NOHD

Препис

1 П Р И С Ъ Д А г., гр.исперих В ИМЕТО НА НАРОДА РАЙОНЕН СЪД - ИСПЕРИХ На двадесет и девети ноември през 2017 година, в публично заседание, в състав: Председател: ДИМИТРИНКА КУПРИНДЖИЙСКА Секретар: Детелина Витанова, Прокурор: Валентин Цанев, като разгледа докладваното от председателя НОХД 279 по описа за 2017 година и П Р И С Ъ Д И : ПРИЗНАВА подсъдимия Г.М.С., роден на ***г***, българска гражданка, живущ ***, с основно образование, неженен, ЕГН-**********, осъждан, за НЕВИНОВЕН в това, че на г., около ч., в с.лъвино, обл.разград, не е изпълнил Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие от г. по гр.д. 801/2017г. по описа на РС Исперих, като е нарушил: ал. 1 пр. 2 от НК, като на основание чл.304 от НПК го ОПРАВДАВА по така повдигнатото първоначално обвинение. Присъдата подлежи на обжалване и протестиране пред Разградски окръжен съд в 15-дневен срок от днес. РАЙОНЕН СЪДИЯ:

2 МОТИВИ към Присъда 33/ г. по НОХД 279/2017г. по описа на РС-Исперих Районна прокуратура Исперих е обвинила: Г.М.С. ЕГН-**********,***, в това, че на г., около ч., в с.лъвино, обл.разград, не е изпълнил Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие от г. по гр.д. 801/2017г. по описа на РС Исперих, като е нарушил: ал. 1 пр. 2 от НК Представителят на РП-Исперих поддържа обвинението от фактическа и правна страна. Пледира за осъдителна присъда с налагане на наказание над минималния размер, около средния, предвиден в закона. Подсъдимият Г.М. дава кратки обяснения, като твърдят, че само е влязъл в къщата, за да си вземе личните вещи, както му и казал полицая. Не се признава за виновен и моли да бъде оправдан. Защитата пледира за оправдателна присъда поради несъставомерност на деянието. След преценка на събраните по делото доказателства, съдът приема за установено от фактическа страна следното: Подсъдимият Г.М.С. е роден на ***г***, български гражданин, с основно образование, неженен, осъждан. Със Заповед за незабавна защита от г. по гр.д. 801/2017г. на РСгр.Исперих, съдът е приел, че е налице пряка и непосредствена опасност за живота и здравето на малолетния П.Т. и на основание чл. 18 ал. 1 ЗЗДН били наложени на подс.г.с. мерки за защита, в това число ЗАБРАНА на Г.С. ДА ПРИБЛИЖАВА на помалко от 100 метра пострадалото дете П.Т., обитаваното от него и неговата майка жилище, находящо се в с.лъвино, обл.разградска, на ул. *** 26, училището и местата за социални контакти и отдих на П.Т., до приключване на производството по делото и издаването на заповед за защита или постановяването на отказ от съда. За издадената заповед за незабавна защита е било уведомено РУ МВР Исперих още в деня на издаването й, съгласно разпоредбата на чл. 18 ал. 2 ЗЗДН. Свидетелите М.Х.Р. и Д.Г.Д. и двамата полицейски служители в РУ МВР Исперих, потърсили подс.г.с. още в деня на издаване на заповедта, за да го уведомят за нея и да му разяснят съдържанието й, но не го намерили. На следващия ден г. отново го търсили, но без резултат. В следобедните часове получили информация по телефона от св.в.а. ***, за местонахождението на подсъдимия и двамата свидетели отишли отново в с.лъвино. С помощта на свидетелите В.А., Н.П. и П.Т. полицейските служители открили подс.г.с. към 17.00ч. да пасе овцете си извън селото. Св.М.Р. извикал подсъдимия, прочел му заповедта за незабавна защита, разяснил му какво трябва да прави по нея и го предупредил, че ако не я спазва, носи наказателна отговорност. Съставил му и протокол за предупреждение по ЗМВР за спазване на заповедта. Тогава подсъдимият споменал, че тъй като в момента е на полето с овцете, нямал никакви лични вещи в себе си, а и не можел да остави животните на полето. Тогава св.м.р. преценил, че следва да даде възможност на подс.г.с. да вземе необходимите му лични вещи от дома, който обитавал заедно със в.н.п. и св.п.т., както и осигури подслон на животните. Казал му, че до 20.00ч. на същата дата г. трябвало да прибере

3 животните където намери за добре и да си вземе необходимите лични вещи от къщата, след което да напусне дома. Предупредил го, че след 20.00ч. щял да направи проверка и ако подсъдимият не бил напуснал къщата, щял да понесе съответните санкции. Подс.Г.С. се съгласил. Разговорът между св.м.р. и подсъдимия, включително и предупреждението, че трябва да напусне дома до 20.00ч., бил чут от всички присъстващи. След като полицейските служители си тръгнали, свидетелите В.А., Н.П. и П.Т. се върнали в дома на Н.П. ***, но понеже майката и детето се притеснявали да се срещнат сами с подс.г.с., помолили св.в.а. да остане с тях и седнали на двора, за да изчакат пристигането на подсъдимия. Към 18.30ч. подсъдимият дошъл в дома на пострадалото лице, влязъл вътре, взел необходимите му лични вещи и след около минути излязъл. Опитал се да разговаря със свидетелите Н.П. и П.Т., но св.в.а. го предупредила, че не следва да го прави. Тогава подсъдимият излязъл на улицата пред къщата, където изчакал да дойдат негови познати, за да приберат овцете. Междувременно св.в.а. съобщила на тел.112, че подс.г.с. нарушавал заповедта за незабавна защита. Пристигналите на място полицейски служители - свидетели П.В. и Д.Д. установили, че подс.г.с. е седнал на улицата пред портата на къщата, в която живеел св.п.т.. Той обяснил на полицаите, че чакал коли, в които да натоварел животните. Полицаите му обяснили, че тъй като нарушавал заповедта, следва да го отведат в полицейското управление. Заповедта за незабавна защита е била връчена лично на подс.г.с. на г., при условията на чл. 44 ал. 1, изр. последно ГПК, от длъжностно лице при Кметство с.лъвино, видно от л.20 на приложеното за послужване гр.д. 801/2017г. по описа на РС Исперих. Изложеното се установява от обясненията на подс. Г.С., които макар и кратки кореспондират напълно с показанията на свидетелите Н.П., П.Т., В.А., Д.Д., П.В. и М.Р.; от писмените доказателства по делото, свидетелство за съдимост, декларация за семейно и материално положение и имуществено състояние, биографична справка и др. От правна страна съдът приема, че обвинението спрямо подс.г.с. по чл. 296, ал. 1 пр. 2 НК, НЕ Е ДОКАЗАНО. За да е съставомерно деянието по чл. 296 ал. 1 пр. 2 НК, следва на първо място да има издадена заповед за защита от домашно насилие, която заповед следва да е връчена на дееца и въпреки, че той е бил запознат с нейното съдържание, да е последвало неизпълнение от негова страна. Неизпълнението на заповедта може да се изрази както с действие, така и с бездействие, в зависимост от наложените мерки за защита. В настоящия случай обвинението е, че подсъдимият е нарушил заповедта с действие влязъл е в жилището на св.п.т.,***, въпреки, че е била наложена мярка забрана да приближава пострадалото дете и жилището, в което живее на по-малко от 100м. От субективна страна деянието следва да е извършено при пряк умисъл деецът трябва да е знаел за издадената заповед и наложените с нея ограничителни мерки, но въпреки това да не се е съобразил с нея. Безспорно по делото се установи, че на г. по гр.д. 801/2017г. по описа на РС - Исперих е била издадена Заповед за незабавна защита в полза на детето П.П.Т. срещу подс.г.м.с., с две мерки за защита задължение за Г.С. да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо детето П.Т. и забрана да приближава П.Т., жилището, което обитава в с.лъвино, училището му и местата за социални контакти и отдих на по-малко от 100м. Съдържанието на тази заповед е било сведено до знанието на подсъдимия от св.м.р. на г.,, който го е запознал и с последиците, ако не я спазва, включително му е съставил и протокол за предупреждение. След което св.м.р. е обяснил на подсъдимия, че имал срок до 20.00ч. на същата дата г. да вземе необходимите му лични вещи от дома и да се погрижи за животните си. Предупредил го е, че след 20.00ч. ще извършат проверка и ако не се е изнесъл, ще бъде санкциониран.

4 Спорният момент в настоящото производство е дали действията на подс.г.с. между 18.30ч. и 19.00ч. на г., изразяващи се във влизане в дома на пострадалото дете П.Т. в негово присъствие, за да вземе личните си вещи и животните си, представлява нарушаване /неизпълнение/ на заповедта за незабавна защита по смисъла на чл. 296 ал. 1 пр. 2 НК. Установи се от събраните гласни доказателства, че лично св.м.р., в качеството му на полицейски служител, е разяснил на подсъдимия, че може да отиде в дома на пострадалото лице и да си вземе личните вещи. Чули са го освен другият полицай св.д.д., също и св.в.а. и св.н.п.. И двете свидетелки са били наясно, че подсъдимият ще дойде в дома, за да си вземе вещите, както му е било указано от полицейския служител: Св.Н.П. Под асмата бяхме и чакахме да дойде и да освободи къщата Той дойде по-късно, някъде към ч Той като дойде и влезе под асмата пита може ли да влезе да се съблече. Служителката каза разбира се, ни сме на гости ; Св.В.А. Чух като Р. каза на Г. за два часа да си изнесе вещите, но той започна да крещи. Чух че му дава възможност от два часа да си изнесе нещата. Това не беше мое задължение, но го чух. поради този повод втори път се обадих на П. Казах, че за тези два часа детето къде да стои Около ч. се обадих на тел.112, казах че С. дойде в жилището, той пита дали може да влезе. След като е влязъл в дома подсъдимият действително е взел само личните си вещи, след което е излязъл на улицата, пред портата, за да изчака колите, с които да прибере животните. Там са го заварили и дошлите полицейски служители свидетелите В. и Д., като малко след тяхното пристигане са дошли и колите за животните. С оглед на така събраните доказателства и установени обстоятелства за съда се налага извода, че с действията си на процесната дата подс.г.с. не е нарушил заповедта за незабавна защита от г., а е изпълнявал указанията, дадени му устно от полицейски служител. Вярно е, че в заповедта не е дадена възможност на подсъдимия да вземе от дома личните си вещи, но такава му е била предоставена от полицейския служител със съответните указания до кога може да стане това и предупреждение за последиците от неспазването им. При това положение отивайки в дома на пострадалото лице, подс.г.с. е бил със съзнанието, че влиза там с разрешение на полицейски орган, а не с умисъл да наруши, да не изпълни заповедта за незабавна защита. Действията му в дома са били ограничени само до това, което му е било разрешено от св.р. вземането на лични вещи /дрехи и портмоне/ и изнасянето на животните. Това обстоятелство се потвърждава и от двете свидетелки П. и А.. Подсъдимият е направил опит да разговаря с детето П.Т. и майка му Н.П., но св.а. го е възпряла. Престоят в дома е бил кратък минути, след което подсъдимият е напуснал жилището и е излязъл на улицата. И макар формално да е нарушил заповедта за незабавна защита, като е влязъл в дома на пострадалия, не го е сторил умишлено, с мисълта именно за неизпълнение на тази заповед. Нещо повече, видно е от показанията на св.а., че нейното обаждане на телефон 112 е продиктувано най-вече от стремежа й да предпази детето и майката, които били уплашени и притеснени, а не от реални действия на подсъдимия, с които той действително не изпълнявал заповедта за защита. И макар действията на свидетелката да са оправдани от нейна гледна точка, с оглед защитата на пострадалото лице, факт е, че подсъдимият с поведението си в дома, а и след като е излязъл, по никакъв начин не е застрашил детето. Поради изложеното съдът счита, че деянието на подс.г.с. на г. е несъставомерно от субективна страна и на основание чл.304 от НПК следва да бъде ОПРАВДАН по така повдигнатото първоначално обвинение : за това, че на г., около ч., в с.лъвино, обл.разград, не е изпълнил Заповед за незабавна защита срещу домашно насилие от г. по гр.д. 801/2017г. по описа на РС Исперих, като е нарушил:

5 ал. 1 пр. 2 от НК. За пълнота на изложението следва да се добави и следното: Дори и да се приеме, че деянието е съставомерно от обективна и субективна страна, същото покрива критериите на чл. 9 ал. 2 НК за молазначителност на деянието. Както беше вече посочено подс.г.с. действително е влязъл в дома на пострадалото лице и се е доближил до него на по-малко от 100м., но той е сторил това с разрешение на полицейски служител, в указаното му време и само за да вземе личните си вещи в какъвто смисъл са били полицейските указания. По никакъв начин не е застрашил пострадалото лице нито с действия, нито с думи и почти веднага е напуснал дома. Т.е. обществената опасност на действията му е явно незначителна. По изложените съображения, възприемайки по този начин обективната истина по случая, ръководен от закона и своето вътрешно убеждение, съдът постанови присъдата си. РАЙОНЕН СЪДИЯ: