Решение 168 Номер 168 Година 17.11.2016 Град Мадан Районен Съд - Мадан На 24.10 Година 2016 В публично заседание в следния състав: Председател: Секретар: като разгледа докладваното от Гражданско I инстанция дело Динко Хаджиев Прокурор: номер 20165430100054 по описа за 2016 година за да се произнесе, взе предвид следното: Предявен е иск с правно основание чл.45 от ЗЗД Постъпила е искова молба от А. Х. И.- ЕГН *, адрес: гр.м., ул.... бл., ап.., съдебен адрес: гр.с., бул....., кантора А.В. Р., срещу Р. К. К. ЕГН *, адрес: гр.м., ул.....,.. В исковата си молба ищецът твърди, че ответникът Р. К. на 25.04.2015 г. му е причинил средна телесна повреда по чл.129, ал.1, във вр.с ал.2 от НК, като при побой и след ухапване е причинил телесни повреди, изразяващи се в: рана от ухапване от човек /действия на човешки зъби/ на лявата ушна мида, оформила масивен дефект на лявата мида, който дефект и оформил и причинил асиметрия между двете ушни миди, което е причинило обезобразяване на лицето без засягане на сетивен орган. Твърди, че ответникът като подсъдим се е признал за виновен и е подписал споразумение с РП-М., което е одобрено с Протоколно определение 299/29.12.2015 г. по НОХД 236/2015 г. по описа на РС-М.. Ищецът Ч. А.Р. твърди в исковата молба, че му е причинено обезобразяване на лицето, чувства се неудобно, престанал е да излиза навън, както и е претърпял болки и страдания при причиняване на увреждането. Предстои му пластична операция, при която няма гаранции, че интервенцията ще е успешна. Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати сумата 20000 лева обезщетение за неимуществени вреди, сумата 708.66 лева законна лихва за периода 25.04.2015 г. до 25.02.2016 г., както и законната лихва след тази дата, до окончателното изплащане на сумата. Претендира и за разноски. Ответникът Ч. А. В. П. в отговора на исковата молба оспорва размера на 1
претендираното обезщетение, а в съдебно заседание изразява съгласие да заплати сумата 5000 лева, като до този размер изразява готовност за спогодба. Като взе предвид изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното: По НОХД 236/2015 г. по описа на РС-М. Р. К. К. се е признал за виновен в извършване на престъпление по чл.129, ал.1, вр.ал.2 от НК затова, че на 25.04.2015 г. в около 04.00 часа в гр.м. пред каравана Централ, намираща се в близост до градския площад на ул. Обединение след ухапване е причинил средна телесна повреда на А. Х. И. от гр.м., изразяваща се в: рана от ухапване от човек /действия на човешки зъби/ на лявата ушна мида, оформила масивен дефект на лявата мида, който дефект и оформил и причинил асиметрия между двете ушни миди, което е причинило обезобразяване на лицето без засягане на сетивен орган. Р. К. е подписал споразумение с прокурор от РП-М. Ч. своя защитник, което споразумение е одобрено от съда. От Клиника по изгаряния, пластична, реконструктивна и естетична хирургия към УМБАЛ Св.Георги -Пловдив е дадено становище от Д. Я. след извършен преглед на А. И., от което отново се установява причинената му травма. Д. Я. уточнява в заключение, че и при провеждане на лечение ще остане дефект на ушната мида, който обезобразява пациента. Може да се направи пластична оперативна интервенция, която обаче има вероятност и да е неуспешна. Представена е служебна бележка от БТ-М., от която се установява, че към 20.05.2016 г. Р. К. е безработен. Като свидетели по делото са разпитани М. М., А. Д., А. Ш. и бащата и чичото на ищеца съответно Х. К. и Д. К.. Съдът дава вяра на показанията на свидетелите М., Д. и Ш., тъй като те не влизат в противоречие помежду си, а и със заключението на вещото лице. Не дава вяра на показанията на Х. К. и Д. К. тъй като техните показания влизат в противоречие с останалите събрани по делото доказателства, а и самите свидетели си противоречат. Свидетелят Х. К. обяснява, че е бил на курс с товарен автомобил в Турция, а в същото време с подробности обяснява какво се е случило и какво е било поведението на синът му в този период. От показанията на свидетелите, чиито показания се кредитират, съдът приема за установено, че 2-3 дни след инцидента А. И. е посещавал заведение в гр.м., контактувал е с хора и не е носил шапка или дълга коса, или нещо друго, което да скрива пострадалото ухо. Играел е футбол няколко дни след инцидента, като е започнал работа в заведение в гр.с., а няколко месеца след това е заминал и за Англия. Според свидетелите разликата в състоянието на ухото отпреди и към момента на разпита им в съдебно заседание не е голяма. Ищецът не е споделял, че се срамува от ухото си, но е ставало въпрос, че му предстоят пластики. По делото е назначена и изпълнена съдебномедицинска експертиза от вещото лице Д. Т. С. Д.. Съдът приема заключението на вещото лице като компетентно, обективно и пълно. От същото съдът приема за установено, че е налице асиметрия между двете ушни миди, дефектът е видим и загрозява ухото. Болките по време на нанасяне на телесната повреда са били мощни, силни, особено в началните моменти след причиняването им, след това са намалявали. Болките, страданията и дискомфортът според вещото лице са 2
продължителни, чувстват се при допир, натиск, дори при лягане на възглавница. Оздравителният процес може да продължи няколко месеца. Дефектът подлежи на планово възстановяване в специализирано здравно заведение, като тази процедура не се извършва по клинична пътека, а ще следва да се заплати. Според вещото лице не е възможно да се прогнозира дали трансплант от друго място ще бъде приет на мястото на травмата, но при всички положения деформацията ще остане и след процедура по трансплантиране. Като взе предвид установеното, съдът направи следните правни изводи: Предявеният иск с правно основание чл.45 от ЗЗД е основателен, но доказан по размер частично. Тъй като по делото има влязла в сила присъда /споразумение/, то характера на телесната повреда и вината на ответника Р. К. следва да се приеме, че са налице, както и начина на извършване на деянието. Освен това страните не спорят по тези въпроси. Спори се относно размера на обезщетението на неимуществени вреди. По принцип определянето на този размер става по правилото на чл.52 от ЗЗД, а именно спазвайки принципа за справедливост. Този принцип за справедливост е доразвит с Постановление 4/23.12.1968 г. по гр.д. 2/68 г. на Пленума на ВС, и по-точно в т.ii. Според задължителните указания в това постановление следва да се преценят редица обективни обстоятелства като характерът на увреждането, начинът на извършването, обстоятелствата, при които е извършено, влошаването на здравето, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр. В настоящият случай съдът следва да отчете посоченото от вещото лице, че болките са силни, значителни, особено в началните моменти на причиняване на увреждането. В период от няколко дни ищецът е ходил с превръзка, като имал болки и при допир. Същият е търпял и медицински интервенции. На следващо място следва да се отчете обстоятелството, че е налице загрозяване, което по принцип причинява дискомфорт и въпреки, че от свидетелските показания се установява, че ищецът е излизал сред хора, то същият е чувствал неудобство. Следва да се отчете и неблагоприятната прогноза, че дори да се направи трансплантация, първоначалното състояние на ухото никога няма да се възстанови. Неудобствата от самата бъдеща трансплантация в медицинско заведение, свързана с вземане на тъкан от друг орган, също ще създаде неблагоприятни усещания за ищеца. Всички гореизложени обстоятелства, и най-вече загрозяването и невъзможността ушната мида да се възстанови в първоначалното си състояние, следва да се има предвид, че са причинени на един млад човек, който постоянно ще бъде сред хора. Съобразявайки всичко гореизложено съдът намира, че в случая справедливо обезщетение за претърпените неимуществени вреди от ищеца би било обезщетение в размер на 10000 лева /десет хиляди лева/. Разнообразна е практиката на съдилищата при определяне на обезщетение за причинена средна телесна повреда, но настоящият състав на съда намира, че съобразявайки горепосочените обстоятелства, този размер на обезщетение ще репарира претърпените неимуществени вреди от А. И.. За разликата над 10000 3
лева предявеният иск за неимуществени вреди ще следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан. Върху тази сума ще следва да се присъди законната лихва от причиняване на телесната повреда до окончателното изплащане на обезщетението. Законната лихва за периода 25.04.2015 г. до 25.02.2016 г. в размер на 854.30 лева. За разликата над тази сума до 1708.66 лева искът с правно основание чл.86 от ЗЗД следва да бъде отхвърлен. Считано от 26.02.2016 г., на ищецът ще следва да бъде присъдена законната лихва върху главницата от 10000 лева до окончателното й изплащане. Ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на ищеца направените разноски съобразно уважената част от иска, а именно 600 лева адвокатски хонорар, а на РС-М. - 210 лева разноски за вещо лице и 400 лева държавна такса. Ищецът ще следва да бъде осъден да заплати на ответника направените разноски за адвокат в размер на 600 лева съобразно отхвърлената част от иска. Водим от всичко гореизложено съдът Р Е Ш И: ОСЪЖДА Р. К. К. ЕГН *, адрес: гр.м., ул.....,.., да заплати на основание чл.45 от ЗЗД на А. Х. И.- ЕГН *, адрес: гр.м., ул.... бл.., ап.., съдебен адрес: гр.с., бул....., кантора А.В. Р., сума в размер на 10 000 /десет хиляди/ лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди от причинената средна телесна повреда на А. Х. И. от Р. К. К. на 25.04.2015 г., а именно: рана от ухапване на лява ушна мида, оформила масивен дефект на лявата мида. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над 10000 лева до 20000 лева като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Р. К. да заплати на основание чл.86 от ЗЗД на А. Х. И. сумата 854.30 лева законна лихва върху главницата от 10000 лева за периода 25.04.2015 г. до 25.02.2016 г., както и да заплати законната лихва върху главницата след 26.02.2016 г. до окончателното й изплащане. ОТХВЪРЛЯ предявеният иск за заплащане на законната лихва за разликата над 854.30 лева до претендираните 1708.66 лева за периода от 25.04.2015 г. до 25.02.2016 г., като неоснователен и недоказан. ОСЪЖДА Р. К. К. да заплати на направените разноски както следва: на А. Х. И. - 600 лева адвокатски хонорар, а на РС-М. - 210 лева разноски за вещо лице и 400 лева държавна такса. ОСЪЖДА А. Х. И. да заплати на Р. К. К. направените разноски за адвокатски хонорар в размер на 600 лева. РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд - С. в двуседмичен срок от съобщаването му на страните. СЪДИЯ: 4
5