENED SYSTOLIC FUNCTION OF THE HEART AND LACK OF CHANGES IN RENAL BLOOD FLOW R. Gancheva¹, Аt. Kundurdjiev², Т. Kundurdjiev³, Zl. Kolarov¹ ¹Clinic of Rheumatology, UMHAT Sv. Iv. Rilski, Medical Faculty, Medical University Sofi a ²Clinic of Nephrology, UMHAT Sv. Iv. Rilski, Medical Faculty, Medical University Sofi a ³Faculty of Public Health, Medical University Sofi a The relation between gout and cardiovascular pathology has been reported in numerous studies. Recent studies demonstrate that urate load is an indicator of cardiovascular risk. To determine whether ultrasound deposits of monosodium urate (MSU) crystals in the joints of gout patients are associated with worsened systolic function of the heart and impaired renal blood fl ow. In the study were included 56 gout patients, 40 males and 16 females in a mean age 58.9 ± 13.2 years. Subjects were examined cross-sectionally. All of them underwent transthoracic echocardiography, Doppler of renal blood vessels and ultrasound examination of

38 38 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology the joints of the hands, elbows, knees, ankles and feet. By transthoracic echocardiography were determined ejection fraction (EF), fractional shortening (FS) and systolic motion of the myocardium (Sm). By applying Doppler of the interlobar renal arteries renal resistive index (RRI) was measured. Using ultrasound of the joints the existence of double contour sign, tendon MSU deposits, snow storm, tophi and tophi with erosions or a combination of these features was assessed. Data were analyzed by Kolmogorov-Smirnov, Mann-Whitney, t-test, Kruskal Wallis and Spearman correlation. 49 (87.9%) of the patients had ultrasound evidence of crystal deposits. Serum uric acid levels were equal in subjects without and with MSU fi ndings in the joints, (p = 0.569). The mean values of EF (p = 0.071), FS (p = 0.205), Sm (p = 0.266) and RRI (p = 0.847) were comparable among patients without MSU deposits, those with MSU deposits in one joint area and in patients with crystal fi ndings in two or more joint areas. Similarly, the values of EF (p = 0.396), FS (p = 0.566), Sm (p = 0.154) and RRI (p = 0.780) were equal among individuals without MSU deposits, patients with double contour sign, subjects with tendon MSU deposits, those with snowstorm, patients with tophi and tophi with erosions. Individuals with crystal deposits in the knees and in the tibiotalar joints compared to those with crystal deposits in the other joint areas had lower EF (p = 0.047, p = 0.049) and lower FS (p = 0.036, p=0.016). A weak negative correlation was detected between the number of joints with crystal fi ndings and EF (r = , p = 0.029) and FS (r = , p = 0.030). We did not establish a difference in the parameters of the pumping function of the heart and in renal blood fl ow among patients with and without crystal deposits in the joints. However, systolic function of the heart was worsened in subjects with MSU fi ndings in the knees and in the tibiotalar joints compared to those who had crystal deposits in the other joint areas. Crystal deposits in the knees and in the tibiotalar joints are associated with higher urate load. We consider that higher urate load is connected to impaired systolic function of the heart. КЛИНИЧЕН СЛУЧАЙ НА ПАЦИЕНТКА С ПРОГРЕСИВНА СИСТЕМНА СКЛЕРОЗА И ЕЛЕФАНТИАЗА В. Бояджиева 1, Н. Стоилов 1, Е. Красимирова 2 1 Клиника по ревматология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински университет София 2 Лаборатория по клинична имунология, УМБАЛ Св. Ив. Рилски, Медицински университет София Елефантиазата е рядко заболяване, което се характеризира с едем, хипертрофия и фиброза на кожата и подкожната тъкан поради обструкция на лимфните съдове, по-често на долните крайници. Прогресивната системна склероза е хронично, автоимунно системно заболяване на съединителната тъкан, което се характеризира с фиброзни промени на кожата, мултисистемно ангажиране на вътрешните органи и нарушения в микроциркулацията на малките кръвоносни съ дове. В литературата почти не се срещат описани случаи на диагностициран с тези две заболявания един и същи пациент. Цел: Да се представи успешното лечение на пациентка, диагностицирана с елефантиаза и прогресивна системна склероза (ПСС). Представяме случай на пациентка с елефантиаза от детска възраст, при която е провеждано безуспешно лечение с локални средства до 35-годишна възраст. След консултация в Швейцария при болната е приложена екстензия на долните крайници в повдигнато положение за период от 24 часа, след което пациентката облича ежедневно ластични чорапи. Към момента на поставянето на диагнозата ПСС, пациентката продължава да носи ластичните чорапи, с цел поддържане на постигнатия ефект редуциране на размерите на долните крайници с повече от 40 см. След започването на терапията за ПСС с кортикостероиди и азатиопирин се наблюдава много бързо обратно развитие на симптомите и на единичната васкулитна лезия на V пръст на дясна ръка. Успешното лечение на две редки заболявания изисква мултидисциплинарен подход и прецизно проследяване на пациентите. Представеният клиничен случай подчертава необходимостта от хрониолечение на болните с тежък лимфедем, особено в комбинация с друго автоимунно заболяване, променящо структурата на кожата.

39 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology ГОДИНИ EMEUNET Р. Дачева Работна група от млади ревматолози и изследователи към EULAR През 2009 г. като част от EULAR се учредява EMEUNET работна група от млади ревматолози и изследователи (< 40 години), която обединява ревматолози от цяла Европа. Целта на организацията е да подобри качеството на обучение, да подпомогне научноизследователската дейност и да улесни достъпа на младите ревматолози до най-новите препоръки и новини в областта на ревматологията. Работната група EMEUNET се състои от 50 членове. Регистрираните членове на организацията имат възможност да участват в менторски програми и обучения. Актуална информация за научни курсове, стипендии и проекти, организирани от EULAR, се разпространява с помощта на представител на работната група от всяка държава. EMEUNET създава свой собствен уебсайт ( и към момента регистрираните членове надвишават EMEUNET подкрепя младите ревматолози в тяхното кариерно развитие. THE 10th ANNIVERSARY OF EMEUNET R. Dacheva The ЕMerging EULAR NETwork EMEUNET is a network of young rheumatologists and researchers (age < 40 years) from Europe. The organization was set up as part of EULAR in The aim of the network is to enhance the quality of education among emerging rheumatologists, to promote research, to create collaborations among young rheumatologists and to facilitate the access of young rheumatologists to current guidelines and news. The EMEUNET Working Group currently comprises of 50 members who work actively on various EMEUNET projects. Registered members also have the opportunity to take part in our mentoring, educational and networking activities. Latest information on courses, bursaries and opportunities offered by EULAR and other organizations is disseminated among rheumatologists via our system of Country Liaisons who serve as a link between the working group and young rheumatologists. An independent EMEUNET website ( was launched at EULAR The membership of EMEUNET now exceeds 2076 members. EMEUNET supports the young rheumatology community. РЕЗУЛТАТИ ЗА ЕФИКАСНОСТ И БЕЗОПАСНОСТ ПРИ ПАЦИЕНТИ С АКСИАЛЕН СПОНДИЛОАРТРИТ, ЛЕКУВАНИ С ЦЕРТОЛИЗУМАБ ПЕГОЛ. РЕЗУЛТАТИ ОТ 48-СЕДМИЧНАТА ПРЕДВАРИТЕЛНА ЧАСТ НА 96-СЕДМИЧНО ПРОУЧВАНЕ (NCT ) М. Иванова 1, R. Landewé 2, D. van der Heijde 3, M. Dougados 4, X. Baraliakos 5, F. van den Bosch 6, B. Hoepken 7, K. Thomas 7, L. S. Gensler 8 1 УМБАЛ Св. Иван Рилски, Медицински факултет, МУ София 2 Amsterdam Rheumatology & Clinical Immunology Center, Amsterdam, and Zuyderland MC Heerlen, Netherlands 3 Department of Rheumatology, Leiden University Medical Center Leiden, Netherlands 4 Rheumatology Department, Paris-Descartes University and Cochin Hospital Paris, France 5 Ruhr-University Bochum Herne, Germany 6 Department of Internal Medicine, Ghent University Hospital Ghent, Belgium 7 UCB Pharma, Monheim Germany 8 University of California San Francisco, USA C-OPTIMISE е първото изпитване, което оценява дали дозата цертолизумаб пегол (CZP) може да бъде намалена/приложението прекратено при пациенти с рентгенографски (r)-axspa/анкилозиращ спондилит (АС) и нерентгенографски (nr)-axspa, които постигат трайна ремисия след лечение в продължение на 48 седмици. Отчетени са междинните данни за ефикасността и безопасността и на двете субпопулации от текущото изпитване.

40 40 РЕВМАТОЛОГИЯ RHEUMATOLOGY XXVII, 2/2019 XXVII, 2/2019 До 48 седмица C-OPTIMISE (NCT ) е било открито лечение (Част А), последвано от 48-седмично паралелно-групово, двойносляпо, плацебо-контролирано лечение (пълна и половин доза) до 96 седмица (Част Б). Набрани са пациенти с начален axspa в зряла възраст и давност на болестта < 5 години, които отговарят на класификационните критерии на ASAS. Част А: пациентите са получавали CZP (400 mg на седмици 0/2/4, след което 200 mg Q2W на всеки 2 седмици); пациенти, постигнали трайна ремисия (ASDAS < 1,3 на седмица 32 и < 2,1 на седмица 36 [или обратно] и < 1,3 на седмица 48) са били подходящи за Част Б (вторичен резултат). Първичен резултат (не се съобщава): процентът пациенти в Част Б, които не изявяват пристъп. Липсващите стойности са изчислени посредством изключване на неповлияли се от лечението пациенти (non-responder imputation, NRI) и последно извършено наблюдение (last observation carried forward, LOCF). Част А: От 736 пациенти (таблица 1) 43,9% са постигнали трайна ремисия (r-axspa/as: 42,8%; NraxSpA: 45,3%; NRI). При изходното изследване 98,5% от пациентите са имали висока/много висока активност на заболяването (ASDAS 2,1); 52,7% (r-axspa/as: 52,6%; Nr-axSpA: 52,9%) са имали неактивно заболяване на 48 седмица (ASDAS < 1,3; ПИН; таблица 2). Честотата на възникналите по време на лечението нежелани събития (ВЛНС)/експозиция на 100 пациентогодини е 224,2; 3,9% от пациентите са преустановили терапията с CZP поради ВЛНС. Не е идентифициран нов сигнал, касаещ безопасността. Таблица 1. Базисни характеристики Част А (CZP 200 mg Q2W): Групи пациенти на открито лечение axspa (n = 736) [a] r-axspa/as (n = 407) [б] nr-axspa (n = 329) [б] Възраст (години), средно (SD) 32,9 (7,0) 33,7 (6,8) 32,1 (7,1) Мъже, n (%) 513 (69,7) 318 (78,1) 195 (59,3) Продължителност на симптомите (години), средно (SD) [в] 2,2 (1,7) 2,5 (1,8) 1,8 (1,6) HLA-B27 позитивност, n (%) 607 (82,5) 359 (88,2) 248 (75,4) Сакроилиит при образното изследване, n (%) [г] 691 (93,9) 401 (98,5) 290 (88,1) Предшестващо лечение с anti-tnf, n (%) 32 (4,3) 20 (4,9) 12 (3,6) Таблица 2. Клинични резултати % BL Част А (CZP 200 mg Q2W): Групи пациенти на открито лечение axspa (n = 736) r-axspa/as (n = 407) nr-axspa (n = 329) Wk48 (NRI) ASAS20 79,6 79,9 79,3 ASAS40 72,0 71,3 72,9 ASAS PR 57,3 55,8 59,3 BASDAI 50 71,7 71,3 72,3 Mean [д] BL Wk48 (LOCF [д]) BL BL Wk48 (NRI) Wk48 (LOCF [д]) BL BL Wk48 (NRI) Wk48 (LOCF [д]) ASDAS 3,7 1,6 3,8 1,6 3,6 1,5 ID,% 52,7 52,6 52,9 CII, % [е] 76,5 78,6 73,9 MI,% [е] 56,3 58,7 53,2 BASDAI 6,7 2,1 6,7 2,1 6,7 2,2 BASFI 5,3 1,7 5,4 1,7 5,1 1,6 BASMI 3,1 2,3 3,5 2,6 2,7 1,9 Нощна болка в гърба 6,9 1,8 7,0 1,8 6,8 1,8 Умора 7,1 2,6 7,1 2,5 7,1 2,6 CRP (mg/l), median [ж] 7,8 2,0 10,7 2,0 4,5 2,0 [а] Пациенти с предшестваща експозиция на > 1 анти-тнф са изключени. [б] Използвано е централно разчитане на рентгенографиите на сакроилиачни стави за потвърждаване на стратификацията на пациентите към nr-axspa и r-axspa/като субпопулации. [в] Време от диагностициране на заболяването. [г] ЯМР или рентгенография. [д] Освен ако не е посочено друго. [е] NRI. [ж] стойности под границата на количествено определяне са приети като половина от границата на количествено определяне. n = 734. n = 327. АС: анкилозиращ спондилит; ASAS20/40: 20% или 40% подобрение съобразно критериите за отговор към терапията на международната експертна група за спондилоартритите (Assessment of SpondyloArthritis international Society response criteria;

41 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 41 ASAS PR). Частична ремисия по ASAS; ASDAS: Ankylosing Spondylitis Disease Activity Score; axspa: аксиален спондилоартрит; BASDAI: Bath Ankylosing Spo ndylitis Disease Activity Index; BASDAI 50: 50% подобрение на BASDAI; BASFI: Bath Ankylosing Spondylitis Functional Index; BASMI: Bath Ankylosing Spondylitis Metrology Index; BL: baseline; CII Клинично значимо подобрение съобразно ASDAS (RFB 1,1); CRP: С-реактивен протеин; CZP: цертолизумаб пегол; НаЗ: Неактивно заболяване по ASDAS (ASDAS < 1,3); LOCF: последно наблюдение, пренесено напред; ОП: Основно подобрение по ASDAS (RFB 2,0); ЯМР: ядрено-магнитен резонанс; nraxspa: нерентгенографски axspa; NRI: импутиране на неповлияли се от лечението пациенти; Q2W: на всеки 2 седмици; r-axspa: рентгенографски axspa; НБЛ: намаляване от базисното ниво; Wk,: седмица. Въвеждащата фаза на C-OPTIMISE показва, че сходна и значителна пропорция от пациентите с r-axspa/as и nr-axspa са постигнали трайна ремисия по време на 48-седмичното лечение. Не е идентифициран нов сигнал относно безопасността. Оповестявания Проучването е финансирано от UCB Pharma, статията е изготвена от Хинал Танна (Hinal Tanna), Costello Medical, UK. Благодарим на пациентите, които дадоха своя принос за това. UCB Pharma финансира това проучване и резюме. UCB Pharma е осъществила преглед само относно научната и правната прецизност. РАЗПРОСТРАНЕНИЕ И МОДЕЛИ НА ЛЕЧЕНИЕ НА РЕВМАТИЧНИ ЗАБОЛЯВАНИЯ ПРИ ЖЕНИ С ДЕТЕРОДЕН ПОТЕНЦИАЛ Н. Стоилов 1, E. Lee 2, R. Suruki 3, B. Carpenter 4, T. Harkness 4, D. Luk 5, M. Yassine 2 1 Медицински университет София 2 UCB Pharma, Smyrna GA, USA 3 UCB Pharma, Raleigh NC, USA 4 Charles River Associates New York, NY, USA 5 Charles River Associates Boston, MA, USA Целта на изследването е да се оценят разликите в моделите на лечение на жени с детероден потенциал (ЖДП) с ревматични заболявания (РЗ) ревматоиден артрит [РА], псориатичен артрит [ПсА], анкилозиращ спондилит [АС], спрямо групи за сравнение. IMS PharMetrics идентифицира пациентите, регистрирани в периода януари 2014-декември 2015 г. със: 2 диагностични кода за РЗ и 1 диагностицирано РЗ или 1 искане за лекарства за РЗ в периода януари-декември 2015 г. (период на измерване). Пациентите са: ЖДП (18-44 г.), жени между г., мъже между г., мъже между г.. Оценени са използването на биологични лекарства (%) и промените в лечението прекъсване ( 60 дни без искане за биологични лекарства; започване на нови видове биологични лекарства в рамките на 60 дни; повторно започване на същото/ново биологично лекарство след интервал от 60 дни) ЖДП са с РА, 2682 са с ПсА и 1153 са с АС. Честотата на използване на биологични лекарства сред ЖДП с РЗ е по-ниска спрямо мъжете на същата възраст. Употребата на метотрексат е сходна между половете за РА и ПсА, но по-висока за ЖДП в сравнение с мъжете с АС в същата възрастова категория. ЖДП с РЗ са с по-високи нива на промяна на биологично лечение и преустановяване на биологично лечение спрямо мъже на сходна възраст. При РЗ, лекувани с биологични лекар ства, ЖДП имат най-висок дял на нови и включени отново на лечение пациенти, както и най-нисък дял на продължаващи пациенти. Въпреки важността на контрола на заболяването по време на бременност, тенденциите показват по-ниски нива на биологична употреба при ЖДП. Необходимо е допълнително проучване, за да се разбере по какъв начин моделите на лечение могат да бъдат оптимизирани за подобрени резултати сред ЖДП. Проучването е финансирано от UCB Pharma, проведено е от Charles River Associates, а статията е изготвена от Costello Medical, UK.

42 42 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology НАУЧНИ ПУБЛИКАЦИИ INCREASE OF LIVER ENZYMES A CAUSE OF METHOTREXATE (MT) WITHDRAWAL IN PATIENTS WITH EARLY RHEUMATOID ARTHRITIS (RA) G. Gridneva, Yu. Muraviev The increase of liver enzymes (LE) alanine transaminase (ALT) and aspartate transaminase (AST) is the most frequent objective (measured) adverse drug reaction (ADR) in MT therapy. To estimate the frequency of LE elevation in the therapy with MT in patients with early RA and the therapeutic tactics in these cases. 106 pts with RA ( 3 years), according to ACR/EULAR 2010 (DAS28 > 3,2), naïve to MT. 68% had body mass index (BMI) > 25 kg/m 2, 31% had obesity, 8% were smokers, 25% took glucocorticoids per os (maximum 8 mg of methylprednisolone). All pts were administered subcutaneous MT (SCMT) as monotherapy once a week, the dose was mg/week, with 5 mg up-titration each 1-2 weeks (to max 30 mg/week) up to achieving the target (remission or minimum disease activity) or up to emergence of adverse reaction (AR). Тhe follow-up period was 12 months. For AR prophylaxis folic acid (min 5 mg/week) was administered at any day(s) except for the day of SCMT injection. Liver enzymes levels were monitored monthly. To establish the connection between liver enzymes elevation and SCMT, the Naranjo scale has been used. The cases of increase in LE (n = 12) amounted to 25% of all registered ADRs. Most of all LE elevation cases (10 of 12) occurred during the first 3 months of treatment. Mean BMI was 27 ± kg/m 2, 3 (25%) were smokers, 5 (41%) were taking oral glucocorticoids. There was no dependence on single and cumulative doses of MT. ALT increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 4(8% of the total); ALT increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 4(8% of the total); ALT increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 6(13% of the total); ALT increase > 8.0 times from the upper limit of the norm (ULN)) in 1(2%). AST increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 2 (4% of the total); AST increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 8 (17% of the total); AST increase times from the upper limit of the norm (ULN)) in 1(2% of the total); AST increase > 8.0 times from the upper limit of the norm (ULN)) in 0. When the increase in LE was due to the use of SCMT (points 5-9 on the Naranjo scale), the therapy was interrupted for 1-2 weeks before normalization of the LE level. Then the treatment was successfully continued in a smaller dose of SCMT. When the increase in TA was not due to the acceptance of SCMT (points 0-4 on the Naranjo scale), in four cases the laboratory indicators returned to normal within a week without any treatment or SCMT abolition. With a single increase in liver enzymes, it may be suffi cient to make a short-term break in the treatment. The question of the administration of anti-cytotoxic drugs, such as Ursodeoxycholic acid should be addressed individually. The necessity for a short-term withdrawal of MT did not affect its therapeutic effect in the future. ПРОСЛЕДЯВАНЕ НА ЕФЕКТИВНОСТТА И БЕЗОПАСНОСТТА НА АНТИРЕВМАТИЧНИ И БИОЛОГИЧНИ АГЕНТИ, МОДИФИЦИРАЩИ ЗАБОЛЯВАНЕТО, ПРИ ПАЦИЕНТИ С РЕВМАТОИДЕН АРТРИТ Г. И. Гриднева, Ю. В. Муравьев, Н. В. Муравьева, А. В. Алексеева, К. С. Нурбаева, К. М. Михайлов, А. В. Розов Научноизследователски институт по ревматология, В. А. Насонова Москва, Русия Проблемите на мониторинга на ефективността и безопасността на антиревматичната терапия са все още по-актуални.

43 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 43 Целта е да се оценят честотата на предписване и отмяна поради неефективност (НЕ) и нежелани реакции (НР) на небиологични антиревматични лекарства (нба), модифициращи болестта, и биологични агенти (БА) при пациенти с ревматоиден артрит. Анализът е извършен въз основа на специално разработена форма с фармакологичната история на пациенти, които са на стационарно лечение през периода от 2012 до 2016 година. Анализира се фармакологичната анамнеза на 303 пациенти с ревматоиден артрит. Преобладават пациенти на възраст 47.0 ± 14 години с висока активност на заболяването. По време на проследяването пациентите получават 1-10 антиревматични лекарства (средно 4.2 ± 1.9). Метотрексат е предписан на 100% от пациентите, лефлуномид и сулфасалазин съответно на 65% и 39% от пациентите, по-рядко предписани са аминохинолиновите препарати (6% от случаите), азатиоприн, златни соли и циклоспорин (1-2% от случаите). Опитът с ритуксимаб е 120 (31%), инфликсимаб 79 (26%), адалимумаб 31 (10%), абатацепт 26 (9%), етанерцепт 22 (7%), тоцилизумаб 13 (4%), продължителността на употребата на лекарства (Me [25, 75]) е: метотрексат 42 [12; 95], лефлуномид 12.5 [4; 42], сулфасалазин 24 [6; 24], ритуксимаб 14 [6; 31], инфликсимаб 9 [6; 24], адалимумаб 9 [5; 17], абатацепт 12 [5; 36], етанерцепт 13 [6; 29], тоцилизумаб 8 [5; 20] месеца. Причините за отнемане на лекарството са: НЕ 325 (12%), НР 131 (5%), комбинация от НР и НЕ 70 (3%), добър ефект 122 (5%) случая (101 ритуксимаб), административни причини и вторична НЕ 1% от случаите, по-малко от 1% от случаите независимо изтегляне на лекарството от пациентите или началото на бременността. Сред нба най-често предписваното и дългодействащо лекарство е метотрексат, сред БА най-ефективен е ритуксимаб. MONITORING THE EFFECTIVENESS AND SAFETY OF DISEASE-MODIFYING ANTI- RHEUMATIC DRUGS AND BIOLOGICAL AGENTS IN PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS G. I. Gridneva, Yu. V. Muravyev, N. V. Muraveva, A. V. Alekseeva, K. S. Nurbaeva, K. M. Mikhaylov, А. V. Rozov V.A. Nasonova Rheumatology Research Institute Moscow, Russia The issues of monitoring the effectiveness and safety of antirheumatic therapy are still very relevant. Assess the frequency of prescribing and cancellation due to ineffectiveness (IE) and adverse reactions (AR) of disease-modifying anti-rheumatic drugs (DMARD) and biological agents (BA) in patients with rheumatoid arthritis. The analysis was carried out on the basis of a specially developed form with pharmacological history of patients who were on inpatient treatment from 2012 to The pharmacological anamnesis of 303 patients with rheumatoid arthritis was analyzed. The prevalence of patients aged 47.0 ± 14 years with high disease activity. At the time of analysis, patients received 1-10 antirheumatic drugs (an average of 4.2 ± 1.9). Methotrexate was prescribed to 100% of patients, lefl unomide and sulfasalazine respectively 65% and 39% of patients, less frequently prescribed aminoquinoline preparations (6% of cases), azathioprine, gold salts and cyclosporine (1-2% of cases). The experience with rituximab was 120 (31%), infl iximab 79 (26%), adalimumab 31 (10%), abatacept 26 (9%), etanercept 22 (7%), tocilizumab 13 (4%). Duration of the use of drugs (Me [25, 75]) was: methotrexate 42 [12; 95], lefl unomide 12.5 [4; 42], sulfasalazine 24 [6; 24], rituximab 14 [6; 31], infl iximab 9 [6; 24], adalimumab 9 [5; 17], abatacept 12 [5; 36], etanercept 13 [6; 29], tocilizumab 8 [5; 20] months. The causes of drug withdrawal were: IE 325 (12%), AR 131 (5%), combination of IE and AR 70 (3%), good effect 122 (5%) cases (101 rituximab), administrative reasons and secondary IE 1% of cases, less than 1% of cases independent withdrawal of the drug to patients or the onset of pregnancy. DMARD and BA were most often canceled because of IE. Among DMARD, the most commonly prescribed and long-acting drug was methotrexate, among the BA the most effective is rituximab.

44 44 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology COMORBIDITY IN PATIENTS WITH DIFFERENT PHENOTYPES OF KNEE OSTEOARTHRITIS K. V. Korochina 1, I. E. Korochina 2, T. V. Chernysheva 1, I. A. Krivotulova 1, V. I. Klementeva 2 1 Department of Internal Diseases 2 Department of Polyclinical Therapy Orenburg State Medical University Orenburg, Russia The aim of study was to evaluate prevalence of comorbidities in patients with age-related, post-traumatic, metabolic and mixed phenotypes of osteoarthritis (OA) of the knee joint. A total of 120 patients with knee OA (according to Altman R.D. criteria, 1991) of III-IV radiological stage (by Kellgren and Lawrencе, 1957) were covered in our study. All persons were over 50 years old. The most common phenotypes of disease were isolated and studied: age-related, posttraumatic, metabolic and mixed OA (n = 30 in each group). Verifi cation of comorbid pathology was carried out using available medical documentation, additional survey according to standards for management of patients with corresponding nosologies. All data were processed statistically, differences were considered signifi cant when p In patients with late stage knee OA, arterial hypertension (n = 98, 81.7%), chronic gastritis (n = 81, 67.5%), metabolic syndrome (n = 65, 54.2%), chronic heart failure (n = 51, 42.5%), chronic pancreatitis (n = 50, 41.7%), coronary heart disease (n = 44, 36.7%), chronic cholecystitis (n = 44, 36.7%), chronic pyelonephritis (n = 44, 36.7%), chronic bronchitis (n = 42, 35.0%), cholelithiasis (n = 40, 33.6%), hypothyroidism (n = 21, 17.5%), diabetes mellitus (n = 15, 12.5%), urolithiasis (n = 17, 14.2%) were detected. When assessing distribution of comorbid diseases between groups, it was revealed that coronary heart disease was found signifi cantly more frequently in age-related (n = 14, 46.7%) and metabolic (n = 16, 53.3%) phenotypes in comparison with posttraumatic OA (n = 5, 16.7%). Similarly, prevalence of arterial hypertension was signifi cantly increased in age-related (n = 26, 86.7%) and metabolic (n = 28, 93.3%) groups compared with posttraumatic OA (n = 20, 66.7%). Diabetes mellitus was present only in metabolic (n = 7, 23.3%) and mixed (n = 8, 26.6%) phenotypes. Osteoporosis was the leader in age-related OA (n = 26, 48.2%) in comparison with all other groups. Hypothyroidism failed to reveal in posttraumatic phenotype, and no signifi cant differences were found between other groups. Chronic gastritis was signifi cantly increased in metabolic (n = 23, 76.7%) and mixed (n = 24, 80.0%) OA in comparison with age-related group (n = 16, 53.3%). Cholelithiasis prevailed in agerelated (n = 11, 36.7%) and metabolic (n = 16, 53.3%) phenotypes, signifi cant differences were found in comparison with posttraumatic OA (n = 5, 16.7%). Similar clinical picture was observed when evaluating chronic pancreatitis prevalence: signifi cant differences were found between metabolic (n = 18, 60.0%) and posttraumatic (n = 10, 33.3%) OA. Chronic cholecystitis, on the contrary, was diagnosed the most commonly in posttraumatic phenotype (n = 16, 53.3%), it had signifi cant differences with age-related (n = 8, 26.7%) OA. Diseases of respiratory and urogenital systems did not have signifi cant differences between groups. For the fi rst time, prevalence of comorbid conditions was analyzed within OA phenotypes. It should be considered in managing of patients and developing personalized approach in OA treatment. DRUG SURVIVAL ON BIOLOGIC DISEASE-MODIFYING ANTI-RHEUMATIC DRUGS IN PATIENTS WITH RHEUMATIC DISEASES E. S. Aronova V. A. Nasonova Research Institute of Rheumatology, Moscow, Russian Federation To estimate drug survival in patients using tumor necrosis factor inhibitors or other biologics (rituximab, abatacept, tocilizumab) and to reveal predictors of the discontinuation of therapy within the fi rst year of therapy. We retrospectively studied 53 patients with rheumatic diseases during the period from 2010 to 2018 to whom bdmards were initiated for the fi rst time. Diagnosis were: rheumatoid arthritis (88.7%), ankylosing spondylitis (9.4%) and psoriatic spondyloarthritis (1.9%). There were 10 males and 43 females (M:F ratio was 1:4,3), the median age (25%-75%) was 38 years (29.5%-56%) from 18 till 71 year. 34 patients were treated with TNF-α inhibitors and to 19 patients non-tnf biologics. Discontinuation rates were estimated

45 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 45 using cumulative incidence adjusted for risk ratio. Cox models were used to examine potential predictors of discontinuation. Cumulative incidence for time to discontinuation at 1 year was 70,6% for fi rst TNF biologic and 57.9% for non-tnf (risk ratio 1.22 [95% Cl ]). The longest period of observation was 7 years - one case in group of TNF. The most common reasons for discontinuation of any fi rst biologic were: primary and secondary inefficiency (68%), adverse events (20.8%) and the administrative reasons (11.2%). The frequencies of each reason were similar between TNF and non-tnf treated patients. Potential predictive factors for discontinuation within fi rst year, including age, sex, and nosological diagnosis did not reach statistical signifi cance in both groups. Most often drug withdrawal occurs within the fi rst year of therapy that causes need of medical observation during this period. Their insuffi cient effectiveness is the main reason for discontinuation of biologics. Discontinuation rates were similar between TNF and non-tnf biologics. We did not identify any signifi cant predictors of drug discontinuation. EFFICACY OF INFLIXIMAB IN PATIENTS WITH RHEUMATOID ARTHRITIS DEPENDING ON A DRUG TOTAL DOSE E. S. Aronova 1, G. V. Lukina 2,1, Y. A. Sigidin 1 1 V. A. Nasonova Research Institute of Rheumatology, Moscow, Russian Federation 2 Moscow Clinical Scientifi c Center named after Loginov A. S., Moscow, Russian Federation To estimate efficacy of infl iximab (INF) in patients (pts) with RA depending on a total dose (quantity of infusions) of this biologic. The cohort of 135 pts with active RA despite methotrexate therapy (114 women, mean age 48 years, mean disease duration 4 years, RF-positive 75,6%, mean CRP 18,1 mg/l, mean HAQ 1,38) treated with INF (3 mg/kg intravenously at weeks 0, 2, 6 and every 8 weeks thereafter) have been divided into three groups: pts who received not more than 4 INF infusions (N = 63); pts who received 5-7 INF infusions (N = 31); pts who received more than 7 INF infusions (N = 41). DAS28 > 5,1 in the 1-st group was registered in 69% of pts, in the 2-nd group in 86,6%, in the 3-rd group in 62,1%. In other aspects both groups were comparable. Results of treatment were assessed by EULAR criteria at weeks 14, 22, and 54. The primary endpoint was the remission rate by the 54-th week. By the 54-th week signifi cant decrease of RA activity was achieved in all groups but DAS28 in 1-st group was signifi cantly higher than in other groups (4,4 vs 3,2 in the others; p < 0,05). The remission rate by this time point was 28,6% in the 2-nd group, 23,1% in 3-rd group and only 18,2% in the 1-st group (p<0,05). It is noteworthy that by the end of the study in the 1-st group there were 36,4% of pts with high activity; in the 2-nd group, none; in the 3-rd group, 3,8%. In all groups radiological progression was noted by the 54-th week but among pts who received not more than 4 INF infusions this progression was signifi cantly more pronounced than in other groups. The therapeutic effect of INF was more pronounced in pts who received middle doses of infl iximab (5-7 infusions) and the full annual course of INF as compared with pts having received low total dose of INF. It refers both to the higher remission rate and to the slowing of radiological progression.

46 46 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology АЗБУЧЕН УКАЗАТЕЛ А. Баталов... 10, 19, 20, 33 А. В. Алексеева А. В. Розов А. Копчев Ал. Ангелов Ат. Кундурджиев Б. Пенев В. Бояджиева... 15, 16, 38, 25 В. Дичев В. Сарафян Вл. Кадинов... 26, 27 Г. И. Гриднева Д. Димов Д. Калинова Д. Кюркчиев... 13, 14 Е. Кирилова... 24, 35, 36 Е. Иванова-Тодорова... 13, 22 Е. Красимирова Е. Учикова Е. Фиркова З. Баталов З. Колева Зл. Коларов... 21, 37 И. Попов... 35, 36 И. Шейтанов К. М. Михайлов К. С. Нурбаева Кр. Краев Л. Дамяновска... 19, 20 Л. Маринчев... 9, 18, 21 Л. Сапунджиев М. Генева-Попова... 11, 30 М. Иванова... 13, 16, 31, 39 М. Казакова М. Карагьозов М. Кирилова М. Панчовска Н. В. Муравьева Н. Кирилов... 24, 35, 36 Н. Мехтеров Н. Николов Н. Стайкова Н. Стоилов... 16, 25, 38, 41 П. Кинов... 23

47 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 47 П. Петева... 9 П. Селимов... 19, 20 Р. Ганчева Р. Дачева Р. Каралилова... 10, 19, 20 Р. Несторова Р. Рашков Р. Стоилов... 13, 15, 16, 25, 31 С. Маринчева С. Монов... 18, 32 С. Спасова Св. Димитров... 26, 27 Св. Христова... 26, 27 Т. Кундуржиев Ф. Мартинова Ц. Георгиев Цв. Петранова Ю. В. Муравьев B. Carpenter B. Hoepken D. Luk D. van der Heijde E. Lee E. S. Aronova... 44, 45 E. Ushukova F. van den Bosch G. V. Lukina I. A. Krivotulova I. E. Korochina K. Thomas K. V. Korochina L. Damjanovska L. S. Gensler M. Dougados M. Yassine R. Landewé R. Suruki T. Harkness T. V. Chernysheva V. I. Klementeva X. Baraliakos Y. A. Sigidin... 45

48 48 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology НАЦИОНАЛНАТА КОНФЕРЕНЦИЯ ПО РЕВМАТОЛОГИЯ СЕ ПРОВЕЖДА БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЛЮБЕЗНОТО СЪДЕЙСТВИЕ НА П З С С

49 Национална конференция по ревматология National Conference of Rheumatology 49 К, ACCENT MEDIKA ANTIBIOTIC APC PHARMLOG (BONVIVA) BULGERMED EWOPHARMA GEDEON RICHTER KRKA NATURPRODUKT PHARMASELECT SANDOZ VALENTIS

50 ибандронова киселина (като натриев монохидрат) 1 филмирана таблетка от 150mg на месец или 1 интравенозна инжекция от 3ml, съдържаща 3mg ибандронова киселина на тримесечие Доказана защита срещу фрактури 1,2,* 1 Таблетка на месец или инжекция на тримесечие