nohd

Препис

1 ИСПЕРИХСКИ РАЙОНЕН СЪД П Р И С Ъ Д А Номер:..., г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА На четиринадесети декември през 2009 година, в публично заседание, в състав: Председател: Юлияна ЦОНЕВА Съдебни заседатели: Г.С. Р.Х. Секретар: В.Г., Прокурор: Иван И., като разгледа докладваното от председателя НОХД 219 по описа за 2009 година и П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия А.А.Д., роден на ***г***, български гражданин, с постоянен адрес ***, със средно образование, неженен, ЕГН- **********, осъждан, за ВИНОВЕН в това, че на г. в с.голям Поровец, обл.разградска, в съучастие като извършител с неизвестно лице, е направил опит да принуди другиго Н.Е.Е. ***, да извърши нещо противно на волята му да му даде сумата от /хиляда и двеста/ лева, като употребил за това сила и заплашвне, като от изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението, с което от обективна и субективна страна е осъществил състав на престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК, поради което на посоченото правно основание и в условията на чл.54 от НК, го ОСЪЖДА на НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ години, което следва да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие ОТ ЗАКРИТ ТИП, на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. ОСЪЖДА подсъдимия А.А.Д. ДА ЗАПЛАТИ НА Н.Е.Е. ***, ЕГН- **********, сумата от /седемстотин/ лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва от датата на посегателството г. до окончателното изплащане на сумата. ОТХВЪРЛЯ гражданския иск В ОСТАНАЛАТА МУ ЧАСТ до първоначално претендирания размер от /три хиляди/ лева, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН; ОСЪЖДА, на основание чл.189, ал.3 от НПК, подсъдимия А.А.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от /двадесет и пет/ лева разноски на досъдебното производство и по сметка ***-гр.исперих сумата от /тридесет/ лева направени разноски в съдебното производство, както и сумата от /петдесет/ лева дължима ДТ върху уважения размер на предявения срещу него граждански иск. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2 СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: 1/ МОТИВИ към присъда 136/ г. по НОХД 219/2009г. по описа на РС-Исперих: 2/ Повдигнато е обвинение срещу подсъдимия А.А.Д. ***, ЕГН- **********, за това, че на г. в с.голям Поровец, обл.разградска, в съучастие с неизвестно лице, като извършители са направили опит да принудят Н.Е.Е. да извърши нещо противно на волята му да им даде сумата от /хиляда и двеста/ лева, като употребили за това сила и заплашване, като от изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението - престъпление по чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК. Срещу подсъдимия е предявен граждански иск и е конституиран като граждански ищец и частен обвинител пострадалият Н.Е.Е. ***, ЕГН-**********. Претендира заплащане на сумата от /три хиляди/ лева обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди от престъплението, ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното изплащане на обезщетението. Представителят на Районна прокуратура-гр.исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание лишаване от свобода над средния размер, предвиден от закона, което да изтърпи ефективно при първоначален строг режим в затворническо общежитие от закрит тип, отчитайки висока обществена опасност на деянието, както и многобройните осъждания на подсъдимия. По отношение на гражданския иск, счита, че следва да бъде уважен в разумен размер. По отношение на подсъдимия А.А.Д. съдебното производство се провежда в негово отсъствие в условията на чл.269, ал.3, т.1 и т.2 от НПК. Назначеният му от съда служебен защитник не оспорва фактическите обстоятелства по обвинението. Счита, че подсъдимият по собствени подбуди се е отказал да довърши деянието, поради което пледира да не бъде наказван при прилагане разпоредбата на чл.18, ал.3 от НК. По отношение на гражданския иск счита, че с деянието не са причинени съставомерни вредни последици за пострадалия. Съдът като обсъди всички писмени и гласни доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, взаимна връзка и обусловеност, приема за установена следната фактическа обстановка: Свидетелите Н.Е.Е. и Р.Ф.Ф. имали взаимоотношения във връзка с уреждане на работа в Белгия за близки на последния. По този повод Н.Е. получил от Р.Ф. сумата от евро за покриване на разходи, свързани с уговорката им. Един ден двамата се срещнали случайно на Автогарата в гр.исперих и подели разговор, в който станало въпрос за връщане на тази парична сума. Заедно с тях бил и подсъдимият А.Д., който нямал нищо общо с уговорката между първите двама, но разбрал, че Н.Е. има да дава пари на Р.Ф.. Подсъдимият Д. решил да се възползва от ситуацията и да принуди свидетеля Н.Е. да му даде сумата от евро без да има предварителна уговорка за това със свидетеля Р.Ф.Ф.. Така, на

3 г., вечерта, със собствения си лек автомобил, марка Фолксваген Голф, син на цвят, с черни стъкла, подсъдимият потеглил към дома на свидетеля Н.Е.Е. ***. В автомобила пътували още свидетелите Е.И.Б., Ю.М.Н. и неизвестно лице. Спирайки пред дома на Н.Е. подсъдимият Д. започнал да свири с клаксона на автомобила. От къщата излезли първоначално съпругата и синът на Н.Е. - свидетелите Г.Р.Е. и Н.Н.Е.. Последният разпознал сред хората в автомобила единствено шофьора - подсъдимия А.Д., назоваван от свидетелите и с турското име Аднан. Последният им обяснил, че търси Н.Е.. Той излязъл и бил поканен от подсъдимия да седне в автомобила на предната седалка до него, за да разговарят. Н.Е. седнал в автомобила, както бил по домашни чехли. Подсъдимият му обяснил, че Р.Ф. ги чака край частна фурна в селото и потеглил с автомобила. Минавайки покрай въпросната фурна никой не ги чакал, като подсъдимият, без да спира продължил да управлява автомобила. Насочил се към стопанския двор в покрайнините на с.голям Поровец в посока към гр.разград и спрял в близост до цистерни с луга. Докато пътували разговаряли за парите, които Н.Е. дължи на свидетеля Р.Ф.. Подсъдимият Д. искал от Н.Е. да му даде сумата от лева. Когато спрял автомобила разправията помежду им продължила. Подсъдимият А.Д. му казал да спре да го ядосва и го ударил по устата с опакото на ръката си. Нанесени били удари в тила на Н.Е. и от садната седалка на автомобила от непознатият мъж, който пътувал точно зад него. Оттам потеглили към с.дянково, обл.разградска, където слезли в дома на подсъдимия А.А.Д.. В дома му имало и други хора. Н.Е. бил отведен в една от стаите, като подсъдимият му взел златния пръстен от ръката. Продължил да му иска сумата от лева, като го накарал да звъни от мобилен телефон на близките си, за да му осигурят парите, за да го пусне. Н.Е. разговарял със съпругата си - свидетелката Г.Е., като й обяснил, че трябва да намери парите. Тя казала за това на баща му свидетелят Е.Е.Р.. Обадили се и на своя родственик - свидетелят И.Ш.Р.. Всички те разбрали, че Н.Е. е отведен в неизвестна посока от мъжете в автомобила и трябва да намерят исканата парична сума, за да го пуснат. Взели решение и съобщили за случая на полицейските органи. През това време Н.Е. продължавал да звъни многократно на близките си, като всеки път настоявал да намерят парите. Подсъдимият Д. му поставил условие, ако не намерят парите да докарат автомобила му. Н.Е. съобщил за това на близките си. Уговорили среща край жп прелеза след с.ясеновец, обл.разгрдска. При едно от обажданията свидетелят И.Р. обяснил на Н.Е.,***, за да търсят пари. По същото време този свидетел с личния автомобил на Н.Е., заедно с една полицейска кола потеглили в посока към гр.разград за уговорената среща на жп прелеза. Подсъдимият Д. от своя страна също събрал приятелите си и заедно с Н.Е. ***, където Е. му обяснил, че има уговорка с братовчед си да се срещнат и да предаде парите. Потеглили от с.дянково с друг лек автомобил на подсъдимия А.Д., марка Форд Ескорд, бял на цвят. Влезли в голямата махала на с.йонково, завъртяли се в центъра на селото, на площада, след което поели в посока към гр.разград. На излизане от селото, след спирката в посока към гр.разград ги задминали автомобилът на Н.Е. и полицейската кола, които пътували към жп прелеза. Последните не разпознали автомобила на подсъдимия, тъй като не бил същият, с който отвели Н.Е. от дома му. От своя страна подсъдимият А.Д. се притеснил като видял полицейската кола, поради което спрял автомобила, с който пътували и казал на Н.Е. да слезе. След

4 това отпътувал с приятелите се към с.дянково. Н.Е. ***, като по пътя спрял и го взел негов познат, който го докарал до полицейското управление. Шофьорът му разказал, че жп прелезът е заварден от полицаи, а Е. му разказал за случая. От РПУ-то се обадили на близките му, че пуснат. В резултат на нанесените му удари Н.Е. получил кръвонасядане на лигавицата на горната устна на нивото на втори горен зъб в дясно, с лек оток на меките тъкани на устната в същата област, което нараняване му е причинило болки и страдания. Изложената фактическа обстановка се установява от безпротиворечивите показанията на всички разпитаните пред съда свидетели. Техните показания напълно кореспондират помежду си, взаимно се допълват и в своята съвкупност допринасят за изясняване на фактическата обстановка по делото досежно събитията, предхождащи, съпътстващи и последващи извършването на деянието, установяват отделни елементи от състава на престъплението - времето на неговото осъществяване, мястото, начина, по който е извършено, предмета на посегателството, неговото авторство и последици. В подкрепа на обвинението е и заключението на назначената съдебно-медицинска ескпертиза, както и писмения доказателствен материал. Събраните данни относно личността на подсъдимия го установяват като семеен човек, съжителстващ на семейни начала, баща на две деца. Не е трудово ангажиран. Не притежава движимо и недвижимо имущество, от което да се издържа. Осъждан многократно за тежки умишлени престъпления. По същото наказателно производство е било повдигнато обвинение срещу лицата Е.И.Б. и Ю.М.Н., по отношение на които то е приключило с влязла в сила на г. присъда 150/ г. по НОХД 241/2005г. на РС-гр.Исперих. Въз основа на така изложеното от фактическа страна, съдът направи следните правни изводи: Обвинението е ДОКАЗАНО. Подсъдимият А.А.Д. в съучастие като извършител с неизвестно лице, е извършил посегателство спрямо личността на пострадалия Н.Е.Е., съставляващо опит за умишлено престъпление по смисъла на чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК опитал се е да го принуди да извърши нещо противно на волята му да му даде сумата от /хиляда и двеста/ лева, като употребил за това сила и заплашване, като от изпълнителното деяние, макар и да е довършено, не са настъпили предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици на престъплението. Престъплението е с висока степен на обществена опасност. Има за обект обществените отношения, които осигуряват правото на всеки човек на свободно и самостоятелно формиране на решение и изразяване на собствена воля. Обект на защита при този вид престъпления е личната свобода на човека. От обективна страна подсъдимият е предприел противоправно поведение спрямо пострадалия Н.Е.Е., за да извърши нещо, противно на волята му. Неправомерно го е мотивирал към поведение, което той не желае, а именно да му даде сумата от лева, като за целта първоначално го отвежда с автомобила си в неизвестна посока и използва физическа сила спрямо него удря го по устата с опакото на ръката си, впоследствие го държи в дома си в с.дянково, обл.разградска, като го принуждава да се обажда на близките си, за да

5 му осигурят паричната сума и го заплашва, че ако не намери и не предаде парите няма да го пусне. След това отново го качва в автомобила си със същото немерение да го принуди да му даде исканата сума, като осъществи уговорена среща с близките му, за да предадат парите. По този начин подсъдимият А.Д. е осъществил изпълнителното деяние на престъплението принуда по чл.143, ал.1 от НК, като е въздействал върху психиката на пострадалия Е. със съзнание, че иска от него да извърши нещо, което противоречи на интересите му и е противно на волята му. В този смисъл са непротиворечивите показания както на самия пострадал Н.Е.Е., така и на пътуващите в автомобила заедно с него и подсъдимия свидетели Е.И.Б. и Ю.М.Н.. Последните двама са участвали в наказателното производство като подсъдими, по отношение на които то е приключило с влязла в сила оправдателна присъда. Призовани, в качеството им на свидетели при условията на чл.118, ал.1, т.1 от НПК обясненията им, дадени като подсъдими, са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.2 във вр. с ал.1, т.2, предл.2 за Ю.М.Н. и по реда на чл.282, ал.2 във вр. с ал.1, т.4 за Е.И.Б. чрез прочитането им от протокол за разпит от г. по НОХД 241/2005г. на РСгр.Исперих. Те категорично установяват прякото физическо въздействие върху личността на пострадалия /използването на сила/, както и заплашването на пострадалия, доказват извършителите на това деяние, както и мотивите за постъпката. Наличието на употребена физическа сила се доказва и от заключението на съдебно-медицинската експертиза /л.18 от воденото по случая сл.д. 282/2003г. на ОСлСгр.Разград/, като установява причинени на пострадалия Е. телесни увреждания на място по тялото му и по начин, съответни на установеното по делото нанасяне на удари в областта на устата му. То кореспондира с обсъжданите свидетелски показания, които безспорно установяват, че подсъдимият лично е нанесъл удари по устата на пострадалия, както и установяват, че такива са били нанасяни и от неизвестното лице от задната седалка на автомобила. Ето защо съдът приема за даказано наличието на съучастие в опита за принуда спрямо пострадалия Н.Е., като в самото изпълнение на деяните са участвали двама извършители по смисъла на чл.20, ал.2 от НК подсъдимият Д. и неизвестното лице. Като резултатно престъпление, принудата, упражнена спрямо пострадалия Н.Е.Е., макар и реално довършена не е породила предвидените в закона и искани от дееца общественоопасни последици получаването на паричната сума от лева, поради което съдът възприе извършен от подсъдимия в съучастие с неизвестното лице опит за принуда по смисъла на чл.18, ал.1 от НК. Безспорно доказано е, че въпреки упражненото физическото насилие и заплашване над личността му, в крайна сметка ***каната парична сума. В тази насока, съдът не въприема доводите на защитата, че подсъдимият сам се е отказал да довърши изпълнението на престъплението. По делото категорично се установи, че освобождаването на пострадалия, въпреки непредаването на парите, е извършено не по самоинициатива на подсъдимия, а вследствие на засичането на автомобила му с полицейската кола. В този момент, установено от показанията на обсъжданите горе свидетели, А.Д. видимо се е притеснил и именно това го е мотивирало да пусне пострадалия непосредствено след обсъжданата засечка с полицейския автомобил.

6 В подкрепа на всичко изложено идват и свидетелските показания на останалите свидетели Р.Ф.Ф., както и роднините на пострадалия баща му Е.Е.Р. и съпругата му Г.Р.Е., чиито показания са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.281, ал.1, т.2, предл.2 от НПК чрез прочитане от протокол за разпит от г. по НОХД 241/2005г. на РС-гр.Исперих, както и на сина му Н.Н.Е. и братовчед му И.Ш.Р., приобщени чрез прочитане по реда на чл.281, ал.1, т.4 от НПК от същия съдебен протокол по цитираното дело. Тъй като показанията им, съпоставени помежду им са абсолютно непротиворечиви и кореспондират с останлия доказателствен материал по делото, съдът изцяло ги кредитира, независимо от близката им родствена връзка с пострадалия граждански ищец и частен обвинетител в настоящото производство. В цялост с останалите доказателства взаимно се допълват и от тях съдът прави извод за осъществения състав на престъплението посредством събитията, които са предхождали, съпътствали и следвали упражнената принуда. От субективна страна, съдът приема, че подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на деянието, както и настъпването на обществено опасните последици от същото, искал е тяхното настъпване, с оглед на което възприема виновно негово поведение, при форма на вината - пряк умисъл по смисъла на чл.11, ал.2 от НК. Съзнавал е, че въздейства върху психиката на пострадалия по начин, че да го мотивира да предприеме поведение, което не съответства на волята му. При този вид престъпления пострадалият съзнава, че търпи нещо противно на волята си. От своя страна деецът съзнава съдържанието на волята на пострадалия, както и че въздейства върху него по начин, че да извърши нещо, несъответстващо на волята му. Принудата е резултатно престъпление и престъпният резултат е поведението на пострадалия, който извършва нещо, противно на волята му. В случая този резултат не е настъпил, не по волята на извършителя, а на външни обстоятелства, които са го мотивирали да преустанови дейността си намесата на полицията и уплахата му. Действайки по описания горе начин, подсъдимият ангажира наказателната си отговорност по посочения законов текст и следва да понесе съответно на общественоопасния характер на деянието и степента на обществена опасност на личността си, наказание. В тази връзка, при определяне вида и размера на наложеното наказание съдът отчете превес на отегчаващите вината обстоятелства - високата обществена опасност на деянието като престъпление против личността, както и високата обществена опасност са самия извършител, предвид многобройните му осъждания, дръзкият и натраплив начин, по който е взел решение да се облагодетелства и е предприел осъществяване на намерението си чрез намеса във взаимотношенията на пострадалия с трето лице, липсата на критично отношение у подсъдимия към извършеното от него, което показва с цялостното си процесуално поведение в хода на съдебното производство. Съобразено с горното съдът наложи на подсъдимия А.А.Д., на основание чл.143, ал.1 във вр. с чл.20, ал.2 във вр. с чл.18, ал.1 от НК и в условията на чл.54 от НК, НАКАЗАНИЕ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от 4 /четири/ години, което да изтърпи ЕФЕКТИВНО при първоначален СТРОГ РЕЖИМ в затвор или затворническо общежитие ОТ ЗАКРИТ ТИП, на основание чл.61, т.2 във вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.

7 Съдът счита, че с така наложеното на подсъдимия по вид и размер наказание, същото ще окаже необходимото възпитателно и предупредително въздействие върху личността му и с оглед постигане на целите по чл.36 от НК. По отношение на предявения граждански иск: Съдът приема за безспорно установено, че в резултат на извършеното престъпление - направен опит за принуда спрямо личността на пострадалия Н.Е.Е., същият е претърпял неимуществени вреди, изразяващи се в претърпените от него болки и страдания от причинените му телесни увреждания, уплахата, притесненията и неудобствата, които е преживял, предвид обстоятелството, че е бил поставен в стресова и изненадваща за него ситуация. Тези преживявания на пострадалия се установяват от показанията на разпитаните по делото свидетели, които пряко са възприели състоянието му в момента на осъществяване на принудата, от близките на пострадалия, както и от заключението на съдебно-медицинската експертиза. Описаните вреди са в пряка причинна връзка и следствие от извършеното престъпно посегателство и начина, по който е било осъществено, с оглед на което съдът намира предявеният от пострадалия граждански иск за основателен. Причинявайки му виновно и противоправно описаните по-горе вреди, подсъдимият ангажира освен наказателната си, също така и гражданскоправната си отговорност по смисъла на чл.45 от ЗЗД, а именно да обезщети пострадалия за причинените му вреди при наличие на осъществен от негова страна състав на непозволено увреждане спрямо личността му. Съгласно чл.53 от ЗЗД, когато увреждането е причинено от неколцина, предвид възприетото от съда съучастие на подсъдимия Д. с неизвестното лице, те носят солидарна отговорност, като пострадалият може да насочи претенциите си за обезвреда срещу всеки един от тях. Съобразявайки така изложеното, съдът приема, че гражданският иск е основателен и доказан до размера на лева. За определяне на така посочения размер, съдът бе воден единство от чувството си за справедливост. Намира, че за разликата до първоначално заявения размер от лева, искът се явява неоснователно завишен, с оглед на което съдът го отхвърли в тази част. Присъденото обезщетение се дължи от подсъдимия, ведно със законната лихва върху него, считано от датата на увреждането г. до окончателното му изплащане. На основание чл.189, ал.3 от НПК, съдът осъди подсъдимия А.А.Д. ДА ЗАПЛАТИ в полза на Държавата сумата от /двадесет и пет/ лева разноски на досъдебното производство и по сметка ***- гр.исперих сумата от /тридесет/ лева направени разноски в съдебното производство, както и сумата от /петдесет/ лева дължима ДТ върху уважения размер на предявения срещу него граждански иск. По изложените съображния, възприемайки по тази начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

8