П Р И С Ъ Д А, г., гр.исперих В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в

Препис

1 П Р И С Ъ Д А, г., гр.исперих В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ на двадесет и първи април две хиляди и единадесета година в публично заседание, в следния състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА Секретар Д.В. като разгледа докладваното от СЪДИЯТА НЧХД 331 по описа за 2010г. П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Д.Ш.М., роден на *** ***, област Разград, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това, че на г. в с.вазово, общ.исперих, до джамията на селото, е нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие на Ф.А.М. ***., в резултат на което му е причинил насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на долния клепач на лявото око, довели до болка и страдание - престъпление лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК, като на осн. чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото първоначално обвинение. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск на Ф.А.М. предявен срещу Д.Ш.М. за претърпени неимуществени вреди в размер на 3000 /три хиляди/ лева, ведно със законната лихва, считано от г. до окончателното им изплащане, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. ОСЪЖДА на основание чл.190 ал.1 от НПК Ф.А.М. да заплати на Д.Ш.М. направените разноски по производството в размер на 510/петстотин и десет/ лева. ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протестиране в 15 - дневен срок от днес пред ОС - Разград. РАЙОНЕН СЪДИЯ :

2 МОТИВИ към присъда 52/ г., постановена по НЧХД 331/2010 год. по описа на РС-Исперих Частният тъжител Ф.А.М. *** е обвинил подс. Д.Ш.М. ***, в това, че на г. в с.вазово, общ.исперих, до джамията на селото, е нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие на Ф.А.М. ***., в резултат на което му е причинил насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на долния клепач на лявото око, довели до болка и страдание - престъпление по чл.130, ал.1 от НК. Тъжителят поддържа обвинението. Повереникът му адв.к. К. от АК Разград, моли подсъдимият да бъде признат за виновен по посочените обвинения, като пледира за накалагане на наказание около средния размер и да бъда уважен гражданския иск. По делото е приет за съвместно разглеждане граждански иск, предявен от тъжителя срещу подсъдимия, за сумата от лева за претърпени неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на увреждането. Претендират и разноски. Подсъдимият Д.Ш.М. дава обяснения, не се признава за виновен. Отрича да е удрял тъжителя Ф.М.. Процесуалния му представител адв.в.к. от АК - Разград пледира подсъдимият да бъде оправдан, тъй като липсвали доказателства за авторството на подзащитния му по отношение на твърдяното деяние. По отношение на гражданския иск моли за неговото отхвърляне изцяло. Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, приема за установено от фактическа страна следното: Подс. Д.Ш.М. е на 46 години, живущ ***, български гражданин, женен, неосъждан, ЕГН **********. Подсъдимият и тъжителят са първи братовчеди. Преди една година синът на тъжителят заживял на семейни начала с дъщерята на подсъдимия, но в последствие се разделили и това създало напрежение и конфликт между двете семейства. От страна на Ф.М. и неговото семейство били подавани устно сигнали до кварталния полицай св.г.б., като оплакванията били, че са отправяни заплахи и обиди от страна на семейството на подсъдимия, но официални жалби не били постъпвали в РУП Исперих. На г. сутринта към ч. тъжителят тръгнал към магазина да купува хляб и на улицата срещнал св.ф. А. Спрели се и започнали да разговарят. Междувременно към тях се приближил подс.д.м. и се обърнал към тъжителя с реплика да накара съпругата си да мълчи. Тъжителят веднага отвърнал със същата реплика и двамата започнали да спорят. В следващия момент се хванали за дрехите с ръце и започнали да се бутат и блъскат един друг. Св.Ф. А., който в това време разговарял по телефона, видял че двамата се блъскат и се намесил, за да ги раздели, като хванал тъжителя и подсъдимия и ги дръпнал настрани. След това подсъдимият влязъл в магазина, като известно време след него влязъл и тъжителя. Там конфликтът между тях не е продължил, видно от показанията на св.е.х.. След като се прибрал в дома си тъжителят разказал на съпругата си св.л. М., че подсъдимия го бил ударил с юмрук в лявото око. Свидетелката се обадила по телефона на св.а. М. техен зет, тъй като на тъжителя му прилошало и вдигнал кръвно и обяснила на зет си, че подс.д.м. бил ударил съпруга й и затова вдигнал кръвно. Св.М. го завел при личния му лекар, който съставил за посещението амбулаторен лист в 10.32ч., където отразил оплакванията на тъжителя, а именно че се оплаквал от сутринта от болки в главата, световъртеж, гадене и повръщане и състоянието му при прегледа - кръвно налягане 200/120, ритмична сърдечна дейност, без особености по глава и шия, като назначил съответното медикаментозно лечение. На следващия ден г. Ф.М. подал жалба против Д.М. ***, в която твърди, че на процесната дата подсъдимият му бил нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие, крещял му и го псувал, в резултат на което вечерта вдигнал кръвно и се наложило да потърси спешна медицинска помощ. В същия ден тъжителят посетил и съдебен лекар в гр.разград, който го прегледал и издал съдебномедицинско удостоверение 93/2010г., в което е отбелязъл, че при прегледа се е установил лек оток на меките тъкани на долния клепач на лявото око насиняване на кожата в същата област. След извършената предварителна проверка по преписката, образувана по жалбата на тъжителя, РП Исперих се е произнесла с постановление от г., с което е отказала да образува наказателно производство, тъй като не били установени данни за извършено престъпление. Няколко дни след като подал жалбата в

3 Прокуратурата, на г. тъжителят Ф.М. подал и тъжба срещу подс.д.м. ***, с която обвинява подсъдимия за извършване на същото деяние, посочено и в жалбата. Според заключението на вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза, в резултат на инцидента на г. Ф.М. е получил контузия на лицето оток, кръвонасядане и болезненост /при пипане/ на меките тъкани на долния клепач на лявото око, към скуловата област. Тези увреждания са в резултат на нанесен удар с или твърд тъп предмет, може да бъдат получени по време и начин, както сочи пострадалия удар с юмрук, като ударът е бил един и е възможно да е нанесен със замах. Получените травми са обусловили болка и страдание. Изложената фактическа обстановка съдът приема за установена от обясненията на подс.д.м., показанията на свидетелите Ф. А. А., Л. Ю. М., А.В. М., Г.С.Б. и Е.Б.Х., от съдебномедицинската експертиза, както и от писмените доказателства по делото съдебномедицинско удостоверение 93/2010г., Амбулаторен лис 5701/ г., свидетелство за съдимост, характеристика и прокурорска преписка вх. 890/2010г. на РП Исперих. Съдът кредитира обясненията на подсъдимия, тъй като в голямата си част същите кореспондират с показанията на по-голямата част от разпитаните по делото свидетели, а така също и с писмените доказателства събрани в хода на досъдебното производство имащи отношение към предмета на доказване в процеса. Съдът кредитира в пълнота показанията на свидетеля Ф. А., тъй като същият е бил пряк очевидец на инцидента между подсъдимия и тъжителя, намесил се е, за да предотврати по-сериозен конфликт, показанията му кореспондират с показанията на другите свидетели А. М., Г.Б. и Е.Х., който са обективни и безпристрастни, както и с обясненията на подсъдимия и с прочетения писмен доказателствен материал. Самите показания са обективни и безпристрастни, тъй като по делото се изясни, че свидетеля не е в близки родствени отношения със страните и има еднакво отношение към двамата, като изясняват безспорно следните обстоятелства, имащи пряко отношение към съставомерността на инкриминираното деяние, а именно: че между семействата на тъжителя и подсъдимия действително е имало конфликт по повод раздялата на децата им; че на процесната дата между тъжителя и подсъдимия е имало размяна на реплики по повод на съпругите на двамата, както и обстоятелството, че и двамата са започнали да се бутат и блъскат при това активността е била еднаква и за двамата; че между тях не е имало размяна на удари и че подс.д.м. не е удрял тъжителя; че именно свидетелят се е намесил и ги е разделил, за де не се стигне до по-сериозни последици; че след като ги е разделил двамата са влезли един след друг в магазина. Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Г.Б. и Е.Х., тъй като са обективни и безпристрастни и се подкрепят от събраните по делото писмени и гласни доказателства. С показанията си св.г.б. изяснява безспорно, че между двете семейства действително е имало стар конфликт и често семейството на тъжителя се е оплаквало от семейството на подсъдимия заради заплахи и обиди; че е извършил проверката по цитираната прокурорска преписка, но не е установил наличие на извършено от подсъдимия престъпление; че познава двете семейства и че нито едно от тях не са агресивни и конфликтни, не е имал проблеми с тях за нарушаване на обществения ред или за престъпления. С показанията си св.е.х. изяснява, че тя обслужва клиентите в магазина, в който са влезли подсъдимия и тъжителя след инцидента на г., но не е виждала следи от насилие по Ф.М. и че той никога не й се е оплаквал за възникнал проблем между него и Д.М.; че двамата са влизали в магазина един след друг, но не се поздравявали. Съдът не кредитира показанията на свидетеля Л. М. в частта, в която описва инцидента между тъжителя и подсъдимия, тъй като същата не е свидетел-очевидец, а преразказва предаденото й от тъжителя. Освен това тя е съпруга на Ф.М., пряко е заинтересована от изхода на делото и показанията й не са обективни и безпристрастни, а напротив изключително емоционални, постоянно отклоняващи се и стремящи се да пресъздадат други случки, които макар и да имат отношение към процесния инцидент, не визират участието на подсъдимия и тъжителя в тях. Освен това съдът не кредитира показанията на свидетелката и в частта, в която описва, че след като се прибрал в дома си след инцидента, Ф.М. имал нещо посинено на лявото око, тъй като противоречат на показанията на другия свидетел, видял тъжителя малко след случая А.М. Същият заявява, че окото на Ф.М. било подуто от долната страна. Същевременно от заключението на вещото лице, обосновано и в съдебно заседание, е видно че насиняването при удар се проявява едва след няколко часа, дори на следващия ден, но в никакъв случай минути след удара.

4 По отношение на показанията на св.а. М. съдът не ги кредитира в частта, в която описва че Д.М. ударил тъжителя, тъй като същия не е свидетел очевидец и пресъздава разказа на друг свидетел, който също не е очевидец. В останалата им част показанията на св.м. се подкрепят от събраните по делото доказателства и макар този свидетел да е в близки отношения с тъжителя съжителства с дъщеря му, съдът ги кредитира, тъй като същите са обективни, допълват доказателствения материал и допринасят за изясняване на обективната истина. Съдебния състав кредитира като компетентно, всестранно и пълно заключението по назначената в хода на съдебното производство медицинска експертиза, тъй като същото дава информация не само за вида и характера на телесните увреждания на тъжителя, но също за локализацията на евентуалния удар и медикобиологичната характеристика на травматичното увреждане. С оглед изложеното от фактическа страна съдът намери, че обвинението срещу Д.Ш.М. за това, че на г. в с.вазово, общ.исперих, до джамията на селото, е нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие на Ф.А.М. ***., в резултат на което му е причинил насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на долния клепач на лявото око, довели до болка и страдание не е доказано по категоричен и несъмнен начин, поради което лицето бе признато за невиновно в осъществяването на престъплението лека телесна повреда по чл.130, ал.2 от НК. От обективна страна съдът прие, че по делото липсват безспорни и категорични доказателства, че Д.М. е нанесъл удар с юмрук в лявото слепоочие на Ф.М. на процесната дата, в резултат на което да му е причинил насиняване на кожата с лек оток на меките тъкани на долния клепач на лявото око, довели до болка и страдание. Това е така, защото единствения свидете очевидец Фердо Асенов заявява категорично, че двамата са се бутали и блъскали, но не е видял подсъдимия да удря тъжителя с юмрук или по какъвто и да е друг начин. Подсъдимият също отрича да е удрял тъжителя, но потвърждава, че са се блъскали и бутали. От друга страна и в тъжбата и в жалбата до Прокуратурата тъжителят заявява, че в резултат на нанесения му от Д.М. удар вечерта вдигнал кръвно и се наложило да потърси спешна медицинска помощ. Видно е от показанията именно на двамата свидетели Л. М. и А.М. близки родственици на тъжителя, че Ф.М. бил вдигнал кръвно още сутринта на процесната дата и тогава е бил заведен при личния лекар. Видно е от представения от тъжителя амбулаторен лист за преглед, че такъв му е бил проведен на г. в 10.32ч., като при прегледа лекарят не е отразил някакви видими белези от нараняване по тялото на пациента и конкретно по главата, напротив при описване на обективното състояние е записано, че главата и шията на тъжителя са без особености. При снемане на анамнезата също не е посочено пациента да се оплаква от някакви наранявания или нанесени удари, а анамнезата се снема именно по данни на пациента. Нормално е от житейска гледна точка щом тъжителят твърди, че е вдигнал кръвно именно във връзка с нанесен му от подсъдимия удар в главата и затова е потърсил спешна медицинска помощ, пред лекаря да съобщи за тези обстоятелства. Вместо това той е посочил и това е отразил и лекаря, че от сутринта се оплаква от силни болки в главата, световъртеж, гадене и повръщане, но не уточнява, че това му състояние евентуално има връзка с удар в главата. Прави впечатление, че тъжителят е посетил съдебен лекар едва на следващия ден, въпреки че на процесната дата е бил в болницата в гр.разград и ако действително е имал някакви наранявания вследствие удар в главата, нормално е да поиска освидетелстване възможно най-скоро след този удар. Действително от представеното съдебномедицинско удостоверение и заключението на вещото лице по назначената по делото съдебномедицинска експертиза е видно, че тъжителят има телесни увреждания в областта на лявото око, които са му причинили болка и страдания, и които могат да бъдат получени по начина и във времето, когато той съобщава, но сами по себе си, а и разгледани в съвкупност и с останалия доказателствен материал по делото, те не доказват, че именно подс.д.м. е осъществил процесното деяние и е нанасъл тези телесни увреждания. Единствено в показанията на свидетелите Л. М. и А. М. се съдържат данни, че Д.М. е нанесъл удар на тъжителя, но съдът не ги кредитира предвид изложените по-горе съображения. По всички изложени съображения настоящия състав на съда прие, че процесното деяние по чл.130 ал.2 от НК не е извършено от подсъдимия Д.Ш.М., с оглед на което го призна за невиновен и го оправда по въздигнатото и поддържано обвинение.

5 ПО ГРАЖДАНСКИЯ ИСК При липса на данни за осъществен състав на престъпление, съдът прие за недоказани и твърденията на тъжителя за претърпени от него в резултат на това деяние неимуществени вреди. Не се доказа основание за ангажиране на гражданскоправна отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД за обезщетяване на тъжителя от страна на подсъдимия поради причинено непозволено увреждане. Ето защо съдът отхвърли изцяло предявеният от частния тъжител и граждански ищец Ф.А.М. против подсъдимата Д.Ш.М., граждански иск за заплащане на сумата от 3000 лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН. При този изход на делото и на основание чл.190, ал.1 от НПК, съдът осъди частния тъжител Ф.А.М. ДА ЗАПЛАТИ на подсъдимия Д.Ш.М. сумата от 510 /петстотин и десет/ лева направени от него деловодни разноски по производството заплатено адвокатско възнаграждение и депозит за пътни разходи за свидетел. Възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: