О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 1168 Гр.София, 10.10.2019 г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, V състав, в закрито съдебно заседание на десети октомври през две хиляди и деветнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КРАСИМИРА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА РАЙЧЕВА МАГДАЛЕНА ЛАЗАРОВА след като разгледа докладваното от съдия Костова ВНЧД 503 по описа на АСНС за 2019 година и за да се произнесе взе предвид следното: Производството е по реда на чл.345 вр. с чл.249, ал.3 вр. с ал.1 вр. чл.248, ал.1, т.3 от НПК. С протоколно определение от 24.09.2019 г. по НОХД 1479/2019 г. на СНС, ХVIII състав, постановено в разпоредително заседание, първата инстанция е оставила без уважение искането на адв.с. защитник на подс.д.а. и на адв.т. защитник на подс.м.п. за прекратяване на съдебното производство по делото, поради допуснати на досъдебната фаза и при изготвяне на обвинителния акт съществени процесуални нарушения и връщането на същото на Специализираната прокуратура. Със същия съдебен акт, първата инстанция е потвърдила изпълняваните по отношение на подсъдимите П. и Ч. мерки за неотклонение. Против определението са постъпили жалби от адв.т. защитник на подс.п. и от адв.с. защитник на обв.а.. Жалбата на адв.т. е насочена срещу отказа на съда да се съобрази с искането на подс.п. и неговата защита за отмяна на действащата спрямо този подсъдим мярка за неотклонение Гаранция в размер на 10 000 (лева). Навеждат се доводи за неправилност на първоинстанционния акт в тази му част, изразяваща се в незаконосъобразност и необоснованост. Твърди се, че процесуалната принуда се търпи повече от шест години, а отделно наличието на задържане по друго висящо към момента дело, елиминира изцяло опасността от извършване на престъпление. В тази връзка се настоява, в обжалваната му част определението да бъде отменено и заявеното искане за облекчаване процесуалното положение на П. да бъде уважено. С жалбата на адв.с. се атакува отказът на съда да върне делото, поради претендирано от защитата на подс.а. допуснато в досъдебното производство отстранимо съществено процесуално нарушение, изразяващо
се в повдигане на ново обвинение (респ.привличане) за престъпление, различно от онова, за което по-рано е било поискано отпадане на имунитета на дееца, като народен представител, без да е последвало ново аналогично искане. Моли се, определението в частта му, констатираща отсъствие на съществени процесуални пороци да бъде отменено и делото да бъде върнато на СП на основание чл.248, ал.1, т.3 от НПК. Апелативният специализиран наказателен съд като се запозна с жалбите, както и с приложените по делото материали, намира следното: Жалбите са депозирани от процесуално легитимирани лица, в законоустановения срок и срещу подлежащ на въззивна проверка първоинстанционен акт, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество, жалбата на адв.т. е частично основателна, а на адв.с. е неоснователна. НОХД 1479/2019 г. на СНС, ХVIII състав е образувано по внесен обвинителен акт срещу подсъдимите А., Ч. и П., за престъпление по чл.304б, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.2 от НК за А., по чл.304б, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК за Ч. и по чл.304б, ал.1 вр. с чл.26, ал.1 вр. с чл.20, ал.4 от НК за П.. По отношение на подс.а. няма взета мярка за неотклонение, тъй като прилаганата по-рано спрямо него е била отменена от прокурора, поради изтичането на срока по чл.234, ал.8 от НПК, подс.ч. е с взета в досъдебното производство мярка за неотклонение Подписка, а подс.п. е с мярка за неотклонение Гаранция в размер на 10 000 лева, внесени. По-рано, по инкриминираната деятелност на подсъдимите А. и П. е имало воден съдебен процес в СГС, приключил с оправдателна присъда, която е била отменена от САС и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на този съд. При започналото ново разглеждане, СГС е констатирал наличие на съществени процесуални нарушения, обуславящи прекратяване на съдебното производство и изпращане на делото в предходна процесуална фаза, а преценката му е била споделена от въззивната инстанция. С оглед промяна на подсъдността (чл.411а, ал.1, т.4, б. а от НПК), делото е било изпратено на СП, като компетентен орган по чл.411в, ал.1 от НПК. Преди това да се случи обаче, след второто образуване на съдебно производство пред СГС по НОХД С 12/2017 г., наказателното такова е било спряно от съдията-докладчик с разпореждане от 15.05.2017 г., заради възникнал имунитет на подс.а., считано от 19.04.2017 г., в резултат на избирането му за народен представител в 44-то Народно събрание, до даване на изискуемото разрешение за наказателно преследване. На 07.06.2017 г. в НС е постъпило искане на главния прокурор за продължаване на наказателното преследване срещу Д.А., към което е бил приложен и препис от внесения (още през 2013 г.) обвинителен акт.
При съпоставката на съдържанието на този обвинителен акт с настоящия се установява, че в обстоятелствената си част, те преобладаващо смислово се припокриват, като и в двата е описано подробно поведението на В. Ч., респ. отношенията му с подс.а. и свид.и.. Отликата се състои в процесуалното качество на Ч., който при внасянето на първия обвинителен акт е бил свидетел по делото, а след връщането на същото в досъдебната фаза е привлечен към отговорност като обвиняем съучастник на подс.а. за две от деянията, за които се твърди да са били осъществени от народния представител при условията на продължавано престъпление по чл.26, ал.1 от НК. Към момента на Ч. се вменява функцията на помагач по чл.20, ал.4 от НК, като и неговото обвинение, носи квалификация по чл.26, ал.1 от НК. Следва да се отбележи, че и при първото предаване на подс.а. на съд, обвинението му е било пак за такова престъпление при почти идентична фактология, но тогава е била ангажирана наказателна отговорност за съучастие само с подс.п. за друга част от деянията от продължаваното престъпление. При тази ситуация, становището на СНС, че връщане на делото не се налага и че не е бил допуснат процесуален пропуск, изразяващ се в липса на ново искане за продължаване на наказателното преследване срещу А. до НС, е правилно. Дали престъплението предмет на обвинението, е същото или различно се преценява от фактите, а не от правната квалификация, като довнасянето на определени уточнения по релевантните обстоятелства, или промяната в позицията на прокурора дали дадено фактически описано поведение да бъде изведено в отделна форма на изпълнително деяние или не, не правят самото престъпление различно. Вмененото на подс.а. престъпление не става различно и с добавеното съучастие. Съвсем отделен е въпросът, дали с оглед забраната reformatio in peius, прокурорът е можел да разшири параметрите на обвинението на подс.а., при положение, че твърдяната роля на съучастника (според обв.акт) Ч. не е била новоразкрита в резултат на новоустановени обстоятелства след връщането на делото, а е била известна и при внасянето на предходния обвинителен акт, но този въпрос не е предмет на сегашния въззивен контрол. По-важното в случая е, че ново искане от Главния прокурор до НС, не е необходимо. Съвсем резонно в този аспект, СНС се е позовал и на Решение 10 по к.д. 13/1992 г. на КС. По аргумент на противното, ако се сподели виждането на адв.с., изразено в жалбата му и пред СНС, че престъплението е различно, то ще се окаже, че ако подзащитният му беше оправдан с влязла в сила присъда по обвинението по първия обвинителен акт, не би съществувала пречка прокурорът да започне срещу него ново наказателно производство за престъплението, посочено в настоящия обвинителен акт, което очевидно, би било абсурдно.
Апелативният съд се солидаризира с мнението на първостепенния, че критериите на чл.246 от НПК са спазени, като всеки съд, който решава въпросите за процесуалната редовност на досъдебната фаза има суверенна преценка за това дали са били допуснати или не съществени и отстраними процесуални нарушения, които да съставляват основания за връщане на делото. Що се касае до претенцията на адв.т., въззивната инстанция намира известен резон в наведените оплаквания. Вярно е, че подс.п. за разлика от другите двама подсъдими е осъждан, както и че в момента срещу него се води друго наказателно производство, което определено предпоставя третирането му като лице със завишена обществена опасност. От друга страна обаче, като се отчете обстоятелството, че поведението, което му се вменява е съпоставимо с това на подс.ч., който е с мярка за неотклонение Подписка и че му се вменява роля на помагач на извършителя, който пък е без мярка за неотклонение, че в момента П. е задържан и не е в състояние да реализира трудови доходи, както и че това задържане не е от скоро и най-вече, че мярката му за неотклонение Гаранция се прилага в един продължителен период, въззивната инстанция намира, че следва да редуцира гаранционния размер наполовина, за да е пропорционален на кръга фактори по чл.56, ал.3 от НПК. Искането за отпадане на процесуалната принуда изобщо, е неоснователно. Такова отпадане е нецелесъобразно, а прилагането на най-тежката мярка за неотклонение по друго дело не е автоматична предпоставка за отмяна на мярката за неотклонение по конкретно разглежданото. Следователно, в частта му относно произнасянето по мярката за неотклонение на подс.п., обжалваното определение трябва да бъде изменено, като се запази вида на изпълняваната процесуална принуда, но се намали съответния гаранционен размер на 5 000 лева. Ето защо, Апелативният специализиран наказателен съд О П Р Е Д Е Л И : ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение от 24.09.2019 г. по НОХД 1479/2019 г. на СНС, ХVIII състав, постановено в разпоредително заседание, в частта му с която е било оставено без уважение искането за прекратяване на съдебното производство по делото и връщане на същото на Специализираната прокуратура. ИЗМЕНЯ същото протоколно определение в частта му, с която мярката за неотклонение на подсъдимия М.В.П. ГАРАНЦИЯ в размер на 10 000 (десет хиляди) лева е била потвърдена, като НАМАЛЯВА нейния размер на 5 000 (пет хиляди) лева. Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.