О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 12.06.2019г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, IV - ти състав, в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ВЕНЕЛИН ИВАНОВ 2. ДАНИЕЛА КОСТОВА като разгледа докладваното от съдията Костова ВЧНД 277 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази: НПК. Производството е по реда на чл.270 ал.4 вр. ал.2 във вр. с чл.341 ал.2 от Предмет на въззивна проверка е определение от 29.05.2019г. по НОХД 1065/2015г. по описа на СНС, 10-ти състав, с което при условията на чл. 270 от НПК е изменена мярката за неотклонение, изпълнявана спрямо подсъдимия Б.Л.Г. от Задържане под стража в Домашен арест. Определението е атакувано от прокурора и от защитата на подсъдимия Г., адв.а.. В частната жалба е направено особено искане за разглеждане на делото в открито съдебно заседание както и за изключване от състава на съда на съдии, които са участвали в предходни състави в производство по чл.270 от НПК по отношение на подс.б.г.. На 10.06.2019г. в АСНС е постъпило възражение срещу частния протест от адв.а. по реда на чл.342 ал.2 от НПК, в
което се преповтаря искането за насрочване и разглеждане на делото в открито съдебно заседание с призоваване на страните. Прави се искане в съдебния стстав да не участват съдии от АСНС, които са били докладчици по предходни частни дела по жалби на подсъдимия по чл.270 от НПК и се иска отвод на всички досегашни докладчици. Коментирани са и качествата на подадения частен протест, на който са приписани квалификации, нямащи отношение към правния спор. Настоящият състав, отчитайки разпоредбата на чл.345 ал.1 от НПК, отбелязва, че производството по реда на чл.270 от НПК се разглежда в 7-мо дневен срок в закрито съдебно заседание. Само при констатиране на необходимост в открито такова с призоваване на страните. В частната жалба и възражението на защитата не се сочат основания за това, т.е. искането е немотивирано, а съдът не намира такива аргументи в рамките на преценката, която сам следва да извърши по чл.345 ал.1 от НПК. Що се касае до състава на съда следва да отбележи, че докладчикът не е участвал до настоящият момент в разглеждането на производство по чл.270 от НПК по отношение на подсъдимото лице. По искането за отвод на досегашни докадчици, извън определените по делото съдии, същото следва да се остави без разглеждане поради липса на процесуален способ за произнасяне. Съдебния състав не намира основания за отвод на членовете си по чл.29 ал.2 от НПК. Делото е разпределено съобразно принципа на случайния подбор чрез електронно разпределение. Правилото е разписано в разпоредбата на чл.9 ал.1 от ЗСВ и е спазено, видно от приложените за това протоколи за избор на съдия доклачик и членове на състава (л.1-3 от ВЧНД 277/2019г. по описа на АСНС). В частния протест се сочи неправилност и незаконосъобразност на определението. Изтъква се, че повдигнатитие срещу подсъдимия обвинения (по чл.321 ал.3 вр. ал.2 от НК и по чл.354а ал.2 от НК) са тежки, като се посочва безпрецедентно количество наркотично вещество, предмет на второто обвинение 7 тона хашиш; набляга се на налично обосновано подозрение за авторство на деянията, в които подсъдимия е уличен; срокът на задържане не се отчита като ново обстоятелство по делото нито като
прекомерно завишен, за което като мотиви са изтъкнати сложността на делото, както и задържането на подсъдимия с ЕЗА. Коментира се и здравословното състояние на подс.г., което според СП и медицинските експертизи по делото, му позволява да пребивава в арестни условия, а за здравето му там да се полагат съответните грижи. Моли се за отмяна на атакуваното определение и за постановяване на съдебен акт, с който да се потвърди най-тежката мярка за процесуална принуда. С частната жалба, изхождаща от адв. А., защитник на подсъдимия Г. се иска отмяна на определението относно определената от СНС мярка за неотклонение Домашен арест като се претендира изменение на мярката за неотклонение в Подписка. Защитникът подробно анализира събраната до момента доказателствена маса като поставя подробно акценти на всяко едно обсъдено доказателство в атакуваното определение от СНС. В резултат на този детайлен анализ защитата достига до извод за липсата на обосновано предположение по смисъла на чл.63 ал.1 от НПК и по двете повдигнати обвинения. Защитата оспорва и изводът на СНС за налична опасност от укриване посредством позоваване на продължителния период на задържане (четири години и два месеца) и на решения на ЕКПЧ в тази връзка (Филипов срещу България, Гуцанови срещу България и Бочев срещу България). Цитирани са извадки от решенията. Съдът, след като се запозна с доводите на страните и като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено следното: Частният протест и частната жалба са подадени в срока по чл. 342, ал. 1 от НПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и са процесуално допустими. Като ги разгледа по същество, съдът намери за основателен частния протест. Съображения: С атакуваното определение, постановено в открито съдебно заседание на 29.05.2019г. по реда на чл. 270 от НПК, СНС, 11-ти състав е изменил
мярката за неотклонение, наложена на подсъдимия Г., от Задържане под стража в Домашен арест. За да стори това съдът се е позовал на продължителността на задържането (4 години и 2 месеца), което приема за изключително дълго, а срокът като неразумен. Отчел е и здравословните проблеми на подсъдимия, които макар и да не са в остро състояние, е приел, че са възникнали в рамките на престоя му в ареста. Поради констатцията, че е налице реална опасност от укриване, съдът е преценил като адекватна мярката за неотклонение Домашен арест. Настоящият съдебен състав заема различна позиция по отношение смекчаването на мярката за процесуална принуда. I.Споделят се изводите на СНС по отношение наличието на обоснованото предположение в степен, обслужваща целите на производството по чл.270 от НПК. В определенето си СНС подробно е анализирал събраните до момента доказателства, от които е направил извод, че с голяма степен на вероятност е възможно подс.г. да е автор на деянията, за които е привлечен към отговорност. Данни за съпричастността му към ОПГ и към количеството наркотично вещество са установени от показанията на свидтелите В., Н., П., М. и М., от които става ясно, че подс.г. е имал отношение към стопанисването на склада и че помещението му е било предоставено от св.м. (собственик на М.и ЕООД, наемател на склада). Част от тези свидетели, разпитани в хода на съдебното дирене, не са разпознали подс.г. в съдебната зала, а показанията им от ДП са били приобщени по реда на чл.281 ал.4 от НПК. Правилно обаче СНС е достигнал до извод, че поради предстоящи разпити на други свидетели, както и приобщаване на други доказателства, все още не би могло да се коментира приложението на разпоредбата на чл.281 ал.8 от НПК. Съдът не намира, че следва да навлиза още по-детайлно в анализ на доказателствата по делото, тъй като настоящата процедура и обоснованото предположение, което тя изисква за налично, не може да се сравнява с изискванията, които законът в разпоредбата на чл.301
от НПК поставя пред решаващия съд. Заради изложеното и намира възраженията на защитата в тази насока за неоснователни. Тук следва да се отбележи известно противоречие в мотивите на първостепенния съд във връзка с допуснатата поправка на протокола. От протокола е видно, че съдът на стр. 11 съдът трикратно е посочил, че с голяма степен на вероятност може да се заключи съпричастност на подсъдимия в инкриминираната дейност, а според поправката на протокола е добавил изречение на същата страница, след ред 13, според което по делото към настоящия момент не са събрани доказателства за субективната страна на престъпленията, вменени за извършени от подсъдимия Г., а именно за наличие на наркотично вещество в тайниците. Констатираното разминаване АСНС приема в полза на изложеното в протокола, а не в поправката му, тъй като намира единство между между правните изводите в обстоятелствената част на протокола от 29.05.2019г. и диспозитива на определението, а не в поправката към него. Обратното би означавало, че премайки липса на доказателства за субективната страна на престъпленията, то и диспозитивът би следвало да е различен, защото липсата на достатъчно данни за обосновано предположение е основание за отмяна на определената мярка за неотклонение, а не за нейното изменение. Не така е постъпил първостепенния съд, който след изводите си за наличие на обосновано предположение и реална опасност от укриване е изменил мярката за неотклонение от Задържане под стража в Домашен арест. II. Относно наличието на риск от укриване АСНС намира, че от материалите по делото е видно, че подсъдимият е бил издирван в продължителен период от време преди да бъде осигурен за участие в съдебния процес. Досъдебното производство било образувано на 01.07.2012г., а на 16.08.2012г. бил регистриран неуспешен опит за призоваването на Г. на последния му известен адрес в гр.софия, където той не бил открит. На 26.09.2013г. била получена справка от ДМОС-МВР, според която по сведение на Бюро СИРЕНЕ Гърция, подс.б.г. бил установен в гр.п.а
и разследван за документни престъпления. На 26.09.2013г. запознаването със справката дало основание на прокурор от СП за задочно привличане в качеството на обвиняем на Б.Г. и за издаване на ЕЗА за издирването му, която била изпълнена на 29.05.2015г., когато Г. бил предаден на РБългария от Кралство Испания. Продължителното издирване на подсъдимия (две години и седем месеца), обсъдено ведно с обществената опасност на престъпленията, за които е повдигнато обвинение, едното от които с предмет хашиш в особено големи размери 3855,30кг. на стойност 19 276 500,00 лева обуславя извод за сериозен риск от укриване. Тук следва да се отбележи, че твърдението в частния протест на СП за количеството от 15 тона хашиш не е коректно и не е относимо към този подсъдим той е привлечен към наказателна отговорност за упоменатото по горе количество от 3855,30кг. В този аспект неоснователни са възраженията на адв.а., че СНС във връзка с рисковете от укриване се е позовал само на ЕЗА. Обстоятелствата по издирването и укриването на подс.г. са факт, който не може да бъде неглижиран. А доводът, че задържането му с ЕЗА доказва, че той не може да се укрие дори и в рамките на ЕС, категорично не може да бъде споделен. III.Неоснователно СНС е приел, че срокът на задържане се явява прекомерен и неразумен. Съдебното производство се провежда регулярно и е белег за усилията на съда за приключването му. Срокът на задържане действително е продължителен, но съставът на АСНС не го намира за прекомерен и неразумен, взимайки предвид както системната работа по делото, така и неговата фактическа и правна сложност (голям обем ДП, десет подсъдими лица, повечето от които с по три тежки обвинения). Налице е дело със сериозна сложност, с обвинения за трансгранична престъпна деятелност, с множество подсъдими лица. Видни са усилията на първостепенния съд за максимално бързото му приключване. Изводи в тази посока могат да се направят и от цитираните от адв.а. решения на ЕСПЧ: съдебните органи трябва да проведат наказателното производство с необходимото
професионално старание каквото АСНС вече отчете при обсъждане работата на СНС. Тези обективни критерии не могат да бъдат пренебрегнати при преценката относно разумността на срока за задържане. Следва да се отбележи и недобросъвестното отношение на подс.г., чието именно укриване е способствало за забавяне работата по делото. АСНС споделя изводите на СНС, че здравословното състояние на подс.г. не включва рискови и остри заболявания и няма проблеми от здравословен характер, които да пречат на подс.г. да проведе адекватно лечение в местата, предназначени за ограничаване правото на свободно предвижване. По изложените съображения, съдът намира, че при наличието на обосновано предположение за съпричастност на подс.г. към приписаната му от обвинението дейност, тежестта на повдигнатите му обвинения, реалния риск от укриване, разумния срок на задържане и разглеждането на делото с необходимото професионално старание, както и липсата на обстоятелства от хуманитарен характер, са налице основания за уважаване на частния протест, в който смисъл следва да се ревизира и атакуваното определение. Водим от изложените съображения и на основание чл.345, ал.2 от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определение от 29.05.2019г. по НОХД 1065/2015г. по описа на СНС, 11-ти състав, с което е изменена мярката за неотклонение на подс.б.л.г. от Задържане под стража в Домашен арест и вместо това ПОСТАНОВИ: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на подс. Б.Л.Г. за изменение на мярката за неотклонение от Задържане под стража в по-лека.
Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.