О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 15 Гр.София, год. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на трети април пре

Препис

1 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 15 Гр.София, год. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, ІІ състав, в закрито съдебно заседание на трети април през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Костова ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР КОЯДЖИКОВ ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА след като разгледа докладваното от председателя ВНЧД 32 по описа на АСНС за 2012 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.1 от НПК. С Разпореждане на съдията-докладчик от год. по НОХД 6/2012 год. по описа на Специализирания наказателен съд, III състав, съдебното производство по същото е ПРЕКРАТЕНО на основание чл.249, ал.1 вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК поради допуснати в досъдебната фаза съществени процесуални нарушения, ограничаващи правото на защита на обвиняемите и делото е ВЪРНАТО на Специализираната прокуратура за отстраняването им. Против разпореждането е постъпил протест от Окръжна прокуратура Б., внесен от Специализираната прокуратура с придружително писмо, с оплаквания за неправилност и незаконосъобразност. Твърди се, че обвинението отговаря на изискванията на чл.246, ал.2 от НПК и се настоява за цялостна отмяна на съдебния акт. В съпроводителното писмо на Специализираната прокуратура се иска, протестът да бъде уважен. Апелативният специализиран наказателен съд, като се запозна с протеста и с приложените по делото материали, счита, че същия е процесуално допустим, а разгледан по същество е НЕОСНОВАТЕЛЕН. От Бургаската окръжна прокуратура, на съд са предадени петима обвиняеми, с обвинения за престъпления, както следва:

2 З. Д.: по чл. 321, ал.1 вр. чл. 93, т. 20 от НК; по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 вр. чл. 26 ал. 1 от НК; по чл. 316, вр. чл. 309 ал. 1 вр чл 20 ал. 3, вр чл. 26 ал. 1 от НК; по чл. 309, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 3, ал. 4, вр. чл.26, ал. 1 от НК; по чл.314, вр. чл. 20, ал. 3 и ал. 4 от НК; по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. с ал. 1, пр. 1 и 2 от НК; по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; и по чл. 144, ал. 3 от НК. И. И.: по чл. 321, ал. 2, вр. чл. 93, т. 20 от НК; по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал.1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 3 и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и по чл. 253, ал. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 от НК. Н. К.: по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК; по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. П. П.: по чл. 321, ал.2, вр. ал. 1 вр. чл. 93, т. 20 от НК; по чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; по чл. 314, вр. чл. 20, ал. 2 от НК; по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 26, ал. 1 от НК; и по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал.2 от НК; и Б. Д. /М./: по чл. 321, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 93, т. 20 от НК. Специализираният наказателен съд, проверявайки обстойно съдържанието на обвинителния акт и проведеното в досъдебната фаза разследване, е отграничил процесуални пороци при обвиненията на привлечените към отговорност лица, там където е преценил, че такива пороци съществуват. За обвиняемия Д. са упоменати седем групи нарушения, част от които могат да бъдат отнесени и към двама от останалите му съпроцесници, поради припокриване на процесуалната проблематика, наблюдавана и при техните обвинения. Първото основателно долната инстанция е отбелязала, че в обстоятелствената част на обвинителния акт няма описан механизъм на деянието по чл. 144, ал. 3 от НК. Изразът Отправил закана с убийство срещу нея /има се предвид свидетелката Р. И.а/, съпругът и свидетелят И. И., майка и - свидетелката Б. Я., баща и - свидетелят А. Я. и децата й А. и В. е голо повторение на предвиденото в закона изпълнително деяние, зад което не стои никаква фактология. Възражението в протеста, че никой от пострадалите не бил цитирал буквално конкретни думи или действия на обвиняемия, с които е била обективирана заплахата, е лишено от резон. Задължение на прокурора е да изложи обстоятелствата, върху които гради обвинителната теза и е недопустимо да оправдава отсъствието им с доказателствена липса.

3 Второто правилно съдията-докладчик е изтъкнал, че е невъзможна персонална множественост на жертвите при престъпление против личността, каквото е деянието по чл. 142а, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 от НК. И тук е нужно да се добави, че дори когато с едно деяние се засягат лични блага на различни пострадали, винаги сме изправени пред отделни престъпления, освен ако не се касае за квалифициран състав /прим. чл. 116, ал. 1, т. 4, пр. последно; чл. 131, ал. 1, т. 4, пр. последно; чл. 142, ал. 2, т. 5, вр. ал. 1 от НК/. След като при чл.142а НК и в сегашната му редакция и в редакцията му към 2004 г., не е предвиден подобен квалифициран състав, то ако волята на прокурора е, да търси отговорност на Д., че е лишил от свобода двама души, то правно коректната обвинителна конструкция, налага наличие на два отделни диспозитива за всеки потърпевш. Цитираното в протеста Решение 33/ г на ВКС по НОХД 704/2008 г., всъщност не подкрепя оплакването на прокуратурата. В решението става дума за пострадали, които са били отвлечени и след това противозаконно лишени от свобода. На дейците по споменатото дело са били вменени престъпления по чл. 142 и по чл. 142а от НК, първото от които притежава квалификация извършване на деянието по отношение на две или повече лица, но не и второто. Обстоятелството, че виновните са били осъдени за по едно престъпление по чл.142а от НК, не е равносилно на законосъобразно процедиране от инстанцията по същество, още повече, че ВКС въобще не бил сезиран с жалба или протест в тази връзка и не се е занимал с разисквания проблем. Третото пак правилно в разпореждането е посочено, че при обвинението на Д. по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 3, вр. ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, и ал. 4, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, състоящо се от седем отделни деяния, всяко с признаците на документно престъпление, при последното седмо, в диспозитива на обвинителния акт липсва специалната цел за имотно облагодетелстване, въпреки данните за такава в неговата обстоятелствена част, а също липсва и в словесната формулировка на цялото продължавано престъпление. В протеста се оспорва, че не се касае за процесуален пропуск, защото квалификацията на ал. 3 на чл. 308 от НК се отнасяла до първите шест прояви, но не и до седмата. Спрямо седмата пък, имотната облага била за Д. предмет на отделно повдигнато обвинение това по чл. 212 от НК. Апелативният съд намира прокурорския довод за неубедителен. Ако в действителност прокуратурата имаше в предвид, че шест от документните престъпления по чл. 316 вр. с чл.308 от НК на Д. са реализирани със специална цел, а последното седмо не е, но заради правилата на чл. 26, ал. 3 от НК общото продължавано престъпление се подвежда под по-тежко наказуем състав, то следваше тези нейни съображения да бъдат недвусмислено изложени в обвинителния акт, а не да се предполагат. Освен това, следваше квалификацията с цел имотна

4 облага да се наблюдава в общата диспозитивна част на продължаваното престъпление. Заявеното в протеста, че намерението за имотно облагодетелстване в седмата от хипотезите на Д., било въплътено в отделно обвинение по чл. 212 от НК е невярно, тъй като именно според обвинителния акт, параметрите на документната измама и по-специално използваните за реализирането й порочни документи, са други. Четвъртото основателна е констатацията на съдията-докладчик, че за сделките с инкриминирана дата г. с имотите на свидетелките С. и С., никъде в обстоятелствената част на обвинителния акт не се споменава за подбудителството на обвиняемия Д., спрямо обвиняемия И., респективно спрямо неизвестното лице, действало съвместно с И.. Същевременно обаче, на Д. е вменено умишлено склоняване на И., а пък на И. съответно, че е бил склонен от Д.. По същата констатация, в протеста се възразява, че документните престъпления не бивало да се обсъждат извън контекста на ОПГ, тъй като щяло да възникне опасност за нереализиране на следващата се наказателна отговорност на съучастниците в тези престъпления. По мнението на прокуратурата, трябвало да се съобрази обстоятелството, че въпросните престъпления били извършени в различно съучастие от членовете на ОПГ в пряка връзка с дейността на сдружението и съобразно вътрешното разпределение на ролите на всеки в групата. Или иначе казано, след като в обвинителния акт се обявявало, че Д. има водеща роля в ОПГ, то по подразбиране той би следвало да е и подбудителят при документните престъпления. Настоящата инстанция изразява категоричното си несъгласие с такова превратно разбиране, което вместо да се позовава на адекватни правни съображения, за съжаление отново се е опряло на призната от държавния обвинител доказателствена непълнота. Последната е илюстрирана по следния начин не можело да се упоменат действията по подбуждане, респективно по помагачество /там където се вменява и помагачество/, щото по делото липсват преки доказателства, предвид присъщата на подобен род уговорки конфиденциалност, правото на обвиняемите лица да дават обяснения каквито и когато намерят за добре, респ. да не дават обяснения.. Но йерархичната структура на едно престъпно сдружение, неговата трайност, разпределението на функциите на участниците и взаимодействието между тях, съвсем не означава, че при реализирането на другите престъпления /за нуждите на които съществува ОПГ/, са включени точно тези участници и точно в тези роли. Нуждата от пълно и ясно описание за престъпното действие или бездействие на наказателноотговорния субект, не е самоцелно изваждане от някакъв контекст, а е задължително условие за визията на обвинителния акт, от чийто прочит, обвиняемият да е в състояние да разбира за какво се предава на съд.

5 Петият процесуален недостатък е аналогичен на четвъртия, но е относим към обвинението по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 3, вр. чл. 26, ал. 1 от НК, където са включени пак две престъпни прояви на дата г., без да личи, в какво се е изразявало подбудителството на Д.. Шестият АСНС изцяло се солидаризира с мнението на съдиятадокладчик за хаотичното и непонятно излагане в обвинителния акт на деянието от г., с процесен документ проект на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот. От обстоятелствената част на акта, не може да се установи как се е отзовал подписът на Н. Х. върху документа, дали е бил предварително положен или не, а пък противоречието с диспозитива е съвсем вярно очертано, тъй като хем в обстоятелствената част се говори, че подписът в проекта за нотариалния акт е на Х., хем в диспозитива, документът се обявява за неистински. Наведените в протеста възражения в този аспект, не се възприемат. По естеството си там където с тях се доуточнява как е попаднал върху хартиения носител подписът и защо Х. не е съставител на проекта за нотариален акт, те трябваше да намерят място в обстоятелствената част на обвинението, за да бъде то пълно и достъпно, а не като оплаквания, и за пореден път ще се подчертае, че волята на държавния обвинител е нужно да е недвусмислена, а не да се презюмира. Седмият според съдията докладчик в диспозитива на обвинението по чл. 212, ал. 4, пр. 1, вр. ал. 1 от НК не се наблюдава формулировка за посредствено извършителство, докато в обстоятелствената част на обвинителния акт се съдържат твърдения, че Д. е осъществил престъплението, ползвайки като инструмент свидетеля К.. Действително разумно е възражението в протеста, че няма законов термин посредствено извършителство и неупотребяването на съответния израз, не е съществено процесуално нарушение. Всъщност, след като в диспозитива на обвинителния акт е казано, че престъплението е извършено чрез Р. В. К., то на практика се фиксира посредникът, което е поне в екзистенс минимума достатъчно за конструиране на обвинение за такъв тип опосредено престъпно действие. С оглед обаче, на необходимостта от връщане на делото за изправянето на останалите процесуални пороци, то и в разисквания пункт диспозитива на обвинителния акт, следва да бъде приведен съобразно указанията на разпореждането, защото по този начин обвинението ще стане още попрецизно. Към горното може да се прибави, че е неоснователен и доводът срещу констатацията за липсата на определен пострадал от деянието по чл. 212 от НК. Кой държавното обвинение приема за пострадал, трябва да е видно от обвинителния акт, а не от протокола за предявяване на материалите по делото.

6 За обвиняемия И., част от процесуалните пороци са идентични, както и при Д., поради което въззивната инстанция счита, че е безпредметно повторно да взима отношение по тях. Специално за обвинението на И. по чл. 316, вр. чл. 309, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, ал. 4 вр. чл. 26, ал.1 от НК, включващо и две деяния на г., правилно съдията-докладчик е сметнал, че липсва конкретизация в коя част на всяко от двете пълномощни се отна. противоправната интервенция, дали в частта на подписа на физическото лице или на нотариалната заверка. Очевидно е, че когато говорим за частен документ, нотариалната заверка не попада в обхвата на частното документиране, но по начина, по който изглежда диспозитива на обвинението, той предизвиква объркване, което е нужно да бъде коригирано. Относно обвинението на И. за престъпление по чл. 253 от НК е напълно основателна забележката на разпореждането, че стойността на имуществото по инкриминираните сделки се появява едва в диспозитива на обвинителния акт, докато в обстоятелствената част отсъства. В крайна сметка, същите стойности обуславят по-тежко наказуемия състав по ал. 5 на чл. 253 от НК и деецът трябва да знае защо му се повдига обвинение по този текст. Да се претендира, че обосновката на квалифициращия признак особено големи размери не била в тежест на държавното обвинение, понеже нямало легална дефиниция на същите в НК, е парадоксално. Размерите, без значение дали са големи или особено големи, когато са въздигнати от законодателя като квалифициращ елемент, независимо от липсата на нормативното им дефиниране, задължително следва да имат фактическа аргументация в обвинителния акт, тъй като водят до по-високи санкции, тоест до утежняване положението на обвиняемия. Да се възразява пък, че с неупоменаването на паричния еквивалент на имуществата в обстоятелствената част, не се ограничавало правото на защита на И., щото същият еквивалент съвпадал с данъчната оценка на всеки имот, а тя се съдържала в доказателствата по делото, е нелепо и е несериозно да бъде коментирано. Процесуалните пропуски в обвиненията на П. П. отново се припокриват с част от изтъкнатите вече за предишните обвиняеми. По изразеното становище на съдията-докладчик за некомпетентност на СНС да разгледа обвиненията за престъпления по чл.144, ал.3 от НК и по чл.142а, ал.4 вр. с ал.1 от НК, въззивният състав няма правомощия да се произнася, тъй като те не представляват въпроси от кръга по чл.249, ал.3 вр. с с ал.2 вр. с чл.248, ал.2, т.3 от НПК, засягащи връщането на делото. Апропо, след новото си евентуално сезиране с обвинителен акт, първата инстанция пак ще подлага на преценка дали отразените в него деяния са й подсъдни, което при всички случаи вече ще зависи и от законодателната промяна в ал.6 на чл.411а от НПК /в сила от год./.

7 Изброените в протестираното разпореждане процесуални нарушения, третирани за такива и от настоящия съд, неминуемо са съществени по смисъла на чл.348, ал.3, т.1 от НПК, защото ограничават правото на защита на обвиняемите. Те са и отстраними чрез връщане на делото на прокурора. Ето защо, протестът следва да бъде оставен без уважение, а разпореждането да бъде потвърдено. Мотивиран от горното, Апелативният специализиран наказателен съд О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане на съдията-докладчик от год. по НОХД 6/2012 год. по описа на Специализирания наказателен съд, III състав за прекратяване на съдебното производство и връщане делото на Специализираната прокуратура. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: