Мотиви 5 Номер 5 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разглед

Препис

1 Мотиви 5 Номер 5 Година Град Мадан Районен Съд - Мадан На Година В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Прокурор: дело номер по описа за година Предявена е частна тъжба от Х. Ф. Л., ЕГН: * с обвинения срещу: 1. Д. В. С., ЕГН: *, за това, че в периода г г., чрез Фейсбук в Интернет на постове съдържащи изразите кой е този клоун, дето се е взел за голямата работа. Много е лошо когато един гущер се помисли за крокодил ха ха ха, Голяма маймуна, мислеща се за хомосапиенс, но дори не се е научил да ходи на два крака, Безработни изроди, научил се да пуска страници /които най-вероятно дори не са направени от него, а свалени от безплатни сайтове/ със селските си изрази Това журналист ли го наричате бе? Рудоземски измишльотини. Естествено, че няма как да го уволнят той си е безработен, описваш обидно Х. Ф. Л. и накърняващ доброто му име в обществото, казала нещо унизително за честта или достойнството на другиго, а именно Х. Ф. Л., като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин престъпление по чл. 148, ал. 1, т.1 и т. 2 от НК. 2. Б. Д. С., ЕГН: *, затова, че в периода г г., чрез Фейсбук в Интернет на постове съдържащи изразите клоун, голяма маймуна, мислеща се за хомосапиенс, безработен изрод, описващ обидно Х. Ф. Л. и накърняващ доброто му име в обществото, казала нещо унизително за честта или достойнството на другиго, а именно Х. Ф. Л., като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. 3. Р. Ф. Ч., ЕГН: *, затова, че в периода г г., чрез 1

2 Фейсбук в Интернет на постове, съдържащи изразите Горкия това поведение и присъщо за 15 годишни пубертети като ги зареже гаджето да отмащават, описваш обидно Х. Ф. Л. и накърняващ доброто му име в обществото, казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно Х. Ф. Л., като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. 4. М. А. Ш., ЕГН: *, затова, че в периода г г., чрез Фейсбук в Интернет на постове, съдържащи изразите Смешник! Подобни действия са присъщи на едно наранено мъжко его и мъжко е в кавички, защото това ако е мъж?...тъпото е, че ще те занимават с глупости, защото явно някой, още по-неосведомен, му се е вързал на акъла, описващ обидно Х. Ф. Л. и накърняващ доброто му име в обществото, казала нещо унизително за честта и достойнството на другиго, а именно за Х. Ф. Л., като обидата е нанесена публично и разпространена по друг начин престъпление по чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК. Повереникът на частния тъжител адв. О., поддържа обвинението като счита същото за доказано. Моли съда, да признае всяка от четирите подсъдими за виновни и да им наложи наказание съгласно разпоредбите на НК. Защитникът на подсъдимите Р. Ч. и М. Ш. адв.к., не приема описаната в частната тъжба фактическа обстановка за безспорно установена от събраните доказателства. Твърди, че липсват каквито и да е доказателства за извършване от двете подсъдими на деянията, в които частния тъжител ги е обвинил. Съдебното заседание е проведено срещу подсъдимите Б. С. и Д. С. при условията на задочно производство, при наличие на предпоставките на чл. 269, ал.3 от НПК доколкото въпреки проведеното щателно издирване за установяване местонахождението на лицата, същите не са установени, съответно съдът е преценил, че разглеждането на делото в отсъствие на подсъдимите не би попречило на разкриване на обективната истина по случая. В съдебно заседание служебния защитник на подсъдимите - адв. О., счита обвинението за недоказано и моли за оправдателна присъда по отношение на подзащитните й. След цялостна преценка и анализ на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: Подсъдимата Д. В. С. е родена на *г. в гр. С., българка, с българско гражданство, неосъждана, с ЕГН: *. Подсъдимата Б. Д. С. е родена на *г. в гр. С., българка, с българско гражданство, неосъждана, с ЕГН: *. Подсъдимата Р. Ф. Ч. е родена на *г. в гр. М., българка, с българско гражданство, омъжена, неосъждана, с ЕГН: *. Подсъдимата М. А. Ш. е родена на * г. в гр. М., българка, с българско гражданство, неомъжена, неосъждана, с ЕГН: *. 2

3 На г. частният тъжител Х. Л. написал и публикувал в интернет страницата на Р. днес статия със заглавие Пишман хакерка от С. отиде на съд заради хакване на сайт. Поводът за статията бил, че тъжителят като управител на... ЕООД Р. подал в РС С. искова молба срещу С. Г. от гр. С., с искане същата да бъде осъдена да заплати на дружеството обезщетения за имуществени и неимуществени вреди, претърпени в резултат на неправомерно влизане и променяне на администраторски данни на интернет страницата на дружеството, извършено от С. Г.. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д 180/2017 г. по описа на РС С.. По случая тъжителя сигнализирал и органите на прокуратурата. На г. тъжителят Л. установил, че статията е споделена в социална мрежа Фейсбук на профила на С. Г. и същата е коментирана от нейни приятели познати на профила на С. Г.. Според тъжителя на профила на С. Г., подсъдимата Д. С. написала по негов адрес следното под статията: кой е този клоун, дето се е взел за голямата работа. Много е лошо когато един гущер се помисли, че е крокодил ха ха ха, Голяма маймуна, мислеща се за хомосапиенс, но дори не се е научил да ходи на два крака, Безработни изроди, научил се да пуска страници /които найвероятно дори не са направени от него, а свалени от безплатни сайтове/ със селските изрази Това журналист ли го наричате бе? Рудоземски измишльотини. Естествено че няма как да го уволнят той си е безработен. Подсъдимата Б. С. също коментирала от личния си профил под статията на профила на С. С., като писала по негов адрес: клоун, голяма маймуна, мислеща се за хомосапиенс, безработен изрод. Подсъдимата Р. Ч. също коментирала от профила си на профила на С. Г. по адрес на тъжителя, като писала: Горкия това поведение и присъщо на 15 годишни пубертети като ги зареже гаджето да отмащават. Подсъдимата М. Ш. също коментирала от профила си Мели Мели на профила на С. Г. по адрес на тъжителя, като е писала: Смешник!Подобни действия са присъщи на едно наранено мъжко его. И мъжко е в кавички, защото това ако е мъж?...тъпото е, че ще те занмават с глупости, защото явно някой, още по-неосведомен, му се е вързар на акъла. Така направените коментари според тъжителя го огорчили и наранили, уронили личното му достойнство и доброто му име, с което се ползвал в обществото и случилото се дълбоко го обидило. Някои от тези публикации във Фейсбук били видени от свидетеля З. А. Х., като той не бил видял подсъдимите лично да ги пишат. По делото е назначена съдебно техническа експертиза за установяване на устройствата, от които са публикувани обидните коментари в социалната мрежа Фейсбук, като в изпратено писмено становище от НИК - МВР София е дадено становище, че по поставените въпроси е невъзможно изготвянето на допуснатата експертиза от експерти на НИК МВР, по причини, че данните от Фейсбук профили за минал период, данни за модификации, IP адреси, хронология на извършените действия и др. се съхраняват от доставчика на електронната услуга Фейсбук и експертите на НИК нямат достъп до тях, като извън компетенциите на служители на НИК е да изискват информация от мобилни оператори и/или интернет доставчици. Данните за закриването на Фейсбук профил се съхраняват от доставчика на 3

4 електронната услуга и експертите от НИК нямат достъп до тях. Сочи се, че поради бързопроменящите се данни в социалната мрежа Фейсбук и невъзможността за преглед на хронологията на извършените действия, не е гарантирана достоверност на запазената информация на локални устройства като личен телефон и/или компютър. Със средствата на компютърнотехническа експертиза е невъзможно да бъде направено категорично заключение по отношение на използването на Фейсбук към г. на локални устройства като личен телефон и/или компютър, които са продължили да работят до настоящия момент. Горната фактическа обстановка се установява от показанията на свидетеля Х., обясненията на подс. Ш., събраните по делото писмени доказателства. Свидетелят Х. дава показания, че познава тъжителя и че същия се занимава с онлайн бизнес, фейсбук страници и е програмист. Заявявя, че знае за статията публикувана от него в Р. днес, тъй като С. Г. била сменила паролата на сайта на тъжителя, като въпросната статия била публикувана през месец февруари 2017 г. Сочи, че след публикуването на статията, на неговата стена във Фейсбук излезнал отговор на С. Г., че тази статия не е вярна и след това имало много коментари на този пост от приятелки на С., които обиждали тъжителя Л.. Имало думи смешник, пубертет, оприличаване на маймуни и крокодили. Тогава се обадил на тъжителя, за да го пита за тези публикации и той му казал, че знае за тях от хора, които му се обаждали. Тогава тъжителят бил изнервен от тези коментари. В обясненията си подс. М. Ш. сочи, че е братовчедка на С., но въобще не знае нещо за въпросните коментари. Отрича да е коментирала нещо, като сочи че няма профил във Фейсбук, а имала профил там отдавна. Сочи, че въобще не познава тъжителя. В хода на съдебното следствие подс. Р. Ч. се отказала да дава обяснения по обвинението. При така установената фактическа обстановка съдът прие от правна страна, че подсъдимите С., С., Ч. и Ш. не са осъществили от обективна и субективна страна състава на чл. 148, ал. 1, т. 1 и т. 2 от НК, поради което и на основание чл. 304 от НПК следва да бъдат признати за невинни и оправдани по така повдигнатите им обвинения. От страна на частният тъжител не бяха ангажирани каквито и да е било доказателства за това, че през периода периода от г г. подсъдимите са публикували посочените в тъжбата текстове от профилите си на профила на С. Г.. Не са налице никакви доказателства и относно авторството на деянието, че тези текстове, за които по делото тъжителят е приложил разпечатки са написани от подсъдимите в профила на Г.. Липсват категорични доказателства за налични профили на подсъдимите във Фейсбук, още повече от техни профили в социалната мрежа да изхождат въпросните коментари. На следващо място, никъде във въпросните коментари не се споменава конкретно личността на тъжителят. Налице е и обективна невъзможност да се установи отговаря ли съдържанието на приложените с тъжбата на хартиен носител публикации с действително съществуващите такава в пространството на интернет, с оглед представеното становище от НИК-МВР. От разпита на св. Х. също не установи, както и не се събраха 4

5 писмени доказателства, че подсъдимите са автори на съдържанието на процесните публикации. При така установената фактическа обстановка, дори и да се кредитират, като достоверни показанията на св. Х. за който от друга страна се събраха данни, че е в приятелски отношения с тъжителят, съдът счита, че релевираните от тъжителят доказателства са недостатъчни за да формулират единствен и категоричен извод за това, че извършители на инкриминираните деяния са подсъдимите С., С., Ч. и Ш.. Разпоредбата на чл. 303, ал.2 от НПК, по аргумент за противното забранява на съда да признае подсъдимия за виновен, ако обвиненията не са доказани по несъмнен начин. Съгласно еднозначната практика на ВКС такава несъмненост е налице, когато обстоятелствата по чл. 102, т.1-3 от НПК са установени по начин, който не поражда съмнение относно тяхното действително осъществяване. Налице ли е съмнение по съществуването на някое от обстоятелствата от задължителния предмет на доказване, осъдителна присъда не може да бъде постановена. По силата на чл. 303, ал.1 от НПК предположенията, т.е. хипотетичните, абстрактните и дори реалните възможности за съществуването на определен факт, обстоятелство или положение в миналото, също съставляват недопустимо основание за постановяване не само на осъдителна, но и на оправдателна присъда арг. и от чл. 305, ал.6 от НПК. Съмнението и предположението относно доказаността на обстоятелствата по чл. 102, т.1-3 от НПК са законова пречка, т.е. недопустими основания за признаването на подсъдимия за виновен. В зависимост от характера и категорията на обстоятелствата, спрямо които е възможно пораждане на съмнение или служене с предположение, съдът на конкретно предвиденото основание в чл. 304 от НПК, е длъжен да постанови присъда, с която да признае подсъдимия за невинен. В тази връзка следва да се подчертае, че твърденията на тъжителят в тъжбата, с която е повдигнато обвинение, по своя характер не са доказателствени средства, а само очертават предмета на доказване в наказателния процес и подлежат на доказване и проверка с всички процесуални способи като всяка обвинителна теза. Според НПК доказването е процесуална тежест на обвинителя, която най - общо е подчинена на правилото който иска наказанието, доказва основанието. Доказана тъжба, като процесуален резултат, означава доказване на съдържащите се в нея твърдения. Недоказана тъжба във всички случаи има за последица оправдателна присъда и възлагане съдебните разноски на тъжителя. В случая от обстоятелствената част на тъжбата се установява, че на всяка от подсъдимите е вменено престъпление, а именно квалифициран състав на престъплението "обида". Въпреки изложените по горе аргументи, касаещи липсата на доказателства, които да сочат на това, че именно подсъдимите са автори на съдържанието на инкриминираните публикации, съдържащи обидни и клеветнически твърдения за тъжителят, съдът намира за нужно да отбележи, че "обидата" е престъпление, засягащо чувството на лично достойнство на гражданите, и 5

6 цели да измени обществената им оценка. За да е налице обида, то следва подсъдимият да е казал в присъствието на тъжителят думи, които са годни да накърнят достойнството му, които са неприлични, вулгарни или цинични, съотносими към съвременните стандарти. От приложените с тъжбата на хартиен носител публикации, които са приетите и вложени като доказателство по делото е видно, че се твърди, че подсъдимите във свои публикации на страницата в профила на С. Г. във Фейсбук са нарекли тъжителят с обидни думи. Т.е. в настоящия случай се твърди, че в свои публикации подсъдимите чрез посочените по - горе изрази, са изразили отрицателна оценка, унижаваща чувството за лично достойнство на засегнатият тъжител Х. Л.. Твърди се, че с тези изрази подсъдимите са изразил своето негативно отношение към личността на тъжителят по начин противоречащ на приетите в обществото морални норми за нормално човешко общуване, за зачитане на честта и достойнството на другите. Съдът намери за недоказани така изложените в тъжбата твърдения. От една страна се твърди, че обидните думи подсъдимите са публикували в профила на С. Г. във Фейсбук. По делото не бяха ангажирани доказателства от които да се установява, че тези инкриминирани изрази са изречени в присъствието на тъжителят Л., и че последния ги е възприел. От събраните по делото гласни доказателства от една страна се установи, че изразите са възприети от разпитания по делото свидетел от публикации в профила на Г., като разпитания по делото свидетел, не е видял подсъдимите лично да ги изписват и публикуват, а от друга по делото не бяха ангажирани доказателства от които да е видно кои от сочените изрази тъжителят е възприел лично и кога се е случило това. На следващо място, дори и да се приеме, че въпросните коментари изхождат от личните профили подсъдимите, това не значи непременно, че те са техните автори. Това е така, тъй като недоказано остава по делото чрез какво устройство са осъществени инкриминираните публикации в интернет пространството и от къде. За да се установи от кой потребителски профил е изпратен коментарът и кой е създателят му следва да се установи т.нар. IP адрес, от който е писано. След установяване на конкретния IP адрес, чрез изискване от интернет доставчиците на данни по Закона за електронните съобщения (ЗЕС), може да бъде установено кой потребител използва конкретния IP адрес към конкретна дата. ЗЕС в настоящата си редакция, обаче, задължава интернет доставчиците да пазят тези данни шест месеца, които месеци към датата на съдебното заседание по делото са били изтекли. Отделно от това според чл. 159а ал.2 от НПК такива данни се събират само за разкриване на тежки умишлени престъпления. Престъплението, за което се води настоящото производство не е тежко престъпление по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Поради което по мнение на съда такива данни не могат да бъдат събрани. Но, дори и да бяха установени IP адресите, както и че тези адреси и устройства се ползват именно от подсъдимите, тези обстоятелства сами по себе си не биха могли да доведат до категоричния и безспорен извод, че именно те са автори на процесните публикации. Добре известно е обстоятелството, че всеки "Фейсбук" профил би могъл да се използва от трето лице, разполагащо с паролата му за достъп или пък добрало се до него по някакъв друг начин. При това положение напълно възможна е вероятността някой друг, който е 6

7 разполагал с паролата за достъп до профилите на подсъдимите да е осъществил обидните публикации от тяхно име с цел да им навреди. По изложените по горе съображения и предвид обстоятелство, че по делото остана неустановено авторство на приложените с тъжбата на хартиен носител публикации, съдът призна за невинни и оправда подсъдимите С., С., Ч. и Ш. по повдигнатите им обвинения. При този изход на делото, на основание чл. 190, ал.1 НПК, съдът осъди тъжителят Х. Л. да заплати на подсъдимите Р. Ч. и М. А. Ш., направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 400 лева, за всяка от подсъдимите. Водим от гореизложеното съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: 7