Приказки за Флейта
ХенриПърсел ТанцнаФеитеизоперата Кралицатанафеите ХенриПърсел,наричаноще БританскиятОрфей,тозинежен плоднаостровниямузикаленгений,уви безвремеотишълси отнашиясвят,композира операта Кралицата на феите в краянаживотаси(премиера 1692).Либретотоесвободна преработкана Сънвлятнанощ нау.шекспир.тази както гласи жанровото и определение полу-опера, е предназначена за изпълнение пред двора на Кралицата, поднасяйки на аристокрацията изискано развлечение. Интересно е толкова бързото обръщане към Шекспиров сюжет,въввреме,когато художествените произведенияса ималисамоактуалност,нонеиисторическаперспектива.в тозиоткъсфлейтата точновсъответствиесхарактераси щесепревъплътивнежнотанцуващафея;илиакоследваме Шекспир впалавелф. htp://www.youtube.com/watch?v=i0mnalpjmla&feature=related http://www.youtube.com/watch?v=juhtlxxujsy&feature=b- Fa&list=AL94UKMTqg-9DPo2qprkLilC5Vy-h1NHzh http://www.youtube.com/watch?v=e03fh1ci6dc&feature=b- Fa&list=AL94UKMTqg-9DPo2qprkLilC5Vy-h1NHzh http://www.youtube.com/watch?v=v1trijzpm Q0&feature=B- Fa&list=AL94UKMTqg-9DPo2qprkLilC5Vy-h1NHzh
Йохан Себастиан Бах http://puiakdd.com/index.php?option=com_content&view=article&id=214:2008-10-14-11-55-17&catid=54:2008-10-14-11-53-45&itemid=84 http://www.youtube.com /watch?v=qhjraqahiec&feature=list_other&playnext=1&list=al94ukmtqg-9a81u-ss-cpacmtpoepdjym htp://www.youtube.com/watch?v=ipzr9bhei_o htp://www.youtube.com/watch?v=x2xuacwezry&feature=related htp://www.youtube.com/watch?v=_39w8zqt944&feature=relmfu БадинериизСюита 2 Не е известно кога точно Бах композира своите 4 оркестрови сюити днес не разполагаме с техните оригинални партитури,а само с преписи и с комплекти щимове.сигурноесамо,чесюититесаизпълненивлайпциг към краяна30-тегодининахv ІвекотColegium musicum под ръководството на автора на така популярните концерти в кафенецимерман.смятасе,чесюитите илипонетехните първообрази са композирани твърде рано, още при службата на Бахпри Херцога на Кьотен,или дори още във Ваймар за нуждите на малките придворни капели. При преместването си в Лайпциг,Бах изтупва от праха своите оркестровисюити,придаваим техническииинструментален гланц,съобразенсъссъставаивъзможноститенаcolegium musicum и ги изпълнява пред просветеното лайпцигско гражданство за негово най-високо удоволствие и разтуха. Втората сюита е сред най-софистицираните в контрапунктичноотношение особеновниманиезаслужават пирамидите от канони в увертюрата. Вероятно първо написана за солоцигулка иструнни,новa-mol,согледна удобството при използването на празните струни, тя е преработенапо-къснозафлейта,катоетранспониранаедин тонпо-високо заповечезвуковблясък.кактоиостаналите три сюити,и тази е построена като серияотнай-различни танцистехнитедубли,предшестваниотпомпознаувертюра въвфренскистил.френскоеииметонапоследнатачаст Badinerie приблизителношега,закачка,задявка,тадорифлирт идажебъзик.тазичастсобственонеетанц,ахарактерна пиеса,коятопонеочакванибрилянтенначинслагаточкана Сюитатасхарактернитекаскадинасолиста,подкрепениот пъргаво подскачащ бас и подгонвани от отривистите, камшичниакордина високите струнни.само да помислим каквисаграницитенабаховатафлейта:отхапещитезвуцина Badinerie до светлия,висок плач на солото от арията Aus Liebe изматеуспасион.
Ж орж Бизе Смянанакараулаиз Карменсюита 2 htp://www.libvar.bg/art/102011.html htp://www.youtube.com/watch?v=2y09pd1r-qs htp://www.youtube.com/watch?v=1bv7xbomamk htp://www.youtube.com/watch?v=hfiuz_zdrsy За краткия си,37 годишен живот,жорж Бизе успява да напише много произведения (бил е дарен с почти Моцартовска лекота и спонтанност на музикалното въображение),новсепакнеговшедьовъреоперата Кармен по новелата на Проспер Мериме. Започнала пътя си с неимоверен скандалпри премиерата (циганки,работнички, кантрабандистиипрочиепростолюдиенасценатанаgrand Оpera),днесоператаесреднай-обичанитеичестопоставяни музикално-театралнитворби.нейните релефни,характерни мелодии битуват и извън операта-майка. Съществуват десетки, може би и стотици транскрипции, парафрази, потпури,етюди,вариацииидр,идр.,смучещижаркатакръв натовачудеснопроизведение.щеспоменасамофлейтовата фантазия Кармен отбизе/борн,цигулковатафантазиявърху теми от операта от Бизе/Ваксман.Съвсем отделно стои балетната версия на Родион Шчедрин, наречена Кармен-сюита,която е всъщност музика на Шчедрин по нотите на Бизе, при това само за струнни и ударни инструменти.в тази сюита частта,наречена Смяна на караула еособенооригинално чута отрускиякомпозитор с прибавени паузи, неочаквани промени на ритъма, инцидентновтурващисеконтрапункти еднаистинскаигра на сенките.но сега ще чуете пиесата въворигиналното й изложениеотбизе катоединстранносдържанвъввеселата симеланхолиямарш навойниците,коитонапускатизтощени постасиинавойниците,коитогоприемат всеощепълнисъс свежест,ефектнопристъпващи.
ГабриелФоре Сицилиана из ПелеасиМелизанда,оп.80 htps://www.youtube.com/watch?v=mpgytl8yqbw htps://www.youtube.com/watch?v=qdaapssmpxo ПочтивръстникнаБизе,ГабриелФореесредтихитефренски гении,композитори,които не грабват слуха с фрапантни новости,чийто емоционалентоне приглушен,композитори, коитоделикатнонапредват,прораствайкиотеднамузикална епоха в друга.забележително фини са късните клавирни пиеси на Форе,съчетали всебе си модалната хармонияи метрична изобретателност на ренесансовата музика с вагнеровитеоткрития.музикатанатозикомпозиторизисква внимателно слушане, търпеливо вникване в неярката й красота. Такава, неярко красива е и Сицилианата из оркестроватасюита ПелеасиМелизанда.Знаем,чепотози сюжетна Морис Метерлинкприблизително по едно исъщо времекомпозиратмузикаклоддебюси,арнолдшьонбергиян Сибелиус единсюжетнаморбиднатаипечалнаепоха,така да се каже.сюитата на Форе е извлечена отмузикалното оформление към едноименната пиеса,а любопитно е,че точносицилианатаеписанапо-рано същокатосценична музика към Буржоата-благородник на Молиер. Но истинското симясто тянамира точно всюитата Пелеас и Мелизанда. htps://www.youtube.com/watch?v=u5y0uqlgria htps://www.youtube.com/watch?v=6-i1esirkda
Камий Сен-Санс http://saint-saens.famousmusicians.info/%d0%ba%d0%b0%d0%b- C%D0%B8%D0%B9-%D1%81%D0%B5%D0%BD-%D1%81%D0%B0%D0%BD%D1% 81/ Птичката из Карнавалнаживотните ОтпоколениетонаБизеиФорееиКамийСен-Санс-френски астроном (колега-аматьор на друг Камий Фламарион), гастроном,композитор,пианист,пътешественик,писател, математикифилолог.сен-санс емногоизвестенкатоавтор на сюитата Карнавалът на животните (1886) - едно от най-прекрасните прояви на одухотвореното остроумие в музиката.днес ше чуете портрет на птичка,или птички, пърхащивголямаклетка,коятонафренскисенаричаvoliere. Птичкитепофренскиоживенобърборятскрилатаичовките си,а бедният флейтов виртуоз усилено пърха с езика и пръститеси,задаможедавиизсвиритазичудесна,носъвсем неледнапиеса.интересное,чесен-сансесмяталтазисвоя, навярно най-добра композиция,за незначителна закачка, предназначена само за музикантския цех и освен две закрити частни изпълнения не е допуснал приживе издаването на партитурата и публични представяния. Кончинатамупрез1921даваживотнатазикомпозиция. htp://www.youtube.com/watch?v=yyknbtm_yym htp://www.youtube.com/watch?v=-hqyxwkabo0 htp://www.youtube.com/watch?v=hjabgafwgsu
ЙозефХайдн Детскасимфония htp://rockplace.forumotion.net/t6162-topic htp://www.youtube.com/watch?v=ydiigpiamya htp://www.youtube.com/watch?v=0gf-wzp8ni8 htp://www.youtube.com/watch?v=ypldgz2a0gs htp://www.youtube.com/watch?v=jdqx0rfcg6m И досега продължава делото за бащинството на т.нар. Детскасимфония.ПретендентисаЙозефХайднибратму Михаел,Леополд Моцарт,ученикът му Йохан Райнпрехтер, ЕзмундАнгерер.иреддруги.Тазисимфонияесякаш детена полка на цялата класическа епоха. Който и да е действителниятй автор,симфонията живее,звъни,дрънка, свири,пухти,барабанииизвисяванежнитрелиизсвиренина бардуче илидругояче казано воденславей.същинският композитор на тазимузика едетето,въоръженосъссвоите инструменти и със страсттта си да участва в музиката. Удивителенезамисълътда севидиоркестърътпрездетски очи и да се чуе музиката му с детски уши много неща изглеждатне така,както ние,възрастните симислим.и на лилипутитегъливернееизглеждалобикновен.традициятада секомпозира съссвиркиипищялки продължаваидоххвек да се сетим за сюитата На открито отбела Барток,за многочислените гавоти и маршове на Прокофиев, за последнияопуснадьордлигети,наречен Съссвирки,тъпани и кеменета. В Детската симфония (или симфония на играчките кактоощееизвестна),детскиятсвятнахлува в светанасериознатамузика.нонедаразруши,адаузнае.и даподпомогнесимфоничнотоизкуствосъссвежесттаси.ис пищялкитеси,разбирасе.
Франсоа-Ж озеф Госек htps://www.youtube.com/watch?v=6hj2dfo1ska Барабанче Детска пиеса е Барабанчето на Франсоа-Жозеф Госек. Композитор-дълголетник, баща на френската симфония, автор на дълъг и впечатляващ Реквием,служил еднакво ревностноинапринцконде,инафренскатареволюция;биле ипридворенмузикантиофициаленкомпозиторнафренската република;писал е Te Deum по повод бременността на кралицамария-антоанета,ноитрауренмарш засмърттана Пиер-ОктавМирабо марш,койтоставапочтизадължителен за тягостните революционни церемонии и празненства, въведени главно от Робеспиер. Госек е основател на Парижката консерваторияинеининспектор до смъртта си (починал е на 95 години). И все пак, при цялата тази протоворечивабиографияитежкотворчество,госекостава до днес главно с един твърде популярен Гавот и със споменатото Барабанче.Спокойноможем данаречем тази весела искоклива пиеска badinerie същокатофинала на БаховатаВторасюита. htps://www.youtube.com/watch?v=-her3ize2g8 htps://www.youtube.com/watch?v=yqe8bylfx9y htps://www.youtube.com/watch?v=foxngsx1amk
ПьотрИлич Чайковски htp://pyotr-tchaikovsky.famousmusicians.info/ http://theatre.art.bg/% D0% BB% D0% B5% D1% 88% D0% B- D%D0%B8%D0%BA%D0%BE%D1%82%D1%80%D0%BE%D1%88%D0%B0%D1%87 %D0%BA%D0%B0%D1%82%D0%B0_612_16_20 Танцнапастирчетата(отдатскимарципан) Лешникотрошачката епоследниятоттритебалетанапьотр Илич Чайковски,завършен е и е поставен година преди смъртта му,през 1892.За сюжетна основа е използвана чудатата приказка на Е.Т.А.Хофман.Всекиномер оттози балете истинско чудо на композиторското майсторство и фантазия.всеки детайле изпипан с безкрайно търпение и любов, оркестровият звук е лек и фееричен, солата и възникващите непрестанно врамките на големияоркестър камернигрупи замислениинаписанисогромнавещина.това буквално е балетза оркестър.един отмного известните откъсиечастотдивертисментаизвтородействие т.нар. Танц на датските пастирчета,поверен основно на трио флейтис крайно деликатенакомпанимент.очевидно става дума за стилизирани пастирчета,сякаш излезли от някой изкуснотъкангобленспасторалнатематика.тезипастирчета навярнозарадидатскияси,марципаненпроизходсатвърде добредресирани,изящнивсвоитеподскоци,паизавъртания; tressage,кактосеказванафренски,tresobéissant.итвърде приятнинавкус таналисаотфиндатскимарципан! htps://www.youtube.com/watch?v=0mx15hd2ew4 htps://www.youtube.com/watch?v=cg1dmpu4v7m htp://www.youtube.com/watch?v=xsgrglp6tvs htp://www.youtube.com/watch?v=s76cggpqi3s