О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 6 Гр.София, 09.03.2016 г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, трети състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и шестнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛИЯ ПЕТКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ КРАСИМИРА КОСТОВА в присъствието на секретаря Д. Д. и с участието на прокурора Т. С., след като разгледа докладваното от член-съдията Красимира Костова ВНЧД 25 по описа на АСпНС за 2016 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.341, ал.1 вр. с чл.306, ал.1 от НПК. С Протоколно определение от 25.01.2016 г. по НЧД 34/2016 г., Специализираният наказателен съд, ІІІ състав, е групирал на основание чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК наложените на осъдения М. З. К. наказания по НОХД 5441/2015 г. на П. районен съд и НОХД 1010/2013 г. на СпНС, като му е определил едно общо, най-тежко наказание в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг режим на изтърпяване в затвор. На основание чл.24 от НК общото, най-тежко наказание е увеличено с девет месеца лишаване от свобода или осъденият следва да изтърпи двадесет и седем месеца, равняващи се на ДВЕ ГОДИНИ И ТРИ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, при първоначален строг режим, с настаняване в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК и чл.25, ал.2 от НК от общото, увеличено наказание на осъдения, е приспаднато изтърпяното изцяло наказание по НОХД 5441/2015 г. на П. районен съд, както и времето, през което К. е бил задържан под стража по НОХД 1010/2013 г. на СпНС от 24.06.2009 г. до 22.08.2012 г. и по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място] от 19.01.2015 г. до 01.09.2015 г. Със същото протоколно определение, СпНС е постановил изцяло и отделно изтърпяване на наказанието ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, наложено на осъдения по НОХД 27/2006 г. на РС [населено място] при строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.23, ал.3 от НК, към това наказание са били присъединени изцяло наказанията глоба в размер на 1 500 лева и конфискация на ¼ ид. част от гараж, наложени на лицето по същото дело. Против определението, в частта му относно приложението на чл.24 от НК е постъпила жалба от защитника на осъдения адв.к. Т., с доводи за необоснованост и явна несправедливост. В жалбата се развиват съображения, че за поправянето и превъзпитанието на К., не е наложително увеличаване на общото най-тежко наказание и се иска, първоинстанционният акт да бъде изменен, като се отмени завишаването. В съдебно заседание на въззивната инстанция, представителят на Апелативна специализирана прокуратура заявява, че увеличението по чл.24 от НК е законосъобразно и справедливо, като за него са взети предвид всички особености на престъпната дейност на осъдения. Ето защо предлага, обжалваното определение да бъде потвърдено.
Осъденият К. лично и чрез защитника си адв.к. Т., поддържа жалбата. Защитата изразява становище, че приложението на чл.24 от НК не кореспондира на целите по чл.36 от НК и не е съобразено с редица фактори, сред които възрастта на жалбоподателя и привеждането по чл.68, ал.1 от НК на друго наказание лишаване от свобода, наложено му от РС [населено място]. Апелативният специализиран наказателен съд, като въззивна инстанция, проверявайки изцяло законосъобразността и обосноваността на атакуваното определение и във връзка с направените оплаквания, намира, че жалбата е процесуално ДОПУСТИМА, а разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. От събраните по делото доказателства, свързани със съдебното минало на жалбоподателя справки за съдимост, заверени копия на постановените и влезли в сила спрямо него съдебни актове, справки за изтърпени наказания, както и от изисканите от въззивната инстанция присъда по НОХД 1010/2013 г. на СпНС, ведно с решенията за потвърждаването й и писмена справка от същия съд, е видно, че до момента М. К. е бил осъждан, както следва: В периода от 1966 г. до 1985 г., по отношение на същия са влезли в сила пет присъди, като за всяко от тези осъждания е настъпила реабилитация /за първото по право, а за следващите постановена по съдебен ред/. По-късно, с Присъда 12 от 15.03.2006 г. по НОХД 27/2006 г. на РС [населено място], влязла в сила на 07.07.2006 г., на К. са били наложени три наказания две години лишаване от свобода, глоба в размер на 1 500 лева и конфискация на ¼ ид.ч. от гараж, за едно престъпление по чл.280, ал.2, т.3 вр. с чл.20, ал.4 от НК, извършено на 25.10.2005 г. На основание чл.66 от НК, изпълнението на наказанието лишаване от свобода е било отложено с изпитателен срок от четири години. С Определение за одобряване на споразумение по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място], влязло в сила на 01.09.2015 г., на жалбоподателя, са били наложени следните наказания: девет месеца лишаване от свобода за престъпление по чл.308, ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.20, ал.3 и ал.4 вр. с ал.1 от НК, извършено в периода от 17.10.2014 г. до 21.10.2014 г. и осем месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.308, ал.7 вр. с ал.3, т.2 вр. с ал.2 вр. с ал.1 вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено в периода от 06.09.2014 г. 19.01.2015 г. На основание чл.23, ал.1 от НК на К. е било определено едно общо, най-тежко наказание девет месеца лишаване от свобода, което по чл.61, т.2 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.2 вр. с ал.1 от НК, от това наказание е приспаднато времето, през което К. е бил задържан под стража, считано от 19.01.2015 г. до влизане в сила на определението /т.е. до 01.09.2015 г./. Съгласно направеното отбелязване в справката за съдимост и съгласно съдържанието на писмо рег. И 485/19.01.2016 г. на Началник Сектор Режимна дейност при ГД Изпълнение на наказанията към МП, посоченото общо, най-тежко наказание в размер на девет месеца лишаване от свобода, е било изтърпяно от осъдения на 19.10.2015 г., когато К. е бил освободен, със зачетено начало 19.01.2015 г. Т.е. задържането под стража, е било обхванато при изпълнението на наказанието.
С Присъда от 07.07.2014 г. по НОХД 1010/2013 г. на Специализирания наказателен съд, влязла в сила на 21.12.2015 г., на К. са били наложени следните наказания: една година и шест месеца лишаване от свобода, за престъпление по чл.321, ал.3, пр.2, т.2 вр. с ал.2 от НК, извършено в периода от началото на месец март 2009 г. до 24.06.2009 г. и една година лишаване от свобода, за престъпление по чл.308, ал.7 вр. с ал.3 вр. с ал.2 вр. с ал.1 от НК, извършено на 24.06.2009 г. На основание чл.23, ал.1 от НК, на дееца е определено едно общо, най-тежко наказание една година и шест месеца лишаване от свобода, което на осн. чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС да се изтърпи при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. На основание чл.59, ал.1 от НК от това наказание е било приспаднато времето, през което лицето е било задържано под стража /включително за 24 часа по ЗМВР и 72 часа по чл.64, ал.2 от НПК/, считано от 24.06.2009 г. до 22.08.2012 г. Със същата присъда, е било постановено изцяло и отделно изтърпяване на осн. чл.68, ал.1 от НК на наказанието в размер на две години лишаване от свобода, наложено на К. по НОХД 27/2006 г. на РС [населено място], при първоначален строг режим в затвор или затворническо общежитие от закрит тип. Пак съгласно горецитираното писмо на Началник Сектор Режимна дейност при ГД ИН, докато е бил обвиняем по досъдебно производство 49/2009 г. на ОСО при ОП- [населено място], в това му качество, К. е бил приведен в Затвора [населено място] с мярка за неотклонение Задържане под стража от 23.06.2010 г. (но с начало на мярката 27.06.2009 г.) до 02.08.2012 г., когато тя е била отменена, след което е постъпил отново в Затвора [населено място] по същото д.п. на 03.08.2012 г. и на 22.08.2012 г. е бил освободен с изменение на мярката в Гаранция. Според изисканата от СпНС информация /виж писмо изх. 342 от 09.02.2016 г. на л.43 от въззивното производство/, д.п. 49/2009 г. на ОСО при ОП-[населено място], е било онова, по което е образувано впоследствие НОХД 1010/2013 г. на СпНС. При сходно изложените в атакуваното определение фактически положения, първоинстанционният съд законосъобразно е преценил, че на групиране по чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК подлежат наказанията, наложени на жалбоподателя по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място] и по НОХД 1010/2013 г. на СпНС, тъй като престъпленията, за които тези санкции са определени, са били извършени преди да е имало влязла в сила присъда (или определение за одобряване на споразумение), за което и да е от тях. Основателно в кумулацията не е намерило място наказанието по НОХД 27/2006 г. на РС [населено място], защото престъпленията по следващите две дела, са били осъществени, след като деецът е бил осъден по това дело и отсъстват залегналите в чл.23, ал.1 от НК условия. Също така вярно е изчислено, че общото найтежко наказание измежду наказанията попадащи в разглежданата съвкупност, е това в размер на ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, чийто режим и местоизтърпяване са определени в съответствие с чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС.
За да приложи разпоредбата на чл.24 от НК и да увеличи общото, най-тежко наказание с ДЕВЕТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, т.е. с една втора, каквато е максимално предвидената по закон възможност за завишаване, СпНС е отчел броя на престъпленията, за които се отнасят подлежащите на кумулиране наказания, а именно четири деяния; това че всички са подведени под квалифицирани състави; фактът, че едно от тези деяния е и продължавано престъпление по см. чл.26, ал.1 от НК; както и неголемия времеви период на реализирането им. От тук проверяваната съдебна инстанция е извела силно завишена личностна обществена опасност на жалбоподателя и изградени трайни престъпни навици, като е счела, че за постигане на целите по чл.36 от НК, в т.ч. отнемане на възможността за бъдещо противоправно поведение, разискваното завишаване спрямо К. е наложително. Въззивният състав изцяло се солидаризира със становището на първостепенния, а доводите на защитата срещу активирането на чл.24 от НК, счита за неоснователни. Първо позовавайки се на завишена личностна опасност и трайни престъпни навици, СпНС правилно е изхождал само от престъпната дейност на осъдения по двете дела, чийто наказания е кумулирал, без изобщо да засяга предходните пет осъждания с настъпилата по тях реабилитация. Ето защо, превратно в жалбата и в пледоариите пред въззивния съд се изтъква, че проверяваната инстанция завишила общото наказание, заради многократни минали осъждания на К., пет от които били преди повече от тридесет години. Второ несъстоятелно е оплакването, че степента на обществена опасност на осъдения, съставлявала критерий, който следвало да се съобразява при решаване на въпроса с отговорността по всеки отделен съдебен акт, но не и отново при кумулацията. Тъкмо обратното, след като при групирането по чл.25, ал.1 вр. с чл.23, ал.1 от НК въпросите за наказанието се пререшават, вкл. в светлината на предоставената нормативна възможност по чл.24 от НК, съдът е длъжен да обсъди дали общото най-тежко наказание би било достатъчно за постигане на специалната и генералната превенция, отчитайки в цялост престъпното поведение на дееца, за което се отнасят подлежащите на групиране санкции. Трето не се споделя и възражението, че увеличаването било прекомерно и не отговаряло както на възрастта на осъдения, така и на обстоятелствата, че отделните наказания, попадащи в съвкупността били определени към минимума, а някои и при условията на чл.55 от НК, че общото наказание по едно от делата вече било изтърпяно и че на К. му предстояло да изтърпи изцяло и отделно друго наказание от две години лишаване от свобода, с което на практика увеличението ставало 51 месеца /4 години и 3 месеца/ лишаване от свобода.
Действително жалбоподателят към момента има навършени 68 години, което се счита за напреднала възраст, но не и за такава, която да предизвика на собствено основание отмяна на определението в частта по чл.24 от НК, особено при липса на данни за влошен здравословен статус. В тази връзка следва да се има предвид и фактът, че едно от престъпленията, за които К. е бил осъден по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място], е довършено от него в началото на миналата година (когато е бил на 67 години). Апропо и двете престъпления по НОХД 5441/2015 г., са реализирани след като жалбоподателят е бил освободен под гаранция по наказателното производство по НОХД 1010/2013 г. на СпНС и то по времето, докато е траел съдебният процес по същото дело, а това определено е убедителен показател за устойчиви престъпни нагласи и отсъствие на ефект от процесуалната принуда. Това, че осъждането за участие в организирана престъпна група е било при условията на чл.55 от НК, а останалите наказания са били определени към нормативния минимум, също не аргументира отпадане на завишаването по чл.24 от НК, тъй като само последното и то в избрания от СпНС размер, постига наказание, което кореспондира на кръга от престъпните прояви, на тяхната обществена опасност, на обществената опасност на личността на извършителя и би могло адекватно да преследва целите по чл.36 от НК. Изтърпяването на някое от наказанията, включени в съвкупността, подлежи на приспадане от общото увеличено наказание и е обстоятелство ирелевантно за претенцията на жалбоподателя. Неотносимо към тази претенция, е и обстоятелството, че спрямо К. следва да бъде изпълнено отделно и друго наказание, първоначално отложено по чл.66 от НК, което е последица от осъществяването в изпитателния му срок на умишлено престъпление от общ характер, за което деецът е бил осъден покъсно също на лишаване от свобода. Отреденият за общото увеличено наказание строг режим на изтърпяване, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, е правилен, с оглед предписанието на чл.61, т.2 вр. с чл.60, ал.1 от ЗИНЗС. Разпоредбата на чл.25, ал.2 от НК, за приспадане от общото увеличено наказание на К. на изтърпяното изцяло от него наказание девет месеца лишаване от свобода по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място], е приложена законосъобразно. Законосъобразно освен това, от същото наказание е приспаднато и задържането по НОХД 1010/2013 г. на СпНС (в периода 24.06.2009 г. 22.08.2012 г.), но задържането по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място], не е следвало да бъде зачитано още веднъж по реда на чл.59 от НК, понеже то се включва в изтърпяното изцяло наказание по делото, за което е приложен чл.25, ал.2 от НК. В този смисъл първоинстанционният акт трябва да бъде ревизиран, като се отмени приспадането на задържането по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място] (в периода 19.01.2015 г. 01.09.2015 г.), направено на основание чл.59 от НК. Отразената неточност, няма пречка да се отстрани от въззивния съд, независимо от липсата на протест, тъй като приспадането, не засяга нито виновността, нито отговорността на осъдения, а е свързано с коректното изчисляване на остатъка от общото наказание, което по същността си не предизвиква нарушаване на забраната реформацио ин пеюс. Наказанието две години лишаване от свобода по НОХД 27/2006 г. на РС [населено място], вече е било приведено в изпълнение на основание чл.68, ал.1 от НК с преминалата инстанционна проверка и влязла в сила присъда по НОХД 1010/2013 г. на СпНС, като му е бил определен съответно режим и местоизтърпяване. Следователно, повторното произнасяне по чл.68, ал.1 от НК за същото наказание, е било безпредметно, но понеже на практика то е напълно идентично, определението в тази му част не е нужно да бъде коригирано.
Не така стоят нещата досежно нормата на чл.23, ал.3 от НК, която е приложена неправилно и подлежи на отмяна. Първостепенният съд не е съобразил, че присъединяването на глоба и/или конфискация е възможно само във връзка с хипотезата на ал.1 на чл.23 от НК и винаги при множество престъпления. В случая и трите наказания по НОХД 27/2006 г. са наложени само за едно единствено престъпление по чл.280, ал.2 от НК, като законът императивно е предвидил съвместното им определяне. Освен това, както вече се каза, наказанията по НОХД 27/2006 г., не попадат в съвкупност с никои други, поради което не е имало защо да се върши разискваното присъединяване. Предвид изложеното, Апелативният специализиран наказателен съд намира, че жалбата следва да бъде оставена без уважение, а атакуваното определение да бъде изменено, чрез частична отмяна в горния смисъл. Ето защо О П Р Е Д Е Л И: ИЗМЕНЯ Протоколно определение от 25.01.2016 г. по НЧД 34/2016 г. на Специализирания наказателен съд, ІІІ състав, като отменя същото в частта му, относно приспадането по чл.59 от НК на задържането под стража на М. З. К. по НОХД 5441/2015 г. на РС [населено място] за периода 19.01.2015 г. 01.09.2015 г., както и в частта му относно приложението на чл.23, ал.3 от НК. ПОТВЪРЖДАВА определението в останалата му част. Определението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: