ЕВРОПЕЙСКИ ПАРЛАМЕНТ 2014-2019 Документ за разглеждане в заседание 17.9.2014 B8-0000/2014 ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕЗОЛЮЦИЯ внесено вследствие на въпрос с искане за устен отговор B8-0000/2014 внесено съгласно член 128, параграф 5 от Правилника за дейността относно детското недохранване в развиващите се страни (2014/2853)(RSP)) Линда Макаван от името на комисията по развитие RE\1034798.doc PE537.519v01-00 Единство в многообразието
B8-0000/2014 Резолюция на Европейския парламент относно детското недохранване в развиващите се страни (2014/2853(RSP)) Европейският парламент, като взе предвид Всеобщата декларация за правата на човека от 1948 г., и поспециално член 25 от нея, в който се признава правото на храна като част от правото на подходящ жизнен стандарт, като взе предвид Международния пакт за икономически, социални и културни права и в частност член 11 от него, в който се признава правото на подходящ жизнен стандарт, в т.ч. на подходяща храна, а също така и основното право на всеки човек да не гладува, като взе предвид приетия през 2009 г. факултативен протокол към Международния пакт за икономически, социални и културни права, с който правото на храна става защитимо по съдебен ред, като взе предвид Конвенцията за правата на детето, и по-специално член 24, параграф 2, буква в) и член 27, параграф 3 от нея, като взе предвид Декларацията за сигурността на прехраната, приета през 1996 г. в Рим на срещата на върха на Организацията на ООН за прехрана и земеделие (ФАО), като взе предвид насоките относно правото на храна, приети от ФАО през 2004 г., с които държавите се напътстват за това как да изпълнят своите задължения във връзка с правото на храна, като взе предвид Целите на хилядолетието за развитие, и по-специално цел 1: изкореняване на крайната бедност и на глада до 2015 г. и цел 4: намаляване на детската смъртност, като взе предвид Конвенцията за продоволственото подпомагане, приета през 2012 г., озаглавено Хуманитарна хранителна помощ (COM(2010)0126), озаглавено Рамка за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани със сигурността на прехраната (COM(2010)0127), озаглавено Подходът на ЕС към устойчивостта към кризи: уроците от PE537.519v01-00 2/7 RE\1034798.doc
продоволствените кризи (COM(2012)586), озаглавено Подобряване на храненето при майките и децата в рамките на външната помощ (COM(2013)141), като взе предвид своята резолюция относно рамката за политиката на ЕС за подпомагане на развиващите се страни за справяне с предизвикателствата, свързани с продоволствената сигурност (P7_TA(2011)0410), като взе предвид своята резолюция относно подхода на ЕС за устойчивост и намаляване на риска от бедствия в развиващите се държави: извличане на поуки от кризите в областта на продоволствената сигурност (P7_TA(2013)0578), като взе предвид член 128, параграф 5 и член 123, параграф 2 от своя правилник, A. като има предвид, че близо един милиард души все още страдат от глад, а поне 225 милиона от децата по света под пет години страдат от остро и хронично недохранване, от които по оценки 2,6 милиона умират всяка година в развиващите се страни; Б. като има предвид, че според СЗО недохранването определено е основната причина за детска смъртност и причинява 35% от заболяванията при деца под петгодишна възраст; В. като има предвид, че храненето при децата под петгодишна възраст силно зависи от нивото на хранене на техните майки по време на бременността и кърменето; Г. като има предвид, че недохранването е също така причина за заболеваемост и намалена производителност и че то възпрепятства социалното и икономическо развитие в развиващите се страни; Д. като има предвид, че поради въздействието на изменението на климата върху земеделското производство, а оттам и върху храненето, се очаква броят на недохранените деца да нарасне; Е. като има предвид, че 25 години след приемането на Конвенцията за правата на детето някои държави страни по конвенцията не са в състояние да създадат среда, която дава възможност да бъде гарантиран достъпът на децата до подходяща храна; Ж. като има предвид, че на световната среща на върха по въпросите на прехраната от 1996 г. правителствата потвърдиха правото на храна и се ангажираха да намалят наполовина броя на гладните и недохранените от 840 на 420 милиона до 2015 г. като има предвид обаче, че броят на гладните и недохранените, в частност деца, е нараснал през последните години, най-вече поради продоволствените кризи от 2008 и 2011 г.; З. като има предвид, че различни международни правни инструменти обвързват RE\1034798.doc 3/7 PE537.519v01-00
правото на храна с други права на човека, и по-специално: правото на живот, правото на препитание, правото на здраве, правото на собственост, правото на образование и правото на достъп до вода; И. като има предвид, че правото на храна и на добро хранене за всички е от изключително значение за постигането на Целите на хилядолетието за развитие (ЦХР). като има предвид, че храненето е свързано с повечето, ако не и с всички ЦХР, които самите те са тясно свързани; Й. като има предвид, че международни организации потвърждават, че производството на храни е достатъчно за изхранването на цялото световно население и че детското недохранване е свързано с продоволствената несигурност на домакинствата и бедността, неадекватни грижи и хранителни практики, нездравословна домашна среда и неадекватни здравни услуги; K. като има предвид, че правото на храна и на добро хранене е от съществено значение за укрепването на устойчивостта на семействата и общностите и тяхната способност да намалят продължителността на периода на възстановяване след критични ситуации в контекст, който се характеризира с увеличаване на броя и мащаба на катастрофите; Л. като има предвид, че оптималното хранително състояние се постига, когато децата разполагат с достъп до достъпна, разнообразна и богата на хранителни вещества храна, както и до подходящи практики на грижи за майките и децата, адекватни здравни услуги и здравословна среда, в т.ч. безопасна вода, канализация и добри хигиенни практики; 1. посочва, че причините за детското недохранване са многобройни, като повечето от тях се дължат на човешкото действие и следователно могат да бъдат избегнати, като сред тях са неравномерното разпределение на ресурсите и/или тяхното неустойчиво използване, дискриминацията срещу жени и деца, здравните проблеми, причинени от недобре функциониращи системи на здравеопазване и липсата на управление; 2. настоява, че публичните органи трябва да гарантират трите измерения на правото на храна и добро хранене: наличност, което означава или възможност човек да се изхранва направо от плодородна земя или други природни ресурси, или от добре функциониращи дистрибуция, обработка и пазарни системи; достъпност, което предполага осигуряване както на икономически, така и на физически достъп до храна; а също така и пригоденост, което означава, че храната трябва да бъде безопасна и да задоволява нуждите на хранителния режим на всеки индивид, като се вземат предвид възрастта, условията на живот, здравето, професията, пола, културата и религията; 3. подчертава, че от гледната точка на жизнения цикъл, периодът, през който е найважно да бъдат задоволени хранителните потребности на детето са 1000-та дни, включващи бременността, тъй като по време на този период, детето има завишени хранителни потребности за подкрепа на бързия растеж и развитие, е по-уязвимо към инфекции и напълно зависимо от другите по отношение на хранене, грижи и PE537.519v01-00 4/7 RE\1034798.doc
социални взаимодействия; 4. повторно заявява, че справянето с недохранването при децата и майките изисква координирани действия в редица сектори, които влияят на недохранването като здравеопазването, образованието, земеделието, водата, достъпа до енергия и канализация, като призовава Комисията и държавите членки да приемат последователни дългосрочни стратегии за развитие и да полагат усилия за намаляване на недохранването и в контекста на спешни ситуации и хуманитарни интервенции; 5. приветства постигнатите през последните няколко години подобрения в борбата с детското недохранване, които се отразяват от показателите относно напредъка при постигането на ЦХР1. счита обаче, че броят на децата, които умират или страдат от недохранване остава висок и допринася за поддържането на порочния кръг на бедност и глад; 6. счита следователно, че борбата с детското недохранване и предоставянето на универсален достъп до пригодена питателна храна следва да останат едни от основните цели в програмата след 2015 г.; 7. счита, че намаляването на средствата за земеделие в рамките на 10-ия ЕФР в сравнение с 9-ия ЕФР беше грешка. Поради тази причина призовава Съвета да размисли и да предприеме коригиращи действия по отношение на 11-ия ЕФР; 8. подчертава значението на политическата воля за справянето с непълноценното хранене; приветства пътната карта за укрепване на храненето, разработена от Постоянния комитет на ООН по храненето с цел ускоряване на подобренията при храненето най-вече в страните със сериозни затруднения с участието на различни заинтересовани страни, в т.ч. агенциите на ООН с мандат в областта на храненето; призовава Комисията и държавите членки да прилагат принципите, посочени в пътната карта за укрепване на храненето; 9. приветства ангажимента на Европейската комисия да инвестира 3,5 млрд. евро между 2014 и 2020 г. за подобряване на храненето в някои от най-бедните държави и призовава Комисията да засили ангажиментите си относно мерките, конкретно свързани с храненето, с цел да постигне целта си за намаляване със 7 милиона на броя на децата до 5-годиша възраст, страдащи от забавяне в растежа; 10. подчертава, че жените играят ключова роля в храненето на децата и продоволствената сигурност чрез: кърмене, производство, закупуване, приготвяне и раздаване на храни в семейството, полагане на грижи за децата и болните и осигуряване на подходяща хигиена; припомня, че жените произвеждат 80% от земеделските стоки в Африка, въпреки че те все още много рядко успяват да притежават земята, която обработват; призовава поради тази причина за включване на измерението на пола и за насърчаването на овластяването на жените във всички политики, имащи за цел борба с детското недохранване; 11. подчертава, че недохранването при бременните жени има опустошително въздействие върху новородените, което е възможно да доведе до необратими RE\1034798.doc 5/7 PE537.519v01-00
тежки последици за бъдещото им развитие; призовава поради това да се обърне специално внимание на опазването на здравето и правата на жените; 12. подчертава, че детското недохранване се наблюдава най-вече в развиващите се страни не само сред селското население, но и в градовете. счита поради това, че една от ключовите насоки за изкореняването на глада при децата е залегнала в земеделските политики и реформите, имащи за цел на дребните селскостопански производители да се позволи да произвеждат по-ефективно и по по-устойчив начин, за себе си и за семействата си; 13. подчертава, че ако не бъде навременно решен проблемът с детското недохранване както в рамките на сътрудничеството за развитие, така и в хуманитарните интервенции, вероятно ще бъдат застрашени всички измерения на човешкото развитие, подкопани националните образователни системи, увеличени националните разходи за здравеопазване и възпрепятствано социалноикономическото развитие на развиващите се страни, причинявайки им икономически загуби, които се оценяват между 2 и 8% от БВП на тези държави; 14. припомня, че така нереченият скрит глад", който представлява недостиг на микроелементи в режима на хранене на децата, може да предизвика забавено физическо и умствено развитие при децата; 15. посочва, че детското недохранване произтича не само от недостига на храна и липсата на инфраструктура, но и от проблеми, свързани с разпределянето на храната и незадоволителния достъп до храна и от липсата на покупателна способност, особено в контекста на високите продоволствени цени, който се изостря от спекулацията на стоковите пазари; отбелязва, че липсата на покупателна способност засяга по-специално бедните, живеещи в градовете, които не са в състояние да произвеждат своята прехрана; 16. отчита, че подобренията при храненето на децата и майките и продоволствената сигурност като цяло ще зависят от ефективните и координирани действия в редица области на политика и сектори, в т.ч. ефективно и устойчиво развитие на селските райони, политики за използване на земята и водите, подходящи услуги в областта на здравеопазването, достъпа до безопасна вода и канализация, подходящи практики на грижи за майките и децата, опазване на живота в моретата и океаните и в другите екосистеми, а също и на биологичното многообразие, смекчаване на обезлесяването и изменението на климата, адаптиране към и намаляване на рисковете от природни бедствия, устойчиво производство и потребление, устойчив и безопасен достъп до енергия, търговия, рибно стопанство, социална интеграция и достойна работа; 17. призовава Комисията и държавите членки да включат храненето във всички свои политики в областта на развитието с оглед неговата защита и насърчаване и да осигурят всеобхватен подход от местно до глобално равнище; приканва Съветът и Комисията, според необходимостта, да дадат приоритет на храненето като ключова цел за развитие в инструментите за сътрудничество за развитие, в частност в 11-ия ЕФР и новия Инструмент за сътрудничество за развитие (ИСР); PE537.519v01-00 6/7 RE\1034798.doc
18. подчертава, че за да бъдат по-ефективни програмите за развитие и за неотложни ситуации трябва да бъдат тясно свързани, за да се предвидят и предотвратят продоволствени кризи, да се намалят причинените щети и да се улесни възстановяването; 19. призовава правителствата на развиващите се страни да създадат среда, позволяваща по-добро хранене на децата чрез подобрени политики, координация между националните планове и стратегии относно храненето и програмите на донорите, управление и отчетност пред своите граждани; насърчава по-голямата прозрачност в бюджетите на развиващите се държави, например посредством бюджетен контрол, с цел да бъде възможно по-доброто оценяване на броя и качеството на проектите в областта на непълноценното хранене; 20. призовава Комисията и държавите членки да мобилизират дългосрочни финансови инвестиции и ресурси за храненето в сътрудничество с действащи лица като агенциите на ООН, Г-8 и Г-20, бързо развиващите се икономики, международните и неправителствените организации, висшите учебни заведения, организациите на гражданското общество и частния сектор, както и да посочат храненето като приоритет за иновативно финансиране; 21. възлага на своя председател да предаде настоящата резолюция на Съвета, Комисията, правителствата и парламентите на държавите членки и на постоянния комитет на ООН по храненето (UNSCN). RE\1034798.doc 7/7 PE537.519v01-00