Упражнение по Подвижни игри 09. 12. 2020 г. (Петкова, М., М. Алексиева. (2013). Игрите в началното училище. изд. Фабер, В. Търново, ISBN: 978-954-400-953-3) Великани и джуджета Предназначение: Играе се добре и на открито, и в салон. Предназначена е за начален етап на основна образователна степен. Инвентар не е необходим. Играта е преди всичко за концентрация на вниманието, когато се изпълнява в началото на подготвителната част на урока. Ако тя е дадена в края на подготвителната част, води до натоварване на долните крайници. При повече участници и при по-тясно пространство, играещите се разполагат в двоен кръг. Съдържание: Строените в кръг или редица ученици следят движенията и командите на учителя. При команда: Великани всички се повдигат на пръсти с вдигнати над главата ръце, а при командата: Джуджета заемат клек или клекнала опора. Командите се подават няколко пъти последователно, а след това бързо със заблуждаващ характер (фиг. 7). Всяка погрешно изпълнена команда води до отпадане, докато накрая остане найвнимателният и съобразителен ученик. Методически указания: Повикването да става внезапно, без предварителна команда. Гонят двойки и тройки Играчите са свободно разпръснати в полето за игра. Избира се водещ играч, който съобщава: Пазете се, гоня!. След това навлиза в полето за игра и се стреми да докосне някой участник. На мястото, където е станало докосването, двамата се хващат за ръце и продължават да гонят заловени. При докосване на втори играч, се оформя тройка, която продължава гоненето. Когато бъде докоснат трети играч, сформират се две двойки. Всяка двойка започва да гони самостоятелно, като при хващане на играч оформя тройка и при хващане на втори играч се разделя и т.н (фиг. 33). Целта на всяка двойка е да оформи колкото се може
повече нови двойки. Играта продължава, докато остане един неуловен играч, който се обявява за най-съобразителния, ловкия и бързия. Той е победител в играта. Ястреб и квачка Предназначение: Играта има сюжетен характер. Играе се на открито и в салон. Инвентар не е необходим. Използва се в основната част на урока и е предназначена за ученици от І клас. Възпитават се колективните действия за противодействие срещу наближаваща опасност и взаимопомощ. Съдържание: Играещите застават в колона, като се хващат през кръста. Един от играчите се определя за водещ той е ястребът. Водачът на колоната е квачката, а останалите зад него са пилетата. Началото на играта е съпроводено с въпрос от страна на ястреба към квачката : Ще ми дадеш ли пиленце? Квачката му отговаря: Не, няма да ти дам!. Дадеш не дадеш, аз сам ще си взема! отвръща ястребът и се втурва към пиленцата. Квачката разперва ръце и му препречва пътя, а играещите в колоната се придвижват вляво и вдясно като гъсеница, за да се предпазят от него. Играта продължава, докато той докосне две пилета (фиг. 19). При следващото изиграване, едното от докоснатите деца участва в ролята на квачка, а другото - в ролята на ястреба. 1. Ако по време на играта колоната на пилетата се разкъса, детето, станало причина за това, се счита за уловено и напуска играта. 2. Забранява се противодействие по груб начин спъване, блъскане и т.н. Методически указания: Играта протича добре, ако в колоната участват 6 8 играчи. Учителят обръща внимание на квачката да извършва бързи и активни действия, за да предпази застрашените от ястреба пиленца. На пиленцата се дават указания да се отдалечат колкото се може повече от ястреба, като се придвижват встрани.
Преминаване през обстрелвана зона Предназначение: Добре се играе на открито и в салон. Необходими са малки гумени или тенис топки. Главното й предназначение е да се усъвършенства навика за хвърляне по подвижна цел. Играта възпитава внимание, съобразителност, самообладание, смелост и ловкост. Подходяща е за основната част на урока при ІІІ клас. Съдържание: Учениците се разделят на два отбора, като всеки от своя страна се подразделя на две равни части. Половината от единия отбор се строява в редица покрай едната странична линия на баскетболното игрище, а другата половина по същия начин застава срещуположно зад насрещната странична линия. Играчите от този отбор са стрелците. На всеки играч от едната половина на отбора, се дава по една малка гумена или тенис топка. Участниците от половините на другия отбор се подреждат в срещуположни колони зад крайните линии на игрището. При сигнал за започване, първият играч от едната колона пробягва през игрището (фиг. 64). Пристигайки на отсрещната страна, той застава последен в колоната. При нов сигнал първият от тази колона, прекосява игрището в обратна посока на пристигането и т.н., докато се изредят всички от този отбор. По време на пробягването стрелците стрелят (замерват) по придвижващите се, като се стремят да ги улучат. Всеки улучен играч донася точка за отбора на стрелците. За победител се определя отборът, който е събрал повече точки. 1. Стрелците нямат право да влизат в полето за игра при замерване. 2. Обстрелваният няма право да се връща назад. 3. Независимо колко играча от отбора на стрелците са улучили пробягващия, те получават само една точка. 4. За улучен се счита всеки играч, докоснат от топката, преди да е паднала на земята. Методически указания: Стрелците задължително хвърлят поредно - първо едните в едната посока, после другите в обратна посока.
Народна топка Предназначение: Това е най-любимата детска игра. Може да се играе на открито и в салон. Необходима е лека (волейболна) топка. Спомага за възпитаване на решителност и смелост, самообладание, находчивост и съгласуваност в действията. Подготвителна е за спортните игри хандбал и баскетбол. Удачна е за основната част на урока. Предвидена е в програмите по физическо възпитание за ІІ клас. Съдържание: Играе се на волейболно игрище, разделено от средната линия на две еднакви полета. Класът се разделя на два отбора с равен брой играчи. Чрез жребий се определя кой от отборите ще започне играта и кой от тях има право да избира поле за игра. Отборите заемат свободно места в принадлежащата им половина. Капитаните на двата отбора застават съответно зад крайната линия на противниковото поле (фиг. 42). При сигнал за започване, капитанът подава топката на своите съиграчи или се опитва да улучи играчите от противниковия отбор, които свободно се придвижват в своето поле. По този начин капитанът и отборът му си разменят топката, докато тя не бъде овладяна от противниковия отбор, който на свой ред започва да си подава с капитана и да цели по противниците. Улучен с топката играч, излиза от полето и застава зад крайната линия при своя капитан, като му става помощник. Както капитанът, така и неговите помощници, имат право да улавят, да подават и да целят с топката по противниците. Играта продължава дотогава, докато не бъдат улучени всички противникови играчи. След това в полето за игра влиза капитанът на този отбор. Ако и той бъде улучен, играта завършва. Победител е този отбор, който след като е отстранил всички играчи на противника, е запазил свои играчи в игрището. Вариант на играта: Може да се играе за определено време - от 8 до 10 минути, като се отчита броя на улучените ученици. 1. Играч, ударен с топката, преди да е докоснала земята, се счита за улучен.
2. Ако с един удар бъде улучен повече от един играч, от игра излиза само първият от тях. 3. Всеки играч, напуснал очертанията на игрището, се счита за улучен и става помощник на капитана. Методически указания: Учителят изисква този, който улови топката, той да хвърля, за да се даде възможност на всички да вземат участие. Водене на топката чрез търкаляне Предназначение: Добре се играе на открито. За провеждането и са необходими леки и плътни топки, както и конуси, служещи за ориентири. Играта развива вниманието, съсредоточеността, ловкостта и сръчността и усъвършенства подвижността на китката и пръстите на ръцете. В урока се включва във втората половина на основната част при ученици от ІІ клас. Съдържание: Участниците се разделят на няколко отбора с по 6-8 играещи, като разстоянието между отделните отбори е 1-2 m. Пред пръстите на краката на първия от всяка колона се поставя по една лека (плътна) топка. Срещуположно на колоните на разстояние 8-10 m се поставят ориентири (фиг. 51). При сигнал първите играчи от колоните започват да търкалят топката с дясната ръка в посока към ориентира, който е пред групата му. Достигайки до него, те го заобикалят и се връщат обратно, като търкалят топката с лявата ръка. След като преминат стартовата линия, те предават топката на втория играч от отбора си и се подреждат последни в колоните си. Вторите играчи участват по същия начин, като подават топката на третите и т.н. Играта приключва когато участниците се подредят в колоните по начина, по който са започнали. Класирането се извършва по реда на завършване на играта. Варианти на играта: 1. Същата игра, само че търкалят едновременно две леки или две плътни топки. 2. Едновременно се търкаля лека и плътна топка. 3. Пред колоните се поставят по равен брой (3) конуса на разстояние 2-3 m една от друга. Участниците ги преодоляват
зигзагообразно, като може да се изисква търкалянето да бъде със смяна на ръцете. 1. Ако състезател загуби контрол над топката, догонва я и продължава оттам, където я е достигнал. 2. Топката се подава на следващия играч от ръка в ръка, а не от разстояние. Хвани тояжка Предназначение: Играе се добре на открито и в салон. Необходима е една гимнастическа тояжка. Предназначена е за заключителната част на урока при ученици от ІІІ клас. Съдържание: Учениците образуват кръг и се преброяват по ред на номерата. В средата на кръга застава водещият с тояжка. Тояжката се поставя вертикално, като единият край опира пода, а другият се придържа с една ръка (фиг. 76). Водещият извиква някой номер и пуска тояжката. Ученикът, носещ съответния номер, се стреми по най-бързия начин да тръгне към нея и да я хване. Ако ученикът успее, водещият извиква друг номер. Ако обаче, той не я улови, сменя водещия и т.н.