Решение 166 Номер 166 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година 2018 В публично заседание в следния състав: Председател: Секрет

Препис

1 Решение 166 Номер 166 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година 2018 В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Прокурор: Димитър Стратиев Гражданско I инстанция дело номер по описа за 2018 година Производството пред първоинстанционният съд е образувано по искова молба депозирана от С. К. Т., ЕГН: * и С. В. Т., ЕГН: *, двамата с адрес: с. Ч., общ. Р., ул , в качеството си на родители и законни представители на малолетното дете Д. С. Т., ЕГН: *, против Ф. Р. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул... Твърди се в обстоятелствената част на исковата молба, че на г. около часа в с. Ч., малолетния Д. Т., придвижвайки се от дома на баба си към къщата на прабаба си бил нападнат на улицата от две кучета, едното порода барак, а другото порода гонче, които го притиснали към подпорна стена и го нахапали. Детето било само, като виковете му привлекли вниманието на живущ на улицата, който му се притичал на помощ. Бабата на детето също чула лая на кучетата и когато се приближила, видяла,че това са ловните кучета на Ф. Р. Д., които и нея били нападали два пъти. Кучетата не били вързани и били оставени без надзор. Собственикът на кучетата ответника, също излязъл на улицата и при вида на разкъсания анцуг на детето, казал, че нищо му няма, като му трябвали единствено инжекция против тетанус и нов анцуг. Уведомена била майката на детето - С. Т. и незабавно закарала детето в Спешна медицинска помощ филиал Р., където лекарят казал че не е нужно раните на детето да се шият и вкъщи трябвало да се почистят с антибактериален сапун. За нараняванията от кучетата детето се 1

2 снабдило със съдебно-медицинско удостоверение 103/ г. от съдебен лекар, видно от което кучетата на ответника са причинили на малолетния Д. следните наранявания: Седалище: по лявата седалищна половина в долната й трета над слабинната гънка се установяват две рани с охлузени кръвонаседнали ръбове, дължина от 4 5 мм., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях е кръвонаседнала обилно на площ с размери 6/4 см.; Горни крайници: без видими травматични увреждания. Оплаква се от болки в лявата гривнена става, щади я; Долни крайници: По задната повърхност на лявата подбедрица в долна трета се установяват други две подобни рани с охлузени и кръвонаседнали ръбове, дължина от 4 5 мм. и 1,6 см., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях са кръвонаседнали обилно на площ с размери 9/8 см.; По задната повърхност на дясното бедро в средната му трета се установява друга група от две рани с охлузени и кръвонаседнали ръбове, дължина от 4 5 мм. и 7 8 мм., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях са кръвонаседнали обилно на площ с размери 6/8 см.. След инцидента детето плакало продължително, изпитвало силни болки при движение и при сядане, а отделно от това след случката било много уплашено и се страхувало да излиза само на улицата, спяло неспокойно и по време на сън бълнувало несвързано като споменавало думата кучета. Нападението от кучетата силно травмирало детето и тази травма се отразявала на ежедневния му живот, а оттам и на цялото семейство Посочено е, че предвид претърпените от детето болки и страдания и последващата психическа травма, ответникът по иска е длъжен да обезщети детето за претърпените при и след нападението на кучетата неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от детето болки и страдания. С исковата молба, се иска съдът да осъди ответника, да заплати на малолетния Д. С. Т., ЕГН: *, Ч. неговите родители и законни представители С. К. Т., ЕГН: * и С. В. Т., ЕГН: *, и двамата с адрес: с. Ч., общ. Р., ул......, сумата лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетния Д. С. Т., ЕГН: *, болки и страдания, вследствие на нападение върху детето от две кучета, собственост на Ф. Р. Д., ЕГН: *, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането г. до окончателното й изплащане. Претендират се и сторените по делото разноски. В подкрепа на основателността на исковата претенция и фактическите и правни твърдения визирани в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е направил съответните доказателствени искания. В едномесечният срок по чл. 131, ал.1 от ГПК, по делото е депозиран писмен отговор от ответника по делото, с който на първо място се изразява становище за неоснователност на иска. В тази връзка, се твърди, че кучета на ответника 2

3 не са нападали детето. Не се оспорва, че детето е било ухапано от куче, че е било на улицата с баба си и е било разстроено и уплашено, но се твърди, че изобщо не е ставало на дума чии са кучетата които са го ухапали, още помалко кучетата да са били на ответника. Твърди се, че ответника случайно се е оказал на улицата и затова някой е преценил, че кучетата са негови, което не отговаря на истината и поради това се касае за недоразумение и грешка, като ищецът неправилно преценил, че се касае за кучетата на ответника. Твърди се, че г. е бил ловен ден и е напълно възможно неизвестни ловни кучета да са се върнали от гората и да са се разхождали в селото. Оспорва се и посочения адрес на ответника в исковата молба, като се твърди че ответникът живее на ул.. 42, а не на посочената ул... Ответникът счита предявения иск и за прекомерно завишен. На следващо място се изразява становище за недопустимост на иска, тъй като твърденията в ИМ са за претърпени вреди от детето Д. С. Т., но въпреки това има изрично искане заплащането на същите да бъде направено Ч. неговите родители. Твърди се, че ответникът не следва да бъде задължаван или ограничаван при осъдително решение как точно да изплати обезщетението за неимуществени вреди, като задължително това трябва да стане по лична банкова сметка на детето и е недопустимо да има изрично искане в друга насока, като противното било опит за заобикаляне на закона с цел да бъдат изхарчени суми на непълнолетно лице от неговите родители без съответното разрешение на съда. В откритото по делото съдебно заседание, ищеца се представлява от упълномощен представител, който поддържа по основание и размер предявения иск. В откритото по делото съдебно заседание, ответникът се явява лично и се представлява от упълномощен представител който оспорва по основание и размер предявения иск по изложените в писмения отговор на исковата молба възражения. По делото са ангажирани писмени и гласни доказателства, изискана е пр.пр. 15/2018 г. по описа на РП - Мадан, които са приобщени към доказателствения материал по делото. Въз основа на събраните доказателства, съдът намира следното от фактическа страна: Видно от Удостоверение за раждане, издадено въз основа на акт за раждане ** от г. е, че Д. С. Т. е син на С. К. Т. и С. В. Т.. Между страните не се спори, а от представеното по делото съдебномедицинско удостоверение 103 от г. на съдебен лекар при МБАЛ С. е видно, че на г. Д. С. Т. е бил ухапан от куче, което е наложило извършване на преглед и оказване на първична медицинска помощ във ФСМП Р. без хоспитализация в болнично заведение. В съдебномедицинското удостоверение е отразено, че при прегледа на детето на г. са констатирани наранявания: по седалището по лаявата 3

4 седалищна половина в долната й трета над слабинната гънка се установяват две рани с охлузени и кръвонаседнали ръбове, дължина от 4-5 мм., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях са кръвонаседнали обилно на площ с размери 6/4 см.; по горни крайници без видими травматични увреждания. Оплаква се от болки в гривнена става, щади я; по долни крайници по задната повърхност на лявата подбедрица в долна трета се установяват други две подобни рани с охлузени и кръвонаседнали ръбове, дължина по 4-5 мм. и 1.6 см., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях са кръвонаседнали обилно на площ с размери 9/8 см.; по задната повърхност на дясното бедро в средната му трета се установява друга група от две рани с охлузени и кръвонаседнали ръбове, дължина от по 4-5 мм. и 7-8 мм., на 2 см. една от друга, необработвани хирургически без шевове, в процес на зарастване. Кожата около тях са кръвонаседнали обилно на площ с размери 6/8 см. Според заключението в СМУ, на Д. С. Т. при инцидента на г. е причинено: Рани от ухапване от куче три групи, общо 6 бр. /шест броя/ рани на лявото седалище, лявата подбедрица и дясното бедро. Описаните травматични увреждания са причинени по механизма на действие на твърд тъп предмет удар или притискане от такъв, каквито са и зъбите на куче. По време и начин тези описани травматични увреждания отговарят да са получени така, както е отразено в предварителните сведения от пострадалия и в медицинската документация. Всяко описано травматично увреждане е довело всяко само за себе си до разстройство на здравето, извън случаите на чл.128 и чл. 129 от НК, по смисъла на чл. 130, ал. 1 от НК лека телесна повреда. В показанията си свидетелката З. Т. баба на ищеца, твърди, че през м. декември 2017 г. около часа в с. Ч., тръгнала от дома си да води детето Д. и сестра му Р., които били на гости при нея, към дома на майка му. По същото време, кучетата на ответника били отвързани в двора му под къщата, като двора не бил ограден. Кучетата били две, едното рошаво, а другото черно и били на около 15 метра от къщата на ответника. На кръстовището на улицата, на около метра преди къщата на ответника се разделили, като детето Д. тръгнало само по улицата под къщата на ответника, а тя продължила с по-малкото дете Р.. Докато седяла отгоре над къщата на ответника и изчаквала Д. да мине по улицата, чула как Д. започнал да вика бабо, бабо и да плаче. Тръгнала веднага към детето и докато отиде до него кучетата избягали. Детето Д. било легнало на земята, тя го вдигнала, взела го. Детето плачело и се оплаквало, че не може да ходи и го боли крака. Видяла, че кучетата са ухапали детето Д. на крака и отзад на дупето. Тогава тя се развикала и тръгнала да води детето и в този момент излезнал от дома си и дошъл ответника. Св. Т. казала на ответника виж как го е ухапало, при което ответника казал няма му нищо. От там тя отвело детето в дома на майка му 4

5 и й казала какво се е случило, за да го закара тя в болницата. След случилото се детето го било страх да дойде в дома й, като трябвало винаги да го води за ръка до дома й, въпреки че детото било голямо в четвърти клас. Твърди, че след случката на детето купили апарат да се пази от кучета /кучегон/, както и че досега детето си спомняло случката, като й казвало бабо, тука имам голямо преживяване и че непрекъснато се оглеждало. Твърди, че и нея са я хапали кучетата на ответника и като ги видела бягала от тях. Сочи, че на другия ден след случилото се, ответника махнал кучетата, както и че не се е интересувал въобще как е детето. Сочи също, че когато кучетата нападнали детето, едно момче от комшиите дошло да брани от тях детето. Твърди, че ответника отглеждал кучетата в двора си и преди инцидента ги е виждала всеки ден, както и че го е предупреждавала да ги върже. В показанията си свидетеля М. М. твърди, че през м. декември 2017 г. на улицата където живее в с. Ч., детето Д. Т. било нападнато от кучетата на комшията му ответника Ф. Д.. Детето било легнало на земята, а двете кучета били встрани от него. Той се затичал от дома си към кучетата и се развикал. Едното куче било до детето и го нахапало по крака. Доколкото си спомнял едното от кучетата било кафяво с черно, а другото черно. След като се развикал кучетата се разбягали. Детето било много уплашено. Сочи, че преди инцидента не е видял откъде са дошли кучетата, а само чул детски глас и веднага след това изтърчал навън от дома си към мястото. Твърди, че около седмица до три седмици преди инцидента е виждал кучетата на ответника вързани в двора му. Сочи, че след като кучетата избягали дошла бабата на детето и че докато бил там не е виждал ответника да е идвал на място. В показанията си свидетелката Г. М. твърди, че са в приятелски отношения със семейството на детето Д. Т.. Знаела, че последната зимна ваканция Д. е бил в с. Ч. на гости и че го били нападнали и нахапали кучета. Седмица след случилото се видяла детето, като то било силно стресирано, уплашено и имало следи от ухапване. След инцидента ходила на гости на семейството на Д. в София за два дни и докато се разхождали в мола и в парка детето било под постоянен стрес, оглеждало се постоянно за кучета и питало майка му, къде му е апарата за кучета. При вида на кучета детето се криело при майка му, въпреки че било на 11 години. Преди инцидента не знаела дали детето се страхувало от кучета. Сочи, че в с. Ч. когато детето си спало у тях, лично го е виждала как бълнува, говори за кучета махни ги, маха с ръце и само плачело. Твърди, че този стрес продължава и това лято, като детето отказва да ходи само и майка му трябва да го придружава. В показанията си свидетелката Ф. Д. съпруга на ответника, твърди, че имали две ловджийски кучета от четири пет години и ги гледали до месец септември октомври. Едното куче било порода барак кафяво на цвят с бяла шийка, а другото куче по-малко, черно, но не знаела каква порода. Тя хранила кучетата. Други освен тези кучета нямали. Кучета си имали колиби отгоре над 5

6 къщата им и били винаги вързани, като само когато ответника ходил на лов ги отвързвал. Твърди, че месец декември 2017 г. и последните две години ответника не е ходил на лов. Тъй като постоянно пътували за София и нямало кой да гледа кучетата ги продали на някакъв мъж от Асеновград през месец ноември. Закарали му кучетата в Асеновград попътно когато пътували за гр. София, като не знаела за каква сума му са продадени. Твърди, че може детето да не е било нападнато и ухапано от техните кучета, тъй като всички имали кучета и е възможно да е станала грешка, независимо че преди това сочи, че към този момент кучетата вече са били продадени и не са се намирали в с. Ч.. Сочи, че на нея бабата на детето и никой не й и се е оплаквал че кучетата са нападали някого, дори за детето разбрала вечерта след случката от мъжа й. В показанията си свидетелят Д. К. твърди, че познава ответника от двайсет години, тъй като и двамата са ловци. В края на м.октомври 2017 г. ответника му докарал две кучета и двете порода Гонче. Едното куче било черно, а другото - бяло с кафяво, с черен гръб. Занимавал се с продажба на кучета и тези две кучета продал януари 2018 г. След като продал кучетата, през месец февруари ги платил на ответника като му дал за тях 1000 лева. Съдът кредитира напълно показанията на З. Т., М. М. и Г. М., първите ценени по реда на чл. 172 от ГПК, като логични, непротиворечиви и кореспондиращи с останалия приложен по делото доказателствен материал. Съдът не кредитира показанията на свидетелите Ф. Д. и Д. К., по отношение твърденията им, че към момента на инцидента с ищеца, кучетата на ответника не са били в с. Ч. в дома му. Посочените свидетелски показания в тази част си противоречат и са в противоречие с показанията на останалите разпитани по делото свидетели. От една страна първоначално в показанията си свид. Д. твърди, че са гледали кучетата от четири пет години до месец септември октомври 2017, а в последствие твърди, че са ги гледали до месец ноември 2017 г., когато са ги закарали и продали на мъж от гр. Асеновград. На следващо място твърди,че едното от кучетата е било порода барак, а другото не знаела каква порода е, въпреки че основно тя се грижила за тях през времето докато са ги отглеждали. От своя страна св. Караматев, който от дълги години се занимава с продажба на кучета твърди, че двете кучетата са били порода гонче и че кучетата му били докарани от ответника в края на месец октомври. От друга страна показанията на свидетелите са в противоречие и с обясненията на ответника и събраните материали по приобщената към настоящото производство пр.пр. 15/2018 г. на РП Мадан, където ответника изрично е заявил, че към момента на инцидента кучетата му били изгубени, тъй като след като излязъл на лов преди това повече не се върнали, но никъде не сочи, кучетата да са били продадени и да не са били в с. Ч.. По изложените съображения съда намира, че не следва да кредитира в тази им част показанията на свидетелите Д. и К.. Въз основа на гореизложената фактическа обстановка, съдът намира следното 6

7 от правна страна: Предявеният иск намира своето правно основание в разпоредбите на чл. 50, изречение второ от ЗЗД, във вр. с чл. 52 от ЗЗД. Претендира се обезщетение за неимуществени вреди, причинени от животно. Предявения иск е процесуално допустим налице са процесуалните предпоставки, при които за ищеца е налице правото на иск и същото е надлежно упражнено. Налице е пасивна легитимация на ответната страна по настоящото производство, който е собственик на кучетата, едно от които е причинило ухапване, в резултат на което ищеца е претърпял болки и страдания. За успешното провеждане на иска следва да се установят елементите на фактически състав на института на непозволено увреждане, а именно: следва да е налице вреда, вредата да е причинена от животно, да е налице действие или бездействие от страна на собственика и лицето под чийто надзор се намира животното, както и да има причинно-следствена връзка между действието или бездействието на собственика на животното и настъпилия вредоносен резултат. Отговорността по чл. 50 от ЗЗД е безвиновна, т.е. не е необходимо да се изследва въпросът за вината или да е налице виновно поведение от страна на собственика на вещта за причинената вреда. За да бъде ангажирана отговорността на собственика на кучетата Ф. Д. на основание чл. 50 от ЗЗД, е достатъчно да се установи, че кучетата са причинили вреди на ищеца, като в тази насока съдът намира, че са всички събрани по делото доказателства. Вината на собственика в хипотезата на чл. 50 от ЗЗД е в недостатъчната грижа, която е положил за обезопасяването на кучетата, за да не произлязат от тях вреди. Освобождаването от отговорност може да настъпи, само ако се докаже от собственика, че вредите са настъпили в резултат на непреодолима сила, изключителна вина на пострадалия, или трето лице, като в случая ответникът не твърди и не ангажира доказателства за освобождаването му от отговорност. Следва да се подчертае, че съобразно практиката на ВКС, собственикът на животното отговаря за причинените от него вреди, дори и когато то внезапно се подплаши. Тази отговорност съществува и когато животното е избягало или се е изгубило. Собственикът на животното, както и упражняващия надзор върху него, са обременени при всяка положение от риска за вредите, които могат да настъпят от тях, освен в случая, когато те са изключителна последица от виновно поведение на пострадалия, каквото не е установено по делото. В процесния случай, категорично по делото е установен факта на нанесеното на ищеца телесно увреждане, съставляващо 6 бр. леки телесни повреда по смисъла на чл. 130, ал.1 от НК и причинили разстройство на здравето, извън случаите на чл. 128 и чл. 129 НК, механизма на причиняването му и това, че е настъпило в резултат на извършено от ответника престъпление, намерило израз в неполагане на достатъчно грижи за гръбначно животно кучета, които 7

8 се намират под негов наздзор, едното от които е ухапало ищеца по делото. Налице са всички елементи на фактическия състав на чл. 50 от ЗЗД, което от своя страна ангажира отговорността на ответника Ф. Д. за причинените на ищеца неимуществени вреди, тъй като именно той е лицето, оставило без надзор животните /кучета/. Обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем болките, страданията, неудобствата и други нематериални последици, възникнали от ухапването. Правопораждащият факт за обезщетението е нападението на кучета, които в настоящия случай са били оставени без надзор от собственика им. В случая, бе установено, че кучетата на ответника са се намирали на обществено място на улицата, без да са били вързани, където са нападнали ищеца и едното от тях го е ухапало. За извод, че именно кучетата на ответника са нападнали и едното от тях е ухапало ищеца, данни носят свидетелските показания на разпитаните свидетели и материалите по извършената проверка от органите на полицията. Или установено бе, че ответника Д. не е осъществил надзор върху своите кучета, което е пряка причинна връзка с телесните увреждания на детето. Изискването за справедливо определяне на обезщетението за неимуществени вреди е свързано с преценка на конкретни обективно настъпили обстоятелства, включително и периода, през който те са търпени. Тъй като справедливостта не е абстрактна категория, във всеки случай преценката следва да се основава на всички обстоятелства, имащи значение за размера на вредите. В този смисъл следва да се вземат предвид характера и степента на засягане на здравето и физическата цялост на пострадалия, последващото допълнително влошаване на здравословното му състояние, броя на травматичните увреждания, силата, интензитета, продължителността на претърпените болки, страдания и неудобства и др. Представените по делото документи и свидетелски показания, доказват преживените неимуществени вреди от пострадалото лице. Първоначално детето е изтърпяло силна болка и уплаха. Следва да се има предвид, че в случая и двете кучета са нападнали детето, независимо от това, че само едно от тях го е ухапало. След като е бил ухапан от кучето на ответника ищеца е претърпял болки за непродължително време, но уплахата го е съпътствала постоянно. Самото ухапване е особено с това, че в случая се касае за 6 бр. рани, всяка от които сама по себе си съставлява лека телесна повреда. По делото се установи от показанията на разпитаните свидетели, че от причинените му наранявания от ухапването от кучето и нападението от двете кучета при детето след инцидента са се развили емоционални смущения - страхова реакция, които могат да се отдадат на стресова реакция от инцидента. Детето е тревожно и се притеснява, когато види куче, често е преживявало инцидента насън, като към момента носи апарат за защита от кучета и не излиза без придружител. 8

9 Съгласно чл. 52 от ЗЗД, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда от съда по справедливост. Предвид изложеното, съдът намира, че на основание чл. 52 от ЗЗД и вземайки предвид вида, продължителността и интензивността на проявление на негативните усещания у ищеца, сумата от лева по най - адекватен и справедлив начин ще възмезди претърпените от същият негативни усещания. Предвид гореизложеното, съдът счита, че по делото се установиха всички кумулативни предпоставки от фактическият състав на чл. 50 от ЗЗД, пораждащи основание за отговорност на ответника, спрямо ищеца за обезщетение на причинените вреди. Предявения иск за заплащане на неимуществени вреди следва да бъде уважен за сумата от лв., като над посочения размер до пълно предявения от лв., искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен. При задължение за непозволено увреждане длъжникът се смята в забава и без покана и дължи обезщетение от законната лихва от момента на настъпване на увреждането, по аргумента на чл. 86 от ЗЗД и чл. 84, ал.3 от ЗЗД. Следователно, обезщетението следва да бъде присъдено, заедно със законната лихва от датата на увредата г., до окончателното му изплащане. По разноските: Процесуалния представител на ищецът, на основание чл. 78, ал.1 ГПК е заявил искане да бъдат присъдени разноски в общ размер от 790 лева, от които лв. адвокатско възнаграждение, лв. държавна такса и лв. депозит за призоваване на свидетел, за което е представил списък по чл.80 от ГПК. Предвид уважената част от иска съдът намира, че следва да се присъди на ищеца сума в размер на лв., съразмерно с уважената част. На основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на ответника също се следват разноски. Същият претендира разноски в размер на лв. за адвокатско възнаграждение, съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК, като пропорционално на отхвърлената част от иска му се дължат разноски в размер на сумата от лв.. От страна на процесуалния представител на ищеца е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК. Предвид действителната правна и фактическа сложност на делото, и при съобразяване с минималния размер на възнаграждението, изчислено по реда на чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/ г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, а именно сумата лв., съдът приема, че възражението за прекомерност е неоснователно. Воден от гореизложените съображения, съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Ф. Р. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.., да заплати на Д. С. Т., 9

10 ЕГН: *, Ч. неговите родители и законни представители С. К. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул и С. В. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул , сумата от лв. /три хиляди лева/, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от малолетния Д. С. Т., ЕГН: *, болки и страдания, вследствие на нападение върху детето от две кучета, собственост на Ф. Р. Д., ЕГН: *, ведно със законната лихва върху посочената сума, считано от датата на увреждането г. до окончателното й изплащане, като над посочения размер до пълно предявения от лв., отхвърля иска като НЕОСНОВАТЕЛЕН. ОСЪЖДА Ф. Р. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.., да заплати на основание чл.78,ал.1 ГПК, на Д. С. Т., ЕГН: *, Ч. неговите родители и законни представители С. К. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул и С. В. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул , сумата от лв. /петстотин деветдесет и два лева и петдесет стотинки/, представляваща направени по делото разноски. ОСЪЖДА Д. С. Т., ЕГН: *, Ч. неговите родители и законни представители С. К. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул и С. В. Т., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул , да заплати на основание чл. 78, ал.3 от ГПК, на Ф. Р. Д., ЕГН: *, с адрес: с. Ч., общ. Р., ул.., сумата от лв. /двеста лева/, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от връчването му на страните. СЪДИЯ: 10