О П Р Е Д Е Л Е Н И Е 31 гр. София, 27.02.2019г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД, III - ти състав, в закрито заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛЯ ГЕОРГИЕВА ЧЛЕНОВЕ: РУМЯНА ИЛИЕВА ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА като разгледа докладваното от съдията Врачева въззивно наказателно частно дело номер 89 по описа за 2019 година за да се произнесе, съобрази: Производството е образувано на основание чл. 249, ал. 3, вр. чл. 248, ал. 1, т.6 от НПК по повод депозиран частен протест от прокурор от СП- С. срещу определение от 14.02.2019 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. 442/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд, с което при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК са отменени мерките за неотклонение подписки по отношение на подсъдимите П. Л. Б., Д. Г. Д., С. Н. Ч.. След образуването на ВНЧД на 26.02.2019 година е постъпило възражение от защитника на подс. Д. Д., в което възражение се излагат съждение, че подадения частен протест е неоснователен, тъй като срока на мярката на подс. Д. за неотклонение е много голям, подсъдимият е с добро процесуално поведение. Защитникът на подс. Д. прави искане определението на СНС от 14.02.2019 година, постановено в разпоредително заседание по н.о.х.д. 442/2019г. по описа на Специализирания наказателен съд да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Настоящата проверка на определението по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК е предизвикана с частен протест на прокурор от СП-С.. В частния протест срещу определението по чл. 248, ал. 1, т. 6 от НПК, депозиран от прокурор от СП се навежда, че неправилно СНС е отменил мерките за неотклонение на подс. П. Л. Б., Д. Г. Д., С. Н. Ч., тъй като макар досъдебното производство да е протекло за период от около 10 години, същите са привлечени в качеството на обвиняеми лица за тежки умишлени престъпления по смисъла на чл. 93, т.7 от НК. Прокурорът допълва към съображенията си, че не са налице нови обстоятелства, които да мотивират съда за отмяна на мерките за неотклонение спрямо подсъдимите П. Л. Б., Д. Г. Д., С. Н. Ч.. Прокурорът прави искане до въззивната инстанция за отмяна на определението на първоинстанционния съд, с което са отменени мерките за неотклонение по отношение на подс. П. Л. Б., Д. Г. Д., С. Н. Ч.. Съдът, след като се запозна с доводите, изтъкнати в частния протест и възражението на подс. С. и като прецени материалите по делото, намира за установено следното: Частният протест е подаден в срока по чл. 342, ал. 1, вр. чл. 249, ал. 3 от НПК срещу подлежащ на въззивна проверка съдебен акт и е процесуално допустим. Разгледан по същество същия е неоснователен по следните съображения:
С постановление на органите на досъдебното производство от 01.12.2009 г. (л. 94 от том 1 на досъдебното производство) П. Л. Б. е бил привлечен в качеството на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3, във вр. с aл. 1 НК за това, че в [населено място] и в [населено място], през периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 год. е участвал в организирана престъпна група, ръководена от И. П. С. с участници израелските граждани М. Т., Еитан Д., Б. Р. Г. и Я. Л., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3, вр. с ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в гр, С., в периода от 20.03.2008 г до 01.04.2008 г. в изпълнение на решение на престъпна група, ръководена от И. П. С. с участници израелските граждани М. Т., Еитан Д., Б. Р. Г. и Я. Л., при условията на продължавано престъпление, по открити по негово нареждане валутни сметки: [банкова сметка], открита в [фирма], клон В. на 27.02.2008 г. от Д. Г. Д., [банкова сметка], открита в [фирма], клон В.: - на 20.03.2008 г от С. Н. Ч., получил от Д. и Ч. имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции с наредители американски граждани, на обща стойност 906 555 щатски долара с левова равностойност 1 143 367.40 лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък -на 18.03.2008 г. получил от С. Ч. сумата от 174 000 щатски долара с левова равностойност 215 568.60 лева; на 20.03.2008 г получил от Д. Д. сумата от 654 000 щатски долара с левова равностойност 829 599 лева и на същата дата я предал на П. Б.; -на 27.03.2008 г. получил от С. Н. Ч. сумата от 13 755 щатски долара с левова равностойност 17 031.40 лева; на 01.04.2008 г. получил от С. Н. Ч. сумата от 64 800 щатски долара с левова равностойност 81 168.40 лева. С постановление от 04.12.2009 г. на водещия разследването следовател от НСлС подсъдимия Д. Г. Д. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3, вр. с ал. 2 НК за това, че в [населено място] и в [населено място], за периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г., заедно със С. Н. Ч. участвал в престъпна група, ръководена от П. Л. Б., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3, вр. с ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1 НК за това, че в [населено място], на 14.03.2008 г. в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д., по открита от него на 27.02.2008 г. валутна сметка в [фирма], клон В. получил имущество - парична сума, валутен превод от 655 000 щатски долара, с левова равностойност 816 981.50 лева, преведен от американската гражданка J. P., за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на същата американска гражданка като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък. Със същото постановление подс. Д. е привлечен за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК.
С постановление от 09.12.2009 г. на водещия разследването следовател от НСлС подс. С. Н. Ч. е бил привлечен в качеството си на обвиняем за извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3, вр. с ал. 2 НК за това, че в [населено място] и в [населено място], за периода от 27.02.2008 г. до 07.04.2008 г. заедно с Д. Г. Д. участвал в престъпна група, ръководена от П. Л. Б., структурирана като трайно сдружение и създадена с цел да върши престъпления по чл. 253 НК и за престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3, вр. с ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в [населено място] и в [населено място], в периода от 14.03.2008 г. до 03.04.2008 г. в изпълнение на решение на организирана престъпна група с ръководител П. Б. и участници С. Ч. и Д. Д., при условията на продължавано престъпление по открити от него на 27.02.2008 г. валутна сметка в [фирма], клон В. и на 24.03.2008 г. в [фирма] получил имущество - парични суми, валутни преводи на обща стойност от 306 225 щатски долара, с левова равностойност 381 076.60 лева, преведени от американските граждани J. P., W. D. C., B. W.H., за които знаел към момента на получаването им, че са придобити чрез престъпление - измама на американските граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък. Със същото постановление Ч. е привлечен за извършено престъпление по чл. 313, ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК. С постановленията за привличане в качеството на обвиняеми лица на С. Ч., Д. Д. и П. Б. са били взети мерки за неотклонение Подписка. На 26.03.2010 г. в Софийския градски съд е внесен обвинителен акт срещу тримата подсъдими - П. Б., Д. Д. и С. Ч.. Повдигнатото срещу П. Б. обвинение с обвинителния акт касаело извършено престъпление по чл. 321, ал. 3, пр. 3, алт. 3, във вр. с ал. 1 НК за това, че в [населено място] и в [населено място], в периода от 27.02.2008 г. до 01.04.2008 г. е образувал и ръководил организирана престъпна група с членове С. Н. Ч. и Д. Г. Д.. както и престъпление по чл. 253, ал. 5, вр. с ал. 3, т. 1, алт. 3, вр. с ал. 2, пр. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК за това, че в [населено място], в периода от 20.03.2008 г. до 01.04.2008 година в изпълнение на решение на ръководена от него престъпна група с участници С. Ч. и Д. Д., при условията на продължавано престъпление, по открити по негово нареждане валутни сметки в [фирма] - клон В. от Д. Д. и в [фирма] от С. Ч., получил от Д. и Ч. имущество - парични суми, валутни преводи от чуждестранни кредитни институции с наредители американски граждани, на обща стойност 906 555 щатски долара, с левова равностойност 1 143 367.40 лева, за което знаел към момента на получаването му, че е придобито чрез престъпление - измама на американски граждани, като средствата са в особено големи размери и случаят е особено тежък. Обвиненията срещу подсъдимите Д. и Ч., повдигнати им с обвинителния акт, са били идентични с тези, за които са привлечени в качеството на обвиняеми лица. С присъда 8/17.10.2014 г. по НОХД С-217/2010 г. по описа на Софийския градски съд, НО, 24 състав, подсъдимите С. Ч., Д. Д. и П. Б. били признати за невиновни по повдигнатите им обвинения. Присъдата е била предмет на въззивна проверка от САС, който съд с решение 9/14.04.2016 година по ВНОХ П-54/2015 г. е потвърдена. Решението на въззивната инстанция е протестирано от прокурор от АП- С. пред ВКС. ВКС с решение 274/27.03.2017 г. по н.д. 940/ 2016 г. е отменил решението и върнал делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. С присъда 34 от 20.09.2017 г. по ВНОХД П-23/17 г., САС е отменил първоинстанционната оправдателна присъда и признал подсъдимите Б., Ч. и Д. за виновни по всички повдигнати обвинения.
При втората по ред касационна проверка, инициирана по жалби на подсъдимите и техните защитници, ВКС постановил решение 142/0-5,07.2018 г. по н.д. 450/2018 г, с което решение се акцентира върху противоречия между обвинението, повдигнато с обвинителния акт на подсъдимия Б. и обвинението, за което е привлечен в качеството на обвиняемо лице на досъдебното производство. Сочат се и редица противоречия в обстоятелствената и заключителна част на обвинителния акт, касаещи обвиненията на подсъдимите Ч. и Б. - разминавания относно: банковите сметки и банките, в които са открити, съответно сумите, които са изтеглени от Ч. и предадени на Б.; относно периода на извършване на престъплението по чл. 253 НК, по отношение на съвместната дейност на двамата подсъдими - Б. и Ч.. Описаните противоречия в обвинителния акт и констатираните несъответствия между фактическото и правно основание на обвиненията срещу подсъдимите Б., Д. и Ч., са довели до затруднения в защитата и същите се оценени като съществени процесуални нарушения. С определение на СНС от 14.02.2019 год, в разпоредително заседание е прекратено НОХД 442/19 год, по описа на СНС, делото е върнато на Специализирана прокуратура за отстраняване на констатирани съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правата на подсъдимите лица, като СНС при обсъждане на взетите мерки за процесуална принуда на основание чл.248, т.6 от НПК с определение е отменил взетите спрямо подсъдимите мерки за неотклонение Подписка. Определението на първоинстанционния съд е правилно и законосъобразно по следните съображения: Мерките за неотклонение могат да се поставят в действие само спрямо обвиняем, респ. подсъдим по наказателно дело от общ характер. Привличането на обвиняем за престъпление, което се преследва по общия ред, обаче не е достатъчно условие за вземане на мярка за неотклонение. Съгласно чл. 56, ал. 1 НПК мярка за неотклонение се взема, ако има обосновано предположение, че е извършено престъплението, и за да се постигнат целите по чл. 57 НПК да се попречи на обвиняемия да се укрие, да извърши престъпление или да осуети привеждане в изпълнение на влязлата в сила присъда. Системното тълкуване на двете разпоредби в логическата им обвързаност позволява дефинирането на мерките за неотклонение като инструмент за осигуряване на ефективен наказателен процес, респективно на ефективното изпълнение на влязлата в сила присъда. В това се изчерпва тяхното предназначение. Ефективният наказателен процес осъществява непосредствените задачи на процеса по чл. 1, ал. 1 НПК осигурява разкриване на престъпленията, разобличаването на виновните и правилното прилагане на закона в разумен срок, съгласно изискването на чл. 22 НПК. Ограничението на правата на обвиняемия, респ. подсъдим е допустимо само дотолкова, доколкото е необходимо да обезпечи провеждането на ефективен наказателен процес. За да осигури пропорционалност на ограничението на правата на обвиняемия, НПК въвежда като основание за индивидуализиране на подходящата мярка за неотклонение от подписка до задържане под стража различната степен на убедителност и интензивност на предпоставките по чл. 5, т. 1, б. с ЕКПЧ, които намират съответното отражение в чл. 56, ал. 1 вр. чл. 57 НПК.
В практически план това означава, че във всеки конкретен случай следва внимателно и прецизно да се прецени необходимо ли е за процеса ограничение на правата на обвиняемия, респ. подсъдим и ако е така - в коя от посочените в закона форми то е достатъчно. Анализът трябва да търси отговор на въпроса коя форма на държавна принуда е адекватна по тежест на степента на обоснованост на предположението за съпричастие на подсъдимия към престъплението и на степента на обоснованост на риска от възпрепятстване на хода и приключването на процеса. Изводът на първоинстанционния съд за отмяна на мярката за неотклонение подписка по отношение на тримата посъдими Б., Ч. и Д. е правилен и обоснован. Както бе посочено по горе мярката за неотклонение по отношение и на тримата подсъдими е взета през месец декември 2009 година, т.е преди девет години. Срокът, през който на подсъдимите Б., Ч. и Д. е упражнена държавна принуда е изключително голям и този срок въззивният състав отчита като нововъзникнало обстоятелство, което между впрочем е мотивирало и СНС да отмени мерките за неотклонение. Очевидно е, че наказателното производство не се провежда в разумен срок. Разумността на срока на разследване следва да бъде преценявана във всеки конкретен случай индивидуално, съобразно обективни критерии, каквито са фактическата и правна сложност на предмета на делото, процесуалната активност на правораздавателните органи към приключване на наказателното производство в разумен срок и поведението на самите подсъдими. В случая се установява, че тримата подсъдими са с добро процесуално поведение, същите се явяват при призоваване и липсват данни през последните девет години да са извършили противоправни деяния. При това положение, въззивният състав намира, че частният протест е неоснователен, поради което следва да не бъде уважаван като определението на първоинстанциония съд по НОХД 442/2019 година от 14.02.2019 година следва да бъде потвърдено Водим от изложените съображения и на основание чл. 345 вр.чл. 249, ал. 3 от НПК от НПК, съдът О П Р Е Д Е Л И: ПОТВЪРЖДАВА определението на първоинстанциония съд по НОХД 442/2019г година от 14.02.2019 година, с което са отменени мерките за неотклонение подписки на подсъдимите П. Л. Б., Д. Г. Д., С. Н. Ч.. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.