О П Р Е Д Е Л Е Н И Е гр. София, 05.08.2019г. АПЕЛАТИВЕН СПЕЦИАЛИЗИРАН НАКАЗАТЕЛЕН СЪД IV състав, в закрито заседание на пети август през две хиляди и деветнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕНЕЛИН ИВАНОВ ЛАЗАРОВА ЧЛЕНОВЕ:1. ДАНИЕЛА ВРАЧЕВА 2. МАГДАЛЕНА като разгледа докладваното от съдията Иванов въззивно наказателно частно дело номер 387/19г. по описа за 2019 година, за да се произнесе, съобрази следното: Производството е по реда на чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 НПК. Образувано е по въззивна частна жалба на подсъдимите Б.И.А. и П.С.П. срещу протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 22.07.2019г. по НОХД 585/2019г., 13-ти състав, с което са оставени без уважение молбите на подсъдимите за изменение на изпълняваните по отношение на тях мярки за процесуална принуда от Задържане под стража в по леки. Спазен от двамата жалбоподатели срока за обжалване по реда на Глава 22 НПК от седем дни, предвиден в нормата на 342 ал.1 НПК, доколкото атакуваното определение е произнесено в заседание на съда от 22.07.2019г., а жалбите са постъпили на 29.07.2019г., срещу акт подлежащ на обжалване от процесуално легитимирани страни, каквито са подсъдимите и техните защитници по воденото наказателно производство. В жалбата на П.П., депозирана чрез защитника му, адв.н. се оспорва законосъобразността на определението от 22.07.2019г., на първостепенният съд, доколкото се твърди, че съдът не е назначил експертиза, която да установи и прецени данните за влошено здравословно състояние на П., следствие контузия на коляното му и възможността да пребивава в ареста, че е подходил формално към доказателствата свързани с оценката на риска от извършване на престъпление, което се отразило върху законосъобразността на определението и неправилно не е удовлетворена молбата на подсъдимия за промяна на мярката за процесуална принуда в по-лека. Защитата твърди, че целите предвидени в чл.57 НПК, могат да бъдат обезпечени, без ненужно строго да се засягат основни права на задържаното лице, свързани със свободното му придвижване.
В жалбата на подсъдимия Б.И.А., представена пред въззивният съд от защитника му адв.к. се твърди, че неправилно първостепеннията съд е оставил молбата му за изменение на мярката за неотклонение от Задържане под стража в по лека. В доводите на защитата са развити съображения свързани с текуща оценка на събраните от съда доказателства, чрез която защитата настоява, че обстоятелствата свързани с риска от извършване на престъпление са променени качествено, че обоснованото подозрение за съпричасност на подсъдимия към предявените му обвиненията, по които е предаден на съд са разколебани. В молбата се цитират протоколите от разпита на свидетелите К.Г., Р.Т., Н.Г.и Н.В.на 22.07.2019г. Чрез анализ на съдържащите се само в тези показания доказателства, защитата формира изводи с които настоява, съдът да приеме, че са налице качествено нови обстоятелства, които изключват риска от извършване на престъпление или поне го поставят под такова съмнение, което изключва неговата обоснованост и реалност. В крайните си искания се позовава на това, че според новите обстоятелства, подсъдимия не е лице с висока степен на обществена опасност, че липсва риск от извършване на престъпление и укриване, поради което съдът неправилно е оставил без уважение молбата на А. за изменение на изпълняваната по отношение на А. мярка за неотклонение Задържане под стража. Въззивният съд, като се запозна с доказателствата и с доводите на страните изразени пред първостепенният съд, във въззивните жалби, както и с атакуваното определение прецени, че са неоснователни, а атакуваното определение е постановено правилно. Подсъдимия Б.И.А. е обвинен и предаден на съд на 08.02.2019г. за три тежки умишлени престъпления - по чл. 321, ал. 3, т.1 вр. ал.1 НК, по чл.213а ал.2 т.5 вр. ал.1 вр. чл.26 ал.1 вр. чл.20 ал.2 НК вр. ал.1 НК и по чл.213а ал.2 т.5 вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК с още три лица, едното от които е и другия въззивен жалбоподател П.П., който е обвинен за извършени престъпления по чл.321 ал.3 т.2 вр. ал.2 НК, както и за три престъпления по чл.213а ал.2 и сл.нк и едно по чл.252 ал.2 НК извършени в периода от януари 2016г. до 03.07.2018г. С внасянето на обвинителният акт, по материали от ДП 89/2018г. на ГД БОП МВР е образувано НОХД 585/2019г. на СНС пред 13 ти състав. Към момента на внасяне на обвинителния акт подсъдимите и въззивни жалбоподатели Б.А. и П.С.П. са с мярка за неотклонение задържане под стража. По отношение на А., тя е взета с определение от 05.07.2018г на СНС 19 състав по НЧД 2094/2018г., а по отношение на П. такава мярка за неотклонение Задържане под стража е взета по късно по НЧД 3012/18г. на СНС 19 състав от 21.09.2018г., доколкото към момента на
първоначалното му привличане като обвиняем на 04.07.2018г. е изтърпявал наказание Лишаване от свобода в затвора гр.бургас. Първостепенният съд, е отказал да измени прилаганите процесуални мерки спрямо двамата подсъдими, като се позовал на обстоятелството, че продължават да са налице две от предпоставките по смисъла на чл.63 ал.1 НПК, заради които са взети мерките за неотклонение срещу двамата подсъдими, като по отношение на А. съдът е приел, че не са налице условията за изменение на мярката му и поради липса на промяна на обстоятелствата по смисъла на изискванията на чл.270 ал.1 изр.2 НПК. В тази връзка решаващият съд, правилно е съобразил, че по отношение на А. от произнасянето по същите въпроси на състав на СНС и АСНС съответно по ВНЧД 322/2019г., с определение 110/03.07.2019г., с което е оставено без уважение молбата на А. за изменение на мярката му за неотклонение, не са настъпили промени в обстоятелствата по смисъла на изискванията на чл.270 ал.1 изр.2 НПК. Обсъдените от защитата доказателства, които са събирани на 22.07.2019г. не формират окончателни доказателствени изводи, които излючват риска от извършване на престъпление, които различни състави на СНС и АСНС са установили и са съобразили, че подсъдимите са лица с висока степен на обществена опасност, която налага продължаване прилагането на съотоветната мярка за процесуална принуда, с оглед изпълнение на целите на мерките за неотклонение по смисъла на чл.57 НПК. По отношение на А., предходното произнасяне е в рамките на един месец и липсва промяна на обстотелствата, които налагат изменението на мярката за неотклонение към настоящия момент. Мотивите за съществено изменение на обстоятелствата, сочени от защитникът са въз основата на неокончателна, частична и едностранчива оценка на част от събраните доказателства в процеса на съдебното следствие, което води до качествена промяна в съвкупната оценка на доказателствените източници, от които са формирали извод по предпоставките определящи продължаването на прилагането на конкретната мярка за процесуална принуда. По отношение на въззивният жалбоподател П.П., съдът е обсъдил както продължителния период от предходно произнасяне по прилаганата мярка за процесуална принуда (предходното произнасяне е от 25.02.2019г.), така и установеното увреждане на коляното на долен крайник, настъпило при спортни занимания в пенитенциарното заведение. В тази връзка по делото е постъпила справка от Затвора гр.софия с приложен лист за преглед с констатации за актуалното състояние, с вписани резултати от прегледите от лекар. С писмото и приложения амбулаторен лист, съда е уведомен за целите на това производство, че при игра на футбол в пенитенциарното заведение, П. е получил травма на дясна колянна става, за което е консултиран в УМБАЛСМ Пирогов на 24.06.2019г. Поставена е диагноза, изкълчване, навяхване и разтягане на
кръстовидна ставна връзка на коляното. Посочено е, че следва да се планира оперативно лечение. Верни са изводите на съда, че за преценката на характера на увреждането и съотносимостта му с пребиваването в ареста на подсъдимия П., съдът не се нуждае от назначаването и изготвянето на медицинска експертиза. Подсъдимия не е бил настанен в болницата към затвора, а описаното увреждане, което не е констатирало фрактура, а изкълчване, навяхване и разтягане на кръстовидна ставна връзка на коляното което е изяснено от лекар, че се налага в планов порядък оперативно лечението на травмата. В този смисъл са изяснени характера и вида на травматичното увреждане, както и характера на съответното лечение в планов порядък. В този смисъл, съдът е разполагал с медицински данни, описани в съответните писмени доказателства, заради което обосновано е съобразил и правилно е отказал на този етап назначаването на съдебно-медицинска експертиза. Претендираното изменение на мярката за неотклонение от подс.п., който е осъждан многократно, въз основа на защитни твърдения, че е налице невъзможност да се лекува е необосновано. Към настоящият момент не се представят доказателства за планирано и претендирано съгласие от медицинско заведение за настаняване, както и противопоставяне от администрацията на местата за лишаване отг свобода, от която да е ясно за какъв период се налага промяна на мярката за неотклонение и въз основа на какви конкретни данни. С оглед предприемането на следващите се за лечението действия и при съгласие на затворническата администрация, съобразно разпоредбите на ЗИНЗС, за планиране на конкретно оперативно лечение, мярката за неотклонение, може и следва да бъде съобразявана отново, с оглед характера на настъпилите нови обстоятелства, касателно конкретните промени в здравословното състояние на подсъдимия П.. Предвид горното и на основание чл.341 ал.2 вр. чл.270 ал.4 и чл.345 от НПК, IV въззивен състав на АСНС ОПРЕДЕЛИ: ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение на Специализирания наказателен съд от 22.07.2019г. по НОХД 585/2019г., на 13-ти състав, с което са оставени без уважение молбите на подсъдимите Б.И.А. и П.С.П. за изменение на изпълняваните спрямо тях мерки за неотклонение Задържане под стража в по леки. ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване и протестиране.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.