ЧЕРЕПНИ ЦЕНТРАЖИ Околоносни кухини Центраж околоносни кухини или нос-брада-отворена уста (известен в чуждоезичната литература като Waters projection или ОМ 30 degrees) се използва при: Диагностика на заболявания на околоносните кухини Фрактури: Le Fort I Le Fort II Le Fort III Фрактури на тялото на зигоматичната кост и инфраорбиталните ръбове на изпълнение При изпълнението на този центраж главата на пациента се накланя назад, а линията свързваща трагуса с очния ъгъл е по 45 градуса спрямо реципиента на образа, т. нар позиция нос-брада. Централният рентгенов лъч се насочва перпендикулярно на реципиента на образа (Fig.1) Fig. 1 на изпълнение на центраж околоносни кухини На Fig.2 са показани основните анатомични точки, които се откриват при центраж синуси. Fig. 2 при центраж синуси : 1. Зигоматична дъга; 2. Тяло на зигоматичната кост; 3. Proc. Frontalis на зигоматичната кост; 4. Linea innominate; 5. Margo
inraorbitalis; 6. Sinus frontalis; 7. Orbita; 8. Sutura zygomatocofrantalis; 9. Foramen infraorbitale; 10. Sinus maxillaris; 11. Sinus sphenoidalis; 12. Septum nasi; 13. Apertura nasi Модифициран Хирц Модифицираният Хирц е центраж, който се използва при фрактури на зигоматичния комплекс, инфраорбиталните ръбове и на proc. Coronoideus на долната челюст. Центражът може да бъде полезен при обследване целостта на стените на максиларните синуси. При изпълнението на този центраж главата на пациента се извежда максимално назад, реципиента на образа се поставя под брадата, а централният рентгенов лъч се насочва отгоре и отзад, надолу и напред (Fig. 3) Fig. 3 на изпълнение на Модифициран Хирц Fig.4 Рентгенова антомия при Модифициран Хирц: 1. Sinus frontalis; 2. Orbita; 3. margo infraorbitalis; 4. Тяло на зигоматичната кост; 5. Proc. Mastoideus; 6. Proc. Coronoideus; 7. Sinus sphenoidalis; 8. Arcus zygomaticus; 9. Foramen infraorbitale; 10. Margo infraorbitale; 11. Septum nasi
Профилна рентгенография на черепа Профилната рентгенография на черепа може да се използва при: Фрактури на лицевия и мозъчния череп Промени в sella turcica Този центраж се изпълнява като сагиталната равнина на главата се ориентира успоредно на реципиента на образа, пациентът допира реципиента с едното си ухо, а централният рентгенов лъч се насочва перпендикулярно на тях, центриран през външния слухов проход (Fig. 5) Fig. 5 на изпълнение на профилна рентгенография на черепа Рентгеновата анатомия при обзорната профилна рентгеновия на черепа не се различава принципно от тази при телерентгенография Fig. 6 : 1. Sinus sphenoidalis; 2. Гръбначен стълб; 3. Proc. Condylaris; 4. Тяло на долната челюст; 5. Sinus maxillaris; 6. Orbita; 7. Sella Turcica Телерентгенография Телерентгенографията е черепният чентраж, който е най-често използван от лекарите по дентална медицина. Тя е цефоламетрично изследване, даващо възможност за
стандартизиране и повтаряемост на образа (възможност за поставяне на трите елемента на рентгеновото изследване - обект, лъч, реципент - при еднакви условия при всяко следващо изследване) и осигурява информация както за отношението на зъбите към челюстите, така и за отношението между двете челюсти и това между тях и останалата част от черепа. те за назначаването ѝ са диагностика на денто-алвеоларни и челюстни отклонения, изготвяне на план за ортодонтско лечение и ортогнатната хирургия, проследяване в хода на лечението, както и резултата от него. Информативността на изследването зависи много от неговото качество, а то от своя страна е в пряка зависимост от правилното позициониране на пациента. Графията се изпълнява с цефалометричната приставка на ортопантомографа, при фиксирано разстояние между рентгеновата тръба и реципиента на образа (1.5-1.8m). По своята същност телеренгенографията и същинско профилно изследване, подобно на описаната вече Обзорна профилна рентгенография на черепа, тъй като са изпълнени условията реципиента на образа да е успореден на сагиталната равнина на черепа, а централният рентгенов лъч да е насочен перпендикулярно на тях. Разликата между телерентгенографията и профилната графия на черепа е, че първата е стандартизирана и се изпълнява с цефалостат. На Fig. 7 е показано позиционирането на пациент за телерентгенография. Прието е за нуждите на ортодонтското лечение пациентите да се изследват, заставайки с дясната половина на лицето си към реципиента на образа, а централният рентгенов лъч да е насочен от ляво. Фиксирането на главата става с последователното поставяне на позиционери (Fig 7 a,b) в двата слухови прохода така че, срединната линия на главата да е успоредна на реципиента на образа, а Франкфуртската равнина да е хоризонтална. Централният рентгенов лъч също има хоризонтален ход и се насочва да мине през позиционерите в слуховите проходи. По правило зъбите трябва да са в оклузия. Цефалометричната приставка на ортопантомографа може да се използва и за Обзорна рентгенография на черепа в лицева проекция, като се запазва идеята за позициониране на пациента и насочването на рентгеновия лъч, но в случая при фиксираното разстояние, което вече беше споменато (1.5-1.8m). a b Fig. 7 на изпълнение на телерентгенография и позициониране на пациента
Fig. 8 при телерентгенография: 1. Proc. Condylaris; 2. Meatus acusticus ; 3. Sinus sphenoidalis; 4. Sella turcica; 5. Sinus frontalis; 6. Os nasale; 7. Orbita; 8. Под на носната кухина; 9. Твърдо небце; 10. Ментум; 11. Мандибуларен канал Обзорна рентгенография в лицева проекция Този центраж може да се използва при фрактури на мозъчния череп, възходящите клонове на долната челюст и ментума. Също така може да е полезен при обследване на фронталните синуси. Обзорната графия на черепа в лицева проекция се изпълнява като линията свързваща трагуса и очния ъгъл се ориентира перпендикулярно на реципиента на образа, а централният рентгенов лъч е успореден на описаната линия (позиция нос-чело ) и перпендикулярен на реципиента (Fig. 8) Fig. 9 на изпълнение на обзорна рентгенография на черепа центраж нос-чело
Fig. 10 Рентгенова антомия: 1. Sinus frontalis; 2. Proc. Condylaris; 3. Proc. Coronoideus; 4. Ментум Екстраорална рентгенография на мандибуларна половина Екстраоралната рентгенография на съответната мандибуларна половина се явява алтернатива на ортопантомографията, в случаите в които тя не може да бъде изпълнена по различни причини (възраст на пациента, тремор) При този центраж пациентът накланя главата си на страната, която ни интересува, реципиента на образя се поставя на съответната страна, а централният рентгенов лъч се насочва от срещуположната страна, под ръба на долната челюст или зад ъгъла, или всяка една произволно избрана точка между тях Промяната в хода лъча дава възможност чентража да бъде изпълнен по три начина: тяло, ъгъл и клон, в зависимост от зоната на нашия интерес (Fig.11) Fig. 11 на изпълнение на екстраорална рентгенография на дясна мандибуларна половина
На Fig.12 е показана рентгеновата анатомия при екстраорална рентгенография, в случая на лява мандибуларна половина. Fig. 12 : 1. Proc. Coronoideus; 2. Arcus zygomaticus; 3. Proc. Condylaris; 4. Incisura mandibulae; 5. Linea obliqua; 6. Angulus mandibulae; 7. Canalis mandibularis